Определение по дело №110/2017 на Окръжен съд - Враца

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

                   гр.Враца,15.05.2017г.

 

   Врачанският окръжен съд,гражданско  отделение,

в   открито    заседание на 26.04.2017г. ,в състав:

 

                    Председател:Надя Г.Пеловска-Дилкова

                        Членове:Рената Г.Мишонова-Хальова

   Пенка Петрова

                   

При участието на

прокурора                    секретар        

като разгледа докладваното от съдия П.Петрова

в.ч.гр. дело N`110  по описа за  2017 година,

за да се произнесе взе предвид:

Производството е по реда на чл.423 ГПК.

      Образувано е по повод постъпило възражение,подадено от Е.М.А. ***,чрез процесуален представител адв.М.М. от ВрАК,против Заповед № 255/24.07.2015 год.за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК,издадена по ч.гр.д.№ 480/2015 год. по описа на Районен съд-гр.Б.Слатина.

     Във възражението се твърди,че длъжницата по така издадената заповед за изпълнение била разбрала за нея случайно през м.12.2016г.– от своята дъщеря,която е в Р България,а длъжницата от три години работи и живее постоянно в Р Гърция.Посочва,че е била лишена от възможността да направи възражение в срок,с което да осуети влизането в сила на заповедта за изпълнение,респ.издаването на изпълнителен лист и започване на изпълнително производство срещу нея.

     Длъжницата основава възражението си на твърдения за лишаване от право на своевременно оспорване на дълга,поради ненадлежно връчване на заповедта за изпълнение от призовкар,който не е извършил всички предписани действия по залепване на уведомление и наличие на особени и непредвидени обстоятелства,поради които не е могла да узнае своевременно за връчване на заповедта за изпълнение,тъй като в деня отразен за връчване не е имала обичайно местопребиваване на територията на Р България,което я е лишило от възможността да подаде възражение в срока по чл.414 ГПК – основания по чл.423 ал.1 т.1 2 и 3 ГПК.Моли да бъде прието възражението от въззивния съд,като делото бъде върнато на първостепенния съд с указания разглеждането му да продължи с прилагането разп.на чл.415 ал.1 ГПК.

     Насрещната страна-заявител в заповедното производство оспорва възражението.Поддържа становище за недопустимост и неоснователност на същото,и за редовност на връчването на заповедта за изпълнение.Според изложеното в отговора не са налице и особени непредвидени обстоятелства по смисъла на чл.423 ал.1 т.3 ГПК.

     С възражението са представени писмени доказателства – нот.акт за продажба на имота,за който се отнася вземането.Сочи се,че молителката разполага и с други доказателства,касаещи изложените основания,които ще представи.

     Съдът е дал възможност на страните да ангажират доказателства в подкрепа на фактическите си твърдения и насрочил делото за разглеждане в открито с.з.

     Пред въззивната инстанция са събирани гласни доказателства.Св.Й.Й. – купувач на имота,находящ се в гр.Б.Слатина,ул.Сердика № 9,на който адрес е била връчвана заповедта за изпълнение,заявява,че от закупуването на имота – 2014г. е във владение на имота.Оттогава жалбоподателката изобщо не пребивава и не се е появявала в същия имот,тъй като от тогава – още от закупуването на имота работи и пребивава в чужбина.Свидетелката след закупуване на имота правела опити да прехвърли партидата за ток на свое име,но от ЧЕЗ „Електро България“ не и позволили,тъй като имало стари незаплатени задължения по партидата на предишния титуляр/настоящата жалбоподателка/,при което свидетелката плаща консумираната ел.енергия по партидата на жалбоподателката,като покрива и старите и задължения.Според свидетелката към края на 2016г.в имота идвал призовкар или длъжностно лице,връчващо призовки и търсел жалбоподателката,но свидетелката го уведомила,че от 2014г.жалб.не пребивава на адреса,и е в чужбина.Според свидетелката длъжностното лице не е залепвало никакви уведомления или призовки.Към края на 2016г.свидетелката срещнала дъщерята на жалбоподателката и я уведомила,че майката била търсена за връчване на книжа.

      Врачанският окръжен съд като взе предвид изложените във възражението доводи и съображения,становището на противната страна,и събраните по делото доказателства,приема за установено следното:Възражението е процесуално допустимо,а разгледано по същество – и основателно.

     По ч.гр.д.№ 480/2015г.по описа на РС Б.Слатина на 24.07.2015г.е издадената заповед по чл.410 ГПК за изпълнение на парично задължание против настоящата жалбоподателка в полза на „Чез Електро България“ АД гр.София за сумата 11859,06 лв.-главница – доставена но незаплатена ел.енергия за периода 03.06.2014г.-02.06.2015г.,ведно с лихви и разноски в производството.Като постоянен адрес на жалбоподателката е посочен гр.Б.Слатина,ул.Сердика № *.Конкретизирано е в заявлението,че процесните суми се дължат за имот,находящ се в гр.Б.Слатина,ул.Сердика № *..Посочен е и клиентски номер.Липсват данни по делото издадената заповед за изпълнение да е връчвана на длъжницата на посочения в заявлението адрес – ул.“Сердика“ № *,но са налице данни,че е извършена служебна справка за постоянния и настоящия и адрес,от която справка се установило,че това е ул.“Средика“ № * не № *,както е по заявлението/.На 27.07.2015 г.е направен опит за връчване на заповедта за изпълнение на длъжницата на адреса на ул.“Сердика № 9,но съобщението е върнато с отметка на връчващото длъжностно лице,че съобщението/със заповедта за изпълнение/ не е връчено,тъй като длъжницата я нямало на адреса.По данни на живущи на адреса длъжницата им продала имота преди една година и не знаят новия и адрес.На 28.07.2015г.заповедният съдия разпоредил връчване на заповедта по реда на чл.47 ГПК – чрез залепване на уведомление.На стр.27 от делото е налице уведомление,от което се установява,че същото е залепено на входната врата/на ул.“Сердика“ №9/ на 29.07.2015г. с указания длъжницата в двуседмичен срок от залепването да се яви в канцеларията на РС Б.Слатина за получаване книжа по ч.гр.д.№ 480/2015г.В разписка към съобщение до длъжницата за връчване заповедта за изпълнение е отразено,че срокът/за явяване в съда/ е изтекъл на 14.08.2015г.,и лицето не се е явило за получаване на съобщението.Заповедният съд приел,че заповедта за изпълнение е влязла в сила,и на 18.08.2015г. е издаден изп.лист,въз основа на който е образувано изпълнително дело.

При така изяснената фактическа обстановка, настоящият състав намира възражението по чл.423 ГПК за основателно.Макар да не са налице предпоставките,визирани в чл.423 ал.1 т.1 ГПК,тъй като формално заповедта за изпълнение е връчена редовно по реда на чл.47 ГПК,настоящият състав намира,че са били налице в случая предпоставките,визирани в чл.423 ал.1 т.2 ГПК и длъжницата е била лишена от възможността да оспори вземането,тъй като заповедта не и връчена лично,и в деня на връчването и тя не е имала обичайно местопребиваване на територията на Р България.Този факт се установява по категоричен начин от писмените доказателства по делото/продажба на процесния имот през 2014г.на трети лица/ и показанията на разпитаната свидетелка,която установява,че от преди продажбата жалбоподателката живее и работи в Р Гърция.Съгласно разп.на чл.48 ал.7 от КМЧП под обичайно местопребиваване на физическо лице се разбира мястото,където то се е установило преимуществено да живее,без това да е е свързано с необходимост от регистрация или разрешение за пребиваване или установяване.Съгл.чл.94 ЗГР настоящ адрес е адресът на който лицето живее,като настоящият адрес на българските граждани,които живеят в чужбина  се отразява в регистъра на населението само с името на държавата,в която живеят.Промяната на настоящия адрес съгласно ЗГР следва да се заяви в 30-дневен срок.По делото липсват данни за наличие на подобно отбелязване,но неизпълнението на тези задължения на лицето,респ.неизпълнение от негова страна на административната процедура по заявяване и отбелязване на промяната на местопребиваването/настоящ адрес/ според настоящия състав не променя факта на местопребиваването му извън територията на РБългария,а влече единствено евентуални административни санкции.  

     С оглед изложеното,съдът приема,че след като съобщението не е било връчено лично на длъжницата,и към момента на връчването и тя не е имала обичайно местопребиваване на територията на РБългария,това е осуетило възможността длъжницата да узнае за заповедта и подаде възражение в срок.

     Искането за приемане на възражението се явява основателно,и като такова следва да се уважи,както и искането за спиране изпълнението на издадената заповед за изпълнение.

     Водим от горното,и на основание чл.423 ГПК,съставът на ВРАЧАНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД

 

 

          О П Р Е Д Е Л И :

 

 

     ПРИЕМА възражение с вх.№ 7791/28.12.2016г. ,допълнено с възражение вх.№ 255/16.01.2017г.,подадени чрез РС Б.Слатина от Е.М.А. ***, против Заповед №255/24.07.2015 год.за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК,издадена по ч.гр.д.№ 480/2015 год. по описа на Районен съд-гр.Б.Слатина.

     СПИРА изпълнението на заповед № 255/24.07.2015г.,издадена по чл.410 ГПК по ч.гр.д.№ 480/2015 год. по описа на Районен съд-гр.Б.Слатина.

     ВРЪЩА делото на първоинстанционния съд,на основание чл.423 ал.4 ГПК за предприемане действията по чл.415 ал.1 ГПК.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на касационно обжалване.

 

 

 

 

Председател:...........        Членове:1..........

 

 

 2..........