О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
гр.Враца,15.05.2017г.
Врачанският окръжен съд,гражданско
отделение,
в открито заседание на 26.04.2017г. ,в състав:
Председател:Надя
Г.Пеловска-Дилкова
Членове:Рената
Г.Мишонова-Хальова
Пенка Петрова
При участието на
прокурора секретар
като разгледа докладваното от съдия
П.Петрова
в.ч.гр. дело N`110
по описа за 2017 година,
за да се произнесе взе предвид:
Производството е по реда на чл.423 ГПК.
Образувано е по повод постъпило
възражение,подадено от Е.М.А. ***,чрез процесуален представител адв.М.М. от
ВрАК,против Заповед № 255/24.07.2015 год.за изпълнение на парично задължение по
чл. 410 ГПК,издадена по ч.гр.д.№ 480/2015 год. по описа на Районен
съд-гр.Б.Слатина.
Във възражението се твърди,че
длъжницата по така издадената заповед за изпълнение била разбрала за нея
случайно през м.12.2016г.– от своята дъщеря,която е в Р България,а длъжницата
от три години работи и живее постоянно в Р Гърция.Посочва,че е била лишена от
възможността да направи възражение в срок,с което да осуети влизането в сила на
заповедта за изпълнение,респ.издаването на изпълнителен лист и започване на
изпълнително производство срещу нея.
Длъжницата основава възражението
си на твърдения за лишаване от право на своевременно оспорване на дълга,поради
ненадлежно връчване на заповедта за изпълнение от призовкар,който не е извършил
всички предписани действия по залепване на уведомление и наличие на особени и
непредвидени обстоятелства,поради които не е могла да узнае своевременно за
връчване на заповедта за изпълнение,тъй като в деня отразен за връчване не е
имала обичайно местопребиваване на територията на Р България,което я е лишило
от възможността да подаде възражение в срока по чл.414 ГПК – основания по
чл.423 ал.1 т.1 2 и 3 ГПК.Моли да бъде прието възражението от въззивния
съд,като делото бъде върнато на първостепенния съд с указания разглеждането му
да продължи с прилагането разп.на чл.415 ал.1 ГПК.
Насрещната страна-заявител в
заповедното производство оспорва възражението.Поддържа становище за
недопустимост и неоснователност на същото,и за редовност на връчването на
заповедта за изпълнение.Според изложеното в отговора не са налице и особени
непредвидени обстоятелства по смисъла на чл.423 ал.1 т.3 ГПК.
С възражението са представени
писмени доказателства – нот.акт за продажба на имота,за който се отнася
вземането.Сочи се,че молителката разполага и с други доказателства,касаещи
изложените основания,които ще представи.
Съдът е дал възможност на
страните да ангажират доказателства в подкрепа на фактическите си твърдения и насрочил
делото за разглеждане в открито с.з.
Пред въззивната инстанция са
събирани гласни доказателства.Св.Й.Й. – купувач на имота,находящ се в
гр.Б.Слатина,ул.Сердика № 9,на който адрес е била връчвана заповедта за
изпълнение,заявява,че от закупуването на имота – 2014г. е във владение на
имота.Оттогава жалбоподателката изобщо не пребивава и не се е появявала в същия
имот,тъй като от тогава – още от закупуването на имота работи и пребивава в
чужбина.Свидетелката след закупуване на имота правела опити да прехвърли
партидата за ток на свое име,но от ЧЕЗ „Електро България“ не и позволили,тъй като
имало стари незаплатени задължения по партидата на предишния титуляр/настоящата
жалбоподателка/,при което свидетелката плаща консумираната ел.енергия по
партидата на жалбоподателката,като покрива и старите и задължения.Според
свидетелката към края на 2016г.в имота идвал призовкар или длъжностно
лице,връчващо призовки и търсел жалбоподателката,но свидетелката го
уведомила,че от 2014г.жалб.не пребивава на адреса,и е в чужбина.Според
свидетелката длъжностното лице не е залепвало никакви уведомления или призовки.Към
края на 2016г.свидетелката срещнала дъщерята на жалбоподателката и я
уведомила,че майката била търсена за връчване на книжа.
Врачанският окръжен съд като взе предвид
изложените във възражението доводи и съображения,становището на противната страна,и
събраните по делото доказателства,приема за установено следното:Възражението е
процесуално допустимо,а разгледано по същество – и основателно.
По ч.гр.д.№ 480/2015г.по описа
на РС Б.Слатина на 24.07.2015г.е издадената заповед по чл.410 ГПК за изпълнение
на парично задължание против настоящата жалбоподателка в полза на „Чез Електро
България“ АД гр.София за сумата 11859,06 лв.-главница – доставена но
незаплатена ел.енергия за периода 03.06.2014г.-02.06.2015г.,ведно с лихви и
разноски в производството.Като постоянен адрес на жалбоподателката е посочен
гр.Б.Слатина,ул.Сердика № *.Конкретизирано е в заявлението,че процесните суми
се дължат за имот,находящ се в гр.Б.Слатина,ул.Сердика № *..Посочен е и
клиентски номер.Липсват данни по делото издадената заповед за изпълнение да е
връчвана на длъжницата на посочения в заявлението адрес – ул.“Сердика“ № *,но
са налице данни,че е извършена служебна справка за постоянния и настоящия и
адрес,от която справка се установило,че това е ул.“Средика“ № * не № *,както е
по заявлението/.На 27.07.2015 г.е направен опит за връчване на заповедта за
изпълнение на длъжницата на адреса на ул.“Сердика № 9,но съобщението е върнато
с отметка на връчващото длъжностно лице,че съобщението/със заповедта за
изпълнение/ не е връчено,тъй като длъжницата я нямало на адреса.По данни на
живущи на адреса длъжницата им продала имота преди една година и не знаят новия
и адрес.На 28.07.2015г.заповедният съдия разпоредил връчване на заповедта по
реда на чл.47 ГПК – чрез залепване на уведомление.На стр.27 от делото е налице
уведомление,от което се установява,че същото е залепено на входната врата/на
ул.“Сердика“ №9/ на 29.07.2015г. с указания длъжницата в двуседмичен срок от
залепването да се яви в канцеларията на РС Б.Слатина за получаване книжа по
ч.гр.д.№ 480/2015г.В разписка към съобщение до длъжницата за връчване заповедта
за изпълнение е отразено,че срокът/за явяване в съда/ е изтекъл на 14.08.2015г.,и
лицето не се е явило за получаване на съобщението.Заповедният съд приел,че
заповедта за изпълнение е влязла в сила,и на 18.08.2015г. е издаден
изп.лист,въз основа на който е образувано изпълнително дело.
При така изяснената фактическа обстановка,
настоящият състав намира възражението по чл.423 ГПК за основателно.Макар да не
са налице предпоставките,визирани в чл.423 ал.1 т.1 ГПК,тъй като формално
заповедта за изпълнение е връчена редовно по реда на чл.47 ГПК,настоящият
състав намира,че са били налице в случая предпоставките,визирани в чл.423 ал.1
т.2 ГПК и длъжницата е била лишена от възможността да оспори вземането,тъй като
заповедта не и връчена лично,и в деня на връчването и тя не е имала обичайно
местопребиваване на територията на Р България.Този факт се установява по
категоричен начин от писмените доказателства по делото/продажба на процесния
имот през 2014г.на трети лица/ и показанията на разпитаната свидетелка,която
установява,че от преди продажбата жалбоподателката живее и работи в Р Гърция.Съгласно
разп.на чл.48 ал.7 от КМЧП под обичайно местопребиваване на физическо лице се
разбира мястото,където то се е установило преимуществено да живее,без това да е
е свързано с необходимост от регистрация или разрешение за пребиваване или
установяване.Съгл.чл.94 ЗГР настоящ адрес е адресът на който лицето живее,като
настоящият адрес на българските граждани,които живеят в чужбина се отразява в регистъра на населението само с
името на държавата,в която живеят.Промяната на настоящия адрес съгласно ЗГР следва
да се заяви в 30-дневен срок.По делото липсват данни за наличие на подобно
отбелязване,но неизпълнението на тези задължения на лицето,респ.неизпълнение от
негова страна на административната процедура по заявяване и отбелязване на
промяната на местопребиваването/настоящ адрес/ според настоящия състав не
променя факта на местопребиваването му извън територията на РБългария,а влече
единствено евентуални административни санкции.
С оглед изложеното,съдът приема,че след
като съобщението не е било връчено лично на длъжницата,и към момента на
връчването и тя не е имала обичайно местопребиваване на територията на
РБългария,това е осуетило възможността длъжницата да узнае за заповедта и
подаде възражение в срок.
Искането за приемане на възражението
се явява основателно,и като такова следва да се уважи,както и искането за
спиране изпълнението на издадената заповед за изпълнение.
Водим от горното,и на основание
чл.423 ГПК,съставът на ВРАЧАНСКИ ОКРЪЖЕН
СЪД
О П Р Е Д Е Л И :
ПРИЕМА възражение с вх.№ 7791/28.12.2016г. ,допълнено
с възражение вх.№ 255/16.01.2017г.,подадени чрез РС Б.Слатина от Е.М.А. ***,
против Заповед №255/24.07.2015 год.за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК,издадена по ч.гр.д.№ 480/2015 год. по описа на Районен съд-гр.Б.Слатина.
СПИРА изпълнението на заповед № 255/24.07.2015г.,издадена
по чл.410 ГПК по ч.гр.д.№ 480/2015 год. по описа на Районен съд-гр.Б.Слатина.
ВРЪЩА делото на първоинстанционния съд,на
основание чл.423 ал.4 ГПК за предприемане действията по чл.415 ал.1 ГПК.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на
касационно обжалване.
Председател:........... Членове:1..........
2..........