РЕШЕНИЕ
№ 211
гр. Велико Търново, 04.02.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, XVI СЪСТАВ, в публично
заседание на десети януари през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:ВЛАДИМИР БАЛДЖИЕВ
при участието на секретаря ИВАНКА Д. ТРИФОНОВА
като разгледа докладваното от ВЛАДИМИР БАЛДЖИЕВ Гражданско дело №
20224110102706 по описа за 2022 година
Производството е образувано по искова молба на ***, в която се излагат твърдения, че
между *** като кредитор и ответника като кредитополучател е сключен Договор за
потребителски паричен кредит, отпускане на револвиращ потребителски кредит, издаване и
ползване на кредитна карта *** съгласно който последният се съгласил освен предоставената
от кредитора сума в размер на 15000 лв., да ползва и револвиращ потребителски кредит под
формата на кредитна карта. Твърди се, че на *** ответникът активирал предоставената от
кредитора кредитна карта *** с максимален кредитен лимит от 2000 лв., с което поел
задължение да върне ползваните средства заедно с начислените лихви и такси. Изтъква се,
че на ***. кредитополучателят прекратил плащанията на вноските по кредита, в резултат на
което останали непогасени вземания от 1473,84 лв. за главница, 271,34 лв. за договорна
лихва за периода от *** до *** и 534,68 лв. за обезщетение за забава за периода от *** до ***
С оглед изложеното се отправя искане за постановяване на решение, с което ответникът да
бъде осъден да заплати посочените суми на ищеца като правоприемник на кредитора, ведно
със законната лихва върху главницата от връчване на исковата молба до окончателното
изплащане на задължението, както и направените по делото разноски.
Ответникът, в срока по чл. 131 от ГПК, представя отговор на исковата молба чрез
назначения особен представител, в който оспорва основателността на исковите претенции.
Навежда доводи, че договорът за кредит е нищожен поради противоречие с изискванията на
Закона за потребителския кредит и че липсват доказателства за ползване на суми по
кредитната карта от кредитополучателя. С оглед изложеното отправя искане за отхвърляне
1
на исковите претенции.
Съдът, като взе предвид становищата на страните и като прецени събраните по делото
доказателства, намира за установено следното:
Предмет на делото са обективно съединени искове по чл. 79, ал. 1 от ЗЗД и чл. 86, ал. 1 от
ЗЗД.
От събрания доказателствен материал се установява следната фактическа обстановка:
На *** между *** като кредитор и В. Г. П. като кредитополучател е сключен Договор за
потребителски паричен кредит, отпускане на револвиращ потребителски кредит, издаване и
ползване на кредитна карта *** Кредиторът предоставил по банкова сметка на ответника
сумата от 15000 лв., а последният се задължил да я върне заедно с начислените лихви и
такси в срок до *** От т. 12 до т. 21 в условията на договора страните уговорили
възможност за ползване на кредитна карта по безсрочен револвиращ потребителски кредит с
максимален кредитен лимит до 10000 лв. Картата следвало да се издаде и предостави на
ответника след проучване изпълнението по договора за кредит като всички задължения
свързани с ползването й трябвало да възникнат след активиране чрез въвеждане на ПИН,
изпратен от кредитора на посочен в договора адрес от кредитополучателя. Страните
постигнали съгласие с кредитната карта да се изпрати приложение, съдържащо всички
конкретни условия на договора за револвиращ кредит и процедура по активиране на картата.
На *** кредиторът изпратил документите на посочения в договора адрес на ответника с
товарителница, съдържаща номера на договора, която е получена от последния на *** С
приложението към договора за потребителски кредит, отпускане на револвиращ
потребителски кредит, издаване и ползване на кредитна карта *** ***, на
кредитополучателя е отпуснат револвиращ кредит от 2000 лв. и е издадена ***, с
индивидуализиране на минимална погасителна вноска, такси за ползване на кредита, лихвен
процент от 35 % и годишен процент на разходите от 44,90 %. Ответникът активирал картата
като на *** и *** усвоил от отпуснатия кредитен лимит чрез преводи по банковата си сметка
съответно 1000 лв. и 850 лв. След усвояване на кредита кредиторът започнал да изпраща на
адреса на кредитополучателя месечни извлечения, а последният плащал минималната
погасителна вноска за периода от *** до ***. Поради липса на изпълнение над три месеца,
на *** картата е блокирана от кредитора при задължения от 1473,84 лв. за главница, 271,34
лв. за договорна лихва за периода от *** до *** Заключението на допуснатата съдебно –
счетоводна експертиза потвърждава реалното усвояване на сумата от 1850 лв. от кредитния
лимит, частичното изпълнение на задължението на ответника за периода от *** до
28.09.2019г. чрез плащания на 721,80 лв. и че дължимите вземания за главница и лихви
съвпадат по размер и период с тези, посочени в исковата молба.
При така установената фактическа обстановка съдът прави следните правни изводи:
Налице е валидно заемно правоотношение от ***, по което праводателят на ищеца е
предоставил на ответника финансиране чрез кредитен лимит по кредитна карта. За
сключване на договора свидетелстват както товарителницата за изпратените от кредитора до
2
ответника документи, във връзка с които е изпълнена процедурата по активиране на
кредитната карта, така и последвалото усвояване на средства и плащания на погасителни
вноски. От изложеното се достига до извод за постигнато съгласие кредитополучателят да
разполага с определена сума /кредитен лимит/, която да ползва многократно и неограничено
във времето в рамките на целия срок на договора, в пълен размер или частично. Сделката е
действителна тъй като не са нарушени изискванията на чл. 22 от Закона за потребителския
кредит /ЗПК/. Годишният процент на разходите е изрично определен, с посочване на взетите
предвид допускания в т. 17 от приложението към договора, като не надвишава този по чл.
19, ал. 4 от ЗПК. Договорната лихва от 35 %, обаче надвишава трикратния размер на
законната лихва, който към момента на сключване на договора е 30 % и съответства на
поетия от кредитора риск от евентуално непогасяване на необезпечено вземане поради
неплатежоспособност на длъжника. Поради това клаузата, с която е уговорена е нищожна
съгласно чл. 26, ал. 1 от ЗЗД тъй като накърнява добрите нрави, а на основание чл. 26, ал. 4,
вр. чл. 86, ал. 1 от ЗЗД при забавено изпълнение ответникът дължи само законната лихва,
която при възникване на правоотношението е била 10 %. Ответникът е усвоил 1850 лв. от
кредитния лимит като след приспадане на извършените плащания на минималната
погасителна вноска е останало задължение от 1473,84 лв. за главница, за което не е доказано
плащане. За ползване на револвиращия кредит е дължима лихва, която предвид
недействителността на клаузата за определянето й се равнява на законната лихва като за
периода от *** до *** е в размер на 161,63 лв. /114,17 лв. за ползване на сумата от 1000 лв.
през периода от *** до *** и 47,46 лв. за ползване на сумата от 850 лв. през периода от ***
до ***/. Неизпълнението на паричното задължение на ответника е довело до изпадане в
забава и до възникване на правото на кредитора да претендира обезщетение по чл. 86, ал. 1
от ЗЗД в размер на 534,68 лв. за периода от *** до *** От изложеното се достига до извод,
че предявените искове са основателни и следва да бъдат уважени по отношение на
вземанията за главница от 1473,84 лв., за договорна лихва от 161,63 лв. за периода от *** до
*** и за обезщетение за забава от 534,68 лв. за периода от *** до ***, а претенцията за
договорна лихва в частта за разликата от 161,63 лв. до 271,34 лв. следва да бъде отхвърлена.
Поради забавата за изпълнение ответникът следва да бъде осъден да заплати и обезщетение
в размер на законната лихва върху главницата, считано от връчване на исковата молба -
16.02.2023г. до окончателното изплащане на задължението.
При този изход на делото, на основание чл. 78, ал. 1 и ал. 8 от ГПК в полза на ищеца следва
да бъдат присъдени направените по делото разноски за държавни такси, юрисконсултско
възнаграждение, възнаграждение за вещо лице и възнаграждения за особен представител от
1602,82 лв.
Водим от горното, Великотърновският районен съд
РЕШИ:
3
Осъжда В. Г. П. с ЕГН: ********** от ***, *** ***, ***, да заплати на ***, ЕИК: ***, със
седалище и адрес на управление *** *** ***, сумите от 1473,84 лв. /хиляда четиристотин
седемдесет и три лева и осемдесет и четири стотинки/ - главница, 161,63 лв. /сто шестдесет
и един лева и шестдесет и три стотинки/ - договорна лихва за периода от *** до *** и 534,68
лв. /петстотин тридесет и четири лева и шестдесет и осем стотинки/ - обезщетение за забава
за периода от *** до ***, представляващи задължения по Договор за отпускане на
револвиращ потребителски кредит, издаване и ползване на кредитна карта ***, ведно със
законната лихва върху главницата, считано от 16.02.2023г. до окончателното изплащане на
задължението, както и сумата от 1602,82 лв. /хиляда шестстотин и два лева и осемдесет и
две стотинки/, представляваща направени по делото разноски, като отхвърля предявения иск
по чл. 79, ал. 1 от ЗЗД за заплащане на договорна лихва в частта за разликата от 161,63 лв. до
271,34 лв.
Решението подлежи на обжалване, пред Великотърновския окръжен съд, в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Велико Търново: _______________________
4