Р
Е Ш Е Н И Е № .....
гр. Враца, 29 юли 2019 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВРАЧАНСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, четвърти граждански състав, в публично заседание на 04.07.2019 г. в състав:
Районен съдия: Иван Иванов
при участието на секретаря Мария
Богданова
като разгледа докладваното от съдия Иванов гражданско дело № 1223 по описа за 2019 г. на Врачанския районен съд, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е образувано по искова
молба, предявена от Г.Г.С. с ЕГН **********
*** срещу Р.Г.М. с ЕГН ********** ***.
В исковата молба се твърди, че страните са живели на
съпружески начала от 2006 г., като от
съжителството са родени децата А.Г.Г.с ЕГН **********, Г.Г.Г.с ЕГН ********** и
Е. Г.Г. с ЕГН **********. През месец март 2019 г. ответницата напуснала
съвместно обитаваното от страните жилище, като заявила, че отива да живее при
друг човек, в който е влюбена, а трите деца останали да живеят с ищеца.
Последният поел непосредствените грижи и издръжката за децата, подпомаган от
своята майка, с която живее в едно домакинство. След фактическата раздяла между
страните ответницата не помагала на ищеца нито финансово, нито с грижи за
децата. Ищецът разполага с необходимите качества, условия и доходи да отглежда
трите деца и може да разчита на подкрепата на майка си. Твърди се също, че
претендираният размер на издръжките е адекватен на нуждите на трите деца и
финансовите възможности на ответницата.
Искането към съда е да предостави
на ищеца родителските права по отношение
на трите малолетни деца на страните: А.Г.Г.с ЕГН **********, Г.Г.Г.с ЕГН **********
и Е. Г.Г. с ЕГН **********, като бъде определен конкретно посочен в исковата
молба режим на лични отношения на ответницата с децата, да определи местоживеенето
на децата при ищеца, както и осъди ответницата да заплаща на всяко от децата,
чрез техния баща и законен представител Г.Г.С., месечна издръжка в размер на
140,00 лв., считано от датата на завеждането на исковата молба-27.03.2019 г. до
настъпването на обстоятелства за изменяване или прекратяване на издръжките,
ведно със законната лихва върху всяка просрочена вноска до окончателното й
изплащане.
Предявените от ищеца искови
претенции, както и насрещните искания на ответницата са с правно основание чл.
127, ал. 2, във вр. с чл. 59, ал. 2, чл. 143, ал. 1 и чл. 149 от Семейния
кодекс (СК), във вр. с чл. 86 от Закона за задълженията и договорите ЗЗД).
С определение от 04.07.2019 г.
съдът определи на основание чл. 127, ал. 3 от СК привременни мерки по отношение
на децата А.Г.Г.с ЕГН **********, Г.Г.Г.с
ЕГН ********** и Е. Г.Г. с ЕГН **********, като в частта досежно детето А.Г.Г.привременните
мерки бяха изменени с определение от 18.07.2019 г.
Като обсъди доказателствата по делото поотделно и в
тяхната съвкупност, по реда на чл. 235 от ГПК, съдът приема следното от
фактическа страна:
Видно от три броя удостоверения, издадени въз основа съответно
на акт за раждане № 0249 от 09.05.2007 г. на Община Враца,
акт за раждане № 0324 от 16.06.2008 г. на Община Враца и акт за раждане № 0447
от 20.07.2009 г., от съвместното съжителство на страните са родени децата А.Г.Г.с
ЕГН **********, Г.Г.Г.с ЕГН ********** и Е. Г.Г. с ЕГН **********, като и трите
са малолетни към момента.
Установява се от три броя удостоверения, приложени на
л. 8-10 от делото, че и трите деца на страните посещават едно и също училище – Средно
училище „Св. Св. Кирил и Методий“ гр. К..
Видно от трудов договор на л. 19-20 и удостоверение за
доходи на л. 21, ответницата Р.М. е в трудови правоотношения с работодател „СЕ
Борднетце-България“ ЕООД гр. Карнобат и получава заплата в брутен размер около 800,00
лв. месечно.
Ищецът е подписал под страх от наказателна отговорност
декларация (л. 43), съгласно която работи без трудов договор и доходите му
възлизат на около 1 000,00 лв. месечно.
По делото е присъединен изготвен от дирекция „Социално
подпомагане” гр. Враца социален доклад за децата А.Г.и Е., съгласно който към
момента основни грижи за децата полага бащата Г.С. и бабата по бащина линия А.Й..
Жилищните условия при бащата са добри, поддържа се необходимата хигиена и е
налице обзавеждане с всички необходимо за едно домакинство. Бащата работи на
частно и му плащат по 40,00 лв. на ден, а бабата по бащина линия е личен
асистент на своя съпруг, като работното време и на двамата позволява да полагат
достатъчно грижи за децата А.Г.и Е.. Децата посещават училище, емоционално
привързани са и към двамата си родители и контактуват с майката в с. Г., а
понякога се срещат с нея и в гр. К.. Жилищните условия при майката също са
добри и позволяват отглеждането на трите деца. Майката Р.М. работи като оператор
производствена линия на сменен режим и по нейни твърдения получава месечно
възнаграждение около 1 200,00 лв.
Установява се от приложените справка за съдимост с
рег. № 804/13.06.2019 г. на Врачанския районен съд и присъда от 30.05.2007 г.
по НОХ дело № 3/2007 г. на Врачанския районен съд, че ищецът Г.С. е осъждан два
пъти с влязла в сила присъда – за блудство с малолетно лице (чл. 157 от НК) и
за кражба (чл. 194 от НК), и двете деяния извършени в съучастие.
С нотариален акт № 181, т. IV, дело № 493/2019 г. на нотариус Венцислав Василев с
рег. № 338 в Нотариалната камара Л.М.– баба на ответницата Р.М. е призната за
собственик по давностно владение на жилище на адрес с. Г., община К., ул. **********
Изслушан по реда на чл. 127, ал. 2 от СК, ищецът Г.С.
заяви, че в момента той се грижи за децата и му помага майка му. Счита, че е
по-добър родител от ответницата и се справя добре с отглеждането на децата. Децата
контактуват с желание с майката, ищецът не ги спира, като това става в с. Г.,
тъй като майката не ги търси в гр. К.. Децата са привързани към бабата по бащина
линия, която помага на децата да подготвят уроците си за училище и
преимуществено върши домакинската работа. Имало е случай, когато ищецът е
ударил един шамар на ответницата в присъствието на детето А.. Ищецът сочи, че
има необходимите жилищни и финансови условия, както и необходимото свободно
време за отглеждане на децата, че получава помощ от майка си при обгрижването
на децата, както и че иска да продължи да се грижи за децата си.
При изслушването си по реда на чл.127, ал. 2 от СК
ответницата Р.М. заяви, че в жилището й в с. Г. има всичко необходимо за
отглеждане на децата и счита, че те биха се чувствали добре там. Когато е на
работа, за децата ще се грижат нейната майка, баба и леля, с които живее
заедно. Сочи, че ищецът е агресивен и й е посягал физически преди раздялата
между тях, както и многократно е заплашвал ответницата, когато се е срещала с
децата и е забранявал срещите помежду им. Според нея ищецът много обича децата
си, но не полага никакви грижи за тях и не поема никаква отговорност по
отношение на нуждите им от помощ и напътствия, докато тя е много близка с
децата, помага им, напътства ги и налага забрани, когато това е в техен интерес.
Съдът изслуша децата на страните по реда на чл. 15 от
ЗЗДет, при което те заявиха следното:
А. сподели, че нищо не я тревожи, успехът й в училище
не е намалял, а майка й не й липсва. Била е близка с майка си, преди тя да се
раздели с баща й, а след това – не. Докато са живеели заедно, родителите й
доста са се карали и се е случвало майка й да напуска дома си в К. и да си
отива на с. Г.. След раздялата на родителите й преди 4-5 месеца баща й се грижи
за нея и останалите деца, бабата и дядото по бащина линия помагат при
отглеждането, тя е доволна от грижите за нея. Баща й не я спира да се вижда с
майка си, но тя не проявява желание за това. Срещите между нея и майка й се
състоят в с. Г.. А. е изслушана и втори път в производство за изменение на
привременни мерки, при което заяви, че ако трябва ще избяга от дома на майка
си, тъй като не може да живее там. От баба си по бащина линия е чувала, че
майка й си има нов приятел и той ходи в дома й в Г., въпреки че майка й е
обещавала, че той няма да ходи там.
Г. сподели, че след раздялата на родителите й баща й
се грижи добре за нея и другите деца, нищо не им липсва. Бабата и дядото по
бащина линия помагат при отглеждането на децата. Майка им често ги търси, като Г.
и Е. се срещат с нея, а А. няма желание за такива срещи.
Е. сподели, че баща му, както и бабата и дядото по
бащина линия полагат добри грижи за него. Майка му се вижда с него и Г. окола два пъти седмично
– на гарата в К. или в Г., никога в къщата на бащата. Майката купува дрехи на
децата, прави им подаръци. Имало е случай бащата да не дава на децата да се
виждат с майката, но той е бил преди време. Е. не е ставал свидетел на това
баща му да нагрубява майка му, но го е виждал да нагрубява нейните роднини.
По делото са събрани и гласни доказателства чрез
разпита на свидетелите М.Б.– без дела и родство, К.З.– без дела и родство, А.Й.
– майка на ищеца, Л.М.– баба на ответницата и М.А.– леля на ответницата.
Свидетелката М.Б.дава показания, че след раздялата на
страните ищецът Г. полага много грижи за децата, а майка му и баща му много му
помагат. Децата имат приятели, с които играят, а при баща си и баба си се
чувстват свободни, всичко им е позволено. Дядото по бащина линия на децата е
сляп човек и си стои вкъщи, поради което децата никога не остават сами. Имало е
скандали в къщата на Г., но те са се случвали, когато е имало сбирки с
приятелски семейства. Преди раздялата предимно бабата по бащина линия и майката
са водели децата, а след това – понякога и баща им.
Свидетелят К.З.дава показания, че преди раздялата на
страните както Г., така и Р. са се грижили за децата, но най-големи грижи е
полагала бабата по бащина линия. Свидетелят не знае Г. да е забранявал на
децата да се срещат с Р., дори свидетелят лично е карал децата в Г. за срещи с
нея. Децата имат спокоен вид, имат приятели, с които играят, ходят на училище. Когато
децата трябва да отидат някъде, винаги бабата по бащина линия ги води,
включително на училище. От Р. свидетелят е чувал, че Г. я е бил по време на
съвместния им живот, а след това й е забранявал да се среща с децата, но не е
виждал такива неща лично.
Свидетелката А.Й. дава показания, че и преди раздялата
нd страните, и след това тя полага основните грижи за
трите деца, включително им помага с уроците, като освен това се грижи за слепия
си мъж и върши цялата домакинска работа в къщата. Децата не са оставяни без
надзор, спокойни и щастливи са. Децата ходят на Г. и за два-три дни там полагат
добри грижи за тях, но не могат да се грижат за децата за повече време, тъй
като децата не се чувстват добре там.
Свидетелката Л.М.дава показания, че от раждането на
децата за тях са се грижили майката Р. и бабата А., а бащата Г. не е участвал в
грижите и винаги е отказвал да се захване с постоянна работа, като е изтъквал,
че не може да пише и не познава цветовете, както и да се образова. Вместо това Г.
работи на дървата и пие много. Свидетелката много пъти е виждала Р. насинена и
от нея знае, че Г. й е нанасял побои и я е гонил от дома им, а и свидетелката
лично е видяла как Г. се заканва на Р. с нож, че ще я заколи, както и е
възприемала заплахи на Г., отправени към Р. пред детето А.. Г. пречи на Р. да
се вижда с децата, имало е и случай, когато е разрешил такава среща, чак след
като полицай е взела децата за среща с майката. Децата са много привързани към
майка си, най-вече Г. и Е., а за А. свидетелката не знае какво става с нея.
Свидетелката М.А.дава показания, че от раждането на
децата майка им Р. е полагала изключителни грижи за тях, като едновременно с
това е ходела на работа, а Г. предимно е обикалял улиците и дори веднъж с
получените от свидетелката като подарък пари не е взел нещо за детето си, а си
е купил мотор. Г. забранява на Р. да вижда децата и за да ги види, тя е викала
четири или пет пъти полицията. Г. е посягал на Р., като един път се обадил на
свидетелката да дойде да си я прибере, че я е набил и свидетелката я прибрала
от гарата в К. – гола и боса.
Съдът, отчитайки възможната заинтересованост на
свидетелите А.Й., Л.М.и М.А.поради близката им връзка, както следва: на А.Й. с ищеца,
а на Л.М.и М.А.с ответницата, при съобразяване на разпоредбата на чл. 172 от ГПК, възприема показанията на всички разпитани свидетели като добросъвестно
дадени и подкрепени от останалите доказателства по делото. Съдът счита за
недостоверни само показанията на М.Б., К.З.и А.Й. в частта им, че децата след
раздялата не тъжат за майка си и тя не им липсва, тъй като в тази част
показанията противоречат на основополагащи правила на логиката и на основни
житейски положения, които всеки човек по емпиричен път, въз основа на житейския
си опит, научава и на които се доверява.
При така установеното се налагат следните правни
изводи:
При решаване на въпроса за
предоставяне на родителските права съдът следва да изхожда от най-добрия интерес
на детето, като вземе предвид родителските качества на всеки от родителите,
полагането на грижи и уменията за възпитание на децата, подпомагането на
подготовката за придобиване на знания, трудови навици и прочие, моралните
качества на родителя, социалното обкръжение и битовите условия, възрастта и
пола на децата, привързаност между деца и родители и между децата, помощ от
трети лица и други обстоятелства, имащи значение за осигуряването на нормалното
физическо, умствено, нравствено и социално развитие. В този смисъл са и
разясненията, дадени с Постановление № 1 от 12.12.1974 г. на Пленума на
Върховния съд.
От изготвения по делото социален
доклад, личното изслушване в съдебно заседание на родителите и децата и
показанията на свидетелите М.Б., Калин
Златанов, А.Й., Л.М.и М.А.съдът приема за
установено, че майката Р.М. притежава много по-добри родителски качества и е
способна е да полага много по-адекватни грижи за децата си А.Г.и Е., както и че
децата имат по-силна емоционална връзка нея. Съдът счита, че от раждането на
децата майката и бабата по бащина линия са полагали всички грижи за децата в
ежедневието, докато приноса на бащата в тези грижи не е бил значителен, а
следва и да се изтъкне, че децата обикновено са по-близки с този родител, който
ежедневно е непосредствено до тях, тъй като осъзнават, че винаги могат да
разчитат на него. Всички свидетелски показания отчитат добрите родителски
качества на майката Р., включително готовността й да помага на децата с уроците
и активното й поведение при проблеми или заболявания на децата. От друга
страна, бащата Г.С. не може да бъде добър пример за подражание на децата си по
няколко причини – липса на съществен принос в отглеждането на децата, избухлив и
отмъстителен нрав, упражнявано в миналото насилие над майката, включително в
присъствие на децата, но най-вече по причината, че самата му личност – човек
без каквото и да било образование, с престъпно минало, склонен към насилие и
злоупотреба с алкохол, не разкрива към момента и не предполага наличието в
бъдеще на добри родителски качества и отговорно поведение към децата.
При преценката на
жилищно-битовите условия в дома на бащата и в дома на майката съдът счита, че същите
са на приблизително едно и също ниво и позволяват отглеждането на трите деца на
страните.
По отношение на доходите съдът
намира, че превес следва да бъде отдаден на майката, тъй като същата има
сигурна работа и постоянни доходи, като същите позволяват отглеждането на трите
деца.
Децата имат запазена емоционална
връзка както с бащата, така и с майката, като по делото са налице данни за
наличие на синдром на родителско отчуждение, а именно детето А. е отчуждено от
майка си. При изслушването си в съдебно заседание А. заяви, че е обичала майка
си, но вече не я обича и тя не й липсва, което е житейски нелогично. Заяви
също, че от баба си по бащина линия е чувала, че майка й си има нов приятел и
той ходи в къщата в с. Г.. По делото не е установено дали последното
обстоятелство е вярно, но дори да се приеме за вярно, подобно говорене пред
детето е безотговорно, тъй като не пази авторитета на другия родител и е знак,
че причините за наличието на родителско отчуждение се коренят в домакинството,
в което децата са живели след раздялата на родителите, а именно това на бащата.
Съобразявайки домакинствата
съответно на бащата и на майката, съдът намира, че и двамата родители могат да
разчитат на значителна и сигурна помощ при отглеждането на децата, като същата
са получавали и получават от своите роднини. Следва да се посочи, че по делото
е несъмнено установено, че след раздялата на родителите ежедневните грижи за
тях са поети почти изцяло от бабата по бащина линия А.Й., но в интерес на
децата е грижите за тях да се полагат от техните родители заедно, а при
невъзможност – от единия от тях, вместо ежедневните грижи за децата да се
полагат от баби, дядовци и други членове на разширеното семейство.
Съобразявайки, че бащата Г. до момента не е участвал активно в грижите за децата,
за разлика от майката Р., съдът намира, че по този показател превес има майката.
Този извод не се разколеба и от обстоятелството, че майката Р. работи на сменен
режим, тъй като в нейно отсъствие грижи за децата ще се полагат от нейната
майка, баба и леля, с които живее в общо домакинство. Плаващото работно време
на бащата Г. не може да се цени като негово предимство, тъй като въпреки него
ежедневните грижи за трите деца са поети не от бащата Г., а от бабата по бащина
линия А..
Трите деца са много привързани
помежду си и си помагат едно на друго – факт, изтъкнат в социалния доклад за
децата и потвърден от гласните доказателства по делото, поради което не е в
техен интерес да бъдат разделяни.
В заключение, съдът счита, че
родителските права над децата А.Г.и Е. следва да бъдат възложени за упражняване
от майката.
При определяне на режим на лични
отношения съдът следва в достатъчна степен да осигури възможност на родителя да
поддържа връзка с децата си и да общува с тях, а при изслушването на двамата
родители, трите деца и свидетелите по делото се установи, че децата имат
запазена емоционална връзка с бащата, поради което съдът намира, че на бащата Г.С.
следва да се предостави възможност да взема децата А.Г.и Е. всяка първа и трета
седмица от месеца от 18.00 часа в петъчния ден до 18.00 часа в неделния ден с
преспиване; един месец през летните
месеци – юли и август, който да не съвпада с платения годишен отпуск на майката;
през Коледните и Великденските празници на децата – на нечетна година, Новогодишните
празници и рождения ден на всяко от децата – на четна година. Следва също да
бъде съобразено обстоятелството, че по делото действат привременни мерки,
поради което този режим ще е приложим от влизането на решението в законна сила.
По местоживеенето на децата А.Г.и
Е.:
Предвид разрешението на съда по
спора за упражняването на родителските права, местоживеенето на децата А.Г.и Е.
следва да се определи при майката, на нейния адрес.
По издръжката:
Претенцията на ответницата Р.М.
за издръжка за децата А.Г.и Е. е в минималния размер по чл. 142, ал. 2 от СК, а
именно по 140,00 лв. месечно за всяко дете и следва да бъде уважена именно в
този размер, считано от датата на влизане в сила на решението по делото.
По разноските:
При този изход на делото на ответницата се следват
направените разноски в размер на 400,00 лв. за заплатен адвокатски хонорар.
На основание чл. 78, ал. 6 от ГПК следва ищецът Г.С.
да бъде осъден да заплати в полза на бюджета на съдебната власт, по сметка на
Врачански районен съд сумата 604,80 лв., представляваща държавна такса върху
определената на трите деца издръжка.
Мотивиран от всичко гореизложено Врачанският районен
съд
Р Е
Ш И :
ОТХВЪРЛЯ
като неоснователни и недоказани
предявените от Г.Г.С. с ЕГН ********** *** срещу Р.Г.М. с ЕГН ********** *** искове по чл. 127, ал. 2, във вр. с чл. 59, ал. 2,
чл. 143, ал. 1 и чл. 149 от СК, във вр. с чл. 86 от ЗЗД.
ПРЕДОСТАВЯ упражняването
на родителските права по отношение на децата А.Г.Г.с ЕГН **********, Г.Г.Г.с
ЕГН ********** и Е. Г.Г. с ЕГН ********** на майката Р.Г.М. с ЕГН ********** и ОПРЕДЕЛЯ
местоживеенето на децата А. Г.Г., Г.Г.Г.и Е. Г.Г. при майката Р.Г.М. на адреса на същата, който към момента
на приключване на съдебното дирене по делото е с. Г., община К., ул. *******,
считано от датата на влизане на
настоящото решение в законна сила.
ОПРЕДЕЛЯ режим на лични отношения на децата А.Г.Г.с ЕГН **********, Г.Г.Г.с ЕГН **********
и Е. Г.Г. с ЕГН ********** с бащата
Г.Г.С. с ЕГН **********,
като бащата има право да взема, вижда и връща децата от и на адреса на майката,
който към момента на приключване на съдебното дирене по делото е с. Г.,
община К., ул. *******, всяка първа
и трета седмица от месеца от 18.00 часа в петъчния ден до 18.00 часа в неделния
ден с преспиване; един месец през летните месеци – юли и август, който
да не съвпада с платения годишен отпуск на майката; през Коледните и Великденските
празници на децата – на нечетна година, Новогодишните празници и рождения ден
на всяко от децата – на четна година, считано
от датата на влизане на настоящото решение в законна сила.
ОСЪЖДА Г.Г.С.
с ЕГН ********** *** да заплаща на децата си А.Г.Г.с
ЕГН **********, Г.Г.Г.с ЕГН ********** и Е. Г.Г. с ЕГН **********, чрез тяхната майка и законен
представител Р.Г.М. с ЕГН ********** ***, месечна издръжка в размер на по 140,00 лева (сто и четиридесет лева) месечно
за всяко дете, считано от датата на влизане на настоящото решение в законна сила
до настъпването на обстоятелства за нейното изменяване или прекратяване, ведно
със законната лихва върху всяка просрочена вноска от момента на просрочието до
окончателното й изплащане.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК Г.Г.С. с ЕГН **********
*** да заплати на Р.Г.М. с ЕГН **********
*** сумата 400,00 лева – направени
по гр. дело № 1223/2019 г. на Врачански районен съд разноски за заплатен
адвокатски хонорар.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 6 от ГПК Г.Г.С. с ЕГН **********
*** да заплати в полза на бюджета на
съдебната власт, по сметка на Врачанския районен съд държавна такса върху
присъдените издръжки на трите деца в размер на 604,80 лева.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред
Врачанския окръжен съд в двуседмичен срок от връчване на препис от него на
страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: