№ 243
гр. София, 23.02.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 2-РИ ГРАЖДАНСКИ, в закрито
заседание на двадесет и трети февруари през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Иво Дачев
Членове:Мария Георгиева
Асен Воденичаров
като разгледа докладваното от Мария Георгиева Въззивно гражданско дело
№ 20211000501215 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 258 и следв. от ГПК.
С решение от 17.02.21 г., постановено по т.д. № 192/20 г. по описа на ОС
Монтана, на основание чл. 432 КЗ съдът е уважил предявените от Р. Г. И. и Н. Г. И.
искове и е присъдил обезщетения за неимуществени вреди – страдания поради смъртта
на баща им – Г. И., загинал след катастрофа, в която участвали той, като пешеходец и
кола, управлявана от виновен за ПТП водач, за която имало сключена имуществена
застраховка по риска Гражданска отговорност на автомобилистите с ответника ЗД
БулИнс АД в размер на по 50 000 лв., а до претендираните 150 000 лв. исковете са
отхвърлени. Присъдени са и законните лихви и разноски, съразмерни на уважените
претенции.
Недоволни от решението, в отхвърлителната му част, са ищците. Те
утвърждават, че страданията им са подценени, че съдът не е отчел отличните
взаимоотношения, в които те са се намирали с баща им, конкретните, засвидетелствани
с гласни доказателства, техни реакции при узнаване за катастрофата и смъртния изход
за пострадалия. Това обосновава нарушаване приложението на разпоредбата на чл. 52
ЗЗД и практиката по приложението му. Искат САС да отмени обжалваното решение и
да постанови други, с което да уважи исковете в пълен размер.
В производството пред САС не са събирани нови доказателства. Настоящият
състав, при служебна проверка установи, че е сезиран с допустима жалба, срещу
валидно и допустимо съдебно решение. Дължи се произнасяне относно правилността
на решението, с оглед твърденията на въззивниците и според приобщените в
производството пред МОС доказателства.
Въззиваемото дружество оспорва жалбата. Твърди, че въпреки гласните
изявления за силна връзка между баща и деца, обстоятелствата на катастрофата – удар
1
на автомобил в кофи за смет, в които по същото време ровел загиналия, показва
неговата изоставеност и икономическа необезпеченост от децата. Поддържа се и
възражението за съпричиняване на вредоносния резултат от загиналия. Доколкото
застрахователят не е обжалвал решението в осъдителната му част, САС не следва да
пререшава въпроса за съпричиняването на вредоносния резултат.
Частичното влизане на решението в сила – за сумите от по 50 000 лв. и
съразмерните лихви са основание да се приеме, че исковете са основателни и доказани
до този размер и обстоятелствата, свързани с механизма на ПТП, в това число и
участието в него са решени от първостепенния съд.
На анализ следва ад се подложат действителните вреди на всеки от ищците и
паричния им еквивалент, при отчитане разпоредбата на чл. 52 ЗЗД и създадената по
повод приложението на цитираната законова разпоредба практика.
В проведено на 09. 07.20 г. открито съдебно заседание са събрани гласни
доказателства за отношенията между ищците и баща им (л. 121 и сл.). Свдетелят И. И.
(съпруг на ищцата) заявява, че възходящият живеел в едно домакинство с втория
ищец, като след смъртта на съпругата му, бил подпомаган битово от неговата жена –
Р.И. и от съпругата на първия ищец. Те почиствали стаята на Г. И., перели дрехите и
спалното му бельо, готвели. Тъй като живеели в един дом/ респ. град, в близост,
отношенията били с голяма интензивност. Г. събирал дърва и носел на децата си.
Подпомагал ги и финансово. Катастрофата станала точно преди Нова година. Ищцата
много се разстроила. От тогава тя се променила. Станала нервна и избухлива. Ходела
всяка събота на гробищата и с брат си устройвала помени. Преди катастрофата
родственикът на ищцата бил здрав, „нямал дори кръвно“.
Свидетелят Е. К. е приятел на ищеца. Той има наблюдения над семейството на
Н.И.. Децата се грижели за родителя си – почиствали стаята му, при болест го гледали.
След катастрофата Р. била „изпотормозена“, плачела. И след смъртта на Г., в дома се
държали стари семейни снимки с него. Изчезнало настроението. Нямало веселба в
дома.
Според св. Т. И. Г. приживе много се хвалел от децата си – вкл. от снаха си.Той
посещавал свидетеля в държан от последния магазин и си говорели. Според свидетеля
ищецът, след смъртта на баща му, бил много стресиран. Свидетелят В. Р. е племенник
на загиналия. Атмосферата в дома била спокойна, без кавги и недоразумения. След
катастрофата Н. „н бил на себе си“. Все говорел за баща си, често ходел „по гробища“.
Н. слез загубата спрял да се интересува от децата и внуците си.
При анализ на засвидетелстваните отношения и начина на понасяне на скръбта
от загубата, САС приема, че не е доказано възражението на ответника за изоставеност
на загиналия. Вярно е, че в показанията на свидетелите присъства твърдения за грижа
от страна на загиналия за децата му, но има данни и в обратна насока – за битово
подпомагане на родителя от ищците. Отчита се, че децата на загиналия имат собствени
деца, внуци и дори – правнуци (обстоятелство, утвърдено от разпитаните свидетели).
При това положение следва да се приеме, че макар да има загуба на родител, вредите
не могат да се съизмеряват с тези, търпени от лице в същото родство, но във фаза на
развитие, в която се нуждае физически и психически от подкрепата на родителите си и
от отглеждане. Поради това сумите от по 50 000 лв. към конкретния момент на
катастрофата са справедлив еквивалент на страданията на ищците. Присъждането на
по-високи обезщетения ще доведе до необосновано разместване на имуществени блага,
без съразмерност с вредите от неимуществено естество.
Тъй като настоящият състав прави извод за правилност на решението в
обжалваната му част – съизмеряване на установените вреди с пари, обжалваното
решение следва да се потвърди.
2
В полза на въззиваемото дружество следва да се присъди направения разход –
10368 лв., от които 8640 лв. адвокатски хонорар за защита във въззивното
производство и 20% ДДС. Съотнесен към защитения интерес, 200 000 лв.,
удостовереният като заплатен хонорар, не е завишен и се дължи съразмерно от всеки
от въззивниците.
Водим от разгърнатите съображения САС
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА в отхвърлителните му части решение от 17.02.21 г.,
постановено по т.д. № 192/20 г. по описа на ОС Монтана.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 3 ГПК Р. Г. И. да заплати на
ЗД Бул Инс АД разноски за въззивното производство в размер на 5 184 (пет хиляди,
сто осемдесет и четири) лв.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 3 ГПК Н. Г. И. да заплати на
ЗД Бул Инс АД разноски за въззивното производство в размер на 5 184 (пет хиляди,
сто осемдесет и четири) лв.
Решението подлежи на касационно обжалване пред ВКС в едномесечен срок от
връчването му на страните при условията на чл. 280 и сл. ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3