Р Е Ш Е Н И Е
№512
31.07.2017 г. гр.Хасково
В ИМЕТО НА
НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ХАСКОВО в открито съдебно заседание на двадесет и девети юни две хиляди и седемнадесета година в състав:
СЪДИЯ: ВАСИЛКА ЖЕЛЕВА
Секретар: Диана Динкова
Прокурор:
като разгледа докладваното от съдия В.Желева административно дело №790 по описа на съда за 2016 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във вр. с §8 от ПЗР на АПК.
Образувано е
по жалба на М.М.П. ***, против Отказ на Кмета на Община Димитровград по
подадено от него Искане рег.индекс №ОС-02-3107/08.12.2016 г.
В жалбата се претендира съдът да отмени Отказ на Кмета на Община Димитровград за издаване на удостоверение, че имоти с идентификатор 21052.1008.297.1 и 21052.1008.297.2 не са общински. Твърди се, че същият е неправилен и незаконосъобразен, постановен в нарушение на материалния закон и производствените правила. Жалбоподателят твърди, че бил собственик на сградите, построени върху общински имот с идентификатор 21052.1008.297 – гр.Димитровград, с административен адрес ул.„Велико Търново“ №5. В същия парцел имало построена и друга селскостопанска сграда, за която нямал строителни книжа. Имотите били заснети и имало идентификатор 21052.1008.297.1 и 21052.1008.297.2, и това наложило жалбоподателят да поиска от Община Димитровград да удостовери дали тези имоти са общински или не. С писмо от 13.12.2016 г. му било отказано под предлог, че сградите са построени върху общински имот и няма учредено право на строеж. Отказът бил незаконосъобразен. Не се спорело, че имотът, върху който са построени сградите, е общински, макар да не били представени доказателства с кой акт е актувана тази собственост. Цитираните разпоредби от Закона за собствеността, че собственикът на земята е собственик и на постройките и насажденията върху нея, освен ако е установено друго, в конкретния случай нямали отношение към исканото удостоверение. С молбата си жалбоподателят поискал Общината да удостовери един факт, а именно, дали посочените имоти са общинска собственост, ако са общинска собственост – да приложи акта, с който са актувани като такива. В случая не било представено доказателство, че сградата е общинска собственост. Това било нарушение на закона и основание за настоящата жалба. Твърди се също, че въпросите за собствеността били предмет на доказване и не в такова производство.
С Определение №3259/16.03.2017 г., постановено по адм.дело №2580/2017 г. на ВАС е отменено определението на Административен съд – Хасково за прекратяване на производството по жалбата като процесуално недопустима и делото е върнато за продължаване на съдопроизводствените действия. Съставът, постановил отменителното определение, е приел, че подаденото от жалбоподателя Искане е за издаване на документ от значение за признаване, упражняване или погасяване на права или задължения, а именно удостоверение дали посочените с идентификатор сгради са актувани за общинска собственост частна или публична. Прието е също, че обжалваното писмо покрива белезите на индивидуален административен акт по чл.21, ал.3 от АПК, тъй като характерът на оспореното писмо се определя от правната природа на самото искане.
В първото съдебно заседание по делото жалбоподателят, чрез упълномощения си процесуален представител адвокат М., уточнява подадената жалба. А..М. твърди, че били подали молба за обстоятелствена проверка на собствеността на сградите, построени в общински имот и поискали от общината да удостовери дали те са общинска собственост, и ако са общинска собственост, да се приложи акта, с който са актувани като такива. Поискали отговор за сградите, а ответникът им отговарял за земята, за която те не спорели, че е общинска.
Ответникът, Заместник – кмет на Община Димитровград, не ангажира становище по жалбата.
Административен съд – Хасково, като прецени доказателствата по делото, доводите и възраженията на страните, приема за установено от фактическа страна следното:
От името на жалбоподателя М.М.П. *** е подадено Искане (л.20) с Рег.индекс: ОС-02-3107/08.12.2016 г., попълнено върху бланка по образец, с което на основание чл.6 от Наредбата за реда за придобиване, управление и разпореждане с общинско имущество, се иска да му бъде издадено удостоверение за недвижим имот 21052.1008.297.1 и 21052.1008.297.2 в гр.Димитровград, че същият е /не е/ общинска частна или общинска публична собственост.
Съгласно
удостовереното по делото с писмо (л.38) от Зам.-кмета на Община Димитровград,
към Искането са били приложени описаните в него като приложени под т.2 и т.3
документи: Скица №15-306524/24.06.2016 г. на сграда с идентификатор
21052.1008.297.1; Скица №15-306526/24.06.2016 г. на сграда с идентификатор
21052.1008.297.2 и Удостоверение за данъчна оценка по чл.264, ал.1 от ДОПК с
изх.№ДО002120/29.07.2016 г., както и Пълномощно, а не са били представени
посочените като приложени: под т.1 – нотариален
акт (документ за собственост) и под т.4 – удостоверение за наследници.
Видно от допълнително представеното като част от преписката Пълномощно, М.М.П. е упълномощил З. В. Д. да го представлява пред различни институции, включително пред Кметството и община Димитровград, като от негово име се снабди с необходимите документи за собственост (удостоверение за идентичност на имота, договор за отстъпено право на строеж, строително разрешение и други необходими документи), свързани с узаконяване на описан недвижим имот, както и да го подписва навсякъде, където е необходимо.
В двете представени скици – Скица (л.8) на сграда с идентификатор 21052.1008.297.1 по КККР на гр.Димитровград (стар идентификатор 21052.1008.202.2) и Скица (л.7) на сграда с идентификатор 21052.1008.297.2 по КККР на гр.Димитровград (стар идентификатор 21052.1008.202.3), издадени от СГКК гр.Хасково, е отбелязано, че няма данни за собственици и за носители на други вещни права за двете сгради – съответно еднофамилна жилищна сграда със застроена площ 66 кв.м. и стопанска сграда със застроена площ 23 кв.м., разположени в поземлен имот с идентификатор 21052.1008.297.
Представено е и издадено от Отдел „Приходи“ Дирекция „ФСД“ на Община Димитровград Удостоверение (л.6) изх.№ДО002120/29.07.2016 г. за данъчна оценка по чл.264, ал.1 от ДОПК, за следните обекти: земя с идентификатор 21052.1008.297; жилище с идентификатор 21052.1008.297.1 и второстепенна сграда – обор с идентификатор 21052.1008.297.2 на името на собственик М.М.П..
В отговор на Искане рег.индекс №ОС-02-3107/08.12.2016 г., до М.М.П. е изпратено писмо Рег.индекс: ОС-02-3107#1/13.12.2016 г., подписано от Заместник–кмет на Община Димитровград, в което е посочено, че специалисти от Общинска администрация са извършили проверка в архива на дирекция ОССДСОМП, при което се констатирало, че поземлен имот с идентификатор 21052.1008.297 (стар идентификатор 21052.1008.202) е предоставен за стопанисване от Община Димитровград с протоколно решение №09-1 от 07.07.2008 г. от Комисия по чл.19, ал.1 от ЗСПЗЗ – Общината стопанисва и управлява земеделската земя, останала след възстановяването на правата на собствениците. След влизане в сила на плана за земеразделяне и одобрената карта на съществуващи и възстановими стари реални граници земите стават общинска собственост. (…) Посочено е, че по силата на закона собственикът на земята е собственик и на постройките и насажденията върху нея, освен ако е установено друго. Вписано е, че действието на този принцип може да се избегне, ако собственикът на земята отстъпи на друго лице правото да построи сграда върху неговата земя. Посочено е, че с оглед изложеното, имотът е стопанисван от общината по чл.19, ал.1 от ЗСПЗЗ и за него не може да се издаде удостоверение, че не е общинска собственост.
По делото е представено и Протоколно решение (л.9-10) №09-1 от 07.07.2008 г. на комисия по чл.19, ал.1 от ЗСПЗЗ, одобрено със Заповед №45/17.07.2008 г. на Директора на Областна дирекция „Земеделие“ – гр.Хасково, ведно с Приложение №1 (л.11-12), касаещо земи – общинска собственост на основание чл.19, ал.1 от ЗСПЗЗ (ДВ бр.13/2007 г.) в Община Димитровград, в което е включен (т.40) и имот №21052.1008.202 с площ 1.798 – Друг вид нива.
Няма представени писмени доказателства за датата, на която писмо Рег.индекс: ОС-02-3107#1/13.12.2016 г. на Заместник–кмет на Община Димитровград е получено от М.М.П., който обжалва същото с жалба, подадена чрез Община Димитровград на 20.12.2016 г.
Жалбата е процесуално допустима за разглеждане.
Според възприетото в Определение №3259/16.03.2017 г. по адм.дело №2580/2017 г. на ВАС, обжалваното писмо покрива белезите на индивидуален административен акт по чл.21, ал.3 от АПК, доколкото с него се отказва на заявителя издаване на документ от значение за признаване, упражняване или погасяване на негови права или задължения, а именно удостоверение дали посочените с идентификаторите си сгради са актувани за общинска собственост частна или публична.
Предвид това, жалбата се явява насочена срещу годен за съдебно оспорване индивидуален административен акт. Същата е подадена от лице с правен интерес от търсената защита, за което този акт поражда неблагоприятни правни последици.
С подаването на жалбата на 20.12.2016 г. е спазен предвиденият в чл.149, ал.1 от АПК срок за съдебно оспорване, дори същият да се отчита от датата на регистриране на обжалваното писмо – 13.12.2016 г.
Съдът, като
прецени доказателствения материал по делото, както и валидността и
законосъобразността на обжалвания административен акт с оглед основанията,
визирани в разпоредбата на чл.146 от АПК, счита жалбата за основателна.
Оспореният отказ като административен акт, обективиран в писмо Рег.индекс: ОС-02-3107#1/13.12.2016 г. на Заместник–кмет на Община Димитровград, е издаден в писмена форма и подписан от издателя си.
Според представената от страна на ответника по делото Заповед №РД-06-1427/10.07.2013 г. на Кмета на Община Димитровград, последният, на основание чл.44, ал.2 от ЗМСМА и с оглед оптимизиране дейността на общинска администрация Димитровград и подобряване на документооборота чрез софтуерна система „Архимед“, е възложил (т.1 от заповедта) на С.С. – Заместник–кмет на Община Димитровград, да подписва уведомителни или придружителни писма на дирекция „ОССДСОМП“ и „УТКРИДОСВ“, заповеди за извършване на проверки по искания, жалби и сигнали на граждани и юридически лица, отнасящи се до дейността на тези две дирекции, както и отговори на жалби, сигнали и предложения на граждани и юридически лица, отнасящи се до дейността на същите дирекции.
Като се отчете характера на подписаното от Заместник–кмета на Община Димитровград писмо с Рег.индекс: ОС-02-3107#1/13.12.2016 г. като индивидуален административен акт, обективиращ отказ на административен орган да извърши административна услуга (да издаде на заявител поискан документ от значение за упражняване на негови права), следва да се приеме, че този акт е издаден от некомпетентен орган. Цитираното писмо няма характер на уведомително или придружително, а също и не попада сред останалите изброени в Заповед №РД-06-1427/10.07.2013 г. на Кмета на Община Димитровград документи, за чието подписване са делегирани правомощия на Заместник–кмета на общината С. С . Изрично със закон не е предвидена възможността на кмета, който представлява общината, да делегира правомощията си по издаване на индивидуални административни актове относно извършване на административни услуги от поискания вид на друг орган и подобно делегиране е недопустимо. Ето защо настоящият съдебен състав приема, че обжалваният акт е издаден от некомпетентен орган и само на това основание следва да бъде обявен за нищожен.
Отделно от това съдът констатира, че са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила при издаването на акта, основание за оспорването му по чл.146, т.3 от АПК. От страна на ответника писмено е удостоверено, че към Искане рег.индекс №ОС-02-3107/08.12.2016 г. е било приложено Пълномощно, представено и по делото. Видно от съдържанието на това Пълномощно, М.М.П. е упълномощил З. В. Д. да го представлява пред Община Димитровград във връзка с конкретен имот, описан като „Дворно място от 740 кв.м. при граници: от две страни Ю.Т., Т. М. и улица, за който имот е отреден планоснимачен номер 1274 по плана на гр.Димитровград, квартал В. К., с административен адрес на имота: гр.Димитровград, м.„Черничева махала““. За този имот няма никакви данни да съвпада с процесните сгради с идентификатори 1 и 2 в имот с идентификатор 21052.1008.297 по КККР на гр.Димитровград (стар идентификатор 21052.1008.202) – Друг вид нива с площ 1.798 дка според Протоколно решение №09-1 на ОДЗ гр.Хасково. Въз основа на така представеното Пълномощно не може да се приеме, че З. В. Д. е била надлежно упълномощена да подпише Искане рег.индекс №ОС-02-3107/08.12.2016 г. от името на М.М.П..
Съгласно § 8 от ПЗР на АПК, уредените в кодекса производства за издаване на индивидуални административни актове се прилагат и при извършването на административни услуги, освен ако в специален закон е предвидено друго. Съгласно чл.18, ал.1 от АПК, гражданите и организациите се представляват по закон и по пълномощие по реда на Гражданския процесуален кодекс, а според ал.2 на същата норма, пред административните органи гражданите и организациите могат да се представляват с писмено пълномощно с нотариална заверка на подписа и от други граждани или организации. В конкретния случай представеното с Искането Пълномощно няма и нотариална заверка на подписа на упълномощителя М.М.П.. При това положение административният орган е следвало да приложи хипотезата на чл.30 от АПК относно отстраняване на недостатъци в искането. Според ал.1 на чл.30, когато писменото искане не е подписано и при съмнение дали то изхожда от посочения в него гражданин или организация, административният орган изисква неговото потвърждение със собственоръчен или електронен подпис в тридневен срок от съобщението за това. Следвало е административният орган да изиска нотариално заверено пълномощно, с което М.М.П. упълномощава друг гражданин да го представлява чрез подписване и подаване на Искането от негово име, или лично П. с подписа си да потвърди искането си. Като не е спазил това изискване, ответникът се е произнесъл по едно нередовно от формална страна искане, по което не е било допустимо произнасянето по същество.
Искането е било направено на стандартизиран формуляр по образец, в който е посочено като правно основание чл.6 от Наредбата за реда за придобиване, управление и разпореждане с общинско имущество. Текстът на Наредба №8 за реда за придобиване, управление и разпореждане с общинско имущество е общодостъпен, публикуван на официалната страница на Община Димитровград в интернет: https://www.dimitrovgrad.bg/bg/naredbi. Член 6 от същата Наредба гласи следното: „(ал.1) Въз основа на съставените актове за общинска собственост се съставят актови книги, които са общодостъпни и всяко лице може да получи справка по актовите книги за общинска собственост срещу заплащане на услугата; (ал.2) В случаите, когато исканата справка не представлява фактическа трудност и не се налага издаването на служебно удостоверение, информацията може да бъде и устна. В случаите на отказ да бъде регистрирано или незабавно удовлетворено искането, лицето може да подаде писмено заявление; (ал.3) В случаите, когато се налага справка по досието към акта за общинска собственост или се иска писмено удостоверение за наличието на определени документи или обстоятелства, лицето подава писмено заявление за справка; (ал.4) В 2-седмичен срок от датата на подаване на заявлението по ал.3 отдел „Общинска собственост” издава служебно удостоверение, копие от искания документ или мотивиран отказ.“
Подателят на Искането е приложил към него доказателство за наличието на открита на името на М.М.П. данъчна партида и плащането на данъци за обектите – жилище 66 кв.м и второстепенна сграда – обор 23 кв.м., с идентификатори, съвпадащи с тези, за които е поискана административната услуга. Към Искането не е бил приложен нотариален акт или друг документ за собственост, като данни за собственици на сградите няма в представените скици. В съдебното производство по обжалването на отказа се твърди, че заявлението е направено във връзка с подадена от жалбоподателя молба за обстоятелствена проверка на собствеността на сградите, построени в общински имот, като от общината е поискано не само да отговори дали те са общинска собственост, но и ако са такава, да се приложат актовете, удостоверяващи това обстоятелство.
Настоящият състав на съда намира, че така изложените в процесния акт фактически обстоятелства са недостатъчни направеното административно разпореждане за отказ да се приеме за надлежно мотивирано. Издателят на акта се е задоволил да отговори, че имотът е стопанисван от общината по чл.19, ал.1 от ЗСПЗЗ и за него не може да се издаде удостоверение, че не е общинска собственост, но не е дал конкретен отговор на въпроса актувани ли са като общинска собственост изрично посочените в искането сгради, намиращи се в имота – с идентификатори 21052.1008.297.1 и 21052.1008.297.2 по КККР на гр.Димитровград, съответно с кои актове за общинска собственост, което прави отказът му и немотивиран.
Неизследването на релевантното обстоятелство актувани ли са двете сгради като общинска собственост, следва да се прецени и като съществено нарушение на административнопроизводствените правила по издаването на акта. Възникването или не на право на собственост по давност следва да се установи и прецени от нотариуса в хода на охранителното нотариално производство по чл.587 от ГПК, необходима предпоставка за което обаче се явява издаване на удостоверение с отбелязване за наличието или липсата на съставен за имота акт за общинска собственост. По тези съображения, дори и при данни за конкуренция на права върху имота, административният орган е длъжен да издаде искания удостоверителен документ, тъй като обратното би означавало намеса в равнопоставени гражданскоправни отношения и разрешаване спорове за собственост, каквито правомощия общинската администрация няма по конституция и закон. С други думи, въпреки формулировката на Искането (по образец), правният интерес и реалната воля на молителя е да получи удостоверяване не дали сградите са (или не са) общинска собственост по преценка на административния орган, а дали същите са актувани или не като общинска собственост.
Ето защо след отстраняване на формалните недостатъци на искането и приподписването му от М.М.П., доколкото последният е доказал наличието на правен интерес от извършването на поисканата от него административна услуга, и след като не са налице други процесуални или материалноправни пречки за извършването ѝ, компетентният административен орган следва да отговори мотивирано, като издаде служебно удостоверение относно вписването или не на имоти с идентификатори 21052.1008.297.1 и 21052.1008.297.2 по КККР на гр.Димитровград в актовите книги на Община Димитровград, респективно предостави за справка на молителя актовете за общинска собственост на тези имоти, ако такива са издадени.
След обявяване нищожността на обжалвания акт, тъй като естеството на въпроса не позволява решаването му по същество, административната преписка следва да се изпрати на компетентния орган – Кмета на Община Димитровград, за ново произнасяне по подаденото Искане Рег.индекс: ОС-02-3107/08.12.2016 г., при съобразяване със задължителните указания по тълкуване и прилагане на закона, дадени с настоящото решение.
Искане за присъждане на направените от жалбоподателя разноски по делото не е направено в жалбата и до приключване на устните състезания.
Водим от изложеното и на основание чл.172, ал.2 и чл.173, ал.2 от АПК, съдът
Р Е Ш И:
ОБЯВЯВА НИЩОЖНОСТТА на отказа, обективиран в писмо Рег.индекс: ОС-02-3107#1/13.12.2016 г. на Заместник–кмета на Община Димитровград.
ИЗПРАЩА административната преписка Кмета на Община Димитровград за ново произнасяне по подаденото Искане с Рег.индекс: ОС-02-3107/08.12.2016 г., при съобразяване със задължителните указания по тълкуване и прилагане на закона, дадени с настоящото решение.
Решението подлежи на касационно обжалване пред ВАС в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.
СЪДИЯ: