О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
гр. София, 20.04.2023 г.
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГРАЖДАНСКО
ОТДЕЛЕНИЕ, І-29 състав, в публично съдебно заседание на двадесет
и първи април през две хиляди двадесет и втора година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
РАДОСТ БОШНАКОВА
при
секретаря Михаела Митова, като разгледа докладваното от съдията гр. дело № 6511 по описа на съда за 2019 година и за да се произнесе, взе
предвид следното:
Предявен
е иск с правно основание чл. 26, ал. 2, пр. 4 от ЗЗД.
Ищецът
С.С.П. твърди следните обстоятелства за обосноваване
на искането си: сключен между него и К.Д.– представител на Ф. АД, договор за
заем от 15.07.2010 г. с поемане на задължение за предоставянето му на парични
средства от 121700 лева, които не е получавал; цедиране на твърдяното вземане
за връщане на заетата сума с договори за цесия от 17.10.2011 г. и 20.01.2015
г., сключени съответно между К.Д.и М. ООД и М. ООД и Ф. АД; легитимиране на Ф.
АД като негов кредитор въз основа на договор за цесия от 20.01.2015 г. за
вземания за заемна сума по договора за заем от 15.07.2010 г. и за изтекли закъснителни
лихви върху тази сума, предмет на предявена от дружеството срещу него искова
претенция, по която е образувано гр. дело № 8567/2016 г. на СГС, а след въззивно
обжалване на постановеното решение - гр. дело № 1053/2019 г. на САС, които предприети
действия от Ф. АД обуславяли наличието му на правен интерес от установяване на
нищожността на договора за цесия от 20.01.2015 г., която не е релевирана от него
от него с възражение в срока за отговор по посоченото исково производство, а
след него (така пояснения в открито съдебно заседание на 11.02.2022 г. на л.
210 от делото) и не е разглеждана от решаващия спора съд, производството по
което понастоящем е пред ВКС; интерес от установяване на нищожността поради
отричане с нея на кредиторовото качество на ответника Ф. АД (така посочените
пояснения); нищожност на договора за прехвърляне на вземане (цесия) от
20.01.2015 г., сключен между свързани по пар. 1 от ДР на ТЗ лица - Ф. АД и М.
ООД – в несъстоятелност, поради липса на основание в резултат от отсъствие на
цел на страните да се разпоредят с действително съществуващо вземане и за заплащане
на цена за придобиване на вземането, съответно на знание на страните за прехвърляне
на несъществуващо вземане и отсъствие на намерение за заплащане на цена за
такова вземане, което дори не е индивидуализирано в договора, а само посочено
като принадлежност на неплатежоспособен кредитор, признат за такъв въз основа
на молба за обявяването му в несъстоятелност от 24.06.2015 г. Иска прогласяване
на нищожността на договора за цесия от 20.01.2015 г., сключен между М. ООД и Ф.
АД, поради липса на основание. Претендира разноски.
Ответникът
Ф. АД в законоустановения срок по чл. 131 от ГПК е оспорил иска, възразявайки
че е: недопустим поради липса на правен интерес за воденето му и че за
образуваното по него производство е налице преюдициален спор, а по същество -
неоснователен поради надлежното му уведомяване за извършената цесия на
индивидуализирано в договора вземане и ирелевантност на наведените доводи за
обосноваване на нищожността поради наличието на нормативно установена свобода
на договаряне между страните и лимитивност на основанията за нищожност. Няма
искане за разноски.
Ответникът
М. ООД – в несъстоятелност не е подал отговор.
Съдът,
като съобрази доводите на страните и доказателствата съгласно чл. 235, ал. 2 от ГПК, намира следното:
Искът
за прогласяване нищожността на договора за цесия от 20.01.2015 г., сключен между
ответниците Ф. АД и М. ООД – в несъстоятелност,
поради липса на основание ООД, е предявен след предявени от Ф. АД против С.П.
искове по чл. 99, ал. 1 във вр. с чл. 240, ал. 1 и чл. 86 от ЗЗД за заплащане
на сумата 121700 лева, представляваща придобито въз основа на посочения договор
за цесия вземане за предоставени заемни средства по договор за заем, сключен
между ищеца С.П. и трето на производството лице - К.Д., и сумата 36983.06 лева
– мораторна лихва за периода от 16.07.2013 г. до 11.07.2016 г. С решение от 29.10.2018
г. по гр. дело № 8567/2016 г. на СГС така предявените искове са уважени изцяло,
което след въззивното му обжалване е потвърдено изцяло с решение № 1531 от
24.06.2019 г. по гр. дело № 1053/2019 г. на САС, ГК, 12-ти състав. Срещу
въззивното решение е подадена касационна жалба от С.П. (ищец в настоящото
производство), по която е образувано т. дело № 2580/2019 г. на ВКС, I ТО, спряно
с определение № 84 от 19.05.2020 г. на основание чл. 292 от ГПК до приключване
на производството по тълк. дело № 1/2020 г. на ОСГТК на ВКС.
При
така установените данни и изложените от ищеца С.П. обстоятелства за
обосноваване на правния му интерес от установяване нищожността на процесния договор
за цесия, за който той е трето лице и съобразявайки практиката на ВКС, съдът намира,
че такъв не е налице за него и поради липсата на правен интерес предявеният иск
е недопустим, която недопустимост обуславя прекратяването на образуваното въз основа
на него производство.
Правният
интерес е абсолютна положителна процесуална предпоставка за съществуването на
правото на иск, за чието наличие съдът следи служебно във всяко положение на
производството. Правен интерес за предявяване на иск по чл. 26 от ЗЗД за трети
спрямо атакуваната правна сделка лица е налице, само когато се засягат техни
права и признати от закона интереси (определение № 372/2015 г. по ч. т. д. №
244/2015 на ВКС, I ТО, решение № 90/2015 г. по гр. дело № 4406/2014 г. на ВКС,
III ГО и други), т.е. когато третото лице цели да отрече съществуването на
право на страна по оспорваната сделка, което е противопоставимо на негово
право, засяга или ограничава същото, или когато по силата на закона сделката
поражда задължение за това лице, макар и то да не е страна по нея. Такъв
интерес обаче не е налице за трети по отношение на договора за цесия лица,
какъвто е и длъжникът за вземането, предмет на цесията, тъй като този договор
не създава нови права и/или задължения и единствената предизвикана от договора промяна
в правната сфера на длъжника е смяната на кредитора. Прехвърлянето на вземане
по чл. 99 от ЗЗД представлява договор между кредитора по едно облигационно
отношение и трето лице - нов кредитор, по силата на който вземането преминава
върху цесионера и има действие за длъжника от деня на съобщаването на цесията
от цедента на длъжника. Длъжникът не е страна по договора за прехвърляне на
вземането, но действието на цесията спрямо него има за последица правото на
цесионера да иска изпълнение от длъжника и съответно - задължение длъжникът да
престира на цесионера, тъй като цесията е предвиден в закона случай по смисъла
на чл. 21, ал. 1 от ЗЗД. След съобщаване на цесията по реда на чл. 99, ал. 4 от ЗЗД, старият кредитор се счита за заменен с новия кредитор, като се постига
резултат, аналогичен на активната субективна новация, но без длъжникът да е
страна по договора между цедента и цесионера. С уведомяването на длъжника за
извършената цесията, интересът му е изцяло защитен - от този момент нататък той
знае, че следва да престира на новия кредитор, като му противопостави всички
свои възражения, които произтичат от договора с цедента и които имат отношение
към конкретно прехвърленото вземане. Дори при евентуална нищожност на договора
за цесия, ако длъжникът е изпълнил след надлежно уведомление по чл. 99, ал. 4
от ЗЗД на новия кредитор и по арг. от чл. 75, ал. 2, изр. 1 от ЗЗД, той се освобождава
от задължението си, а първоначалният кредитор следва да насочи претенциите си
към новия кредитор. Затова длъжникът не е легитимиран да оспорва валидността на
договора за цесия, освен в предвидените от закона случаи, когато прехвърлянето
на вземането е изрично забранено или допустимо само при изрично установени
условия, които не са спазени. В този смисъл решение № 60256 от 7.03.2022 г. на
ВКС по гр. д. № 3590/2020 г., ГК, IV ГО, определение № 40 от 25.01.2018 г. по
ч. гр. д. № 4750/2017 г. на ВКС, III ГО, определение № 82 от 4.03.2022 г. по ч.
гр. д. № 344/2022 г. на ВКС, ГК, III ГО, определение № 550 от 12.10.2022 г. по
ч. т. д. № 2229/2022 г. на ВКС, ТК, I ТО и други.
В
случая оспорването на валидността на договора за цесия е обоснована с отричане
на кредиторовото качество на ответника Ф. АД поради предприети от дружеството
действия за установяване на прехвърленото вземане и за допускане на принудителните
му удовлетворяване срещу ищеца С.П. с осъдителните искове по чл. 99, ал. 1 във
вр. с чл. 240, ал. 1 и чл. 86 от ЗЗД, предмет на разглеждане в производството
по гр. дело № 8567/2016 г. на СГС. Липсва изложение на обстоятелства, а и на установени
данни по настоящото производство, за нарушаване с процесния договор за цесия на
изрична забрана или неспазване на условия за допустимост на прехвърляне на
вземането. Затова за ищеца С.П., като твърдян длъжник за прехвърленото по заемното
правоотношение вземане, който надлежно е уведомен по чл. 99, ал 4 от ЗЗД за
извършената цесия (видно от уведомление на л. 186 и 187) и съществуването на
вземането по която е предмет на друго производство, не е легитимиран да оспорва
валидността на договора за цесия, сключен между ответниците
Ф. АД и М. ООД – в несъстоятелност.
Предвид
гореизложеното предявеният от него иск за нищожност на процесния договор за
цесия е недопустим, поради което образуваното въз основа на него производство
следва да бъде прекратено.
По
изложените съображения Софийски градски съд
О
П Р Е Д Е Л И:
ПРЕКРАТЯВА
производството по гр. дело № 6511/2019 г. по описа на СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД,
ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, I-29 състав, на основание чл. 130 от ГПК, образувано по
предявен от С.С.П., ЕГН **********, с адрес: ***, против
Ф. АД, ЕИК********, със седалище и адрес на управление:***, и М. ООД – в несъстоятелност,
ЕИК ********, със седалище и адрес на управление:***, иск по чл. 26, ал. 2, пр.
4 от ЗЗД за прогласяване на нищожност на договор за цесия от 20.01.2015 г.,
сключен между М. ООД и Ф. АД, поради липса на основание, който е недопустим.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО
може да бъде обжалвано с въззивна жалба пред СОФИЙСКИ АПЕЛАТИВЕН СЪД в
едноседмичен срок от съобщаването му на страните, на които да се връчи препис
от него.
СЪДИЯ: __________
Р.
Бошнакова