Р
E Ш
Е Н И Е
№ ……………./02.12.2020 г.
гр. Варна
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИЯТ
РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, 47 състав, в публично заседание на шести ноември две хиляди и двадесета година в състав
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: МАРИНА ГЕОРГИЕВА
при участието на
секретаря Т*** разгледа докладваното от съдията гр.д. № 17084/2018 г.
Производството по делото е образувано по предявен от Д.И.К., ЕГН **********,
адрес: *** срещу К.Д.П.-А., ЕГН **********, адрес: *** иск с правно основание
чл. 127 ал.2 ЗЗД за осъждане на ответницата да заплати на ищеца сумата от 15
840 лева, представляваща половината от плащанията по Договор за банков кредит
от 27.12.2002 г., сключен между страните и „Обединена българска банка“ АД,
извършени от ищеца за времето след прекратяване на брака на страните
-18.08.2015 г. до окончателното изплащане на кредита 09.10.2018 г., ведно със
законната лихва, считано от момента на депозиране на исковата молба в съда –
12.11.2018 г. до окончателното изплащане на задължението.
Ищецът Д.И.К. твърди, че с ответницата К.Д.П.-А. са бивши съпрузи, като
бракът им, сключен през 1987 г., е прекратен с решение по гр. дело № 15873 по
описа за 2014 г. на ВРС, влязло в сила на 17.08.2015 г. Посочва, че при
прекратяване на брака и до настоящия момент страните не са уреждали
имуществените си отношения. Излага, че преди да се влошат отношенията им,
съпрузите са извършили поредица от сделки, за да получат банков кредит,
средствата от който са вложени в търговско дружество, на което ответницата е
собственик на капитала. Навежда твърдения, че страните сключили с „Обединена
българска банка“ АД Договор за банков кредит от 27.12.2002 г. за сумата от 35
400 лева. За да бъде усвоен кредитът, на същата дата родителите на ищеца му
продали недвижимия си имот с уговорката, че сума в размер на 35 400 лева ще
бъде заплатена за сметка на отпуснатия кредит. По-късно ищецът и ответницата
дарили обратно на родителите му половината от имота, като впоследствие била
извършена делба на сградите в поземления имот. Ищецът твърди, че след развода
само той погасява задълженията по кредита. Заявява, че опитите му да уреди
доброволно имуществените си отношения с ответницата били неуспешни, поради
което той сам изплатил остатъка от дълга. Посочва, че след прекратяване на
брака е изплатил сума в общ размер от 31 680 лева, като счита, че ответницата
му дължи половината от тази сума. Отправя искане до съда за уважаване на
исковата претенция и присъждане на сторените в производството разноски.
В срока по чл. 131 ГПК е депозиран писмен отговор на исковата молба от
ответницата К.Д.П.-А., която излага съображения за неоснователност на исковата
претенция. Поддържа, че не е солидарно отговорна по договора за банков кредит,
като се позовава на обстоятелството, че единствено ищецът е посочен като
кредитополучател, а тя – като съдлъжник. Развива
подробни съображения, че дори да се приеме, че страните са солидарни длъжници, плащанията към кредитора след развода следва да
се поемат единствено от ищеца. Потвърждава, че по време на брака страните са
придобили поземлен имот, ведно с находящите се в
имота сгради, по силата на договор за покупко-продажба, сключен с родителите на
ищеца. Впоследствие ½ от имотите била дарена на родителите на ищеца,
поради което по време на развода страните се уговорили, че ищецът ще поеме
изцяло изплащането на остатъка от кредита. В условията на евентуалност оспорва
претенциите по размер. Посочва, че крайният срок за изплащане на кредита е
27.01.2023 г., а ищецът го е погасил преди тази дата, без да уведоми
ответницата. Счита, че дори да е обявена предсрочна изискуемост на кредита, ответницата
не е надлежно уведомена, т.е. по отношение на нея не е настъпил падежът на
преобладаващата част от вноските, дължими след развода. В този смисъл и
претенциите за вноските с ненастъпил падеж са неоснователни. Поддържа, че в претендираните от ищеца вноски, изплатени след
прекратяването на брака между страните, са включени и суми, които ответницата
не дължи – в т. ч. таксите по чл. 11, ал. 3 и чл. 12, ал. 8 от договора,
наказателни лихви. Счита, че в претенцията на ищеца са включени и недължими
лихви, размерът на които е определен въз основа на нищожна клауза от договора. Прави
възражение за давност по отношение на анюитентните
вноски, извършени от ищеца в периода преди 12.11.2015 г.
Въз основа на
събраните по делото доказателства, съдът намира следното от фактическа страна:
Безспорно между страните е обстоятелството, че процесния
кредит е използван за закупуването на недвижим имот, представлявал семейно
жилище на страните до прекратяване на техния брак.
От приетото като писмено доказателство по делото удостоверение с изх. № ИД
– 19964-2018 г., издадено от „Обединена българска банка“ АД се установява, че
към 30.10.208 г. Д.К. е погасил ипотечен кредит с първоначален размер от
35 400 лева, съгласно договор от 27.12.2002 г.
От приетото като писмено доказателство по делото решение № 3525/17.08.2015
г. по гр.д. № 15873/2014 г. по описа на Районен съд – град Варна се установява,
че съществуващия между тях граждански брак е прекратен с постановения съдебен
акт, по реда на чл. 50 СК. Отразено е, че постановеното решение е влязло в
законна сила на 17.08.2015 г.
Като писмено доказателство по делото е приет договор за предоставяне на
кредит, обезпечен с ипотека от 27.12.2002 г., сключен между „Обединена
българска банка“ АД като кредитор и Д.И.К. като кредитополучател и Кристина Д.
К*** като съдлъжник. От същият е видно, че на
кредитополучател е предоставен кредит в размер на 35 400 лева за
закупуването на недвижим имот – триетажна жилищна сграда, находяща
се в местност „Акчелар“ № ***, вина зона „Свети
Никола“ – землището на град Варна ведно с гараж с площ 30 кв.м., пристроен
югоизточно към сградата и нежилищен обект, пристроен западно, състоящ се от
производствено и сервизно помещение с обща площ 50 кв.м. ведно с поземлен имот
№ 784, върху който сградата, навесът, гаражът и обекта са пристроени. В
договора е отразено, че крайния му срок е 20.01.2023 г. В чл. 5 от договора е
посочено, че главницата по кредита се олихвява с лихвен процент в размер на
12.75 %. Член 11 на договора отразява, че кредитополучателят може да погаси
изцяло дълга си и преди настъпване на договорения краен срок като дължи такса в
размер на 2% върху размера на предсрочно погасената главница или част от нея.
От нотариален акт за покупко – продажба на
недвижим имот № ***г. на нотариус с рег. № *** с район на действие Районен съд – град Варна се установява, че И***
К. и Д*** продават на Д.И.К. триетажна жилищна сграда, находяща
се в местност „Акчелар“ № ***, вина зона „Свети
Никола“ – землището на град Варна ведно с гараж с площ 30 кв.м., пристроен
югоизточно към сградата и нежилищен обект, пристроен западно, състоящ се от
производствено и сервизно помещение с обща площ 50 кв.м. ведно с поземлен имот
№ 784, върху който сградата, навесът, гаражът и обекта са пристроени за сумата
от 77 153,20 лева като купувачът е изплатил собствени средства в размер на
41 753,20 лева, а останалата част от продажната цена в размер на
35 400 лева е поет ангажимент към купувачите за предоставяне на кредит от
„Обединена Българска Банка“ АД съгласно договор за кредит от 27.12.2002 г. и
която сума продавачите ще получат общо и безкасово по разплащателна банкова
сметка. ***риети два броя банкови бордера, издадени
от „Обединена Българска Банка“ АД от 07.01.2003 г., от които е видно, че И*** К.
и Д*** са получили суми в размер на по 17 700 лева или общо 35 400
лева.
От нотариален акт за дарение на недвижим имот № ***г. се установява, че Д.И.
К*** и К.Д. К*** даряват на И*** К. и Д*** ½ идеална част от триетажна
жилищна сграда, находяща се в местност „Акчелар“ №***, вина зона „Свети Никола“ – землището на град
Варна ведно с гараж с площ 30 кв.м., пристроен югоизточно към сградата и
нежилищен обект, пристроен западно, състоящ се от производствено и сервизно
помещение с обща площ 50 кв.м. ведно с поземлен имот № 784, върху който
сградата, навесът, гаражът и обекта са пристроени.
От приетата по делото съдебно счетоводна експертиза се установява, че
общият размер на сумите по кредита възлиза на 81 531,59 лева като през процесния период кредита е погасяван от Д*** и Д.К.. От
приложение 1, което е неразделна част от изготената
съдебно счетоводна експертиза и отговора на първия въпрос се установява, че за
периода от 18.08.2015 г. до 09.10.2018 г. заплатената сума от Д*** и Д.К.
възлиза на 29 660 лева, от които 21 833,23 лева – главница, 6828,28
лева – договорна лихва, 84,56 лева – наказателна лихва и 1091,80 лева такса за
предсрочно погасяване на кредита. Отразено е, че в периода от 17.08.2015 г. до
12.11.2018 г. задълженията с настъпил падеж са 13 863,72 лева, а за
периода от 12.11.2018 г. до 27.01.2023 г. – 18 129.48 лева. Посочено е, че
няма данни за настъпила предсрочна изискуемост на кредита, а е извършено
предсрочно погасяване на кредита. Вещото лице е посочило, че за периода от
17.08.2015 г. до датата на ССчЕ 04.04.2019 г. дълга по кредита би бил 15 973,24 лева като
не се взема предвид извършеното предросчно погасяване
на кредита. От съдебно счетоводната експертиза се установява, че към датата на
сключване на договора за кредит лихвеният процент е 12.75 %, а за периода 27.02.2005
г. до 27.09.2005 г. – 10.75%, за периода 27.09.2005 г. до 27.08.2006 – 9,25 %,
за периода 27.08.2006 г. до 27.02.2008 г. – 8,75 %, за периода 27.02.2008 г. до
27.06.2010 г. 9,25 %, за периода 27.06.2010 г. до 27.12.2011 г. – 6% и за
периода 27.12.2011 г. до 27.09.2018 г. - 11.34 %. В резултат на направените
промени по кредита са заплатени 13 391,05 лева по – малко лихви от дължимите, съобразно
чл.5, ал.1 от договора. За периода от 17.08.2015 г. до датата на предсрочно
погасяване на кредита не са извършвани предоговаряния. От заключението се
установява, че за периода 17.08.2015 г. до 11.09.2020 г. размерът на падежиралите вноски би бил 8887 лева, а за периода
17.08.2015 г. до датата на изготвяне на заключението 28.10.2020 г. – 9597,96
лева ако не се отчита извършеното предсрочно погасяване на дълга.
От събраните по делото гласни доказателства чрез разпита на свидетеля Д***
се установява, че живее с ищеца от четири години на семейни начала като знае за
банковия кредит, който му е бил отпуснат за закупуване на къщата му. Знае, че
бракът на ищеца с ответницата е прекратен преди пет години. Уточнява, че същата
е внасяла суми за погасяване на кредита, но парите преди това са й били давани
от Д., тъй като е бил на работа с работното време на банката. Заявява, че
парите, които й е давал са били негови и тя ги е внасяла от негово име е и за
негова сметка. Посочва, че е погасил кредита предсрочно като бившата му съпруга
не е имала участие при това предсрочно погасяване.
От показанията на свидетелката А***Д. С*** се установява, че познава
страните в производството като е чувала от Д., че той ще поеме изплащането на
банковия кредит, когато са се намирали в процедура по прекратяване на
съществуващия между тях брак. Свидетелката уточнява, че не знае за какъв кредит
става въпрос, но знае, че имат изтеглен кредит за закупуване на жилището, в
което е трябвало да живеят.
Като свидетел по делото е разпитана свидетелката С***Д.П., сестра на
ответницата. От нейните показания се установява, че е изтеглен кредит за
закупуване на семейно жилище по време на съществуващия между страните брак.
След развода е присъствала на разговор между страните, в който Д. е казал, че
той ще поеме остатъка от кредита.
С
оглед установената по делото фактическа обстановка, съдът намира следното от
правна страна:
Установената в чл. 127,
ал. 1 ЗЗД презумпция за равна задълженост във
вътрешните отношения между солидарните длъжници е оборима. В отношенията им с кредитора всеки от тях дължи
всичко и може да се освободи от отговорност само ако общото задължение е
изпълнено изцяло, докато във вътрешните им отношения само се предполага, че те
дължат по равно. Същото важи и за съпрузите съгласно чл. 36, ал. 2 СК, когато единият от тях поеме
задължение за задоволяване на нуждите на семейството. Когато солидарните длъжници са съпрузи, дори само един от тях да е получил
заема, той трябва да заяви за какво е разходвана сумата. В тежест на оспорващия
съпруг е да докаже, че твърдените разходи не са извършени или че
удовлетворената нужда не е семейна. Ако оспорващият съпруг не докаже
неизвършването на заявените разходи или обстоятелството, че удовлетворената
нужда не е семейна, следва да се приеме, че сумата е разходвана и то за семейни
нужди.
От
съвкупния анализ на приетите по делото доказателства се установява, че страните
в настоящото производство по време на брака си са сключили договора за кредит
от 27.12.2002 г. като получената в кредит сума в размер на 35 400 лева е
използвана за задоволяване на семейни нужди – закупуване на недвижим имот - триетажна
жилищна сграда, находяща се в местност „Акчелар“ № ***, вина зона „Свети Никола“ – землището на
град Варна ведно с гараж с площ 30 кв.м., пристроен югоизточно към сградата и
нежилищен обект, пристроен западно, състоящ се от производствено и сервизно
помещение с обща площ 50 кв.м. ведно с поземлен имот № 784, върху който
сградата, навесът, гаражът и обекта са пристроени. Последният факт е и
безспорен между страните. С оглед гореизложеното следва да се приеме, че сумата
получена по договора за кредит е разходвана за задоволяване на семейни нужди
като съпрузите са солидарни длъжници. Неоснователно
се явява възражението на ответницата, че същата не е солидарно задължена във
връзка със сключения договор за кредит от 27.12.2002 г.
Когато един от
солидарните длъжници /бивш съпруг/ удовлетвори
кредитора след прекратяване на брака, той придобива регресно
право срещу другия съпруг, за да възстанови нарушеното имуществено равновесие. По
делото се доказа, че бракът между страните е прекратен на 17.08.2015 г. и
ищецът е погасил предсрочно дължимите суми по договора за кредит за периода
18.08.2015 г. до 09.10.2018 г. като е заплатил сума в общ размер от 29 660
лева. Последният факт се установява от съдебно счетоводната експертиза, която
съдът цени като компетентно изготвена и съответстваща на останалия събран по
делото доказателствен материал и от събраните гласни
доказателства чрез разпита на свидетелката Д***, които съдът цени като
непротиворечиви и обективни.
Солидарният съдлъжник, който е заплатил целия дълг, има личен обратен
иск срещу останалите съдлъжници, съгласно чл. 127, ал.2 ЗЗД, за да получи ***а, което е
платил над частта си. Според алинея първа на посочената норма, платеното на
кредитора следва да се понесе по равно от солидарните длъжници,
доколкото не следва друго от отношенията помежду им. В случая, не се установява
за друга уговорка между страните по разпределението на дълга, различна от
предвидената в закона. От събраните по делото гласни доказателства чрез разпита
на свидетелките А***Д. С*** и С ***Д.П., последните кредитирани от съда по реда
на чл. 172 ГПК, не може да се приеме за доказано, че след развода единствено Д.
К*** остава задължен по договора за кредит. От гореизложеното следва, че
страните отговарят по равно за дълга, и тъй като той е платен от ищеца /което
се установява от събраните по делото доказателства/, то ответницата му дължи половината
от изпълненото задължение в размер на 29 660 лева, което в случая се
равнява на 14 830 лева.
Възражението на К.А.
затова че дължи само вноските с настъпил падеж се явява неоснователно. Фактът,
че не е била уведомена за предсрочното погасяване на дълга не може да доведе до
недължимост на непадежиралите
вноски. В случая предсрочното погасяване е в полза на длъжниците
като последното се установява и от заключението на приетата по делото съдебно
счетоводна експертиза, която съдът цени като компетентно изготвена. Фактът, че
не е била уведомена за предсрочното погасяване на кредита, поражда единствено
отговорността за вреди на изпълнилия длъжник пред съдлъжниците
по реда на чл. 127, ал.3 ЗЗД.
Неоснователно се явява
възражението на ответницата за недължимост на
договорната лихва, поради нищожност на тази клауза от договора, тъй като от
сключения между страните договор се установява, че договорната лихва е
уговорена с фиксиран лихвен процент от 12.75%. Освен това от съдебно счетоводната
експертиза се установява, че е заплащана лихва в по-малък процент като са
спестени суми в размер на 13 391,05 лева. Неоснователно е възражението, че не
дължи разходите за подновяване на ипотеката, доколкото такива не са направени,
както и разходите за предсрочно погасяване на дълга, доколкото предсрочното
погасяване е в полза на длъжниците.
Направено е възражение от
ответницата за погасяване по давност на анюитетните
вноски, извършени от ищеца в периода преди 12.11.2015 г., т.е. тези от 18.08.2015
г., от 18.09.2015 г., от 02.10.2015 г. и от 11.11.2015
г. Погасителната давност като институт на правото представлява юридически факт,
пораждащ за задълженото лице потестативното право да
се позове на нея и да откаже изпълнение. Фактическият състав е изпълнен, когато
изтече предвиденият в закона срок и при позоваването й чрез възражение. В
случая, възражение е налице, поради което следва да се прецени дали
предвиденият в закона срок е изтекъл.
Вземането на ищеца има
своето основание в чл. 127, ал.2 ЗЗД. Не
е необходимо длъжникът да изплати целия кредит, за да може да насочи иска си
срещу останалите солидарни длъжници, макар че в
случая е налице плащане на целия дълг. Солидарните длъжници изпадат в забава
при всяко плащане в повече на отделната вноска от страна на единия солидарен
длъжник. В този смисъл е практиката на ВКС, обективирана
в решение № 1204 от 13.05.1963 г. по гр. д. № 684/1963 г. на Първо г.о. на ВС и
решение № 191 от 23.02.2018 г. по гр. д. № 3907/2016 г. на IV г.о. на ВКС. Всяка
вноска има свой собствен падеж и свое самостоятелно значение като изпълнение на
задълженията по договора за кредит. В този смисъл решение № 16/04.02.2020 г. по
гр.д. № 1222/2019 г. по описа на трето г.о. на ВКС. В случая с плащане в повече
на всяка анюитетна вноска от страна на единия
солидарен длъжник другият се обогатява неоснователно, поради което и давностният срок е пет години от падежа на всяка вноска, а
не три години, доколкото се касае за неоснователно обогатяване във вътрешните
отношения между солидарните длъжници. С оглед
гореизложеното възражението за погасяване на вземането по давност на анюитетните вноски, извършени от ищеца в периода преди
12.11.2015 г., т.е. тези от 18.08.2015 г., от 18.09.2015 г., от 02.10.2015 г. и
от 11.11.2015 г., се явява неоснователно.
Съобразно изложените
мотиви, предявеният иск следва да се уважи за сумата от 14 830 лева ведно със
законната лихва от датата на предявяване на исковата молба в съда до
окончателното изплащане на задължението като за горницата над тази сума до
пълно претендирания размер от 15 840 лева да се
отхвърли.
По отношение на разноските:
Двете
страни в производството са направили искане за присъждане на сторените
разноски. Предвид изхода на спора и при съблюдаване на разпоредбата на чл. 78 ГПК, такива се следват и на двете страни.
Д.И. К*** претендира
сумата от 733,60 лева, представляваща дължима държавна такса, сумата от 1000
лева, представляваща заплатено адвокатско възнаграждение, 150 лева,
представляваща депозит за изготвяне на ССчЕ.
К.Д.П. претендира
заплащането на сумата от 350 лева, представляваща заплатен депозит за изготвяне
на съдебно счетоводна експертиза и сумата от 1200 лева, представляваща заплатен
адвокатски хонорар или общо сумата от 1550 лева.
С оглед изхода на спора в
тежест на ответницата следва да се възложат разноски в размер на 1763,50 лева,
а на ищеца - в размер на 98,83 лева, на основание чл. 78, ал.1 и ал.3 ГПК.
Водим от горното, съдът
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА К.Д.П.-А., ЕГН **********, адрес: *** да
заплати на Д.И.К., ЕГН **********, адрес: *** сумата от 14 830 лева, представляваща половината от плащанията по
Договор за банков кредит от 27.12.2002 г., сключен между страните и „Обединена
българска банка“ АД, извършени от ищеца за времето след прекратяване на брака
на страните - 18.08.2015 г. до окончателното изплащане на кредита - 09.10.2018
г., ведно със законната лихва, считано от момента на депозиране на исковата
молба в съда – 12.11.2018 г. до окончателното изплащане на задължението, на
основание чл. 127 ал.2 ЗЗД като отхвърля
иска за горницата над 14 830 лева до пълно претендирания
размер от 15 840 лева
ОСЪЖДА К.Д.П.-А., ЕГН **********, адрес: *** да
заплати на Д.И.К., ЕГН **********, адрес: *** сумата от 1763,50 лева, представляваща сторени в производството разноски,
съобразно уважената част от иска, на основание чл.78, ал.1 ГПК
ОСЪЖДА Д.И.К., ЕГН **********, адрес: *** да заплати
на К.Д.П.-А., ЕГН **********, адрес: *** сумата
от 98,83 лева, представляваща сторени в производството разноски, съобразно
отхвърлената част от иска, на основание чл.78, ал.1 ГПК
УКАЗВА на К.Д.П.-А., ЕГН **********, адрес: ***, че може
да заплати присъдените в полза на Д.И.К., ЕГН **********, адрес: *** суми по
негова банкова сметка ***одлежи на обжалване с въззивна жалба пред Окръжен съд -
Варна в двуседмичен срок от връчването
му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: