Р Е Ш
Е Н И Е №1842
гр. Бургас, 22 ноември 2021г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд гр.Бургас, ХІV състав, в съдебно заседание на
единадесети ноември, през две хиляди двадесет и първа година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ГАЛИНА РАДИКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЗЛАТИНА БЪЧВАРОВА
АТАНАСКА АТАНАСОВА
При секретар
СИЙКА ХАРДАЛОВА и с участието на прокурора АНДРЕЙ ЧЕРВЕНЯКОВ, изслуша
докладваното от съдия ГАЛИНА РАДИКОВА КАХД № 2332/2021 г.
Производството е по реда на чл.63, ал.1 ЗАНН във вр. с чл. 208 и сл. АПК.
Образувано
е по касационна жалба, подадена от РДНСК
Бургас, чрез процесуален представител гл.експерт Й.А., против решение № 416/ 29.07.2021г., постановено по нахд №1460/2021г. по
опис на Районен съд гр. Бургас.
С
решението е отменено наказателно постановление № Б-40/06.07.2020г. на Началник РДНСК
Бургас, с което на Д.Г.П., с ЕГН **********, на основание чл. 233 от ЗУТ, е
наложено административно наказание „глоба“ в размер на 100лв., за нарушение на
чл.23, ал.2, т.1, пр.2 от Наредба №2 от 31.07.2003г. вр. с чл.169, ал.1, т.1 от ЗУТ и чл. 55, ал.2, т.1 от Наредба Із 1971 от 29.10.2009г. и ДНСК гр. София е
осъден да заплати на Д.Г.П. сума в размер на 300лв., разноски по делото.
Касаторът
иска отмяна на съдебното решение и потвърждаване на наказателното постановление.
Счита, че първоинстанционният съд неправилно е приложил материалния закон, като
е приел допуснати при издаване на наказателното постановление съществени
нарушения на процесуалните правила. Според него, обжалваното решение
противоречи на решение №342/04.03.2021г., постановено по кнахд № 236/2021г. по
опис на Административен съд гр. Бургас, което е самостоятелно основание за
отмяна, тъй като с посочения съдебен акт, с който делото е върнато за ново
разглеждане от друг състав на същия съд, изрично е прието, че наказателното
постановление е процесуално законосъобразно.
В съдебното заседание поддържа
жалбата и направените с нея, искания. Претендира присъждане на възнаграждение
за юрисконсулт.
Ответникът, чрез процесуалния си
представител адв. С., иска обжалваното решение да бъде оставено в сила.
Акцентира върху посоченото нарушение на материалноправната норма, а именно чл.
55, ал. 5, т. 1 от Наредба 1З 1971/2009
г. Счита, че с нормата се дава детайлно уреждане на задълженията при
проектирането на евакуационно осветление при строежите. В настоящия случай
лицето не е проектант по част „Пожарна безопасност“, не е извършило каквито и
да било действия във връзка с проектната документация. Тъкмо обратното, той е
ползвал същата при съставянето на окончателния доклад. На следващо място: счита,
че не е доказано приложението на чл. 23, ал. 2, т. 1 от Наредба 2/2003 г., тъй
като административнонаказващият орган не е доказал, че посоченото несъответствие
е с характер на съществено такова.
Представителят на
Окръжна прокуратура Бургас счита, че решението на районния съд е неправилно и незаконосъобразно,
затова следва да бъде отменено, а наказателното постановление- потвърдено.
Касационната жалба е
допустима.
Подадена е в срока по
чл.211 от АПК, от страна, с право и интерес от обжалването.
Разгледана
по същество е основателна.
По делото са
установени следните факти, въз основа на които е издадено наказателното
постановление и които съдът приема за
доказани:
Д.Г.П., е
специалист по част „Пожарна безопасност“ от екипа на правоспособните
физически лица в „Айгер- Таласакра”ООД. В това си качество на 22.10.2019г. е
подписал окончателен доклад за установяване на годността на строеж: „Конферентен
и бизнес център с хотел, ресторант и подземен гараж”, с местонахождение:
поземлен имот с идентификатор 07079.2.2826 по КК на гр. Бургас, УПИ 1-2006,
2007 /бивш масив 80, м. Под шосето/ община Бургас. Докладът е заведен с вх.№
СТ-04/3491-02-073/19.02.2020г. в ДНСК. В същия, в раздел „В. По спазване
нормативните изисквания" е записано, че са изпълнени изискванията за
пожарна безопасност на строежа.
При проведено на 17.03.2020г. заседание на
Държавна приемателна комисия /ДПК/ за описания строеж, назначена със заповед №
РД-19-152/06.03.2020г. на началника на ДНСК, установила, че същият е изпълнен в
несъответствие с основните изисквания към строежите за безопасност в случай на
пожар- на седми етаж, гаражът и коридорът на складовете в подземния етаж на
гореописания строеж не е изпълнено заложеното в проектната документация
аварийно- евакуационно осветление, а на останалите етажи от сградата същото е
частично изпълнено.
С решение № 260514/27.11.2020г.,
постановено по нахд №2934/2020г. по опис на Районен съд гр.Бургас съдът е
отменил наказателното постановление като е приел, че при издаването му са
допуснати съществени нарушения на процесуалните правила- „неясни нарушения,
които не дават възможност на нарушителя да разбере за какво точно
административно нарушение се ангажира отговорността ме“.
С решение №342/04.03.2021г., постановено по
кнахд № 236/2021г. по опис на Административен съд гр. Бургас, решение №
260514/27.11.2020г. е отменено, а делото е върнато за ново разглеждане от друг
състав на Районен съд гр.Бургас.
В мотивите на решението на касационната
инстанция е посочено, че в АУАН и НП пълно, точно и ясно е описано извършеното
нарушение и са посочени правилните разпоредби, както тази която е нарушена,
така и кореспондиращата й санкционна норма. Описаните в АУАН и НП факти и
посочени норми, не са препятствали възможността на лицето да разбере, какво
точно нарушение е извършил и да се защити.
Делото е върнато за ново разглеждане,
защото съдът е приел, че е налице липса на мотиви в атакуваното решение по съществото
на спора и делото не може да бъде решено по същество от касационната инстанция.
С обжалваното решение отново е прието, че
наказателното постановление е процесуално незаконосъобразно- издадено при
непълнота на фактическата обстановка, което предпоставя извод за
несъставомерност на деянието, поради недоказаност. Съдът е посочил, че
наказателното постановление е издадено на база предположения, че строежът за
периода от представяне на окончателния
доклад пред компетентния орган до датата на извършване на проверка от ДПК-
13.12.2019г. се е намирал в непроменено състояние.
Настоящият състав на съда намира, че
обжалваното решение е незаконосъобразно защото е постановено в противоречие с
указанията по прилагане на закона, дадени с
решение №342/04.03.2021г., постановено по кнахд № 236/2021г. по опис на
Административен съд гр. Бургас.
Както вече бе посочено тази касационна
инстанция изрично приема, че фактите са описани пълно и са посочени правилните
разпоредби, както тази която е нарушена, така и кореспондиращата й санкционна
норма.
С тези изводи съдът е следвало да се
съобрази по силата на чл.224 от АПК. Вместо това е отменил наказателното
постановление с аргумент, че изложената в него фактическа обстановка е непълна.
В противоречие с доказателствата по делото
и материалния закон, съдът е преценил недоказаност на нарушението.
Разпоредбата на чл.233 от ЗУТ предвижда
санкция за други нарушения на този закон, приетите от Министерския съвет,
съответно издадените от министрите актове по неговото прилагане и другите
правила и нормативи по проектирането и строителството, както и на решенията и
предписанията, основани на тях
В случая наказващият орган е приел за
нарушена разпоредбата на чл.23, ал.2, т.1, пр.2 от Наредба №2 от 31.07.2003г. за въвеждане
в експлоатация на строежите в Република България и минимални гаранционни
срокове за изпълнени строителни и монтажни работи, съоръжения и строителни
обекти.
Според посочената норма, управителят на
лицето, упражняващо строителен надзор, и наетите от него по трудово или друго
правоотношение специалисти, отговарящи за съответния строеж, техническият
ръководител за строежите от пета категория се наказват по чл. 233 ЗУТ, ако не
подлежат на по-тежки наказания по ЗУТ и други закони, когато се установи
несъответствие на изпълнения строеж със съставения окончателен доклад, което е
от съществено значение за доказване съответствието на строежа с действащите
норми и с правилата за изпълнение на строителните и монтажните работи и за
спазване изискванията към строежите по чл. 169, ал. 1 и 3 ЗУТ.
В случая санкционираното лице е наказано в
качеството на специалист по част „Пожарна безопасност“ от екипа на
правоспособните физически лица в „Айгер- Таласакра”ООД.
Доказано е, че в подписаният от него доклад
фигурира констатация, че по отношение на строежа са изпълнени изискванията за пожарна
безопасност на строежа.
При извършена проверка от ДПК е
констатирано, че строежа е изпълнен в несъответствие с основните изисквания към
строежите за безопасност в случай на пожар- на седми етаж, гаражът и коридорът
на складовете в подземния етаж на гореописания строеж не е изпълнено заложеното
в проектната документация аварийно- евакуационно осветление, а на останалите
етажи от сградата същото е частично изпълнено.
Съдът отбелязва, че нормите на чл.169,
ал.1, т.1 от ЗУТ и чл. 55, ал.2, т.1 от Наредба Із 1971 от 29.10.2009г. са
посочени в наказателното постановление единствено с цел да бъдат указани
изискванията към строежите и по- специално в частта пожарна безопасност, т.е.
те поясняват приложението на чл.23, ал.2, т.1, пр.2 от Наредба №2 от
31.07.2003г., а не са част от квалификацията на нарушението, както твърди
ответника по касационната жалба.
Нормата на чл. 55, ал.2, т.1 от Наредба Із
1971 от
29.10.2009 г. за строително-технически правила и норми за осигуряване на
безопасност при пожар изисква наличие на аварийно евакуационно осветление,
каквото в случая не е установено да е изпълнено, макар че е било проектирано.
Констатираното несъответствие, между
удостовереното в окончателния доклад и действителното фактическо положение, е
от съществено значение за доказване съответствието на строежа с действащите
норми и с правилата за изпълнение на строителните и монтажните работи и за
спазване изискванията към строежите по чл. 169, ал. 1 и 3 ЗУТ.
Ал.1, т.2 на чл.169 от ЗУТ изисква строежите
да се проектират, изпълняват и поддържат в съответствие с основните изисквания,
към строежите за безопасност в случай на
пожар.
Няма съмнение, че изпълнението или не на
проектирано аварийно евакуационно осветление представлява такова основно
изискване, тъй като то гарантира възможност за относително безопасно извеждане
на хора от сградата при случай на пожар, затова и наказващият орган се е
позовал на нормите на чл.169, ал.1, т.1 от ЗУТ и чл. 55, ал.2, т.1 от Наредба
Із 1971 от 29.10.2009г.
Съдът не споделя тезата, застъпена в
обжалваното решение, за наличие на възможност от датата на представяне на
окончателния доклад до датата на проверката за съответствие на строежа,
осветителните тела да са демонтирани за извършване на довършителни работи.
В наказателното постановление не е
посочено, че липсват осветителни тела, напротив направена е констатация изобщо
за неизпълнено, проектирано аварийно осветление на седми етаж, гаражът и
коридорът на складовете в подземния етаж, т.е. касае се до цялостно
неизпълнение- липса на цялостна конструкция на аварийно осветление.
Житейски нелогично е да се приеме, че тази
конструкция е била налична към датата на предаване на доклада и впоследствие да
е била демонтирана напълно.
Поради изложеното съдът намира, че
нарушението, за което с наказателното постановление е наложена санкция, е
категорично доказано.
Като е приел обратното първоинстанционният
съд е постановил решение при неправилно приложение на материалния закон.
Това решение следва да бъде отменено, а по същество-
наказателното постановление да бъде потвърдено.
С оглед изхода на спора следва да бъде
уважено искането на касатора за присъждане на разноски, които съдът определя в
размер на 100лв.
Затова и на основание чл.221 и
чл. 222 от АПК във вр. чл.63, ал.1, изр.2 от ЗАНН, Административен съд гр.
Бургас,
Р
Е Ш И:
ОТМЕНЯ решение № 416/ 29.07.2021г., постановено по нахд №1460/2021г. по
опис на Районен съд гр. Бургас И ВМЕСТО
НЕГО ПОСТАНОВЯВА:
ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление
№ Б-40/06.07.2020г. на Началник РДНСК Бургас, с което на Д.Г.П., с ЕГН **********,
на основание чл. 233 от ЗУТ, е наложено административно наказание „глоба“ в
размер на 100лв., за нарушение на чл.23, ал.1, т.1, пр.2 от Наредба №2 от
31.07.2003г. вр. с чл.169, ал.1, т.1 от ЗУТ и чл. 55, ал.2, т.1 от Наредба Із
1971 от 29.10.2009г.
ОСЪЖДА Д.Г.П., ЕГН **********,
да заплати на ДНСК гр. София сума в размер на 100лв., представляваща разноски
по делото.
РЕШЕНИЕТО
не подлежи на обжалване и протест.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: