Р Е Ш Е Н И Е № 141
23.01.2013г., гр.
Пловдив
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
ПЛОВДИВСКИЯТ
ОКРЪЖЕН СЪД – ВЪЗЗИВНО ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ – VIII – ми гр.с-в в открито съдебно заседание на четвърти декември две хиляди и
дванадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
СТАНИСЛАВ ГЕОРГИЕВ
ЧЛЕНОВЕ: ЕКАТЕРИНА МАНДАЛИЕВА
ВЕСЕЛИН
АТАНАСОВ
при участието на секретаря Б.А. като
разгледа докладваното от мл.съдия Веселин Атанасов гражданско дело № 2451 по
описа за 2012г. на съда, за да се произнесе взе предвид следното.
Производството е по реда на чл.435-438 ГПК.
С жалба с вх. № 20604 от 01.08.2012г.
молителката Ю.В.Х. твърди, че в хода на изпълнително дело № 20098260400194 по
описа на ЧСИ А. А. против длъжника О.В.Н. е извършен опис на движими вещи / на
дата 09.04.2012г./: масажна седалка “Хомедикс”, модел „RM-
Ответната по жалбата страна О.В.Н. –
длъжник в изпълнителния процес признава жалбата за основателна и иска същата да
бъде уважена.
Ответната по жалбата страна В.Г.Т. –
взискател по изпълнителното дело чрез адв. Х.М. оспорва жалбата като
недопустима – към момента на извършването на опис на процесните вещи,
владението върху същите е осъществявано от длъжника по изпълнителеното дело, а
не от жалбоподателката негова сестра. Евенутално ако това възражение не бъде
зачетено, оспорва жалбата по същество като твърди, че не се доказва, че третото
лице е собственик на процесните вещи, Иска същата да бъде оставена без уважение.
ОС – Пловдив след преценка на събрания
по делото доказателствен материал поотделно и в съвкупност намира жалба за
процесуално допустима и редовна.
Неоснователни са възраженията за
недопустимост на жалбата. От изложените фактически твърдения става ясно, че
молителката Ю.Х. твърди, че процесните вещи спрямо които е насочено
принудителното изпълнение се намират в нейния собствен имот, като длъжникът по
изпълнението, нейн брат, упражнява фактическа власт за нея, т.е тя осъществява
владението си чрез него. До колко това обстоятелство е доказано по делото е
въпрос по съществото на спора и не касае допустимостта на жалбата.
С протокол за опис и оценка на движими
вещи от 09.04.2012г. по искане на В.Т., взискател по изпълнително дело № 20098260400194,
образувано въз основа на изпълнителен лист, издаден на 13.10.2006г. от ОС –
Пловдив, на основание съдебно решение по гр.д.№ 3411 от 2005г. на ОС – Пловдив,
ЧСИ е описал и иззел процесните масажна седалка “Хомедикс”, модел „RM-
С молба
получена от ЧСИ на 17.04.2012г. длъжникът е направил искане да му бъдат върнати
иззетите вещи, които не са негова собственост, за което е представил документи.
ЧСИ
е отказал мотивирано като е посочил, че: 1. към момента на извършването на
описа е констатирано, че движимите вещи се намират във владение на длъжника
като последният се ползва от тях в своето ежедневие;2.От представените
документи е видно, че подписът положен на купувач изхожда от длъжника;
3.длъжникът счита вещите за лична собственост с оглед датата на сключване на
сделките за придобиването им и простото предаване и плащане на цена; 4. в дома
на длъжника няма признаци, че на този
адрес дейност упражнява търговско дружество; 5.формулираното искане е от първо
лице единствено число, което е индиция за своене на вещите.
В
хода на производството пред настоящата инстанция се установи, че собственик на
процесния телевизор е Ю.Х.. Този извод се базира както на показанията на
разпитания свидетел С. К., който категорично заявява, че в дружеството продавач
на телевизора „Декомерс” няма практика да
се издават гаранционни карти, без да е закупена действително съответната стока.
По делото е представена такава гаранционна карта на името на третото лице Ю. Х.
за закупен телевизор с модел и фабричен номер, които изцяло съответстват на
тези отразени в протокола за опис на иззетия от ЧСИ телевизор. В този смисъл не могат да се
споделят доводите на взискателя, че документите са съставени с оглед нуждите на
процеса. Така гаранционната карта е съставена на дата 27.11.2007г., а колкото
до възражението за липсата на подписи на продавача и купувача върху документ в
който да е оформена покупко-продажбата, то същото е неоснователно тъй като
гаранционната карта, подкрепена с показанията на свидетеля К. за практиката на
продажби на този вид стоки е несъмнено достатъчна, за да се приеме наличието на
сключен договор за покупко-продажба на процесния телевизор. Освен това
гаранционната карта е издадена на името на третото лице при което е без
значение дали носи подписа на длъжника или не.
Взискателя не ангажира доказателства,
а и изобщо и не твърди затова какви са отношенията между длъжника и третото
лице по повод на ползването на процесния телевизор – дали същият е предоставен
в дарение, или пък за послужване, или на влог. Изясняването на този факт би
осветлило въпроса затова дали длъжникът владее вещта като своя т.е упражнява
правомощието владение, което произтича от това, че е собственик или пък
упражнява държане върху нея, в който случай третото лице владее вещта чрез
другиго като своя.
Обстоятелството, че третото лице е собственик на
имота, в който са описани вещите, но не живее в него от продължителен период от
време, че длъжникът ползва в ежедневието си телевизора, не означава, че
собствеността е изгубена, респ., че тя е придобита от длъжника и същият
упражнява фактическата власт върху нея именно поради това че е собственик.
Ето защо при липса на данни за противното следва да се
приеме, че третото лице – жалбоподател е собственик на процесния телевизор
поради което и жалбата следва да се уважи за тази вещ.
По отношение описа на масажната седалка – същата се е
намирала в жилището обитавано от длъжника на ул. „****, собственост на
жалбоподателката. От свидетелските показания на А. Г. се установява, че
масажната седалка е закупена от дъщерята на Ю.Х. и била изпратена като подарък.
Жалбоподателката ползвала седалката и я оставила в жилището на ул. „****.
Настоящата инстанция намира, че и по отношение на
масажната седалка твърденията на третото лице – жалбоподател се явяват доказани
затова, че е собственик на описаната вещ. Не може да се сподели възражението на
взискателя, че правото на собственост върху движима вещ се удостоверява
единствено с писмени документи. В случая са достатъчни показанията на св. А. Г.
за дарственото намерение с което масажната седалка е била изпратена на
жалбоподателката. Няма основание нейните показания да не бъдат кредитирани
единствено поради това, че същата е фактически съжител с длъжника.
Ето защо жалбата следва да се уважи и по отношение на
тази движима вещ.
Водим от горното съдът
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ извършения на 09.04.2012г. опис на следните движими
вещи: масажна седалка “Хомедикс”, модел „RM-
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:
/1/
/2/