№ 705
гр. Варна, 21.02.2023 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, V СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и първи февруари през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:Деспина Г. Г.
Членове:Златина Ив. Кавърджикова
Иванка Д. Дрингова
като разгледа докладваното от Деспина Г. Г. Въззивно гражданско дело №
20223100502461 по описа за 2022 година
С решението на ВРС-20с-в № 2896/27.09.2022 по гр.д.№ 2308/ 2022г е
прекратен бракът между Г. Н. М. ЕГН **********, с адрес: с.Бреница
ул."Трета" № 25, общ.Тутракан, обл. Силистра, и С. С. М. ЕГН ********** с
адрес: с.Бреница ул."Трета № 25", общ.Тутракан, обл.Силистра, сключен на
31.07.2017г, на осн.чл. 49 ал.1 СК; ОБЯВЕНО Е, че съпрузите не си дължат
издръжка; ПРЕДОСТАВЕНО Е упражняването на родителските права по
отношение на детето Зара Г. Н.а ЕГН ********** на бащата Г. Н. М., ЕГН
********** с адрес: с.Бреница ул."Трета" № 25, общ.Тутракан, обл. Силистра,
на осн.чл.127 ал.2 СК; ОПРЕДЕЛЕНО Е местоживеенето на детето Зара Г.
Н.а, род.15.04.2018, при бащата на адрес: с.Бреница ул."Трета" № 25,
общ.Тутракан, обл.Силистра; ОПРЕДЕЛЕН Е режим на личен контакт на
майката С. С. М. ЕГН ********** с адрес: с.Бреница, ул."Трета“ № 25,
общ.Тутракан, обл.Силистра, с детето Зара Г. Н.а ЕГН **********, както
следва: майката да има право да вижда детето както следва: всяка първа и
трета събота и неделя от месеца от за времето от 10ч сутринта в събота до
14ч в неделя, с преспиване; за петнадесет дни през лятото във време,
различно от времето на годишния отпуск на бащата, като майката взима и
връща детето от и в дома на бащата при всяко осъществяване на режима на
лични отношения; ОСЪДЕНА Е С. С. М. да заплаща в полза на детето Зара Г.
Н.а, род.2008, месечна издръжка в размер на 178лв, считано от датата на
1
подаване на исковата молба в съда - 23.02.2022г, ведно със законната лихва
върху всяка закъсняла вносна, с падеж първо число на месеца, за който се
дължи издръжката.
Постановено е още ПРИСЪДЕНИТЕ СУМИ за издръжка следва да бъдат
заплащани с пощенски запис с получател Г. Н. М. ЕГН ********** на адрес:
с.Бреница ул."Трета" № 25, общ.Тутракан, обл.Силистра, на осн.чл.236 ал.1
т.7 ГПК; ДОПУСНАТО Е предварително изпълнение на решението за
присъдената издръжка, на осн.чл.242 ал.1 ГПК ; ОСЪДЕН Е Г. Н. М. да
заплати в полза на бюджета на съдебната власт, по сметка на ВРС държавна
такса в размер на 25лв, на осн.чл.6 т.2 от Тарифа за държавните такси, които
се събират от съдилищата по ГПК; ОСЪДЕНА Е С. С. М. да заплати в полза
на бюджета на съдебната власт, по сметка на ВРС държавна такса в размер на
25лв, на осн.чл.6 т.2 от ТДТСС по ГПК, както и държавна такса в размер на
256,32лв, на осн.чл.78 ал.6 ГПК.
Недоволна от постановеното решение е ответницата С. С. М., която
подава въззивна жалба вх.№ 73072/ 25.10.2022 срещу същото в частите му,
с които е предоставено упражняването на родителските права на бащата, на
майката е определен РЛО, определено е местоживеене на детето при бащата и
е осъдена майката да заплаща издръжка в полза на малолетното дете.
Счита го за неправилно, тъй като е постановено в нейно отсъствие и при
непълнота на доказателствата.Заявява, че по никакъв начин не е била
уведомена от родителите на ищеца, както се твърди от проц.представител
на ищеца в уточняващата молба от 26.07.2022г,, че пред Районен съд Варна е
образувано дело за развод с искане за определяне на бащата за отглеждащ
родител на детето ни Зара Г. Н.а.
Неправилно е било прието, че същата е била редовно призована на
адреса на ответника, макар да е посочен в личната й карта и ГРАО за
постоянен адрес.От всяка разширена справка от ГРАО могат да бъдат
установени, както предходният й постоянен адрес, така и роднините, в
частност родителите на ответницата, и посочените от тях данни за постоянен
и настоящ адрес, където евентуално да бъде изпратена надлежно призовка, а
не да бъде изпращана на адреса на ищеца.
В петитума на ИМ ищецът е посочил, че имал информация, че
2
ответницата живеела във Варна, което счита за опит да бъде въведен съдът
в заблуждение относно местонахождението й и с това да бъде осуетено
надлежното й призоваване и участие в процеса.
На сл.място. След запознаване с материалите по делото, заявява, че
нищо от изложеното в ИМ не отговаряло на истината.
Никъде в исковата молба не било посочено, че страните трайно
живеели и работели в Лондон, Великобритания. Именно там се родило
детето им и там живеели с детето в дома на родителите на ищеца в
Лондон, заедно с тях, до раздялата между нея и съпруга й през м.януари
2022г.
Ищецът е посочил за семеен дом този на своите родители в
Република България в с.Бреница, общ.Тутракан, обл.Силистра, в който
дом не са живели като семейство, нито детето им е живяло там до
отвличането му през м.януари-февруари 2022г от родителите на бащата с
негово знание и съгласие, но без знанието и съгласието на майката,
когато са отвели детето от Лондон в с.Бреница.
Не отговаряло на истината твърдението, че са се разделили през 2020г.
Не било вярно и това, че съпругата употребявала алкохол, вдигала
скандали и че била с психични отклонения и често напускала семейния дом,
че се връщала пияна и че ограничавала срещите на детето с близките на
ищеца.
Оспорва и твърдението, че се била дезинтересирала от детето ни. Тъкмо
обратното. От раждането й до раздялата между двамата родители именно тя е
полагала основните грижи по отглеждането и възпитанието на Зара. Така
искала да продължава, но й били необходими няколко дни, за да намери
подходяща квартира. Не е очаквала, че родителите на ищеца ще отведат
детето от Лондон в с.Бреница още на третия ден след напускането от мен на
техния дом.
Последвали много лъжи от страна на ищеца, че детето ще бъде върнато
в Лондон при мен, но в крайна сметка разбрала, че това нямало да се случи.
През пролетта /април-май 2022г/ пристигнала в България, за да види
детето си, но от страна на бащата й било заявено, че детето оттук нататък ще
се отглежда от баба му и дядо му в с.Бреница и той нямало да й съдейства да
замине със Зара за Лондон.
3
Тъй като нямало как да замина сама с детето поради липсата на
декларация - съгласие за пътуване в чужбина от бащата, решила отново да
опита с молби. След като се върнала отново в Лондон, провела много
разговори с ищеца. В някои от тях той обещавал, че ще купи билети и ще й
каже кога да отиде до България, за да вземе детето и да се върнат в Лондон,
но това не се случило.
През м.септ.2022г отново пристигнала в България, отишла веднага в
с.Бреница и при разговор с родителите на Г., й заявили, че няма да бъде майка
на детето си и да не ги търси повече.
Въпреки всичко, заявява, че не била спирала да поддържа телефонен
контакт с детето почти ежедневно и до момента.
Поради това решила да потърси правата си по съдебен ред и
упълномощи адвокат, който на 23.09.2022г подал от нейно име искова молба
пред РС-Тутракан, спазвайки местната подсъдност, за развод с искания за
определянето й за отглеждащ родител на детето Зара, за определяне на
местоживеене на детето при майката, определяне на лични отношения с
другия родител и дължима издръжка.
По този повод на 28.09.2022г научила, че от м.февруари тече
бракоразводен процес, но, непонятно защо, в РС-Варна, и по делото е
постановено решение, което обжалва.
За да не преповтаря изложението си от ИМ до РС-Тутракан, прилага
същата и моли да бъде приобщена към делото и да бъде ценена с
доказателствена тежест за изложените в нея факти и обстоятелства като
подадена преди постановяването на настоящото решение и преди да разбере,
че ищецът е инициирал бракоразводен процес в гр.Варна, които факти и
обстоятелства ще установи чрез събиране на доказателства, подробно
изброени по-долу.
Заявява отново, че оспорва наведените с ИМ на Г. Н. М..
Изказва предположението, че същият я е заблуждавал, че ще върне
детето в Лондон, очаквайки решението по делото, за което тя не знаела.
Будел недоумение фактът, че РС не e забелязал съществените
разлики между описана в ИМ фактическа обстановка и пресъздадената
от социалните работници в приетия по делото социален доклад, в който
4
са изложени обстоятелства относно живота на страните в Лондон и че
родителите на ищеца са казали, че са се прибрали от Лондон през м.януари
2022г, а не както се твърди ищеца през 2020г.
Следващото противоречие е, че в ИМ ищецът сочи, че ответницата била
в неизвестност за тях, а в СД родителите му са казали, че били търсили
майката, за да се чуе с детето, и че я били уведомили за заведеното
бракоразводно дело.
Освен това, счита че РС следвало да забележи диаметрално различните
показания на водените от ищеца двама свидетели, като свид.Сейдигюл Осман
е заявила, че страните били разделени от 5-6 месеца понеже С. била заявила,
че вече не го обичала и заминала, а свид.Бехти Осман - че били разделени от
две-три години по желание на господина, т.е. на мъжа.
В ИМ ищецът е твърдял, че работи и има доходи, които й позволявали
да се грижи за детето Зара, а в направената справка от ТД на НАП Варна,
офис Силистра, било видно, че за периода 11.07.2020г - 11.07.2022г същия
нямал сключени трудови договори.
Наведеното от ищеца твърдение, че бил студент в гр.Варна, но
прекъснал обучението си, за да работи и живее в с.Бреница при
семейството си и да се грижи за детето, също не отговаряло на истината.
От едностранно събраните данни по делото по никакъв начин не
можело да се обоснове извод, че ищецът притежава по-добри възпитателски
качества и че би могъл да полага пълноценни грижи за детето занапред.
От раждането до раздялата на страните майката е полагала грижите за
детето; кърмила я до една година; грижела се за нея и за семейството и счита
себе си за отговорен родител. Затова в интерес на детето е да живее с майка
си, а не с баба си и дядо си, далеч от нея.
Ето защо счита, че РС при формиране на волята си неправилно е
определил ищеца за отглеждащ родител, подведен от поднесените от ищеца
едностранчиви доказателства и явни неистини, ползващи единствено него и
скалъпени с единствената цел да отнеме детето от майката и бъде прекъсната
връзката й с нея и да я лиши от най-ценното й на този свят.
Поради изложеното и след доказване на изложените факти и
обстоятелства, моли за постановяване на решение ,с което да бъде отменено
това на ВРС в обжалваните части, като бъде постановено друго, с което да
5
бъде предоставено упражняването на родителските права по отношение на
детето Зара Г.Н.а на майката; да бъде определено местоживеенето на детето
при майката; а на бащата да бъде определен режим на лични отношения -
всяка първа и трета събота от месеца от 9ч до 17ч по местоживеенето на
детето и един месец през лятото по споразумение между страните; да бъде
осъден Г. Н.М. да заплаща в полза на детето Зара месечна издръжка в размер
на 220лв, считано от влизане на решението в сила, до настъпването на
обстоятелство, изключващо плащането й, ведно със законната лихва върху
всяка просрочена издръжка.
Претендира присъждането на направените по делото разноски за
въззивната инстанция.
С жалбата са заявени доказателствени искания:
1/ за издаване на съдебно удостоверение, с помощта на което да се снабди с
информация от ОД на МВР-Силистра, отдел „Граничен контрол" за данни за
пътувания /влизане, излизане през ГКПП на Република България/ за лицата:
1.1. Г. Н. М. с ЕГН **********;
1.2. ЗАРА Г. Н.А с ЕГН **********;
1.3. С. С. М. с ЕГН **********;
1.4. Н. М. Й. с ЕГН **********;
1.5. К. Н. Й. с ЕГН **********;
за периода от 30.06.2017 г. и до днес.
2/ да й бъде дадена възможност да представи писм.доказателства относно
факта, че детето е било записано в детско учебно заведение в Лондон и че е
подала сигнал до Полицията в Лондон за отвеждането му от родителите на
ищеца без знанието на майката.
3/ да бъде задължен ищецът да представи доказателства, че е бил студент в
ТУ-Варна.
В случай, че не представи такива, съдът да счете, че това заявено само с оглед
целите на процеса.
4/ да бъде изискан социален доклад от МСС-България за възможностите на
майката за отглеждането на детето Зара на следния адрес: 101 Бароуфийлд
Клоус, Лондон № 9 № НВ, Великобритания, (101 Barrowfield close, N 9 0HB,
6
London, Edmonton, Great Britain).
5/ да се приеме като доказателство копие от ИМ по чл.49 ал.1 СК, по която бе
образувано гр.д.№ 439 по описа на PC - Тутракан със същите искания, като по
настоящото дело, по което С. М. е ищец.
6/ да бъде изискана справка от ТД на НАП Варна, офис Силистра, за
сключени и прекратени трудови договори на Г. Н. М. с ЕГН ********** след
11.07.2022г.
7/ за допускане до разпит на двама свидетели, чрез показанията на които ще
установява горните си твърдения.
8/ да се приеме като доказателство характеристика, изготвена от настоящия
работодател на ответницата
9/ да й бъде дадена възможност да представи в първото с.з. и други писмени
доказателства, касаещи спора относно родителските права и задължения по
отглеждане и възпитанието на детето ни Зара.
В срока по чл.263 ал.1 ГПК е постъпил писмен отговор от Г. Н. М.
ЕГН ********** с адрес: с.Бреница ул."Трета" № 25, общ.Тутракан,
обл.Силистра, чрез адв.С. А. от ВАК и адв.Петър Стамов от САК; съдебен
адрес- адв.С. А. гр.Варна бул."Княз Борис I" № 7.
Изразява становище за неоснователност на подадената жалба и за моли
за потвърждаване решението в обжалваните му части като правилно и
законосъобразно,съобразено с интересите на детето.
По оплакването за нередовност призоваване на отв.С. М..
Въззивницата не оспорвала факта, че адресът, на който е призовавана, е
посоченият в НБД за постоянен такъв. Това е и адресът, който е посочено от
нея във въззивната жалба.
Затова счита за неоснователно твърдението й, че следвало да бъде
призовавана не на постоянния, а на друг адрес, който следвало да бъде
установен от съда чрез справки, като напр. предходен постоянен адрес, адрес
на родителите й или на други роднини.
В последващото изложение се съдържа подробна правна аргументация
чрез препратка към законовите разпоредби на ГПК - гл.VI р-л 1-ви
„Съобщения“, чл.46 ал.1 и ал.2 ГПК.
7
В случая уведомяването на ответницата било на нейния постоянен
адрес в с.Бреница, като призовките поради отсъствието й от адреса, били
връчени на живеещия на този адрес баща на ищеца, който не е от категорията
на лицата по чл.46 ал.2 изр.З ГПК, тъй като нямал качеството на насрещна
страна по делото. Обстоятелството, че призовката е връчена на родител на
ищеца било без значение с оглед задължението да я предаде призовката на
адресата.
Още повече, че ответницата признавала факта, че била в добри
отношения с родителите на съпруга си и имала пълно доверие. Признавала и
факта, че са имали контакт по телефона.
Бащата на ищеца твърдял, че бил уведомил ответницата за заведеното
от сина му дело за развод и родителски права, но тя била отговорила, че не се
интересувала. След като призовката за насрочване на делото в първо съдебно
заседание му била връчена на 8.03.2022г, Н. М. се обадил по телефона на С.
М. за пореден път, както правел редовно, за да може детето да се чува с майка
си, и й предал, че е получил призовката за делото за развод, като й съобщил
датата и часа на с.з.. Тя отново му отговорила, че това дело не я интересувало
и че нямала намерение да се явява в съда. Уведомяването по телефона за
призовката било направено в присъствието на свидетели, които чули
телефонния разговор.
По същия начин, когато получил съобщението за изготвеното решение
бащата на ищеца отново й позвънил в присъствие на свидетели и казал на
снаха си, че има решение и е получил съобщението.
Поради всичко изложено счита, че заявените от въззивницата
възражеиня за ненадлежното й уведомяване били неверни и това можело да
се установи по делото.
По оплакването за необоснованост на решението:
Счита, че съдът подробно е обсъдил събраните доказателства в тяхната
взаимовръзка и въз основа на процесуалното поведение на ответницата, е
направил обоснован извод, че в период повече от година майката
безпричинно не само не е упражнявала вменените й с чл.125 СК отговорности
по отглеждане на дъщеря си Зара и не й е осигурявала издръжка, а и напълно
се е дезинтересирала от полагането на грижи за нея.
Решението е съобразено напълно с формираната многобройна и трайно
8
установена практика на съдилищата, както и с разясненията, дадени в ППВС
№ 1/1974г при предоставяне упражняването на родителските права и
определяне режима на личен контакт на детето с другия родител.
В случая, след съвкупна преценка на всички доказателства по делото, на
процесуалното поведение на ответницата и основно на фактите изложени в
социалния доклад, ВРС е изложил обосновани доводи по всеки от тези
въпроси, като е приел, че бащата е по-пригоден да осъществява за в бъдеще
родителската функция и отговорности спрямо детето Зара. Съдът правилно е
преценил е притежаваните от него необходими родителски качества, силната
емоционална връзка между бащата и детето, както и факта, че спрямо детето
се полага целият комплекс от необходими грижи от този родител и
разширеният му семеен кръг и подкрепящата го среда. Освен това, при
определяне на режима на лични отношения с майката съдът е определил по-
широк режим на контакти с детето, което въззиваемият приемал и затова не
обжалвал решението в тази част; съгласен е да бъде определен по-широк
режим на лични отношения с майката, което е в интерес на детето Зара.
Поради гореизложеното твърденията на въззивницата за
необоснованост на решението са неоснователни.
Във въззивната жалба били наведени за първи път твърдения и
възражения по ИМ, каквито до приключване на делото пред първата
инстанция не са били релевирани. Същите са преклудирани и затова не
следва да бъдат обсъждани във въззивното производство. Позовавайки се на
разпоредбите на чл.131 ГПК, прави довод, че след като ответницата не е
подала писмен отговор, не се е явила по делото, въпреки че е била уведомена,
не е ангажирала защитата си, не е направила възражения по доказателствата и
по твърденията на ищеца.
В условията на евентуалност, ако съдът приеме, че възраженията са
направени в срок, оспорва същите като неоснователни и неверни.
Моли да бъдат ценени съдържащите се в жалбата признания на
неизгодни за въззивницата факти.
Според твърденията й в жалбата, в началото на м.януари 2022г тя
напуснала семейното жилище в Лондон, оставила детето Зара и заминала за
няколко дни, които й били необходими да намери подходящо жилище. Не
ставало ясно кое е наложило да напускането на семейството, къде е отишла,
9
съобщила ли е местонахождението си и колко време е отсъствала. Освен това,
твърденията са противоречиви и по отношение на периода, в който е
отсъствала: Първо сочела, че не била очаквала родителите на съпруга й да
вземат детето след три дни, а след това - че детето било „отвлечено" през
януари-февруари 2022г. Това противоречие говорело, че тя е напуснала дома,
където е живяла, без да съобщи на съпруга си и на родителите му, при които
изоставила детето, къде отива и колко време ще отсъства. Периодът на
отсъствието й явно не е бил няколко дни, след като не знаела кога детето било
отпътувало за България.
Ако една майка установяла, че детето й било отвлечено, би следвало да
може да каже кога е станало това. Освен това, въззивницата през цялото
време е знаела къде е детето, обаждала му се е, когато пожелае, както и бабата
и дядото също са се обаждали да се чуят с детето и са съдействали за
контактите с него и тя го била водила извън населеното място при нейни
роднини.
Фактът, че отишла да види детето през м.април-май 2022г, т.е. няколко
месеца след твърдяното от нея „отвличане", а след това и няколко месеца по-
късно - през м.септември същата година, показвал незаинтересоваността й
към детето.
Родителите на бащата са посочили пред социалния работник, изготвил
социалния доклад, че през м.май 2022г ответницата отишла в дома им, взела
детето, завела го в Силистра и на другия ден го върнала при тях. Това бил
единствения контакт на майката с детето.
Също така, твърдението в жалбата, че С. М. нямало как да вземе Зара от
България и да замине с нея, тъй като нямала декларация-съгласие от ищеца за
пътуване на детето в чужбина сочи неангажираност на майката към него,
липсата на привързаност, обич и загриженост към детето й. В случай, че
действително е имала основание да вземе детето със себе си, ответницата е
можела да се снабди с разрешение по съответния ред, което тя не е направила.
Липсата на декларация - съгласие не може да бъде причина тя да не пътува с
детето. Още повече, през този период, както и в периода, когато е напуснала
семейството си, тя не е работила. Издръжката й се е поемала изцяло от ищеца,
който е бил подпомаган и от своите родители.
Дори понастоящем въззиваемият продължавал да заплаща сметките за
10
мобилния й телефон, за да можело детето да има редовен и непрекъснат
контакт с нея.
Изразява становище по доказателствените искания на
жалбоподателката:
1/ моли да не бъде ценена като доказателство за каквито и да е факти по
делото приложената към въззивната жалба ИМ, заведена пред РС-Тутракан,
по искове с правно осн.чл.127 ал.2 СК, тъй като производството по това дело
е било прекратено като недопустимо, за което представя копие от
определението на съда.
Освен това, ИМ, подадена по друго дело, не можела да служи като
доказателство или да замества твърденията на въззивницата по настоящето
дело, дори и с оглед преценката за процесуална икономия.
2/ Останалите доказателствени искания са преклудирани и пропускът да
бъдат представени по делото не се дължи на особени непредвидени
обстоятелства.
Още повече, недопустимо е в настоящето въззивно производство да се
дава възможност за представяне и на други, допълнителни доказателства,
каквото искане е направено с въззивната жалба.
Въззивницата не е уточнила какви факти ще установява чрез
информацията от ОД на МВР-Силистра, Отдел „Граничен контрол" за
пътуванията на нея, семейството й и родителите на ищеца за периода от
30.06.2017г. до настоящия момент и затова искането за събиране на такава
информация по делото е неоснователно.
3/ Моли да не се приемат като доказателство представената
характеристика от лице, за което се твърди, че бил неин работодател в
Лондон, тъй като това е частен документ, който не се ползва с
доказателствена сила относно посочените в него факти. Още повече,
сключването на трудов договор с работодател се установява по друг ред, а не
с характеристика от някакво чуждестранно лице.
4/ Моля да не се допускат до разпит свидетелите, поискани с жалбата,
тъй като и това искане е преклудирано.
С писмения отговор са заявени доказателствени искания::
1/ За опровергаване на твърденията на въззивницата, че не е била
11
уведомена от Н. М. за призовките, които са й били връчени чрез него, да бъде
допуснати до разпит двама свидетели при режим на водене.
2/ Моли да бъде дадена възможност да представи доказателства, че на
8.11.2022г детето Зара е записано от баща му на детска градина.
3/ за приемане на копие от определение № 352/10.10.2022г по гр.д.№
439/2022г на РС-Тутракан. с което е прекратено производството по делото,
образувано по исковата молба на С. С. М. за развод и за определяне на
родителските права.
4/ В случай, че бъдат допуснати доказателствата, поискани от
въззивницата, моли за възможност за ангажирането на такива за
опровергаване твърденията й, посочени в жалбата.
ВЪЗЗИВНИЯТ СЪД при служебната проверка не констатира допуснати
съществени процесуални нарушения. Затова не се налага изготвянето на нов
цялостен или частичен доклад с указания за разпределяне на
доказателствената тежест.
С оглед възложените на съда функции да следи за висшия интерес на
детето, съдът намира за необходимо личното явяване на двамата родители с
цел придобиване на впечатления от същите чрез поставяне на въпроси,
относими към предмета на спора, съгл.чл.59 ал.6 СК.
Що се отнася до заявените доказателствени искания от въззивницата,
същите са допустими и относими и затова следва да бъдат уважени, както и
заявените от въззиваемия в ПО.
С оглед изложеното и на осн.чл.267 ал.1 ГПК, СЪДЪТ
ОПРЕДЕЛИ:
ПРИЕМА за разглеждане въззивна жалба на С. С. М. вх.№ 73072/
25.10.2022 срещу решението на ВРС-20с-в № 2896/27.09.2022 по гр.д.№ 2308/
2022г в частите му, с които е предоставено упражняването на родителските
права на бащата, на майката е определен РЛО, определено е местоживеене на
детето при бащата и е осъдена майката да заплаща издръжка в полза на
малолетното дете.
12
ЗАДЪЛЖАВА двамата родители да се явят лично за изслушване от
съда и поставяне на въпроси по фактите, относими към предмета на спора.
УВАЖАВА доказателствените искания на страните, както следва:
1/ на ВЪЗЗИВНИЦАТА
ДА СЕ ИЗДАДЕ съдебно удостоверение, по силата на което да се
снабди с информация от ОД на МВР-Силистра, отдел „Граничен контрол" за
данни за пътувания /влизане, излизане през ГКПП на Република България/ за
лицата:
1.1. Г. Н. М. с ЕГН **********;
1.2. ЗАРА Г. Н.А с ЕГН **********;
1.3. С. С. М. с ЕГН **********;
1.4. Н. М. Й. с ЕГН **********;
1.5. К. Н. Й. с ЕГН **********;
за периода от 30.06.2017 г. и до днес.
ДАВА ВЪЗМОЖНОСТ да представи писм.доказателства относно
факта, че детето е било записано в детско учебно заведение в Лондон и че е
подала сигнал до Полицията в Лондон за отвеждането му от родителите на
ищеца без знанието на майката.
ДА СЕ ИЗИСКА служебно справка от ТЕХНИЧЕСКИ
УНИВЕРСИТЕТ-ВАРНА дали Г. Н. М. ЕГН ********** е бил записан като
студент и за коя специалност, в каква форма на обучение, за кои учебни
семестри; продължава ли понастоящем образованието си или го е прекъснал и
откога
ДА СЕ ИЗГОТВИ социален доклад от МЕЖДУНАРОДНА
СОЦИАЛНА СЛУЖБА-България за възможностите на майката за
отглеждането на детето Зара на следния адрес: 101 Бароуфийлд Клоус,
Лондон № 9 № НВ, Великобритания, (101 Barrowfield close, N 9 0HB, London,
Edmonton, Great Britain).
ПРИЕМА като доказателство копие от ИМ по чл.49 ал.1 СК, по която
бе образувано гр.д.№ 439 по описа на PC - Тутракан, по което С. М. е била
ищец.
ДА СЕ ИЗИСКА справка от ТД на НАП Варна, офис Силистра има
13
ли данни за лицето Г. Н. М. с ЕГН ********** да има сключени и прекратени
трудови договори за периода след 11.07.2022г.
ДАВА ВЪЗМОЖНОСТ на въззивницата за гласни доказателства чрез
разпита на двама свидетели при условията на довеждане
ПРИЕМА И ПРИОБЩАВА към доказателствения материал по делото
характеристика, изготвена от настоящия работодател на въззивницата
2/ на ВЪЗЗИВАЕМИЯ
ДАВА ВЪЗМОЖНОСТ на въззивника за гласни доказателства чрез
разпита на двама свидетели при условията на довеждане за установяване на
обстоятелството за начина на уведомяването й за образуваното дело
ДАВА ВЪЗМОЖНОСТ да представи доказателства, че на 8.11.2022г
детето Зара е било записано от баща му на детска градина.
ПРИЕМА и ПРИОБЩАВА като доказателство по делото копие от
определение № 352/10.10.2022г по гр.д.№ 439/2022г на РС-Тутракан за
прекратяване на производството по делото, образувано по исковата молба на
С. С. М. за развод и за определяне на родителските права
НАСРОЧВА производството по делото за разглеждане в открито
съдебно заседание на 28.03.2023г от 15.00ч, за които дата и час да се
призоват страните с връчване препис от настоящотото определение.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
14