№ 461
гр. Шумен, 29.09.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ШУМЕН, IV-ТИ СЪСТАВ в публично заседание на
осми септември, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Людмила Д. Григорова-Митева
при участието на секретаря Димитринка В. Христова
като разгледа докладваното от Людмила Д. Григорова-Митева Гражданско
дело № 20213630100910 по описа за 2021 година
Предявен е положителен установителен иск, с правно основание чл.422
от ГПК, вр. с чл.99 и сл. от ЗЗД, вр. с чл.79, ал.1 от ЗЗД.
В молбата си до съда, ищецът „ЮБЦ“ ЕООД, ЕИК *********,
представлявано от Ю.Б.Ц., чрез адв.В.Г. от САК, със съдебен адрес: ***,
излага, че по ч.гр.д.№255/2021 г. на ШРС, по реда на чл.410 и сл. от ГПК,
била издадена заповед за изпълнение на парично задължение срещу ответника
С. ХР. ЯНК., ЕГН **********, с адрес: ***, за сумата от 61,26 лв.,
представляваща сбор от неплатени далекосъобщителни услуги за периода от
08.07.2017 г. до 07.01.2018 г., по допълнително споразумение от 15.11.2016 г.
към Договор с клиентски номер 11458047002, сключен с „Българска
телекомуникационна компания“ ЕАД /„БТК“ ЕАД/, като вземанията в
последствие са прехвърлени на ищцовото дружество по силата на договор за
цесия. Тези вземания са индивидуализирани във фактури с №№
**********/08.08.2017 г., **********/ 08.09.2017 г., **********/ 08.10.2017
г., **********/ 08.11.2017 г. и **********/ 08.12.2017 г. За тази сума е
издадена Заповед №260124 от 01.02.2021 год. за изпълнение на парично
задължение по чл.410 от ГПК по ч.гр. дело № 255/2021 г. по описа на Районен
съд Шумен. Срещу заповедта било постъпило възражение от длъжника,
поради което и ищецът предявява настоящите искове. Ищецът излага, че на
15.11.2016 г. между „Българска Телекомуникационна Компания“ ЕАД и
ответника е сключено допълнително споразумение към договор за
предоставяне на далекосъобщителни услуги с клиентски номер 11458047002,
с което на ответника му е била предоставена за ползване фиксирана гласова
услуга за номер *********, при условие на тарифен план Инвалиди 160 с
месечен абонамент 1, 80 лева, както и интернет услуга при условията на
тарифен план VIVACOM Mobix 30 LTE, с месечен абонамент 15, 80 лева.
1
Срокът на споразумението е бил 24 месеца, до 15.11.2018 г. Сочи се в
молбата, че ответникът е ползвал през периода от 08.07.2017 г. до 07.01.2018
г. договорените услуги, но не е изпълнил насрещното си задължение за
заплащане цената на услугите, фактурирани за три последователни месеца-
08/2017 г., 09/2017 г., 10/2017 г., 11/2017 г., 12/2017 г. и 01/2018 г., равняващи
се общо на сума от 61, 26 лева. Предвид този факт и съобразно предвиденото
в договора, процесният абонамент е деактивиран на 03.02.2018 г., като
мобилният оператор е издал крайна фактура №**********. На 16.10.2018 г.,
между “БТК“ ЕАД и „С.Г. Груп“ ООД бил сключен договор за прехвърляне
на вземания, по силата на който първото дружество прехвърлило на второто
вземанията си по гореописания договор. На 01.10.2019 г. между „СГ Груп“
ООД и ищеца е сключен договор за цесия, по силата на който първото
дружество прехвърлило на ищцовото дружество всички вземания по
процесния договор за телекомуникационни услуги. Ищецът заявява, че
уведомява длъжника по договора чрез настоящата искова молба, към която са
приложени уведомленията за двете цесии. Предвид неизпълнение на
задълженията по договора, ищецът моли да се постанови решение, по силата
на което да се признае за установено, че ответникът дължи на ищеца сумата
от 61,26 лв. /шестдесет и един лева и двадесет и шест стотинки/,
представляваща сбор от неплатени далекосъобщителни услуги за периода от
08.07.2017 г. до 07.01.2018 г., по допълнително споразумение от 15.11.2016 г.
към Договор с клиентски номер 11458047002, сключен с „Българска
телекомуникационна компания“ ЕАД, като вземанията в последствие са
прехвърлени на ищцовото дружество по силата на договор за цесия.
Претендира и разноски.
В хода на делото поддържа претенциите си.
В законния едномесечен срок, предвиден в разпоредбата на чл.131 от
ГПК, ответникът представя писмен отговор, в който излага аргументи за
недопустимост и неоснователност на иска. Позовава се на изтекла
погасителна давност.
От събраните по делото доказателства, преценени поотделно и в
съвкупност, се установи от фактическа и правна страна следното: По ч.гр.д.
№255/2021 г. по описа на ШРС, по реда на чл.410 и сл. от ГПК е издадена
заповед за изпълнение на парично задължение в полза на ищеца срещу
ответника, като е разпоредено длъжникът да заплати следните суми: 61,26 лв.
/шестдесет и един лева и двадесет и шест стотинки/, представляваща сбор от
неплатени далекосъобщителни услуги за периода от 08.07.2017 г. до
07.01.2018 г., по допълнително споразумение от 15.11.2016 г. към Договор с
клиентски номер 11458047002/15.11.2016 г., сключен с „Българска
телекомуникационна компания“ ЕАД, като вземанията в последствие са
прехвърлени на ищцовото дружество по силата на договор за цесия; 16, 96
2
лева- мораторна лихва за забава за периода от 24.01.2018 г. до 13.10.2020 г. В
срока по чл.414 от ГПК длъжникът е подал възражение срещу заповедта, като
във възражението е посочил, че не дължи мораторна лихва за забава и
разноски.
По отношение твърдението на ищеца, че е носител на вземанията по
процесния договор за заем, за да се произнесе, съобрази следното:
От представените по делото частно заверен препис от Договор за
прехвърляне на вземания /цесия/ №460000 8855 от 16.10.2018 г.,
потвърждение за прехвърляне на вземане по чл.99, ал.3 от ЗЗД, се установи,
че „БТК“ ЕАД е прехвърлило на „С.Г.Груп“ ООД всички, дължими на
цедента вземания, ведно с привилегиите и обезпеченията, като вземанията са
индивидуализирани в Приложение №1 към договора. От частно заверен
препис от потвърждение за прехвърляне на вземане по чл.99, ал.3 от ЗЗД към
този договор става ясно, че в кръга на цедираните вземания са включени и
задълженията на ответника по процесния договор. В този документ ясно и
конкретно е индивидуализиран ответникът, като длъжник по договора и
размера на задължението. От своя страна, „С.Г.Груп“ ООД, с договор за
прехвърляне на вземане от 01.10.2019 г. е прехвърлило на ищцовото
дружество всички вземания, описани в Приложение №1 към договора. От
извлечение от последното безспорно се установява, че част от тези вземания
са и тези към ответника по делото. На основание чл. 99, ал. 3 от ЗЗД,
предишният кредитор /цедентът/ е длъжен да съобщи на длъжника
прехвърлянето на вземането. По делото са представени заверени преписи от
изготвени от цедентите към длъжника уведомления, но няма данни същите да
са надлежно връчени на последния. Но съобразно задължителната съдебна
практика, цесията следва да се счете за надлежно съобщена на длъжника и
тогава, когато изходящото от цедента уведомление е връчено на длъжника
като приложение към исковата молба, с която новият кредитор е предявил
иска си за изпълнение на цедираното вземане. Като факт, настъпил в хода на
процеса и имащ значение за съществуването на спорното право, получаването
на уведомлението от цедента, макар и като приложение към исковата молба
на цесионера, следва да бъде съобразено от съда при решаване на делото, с
оглед императивното правило на чл.235, ал.3 от ГПК. Изходящите от цедента
уведомления, приложени към исковата молба на цесионера, надлежно
упълномощен да уведоми длъжниците по прехвърлените му вземания, и
3
достигнало до длъжника с нея, съставлява надлежно съобщаване на цесията,
съгласно чл.99, ал.3, пр. първо от ЗЗД, с което прехвърлянето на вземането
поражда действие за длъжника на основание чл.99, ал.4 от ЗЗД /в този смисъл
са Решение №78 от 09.07.2014 г. на ВКС по т.д. №2352/2013 г., II т.о., ТК,
Решение №3 от 16.04.2014 г. на ВКС по т.д.№1711/2013 г., I т.о., ТК,
постановени по реда на чл.290 от ГПК/. В разглеждания казус препис от
исковата молба и приложенията към нея са надлежно връчени на ответника,
като в приложенията са както уведомителното писмо от бившия кредитор,
действащ чрез ищеца по силата на надлежно извършена упълномощителна
сделка, така и изричното, за тези действия, пълномощно от цедента. Съгласно
разпоредбата на чл.99, ал.1 от ЗЗД, кредиторът може да прехвърли своето
вземане, освен ако законът, договорът или естеството на вземането не допуска
това. Цесията е съглашение, в което цедирания длъжник не участва, тъй като
при този договор промяната в облигационното правоотношение се отнася
само до кредитора по вземането. Безспорно процесното вземане е
прехвърлимо /няма изрична забрана в закона или договора за това и
естеството на вземането го позволява/. На следващо място, липсата на
уведомяване би имало значение единствено в случая, ако се изложат
твърдения, респ. ангажират доказателства, че длъжникът е изпълнил
задълженията си по договора на предишния /първоначалния/ кредитор преди
уведомяването му за смяната на кредиторите. Подобни твърдения не са
направени, респ. не са представени и доказателства в този смисъл. В случая
предвид изрично сключения договор за цесия и уведомяването на ответника
чрез настоящата искова молба и книжата към нея, в качеството му на цедиран
длъжник, съдът приема, че е настъпил пълният прехвърлителен ефект на
цесията, като в този смисъл носител на вземанията по процесния договор е
ищецът. Ето защо намира възраженията на ответника в този смисъл за
неоснователни.
Не се спори между страните, а се потвърждава и от събраните писмени
доказателства, че на 15.11.2016 г. между „Българска Телекомуникационна
Компания“ ЕАД и ответника е сключено допълнително споразумение към
договор за електронни съобщителни услуги при избрана оферта „Комбинирай
и спести“, с фиксирана гласова услуга и интернет услуга, при който договор
„БТК“ ЕАД се е задължила да предоставя на ответника далекосъобщителни
услуги, описани в договора, с месечна цена на фиксираната услуга в размер
4
на 1, 80 лева и месечна цена на интернет услугата в размер на 8, 80 лева за
срока на договора и в размер на 15, 80 лева след изтичане минималния срок
на договора. От представените по делото месечни сметки, се установи, че за
периода от 08.07.2017 г. до 07.02.2018 г. е начислена стойността на
предоставените от оператора далекосъобщителни услуги, равняваща се общо
на сума от 61, 26 лева. Стойността на услугите за всеки месец е равна на
уговорената. Ответникът не оспори твърдението, че е ползвал договорените
услуги през разглеждания период, като наведе възражения за липса на
качество на услугите, които възражения останаха недоказани. Ето защо и
съобразно облигационната връзка между страните, съдът стига до извода, че
ответникът дължи на ищеца стойността на използваните далекосъобщителни
услуги през процесния период, възлизаща общо на сума от 61, 26 лева.
По отношение направеното от ответника възражение за погасяване на
задълженията по давност, за да се произнесе, съобрази следното:
Съгласно разпоредбата на чл.110 от ЗЗД, с изтичане на петгодишна
давност се погасяват всички вземания, за които законът не предвижда по-
кратък срок, като нормата на чл.111, б.”в”, предл. второ от ЗЗД, предвижда
по-кратък, тригодишен давностен, срок за вземанията за наем, за лихви и за
други периодични плащания. Според нормата на чл.120 от ЗЗД, давността не
се прилага служебно. От посочените материално правни норми се стига до
извода, че погасителната давност е юридически факт, който възниква след
изтичане на определен в закона срок, който поражда за задълженото лице
потестативното право да се позове на давността и да откаже изпълнение.
Съгласно текста на нормата на чл.114, ал.1 от ЗЗД, давността започва да тече
от деня, когато вземането е станало изискуемо. В разглеждания казус с оглед
характера на задълженията, съдът счита, че приложение намира кратката
тригодишна давност. От представените по делото доказателства става ясно, че
най-старото задължение, в размер на 16, 04 лева е с краен падеж 05.09.2017 г.,
а следващото, в размер на 9, 98 лева, е с падеж 06.10.2017 г. От посочените
дати е започнал да тече и давностният срок. Съгласно Закона за мерките и
действията по време на извънредното положение, обявено с решение на НС от
13.03.2020 г., считано от 13.03.2020 г. до отмяната на извънредното
положение спират да текат давностните срокове, с изтичането на които се
погасяват или придобиват права от частноправните субекти, т.е. в случая за
периода от 13.03.2020 г. до 14.06.2020 г. давност не е текла. Ето защо за
5
горните две месечни задължения давностният срок изтича, както следва: за
първото на 06.12.2020 г., а за второто- на 07.01.2021 г. Заявлението за
издаване на процесната заповед за изпълнение е подадено на 28.01.2021 г.
Предвид това съдът заключава, че горните задължения, общо в размер на 26,
02 лева са погасени по давност и като такива не подлежат на принудително
изпълнение. Поради изложеното, счита, че в тази му част искът е
неоснователен и следва да се отхвърли. Касателно остатъка от задължението,
а именно сума от 35, 24 лева, съдът приема, че искът е основателен и доказан
и следва да се уважи.
На основание чл.78, ал.1 от ГПК, на ищеца следва да се присъдят
направените по делото разноски, включително и разноските, извършени в
заповедното производство, съразмерно с уважената част от исковете, в общ
размер на 184, 71 лева.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че С. ХР. ЯНК., ЕГН **********, с
адрес: ***, ДЪЛЖИ на „ЮБЦ“ ЕООД, ЕИК *********, представлявано от
Ю.Б.Ц., чрез адв.В.Г. от САК, със съдебен адрес: ***, сумата от 35, 24 лева
/тридесет и пет лева и двадесет и четири стотинки/, представляваща сбор
от неплатени далекосъобщителни услуги за периода от 08.10.2017 г. до
07.01.2018 г., по допълнително споразумение от 15.11.2016 г. към Договор с
клиентски номер 11458047002, сключен с „Българска телекомуникационна
компания“ ЕАД /„БТК“ ЕАД/, като вземанията в последствие са прехвърлени
на ищцовото дружество по силата на договор за цесия, индивидуализирани
във фактури с №№ **********/08.10.2017 г., **********/08.11.2017 г. и
**********/08.12.2017 г., присъдени по ч.гр.д.№255/2021 г. по описа на
Районен съд Шумен, като отхвърля иска в останалата му част, до пълния
предявен размер, поради погасяване на вземанията по давност.
ОСЪЖДА С. ХР. ЯНК., ЕГН **********, с адрес: ***, ДА ЗАПЛАТИ
НА „ЮБЦ“ ЕООД, ЕИК *********, представлявано от Ю.Б.Ц., чрез адв.В.Г.
от САК, със съдебен адрес: ***, сумата от 184, 71 лева /сто осемдесет и
четири лева и седемдесет и една стотинки/, представляваща направените по
делото, включително и в заповедното производство, разноски, съразмерно с
уважената част от исковете.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред ШОС в двуседмичен
срок от съобщаването му на страните.
6
Съдия при Районен съд – Шумен: _______________________
7