Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 260172
гр. Пловдив 04.02.2021г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
ПЛОВДИВСКИЯТ
РАЙОНЕН СЪД, Наказателна колегия, в открито съдебно заседание
на двадесет и втори януари
две хиляди и двадесет и първа
година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ДЕСИСЛАВА ПОРЯЗОВА
при
участието на секретаря Тихомира Калчева , като разгледа докладваното от съдията
АНД №5845/20г. по описа на ПРС, ХVІІ наказателен състав, за да се произнесе,
взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.59
ал.1 от ЗАНН.
Образувано е по повод на
жалба, подадена от М.И.С. ЕГН********** срещу Наказателно постановление № 20- 1030-006136
/02.07.2020г.,
издадено от началник група в с-р "Пътна полиция" при ОД на МВР-
Пловдив, с което на М.И.С. ЕГН********** за нарушаване състава
на чл. 104б, т. 2 ЗДвП, на основание чл.
175а, ал. 1, пр. 3 ЗДвП му е наложена глоба в размер на 3000 /три хиляди/
лв. и лишаване от право да управлява МПС за срок от 12 / дванадесет/ месеца.
С жалбата се оспорва
законосъобразността на атакуваното наказателно постановление. Сочи се, че
отразеното от фактическа страна в АУАН и НП не отговаря на действително
случилото се на процесната дата. Жалбоподателят поддържа, че при десен завой не е
съобразил скоростта си с атмосферните
условия като при управляване на МПС-то и при преминаване през една от локвите
колата е занесла леко.Моли , атакуваното наказателно постановление да бъде отменено в
своята цялост.
В съдебно заседание, жалбоподателят,
редовно призован, вместо него се явява упълномощен процесуален представител в лицето на адв. В.В..Поддържа се така депозираната
жалба. Излага се становище по същество на спора. Акцентира се върху
обстоятелството, че нарушението не е съставомерно, доколкото липсва
субективният елемент- жалбоподателят не е извадил извън контрол управлявания от
него автомобил умишлено. Сочи се, че управляваният от жалбоподателя автомобил
не е бил преднамерено изваден извън контрол.
В съдебно заседание,
въззиваемата страна, редовно призована, не изпраща представител.
Съдът като се запозна с
приложените по делото доказателства, обсъди доводите изложени в жалбата и
служебно провери правилността на атакуваното постановление, счита следното:
Жалбата е подадена в
законоустановения срок ( препис от процесното НП е получен на 27.07.2020г., а жалбата е входирана на 29.07.2020г.), произтича от процесуално
легитимирана страна, насочена е срещу акт, подлежащ на самостоятелен контрол по
съдебен ред, поради което се явява процесуално допустима и подлежи на
разглеждане по същество.
Относно приложението на
процесуалните правила:
Съдът, след запознаване с
приложените по дело АУАН и НП счита, че съставеният АУАН и обжалваното НП
отговарят на формалните изисквания на ЗАНН, като материалната, териториална и
персонална компетентност на административнонаказващия орган следва от така
представената Заповед № 8121з- 515/ 14.05.2018 г. на Министъра на вътрешните
работи. При съставянето на АУАН и при издаването на НП не са допуснати
съществени нарушения на процесуалните правила, които да водят до опорочаване на
административнонаказателното производство. АУАН е издаден при спазване на
императивните изисквания на чл.
42 и чл.
43 от ЗАНН и не създава неяснота относно нарушението, която да
ограничава правото на защита на жалбоподателя и да ограничава правото му
по чл.
44 от ЗАНН, в тридневен срок от съставяне на акта, да направи писмени
възражения срещу него. Съдът счита за нужно да посочи и че АУАН е съставен в
присъствието на жалбоподателя, предявен му е и е подписан лично от С. без същия да отрази каквито и да било възражения в него.
По отношение на атакуваното
наказателно постановление- същото съдържа реквизитите, разписани в чл.
57 от ЗАНН и в него не са налице пороци, водещи до накърняване
правото на защита на жалбоподателя.
Спазени са и установените
в чл.
34 ЗАНН давностни
срокове- нарушението и нарушителят са установени на 08.06.2020гг., на която дата е съставен
и АУАН, а атакуваното НП е издадено на 02.07.2020 г.
По фактите:
Съдът приема за установена
следната фактическа обстановка: на 08.06.2020г., в 23. 00ч. в гр. Пловдив, при извършване на
обход от полицейски служител-Ч.Д. ***,забелязал лек автомобил *** ,който
извършвал резки маневри,преднамерено извеждайки горепосоченото МПС извън
контрол чрез презавиване до загуба сцеплението на задните гуми.
Тези действия на
жалбоподателя били ясно възприети от св. Ч.Д. и св.К. М. –полицейски служители,които
се движели с полицейския автомобил непосредствено след автомобила на жалбоподателя.
Те спрели автомобила
за проверка.
Снели самоличността на жалбоподателя и се обадили за съдействие на с-р
"Пътна полиция". На място пристигнал св. М.Б. , който съставил на
жалбоподателя АУАН, с бланков номер серия GA№ 16603 г. Актът бил предявен на жалбоподателя, той се
запознал със съдържанието му и го подписал без възражения.
Така описаната фактическа
обстановка ( която същевременно правилно е възпроизведена, както в АУАН, така и
в атакуваното НП ) се установява въз основа на показанията на св. Б., който в проведения разпит изцяло потвърждава
констатациите си, обективирани в АУАН. Думите на св. Б. се потвърждават и от казаното
от св. Д. -възприел непосредствено действията на С.. Изложената от свидетелите информация
е обективна, логически последователна и безпротиворечива, предвид което съдът
кредитира в цялост изложеното от тях. Следва да се акцентира върху
обстоятелството, че свидетеля Д. освен,че е пряк свидетел е и първичен информационен източник, досежно развилите се
на процесната дата събития. Свидетелят се е намирал със служебния си автомобил непосредствено зад този на жалбоподателя .Противостоящи на тези
показания са думите на жалбоподателя,няма други преки очевидчи ,които да
оборват покозанията на свидетеля Д. и да потвърждават твърдяното от
жалбоподателя.
Съдът не кредитира твърденията, че автомобилът за кратко е
загубил сцепление, като това е било плод на случайност и не е умишлено търсен
ефект. Ясно е, че подобна маневра не може да бъде отдадена на случайност, а е
търсен ефект от самия жалбоподател ( св.Д.-„може би чух рев на мотор ,ако мога да
използвам този жаргон и впоследствие вече свистене на гуми“).. Не на последно място,
изложеното от свидетелите Б. и Д. се подкрепя и от приобщения
по делото АУАН серия GA 16603 от 08.06.2020г., който съобразно нормата
на чл.
189, ал. 2 ЗДвП се ползва с
презумптивна доказателствена сила.
Всъщност, в рамките на своята
пледоария, защитата посочва ,че
нарушението не е доказано по категоричен и безусловен начин, а именно,че то е
извършено преднамерено,както и че това е субективно възприятие на
свидетеля.Напротив ,съдът счита,че същото е доказано посредством посочените
по-горе писмени и устни доказателства ,като в хода на настоящето дело няма
такива,които да го оборват или да им противоречат. Свидетелските показания са гласно
доказателствено средство. С тях могат да се
установят всички обстоятелства от предмета на доказване. Такъв е и конкретния случай.Не се
наведоха доводи от страна на защитата,които да убедят съда в некоректност или
неточност на показанията ,като съдът както беше посочил по-горе ги кредитира
напълно,като за периода от възприятията до възпроизвеждането им пред съда също
има значение ,предвид спецификата на работата на полицейските служители.
При така изяснената
фактическа обстановка, правилно административнонаказващият орган е приел, че от
обективна и субективна страна, жалбоподателят е осъществил всички съставомерни
признаци на административно нарушение по смисъла на чл. 104б, т. 2 ЗДвП. Съобразно цитираната норма, на водача на моторно
превозно средство е забранено да използва пътищата, отворени за обществено
ползване, за други цели, освен в съответствие с тяхното предназначение за
превоз на хора и товари. В процения случай, както вече бе обсъдено от
фактическа страна, жалбоподателят е извършвал действия по преднамерено извеждане на МПС извън
контрол чрез презавиване до загуба сцеплението на задните гуми.
Настоящият съдебен състав
счита, че именно предвид така реализираното презавиване на автомобила довело до загуба на сцеплението на
задните гуми ,предхождано от „рев на мотор“
,то е явно, че действията на жалбоподателя са умишлени, а
не плод на случайна и момента загуба на контрол. Именно подобен тип поведение е
запретено чрез нормата на чл. 104б, т. 2 ЗДвП. С подобно поведениет жалбоподателя С. е консумирал състава на чл. 104б, т. 2 ЗДвП.
Правилно е определена и
приложимата санкционна норма, залегнала в текста на чл.
175а, ал. 1, пр. 3 ЗДвП, който предвижда административна санкция
"глоба" в размер на 3000 / три хиляди / лева и лишаване от право да
се управлява МПС за срок от 12 месеца, за извършване на гореописаното
нарушение. Наказващият орган е наложил наказания именно в така посочените
стойности, поради което преценката му се явява законосъобразна. Следва да се
посочи и че размерът на двете кумулативно предвидени наказания е фиксиран,
поради което не подлежи на каквато и да било ревизия от страна на настоящия
съд.
По приложението на чл.
28, б. "а" ЗАНН.
Съобразно разясненията,
дадени с ТР № 1/ 2007 г. на ОСНК, съдът трябва в пълнота да изследва
релевантните за изхода на спора факти, като това включва и преценка за
наличието, респективно отсъствието на такива обстоятелства, дефиниращи случая
като маловажен. Съгласно чл.
93, т. 9 от НК "маловажен случай" е този, при който извършеното
престъпление ( в конкретния случай административно нарушение ), с оглед на
липсата или незначителността на вредните последици, или с оглед на други
смекчаващи обстоятелства представлява по-ниска степен на обществена опасност в
сравнение с обикновените случаи на престъпление от съответния вид. Тази
разпоредба е приложима и в процеса, развиващ се по реда на ЗАНН, съобразно
изричната препращаща норма на чл.
11 ЗАНН.
При извършена самостоятелна
проверка, съдът счита, че процесният случай не разкрива белези, водещи до
дефинирането му като маловажен. В настоящия случай се касае за формално
нарушение, поради което факторът липса на вредни последици не може да бъде взет
предвид при преценката за маловажност на случая. Самото деяние не разкрива и
смекчаващи отговорността обстоятелства, които да налагат заключение за по-ниска
степен на обществена опасност, в сравнение с обикновените случаи на нарушения
от този вид. Дори напротив- ползването на обществен път за извършването на т.
нар. "дрифт" разкрива множество опасности, както за самия извършител,
така и за всяко трето лице, което по същото време и място преминава в близост
до него. Подобен тип опасни маневри се явяват основен фактор за настъпването на
голям брой пътно- транспортни произшествия и именно предвид това, подобен тип
поведение не следва да бъде поощрявано чрез прилагане на института, разписан
в чл.
28, б. "а" ЗАНН.
По разноските:
Съобразно изхода по делото,
разноски се следват на въззиваемата страна. Такива обаче, не са претендирани,
предвид което съдът не дължи по- нататъшно обсъждане на този въпрос.
Предвид гореизложеното,
атакуваното наказателно постановление като законосъобразно, следва да бъде
потвърдено в своята цялост.
Така мотивиран и на
основание чл.
63, ал. 1 ЗАНН, съдът
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно
постановление №20-1030-006136 от дата
02.07.2020г.,издадено
от началник група в с-р "Пътна полиция" при ОД на МВР- Пловдив, с
което на М.И.С. ЕГН **********, за нарушение на чл. 104б, т. 2 ЗДвП, като на на основание чл.
175а, ал. 1, пр. 3 ЗДвП му е наложена глоба в
размер на 3000 /три хиляди/ лв. и лишаване от право да управлява МПС за срок от
12 / дванадесет/ месеца.
Решението подлежи на
обжалване пред Пловдивски Административен съд в 14-дневен срок от получаване на
съобщението до страните за постановяването му.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ:
ВЯРНО С ОРИГИНАЛА!
Е.Р.