№ 13100
гр. София, 25.07.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 123 СЪСТАВ, в публично заседание на
тринадесети декември през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:И.Г.М.
при участието на секретаря И.И.И.
като разгледа докладваното от И.Г.М. Гражданско дело № 20221110124442
по описа за 2022 година
за да се произнесе взе предвид следното:
ПРОИЗВОДСТВОТО Е ПО РЕДА НА Част втора, Дял първи ГПК – ОБЩ
ИСКОВ ПРОЦЕС, ПРОИЗВОДСТВО ПРЕД ПЪРВАТА ИНСТАНЦИЯ.
ПРЕДЯВЕН е от /ФИРМА/ чрез законния представител Д.К. срещу И. К. И. иск с
правно основание чл. 74, ал. 1 КТ, вр. чл. 357, ал. 1 КТ за обявяване недействителност на
трудов договор, сключен на 01.02.2001 г. между /ФИРМА/, представляван от И. К. И. и И.
К. И.. Основен довод е, че при сключване на трудовия договор е нарушена забраната на чл.
38 ЗЗД за договаряне лично със себе си; както и, че е сключен във вреда на представлявания.
В хода на устните състезания, проведени в открито съдебно заседание на 13.12.2022 г., чрез
адвокат Т. се моли съда с решението да прогласи претендираната недействителност на
процесния трудов договор. Претендира се присъждане на направените по делото разноски.
Съображения за основателност на предявения иск се излагат в писмена защита от 20.12.2022
г.
Ответникът – И. К. И. от гр. София в писмен отговор на исковата молба от 20.10.2022
г. оспорва предявения иск, като излага съображенията си за това. Прави възражение за
изтекла погасителна давност за предявяване на иска. В хода на устните състезания,
проведени в открито съдебно заседание на 13.12.2022 г., чрез адвокат Д. се моли съда да
остави без уважение предявения иск и се претендира присъждане на направените по делото
разноски. Съображения в подкрепа на тезата за неоснователност на предявения иск се
излагат в писмена защита от 20.12.2022 г.
Софийският районен съд, II Г.О., 123 състав, като взе предвид събраните по делото
доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, и обсъди наведените от страните доводи,
съгласно разпоредбите на чл. 235, ал. 2 от ГПК, намира за установено от фактическа и
правна страна следното:
Не се спори между страните по делото, че И. К. И. е бил законен представител на
1
/ФИРМА/ в периода от 31.01.2001 г. до 10.02.2009 г. включително – обстоятелство, отделено
от съда като безспорно в открито съдебно заседание на 13.12.2022 г. Видно от вписванията в
Търговския регистър и регистър на юридическите лица с нестопанска цел, извършени по
партидата на /ФИРМА/ с ЕИК ******* – заличен търговец от 29.10.2018, с правоприемник
/ФИРМА/ с ЕИК ****** е, че до заличаването от търговския регистър на първото търговско
дружество негов законен представител е бил ответника по делото И. К. И.. Като такъв
последният е разполагал с работодателската власт в предприятието и е имал правото да
сключва трудови договори с работниците и служителите, съобразно чл. 141, ал. 1 от
Търговския закон. При сключване на трудовия договор от 01.02.2001 г. между /ФИРМА/,
представлявано от И. К. И. и И. К. И. (лист 5 от делото), не е нарушена забраната на чл. 38,
ал. 1 ЗЗД, предвид предоставените от нормите на чл. 141, ал. 1 и ал. 2 от Търговския закон
правомощия на управителя на търговското дружество с ограничена отговорност. В случай
на причинени на дружеството вреди при сключване на договорите от името на
представляваното търговско дружество с трети лица, включително с физическото лице,
което представлява същото ООД, нормата на чл. 145 от Търговския закон установява
имуществена отговорност на управителя, а не като последица недействителност на сделката,
респ. в конкретния казус недействителност на трудовия договор. По тези съображения,
разгледан по същество – предявеният иск е неоснователен.
Наред с горното, настоящият съдебен състав намира за основателно заявеното от
страна на ответника възражение за изтекла погасителна давност за предявяване на иска с
правно основание чл. 74, ал. 1 КТ, вр. чл. 357, ал. 1 КТ за обявяване недействителност на
трудов договор, сключен на 01.02.2001 г. между /ФИРМА/, представляван от И. К. И. и И.
К. И., съобразно чл. 358, ал. 1, т. 3 КТ. В конкретния казус правото, предмет на иска е могло
да бъде упражнено от момента на учредяването на новото търговско дружество 29.10.2018 г.
– правоприемник на заличения търговец – /ФИРМА/, представлявано от Д.К. – съдружник в
заличения търговец в периода от 11.02.2009 г. до момента на заличаването 29.10.2018 г. и
законен представител на /ФИРМА/, което презумира знание за сключения процесен трудов
договор към 29.10.2018 г. Тригодишният давностен срок е изтекъл на 29.10.2021 г., докогато
/ФИРМА/ е можело да предяви процесния иск. Искът е предявен на 10.05.2022 г. и е покрит
от давността по чл. 358, ал. 1, т. 3 КТ, поради което следва да бъде отхвърлен, като погасен
по давност.
Ищецът претендира присъждане на разноски по делото. С оглед изхода на спора и на
основание чл. 78, ал. 1 ГПК такива не му се следват.
Ответникът претендира присъждане на разноски за адвокатско възнаграждение.
Видно от Договор за правна защита и съдействие от 07.11.2022 г. (лист 51 от делото)
е, че ответникът е направил разноски по делото за възнаграждение на един адвокат в размер
на 1500 лв., които следва да му бъдат присъдени, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК.
Мотивиран от гореизложеното, Софийския районен съд, 123 състав,
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ изцяло предявения от /ФИРМА/ с ЕИК ****** със седалище и адрес
на управление /АДРЕС/ срещу И. К. И. с ЕГН ********** с адрес /АДРЕС/ иск с правно
основание чл. 74, ал. 1 КТ, вр. чл. 357, ал. 1 КТ за обявяване недействителност на трудов
договор, сключен на 01.02.2001 г. между /ФИРМА/, представляван от И. К. И. и И. К. И.,
като погасен по давност, на основание чл. 358, ал. 1, т. 3 КТ.
ОСЪЖДА /ФИРМА/ с ЕИК ****** със седалище и адрес на управление /АДРЕС/
ДА ЗАПЛАТИ на И. К. И. с ЕГН ********** с адрес /АДРЕС/ сумата от 1500 лв. –
направени по делото разноски, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК.
2
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с въззивна жалба пред СОФИЙСКИЯ
ГРАДСКИ СЪД в ДВУСЕДМИЧЕН СРОК, считано от датата на връчването му на
страните, на основание чл. 259, ал. 1 ГПК.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3