Решение по дело №174/2022 на Окръжен съд - Сливен

Номер на акта: 153
Дата: 15 юни 2022 г.
Съдия: Мария Янева Блецова Калцова
Дело: 20222200500174
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 3 май 2022 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 153
гр. Сливен, 15.06.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – СЛИВЕН, ВТОРИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в публично заседание на петнадесети юни през две хиляди
двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Мария Ян. Блецова Калцова
Членове:Стефка Т. Михайлова Маринова

Симеон Ил. Светославов
при участието на секретаря Пенка Сп. Иванова
като разгледа докладваното от Мария Ян. Блецова Калцова Въззивно
гражданско дело № 20222200500174 по описа за 2022 година



Производството е въззивно и се движи по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
С решение № 50/29.04.2022г. по касац.д. № 3559/2021г. на ВКС е било
отменено решение № 64/09.06.2021г. по възз.гр.д. № 214/2021г. на СлОС в
частта с която е било потвърдено решение № 260192/18.03.2021г. по гр.д. №
1108/2020г. на СлРС, с което е бил отхвърлен предявеният от СЛ. Й. М. срещу
Т. СТ. Б. иск по чл. 45, ал.1 от ЗЗД за сумата от 6000.00лв. – неимуществени
вреди, ведно със законната лихва, считано от 04.01.2018г.
Повторното въззивно производство касае само иска за неимуществени
вреди в размер на 6000.00лв.
Делото е образувано по въззивна жалба, подадена от адв. К.,
пълномощник на СЛ. Й. М., ЕГН **********, от гр.Б., к-с. „ С.“, № 38, вх.1,
ет.2 против решение № 260192/18.03.2021г. по гр.д. № 1108/2020г. на
1
Сливенския районен съд, с което са били отхвърлени предявените от
жалбоподателя против Т. СТ. Б., ЕГН **********, с. Жельо войвода, общ.
Сливен, ул. „Атанас Жеков“, № 11 обективно кумулативно съединени искове
с правно основание чл. 45, ал.1 от ЗЗД за заплащане на 6 000.00 лв. за
причинени неимуществени вреди - болки и страдания, изразили се във
влошаване на здравословно състояние, преумора и притеснения по повод
участие на ищеца в производства пред Комисия за защита от дискриминация,
Административен съд С град и РС - Пловдив, образувани по жалби на
ответницата пред КЗД, пред работодателя на ищеца и министерство на
транспорта, психическо натоварване и умствено изтощение, чувство за
изолация и загуба на мотивация за настъпване на следващия ден и
обезщетение в размер на 3000.00 лв. за причинени имуществени вреди -
сторени разноски в производствата пред КЗД, АССГ и РС - Пловдив, вкл.и
разходи за водене на свидетели на два пъти до гр.С, ведно със законната
лихва върху двете главници, считано от 04.01.2018г. - датата на депозиране на
жалбата от ответницата в КЗД до окончателното изплащане. С обжалваното
решение въззивникът е бил осъден да заплати деловодни разноски в размер на
400.00 лв. Повторното въззивно производство касае само иска за
неимуществени вреди в размер на 6000.00лв.
Решението е обжалвано като неправилно и незаконосъобразно.
Твърди, че съдът се позовал на показания на свидетел на ответницата
Славов, който сам бил наказван от ищеца многократно, а показанията му
били за „чуто, разказано и прочие“ без съдът да ги подложи на прецизна
оценка. Счита, че ответницата би имала интерес да депозира жалби, но в един
разумен срок, а не половин година слез извършване на действията и като
контрапункт на това, че съпругът й и негов приятел нанесли побой над ищеца.
Така на 04.01.2018г. ответницата депозирала жалба пред КЗД за упражняван
спрямо нея сексуален служебен тормоз за събитие датиращо от м.август
2017г., а първото нейно оплакване до прекия ръководител било от края на
м.декември2017г. и то след като на 20.12.2017г. бил нанесен побой над ищеца
от съпругът й и негов приятел. Твърди, че тези действия на ответницата били
с цел да се противодейства на подадените от ищеца молби до прокуратурата в
гр.Ямбол и гр.Б.. По същия повод били и подадените след това през 2018г.
жалби до министъра и зам.министъра на транспорта.
2
Сочи се, че неправилно съдът бил приел, че не било установено
подадените жалби от ответницата да са с цел да го увредят, а защото имала
такова право. Не били обсъдени показанията на свидетеля Стамболян, както и
писмените доказателства. Твърди се, че по искове с квалификация чл.45 ЗЗД
вината се предполага до доказване на противното и не ищецът, а ответницата
следвало да доказва с каква цел и идея е предприел подаването на жалбите до
служебното ръководство, след като вече имало проверка пред КЗД.
Подадените от ответницата жалби до министъра и зам. министъра на
транспорта целели единствено злепоставяне на ищеца. Необосновано съдът
бил приел, че от упражненото право на жалби от ответницата, последиците за
ищеца били временното му преместване на друга длъжност, както и наложено
дисциплинарно наказание от работодателя. Това обаче не установявало
виновно негово поведение, а работодателят предприел тези мерки тъй като по
чл.17 от Закона за защита от дискриминация се предвиждали строги санкции
за работодател, който не предприеме мерки за отстраняване на действия по
дискриминация. Освен това наложеното дисциплинарно наказание било
отменено със съдебно решение, а КЗД приела, че няма извършени
дискриминационни действия.
Моли се обжалваното решение да бъде отменено и да бъдат уважени
предявените искове. Страната не е направила нови доказателствени искания.
В срока по чл.263, ал.1 от ГПК не е депозиран отговор на въззивната
жалба и не е подадена насрещна въззивна жалба.
В с.з.въззивникът редовно призован, се явява лично и с представител по
пълномощие - адв.К., който заявява, че поддържа въззивната жалба и моли тя
да бъде уважена. Претендира деловодни разноски .
В с.з. въззиваемата страна не се явява. Представлява се от адв.П., която
оспорва въззивната жалба като неоснователна и моли да се потвърди
обжалваното решение.
Пред настоящата инстанция не се събраха допълнителни доказателства.
Обжалваното решение е било съобщено на въззивника на 23.03.2021г. и
в рамките на законоустановения четиринадесет дневен срок – на 05.04.2021 г.
е била депозирана въззивната жалба.
Установената и възприета от РС – Сливен фактическа обстановка
3
изцяло кореспондира с представените по делото доказателства. Тя е
изчерпателно и подробно описана в първоинстанционното решение, поради
което на основание чл.272 от ГПК настоящият съд изцяло я възприема и с
оглед процесуална икономия препраща към него.
Въззивната жалба е редовна и допустима, тъй като е подадена в
законоустановения срок от лице с правен интерес от обжалване на съдебния
акт. Разгледана по същество жалбата се неоснователна.
Пред съда е бил предявен иск с правно основание чл.45, ал.1 от ЗЗД за
заплащане на обезщетение за причинените на ищеца неимуществени вреди – -
болки и страдания, изразили се във влошаване на здравословно състояние,
преумора и притеснения по повод участие на ищеца в производства пред
Комисия за защита от дискриминация, Административен съд С град и РС -
Пловдив, образувани по жалби на ответницата пред КЗД, пред работодателя
на ищеца и министерство на транспорта, психическо натоварване и умствено
изтощение, чувство за изолация и загуба на мотивация за настъпване на
следващия ден.
В разпоредбата на чл. 45 ал.1 от ЗЗД е посочено, че всеки е длъжен да
поправи вредите, които виновно е причинил други му. За да се уважи искът е
необходимо да се докаже, че ответникът по него е извършил деяние, което е
противоправно по своя характер, с това деяние да е причинена вреда –
имуществена или неимуществена и да е налице причинно – следствена връзка
между поведението и вредата. Освен това е необходимо наличието и на
субективен елемент - вина (психическото отношение на деликвента към
извършеното поведение и последиците от него).
За да се уважи искът е необходимо всички предпоставки ( вреди,
противоправно деяние, причинно – следствена връзка и вина) да са налице
едновременно. При липсата на която и да е от тях, искът следва да се
отхвърли.
В настоящия случай не всички предпоставки са налице, поради което
искът не може да бъде уважен.
Трайната съдебна практика, обективирана в практиката на ВС и ВКС на
РБ се приема, че отговорността за непозволено увреждане предпоставя
причинени вреди от деяние, което е неправомерно. Сезирането на надлежни
органи на властта или други компетентни институции с жалба или сигнал от
гражданите е конституционно гарантирано право (чл.45 от Конституцията на
4
РБ) и упражняването му зависи изцяло от тяхната преценка и воля. Поради
това, упражняването на материално и процесуално право (респ. подаването на
сигнал, жалба до компетентен орган) поначало е правомерно. Това обаче не
изключва възможността за злоупотреба с право, респ. и ангажирането на
отговорността по чл.45 ЗЗД. Злоупотребата с право е противоправна и е
налице, когато правото се упражнява недобросъвестно - за да бъдат увредени
права и законни интереси на други (чл.57,ал.2 от Конституцията), както и в
противоречие с интересите на обществото (чл.8, ал.2 ЗЗД).
Противоправно е поведението, когато жалбата/сигналът не са
отправени с цел обстоятелствата да бъдат проверени и да се вземат
необходимите мерки, а когато гражданинът знае, че обстоятелствата са
неверни, но въпреки това сезира съответния орган, за да навреди другиму,
или да накърни друг обществен интерес (в този см. Решение №
758/11.02.2011г. по гр.д. №1243/2009 г., IV г. о. ВКС, Решение №
245/05.11.2014г., по гр.д. № 1734/ 2014 г., III г. о. ВКС, Решение №
53/04.04.2018г. по гр.д.№ 1913/2017 г., III г.о. ВКС). Отговорността за вреди
от злоупотреба с право е деликтна и противоправността се изразява в
недобросъвестното упражняване на законно признато право, като
доказателствената тежест е за пострадалия. За реализиране на фактическия
състав на деликта от значение е наличието на вина, а не нейната форма.
Предвид разпоредбата на чл. 45, ал. 2 от ЗЗД, във всички случаи на
непозволено увреждане вината се предполага до доказване на противното.
В настоящия случай, съдът намира, че презюмираната вина е
опровергана. Съдът не счита, че с действията си по подаване на сигнал до
Комисията за защита от дискриминация ( единственото действие извършено
от ответницата), въззиваемата е целяла не защита на правата си, а създаване
на неоснователни проблеми за въззивника. Обяснимо е закъснението във
времето между твърдените от нея в жалбата до КЗД действия на
дискриминация – покани за кафе в гр.Б. и разпространяване на невярна
информация за осъществени от нея извънбрачни сексуални действия с колега
на работното и място. Основният проблем е възникнал, когато слухът за тези
сексуални действия са достигнали до съпруга на въззиваемата. Това е създало
сериозни семейни недоразумения и се е случило не в момента на
осъществената от жалбоподателя проверка на работното място на
5
въззиваемата, а месеци по – късно. Както е добре известно слуховете се
нуждаят от време за да се разпространят. Няма спор, че въззивникът е
докладвал на колеги за осъществената проверка – за заключената врата и
разбиването и, както и за това, че въззиваемата е била намерена сама в
помещението с неин колега. Съдът не счита, че е налице масова психоза,
която да доведе до разпространяването на идентични слухове сред персонала
на БДЖ относно тълкуването на ситуацията. Очевидно достигайки до съпруга
на въззиваемата, този слух е възбудил неимоверно неговото недоволство.
Доказателство за това е, че самият съпруг е подал останалите сигнали против
въззивника. Следва да се отбележи, че по делото са налице данни, че поради
една или друга причина въззивникът няколкократно се е изказвал
двусмислено в присъствието на въззиваемата, тези изказвания са имали
сексуален контекст и са я разстройвали сериозно – показания на св.Славов.
Предвид на изложеното, съдът намира, че в случая подаването на жалба до
КЗД не е целяла злоупотреба с право, а действителна защита на накърнените
права на въззиваемата.
Съдът намира , че по делото не е установена още една предпоставка за
уважаването на иска – настъпили вреди. По данни на св. Стамболян
въззивникът страда от високо кръвно и висока кръвна захар повече от десет
години. По делото не е установено по категоричен начин, че е настъпило
влошаване на здравословното състояние на въззивника ( спрямо състоянието
му преди подаването на жалба до КЗД) и че то се дължи на действията
предприети от въззваемата по депозиране на жалба до КЗД.
Предвид изложеното, съдът намира, че не са налице всички елементи на
от фактическия състав на непозволеното увреждане – вина, вреда, причинно –
следствена връзка между деяние и вреди, поради което предявеният иск за
заплащане на обезщетение за причинени неимуществени вреди в размер на
6000.00 лв. следва да бъде отхвърлен като неоснователен.
Тъй като правните изводи на настоящата инстанция съвпадат с тези на
първоинстанционния съд, обжалваното решение следва да бъде потвърдено.
По правилата на процеса разноски са дължими на въззиваемата страна.
Такива обаче в настоящето производство не са претендирани и доказани,
поради което не следва да се присъдят.
По тези съображения, съдът
6
РЕШИ:



ПОТВЪРЖДАВА 260192/18.03.2021г. по гр.д. № 1108/2020г. на
Сливенския районен съд.

Решението подлежи на обжалване в едномесечен срок от съобщаването
му на страните пред ВКС на Република България..

Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7