Р Е
Ш Е Н
И Е №
град София, 29.12.2023 година
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
СОФИЙСКИЯТ
ГРАДСКИ СЪД, Търговско отделение, VI-14 състав, в открито съдебно заседание на дванадесети
април през две хиляди двадесет и втора година, в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЕТЯ ГЕОРГИЕВА
Секретар:
Капка Лозева
като
разгледа докладваното от съдията
Георгиева
т.дело № 4925
по описа за 2013 година,
съобрази, че:
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ
СЪД е сезиран с предявени от „Л.К.“АД против „И.“АД и „БКС ЦЕНТЪР“ АД
установителен иск за прогласяване нищожността на сключен договор за ипотека от
29.12.2011 г., сключен между двамата ответници с нот.акт № 96, том II, рег.№ 13018, дело № 250/2011 г. на Нотариус В. М. за обезпечаване на вземане в размер на
1 717 528, 25 лв. на „Инвестбанк“ срещу длъжника „БКС Център“
АД, на основание чл.26, ал.1, предл.1 ЗЗД вр. с чл.187а, ал. 3 ТЗ, а при евентуалност – иск за обявяване на относителната му недействителност спрямо ищеца, на основание чл.135 ЗЗД.
Производството по
първоначално предявеният главен иск за установяване несъществуване на вземането
на Банката е прекратено с определение от 20.01.2015 г., а с молба от 20.12.2013 г., ищецът е заявил че
не поддържа иск за нищожност на договор за особен залог на търговско
предприятие.
Ответникът „И.“
АД оспорва иска, с доводи, че учредената договорна ипотека не съставлява
обезпечение на сделка за придобиване на акции на дружеството-ипотекарен длъжник
от трето лице, тъй като към момента на сключването й същите вече са били
придобити. Изтъква, че поради това не е приложима разпоредбата на чл.187е, ал.3
от ТЗ, а дори и да е така – то същата попада сред изключенията на чл.187е,
ал.3, изр.2 ТЗ. Излага доводи, че дори и
да се приеме нищожност на ипотеката, то тя касае само частта й за обезпечение
на имоти, предмет на наложената обезпечителна възбрана и по арг. от чл.26, ал.4 ЗЗД не може да се обяви за нищожна.
СЪДЪТ, като взе
предвид събраните по делото доказателства и доводите на страните, прие от
фактическа и правна страна следното:
Безспорно е
установено, че първият ответник има срещу втория ответник вземане в размер на
1 717 528, 25 лв. по договор за банков кредит №014/2010-В от
18.08.2010 г., прието в производството по несъстоятелност на „БКС Център“ АД по
т.дело № 804/2012 г. на СГС, ТО, VI-23 състав. С процесния договор за ипотека от
29.12.2011 г., сключен между двамата ответниците, с нот.акт № 96, том II, рег.№ 13018, дело № 250/2011 г. на Нотариус В. М. е обезпечено
вземането по договора за кредит, чрез ипотека върху УПИ, описани в п.2.1, 2.2.
от нотариалния акт, собственост на „БКС Център“ АД.
По делото е
представен и договор за особен залог на търговско предприятие между „И.“АД и
„БКС Център“ АД – залогодател, за обезпечение на всички вземания на Банката в
това число главница, лихви, такси, комисионни и др. срещу кредитополучателя по
същия договор за кредит „В.К.“ ДЗЗД, произтичащо по договор за кредит №
014/2010-В от 18.08.2010 г., предоставен за закупуване на акции собственост на
Столична община, представляващи 100 % от капитала на „БКС Център“ ЕАД.
С решение по
т.д.№3509/2011 г. на СГС, VI-1 „БКС Център“ АД е осъден да заплати на ищеца „Л.к.“
АД суми, дължими по договор за изработка от 10.12.2008 г., ведно със законна
лихва и лихва за забава, на основание чл.86, ал.1 ЗЗД и е издаден изпълнителен лист от 11.03.2013
г. Въз основа на издаденият в негова полза изпълнителен лист,
на основание чл.459 ГПК той е присъединен взискател по изпълнителното дело №20118380406511. При
изготвеното от ЧСИ разпределение, вземането на Банката е удовлетворено по реда
на чл.136, ал.1, т.3 от ЗЗД съразмерно с вземането на ищеца (в чиято полза е
допуснато обезпечение чрез възбрана на недвижими имоти по ч.гр.д.№ 10145/2011
г. на СГС).
В хода на делото
е допусната съдебно – счетоводна експертиза, от заключението на която се
установява, че стойността на обезпечения дълг надхвърля стойността на собственото
имущество на дружеството „БКС Център“ АД с 599 хил.лева и че евентуална
продажба на заложените активи ще доведе до намаляване на чистата стойност на
имуществото с тяхната стойност. Тези обстоятелства касаят единствено евентуалното
възражение на ответната страна, че сделката попада в изключението на чл.187е,
ал.3, изр.последно от ТЗ. С допълнителното заключение на вещото лице се
установява размера на дълга по отпуснатия договор за банков кредит към датата
на учредяване на особения залог, респ. към датата на учредяване на договорната ипотека
и отразява извършените плащания по договора за кредит.
При така установеното от фактическа страна, съдът намира
предявеният иск за основателен.
Договорът за ипотека несъмнено е сключен за обезпечение на договор за банков
кредит, целево отпуснат за придобиване на акции от капитала на „БКС Център“ АД
и същите са били придобити на 23.08.2010 г.
Спорният по делото въпрос е представлява ли
учредената ипотека, въз основа на която вземанията на банката са приети за обезпечени в производството по
несъстоятелност, сделка, която попада в приложното поле на чл.
187 е, ал.3 ТЗ и ако това е така-какви са правните последици относно
нейната действителност. Процесната
сделка, чиято нищожност се претендира не
съставлява пряко заем от акционерното дружество, предоставен на третото лице,
закупуващо негови акции, нито пряко обезпечаване на тази именно сделка от
акционерното дружество, чиито акции са предмет на изкупуване, но като взе предвид и съдебната практика, съдът в
случая съобрази последиците на процесната ипотека, наслагвайки ги към
тези на предходно сключения, в полза на третото лице закупуващо акциите, договор за банков кредит, с което се постига
същия, забранен от закона, в защита на интересите на миноритарни акционери, или както в случая - на кредиторите на дружеството, резултат. По въпроса отнася ли се забраната по чл. 187е, ал. 3, изр. 1 ТЗ до обезпечаване
на всички сделки, чиято обща крайна цел е придобиването на акции на дружеството
от трето лице, или забраната следва да се тълкува стриктно и се отнася само до
обезпечаване на самата сделка по придобиването на акции /когато придобиването е
резултат на сделка по прехвърляне на акции е формирана съдебна практика напр. Определение № 711 от 20.08.2014 г. на ВКС
по т. д. № 4344/2013 г., I т. о., ТК, Определение № 167 от 25.03.2022 г. на ВКС
по т. д. № 2026/2020 г., II т. о., ТК, и др. която приема, че нормата на чл. 187е ал. 3 ТЗ е ясна, пълна и
непротиворечива, изхождайки както от буквалното й съдържание, така и от целите
й, в съответствие с европейското законодателство, създадено в защита на
интересите на съдружниците и третите лица по отношение учредяването на
акционерни дружества и поддържането и изменението на техния капитал и конкретно
Втора директива на Съвета от 13.12.1976 г., чийто текст на чл. 23
чл.
187е от ТЗ транспонира. Не съществува и противоречие между националната
норма и изменението на Директивата - с Директива 92/101 на
Съвета от 23.11.1992 г. и 2006/1968 от
06.09.2006 г. на Европейския парламент и Съвета за изменение на Втората директива 77/91 ЕИО,
както и спрямо Директива
2012/30 на Европейския парламент и Съвета от 25.10.2012 г. за съгласуване
на гаранциите, които се изискват от държавите членки за дружествата по смисъла
на чл.
54, ал. 2 от Договора за функционирането на ЕС, за защита интересите както
на съдружниците, така и на трети лица по отношение учредяването на акционерни
дружества и поддържането и изменението на техния капитал с цел тези гаранции да
станат равностойни - доколкото държавата ни е упражнила предоставения й от
европейското законодателство избор " да не разреши на дружество, пряко или
косвено, да дава авансови средства, да отпуска заеми или да предоставя гаранции,
с цел придобиване на негови акции от трети лица". Ясно, пълно и непротиворечиво, изводимо
от целите на въведената с нормата защита е и съдържанието на приложение
второ на чл. 187е ал. 3 ТЗ. Съгласно разпоредбата на чл. 187е, ал.3 ТЗ "Дружеството не може
да предоставя заеми или да обезпечава придобиването на негови акции от трето
лице. Ограничението не се прилага за сделки, сключени от банки или финансови
институции при обичайната им дейност, ако в резултат на това чистата стойност
на имуществото продължава да отговаря на изискванията на чл. 247а, ал. 1 и
2."
Целта на разпоредбата е
установяване на забрана придобиването на акции от акционерно дружество да става
за сметка на неговото собствено имущество, било поради пряко предоставяне на
имуществени права за изпълнение на задължението на акционер по придобиване на
акциите, било чрез учредяване на обезпечение на задълженията по придобиването,
по който начин, при евентуална реализация на обезпечението, пак би се стигнало
до излизане на имуществени права от патримониума на дружеството във връзка с
придобиването на акции от капитала му. Разпоредбата е ясна и касае всички
случаи на предоставяне на заем или учредяване на обезпечение, както
реално/залог или ипотека/, така и лично чрез поръчителство, встъпване или
заместване в дълг, като е приложима както към самата придобивна сделка, така и
към всички сделки, с които преди, по време или след сключване на придобивната
сделка, дружеството осигурява средства или имущество за заплащането на цената
на собствените му акции от трето лице или обезпечава възникнало или бъдещо
задължение за заплащане на същата цена.
По изложените
съображения, съдът намира, е сключеният договор за реално
обезпечение попада
под забраната на чл. 187е, ал. 3 от ТЗ, която намира
приложение и в хипотезата на чл. 187е, ал.
1, т. 1 ТЗ приравнена на придобиване на собствени акции по смисъла на
цитирания текст. и чрез сключването му е нарушена тази императивна разпоредба,
което води до нищожност на договора поради противоречие със закона. От ответната страна не се представиха
доказателства, че акциите не са придобити със средства получени в заем от „И.“АД, нито следва да се
възприемат доводите за неприложимост на разпоредбата на чл.187е, ал.1, т.1 от ТЗ поради качеството на заемодателя на банкова институция.
Тъй като главният иск следва да бъде уважен с решението по делото,
поради несбъдване на процесуалното условие за това, съдът не разглежда и не се
произнася по предявеният евентуален иск
Като последица следва да се осъдят ответниците да заплатят на
ищеца сторените по делото разноски за ДТ в размер на 16978, 30 лв. и 400 лв. за
възнаграждение на вещо лице.
Водим от горното, съдът
Р Е Ш И:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по иск на „Л.К.“ АД с ЕИК ********против „И.“АД
с ЕИК ******** и „БКС ЦЕНТЪР“ АД (н.) с ЕИК********нищожността на договор за
ипотека от 29.12.2011 г., сключен с нот.акт № 96, том II, рег.№ 13018, дело № 250/2011 г. на Нотариус В.
М., за обезпечаване на вземане в
размер на 1 717 528, 25 лв. по договор банков кредит №014/2010-В от
18.08.2010 г., на основание чл.26, ал.1, предл.1 ЗЗД, вр. с чл.187а, ал. 3 ТЗ.
ОСЪЖДА „И.“АД с ЕИК ******** и „БКС ЦЕНТЪР“ АД (н.) с
ЕИК********да заплатят на „Л.К.“ АД с ЕИК ********разноски за държавна такса в
размер на 16978. 30 лв. и 400 лв. за възнаграждение на вещо лице, на основание
чл.78, ал.1 ГПК.
ПРЕПИС от решението да се връчи на
страните.
РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно
обжалване пред СОФИЙСКИ АПЕЛАТИВЕН съд в двуседмичен срок от връчването му на
страните по делото.
СЪДИЯ: