Решение по дело №24/2019 на Апелативен съд - Пловдив

 

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е   

              

         № 117

 

                                   гр. Пловдив, 01.04.2019 г.            

 

                               В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

 

ПЛОВДИВСКИЯТ АПЕЛАТИВЕН СЪД, търговско отделение, трети състав, в открито заседание на двадесети февруари, през две хиляди и деветнадесета година в състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРАСИМИР КОЛАРОВ

          ЧЛЕНОВЕ: ГЕОРГИ ЧАМБОВ

                               ЕМИЛ МИТЕВ

 

при участието на съдебния секретар Златка Стойчева, изслуша докладваното от съдия Георги Чамбов в.търг.дело № 24 по описа за 2019 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производство по реда на чл. 258 и сл. ГПК.

Образувано е по въззивната жалба от „М.Х.“ АД, Б.Б.Н. – Е., Ю.П.Н. и Г.Б.Н. против Решение № 115 от 12.11.2018 г., постановено по т. д. № 79 по описа за 2017 г. на Хасковския окръжен съд, с което е:

 -       признато за установено по отношение на „М.Х.“ АД, че Б.Б.Н., П.Б.Н. и Б.Б.Н., всяка една от тях е собственик на 6469 бр. поименни акции от капитала на „М.Х.“ АД;

 -       признато за установено по отношение на Ю.П.Н., Б.Б.Н. и Г.Б.Н., че Б.Б.Н., П.Б.Н. и Б.Б.Н., всяка една от тях е собственик на 6469 бр. поименни акции от капитала на „М.Х.“ АД;

 -       „М.Х.“ АД, Ю.П.Н., Б.Б.Н. и Г.Б.Н. са осъдени всеки един от тях да заплати на Б.Б.Н., П.Б.Н. и Б.Б.Н. разноски по делото в размер на 640.46 лв.

В подкрепа на жалбата от страна на въззивника се поддържа оплакване за недопустимост, евентуално – за неправилност на обжалваното решение. Искането е да се обезсили обжалваното решение и се прекрати производството по делото, евентуално – да се отхвърли предявения иск, като на жалбоподателите се присъдят направените деловодни разноски.

         В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК А.П.Д. в качеството си на майка и законна представителка на малолетните си деца Б.Б.Н., П.Б.Н. и Б.Б.Н., е оспорила въззивната жалба, изразявайки становище, че постановеното решение е допустимо и правилно, поради което моли същото да се потвърди, както и на въззиваемите да се присъдят направените деловодни разноски за въззивното производство.

  Пловдивският апелативен съд, след преценка на събраните по делото доказателства, във връзка с изложените оплаквания и възражения на страните, приема за установено следното:

  Въззивната жалба е подадена в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК от надлежна страна, същата е валидна и допустима, но по същество е неоснователна.

 Производството пред Хасковския окръжен съд е образувано по предявени от А.П.Д. в качеството й на майка и законна представителка на малолетните си деца Б.Б.Н., П.Б.Н. и Б.Б.Н. против Ю.П.Н., Б.Б.Н. и Г.Б.Н. иск с правно основание чл. 124 ГПК, а против „М.Х.“ АД иск с правно основание чл. 71 ТЗ, за установяване по отношение на ответниците, че всеки един от ищците е притежател на 6469 бр. поименни акции от капитала на „М.Х.“ АД.

Исковете се основават на следните, безспорно установени по делото обстоятелства:

Ищците Б.Б.Н., П.Б.Н. и Б.Б.Н. заедно с ответниците Ю.П.Н., Б.Б.Н. и Г.Б.Н. са наследници по закон на Б.Г.Н., починал на 14.05.2014 г. Установено е също, че Б.Б.Н., П.Б.Н. и Б.Б.Н. са приели оставеното им от наследодателя Б.Г.Н. наследство по опис, допуснато на основание чл. 61, ал. 1 ЗН с Решение № 147 от 14.07.2014 г. по гр. д. № 39313 по описа за 2014 г. на Софийски районен съд.

Безспорно установено е също, че приживе общият наследодател на страните – физически лица е притежавал 38 818 бр. акции, всяка с номинална стойност от 2 лв. от капитала на „М.Х.“ АД. Безспорен факт е, предвид представения и приет по делото Алонж № 1 към Книгата за акционерите на „М.Х.“ АД, че всички законни наследници на Б.Г.Н. са вписани като собственици, всеки от тях, на 1/6 ид. ч. от притежаваните приживе от наследодателя 38 818 бр. поименни налични акции, като в алонжа изрично е отбелязано, че правата по съвместно притежаваните наследниците акции се упражняват заедно чрез упълномощен представител съгласно чл. 177 ТЗ.

Обстоятелство, че от една страна ответното дружество признава възможността ищците да упражняват произтичащите от придобитите по наследство акции права единствено при условията на чл. 177 ТЗ, а от друга – че поради противоречиви интереси, наследниците не могат да постигнат съгласие относно съвместното упражняване на тези права с излъчване на представител, нито пък доброволно да разпределят наследените акции, обуславя правният им интерес от предявяване на исковете.

В тази насока Пловдивският апелативен съд намира за неоснователни поддържаните и във въззивната жалба възражения за недопустимост на предявените искове, съответно – за недопустимост на постановеното решение поради следното:

Не може да бъде споделено изразеното в подкрепа на възраженията за недопустимост на иска срещу дружеството становище, че тъй като същият бил насочен към защита на членствени права, то активно легитимиран по такъв иск е само акционер, притежаващ определен брой акции, а тъй като ищците били само съпритежатели на акции, то те можели да упражняват членствените си права само при условията на чл. 177 ТЗ, т.е. заедно с останалите наследници чрез определяне на пълномощник.

Ищците се легитимират като акционери в акционерно дружество по силата на универсално правоприемство, като този факт не се оспорва от ответниците. Доколкото правото на иск по чл. 71 ТЗ е признато на всеки член на съответното дружество, всеки от ищците, в качеството си на акционер, разполага с правото да потърси защита на членствените си права, ако счете, че същите са нарушени, като процесуалната легитимация по тези искове е индивидуална. В този смисъл е трайната и непротиворечива съдебна практика на ВКС – Решение № 62 от 28.06.2017 г. по т. д. № 298/2016 г. по описа на ВКС и Определение № 88 от 15.02.2016 г. по ч. т. д. № 2857/2015 г., II т. о. на ВКС.

 Освен, че изразеното становище е неоснователно, несъответстващо и на правната доктрина, и на съдебна практика, то всъщност потвърждава оспорвания от ответното дружество правен интерес от предявяване на иска по чл. 71 ТЗ, доколкото отрича възможността на съпритежателите на определен брой акции, получени по наследство, да упражняват самостоятелно инкорпорираните в тези акции права, извън хипотезата на чл. 177 ТЗ. Очевиден е в такъв случай интересът на ищците да установят по отношение на дружеството, че в случая са не просто съпритежатели, заедно с ответниците, на общия наследен брой акции, а всеки от тях притежава самостоятелно съответстващ на наследствения му дял брой поименни акции от наследения пакет.

Интересът от установяване на същите права, но вече по отношение на останалите наследници, се обуславя от другите, заявени в исковата молба и безспорно установени факти – противоречиви интереси между двете групи наследници във връзка с упражняването на инкорпорираните в наследените акции членствени права, както и липса на съгласие за доброволно разпределение на тези акции. Следователно, в случая не се касае за иск за защита на членствени права, нито за иск за наследство, доколкото между страните няма спор относно качеството им на наследници на общия наследодател, както и относно наследствените им дялове. Спорът е относно възможността за придобиване на самостоятелни права от всеки наследник върху съответстващия на наследствения му дял брой поименни акции от наследения пакет, от което следва и възможността за самостоятелно упражняване на произтичащите от притежаваните акции права, както и за самостоятелно право на разпореждане с тези акции.

Неоснователно е и поддържаното от представителя на ответното дружество възражение за недопустимост на предявените искове поради липсата на правен интерес заради безспорния факт, че в хода на производството ищците са продали наследствените си дялове на трето лице. В този случай, както е отбелязал и първоинстанционният съд, се прилага правилото на чл. 226, ал. 1 ГПК и производството продължава между първоначалните страни, като приобретателят на спорното право не става задължително страна в процеса, но ще бъде обвързан от силата на присъдено нещо, с която се ползва решението по спора, поради което не е отпаднал правния интерес от водене на делото от ищците.

Предвид изложеното, Пловдивският апелативен съд приема, че предявените искове са допустими, а обжалваното решение е валидно и допустимо. По същество решението е правилно.

За да уважи предявените искове, Хасковският окръжен съд, след като е изследвал правната характеристика на акциите, е приел преди всичко, че независимо от броя на притежаваните акции от капитала на едно акционерно дружество, между притежателя на акцията или на акциите и дружеството възниква само едно членствено правоотношение.

Според първоинстанционният съд, уредената в чл. 177 ТЗ неделимост на акциите произтича от императивното изискване капиталът да бъде разделен на равни части, съгласно с изискването на чл. 175, ал. 2 ТЗ, както и от невъзможността за разделно упражняване на правата по единното членствено правоотношение.

Съдът е приел също, че такава невъзможност ще е налице при съпритежание на акциите, т.е. когато акциите не могат да се поделят поравно между правоимащите лица, при което никой от тях не може да легитимира като самостоятелен притежател на акции. В случаите, когато акциите могат да се поделят поравно, всеки един от наследниците ще може да се легитимира като притежател на определен брой акции и с всеки един от тях ще възникне отделно членствено правоотношение, правата по което ще упражнява самостоятелно. Анализирайки съществуващата съдебна практика, според която възникналата в резултат на наследяване имуществена общност върху акциите може да бъде прекратена доброволно от наследниците, първоинстанционният съд извежда, че при липса на съгласие, би следвало тя може да се прекрати и по съдебен ред, тъй като в противен случай  между наследниците – съпритежатели на акции от един и клас би възникнала принудителна съсобственост, с възможност за прекратяване единствено по волята на всички сънаследници, което би противоречало на прокламираните в Конституцията право на собственост и на свободна стопанска инициатива.

Според Хасковския окръжен съд, дори ако предмет на наследяване са акции от отделни класове, предоставящи различен по обем и вид права, това не би било пречка за разпределянето им, като в този случай то следва да се извърши по класове, а не общо за всички акции.

Не съставлявало пречка за подобно разпределяне и  индивидуализацията на акциите и тяхното разпределение по купюри, доколкото поредните номера на притежаваните от наследниците акции не биха имали значение нито за дружеството, нито самия акционер, а вписването в книгата на акционерите на номерата на акциите, било технически въпрос, който нямал отношение към начина на наследяване на самите акции.

В обобщение, първоинстанционният съд е приел, че при наследяване на акции, всеки от наследниците придобива конкретен брой акции, съответстващ на наследствения му дял в наследството, като в случай, на неподелим остатък, по отношение на него ще важи изискването съвместно упражняване на правата по остатъчния брой неподеляеми акции чрез общ пълномощник.

         Изложените от Хасковския окръжен съд решаващи изводи в подкрепа на решението се споделят от настоящата инстанция, като във връзка с изложените във въззивната жалба на ответника възражения, се налагат следните уточнения и допълнения:

         Независимо от множеството значения, определящи сложната правната характеристика на акцията, основното й значение е това, което й придава разпоредбата на чл. 181 ТЗ – източник на членствено правоотношение или „титул за участие в АД“, последното според проф. О.Г./„Коментар на Търговския закон“, книга III, том I, 1998 г., стр. 811/.

         Комплексният характер на това правоотношение, съдържанието на различни по вид права, инкорпорирани в отделната акция, обуславят до голяма степен затрудненията при упражняване на тези права от наследниците на акционер. Неделимостта на членството в едно корпоративно юридическо лице съответно - на правата, които съдържа, обуславят и неделимостта на акцията, от която произтича. Тези особености на акцията като ценна книга, както и произтичащата от тях невъзможност за реалното й поделяне между съпритежателите й, е намерила нормативен израз в разпоредбата на чл. 177 от Търговския закон.

         Във връзка с използваното в изречение първо от посочената разпоредба множествено число на съществителното „акция“, Пловдивския апелативен съд приема, че регламентираната с тази разпоредба неделимост се отнася към множеството като съвкупност от различните видове акции, в смисъл, че акцията от всеки вид е неделима, а не към множеството като съвкупност от акции от един и същ вид. Този извод намира потвърждение в следващото изречение от същата разпоредба, с което се урежда упражняването на правата върху отделната акция, когато същата се притежава от няколко лица. Тази разпоредба кореспондира напълно с разпоредбата на чл. 181 ТЗ относно значението на отделната акция, независимо от нейния вид, като източник на различни по вид и обем права на акционерите.

         Доколкото неделимостта на отделната акция следва от нейната правна природа, като източник на неделими членствени права, а също и от изричната разпоредба на закона, законовият императив са съвместното упражняване на правата при съпритежанието й от повече от едно лице, включително и по силата на наследяване, е естествено следствие от тази неделимост. Тя, както вече бе отбелязано, се отнася само и единствено до отделната акция. Няма никаква пречка обаче съвкупността от няколко акции от един и същ вид да бъде разпределена между няколко лица, доколкото за придобиването на членство в пълния обем на инкорпорираните в него права е достатъчно притежаването или съпритежаването само на една акция.

         Следователно, неделимостта на отделната акция и задължението за съвместното упражняване на инкорпорираните в нея права съвместно от съпритежателите й не следва да бъде отнасяно към множеството от акции от един вид, тъй като, първо това не се изисква от закона и второ - множеството по естеството си е делимо /разпределяемо/, като тази делимост не се отразява върху съдържащите се в акциите права и възможността за самостоятелното им упражняване при условие, че разделянето не засяга целостта на отделната акция.

         От изложеното може да се изведе, че законът не само не съдържа забрана за разпределянето на множество акции от един вид между съпритежателите, но и че възможността за разпределянето им в тази хипотеза, е гаранция за безпрепятственото и самостоятелно упражняване на членствените права от наследниците в случаите, в които същите не могат да постигнат съгласие за съвместното им упражняване.

         Аргументи в подкрепа на изложеното се откриват в разпоредбите на чл. 172 и чл. 172а от Правилника за дейността на „Централен депозитар” АД, които уреждат условията за регистрация на прехвърляне на финансови инструменти чрез наследяване по закон. Съдържащите се в посочените разпоредби условия за регистрация на прехвърляне на безналични акции, придобити чрез наследяване, макар да следват установения със ЗППЦК специален ред за издаване и разпореждане с посочения конкретен вид акции, са показателни за уредената от законодателя възможност акциите да бъдат разпределени с акта на регистрация. В хипотезата на чл. 172а от Правилника, при липса на воля от страна на наследниците за доброволна делба, тази регистрация се извършва  чрез откриване и вписване по сметка на наследника в Централен депозитар на съответстващия на наследствения дял брой безналични акции.    

         Обстоятелството, че посоченият ред е предвиден конкретно за безналични акции не променя извода, че подобно разпределение при аналогична хипотеза, е възможно и при останалите видове акции, доколкото неподеляемостта се отнася до всеки вид акция и произтича от неделимостта на инкорпорираните в нея права, а не от различията между отделните видове акции, основани на различни класификационни критерии. В този смисъл, без значение за възможността или невъзможността за реално разпределение е дали акцията е материализирана в документ или е безналична, щом и в двата случая тя е източник на наследими имуществени и неимуществени права.

         Не съставлява пречка за подобно разпределяне, необходимостта  акциите в отделните дялове да бъдат индивидуализирани съобразно изискуемото им съдържание и по-конкретно - съобразно номерата на купюрите. Действително това е необходимо, предвид необходимостта, при вписването на наследниците в акционерната книга, да бъдат отбелязани номерата на купюрите и поредните номера на акциите, попадащи в неговия дял. В тази насока съдът счита, че доколкото вписването в книгата на акционерите на подлежащите на вписване обстоятелства, произтичащи от промяната в собствеността на акциите, в резултат на правопроемството, е задължение на представляващите акционерното дружество – чл. 179, ал. 2 ТЗ, то при липсата на предварителна индивидуализация от страна на наследиците на попадащите в дела им акции с определени номера на купюрите, както и при липса на предвиден за това ред в устава на дружество, не би имало пречка тази индивидуализация да бъде извършена по преценка от изпълнителния орган на АД, като се приложат по аналогия правилата на чл. 131 ЗЗД.

          По изложените съображения въззивният съд намира, че всяка от ищците е собственик на 6469 бр. поименни акции от капитала на „М.Х.“ АД, съответстващ на наследствения й дял в размер на 1/6 от притежаваните приживе от наследодателя им Б.Г.Н. общо 38 818 бр. поименни налични акции от капитала на същото дружество, както и че същите са съсобственици /съпритежатели/ заедно с останалите трима наследници на 4 бр. поименни налични акции - неподеляем остатък от общия брой, правата по които следва да се упражнят по реда на чл. 177 ТЗ, в какъвто смисъл е постановено и обжалваното решение.   

Предвид изложеното, въззивният съд приема, че обжалваното решение представлява законосъобразен отговор на поставения за разрешаване от страните правен спор. Това означава, че решението на Хасковския окръжен съд е правилно и следва да се уважи.

На въззиваемите Б.Б.Н., П.Б.Н. и Б.Б.Н. следва да се присъдят направените в настоящото производство деловодни разноски от 960 лева – уговорено и заплатено адвокатско възнаграждение.

Мотивиран от горното, Пловдивският апелативен съд  

 

                                               Р      Е     Ш     И     :

        

         ПОТВЪРЖДАВА Решение № 115 от 12.11.2018 г., постановено по т.д. № 79 по описа за 2017 г. на Хасковския окръжен съд.

ОСЪЖДА „М.Х.“ АД ЕИК ***, Ю.П.Н. с ЕГН **********, Б.Б.Н. - Е. с ЕГН ********** и Г.Б.Н. с ЕГН **********, да заплатят на Б.Б.Н. с ЕГН **********, П.Б.Н. с ЕГН ********** и Б.Б.Н. с ЕГН ********** сумата 960 лв. – деловодни разноски за производството по в. т. д. № 24 по описа за 2019 г. на Пловдивския апелативен съд.

 Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред Върховния касационен съд в едномесечен срок от съобщаването му на страната при условията на чл. 280 и сл. от ГПК.

 

           

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                 ЧЛЕНОВЕ: