№ 146
гр. Плевен, 25.02.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛЕВЕН, III НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесети февруари през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:Дария Ив. Митева Маринова
при участието на секретаря ВАЛЯ Х. СТОЯНОВА
като разгледа докладваното от Дария Ив. Митева Маринова
Административно наказателно дело № 20254430200125 по описа за 2025
година
Настоящото производство е образувано на основание чл. 59 и сл. от
ЗАНН.
Обжалвано е Наказателно постановление №24-0938-003003от
27.09.2024г. на Началник Сектор към ОД на МВР,с-рПътна полиция – гр.
Плевен, с което на Т. З. Й., ЕГН **********,грТ. ул Р. е наложено
административно наказания “глоба” в размер на 200 /двеста/ лева и “лишаване
от право да управлява МПС” за срок от 6 /шест/ месец на основание чл. 175,
ал. 3, предл. първо от ЗДвП за нарушаване на чл 140 ал1 от ЗДвП.
Жалбоподателят чрез адв.В. Д.-АК-грПлевен , моли съда да постанови
решение, с което да отмени наказателното постановление, като неправилно
,тъй като нарушението е несъставомерно,поради липса на субективна страна.
В проведените по делото съдебни заседания жалбоподателят, редовно
призован, не се явява лично, като се явява вместо него адв. Д. ,поддържа
жалбата и изложените в нея съображения ,моли да се отмени НП като
незаконообразно.
Процесуалният представител Началника Сектор ПП- ОДМВР-
гр.Плевен административно-наказващ орган, издал наказателното
постановление, призован съгласно императивната разпоредба на чл. 61, ал. 1
от ЗАНН в съдебно заседание не се явява и не ангажира становище по
жалбата.
Жалбата е подадена в срока по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН от надлежна
страна, отговаря на изискванията на чл. 84 от ЗАНН, във вр. чл. 320 от НПК,
1
поради което се явява процесуално допустима.
Разгледана по същество жалбата е основателна, поради следното:
ПлРС, след като взе в предвид събраните по делото доказателства и
становища на страните, преценени поотделно и в тяхната съвкупност и
като съобрази разпоредбите на закона, намира за установено от
фактическа страна следното: На 31.08.2024 в 05:20 в Община ПЛЕВЕН, в
гр.ПЛЕВЕН на кръстовище образувано от улица Българска Авиация и улица
Иван Миндиликов с посока на движение към кръгова връзка бензиностанция
Шел, Т. З. Й. ЕГН ********** като водач управлява лек автомобил
Фолксваген Джета с регистрационен номер *** (собственост на Порше
Лизинг БГ ЕООД, с булстат ***), като извършва следното нарушение:
1.Управлява горепосоченото МПС, което не е регистрирано по надлежния,
МПС е със служебно прекратена регистрация от дата 02.07.2024 година, не
прехвърлена собственост на МПС в двумесечен срок във връзка с член 143
алинея 15 от ЗДвП.чл.Зб ап.2 ат ЗАНН И ПОСТАНОВЛЕНИЕ № 5731/2024
НА РП ПЛЕВЕН НАЛАГАМ АДМИНИСТРАТИВНО НАКАЗАНИЕ. , е
извършил:
1. УПРАВЛЯВА МПС, КОЕТО НЕ Е РЕГИСТРИРАНО ПО НАДЛЕЖНИЯТ
РЕД.., с което виновно е нарушил/а чл.140 ал. 1 от ЗДвП.АНП е прекратено
като е образувана преписка в РУ-Д.Дъбник,която в последствие е прекратена с
Постановление на РП-гр.Плевене за отказ да се образува досъдебно
производство,тъй като Т.Й. ,деянието което е извършил е малозначително и в
случая са налице предпоставките на чл9 ал2 от НК.Поведението му не е такова
каквото законодателят е предвидил като такова по чл. 3451ал2 от НК.поради
което на осн. чл 24,ал1т1 от НК наказателното производство се прекратява.
Поради това Началника сектор ПП към ОД на МВР – гр. Плевен, е издал
Наказателно постановление №24-0938-003003от 27.09.2024г. на Началник
Сектор към ОД на МВР,с-рПътна полиция – гр. Плевен, с което на Т. З. Й.,
ЕГН **********,грТ. ул Р. е наложено административно наказания “глоба” в
размер на 200 /двеста/ лева и “лишаване от право да управлява МПС” за срок
от 6 /шест/ месец на основание чл. 175, ал. 3, предл. първо от ЗДвП за
нарушаване на чл 140 ал1 от ЗДвП.
В хода на съдебното следствие са разпитани актосъставителят и свидетелят по
АУАН ,които споделят че на посочената в АУАН посочената дата и час на
кръстовище образувано от улица Българска Авиация и улица Иван
Миндиликов с посока на движение към кръгова връзка бензиностанция Шел,
Т. З. Й. ЕГН ********** като водач управлява лек автомобил Фолксваген
Джета с регистрационен номер *** (собственост на Порше Лизинг БГ ЕООД,
с булстат ***), като управлява горепосоченото МПС, което не е регистрирано
по надлежния, МПС е със служебно прекратена регистрация от дата
02.07.2024 година, не прехвърлена собственост на МПС в двумесечен срок във
връзка с член 143 алинея 15 от ЗДвП..На базата на това съставили на
жалбоподателят АУАН.
И актосъставителят П.П. и свидетелят по АУАН Г.Б. ,твърд ят в хода на
съдебното следствие,че автомобилът се управлявал с прекратена регистрация
,заради това че в двумесечният срок не е прехвърлена собствеността на
автомобила .За установеното нарушение на водача на автомобила бил
съставили Акт за установяване на административно нарушение бланков №
1390879` от 31.08.2024 г., серия GА, в който актосъставителят е посочил, че е
нарушена разпоредбата на чл. 140, ал. 1, предл. 1 от ЗДвП. Актът бил съставен
2
в присъствието на нарушителя, бил предявен и подписан без възражения.
Впоследствие не се е възползвал от законното си право и не е депозирал
допълнителни писмени възражения в срока по чл. 44, ал. 1 от ЗАНН.
Така установената фактическа обстановка се потвърждава от всички
събрани по делото писмени и гласни доказателства, от разпита в съдебно
заседание на актосъставителя и свидетел при установяване на нарушението и
свидетел при съставяне на акта, както и от присъединените на основание чл.
283 от НПК писмени доказателства.
При преценка на събраните в хода на съдебното производство гласни
доказателства съдът намира, че с най – голямо значение за изясняване на
обективната истина по делото са показанията на свидетелите. Същите следва
да бъдат кредитирани изцяло, доколкото всеки един от тях е присъствал по
време на извършване на проверката на жалбоподателя и пресъздава пряко
възприетите от него факти и обстоятелства. Освен това показанията им са
еднопосочни, непротиворечиви, кореспондират помежду си и се подкрепят и
от останалия събран по делото доказателствен материал. Още повече,
доколкото посочените свидетели не са се намирали в никакви особени
отношения с нарушителя, от които да извличат ползи от твърденията си,
същите не може да се считат за заинтересувани или предубедени, при което за
съда не съществуват основания да не кредитира дадените показания и приема
същите за достоверни и правдиви.
При така установената фактическа обстановка съдът приема, от
правна страна следното:
Наказателното постановление №24-0938-003003от 27.09.2024г. на Началник
Сектор към ОД на МВР,с-рПътна полиция – гр. Плевен е издадено то
компетентен орган.
Административно – наказателната отговорност на жалбоподателя е
ангажирана на основание чл.175 ал.3 пр.1 от ЗДвП, за нарушение на чл.140
ал.1 от ЗДвП.
Съгласно приетата за нарушена разпоредба чл.140 ал.1 от ЗДвП, по пътищата,
отворени за обществено ползване, се допускат само моторни превозни
средства и ремаркета, които са регистрирани и са с табели с регистрационен
номер, поставени на определените за това места. За това нарушение чл.175
ал.3 пр. 1 от ЗДвП предвижда налагане на глоба в размер от 300 лева и
лишаване от право да се управлява МПС за срок от шест месеца на водач,
който управлява моторно превозно средство, което не е регистрирано по
надлежния ред.
Съдът счита, че отговорността на жалбоподателя е била ангажирана за
деяние, което не е извършил по следните съображения:
По делото не се спори, че в гр.Плевен на кръстовище образувано от улица
Българска Авиация и улица Иван Миндиликов с посока на движение към
кръгова връзка бензиностанция Шел, Т. З. Й. ЕГН ********** като водач
управлява лек автомобил Фолксваген Джета с регистрационен номер ***
3
(собственост на Порше Лизинг БГ ЕООД, с булстат ***), като управлява
горепосоченото МПС, което не е регистрирано по надлежния, МПС е със
служебно прекратена регистрация от дата 02.07.2024 година, не прехвърлена
собственост на МПС в двумесечен срок във връзка с член 143 алинея 15 от
ЗДвП.
От страна на административно наказващият орган и от разпита на
актосъставителят и свидетелят по АУАН се установява, че собственик на
процесния автомобил не е жалбаподателят ,а както те са го посочили в АУАН
и НП като водач ,и в съдебно заседание също потвърждават че той не е
собственик на автомобила,и нарушението му е че той не си го е прехвърлил в
двумесечния срок.
От изложеното става ясно, че са налице всички елементи от обективната
страна на състава на нарушението по чл.140 ал.1 от ЗДвП.
В същото време обаче, за да се приеме, че е извършено нарушението, а именно
неизпълнение на задължението да се управляват по пътищата, отворени за
обществено ползване само МПС, които са регистрирани, е необходимо да са
налице и доказателства, от които може да се направи несъмнен извод, че
нарушителят е бил наясно с обстоятелството, че управляваният от него
автомобил е с прекратена регистрация на осн.чл.143 ал15 ЗДВП. Такива
доказателства в настоящото производство не бяха представени и не се
събраха, даже не беше и упоменато от актосъставителя и свидетеля на акта,
обстоятелството, че процесния автомобил не е собственост на
жалбоподателя,той е само ползвател , а е на друго лице.
Факт, който се установява в хода на съдебното следствие, и за който
жалбоподателят и неговия повереник също твърдят и които не беше отречен .
Жалбоподателят е управлявал МПС,което не е негова собственост и същото е
било с поставени по съответния ред регистрационни табели, издадени за
същото МПС. За факта на прекратяване на регистрацията на определено
МПС, респективно за да предприеме действия по възстановяване на служебно
прекратената регистрация, а и за да се въздържа от действия нарушаващи
разпоредбата на чл.140 ал.1 от ЗДвП, собственикът може да разбере едва от
уведомяването му от съответният сектор „Пътна полиция“. В конкретния
случай при служебното прекратяване на регистрацията, собственикът,
респективно водачът, на съответното превозно средство няма как да узнае за
служебното прекратяване на регистрацията ако не е уведомен за това какъвто
е конкретния случай.Липсата на уведомяване и наличието на поставени
регистрационни табели на автомобила са попречили на нарушителя да
осъзнае обществено опасния характер на извършеното от него действие по
управление на автомобила и да предвиди или да допусне настъпването на тези
последици. За разлика от разпоредбата на чл.157 ал.4 от ЗДвП, съгласно която
се губи придобитата правоспособност по силата на закона, с отнемането на
всички контролни точки, без да е необходимо някакво отразяване или
произнасяне от контролните органи, прекратяването на регистрация на
основание чл.143 ал.15 от ЗДвП не настъпва автоматично по силата на закона
с изтичане на съответния срок, а е факт след извършено от контролните
органи отбелязване в автоматизираната информационна система. Липсата на
4
субективна страна от състава на нарушението по чл.175 ал.3 от ЗДвП прави
деянието, извършено от жалбоподателя несъставомерно, тъй като той не е
знаел, че регистрацията на автомобила е прекратена служебно и кога точно е
станало това, поради това не е знаел, че не следва да го управлява по
пътищата, отворени за обществено ползване.
При така установеното съдът намира, че макар от обективна страна да са
налице елементите от състава на нарушението по чл.140 ал.1 от ЗДвП, то
липсват каквито и да било доказателства за това, деянието да е осъществено
от жалбоподателя виновно.Това определя нарушението като несъставомерно,
поради липса на субективна страна.
Предвид изложеното съдът намира, че неправилно и в нарушение на
материалния закон е ангажирана отговорността на жалбоподателя за
извършено от него нарушение по чл.140 ал.1 от ЗДвП, поради което
издаденото наказателно постановление следва да се отмени.
Поради изложеното настоящия състав намира, че обжалваното наказателно
постановление се явява незаконосъобразно и като такова следва да бъде
отменено.
По разноските: При този изход на делото и на основание чл. 63д от ЗАНН
(изм. ДВ бр. 94 от 2019 г., в сила от 29.11.2019 г.), след като установи
незаконосъобразността на обжалваното наказателно постановление, съдът
намери искането на процесуалния представител на жалбоподателя за
присъждане на разноски по реда на АПК за основателно, поради което същото
следва да бъде уважено.
Видно от приложения договор за предоставяне на правни услуги от 19.02.25 г.
същите са заплатени напълно и в брой на адв. В. Д.-АК-гр.Плевен. и са в
размера съответен на посочения в чл. 18, ал. 2 във връзка с чл. 7, ал. 2 от
Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения към Закона за адвокатурата, заявени са и се претендират от
защитата в съдебно заседание, поради което и съдът прие претенцията за
основателна.
Размерите на адвокатските възнаграждения са уредени в Раздел IV от
Наредба № 1 от 7.09.2004г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения. Съгласно чл.18, ал.1 от Наредба № 1 от 7.09.2004г., за
изготвяне на жалба срещу наказателно постановление без процесуално
представителство възнаграждението се определя по правилата на чл. 7, ал. 2
на базата на половината от размера на санкцията, съответно обезщетението,
но не по-малко от 50 лв. В чл.18, ал.2 от същата наредба е предвидено, че за
процесуално представителство, защита и съдействие по дела срещу
наказателни постановления, в които административното наказание е под
формата на глоба, имуществена санкция и/или е наложено имуществено
обезщетение, възнаграждението се определя по правилата на чл. 7, ал. 2 върху
стойността на санкцията, съответно обезщетението, но не по-малко от 400 лв.
В случая се касае за административно наказателно съдебно производство,
което е образувано във връзка с обжалване на наказателно постановление, с
което е наложено административно наказание глоба в размер 200 лева. При
5
това положение разпоредбата на чл.17, ал.3 от Наредба № 1 от 7 .09.2004г.,
предвиждаща, че във всички останали случаи извън изброените в предходните
алинеи по административно наказателни дела се дължи минимално
адвокатско възнаграждение в размер на 400 лева, е неприложима, тъй като тя е
относима единствено към производства, по които се обжалват наказателни
постановления с наложени други по вид административни наказания, освен
имуществени санкции. Изложеното обосновава извода, че размерът на
адвокатското възнаграждение в случая следва да се определи съобразно
разпоредбите на чл.18, ал.1 и ал.2 от Наредба № 1 от 7.09.2004г. В
конкретния случай се касае за адвокатско възнаграждение в размер на 400 лв.
Тази сума съдът счита за доказана и обоснована по размер.
Мотивиран от горното и на основание чл. 63, ал. 1 и сл. от ЗАНН съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление №24-0938-003003 от 27.09.2024г. на
Началник Сектор към ОД на МВР,с-р Пътна полиция – гр. Плевен, с което на
Т. З. Й., ЕГН **********,гр.Т. ул.Р. е наложено административно наказания
“глоба” в размер на 200 /двеста/ лева и “лишаване от право да управлява
МПС” за срок от 6 /шест/ месец на основание чл. 175, ал. 3, предл. първо от
ЗДвП за нарушаване на чл 140 ал1 от ЗДвП като незаконосъобразно .
ОСЪЖДА ОД МВР-гр.Плевен да заплати на основание чл.63 ал.3 от ЗАНН
на жалбоподателят Т. З. Й., ЕГН **********,гр.Т. ул.Р. сумата от 400,00 лв.,
представляваща направени разноски за адвокатско възнаграждение.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд
гр.Плевен в 14-дневен срок от съобщаване на страните, че е изготвено.
Съдия при Районен съд – Плевен: _______________________
6