Решение по дело №1617/2019 на Районен съд - Монтана

Номер на акта: 777
Дата: 14 декември 2019 г. (в сила от 1 януари 2020 г.)
Съдия: Евгения Петкова
Дело: 20191630101617
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 21 юни 2019 г.

Съдържание на акта Свали акта

                                                     № 777 / 14.12.2019 г.

                                             Р  Е  Ш  Е  Н  И.  Е                               

                                         г.М. 14.12.2019 г.

 

                                         В ИМЕТО НА НАРОДА

 

             РАЙОНЕН СЪД-М., пети граждански състав, в открито заседание на 12.11.2019г. в състав:

 

                                                                 Председател: ЕВГЕНИЯ ПЕТКОВА

 

при секретаря Елена Ефремова, като разгледа докладваното от съдия Петкова г.д.№ 1617 по описа за 2019 г.,за да се произнесе взе предвид следното:

 

             Искът е за развод с пр.осн.чл.49 ал.1 СК.

            Производството е по реда на чл.318 и. сл. от ГПК, като обективно са съединени брачни искове по чл.322 ал.2 ГПК- за ползване на семейно жилище, фамилно име на жената след развода и. издръжка между съпрузите.

               С.Д.С., ЕГН xxxxxxxxб7, постоянен адрес: xxx/ съдебен адрес:xxx 10, чрез адвокат К.Г./             е предявил иск   за допускане развод и. прекратяване на брака му с Т. Н., ЕГН xxxxxxxxxx, постоянен адрес: xxx, поради настъпило дълбоко и. непоправимо разстройство в него. Изрично е заявено, че желае съдът да се произнесе по въпроса за вината като приеме, че е на ответницата.

              В исковата молба се твърди, че ищецът и. ответницата живели във фактическо съжителство последните няколко години, през което време  тя „изчезваше“ - напускала жилището им в с. Е.. Връщала се след седмица, понякога след месец, без да дава обяснения (а и. той не настоявал) къде е ходила и. какво е правила.

              По нейно желание, на 20.05.2019г. сключили дори граждански брак, като се надявал, че по този начин, тя ще се почувства по-сигурна във връзката им.

              На 16.06.2019г., неделя се прибрал с разрешение от лекаря до дома си в с. Е., за да си вземе чисти дрехи и. други нужни вещи до края на престоя му в МБАА ,Д-р Ст.Илиев“ АД М. (където бил 10 дни на лечение от двойна пневмония). В жилището си заварил няколко пълни с неин багаж куфари и. кашони. Когато попитал Т. защо е събрала багажа си, тя заявила, че го напуска окончателно, че няма да се връща повече. Когато го изписали на 20.06.2019г. и. се прибрал в дома си, липсвала и. Т. и. багажа й.

            Многократно се опитвал да се свържа с нея по джиесема, но след като първия път му казала категорично (отново), че няма да се връща при него и. иска развод, престанала да отговаря на обажданията му. 

            Предвид изложеното счита, че бракът му с ответницата няма необходимото съдържание-няма истинска брачна връзка.          

             Искът за развод е с  пр.осн.чл.49, ал.3,вр. ал.1 от СК, обективно съединен с брачни искове по чл.322 ал.2 от ГПК- 1.За ползване на семейното жилище, намиращо се на адреса на ищеца- заявено е  да остане за ползване от него.; 2. Издръжка между съпрузите- не се претендира такава; 3.За фамилното име на съпругата след развода- не е придобивала фамилното име на ищеца; 4.Няма свързани с непълнолетни деца искове- от брака си нямат деца.

             Ищецът претендира за присъждане на деловодните разноски.

             В открито съдебно заседание чрез упълномощения си процесуален представител  поддържа предявения иск за развод, на заявеното основание.

           Ответникът- Т. Н., ЕГН xxxxxxxxxx, постоянен адрес: xxx, чрез назначения особения представител по чл.47 ал.6  от ГПК- Ж.Л.К.-xxx, вписан под № 1064  при НРПП, депоизра писмен отговор на исковата молба. Изложено е становище, за това, че в исковата молба не са посочени конкретно никакви причини, които да подкрепят твърденията на ищеца, че бракът му с ответницата е дълбоко и. непоправимо разстроен и. изчерпан от съдържание. Не са посочени и. конкретни брачни провинения от страна на съпругата, които са предизвикали това дълбоко и. непоправимо разстройство на брака. По същество на спора счита, че не е доказано ответницата да е изцяло виновна за разстройството на брака.

            Доказателствата са писмени и. гласни.

            Съдът, като прецени събраните по делото доказателства във връзка със становищата на страните и. съобр.чл.235 ГПК приема следното:

            Ищцата и. ответникът сключили граждански брак с акт № 0005 от 20.05.2019г. в г. Б. о. М., от който  нямат деца. Между страните  няма спор, че са във фактическа раздяла от 16.06.2019г., когато ответницата си събрала багажа и. напуснала ответника. Безспорно е и. това, че преди това ищецът и. ответницата живели във фактическо съпружеско съжителство през последните няколко години, в дома на ищеца в с. Е.. През това време тя напускала жилището им и. се връщала след седмица, понякога след месец, без да дава обяснения къде е ходила и. какво е правила.

              По нейно желание, на 20.05.2019г. сключили гражданския брак, като ищецът се надявал, че по този начин връзката им ще стане по-сигурна.

              На 16.06.2019г., неделя ищецът се прибрал с разрешение от лекаря до дома си в с. Е., за да си вземе чисти дрехи и. други нужни вещи до края на престоя му в МБАА ,Д-р Ст.Илиев“ АД М. (където бил 10 дни на лечение от двойна пневмония). В жилището си заварил няколко пълни с неин/на ответницата/ багаж куфари и. кашони. Когато попитал Т. защо е събрала багажа си, тя заявила, че го напуска окончателно, че няма да се връща повече. Когато го изписали от болницата на 20.06.2019г. и. се прибрал в дома си, липсвала и. Т. и. багажа й. След тази раздяла не са се събирали и. не са живели като съпрузи.

            В подкрепа на изложеното са показанията на разпитаните свидетели В. П. В. и. Д. Б. Д.. Същите са познати с ищеца от години, свързва ги пчеларски бизнес, който всеки упражнява. Имат лични впечатления от ищеца и. ответницата, от техния съвместен живот. Не знаят точно поради каква причина ответницата е напускала ищеца, вкл. и. за последното й напускане. Преди едно предходно нейно напускане на дома му той е ходил до Украйна с джипа си, за да я връща обратно. Съдът кредитира показанията  на свидетелите като обективни.

             С оглед на така установената фактическа обстановка съдът приема, че в брака на страните е настъпило дълбоко и. непоправимо разстройство. Данните по делото сочат, че между тях не съществува взаимно уважение и. подкрепа, обща грижа за семейството като цяло. Явно характеровите особености на всеки от тях са диктували поведение, което е създало дисбаланс в брачната им връзка. През фактическата им раздяла  също не са се събирали и. не са живели съвместно. Поведение на съпругата довело до фактическата им раздяла, обективира извода за неизпълнение от нейна страна на задължения, каквито Законът и. добрите нрави изискват от съпрузите.  То обективира вината й за дълбокото  и. непоправимо разстройство на брака. От доказателствата по делото не са установени брачни провинения на съпруга, неизпълнение на съпружески задължения от негова страна. При това положение съдът приема, че за настъпилото дълбоко и. непоправимо разстройство в брака на страните вина има само съпругата- отвеник по делото. Съществуването на семейството в случая е станало една формалност с оглед данните за липса на уважение и. разбирателство във взаимоотношенията между съпрузите. Формалното му съществуване е неоправдано както за тях, така и. за обществото. Изискванията на закона и. морала относно съдържанието на брачния съюз в случая не са налице, поради което следва да бъде постановен искания развод и. прекратен  брака на осн.чл.49, ал.3, вр. ал.1 СК- поради настъпило дълбоко и. непоправимо разстройство по вина на съпругата.

           Между страните няма спор относно ползване на семейното жилище, намиращо се в с. Е., общ. Б., о. М. ул. „Д. и. в.“№1- дома на ответника,  което не е СИО.  С оглед на това следва да му бъде предоставено за ползване след развода.

  Относно фамилното име на ответницата- същото не е променяно при сключване на брака. След развода тя ще продължи да носи предбрачното си фамилно име „Н.”.

            Страните нямат претенции за издръжка по между си след развода.

            При очертания изход от делото и.  с оглед Тарифа за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК следва да бъдат определени дължимите такива. Ответницата следва да заплати по сметка на МРС държавна такса по сметка на МРС в размер на 15 лв/ с ИМ ищецът е представил вн. бел за 25 лв-държавна такса по сметка на МРС/.

           На осн. чл. 329, ал.1, вр. чл.78, ал.1 от ГПК ответницата следва да заплати на ищеца сумата  xxxx   лв- разноски по делото по представен списък съобр. чл.80 ГПК.

           Водим от горното, съдът

 

 

                                                     Р  Е  Ш  И.:

 

            ДОПУСКА РАЗВОД  и. ПРЕКРАТЯВА БРАКА между С.Д.С., ЕГН xxxxxxxxб7, постоянен адрес: xxx и. Т. Н., ЕГН xxxxxxxxxx, постоянен адрес: xxx, сключен с акт № 0005 от 20.05.2019г. в г. Б. о. М., поради настъпило дълбоко и. непоправимо разстройство в същия.

            ВИНА за дълбокото и. непоправимо разстройство в брака има съпругата Т. Н..

            Деца от брака няма, с оглед на което не се обсъждат въпросите , свързани с родителски права, лични отношения и. издръжка.

            СЕМЕЙНО ЖИЛИЩЕ, намиращо се в с. Е., общ. Б., о. М. ул. „Д. и. в.“№1 се предоставено за ползване след развода на ищеца С.Д.С..

  След прекратяване на брака съпругата ще продължи да носи предбрачното си фамилно име „Н.”.

            Осъжда Т. Н. / с адрес и. ЕГН по-горе/ да заплати на С.Д.С./ с адрес и. ЕГН по-горе/ сумата  xxxx   лв- разноски по водене на делото.

          Осъжда Т. Н. / с адрес и. ЕГН по-горе/ да заплати по сметка на Районен съд- М. сумата 15.00лв-държавна такса за развода и. 5.00лв- държ. такса в случай на служебно издаване на изпълнителен лист.

            Решението подлежи на въззивно обжалване пред Окръжен съд-М. в двуседмичен срок от връчването му на страните.

 

                                                                    РАЙОНЕН СЪДИЯ: