№ 126
гр. Русе, 04.02.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – РУСЕ, I ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на единадесети януари през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Надежда М. Александрова
при участието на секретаря Борянка Г. Тончева
като разгледа докладваното от Надежда М. Александрова Гражданско дело
№ 20214520104409 по описа за 2021 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявени са обективно кумулативно съединени искове от УНИКРЕДИТ
КЪНСЮМЪР ФАЙНЕНСИНГ ЕАД против ИЛ. ЕВГ. АНК. с правно основание чл.45, ал. 1
от ЗЗД за заплащане на обезщетение за претърпени имуществени вреди в размер на 1117.47
лева и неимуществени вреди в размер на 1000.00 лева, ведно със законната лихва от
предявяване на иска до изплащане на задълженията, както и направените разноски по
делото.
Ищецът твърди, че ползвайки се от документ за самоличност, принадлежащ на
лицето Й*А*Й*, ИЛ. ЕВГ. АНК. сключил с Уникредит Кънсюмър Файненсинг ЕАД
договор за стоков кредит № 3067415 от 16.01.2018 г. за покупката на два мобилни телефона
марка Huawei Р9 Lite на обща стойност 978.00 лева, в магазин Техномаркет в гр. Русе.
Представяйки личната карта на Й*А*Й* пред кредитния посредник в Уникредuт Кънсюмър
Файненсинг ЕАД, ответникът я заблудил относно самоличността си, като кандидатствал за
стоков кредит от името на Й*А*Й*. За целта на кредитирането, кредитният посредник
копирал личната карта и изготвил необходимите документи, в които вписал за клиент
личните данни на Й*А*Й*, а ответникът се подписал собственоръчно от името на
кредитополучателя. След използване пред Уникредит Кънсюмър Файненсинг ЕАД
съставените неистински частни документи — договор за стоков кредит № 3067415 от
16.01.2018 г. и Общи условия за отпускане на потребителски кредит в евро или лева,
Декларация от 16.01.2018 г. за съгласие за обработка на лилии данни, Декларация от
16.01.2018 г. за приемане на застраховането по застрахователни програми „Защита Макс"
или „66 Плюс", на ответника бил предоставен кредит на стойност 978.00 лева при 9 вноски с
1
размер от 123,88 лева. В сключения на 16.01.2018 г. договор за стоков кредит ответникът
посочил за връзка ползваните от него към този момент мобилни номера — ********** и
**********. Същият дал съгласие за директен дебит за плащане от сметка на Й*А*Й* по
искане Уникредит Кънсюмър Файненсинг ЕАД на задълженията, възникнали по договора за
стоков кредит. След като му били предадени двата мобилни телефона, ответникът
унищожил техните документи, а устройствата заложил в различни заложни къщи, като с
получените средства погасил бързите си кредити.
Ответникът използвал документа за самоличност на Й*А*Й* и за други
престъпления. Същите не касаят предмета на настоящия спор, поради което и не се
обсъждат в исковата молба, тъй като засягат права на трети лица.
Ищецът заявява, че с Присъда № 260019 от 26.01.2021 г., постановена по НОХД №
664 по описа на Русенски районен съд за 2020 г., Х наказателен състав, подсъдимият ИЛ.
ЕВГ. АНК., ответник в настоящото производство, е признат за виновен в това, че през
периода от 15.01.2018 г. до 19. 01.2018 г., в гр. Русе, при условията на продължавано
престъпление - на три пъти, чрез използване на неистински частни документи, получил без
правно основание чуждо движимо имущество на обща стойност 1678.00 лева, от които и
стоков кредит на стойност на 978.00 лева, собственост на Уникредит Кънсюмър Файненсинг
ЕАД, с намерение да ги присвои, поради което и на основание чл. 212, ал. 1, вр. чл. 26, ал. 1
от НК и чл. 54 от НК, му е наложено наказание лишаване от свобода за срок от две години.
Ответникът бил признат за виновен и в това, че през периода от м. януари 2018 г. до
м. март 2018 г., в гр. Русе, скрил и унищожил неизключително нему принадлежащ документ
– официален документ за самоличност - лична карта, принадлежаща изцяло на Й*А*Й* от
гр. Русе, с цел да набави за себе си облага, като си служи с нея пред кредитни институции,
поради което и на основание чл. 319 от НК, вр. чл. 54 от НК, му е наложено наказание
********************.
Ответникът бил признат за виновен и в това, че на 19.01.2018 год. в гр. Русе
съставил неистински частни документи и ги употребил, за да докаже, че съществува право-
правото на Й*А*Й* да ползва платежни услуги по бА.а разплащателна сметка в Алианц
Банк България АД, поради което и на основание чл. 309, ал. 1 от НК, вр. чл. 54 от НК му е
наложено наказание ********************.
На основание чл. 23 от НК наложените наказания са групирани, като е наложено
едно общо най- тежко- лишаване от свобода за срок две години, чието изпълнение е
отложено за срок от четири години на основание чл. 66 от НК.
Ищецът твърди, че задълженията към Уникредит Кънсюмър Файненсинг ЕАД по
договор за стоков кредит № 3067415/16.01.2018 г. не са обслужвани, поради което банката
удържала една вноска от трудовото възнаграждение на Й*А*Й*. По този начин той узнал за
неправомерното ползване на личната му карта и поетите от негово име финансови
задължения. Инциирано било наказателно производство. Паралелно с това потърпевшият
уведомил ищцовото дружество за стореното от ответника и потърсил съдействие за
2
анулиране на кредита. Докато траело наказателното производство потърпевшият погасил
изцяло задълженията към банката- общо сума в размер на 1117.47 лева, съгласно
погасителния план, ведно с натрупаните лихви за просрочие. След влизане в сила на
присъдата, Й* поискал да му бъде възстановена неоснователно платената сума. С преводно
нареждане от 21.07.2021 год. ищцовото дружество възстановило посочената сума. Тази сума
ищецът претендира от ответника, заедно с претърпените неимуществени вреди. Тях той
мотивира с негативното влияние върху авторитета и доброто име на финансовата
институция.
Ответникът дава отговор, оспорва предявените искове, като моли да бъдат
отхвърлени.
След преценка, поотделно и в съвкупност на събраните по делото доказателства,
доводите и становищата на страните, РРС намира за установено следното от
фактическа страна:
Не се спори между страните, а се установява и от приложеното НОХД № 664/2020 год.
по описа на РРС, че с Присъда № 260019 от 26.01.2021 год. подсъдимият ИЛ. ЕВГ. АНК.,
ответник в настоящото производство, е признат за виновен в това, че през периода от
15.01.2018 г. до 19. 01.2018 г., в гр. Русе, при условията на продължавано престъпление - на
три пъти, чрез използване на неистински частни документи, получил без правно основание
чуждо движимо имущество на обща стойност 1678.00 лева, от които и стоков кредит на
стойност на 978.00 лева, собственост на Уникредит Кънсюмър Файненсинг ЕАД, с
намерение да ги присвои, поради което и на основание чл. 212, ал. 1, вр. чл. 26, ал. 1 от НК и
чл. 54 от НК, му е наложено наказание лишаване от свобода за срок от две години.
Ответникът бил признат за виновен и в това, че през периода от м. януари 2018 г. до
м. март 2018 г., в гр. Русе, скрил и унищожил неизключително нему принадлежащ документ
– официален документ за самоличност - лична карта, принадлежаща изцяло на Й*А*Й* от
гр. Русе, с цел да набави за себе си облага, като си служи с нея пред кредитни институции,
поради което и на основание чл. 319 от НК, вр. чл. 54 от НК, му е наложено наказание
********************.
Ответникът бил признат за виновен и в това, че на 19.01.2018 год. в гр. Русе съставил
неистински частни документи и ги употребил, за да докаже, че съществува право- правото
на Й*А*Й* да ползва платежни услуги по бА.а разплащателна сметка в Алианц Банк
България АД, поради което и на основание чл. 309, ал. 1 от НК, вр. чл. 54 от НК му е
наложено наказание ********************.
На основание чл. 23 от НК наложените наказания са групирани, като е наложено едно
общо най- тежко- лишаване от свобода за срок две години, чието изпълнение е отложено за
срок от четири години на основание чл. 66 от НК.
Ответникът е използвал документа за самоличност на Й*А*Й* и за други
3
престъпления, но те не касаят предмета на настоящия спор, поради което и не са предмет на
делото, тъй като засягат права на трети лица.
Тъй като задълженията към Уникредит Кънсюмър Файненсинг ЕАД по договор за
стоков кредит № 3067415/16.01.2018 г. не са обслужвани, банката удържа една вноска от
трудовото възнаграждение на Й*А*Й*. По този начин той узнава за неправомерното
ползване на личната му карта и поетите от негово име финансови задължения. Инциирано е
наказателно производство. Паралелно с това потърпевшият уведомява ищцовото дружество
за стореното от ответника и търси съдействие за анулиране на кредита. Докато трае
наказателното производство, потърпевшият е погасил изцяло задълженията към банката-
общо сума в размер на 1117.47 лева, съгласно погасителния план, ведно с натрупаните
лихви за просрочие. След влизане в сила на присъдата, Й* поискал да му бъде възстановена
неоснователно платената сума. С преводно нареждане от 21.07.2021 год. ищцовото
дружество възстановява посочената сума.
При така установеното от фактическа страна, от правна страна съдът съобрази
следното:
Непозволеното увреждане е сложен юридически факт, елементите на който са: деяние
(действие или бездействие), вреда, противоправност на деянието, причинната връзка и
вината. Деликтна отговорност може да се реализира, само когато между действията,
посочени като увреждащи и увреждането съществува пряка и непосредствена връзка. От
изброените елементи на деликта само вината се предполага до доказване на противното - чл.
45, ал. 2 ЗЗД. Признаците на вината като психическо отношение на деликвента към
извършеното от него и правните му последици се определят съобразно съдържанието им в
наказателноправен аспект - чл. 11 НК, тоест деликвентът отговаря не само за умишлени
увреждания, но и непредпазливи такива.
Съгласно разпоредбата на чл. 300 от ГПК влязлата в сила присъда е задължителна за
гражданския съд, който разглежда гражданските последици от деянието относно това дали
то е извършено, неговата противоправност и виновността на дееца. При това положение и
предвид обстоятелството, че от приложените по делото присъда и мотиви към нея се
установява съпричастност на ответника към твърдените от ищеца имуществени вреди, съдът
приема, че ответникът е извършил престъпленията по чл. 212, ал. 1, вр. чл. 26, ал. 1 от НК,
чл. 319 от НК и чл. 309, ал. 1 от НК, като това му поведение е довело до имуществени вреди
в размер на 1117.47 лева, която сума ищецът възстановил на пострадалото лице Й*А*Й*.
По делото не са ангажирани доказателства за претърпени неимуществени вреди от
ищеца. Няма данни престъплението да е оказало негативно влияние върху авторитета и
доброто име на финансовата институция.
Съгласно разпределената доказателствена тежест, ответникът следваше да установи
наличие на обстоятелства, изключващи или намаляващи отговорността му. Установяването
на тези обстоятелства следва да бъде извършено по пътя на пълното и главно доказване, тъй
като съгласно разпоредбата на чл. 45, ал. 2 от ЗЗД във всички случаи на непозволено
4
увреждане вината се предполага до доказване на противното. Ответникът не ангажира
такива доказателства, а и предвид влязлата в сила присъда по НОХД № 664/2020 год. по
описа на РРС, съдът приема вината му за доказана. Осъществяването на всеки един от
елементите от фактическия състав на непозволеното увреждане се преценява на основата на
събраните по делото доказателства, обсъдени по- горе. Изводът за авторството на деянието е
основан на признаването на ответника за виновен в проведеното наказателно производство,
че действително е виновен за извършването на гореспоменатите престъпления. Влязлата в
сила присъда обосновава извод за наличие на причинна връзка между деянието и
имуществената вреда.
Събраните по делото доказателства мотивират съда да приеме, че искът за заплащане на
претърпените имуществени вреди се явява доказан по основание и размер.
С оглед изхода на спора, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, ответникът следва да
заплати направените от ищеца разноски в размер на 1400.00 лева за възнаграждение на
упълномощения от него адвокат и на особения представител на ответника.
На основание чл. 77, вр. чл. 83, ал. 1, т. 4 от ГПК ответникът следва да заплати
държавна такса върху уважената част от иска, която е в размер на 50.00 лева.
Така мотивиран и на основание чл. 235 ГПК, Русенски районен съд
РЕШИ:
ОСЪЖДА ИЛ. ЕВГ. АНК., ЕГН **********, постоянен адрес: гр. Русе, ул. К*М* № 4,
вх. 5, ет. 1, ап. 1 да заплати на УНИКРЕДИТ КЪНСЮМЪР ФАЙНЕНСИНГ ЕАД, ЕИК
*********, седалище и адрес на управление: гр. София, ул. Гюешево № 14, представлявано
от изпълнителния директор И*Р*Г*, чрез адвокат Д.Р. С. от АК- София сумата 1117.47
лева, представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди, вследствие
извършени от него престъпления по чл. 212, ал. 1, вр. чл. 26, ал. 1 от НК, чл. 319 от НК и чл.
309, ал. 1 от НК, за които е осъден с влязла в сила присъда по НОХД № 664/2020 год. по
описа на РРС, ведно със законната лихва, считано от датата подаване на исковата молба-
09.08.2021 год. до изплащане на задължението.
ОТХВЪРЛЯ предявения от УНИКРЕДИТ КЪНСЮМЪР ФАЙНЕНСИНГ ЕАД, ЕИК
********* против ИЛ. ЕВГ. АНК., ЕГН ********** иск за заплащане на неимуществени
вреди в размер на 1000.00 лева, изразяващи се в негативно влияние върху авторитета и
доброто име на финансовата институция вследствие извършените престъпления.
ОСЪЖДА ИЛ. ЕВГ. АНК., ЕГН ********** да заплати на УНИКРЕДИТ
КЪНСЮМЪР ФАЙНЕНСИНГ ЕАД, ЕИК ********* сумата 1400.00 лева, представляваща
разноски по делото.
ОСЪЖДА ИЛ. ЕВГ. АНК., ЕГН ********** да заплати по сметка на РРС сумата 50.00
лева, представляваща държавна такса.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд- Русе в двуседмичен срок от
5
връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Русе: _______________________
6