№ 362
гр. Варна , 18.02.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, V СЪСТАВ в публично заседание на
деветнадесети януари, през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:Деспина Г. Георгиева
Членове:Златина И. Кавърджикова
Иванка Д. Дрингова
при участието на секретаря Доника З. Христова
като разгледа докладваното от Златина И. Кавърджикова Въззивно
гражданско дело № 20203100502860 по описа за 2020 година
Производството по делото е образувано по въззивната жалба на Областна дирекция
на МВР гр. Варна, с адрес гр. Варна, ул. „Цар Калоян“, № 2, представлявано от Д.С.П., чрез
юк Б.Й., против решение № 3475/27.07.2020г. по гр.д. № 17098/2019г. на 43-ти състав на
ВРС, в частта в която е осъдена да заплати Н. Г. Н., ЕГН **********, с адрес: ***, сумата от
1586,48 лева, представляваща дължимо допълнително възнаграждение за положен от ищеца
при ответника извънреден труд, за периода от 01.10.2016 г. до 30.09.2019 г., ведно със
законната лихва, считано от датата на подаване на исковата молба до окончателното
изплащане на задължението, на осн. чл. 178, ал. 1, т. 3, вр. Чл. 187, ал. 5, т. 2 от ЗМВР, в
частта в която е осъдена да заплати на Н. Г. Н., ЕГН **********, с адрес: ***, сумата от
201,30 лева – обезщетение за забава, начислено за периода от 01.01.2017 г. до 30.09.2019 г.,
върху сумата от 1586,48 лева, представляваща дължимо допълнително възнаграждение за
положен от ищеца при ответника извънреден труд, за периода от 01.10.2016 г. до 30.09.2019
г., на осн. Чл. 86 от ЗЗД и в частта в която е осъдена да заплати в полза на бюджета на
съдебната власт, по сметка на ВРС сумата от 255,79 лева, на осн. чл. 78, ал. 6 от ГПК.
Считайки обжалваното решение за незаконосъобразно и постановено при неправилно
приложение на материалния закон, се моли да бъде отменено и постановено друго решение,
с което исковата претенция бъде отхвърлена, като неоснователна и недоказана. Моли и за
присъждане на сторените разноски.
В писмен отговор в срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК от Н. Г. Н., ЕГН **********, с
адрес: ***, чрез адв. Зл.Н., въззиваемият оспорва въззивната жалба, като неоснователна.
Моли за потвърждаване на обжалваното решение и за присъждане на разноски.
В писмено становище вх. № 807/15.01.2021г. въззивникът, чрез процесуалния си
представител поддържа въззивната си жалба. Претендира присъждането на разноски за двете
1
инстанции. Прави възражение за прекомерност на заплатеното от насрещната страна
адвокатско възнаграждение. Отново с писмена молба вх. № 676/14.01.2021г. въззиваемият,
чрез пълномощника си адв. Цв.Б. моли за потвърждаване на обжалваното решение, ведно с
присъждане на разноски.
За да се произнесе, настоящият съдебен състав на ВОС съобрази следното:
Производството е образувано по искова молба на Н. Г. Н., ЕГН **********, с адрес:
***, чрез адв. Цв.Б., срещу Областна дирекция на МВР гр. Варна, с адрес гр. Варна, ул. „Цар
Калоян“, № 2, представлявана от директора Д.С.П., с която е предявил иск по чл.178, ал.1,
т.3 вр. чл.187, ал. 5, т. 2 от ЗМВР за осъждане ответника да заплати сумата 1724.53 лв.,
представляваща дължимо допълнително възнаграждение за положен извънреден труд от
206.78 часа за периода от 01.10.2016г. до 30.09.2019г., ведно със законната лихва върху
главницата от датата на предявяване на иска – 11.11.2019г. до окончателно изплащане на
задължението и мораторна лихва върху главницата в размер на 284.00лв. за периода от
01.01.2017г. до 30.09.2019г., уточнен в о.с.з. на 26.06.2020г. Изложени са твърдения, че за
исковия период ищецът е полагал труд на длъжност „младши инспектор“ в Трето РУ към
ОД на МВР-Варна, поради което е бил със статут на държавен служител.
С оглед изложеното се моли за уважаване на така предявените искове, ведно със
сторените по делото разноски.
В срока по чл. 131 от ГПК ответникът Областна дирекция на МВР гр. Варна, с адрес
гр. Варна, ул. „Цар Калоян“, № 2, представлявана от директора Д.С.П., чрез юк Б.Й. е
депозирал писмен отговор, с който оспорва предявената искова претенция, като
неоснователна. Не оспорва съществувалото служебно правоотношение с ищеца в
релевирания период на сочената от него длъжност. Оспорва предявените искове с довод, че
е платил всички отработени от ищеца часове нощен труд. Твърди също, че законодателят
изрично е регламентирал, че продължителността на работното време при нощен труд в МВР
е 8 часа на всеки 24 часа и няма как да бъде обоснована претенция за извънреден труд,
попадащ извън редовното работно време, на база общите норми на КТ и ЗДСл при
положение, че има действащи специални норми.
Съдът, като взе предвид становищата на страните и събраните по делото
доказателства намира за установено следното от фактическа страна:
Не се спори между страните, че за исковия период от 01.10.2016г. до 30.09.2019г.
ищецът Н. Г. Н. е полагал труд като последователно е заемал длъжностите „полицай“ и
„старши полицай“ на участък „Владиславово“ към Труто РУ при ОД на МВР-Варна.
Приетата по делото фактическа обстановка не се оспорва от страните и се
установява от приобщените към доказателствения материал по делото, а именно: кадрова
справка на Н. Г. Н., справка за въведени болнични листи и и платежни бележки за
начислени и изплатени часове за положен извънреден труд от Н. и същите са ползвани от
приетата по делото ССчЕ.
От заключението на вещото лице по допуснатата съдебно-счетоводна експертиза,
която съдът кредитира като обективно и компетентно изготвено, се установява, че за
периода от 01.10.2016 г. до 30.09.2019 г., Н. Г. Н. е положил общо 1578 ч. нощен труд.
Положеният нощен труд в размер на 1578 ч., не е бил преизчислен от въззивника с
коефициент 1.143 за превръщането му в дневен труд. Съобразно експертизата, за положения
от него нощният труд, приравнен в дневен с коефициент 1,143, или 1805 часа, се дължи
допълнително от ОД на МВР-Варна брутно възнаграждение в общ размер на 1586.48лева за
разликата от 227 часа дневен извънреден труд. В о.с.з. на 26.06.2020г. вещото лице заявява,
че мораторната лихва върху главницата от 1586.48лв. за периода от 01.01.2017г. до
2
30.09.2019г. е 210.30лв.
Въз основа на така установената фактическа обстановка съдът прави следните
правни изводи:
Жалбата, инициирала настоящото въззивно произнасяне, е подадена в срок, от
надлежно легитимирана страна, при наличието на правен интерес от обжалване, поради
което е допустима и следва да бъде разгледана по същество.
Съгласно чл. 269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на
решението, а по допустимостта – в обжалваната му част.
В обхвата на така посочените въззивни предели, настоящият съдебен състав на
ВОС намира решението за валидно и допустимо в обжалваната част.
По отношение на неправилността на първоинстанционния съдебен акт, съобразно
чл. 269, ал.1, изр. второ от ГПК, въззивният съд е ограничен от посочените в жалбата
оплаквания. Релевираните от въззивника такива се свеждат до начина на изчисляването на
положените часове труд – дължи ли се превръщане на часовете, положен нощен труд в
дневен, съответно дължи ли се заплащане на извънреден труд за така преобразуваните
часове труд.
Не се спори, че страните са обвързани от служебно правоотношение по ЗМВР в
спорния период, доколкото Н. е държавен служител в ОД на МВР-Варна. Приложимият
закон, уреждащ този вид обществени отношения е ЗМВР, който е специален по отношение
на ЗДСл по аргумент от чл. 142, ал. 2 ЗМВР.
С оглед характера на заеманата длъжност през процесния период Н. е полагал труд
през нощта (22.00 – 06.00 часа), а отработеното работно време се е изчислявало сумарно, за
което обстоятелство също липсва спор между страните.
Съгласно разпоредбата на чл. 176 от ЗМВР брутното месечно възнаграждение на
държавните служители на МВР се състои от основно месечно възнаграждение и
допълнителни възнаграждения. Сред предвидените в същия закон допълнителни
възнаграждения е и допълнително месечно възнаграждение за извънреден труд – чл.178,
ал.1, т.3 от ЗМВР.
Разпоредбата на чл. 187, ал. 3 от ЗМВР регламентира, че работното време на
държавните служители се изчислява в работни дни - подневно, а за работещите на 8-, 12- или
24-часови смени - сумирано за тримесечен период. Работата извън редовното работно време
се компенсира с допълнителен платен годишен отпуск за работата в работни дни и с
възнаграждение за извънреден труд за работата в почивни и празнични дни - за служителите
на ненормиран работен ден; възнаграждение за извънреден труд за отработени до 70 часа на
отчетен период - за служителите, работещи на смени – чл. 187, ал. 5, т. 2 от ЗМВР., а
извънредният труд по ал. 5 се заплаща с 50 на сто увеличение върху основното месечно
възнаграждение-чл. 187, ал. 6 от ЗМВР.
Редът за организацията и разпределянето на работното време, за неговото
отчитане, за компенсирането на работата на държавните служители извън редовното
работно време, режимът на дежурство, времето за отдих и почивките за държавните
служители се определят с наредба на министъра на вътрешните работи. За периода от
19.08.2014 г. до 01.04.2015 г. е действала Наредба № 8121з-407/11.08.2014 г. (ДВ, бр. 69 от
19.08.2014 г., в сила от 19.08.2014г, отм., бр. 40 от 2.06.2015 г., в сила от 1.04.2015 г). От
01.04.2015г. до 29.07.2016г. е действала Наредба № 8121з-592/25.05.2015 г., която е била
отменена с Решение № 8585 от 11.07.2016 г. на ВАС по адм. д. № 5450/2016 г., обнародвано
в ДВ бр. 59 от 29.07.2016 г. От 02.08.2016г. до отм. ДВ бр. 3/10.01.2020, в сила от
14.01.2020, но действала в исковия период е Наредба № 8121з-776 от 29.07.2016 г. (обн., ДВ,
3
бр. 60 от 2.08.2016 г., в сила от 2.08.2016 г). Текстовете на чл. 3, ал. 3 и в трите наредби са
идентични, като гласят, че при работа на смени е възможно полагането на труд и през нощта
между 22,00 и 6,00 ч., като работните часове не следва да надвишават средно 8 часа за всеки
24-часов период.
Съобразно чл. 31, ал. 2 от Наредба № 8121з-407/11.08.2014 г. (ДВ, бр.69 от
19.08.2014 г., отм. ДВ, бр.40 от 2.06.2015 г., в сила от 1.04.2015 г.). при сумирано отчитане
на отработеното време общият брой часове положен труд между 22,00 и 6,00 ч. за отчетния
период се умножава по 0,143. В следващите две Наредби № 8121з-592/25.05.2015 г и №
8121з-776/29.07.2016г, последната приложима към процесния период 01.10.2016г. до
30.09.2019 г., липсва изрична регламентация за преизчисляване на нощния труд в дневен.
Доколкото в последните две наредби е посочено, че отново се касае за сумарно отчитане на
работното време, но не е посочен алгоритъм за преизчисляване, е налице празнота и следва
да се приложи субсидиарно чл. 9 ал. 2 от Наредбата за структурата и организацията на
работната заплата, която гласи, че при сумирано изчисляване на работното време, нощните
часове се превръщат в дневни с коефициент, равен на отношението между нормалната
продължителност на дневното и нощното работно време, или коефициент 1,143. В противен
случай би се поставил държавния служител в МВР в неравностойно положение спрямо
работниците по трудови правоотношения, чиито правоотношения се регулират от КТ.
По изложените съображения исковата претенция за заплащане на извънреден труд
за процесния период, получен след преобразуване на положените часове нощен труд в
дневен, се явява доказана по основание. От събраните по делото доказателства се установи,
че ищецът, за периода от 01.10.2016 г. до 30.09.2019 г., е положил 1578 ч. извънреден нощен
труд, като дължимото възнаграждение съобразно ССчЕ, явяващо се разлика с вече
заплатеното е в размер на сумата от 1586.48 лева. Законната лихва върху неизплатените,
като преизчислени с коефициент 1.143 положени часове нощен труд се дължи, считано от
датата на подаване на исковата молба-121.10.2019г. до окончателното изплащане на
задължението. ОД на МВР дължи и обезщетение за забава върху сумата в общ размер на
1586.48лв., представлявмаща дължимо допълнително възнаграждение за периода от
01.10.2016г. до 30.09.2019г. в размер на общо 201.30лв., въпреки, че вещото лице сочи
сумата от 210.30лв., но в тази част жалба от въззиваемия Н. Г. Н. няма, а и не следва да бъде
влошавано положението на въззивника ОД на МВР-Варна.
Предявените искове са основателни.
Поради съвпадане на изводите на ВОС с тези в първоинстанционното решение ,
последното следва да бъде потвърдено, включително в частта за държавните такси и
депозит за вещо лице в общ размер на 255.79лв. на осн. Чл. 78, ал. 6 от ГПК. Разноски на
осн. Чл. 78, ал. 1 от ГПК не са присъждани.
При този изход на спора, не се следват разноски в полза на въззивника.
Въззиваемият е направил искане за присъждане на разноски, представяйки доказателства за
заплатено адвокатско възнаграждение от 360.00лв., съгласно договор за правна защита и
съдействие и списък по чл. 80 от ГПК, а въззивното дружество е възразило за прекомерност.
Заплатеното адвокатско възнаграждение следва да бъде намалено, на осн. чл. 78, ал. 5 от
ГПК по реда на чл. 7, ал. 2, т. 2 от Наредба № 1/09.07.2004г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения, до размера на сумата от 341.05лв., съобразено с ниската
действителна фактическа и правна сложност на спора.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 3475/27.07.2020г. по гр.д. № 17098/2019г. на 43-ти
4
състав на ВРС, в частта в която Областна дирекция на МВР гр. Варна, с адрес гр. Варна, ул.
„Цар Калоян“, № 2, представлявано от Д.С.П., е осъдена да заплати Н. Г. Н., ЕГН
**********, с адрес: ***, сумата от 1586,48 лева, представляваща дължимо допълнително
възнаграждение за положен от него извънреден труд, за периода от 01.10.2016 г. до
30.09.2019 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на
исковата молба до окончателното изплащане на задължението, на осн. чл. 178, ал. 1, т. 3, вр.
Чл. 187, ал. 5, т. 2 от ЗМВР, в частта в която е осъдена да заплати на Н. Г. Н., ЕГН
**********, с адрес: ***, сумата от 201,30 лева – обезщетение за забава, начислено за
периода от 01.01.2017 г. до 30.09.2019 г., върху сумата от 1586,48 лева, представляваща
дължимо допълнително възнаграждение за положен извънреден труд, за периода от
01.10.2016 г. до 30.09.2019 г., на осн. Чл. 86 от ЗЗД и в частта в която е осъдена да заплати
в полза на бюджета на съдебната власт, по сметка на ВРС сумата от 255,79 лева, на осн. чл.
78, ал. 6 от ГПК.
ОСЪЖДА Областна дирекция на МВР гр. Варна, с адрес гр. Варна, ул. „Цар
Калоян“, № 2, представлявана от директора Д.С.П., да заплати на Н. Г. Н., ЕГН **********,
с адрес: ***, разноски за въззивната инстанция в размер на 341.05 лв., на осн. чл. 78, ал. 1 от
ГПК.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване, предвид разпоредбата на чл.
280, ал. 3, т. 1, предл. 1 от ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5