Решение по дело №354/2025 на Административен съд - Кърджали

Образувано е по жалба на Х. Р. С. от [населено място], подадена чрез пълномощник, срещу Ревизионен акт №Р-16000924003536-091-001/16.01.2025 г., издаден от органи по приходите към ТД на НАП-Пловдив, потвърден изцяло с Решение №107/11.04.2025 г., издадено от директора на Дирекция “Обжалване и данъчно-осигурителна практика“-Пловдив при ЦУ на НАП, с който е ангажирана отговорността на жалбоподателя по чл. 19, ал.1 от ДОПК, в качеството му на управител на „Серджо 87“ ЕООД, за задълженията на дружеството по Закона за данък върху добавената стойност /ЗДДС/, в размер на *** лв. – главница и лихви в размер на *** лв., за данъчни периоди 01.01.2021 г. - 30.04.2021 г., както и за задължения за 2021 г. за корпоративен данък по Закона за корпоративното подоходно облагане /ЗКПО/, в размер на *** лв.-главница и лихви- *** лв.

Жалбоподателят намира оспорения акт за незаконосъобразен. Счита, че констатациите на органите по приходите са неправилни, като противоречащи на установените факти. Сочи и неправилно тълкуване и прилагане на материалния закон, както и нарушение на принципите на законност, обективност, добросъвестност и служебно начало, тъй като ревизиращите органи /РО/ от една страна не са извършили необходимите процесуални действия и обстоен анализ на събраните доказателства, а от друга - неправилно интерпретирали събраните данни. Намира, че в случая не е установено твърдяното от РО поведение, което може да се определи като укриване на факти, по смисъла на чл.19, ал.1 ДОПК. Счита, че при липсата на доказани фактически действия по укриване на данъчни задължения, недоказана се явява и причинната връзка между действията на лицето и невъзможността да бъдат събрани установените публични задължения на друг правен субект. Твърди също, че е бил управител на „Серджо 87“ ЕООД до 07.05.2021 г., но въпреки това са му вменени данъчни задължения по ЗКПО за цялата 2021 г., като по отношение на периода 08.05.2021 г. – 31.12.2021 г. липсва основен елемент от хипотезата на чл.19, ал.1 ДОПК - лицето да е било управител на дружеството. В случая не било изпълнено и изискването отговорността на третото лице да се ангажира едва след като е изчерпана възможността за събиране на задълженията от имуществото на юридическото лице. В съдебно заседание, чрез процесуалния си представител, и в представено от последния писмено становище, поддържа подадената жалба. Иска отмяна на оспорения ревизионен акт. Претендира направените по делото разноски.

Ответникът – директор на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" - Пловдив при Централно управление на Национална агенция за приходите, в писмено становище, представено от пълномощник, намира жалбата за неоснователна. Излага подробни съображения, че по отношение на жабоподателя са налице предпоставките на чл.19, ал.1 от ДОПК и последния отговаря за несъбраните задължения на „Серджо 87“ ЕООД, установени с РА. Счита, че лицето, в качеството си на управител и едноличен собственик на дружеството съзнателно е укрило факти и обстоятелства, чрез подаване на справки - декларации по ЗДДС за данъчни периоди м.01.2021 г. – м.04.2021 г., съдържащи неверни данни, както и чрез неподаване на ГДД по чл.92 от ЗКПО за 2021 г., въпреки осъществяваната от дружеството дейност в горния период. В подадените от управителя на дружеството декларации не бил отразен пълния обем на извършените сделки, в резултат на което били заплатени данъци в по-малък размер от дължимия. В тази връзка счита, че става въпрос за съзнателни, волеви действия на лицето, извършващо оперативното управление на дружеството, като същото е било наясно със смисъла и значението на действията си, предвиждало е техните последици и е искало или допускало настъпването им. Индиция за последното било и обстоятелството, че след прехвърляне на дружествените дялове и заличаването на управителя, дружеството е престанало да осъществява дейност, като последната подадена СД по ЗДДС била за данъчен период - м.09.2021 г. Сочи, че Х. С. е продължил да подава документи на дружеството и след заличаването му като управител. Счита, че е доказана и причинно-следствената връзка между поведението на лицето и невъзможността да бъдат събрани задълженията на дружеството. Управителят е бил наясно с приходите на дружеството, с които е било възможно погасяване на публичните му задължения, но като не ги е декларирал по надлежния ред, е лишил данъчната администрация от възможността за събирането им. Респ., при коректно деклариране на реално извършените доставки, дружеството е могло да погаси данъчните си задължения, а при липса на изпълнение - приходната администрация да предприеме действия по обезпечаване на събирането на задълженията. По изложените съображения, намира оспорения ревизионен акт за законосъобразен. Претендира юрисконсултско възнаграждение. Прави възражение за прекомерност на адвокатско възнаграждение, ако същото е над минималния размер, определен в Наредба №1/2004 г. за възнаграждения за адвокатска работа.

Съдът, като взе предвид представените по делото доказателства и становищата на страните, приема за установени следните факти и обстоятелства:

Със Заповед за възлагане на ревизия №Р-16000924003536-020-001/17.07.2024 г., издадена от началник сектор при ТД на НАП – Пловдив, на основание чл. 112 и чл. 113 от ДОПК, е възложена данъчна ревизия по отношение на Х. Р. С. от [населено място], в качеството му на управител на „Серджо 87“ ЕООД, [населено място] с ЕИК ***, за установяване на отговорността му за задълженията на горното дружество за корпоративен данък за 2021 г., както и за данък върху добавената стойност за периода 01.01.2021 г. – 30.04.2021 г. Със Заповед № Р-16000924003536- 023-001/20.08.2024 г., на основание чл. 34, ал. 1 от ДОПК, ревизията е спряна, а със Заповед № Р-16000924003536-143-001/16.09.2024 г., е била възобновена. Заповедите са подписани с квалифициран електронен подпис и надлежно връчени на ревизираното лице.

В срока, установен в чл. 117, ал. 1 от ДОПК е съставен Ревизионен доклад (РД) № Р- 16000924003536-092-001/16.12.2024 г., връчен на ревизираното лице на 30.12.2024 г. /л.172 от делото/.

Въз основа на констатациите в горния РД е издаден и процесния Ревизионен акт /РА/ № Р-16000924003536-091-001 / 16.01.2025 г., с който е ангажирана отговорността на Х. Р. С. по чл. 19, ал.1 от ДОПК, като управител на „Серджо 87“ ЕООД, [населено място] с ЕИК ***, за задължения на дружеството за периода 01.01.2021 - 30.04.2021 г., по Закона за данък върху добавената стойност, в размер на *** лв. – главница и лихви в размер на *** лв., както и задължения в размер на *** лв.- главница и лихви- *** лв. за корпоративен данък за 2021 г. по Закона за корпоративното подоходно облагане, установени с Ревизионен акт № Р-16002423000727-091-001/30.10.2023 г.

С Решение №107/11.04.2025 г., директорът на Дирекция „ОДОП“ - Пловдив е потвърдил изцяло Ревизионен акт №Р-16000924003536-091-001/16.01.2025 г., относно определените в него задължения, ведно с лихвите към тях.

В хода на ревизионното производство са направени следните относими към предмета на делото констатации:

Х. Р. С. е управител и едноличен собственик на капитала на „Серджо 87“ ЕООД, от вписването му на [дата] в Търговски регистър към Агенция по вписванията до 07.05.2021 г. Дружеството е осъществявало дейност, свързана с търговия с хранителни стоки в [населено място], [улица]. На 07.05.2021 г., с Договор за продажба на дружествени дялове, Х. Р. С. е продал на Ж. Р. Р. дружествените дялове на „Серджо 87“ ЕООД. След продажбата, като едноличен собственик на капитала и управител на дружеството е вписано лицето Ж. Р. Р.. Вписана е и промяна на седалището и адреса на управление на дружеството в [населено място], [улица].

На „Серджо - 87“ ЕООД е извършена ревизия по особения ред на чл.122 от ДОПК, приключила с PA № Р-16002423000727-091-001/30.10.2023 г., с който са установени допълнителни задължения за ДДС в размер на *** лв. и за корпоративен данък в размер на *** лв., ведно с прилежащи лихви. Прието е, че в дневниците за покупки и справките-декларации на дружеството по ЗДДС, не са отразени всички фактури за доставки на стоки, издадени в периода 01.01.2021 г. - 30.04.2021 г. Полученият от реализацията им приход не е отчетен и е укрит, като не е внесен и дължимият ДДС. Прието е също, че стоките, налични по счетоводни данни към 31.03.2021 г., са реализирани от дружеството през м.04.2021 г., като за извършените облагаеми доставки не е начислен и внесен дължимият ДДС. Въз основа на приетите за неотчетени приходи, реализирани в периода 01.01.2021 г. – 30.04.2021 г., е определен и дължимия корпоративен данък за 2021 г. Поради непредставяне на счетоводни документи, на основание чл. 71, т. 1 от ЗДДС, не е признато и право на приспадане на упражненото право на данъчен кредит. Ревизионен акт № Р-16002423000727-091-001/30.10.2023 г. не е обжалван и е влязъл в сила, а установените с него данъчни задължения, не са внесени в бюджета.

В хода на ревизията е констатирано, че през ревизираните периоди, за които са установени допълнителни задължения за „Серджо - 87“ ЕООД, дружеството е извършвало дейност и е било управлявано и представлявано от ревизираното лице. За периода от 07.05.2021 г. до издаване на ревизионния акт, дружеството не е извършвало дейност. При извършена проверка в информационните масиви на НАП е установено, че купувачът на дружествените дялове - Ж. Р. Р. е вписан като едноличен собственик на капитала, представляващ и управляващ и други 57 дружества.

За изясняване на факти и обстоятелства от значение за процесната ревизия са извършени процесуални действия, описани в РА, както и в констативната част на изготвения РД, неразделна част от РА. В хода на проверката на жалбоподателя е връчено Искане за представяне на документи и писмени обяснения №Р-16000924003536-040-001/06.08.2024 г. Ревизираното лице е представило писмени обяснения, според които изисканите документи са предадени на Ж. Р. Р. при продажбата на дружествените дялове, поради което не разполага с никакви документи, касаещи дейността на дружеството. В обясненията е посочено също, че при прехвърлянето на дружествените дялове не е изготвен приемо-предавателен протокол, тъй като такъв не е поискан от купувача.

При проверка в информационните масиви на НАП е установено, че справките-декларации по ЗДДС на дружеството за данъчни периоди от м.01.2021 г. до м.09.2021 г. (включително и след продажбата на дружествените дялове на 07.05.2021 г.) са подавани по електронен път, с квалифициран електронен подпис на Х. Р. С.. За „Серджо - 87“ ЕООД не е подадена годишна данъчна декларация (ГДД) по чл. 92 от Закона за корпоративното подоходно облагане (ЗКПО) за 2021 г., въпреки че дружеството е осъществявало стопанска дейност. При извършено проучване на финансовото и имуществено състояние на „Серджо - 87“ ЕООД, не е установена собственост на дружеството, нито дълготрайни активи.

След направен анализ на събраните в хода на ревизията доказателства и получената информация от изследваните източници е прието, че налице основание за ангажиране на отговорността на физическото лице по чл.19, ал.1 от ДОПК. Посочено е, че за периодите, за които са установени допълнителни задължения на дружеството, Х. Р. С. е едноличен собственик на капитала и управител на „Серджо - 87“ ЕООД. Като управител на задължено юридическо лице по чл. 14, т. 1 и т. 2, е подавал СД по ЗДДС, но в тях не е отразил надлежно всички факти и обстоятелства, които по закон е длъжен да обяви. Управителят е бил наясно с реализираните от дружеството продажби, но съзнателно не ги е декларирал. Това несъответствие между декларираното и действителното, представлява укриване, по смисъла на чл.19, ал.1 от ДОПК. Прието е наличие на обективна невъзможност за събиране на публичните задължения на дружеството, тъй като същото не притежава движими и недвижими активи, които да послужат за обезпечаване на публичните вземания. Посочено е, че към 08.04.2024 г. по образувано изпълнително дело № [номер]/[година] „Серджо — 87“ ЕООД има задължения в размер на *** лв., като няма разсрочване или отсрочване на задълженията по изпълнителното дело. В хода на извършената ревизия на дружеството, до дирекция „Събиране“ е изпратено Искане за налагане на предварителни обезпечителни мерки № Р- 16002423000727-039-001/14.08.2023 г. но при извършената проверка в информационните масиви на НАП, не са установени активи на дружеството, които да послужат за обезпечаване на публичните задължения. След извършено проучване на имущественото състояние на „Серджо - 87“ ЕООД е установено, че дружеството не е притежавало недвижими имоти, МПС и няма осъществени разпоредителни действия с такива, поради което няма основание за прилагане на чл. 216 от ДОПК. С оглед липсата на притежавано от дружеството имущество, включително и авоари по банковите сметки, които да послужат за обезпечаване на публичните задължения, производството по принудително изпълнение е прекратено. Във връзка с установеното е прието, че като управител на дружеството, жалбоподателят е отговорен за невъзможността да бъдат събрани изискуемите публични вземания. Същият е знаел, че дружеството не притежава активи, в т.ч. дълготрайни материални активи и авоари по банковите сметки. По тази причина, и тъй като публичният изпълнител не е установил имущество и средства на дружеството по банкови сметки, не са предприети и действия за обезпечаване на задълженията на дружеството. Такова имущество не било установено и след проверка на данните в информационните масиви на НАП, като притежаваната от дружеството сметка в „Първа инвестиционна банка“ АД, е била закрита на 26.04.2021 г. Прието е също, че липсата на коректни данни за задълженията на юридическото лице препятства събирането на задълженията за данъци, а приходната администрация е лишена от изпълнително основание, въз основа на което да проведе евентуално принудително изпълнение.

По горните съображения е направен извод, че са налице предпоставките за ангажиране на отговорността на Х. Р. С. по реда на чл. 19, ал. 1 от ДОПК за задълженията на „Серджо - 87“ ЕООД, установени с PA № P-16002423000727-091-001/30.10.2023 г., като на лицето, в качеството му на управител на горното дружество за ревизираните данъчни периоди, е вменена отговорност за невнесените данъчни задължения на дружеството в размер на *** лв. - главница, ведно с начислената и дължима лихва в размер на *** лв.

При така установеното от фактическа страна съдът формира следните правни изводи:

Жалбата е процесуално допустима, като подадена в срока по чл. 156, ал. 1 от ДОПК и след осъществен административен контрол. Оспореният Ревизионен акт е потвърден изцяло с Решение №107/11.04.2025 г. на директора на Дирекция „ОДОП“- Пловдив при ЦУ на НАП.

Разгледана по същество жалбата е частично основателна.

Предмет на оспорване в настоящото производство е Ревизионен акт №Р-16000924003536-091-001/16.01.2025 г., издаден от К. Г. Н. – [длъжност] към ТД на НАП-Пловдив, възложил ревизията и А. Г. А., на [длъжност] към ТД на НАП-Пловдив - ръководител на ревизията, потвърден с Решение №107/11.04.2025 г., издадено от директора на Дирекция “Обжалване и данъчно-осигурителна практика“-Пловдив при ЦУ на НАП, с който е ангажирана отговорността на Х. Р. С. по чл. 19, ал.1 от ДОПК, за задълженията на „Серджо 87“ ЕООД, установени с PA № P-16002423000727-091-001/30.10.2023 г. - ДДС в размер на *** лв., за периода 01.01.2021 г. - 30.04.2021 г., както и за корпоративен данък в размер на *** лв., за периода 01.01.2021 г. - 31.12.2021 г., ведно с дължими лихви, общо в размер на *** лв.

При извършената проверка по чл.160, ал.2 от ДОПК на оспорения РА, съдът установи, че същия е валиден административен акт, издаден от компетентни органи, съгласно чл. 119, ал. 2 от ДОПК, след провеждане на ревизия, възложена от надлежно оправомощен административен орган и в определения от него срок. В съдържанието на ревизионния акт, както и на РД е отразено, че са издадени чрез информационна система "Контрол", като електронен документ, подписан с електронен подпис. Представянето на електронните документи на хартиен носител като заверен от страната препис е допустимо, по силата на чл. 184, ал.1 от ГПК, вр. с § 2 от ДР на ДОПК. Същите са подписани от издателите им с валидни електронни подписи, положени в съответствие със Закона за електронния документ и електронния подпис, поради което съдът намира, че обжалвания ревизионен акт не страда от пороци, водещи до неговата нищожност.

Спазена и формата, предвидената в чл. 120, ал. 1 и ал. 3 от ДОПК. Същия съдържа реквизитите по чл. 120, ал. 1, т. 1 – т. 8 от ДОПК и определя данъчни задължения в рамките на периода, за който е възложена ревизията. Съдържа и препращане към констатациите от ревизионния доклад, както и разпоредителна част, в която е посочен размерът на задълженията, като съдът не констатира съществени процесуални нарушения на административно-производствените правила.

По материалната законосъобразност на акта:

Съгласно разпоредбата на чл. 19, ал.1 от ДОПК, въз основа на която е ангажирана отговорността на жалбоподателя, който в качеството си на управител, член на орган на управление, прокурист, търговски представител, търговски пълномощник на задължено юридическо лице по чл. 14, т. 1 и 2 укрие факти и обстоятелства, които по закон е бил длъжен да обяви пред органа по приходите или публичния изпълнител и вследствие от това не могат да бъдат събрани задължения за данъци и/или задължителни осигурителни вноски, отговаря за непогасеното задължение.

Тълкуването на горната разпоредба и приетото в съдебната практика налагат извод, че разпоредбата на чл. 19 ДОПК касае особен случай на лична имуществена отговорност на лица, управляващи задължени за данъци/осигурителни вноски субекти – задължени лица по чл. 14, т. 1 и т. 2 ДОПК. Фактическият състав на разпоредбата на чл. 19, ал. 1 ДОПК включва кумулативно следните елементи: 1. лицето да има качеството на орган на управление или на управител на задължено лице по чл. 14, т. 1 и т. 2 ДОПК, в периода, за който са установени публичните задължения; 2. да е налице поведение на това лице, изразяващо се в действие или бездействие, чрез което се укриват факти и обстоятелства, които по закон е било длъжно да обяви пред органа по приходите или публичния изпълнител; 3. невъзможност за събиране на публични вземания за данъци и задължителни осигурителни вноски; 4. причинно-следствена връзка между поведението на лицето и невъзможността за събиране на задължения за данъци или задължителни осигурителни вноски. На основание чл. 170, ал. 1 от АПК, вр. § 2 от ДР на ДОПК, тежестта за установяване на всички тези елементи от фактическия състав на чл.19, ал.1 ДОПК, е на органа по приходите.

Установи се от приложените по делото доказателства, че жалбоподателят Х. С. е бил управител на „Серджо 87“ ЕООД, в периода на възникване на задължения на дружеството за данъци, установени с влязъл в сила Ревизионен акт № P-16002423000727-091-001/30.10.2023 г.

Елемент на фактическия състав по чл. 19, ал. 1 ДОПК е и укриването на факти и обстоятелства, които по закон лицето е било длъжно да обяви пред органа по приходите или публичния изпълнител.

По отношение на приетото от РО укриване на факти и обстоятелства, свързани с липсата на подадена годишна данъчна декларация по чл. 92 от Закона за корпоративното подоходно облагане (ЗКПО) за 2021 г., следва да се отбележи следното:

Съгласно чл.92, ал.2 от ЗКПО, годишната данъчна декларация се подава в срок от 1 март до 30 юни на следващата година в териториалната дирекция на Националната агенция за приходите по регистрация на данъчно задълженото лице. По силата на горната разпоредба, задължението на представляващия дружеството за подаване ГДД по чл.92 от ЗКПО, за дължимия от „Серджо-87“ ЕООД годишен корпоративен данък за 2021 г., е възникнало най-рано на 30.03.2022 г. Към тази дата обаче, предвид извършеното на 07.05.2021 г. прехвърляне на дружествените дялове, РЛ не е било нито едноличен собственик, нито управител на горното дружество, респ., не е лицето, на което законът вменява задължение за деклариране на фактите и обстоятелствата, свързани с данъчния финансов резултат и дължимия годишен корпоративен данък на дружеството за 2021 г. По тази причина не може да се приеме, че недекларирането им от страна на РЛ, представлява укриване на тези факти и обстоятелства, поради което съдът приема, че по отношение на задълженията за корпоративен данък за 2021 г., в размер на *** лв.-главница и лихви - *** лв., не са налице всички предпоставки за ангажиране на отговорността на РЛ по чл.19, ал.1 ДОПК, а последното е основание за отмяна на оспорения РА, в тази му част.

По отношение на приетото от РО невярно деклариране на данни в справки–декларации по ЗДДС на дружеството, за данъчни периоди от м.01.2021 г. до м.04.2021 г. вкл., съдът приема за установено по делото, че горните СД по ЗДДС, включително и след продажбата на дружествените дялове на 07.05.2021 г., са подавани по електронен път, с квалифициран електронен подпис на Х. Р. С.. В тази връзка, обратно на твърденията на жалбоподателя, настоящата инстанция приема, че подаването на справки-декларации по ЗДДС, съдържащи неверни данни за получените облагаеми доставки и реализираните приходи от продажби от „Серджо 87“ ЕООД, в резултат на което е начислен и заплатен ДДС в размер, по-малък от дължимия, представлява укриване на факти и обстоятелства, които управителят е бил длъжен да обяви вярно пред органите по приходите. Субект на укриването е управителят, тъй като по силата на чл. 141, ал. 2 от ТЗ, представлява дружеството, организира и ръководи дейността му /чл. 141, ал. 1 от ТЗ/. Именно в това му качество, РЛ е знаело или е следвало да знае за извършените от дружеството сделки, както и че в подадените справки-декларации по ЗДДС, следва да отрази вярно данните за получени облагаеми доставки и реализирани приходи от продажби.

Правилни са и изводите на РО, за наличие на причинна връзка между укритите от управителя данни в СД по ЗДДС и невъзможността органите по приходите да съберат установените публични задължения на дружеството по ЗДДС.

По делото няма спор по отношение на размера на несъбраните публични задължения на „Серджо 87“ ЕООД. Установено е също, че дружеството не притежава активи, които да послужат за обезпечаване на тези задължения. В случая укриването на данни от страна на управителя на дружеството, за реално получените облагаеми доставки и реализираните приходи от продажби е причината за определяне на недействителен, по-нисък размер на ДДС за внасяне. Това укриване на факти и обстоятелства осигурява възможността да не се плащат своевременно данъчните задължения в пълен размер, като установяването и определянето на реалния им размер, извършено след преустановяване на дейността на дружеството, когато последното не е разполагало със средства за погасяването им, е по причина именно на укриването на основанието за тяхното възникване. В тази връзка, от наличните по делото данни за приходи от извършени, но неотчетени продажби, както и осчетоводените стокови запаси на дружеството към 31.03.2021 г. се установява, че при подаването на справките-декларации по ЗДДС за м. 01. 2021 - м.04.2021 г., дружеството е разполагало с имущество, което да послужи за погасяване на задълженията, в случай, че същите са били своевременно декларирани. В резултат на невярното деклариране обаче, управителят на търговското дружество е лишил приходната администрация от годно изпълнително основание по чл. 209, ал. 2, т. 2 от ДОПК, респ. от възможността за събиране на дължимото ДДС, включително и чрез провеждане на принудително изпълнение за събиране на вземанията.

По изложените съображения правилно е била ангажирана отговорността на РЛ по чл.19, ал.1 от ДОПК за задълженията на „Серджо 87“ ЕООД, за ДДС за данъчни периоди: 01.01.2021 г. – 30.04.201 г., в размер на *** лв. – главница, както и лихви в размер на *** лв., поради което, в тази част жалбата е неоснователна и следва да бъде отхвърлена.

С оглед изхода на спора и направените от страните искания за деловодни разноски, такива следва да бъдат присъдени на страните по компенсация, съобразно уважената/отхвърлената част от жалбата. Като взе предвид фактическата и правна сложност на делото, проведеното едно открито съдебно заседание, в което адв.Т. е взел участие, без да са правени доказателствени искания, съдът намира за основателно възражението за прекомерност на изплатеното адвокатско възнаграждение, за горницата над 8 347 лв. Този размер е в рамките на минимума, определен в чл.8, ал.1, вр. с чл.7, ал.2, т. 4 от Наредба №1/2004 г. за възнаграждения за адвокатска работа, в какъвто смисъл е и направеното от ответната страна възражение. В тази връзка, при направени от жалбоподателя разноски общо в размер на 8 357 лв., от които: 10 лв. за внесена д.т. и 8347 лв. за адвокатско възнаграждение, на същия се следват деловодни разноски в размер на 899 лв.

На основание чл. 161, ал. 1 от ДОПК, вр. с чл.8, ал.1, вр. с чл.7, ал.2, т.4 от Наредба №1/2004 г., разноските за юрисконсултско възнаграждение, възлизат на 8 347 лв., които съобразно уважената част от жалбата се редуцират до 7 445 лв. По компенсация съдът следва да осъди жалбоподателя да заплати на НАП, разноски по делото, в размер на 6 546 лв.

Водим от горното и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК, съдът

 

Р Е Ш И:

 

ОТМЕНЯ Ревизионен акт №Р-16000924003536-091-001/16.01.2025 г., издаден от органи по приходите към ТД на НАП-Пловдив, потвърден с Решение №107/11.04.2025 г., издадено от директора на Дирекция “Обжалване и данъчно-осигурителна практика“-Пловдив при ЦУ на НАП, в частта му, с която е ангажирана отговорността на Х. Р. С. по чл. 19, ал.1 от ДОПК, за задълженията на „Серджо 87“ ЕООД, с ЕИК *** за корпоративен данък по ЗКПО за 2021 г., в размер на 7 840,83 лв. – главница, ведно с лихви в размер на 2 516,65 лв.

ОТХВЪРЛЯ като неоснователна жалбата на Х. Р. С. срещу Ревизионен акт №Р-16000924003536-091-001/16.01.2025 г., издаден от органи по приходите към ТД на НАП-Пловдив, потвърден с Решение №107/11.04.2025 г. на директора на Дирекция “ОДОП“-Пловдив при ЦУ на НАП, в частта му, с която е ангажирана отговорността на Х. Р. С. по чл. 19, ал.1 от ДОПК, за задълженията на „Серджо 87“ ЕООД, с ЕИК *** за ДДС по Закона за данък върху добавената стойност за данъчни периоди: 01.01.2021 г. - 30.04.2021 г., в размер на 59 573,81 лв. – главница и лихви в размер на 26 279,49 лв.

ОСЪЖДА Х. Р. С. от [населено място], [улица], с [ЕГН], да заплати на Национална агенция за приходите, разноски по делото в размер на 6 546 лева.

Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред Върховния административен съд, в 14 - дневен срок от съобщаването му на страните.

Препис от решението да се връчи на страните.