№ 10154
гр. София, 14.06.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 37 СЪСТАВ, в закрито заседание на
тринадесети юни през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:ДИМИТРИНКА ИВ.
КОСТАДИНОВА-МЛАДЕНОВА
като разгледа докладваното от ДИМИТРИНКА ИВ. КОСТАДИНОВА-
МЛАДЕНОВА Гражданско дело № 20221110142373 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл.124 и сл. ГПК
Образувано е предявен на 04.08.2022г. от Ц. И. Б. против Е. И. И. иск с правно
основание чл. 127, ал. 2 от СК - за уреждане на въпроса за родителската им отговорност по
отношение на общото им дете Самуил Ц.ов И., родена на 06.01.2007г. Ищецът твърди с
ответника са живели на съпружески начала до 2017г. като заедно са отглеждали общият им
син, с който до раздялата бил много близък. След раздялата на страните детето постепенно
се отчуждило от баща си поради редица действия на майката, с които ограничавала
контактите им. В момента ищецът имал ново семейство, в което се родила неговата дъщеря
Ая, която синът му не познавал все още, защото майка му не му давала възможност да
контактува с бащата. Вече почти три години ищецът не бил прекарвал време със сина си и
единствените места, на които го вижда от далеч са турнирите по водна топка, в които детето
участва и които се провеждат веднъж на няколко месеца. В същото време ищецът
потвърждава, че ответникът е полагала грижи за отглеждането на детето им и се е справила
добре, въпреки че е вземала сама решения относно важни избори в живота му като училище,
в което да учи, спорта който да практикува и допълнителните извънучебни занимания. По
изложените съображения ищецът не възразява родителските права по отношение на
непълнолетния Самуил да се упражняват от майката, а на него да бъде определен стандартен
режим на лични отношения, а именно всяка първа и трета седмица от месеца за времето от
петък до неделя с преспиване, како и през ваканциите. Ищецът изявява желание да се
съобразява с всички извънкласни занимания, на които детето Самуил ходи. Заявява и
желание да заплаща месечна издръжка в размер на 250 лв., каквато е заплащал и до
настоящия момент.
В срока по чл.131 от ГПК е депозиран отговор на исковата молба от ответника
Е. И. И., в който оспорва всички твърдения на ищеца. Заявява, че по време на съвместния
им живот бащата не е полагал никакви грижи за детето им. Твърди още, че в най-трудните
години на отглеждане на детето бащата заложил на развитието на хобитата си – колоездене
и различни спортове и не намерил време да изгради каквато и да е връзка със сина си. В
отговора от страна на ответника се изброяват ситуации, по време на съвместния живот на
страните, в които бащата не е оказвал никакво съдействие в отглеждането на детето: не го
водил и вземал от училище, не го подкрепял в първите му тренировки по плуване, а в
1
последствие и по водна топка, не го е водил на курсове по английски. Посочват се случаи,
когато го е забравил на ски пистата и се е прибрал в хотела сам, също оставил го сам в
Борисовата градина и го накарал да се прибере самичък без да се интересува как се чувства
детето изоставено от баща си или е шофирал мнокогратно опасно, поставяйки детето в
опасност и отправяйки обиди и ругатни към другите участници в движението. Ответникът
твърди, че раздялата на страните през 2017г. била по нейна инициатива след като в
продължение на девет месеца страните живели в пълно мълчание като съквартиранти, и
дори ищецът предложил да разделят хладилника на две половини. Това сложило край на
отношенията им и тя го помолила да се изнесе. Ответникът твърди още, че никога не е
ограничавала контактите на сина си с неговия баща. След като той се прибрал от последното
море, прекарано с баща си изключително разочарован, че последният му е давал да пуши
пури, да пие мастика и да гледа „циците и задниците на жените по плажа” не искал да
контактува с баща си. Ответникът твърди, че общото на страните дете се занимава
професионално с водна топка. Учи в спорно училище по негово желание. Картотекиран е в
СК „ЦСКА – Водна топка”. Заради добрите си изяви в този спорт бил вече част от
националния отбор по водна топка за юноши /15-16г./ Третнровките му били двуразови-
рано сутрин и късно вечер. В събота също имал интензивни тренировки по водна топка, а в
неделя ходел на уроци по английски. По изложените съображения майката предлага
ограничен и поетапно раширяващ се режим на лични отношения между бащата и детето,
претендира издръжка в размер на 800 лв., като твърди че с оглед възрастта на детето има
големи разходи по неговото отглеждане и образование. Ответникът излага и допълнителен
аргумент, че налагането на режима на лични отношения с неговия баща, който детето не
желае да вижда, който да се изпълнява веднага ще се отрази върху психиката на детето и
крие рискове за емоционалното и психичното му здраве.
Софийски районен съд, като прецени доказателствата по делото и доводите на
страните съгласно чл. 12 и чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено следното:
Видно от представеното по делото Удостоверение за раждане, издадено въз основа на
Акт за раждане № 10/18.01.2007г., на СО-Район "Студенски", страните са родители на детето
– Самуил Ц.ов И., родена на 06.01.2007г. същият към настоящият момент е редовен ученик
в СУ „Ген В. Стойчев“ гр. София. По делото е представена служебна бележка отСпортен
клуб по водна топка ЦСК, която съдържа информация, че детето посещава тренировки всеки
дето от понеделник до петък от 10.30ч. до 12.30ч. и от 18.ч. до 21 ч. включително.
Следобедните тренировки са по водна топка и такива се провеждат и в съботния ден.
От изявлението на двете страните по делото се установи, че са съжителствали заедно
до 2017г. когато се разделят. Детето Самуил остава при майка си, а бащата изгражда
собствен самостоятелен живот и ново семейство, в което през 2022г. му се ражда и дъщеря
Ая, която детето Самуил не познава.
Двамата родители са изслушани в условията на чл. 59 ал. 6 от СК. Бащата Ц. Б.
заявява, че е трудово ангажиран, има ново семейство, в което отглежда дъщеря на
единадесет месеца, която не познава батко си. Заявява, че се е интересувал през цялото
време от развитието на детето Самуил, плащал е издръжка редовно. Но в същото време през
последните три-четири години не е прекарвал никакво време със сина си. Има желание да
участва активно в живота му и да му помага, но ако детето не желае няма да настоява и да
го насилва. Майката разказва, че работи като застрахователен брокер и цялото си време е
посветила на сина си. Същият се връщал от тренировки и трябвало да има осигурена храна,
защото тренирал много усилено. Известно и е, че синът й не иска да контактува с баща си.
Знае, че в същото време бащата е правил опити да осъществи контакт с него като е ходил на
негови мачове, което било неприятно за детето. След раздялата майката се опитала да
посредничи между двамата, но след последното им море през 2019г. когато настъпил
разрива между сина й и неговия баща се отказала.
При спазване на на изискванията на чл. 15 от ЗЗдет в открито съдебно заседание,
проведено на 07.03.2023г. е изслушан непълнолетният Самуил Ц.ов И.. Същият заяви пред
съда, че живее с майка си,чувства се много добре се развива много добре както в училище
2
така и в спорта, който практикува. Вече бил част от националния отбор по водна топка за
юноши, набор 2007 и за мъже. Непълнолетният заяви, че не желае да си вижда с баща си,
който му е правил много мръсни работи и не желае повече да контактува с него. Знае, че
баща му идва на мачовете му, но това не му е приятно. Не желае да контактува и познава
преродената си сестра. Заявява, че няма сила, която да накара да контактува с баща си.
По делото са събрани и гласни доказателства. Свидетелят Лъчезар Б., брат на ищеца и
чичо на детето Самуил, чиито показания съдът кредитира напълно заявява, че брат му е
много привързан към сина си. Процесът на отчуждаване, който е настъпил през последните
няколко години го натъжавал както него, така и членовете на цялото им семейство, защото
преди раздялата на родителите майка им /бабата по бащина линия/ е помагал в
отглеждането на Самуил. Бащата се интересувал от сина си и бил много горд със спортната
му кариера. В съдебно заседание е разпитана и свидетелката Виолина Линдарева, съседка и
приятелка на майката. Свидетелката разказва за случки отпреди раздялата на страните, при
които детето е било забравено в планината и бащата му е давал да пие и пуши. Свидетелката
разказва, че детето не желае да вижда баща си ,въпреки че майката го насърчавал с думи да
ходи на срещи с него. Свидетелката заявява, че знае, че бащата плащал издръжка от време
на време и че прехвърлил половината от общото им жилище на майката. Съдът кредитира
показанията на свидетелката Линдарева в частта, в която преразказват лични впечатления, а
в частта, в която споделя видяно, чуто и разказано от трети лица съдът не кредитира и няма
да вземе предвид при постановяване на решението.
По делото е постъпил социален доклад от ДСП Младост, изготвен след среща със
страните и техния син. При изследването социалните работници са установили, че детето се
отглежда от неговата майка, която задоволява сама всичките му житейски нужди и
потребности. Детето не осъществява контакт с баща си и неговото разширено семейство.
Детето и изслушано само от социални работници. Същото е заявило, че баща му не се е
интересувал до сега от него, поради което не желае да контактува занапред с баща си.
Детето е заявило, че след акто майка му го е отгледала и възпитала сама баща му се е сетил,
че има син, но вече било късно да установяват контакт помежду си.
След констатирано наличие на симптоми на родителско отчуждение у непълнолетния
Самуил Б. съдът е назначил комплексна съдебно-психологична и психиатрична експертиза.
Според установената от Върховния касационен съд съдебна практика /срв. решение № 111/
28.05.2018 г. по гр.д.№ 4185/ 2017 г., ІV г.о., решение № 222/ 24.06.2015 г. по гр.д.№ 6894/
2014 г., ІV г.о./, съдът не може да определи адекватни мерки относно упражняването на
родителските права и личните отношения на детето, без да съобрази необходимите мерки за
преодоляване на родителското отчуждение, готовността на родителите да ги приложат и
поведението им в хода производството по делото. Неосъзнаването от родителя на вредните
последици за детето от родителското отчуждение, несъдействието или активното
противопоставяне срещу мерките за преодоляване на този психологичен проблем и
отсъствието на готовност за продължаване на работата за преодоляването му, са показателни
за отсъствието на родителски и възпитателски качества у съответния родител. Съдът е
длъжен да съобрази отсъствието на тези качества у единия или у двамата родители, за да
определи съдържанието на мерките относно упражняването на родителските права, както и
да определи при какви условия да се осъществяват личните отношения на детето с другия
родител и в каква степен да бъдат разширени или ограничени. А според решение № 102/
27.06.2019 г. по гр.д.№ 4210/ 2018 г., ІІІ г.о., синдромът на родителското отчуждение
означава безкомпромисно обръщане на детето срещу единия от родителите и възприемането
му като враг. Този синдром пряко накърнява правата на детето да бъде отглеждано и
възпитавано от двамата родители и да има лични отношения с всеки от тях. Тъй като съдът
следи служебно за интересите на детето, то при определянето на режима относно
родителските права, е длъжен да съобрази предоставянето на родителските права и
упражняването на личните контакти с мерките за преодоляване на синдрома на родителско
отчуждение, когато такъв е констатиран. Съобразявайки обстоятелството, че относно
възможните мерки за преодоляване на синдрома на родителско отчуждение и тяхната
3
продължителност, са нужни специални знания, съдът е допуснал в настоящото производство
изслушването на съдебно- психологическа експертиза. На двете вещи лица са поставени
задачи след извършване на проучване да даде отговор на въпроса дали е налице отчуждение
у детето Самуил спрямо неговия баща, ако е налице такова на какво се дължи и какви са
възможните начини за преодоляването му. Съдът е поставил задача на вещите лица да
предложат възможни подходи за преодоляване на констатирания синдром на родителско
отчуждение съобразно най-добрия интерес за детето Самуил.
Вещите лица са изготвили заключение, което настоящият състав напълно кредитира,
като дадено въз основа на задълбочено проучване на тримата участници в изследването.
Изводът, до който са стигнали вещите лица е, че в настоящия случай е налице изразено
отчуждение у непълнолетния Самуил спрямо баща му. Според вещите лице причината е
комплексна и е свързана както с начина, по който детето преодолява раздялата на
родителите си,така и с начина, по който майка му отреагира пред детето своите
преживявания, провокирани от поведението на бащата . Препоръката на вещите лица е, за да
се преодолее това състояние на детето, което в бъдеще ще окаже негативни последици
върху неговото личностно развитие е да се промени намина, по който майката комуникира
пред детето по адрес на бащата, както и да се осигури регулярен и чест контакт между
бащата и детето. Вещите лица считат, че добра психологическа подкрепа може да си
осигури на детето чрез регулярни срещи с психолог или психотерапевт.
При така установената фактическа обстановка съдът намира от правна страна
следното:
Съгласно чл. 127, ал. 2 от СК „Ако родителите не постигнат споразумение по ал.1,
спорът се решава от районния съд по настоящия адрес на детето, който се произнася
относно местоживеенето на детето, упражняването на родителските права, личните
отношения с детето и издръжката му съгласно чл. 59, 142, 143 и 144. Решението може да се
обжалва по общия ред.”
І. Относно упражняването на родителските права:
Страните по делото, родители на детето Самуил, които не са били в брак, са
фактически разделени от шест години, от когато детето живее само с майка си, която полага
основните грижи за него. Родителите не са постигнали споразумение относно
местоживеенето, родителските права, режима на лични отношения и издръжката на общото
им дете.Установява се, че след фактическата раздяла между страните грижите по
отглеждането и възпитанието на общото им ненавършило пълнолетие дете Самуил, са поети
изцяло от майката, която ги упражнява с помощта на разширеното си семейство. В същото
време бащата не е преустановил връзката си с детето, но през последните няколко години
детето се е отчуждило от него не без въздействието на отглеждащия родител. Причина за
това е както поведение на майката, така и такова на бащата, което е предизвикало
отхвърляне от страна на детето. В настоящия случай майката желае да й бъде предоставено
упражняването на родителските права по отношение на детето Самуил, като бащата не
възразява срещу това, поради което и съдът следва да определи кой от родителите да
упражнява родителските права спрямо детето, съблюдавайки единствено интереса на
последното. Единствено майката изразява желание и готовност да се грижи за отглеждането
и възпитанието на непълнолетното дете, жилищно устроена е, живее в жилище, с добри
хигиенно-битови условия. Бащата не оспорва родителския капацитет и годност на майката
да полага грижи за детето. При направена преценка на обстоятелствата по чл. 59, ал. 4 от СК
съдът намира, че родителските права следва да бъдат предоставени на майката, която е
способна изцяло да задоволи базисните потребности на детето и да му осигури спокойна и
сигурна среда за живот. С предоставяне родителските права на майката, според настоящия
съдебен състав ще бъдат защитени в пълен обем интересите на детето Самуил, което ще
4
расте в средата към която е привикнало.
ІІ. Относно местоживеенето на детето и режим на лични отношения с
неоглеждащия родител:
В производството по чл.127, ал.2 от СК съдът следва да определи и местоживеенето на
детето. Съдът в настоящия си състав намира, че под „местоживеене” в посочената
разпоредба се има предвид определяне при кое лице ще живее детето (при единият от
родителите, при роднина, близък или трето лице), а не конкретен адрес на пребиваване,
доколкото в нормата не употребен термина „адрес”, чието съдържание е определено от
Закона за гражданската регистрация. Този извод следва и от редакцията на чл. 59, ал. 2 от
СК, където за решаване на същия въпрос при развод между родителите законът сочи, че
съдът решава „при кого от родителите да живеят децата”, а не „къде”.
Съгласно чл. 126, ал. 1 от СК „родителите и ненавършилите пълнолетие деца живеят
заедно, освен ако важни причини налагат да живеят отделно”. Правото на детето да живее с
неговите родители е в чл. 9, § 1 от Конвенцията за правата на детето, ратифицирана и
обнародвана с ДВ бр. 55/ 12.07.1991 г. Сред изключенията по Конвенцията е раздялата на
родителите. Тя налага вземане на решение при кого от тях да се определи местоживеенето на
детето, включително произтичащите от това за решаване въпроси, които националният
закон определя като служебно задължение на съда (чл. 59, ал. 2 СК и препращащите към
разпоредбата останали случаи – с уважаването на иска за развод или за унищожаването на
брака, при спора за родителски права относно родените извън брака деца или при същия
спор по време на фактическата раздяла между съпрузи). Чл. 9, § 3 КПД изисква от
присъединените държави да зачитат правото на детето, което е отделено от единия или от
двамата си родители, да поддържа лични отношения и контакт с тях редовно, освен ако това
противоречи на неговите висши интереси. Чл. 8 от Европейската конвенция за защита
правата на човека и основните свободи (ЕКЗПЧОС) прогласява правото на семеен живот
като основно, защитата на което присъединената към Конвенцията държава е длъжна да
осигури. Така признаването на връзката дете – родител, което произтича от двете
Конвенции, а намира и конституционно основание (чл. 14 и чл. 47 КРБ), има естествени
психологически проекции. Родителското отчуждение я нарушава, а може да причини
необратими последици, които са вредни както за детето, така и за неговите родители.
Психологията отнася родителското отчуждение до състояние, при което детето отказва
контакт с родителя. Причините могат да са неоснователни (непровокирани от родителя, от
когото детето е отчуждено), основателни (поради насилие, неглижиране и/ или липса на
капацитет от родителя, от когото детето е отчуждено) или смесени (в двете групи). Три са
степените на родителско отчуждение. При леката детето отказва контакт с родителя, от
когото е отчуждено, но когато такъв се осъществи, се наслаждава на взаимоотношенията.
При средната степен детето е по-категорично в отказа си за контакт и когато такъв бъде
осъществен, продължава да се противопоставя на взаимоотношенията с този родител. При
тежката степен детето категорично отказва контакт, а при осъществяването му може да
избяга или да се скрие от този родител.
При изслушването не детето по реда на чл. 15 ЗЗдет, от приетите по делото социални
доклади и от събраните гласни доказателства несъмнено се установява по делото, че в
настоящия случая е налице такова психично състояние на общото на страните дете. Съдът е
възложил с вещите лица да посочат мерките, които експертът намира за подходящи за
възстановяване на нарушената връзка родител-дете, за да бъдат съобразени достиженията на
психологията и в тази посока. В настоящия случай вещите лица са препоръчали три мерки:
психологическо консултиране на майката, по-чести срещи между детето и неговия баща и
осигуряване на детето Самуил на психологическа подкрепа чрез среща с психолог или
психотерапевт.
По изложените съображения съдът като взе предвид какви са конкретните причини за
родителското отчуждение (отчуждаващо действие от страна на майката и пасивно
5
поведение от страна на бащата), неговата степен (по-скоро тежка), включително да осигури
справедлив баланс между интереса на детето и интереса на родителите определя режим на
лични отношения конкретизиран в диспозитива на решението. При определянето му от съда
водещ обаче е най-добрият/ висшият интерес на детето (делото Sahin v.Germany), а съдът го
преценя според възпитателските качества на родителите, полаганите до момента грижи и
отношение към детето, желанието на родителите, привързаността на детето към родителите,
пола и възрастта на им, възможностите за помощ на трети лица-близки на родителите,
социалното обкръжение и материалните възможности – чл. 59, ал. 4 СК.
Освен това решаването на въпросите по чл. 59, ал. 2 СК чрез определените мерки за
подпомагане на нарушената връзка дете – родител поради родителско отчуждение съдът
изпълнява задължението по чл. 8 ЕКПЧОС за създаване на необходимите средства, а не за
достигане на конкретен резултат (делото Cristescu v. Romania). Синтезът на направените
изводи в аспекта на дадения отговор на въпроса води до обобщението, че за въпросите по
чл. 59, ал. 2 СК водещ е най-добрият/висшият интерес на детето. По тази причина на
настоящият състав не възприема практиката детето да се предава за отглеждане на родителя
от когото е отчуждено и да му се ограничава правото на контакт с отчуждаващия родител, в
случая майката. Съдът счита, че подходящ режим на лични отношения в настоящия случай
е този, при който се осигурява право на неотглеждащия родител – бащата да контактува с
детето всяка седмица, с цел преодоляване на психологическата травма у детето.
В тази връзка, именно предвид данните за родителско отчуждение спрямо бащата
и категорично нежелание у детето то да живее при него, съдът намира, че понастоящем в
интерес на детето е да не се променя принудително, а да се запази установеното по делото
фактическо положение – детето да остане да живее при майката, комуто да се предостави и
упражняването на родителските права, с оглед на това и тя да поеме отговорността за
отглеждането и възпитанието. Също предвид данните за родителско отчуждение у детето
спрямо бащата и предвид възрастта на детето - шестнадесет годин, при която същото
следва да има разито чувство за социална отговорност, следва да бъде определен режим на
лични контакти между тях първите три месеца всяка неделя от 15.00 ч. до 18.00ч.,
следващите три месеца – всяка неделя от 10.00ч. до 18.00ч., както и десет дни през лятото,
по време което не съвпада с платения годишен отпуск на майката, след изтичане на тези
шест месеца през следващите шест месеца: всяка първа и трета събота и неделя от месеца от
15.00ч. до 18.00ч. всеки от двата дни без преспиване, след изтичане на посочените срокове
бащата има право да вижда и взема детето при себе си всяка първа и трета седмица от
10.00ч. в събота до 18.00ч. в неделя с преспиване; всяка четна година - по време на
Пролетната ваканция, с време и продължителност опредЕ. от МОН за съответната година, за
времето от 10.00ч. на първият ден от ваканцията до 19.00ч. на последния ден; всяка четна
година от 10.00 ч. на 24-ти декември до 19.00 ч. на 28-ми декември; от 10.00 часа на 29-ти
декември на всяка нечетна година до 19.00ч. на последният ден на Коледната ваканция,
опредЕ. от МОН за съответната нечетна година; всяка нечетна година от 10.00ч. на Разпети
петък до 19.00ч. на Светлия Понеделник, както и един месец през лятото, който не съвпада с
платения годишен отпуск на майката.
Този определен реживм на лични отношения има за цел, от една страна да не се
прекъсне и преустанови връзката между детето и бащата, а от друга страна – да не се стига
до чести конфликтни ситуации по предаване на детето, с оглед изразеното от него
нежелание да се вижда редовно с баща си си (а само когато то пожелае). В тази връзка и с
оглед данните по делото, че майката не полага усилия за запазване на връзката между детето
и бащата, а дори напротив, съдът намира за нужно изрично да го задължи да осъществява
необходимото възпитателско въздействие спрямо детето и необходимото съдействие на
бащата за реално и пълноценно осъществяване на личните контакти между тях.
Постановяването на такъв гъвкав режим, включващ едногодишен преходен период,
разделен на два шест месечни подпериода, има за цел най-вече постепенно да възстанови
доверието и желанието у детето за осъществяване на контакти с бащата. Именно с оглед
постигането на тази цел, през този преходен период и двамата родители следва да положат
6
максимални усилия, за да изгладят и преодолеят разногласията помежду си относно детето,
като осъзнаят, че това в най-пълна степен би осигурило спокойствието и благополучието на
собственото им дете. За това е необходимо и двамата родители да спазват точно
предписанията на съда за упражняване на родителските права и за личните отношения, като
при разногласия следва да търсят първо пътя на диалога помежду си, а ако е необходимо – и
услугите на компетентното ДСП, включително и след първите шест месеца, през които
съдействие в това отношение ще им бъде дадено от ангажирания със случая социален
служител, каквото те вече са получавали и преди. Усилия в тази насока следва да положи
най-вече майката, на която съдът е предоставил упражняването на родителските права и тя е
в ежедневен контакт с детето, като предвид и неговата възраст, именно майката следва да
осъзнае, че от изключителен интерес за детето е то да има пълноценни и чести контакти с
бащата, независимо от това какви са личните отношения между двамата родители. С оглед
на това, майката следва да направи необходимото и зависещо от нея, полагайки именно
нежна майчинска грижа (а не чрез принуда), включително и със съдействието на ангажиран
ако е необходимо психолог (като при съгласие родителите могат да си поделят разходите в
името на доброто на тяхното дете), за да мотивира детето то отново с желание да контактува
с баща си, а не – както досега – да прехвърля на самото дете отговорността и да го оставя то
само да решава кога и дали да се среща с него. Бащата от своя страна, следва също да
осъзнае, че доверието на детето към него и желанието му да го вижда може да бъде
възстановено, не чрез принуда спрямо майката и/или самото дете, а най-вече чрез личния му
– именно бащински подход към детето при осъществяването на срещите с него. Поради това
и за да не накърнява чувствата му и отношението му към самия него, бащата следва да търси
съдействието на полицията, съдебен изпълнител и други форми на принуда, като крайна
мярка, а не при всяко разногласие с майката относно осъществяването на личните контакти
с детето. Както вече беше посочено, в такива случаи и двамата родители следва да търсят на
първо място диалог помежду си и с детето, което е от изключителния негов интерес. Именно
през преходния период и най-вече през първата година от него е необходимо те и двамата
така да му въздействат, че то само да започне да търси контакта с баща си.
Следва да се отбележи, че при проява на добросъвестност от страна и на двамата родителите
и постигане на изрично споразумение между тях, в интерес на детето ще е то да има
контакти с бащата или дори с двамата родители едновременно, и в дни, извън тези по
определения с настоящото решение режим. При съществено изменение на обстоятелствата в
течение на времето и непостигане на съгласие между страните, всяка от тях може да поиска
от съда изменение на този режим.
ІII. Относно издръжката на детето:
Съгласно чл. 127, ал .2, изр. І от СК в настоящото производство съдът следва да
определи и издръжка на детето, каквато няма доказателства да е определяна. Съгласно чл.
143, ал. 2 от СК „родителите дължат издръжка на своите ненавършили пълнолетие деца
независимо дали са работоспособни и дали могат да се издържат от имуществото си”, като
размерът на дължимата издръжка се определя „според нуждите на лицето, което има право
на издръжка, и възможностите на лицето, което я дължи” съгласно чл. 142, ал. 1 от СК, но
издръжката на едно дете не може да бъде по-ниска от ¼ от минималната работна заплата
(чл. 142, ал. 2 от СК). Изискването на чл. 139 СК претендиращия издръжка да е
неработоспособен и да не може да се издържа от имуществото си не се прилага спрямо
ненавършилите пълнолетие деца, доколкото чл. 143, ал. 2 от СК е специална норма по
отношение на чл.139 от СК и изключва неговото приложение. Освен това детето с оглед
възрастта си е дефинитивно неработоспособно, поради което има право на издръжка от
родителите си, които са лица от втори ред на задължените да дават такава (чл. 140, ал. 1, т. 2
от СК) поради липса на лица от първи ред. Нуждите на детето са обичайни за дете на
неговата възраст (за храна, дрехи, обувки, за обучение, медицински грижи и т.н.), както и
общите разходи за издръжката на домакинството на бащата, в което то е отглеждана, се
установява от самия факт на биологичното му съществуване и не е необходимо да се
7
обосновава специално. По делото не се установяват специални здравословни и
образователни потребности на детето Самуил.
Съгласно разпоредбата на чл. 142, ал. 1 СК размерът на издръжката, се определя от
нуждите на лицето, което има право на издръжка и възможностите на лицето, което я
дължи. Родителите са в трудоспособна възраст, не страдат от заболявания, които да ги
възпрепятстват да осъществяват обичайните трудови дейности. Относно размера на
издръжката съдът намира, че задължение и на двамата родители е да гледат и издържат
децата си, като в случаите когато гледането се осъществява изключително и само от единия
родител, както е в случая, то другият родител следва да компенсира с увеличен размер на
издръжката. Като от събраните по делото писмени доказателства се устоанови, че бащата
полумчава трудови възнаграждения няколко пъти впо-високи от тези на майката и от
средните трудови възнаграждения за страната. Така, като взе предвид нуждите на детето
(което е активен пспортист и се нуждае от средва за енергийна храна и пътуване с отборите,
в които се състезава) и след съвкупна преценка на събраните по делото доказателства, както
и с оглед възможността съдът да присъди издръжка в размер, дължим съобразно
Конвенцията за правата на детето, съдът определя общ размер на месечна издръжка в размер
на 1000 лв., като ответникът следва да поеме по – голямата част от нея в размер на 800 лв.,
считано от датата на завеждане на исковата молба. Останалата част, ведно с
непосредствените грижи по отглеждане и възпитание на детето следва да се поеме от
майката. С оглед изложеното съдът намира, че искът е основателен посочения размер от 800
лв. Издръжките се дължат, видно със законната лихва за забава, арг. от чл. 146, ал. 1, изр. 2
от СК.
Съгласно чл.242, ал.1, хип.І ГПК съдът постановява предварително изпълнение на
решението, когато присъжда издръжка, като това се отнася и за исковете по чл.127, ал.2 от
СК. Поради това съдът е длъжен да допусне, служебно предварително изпълнение на
решението в частта за издръжката на детето, дори и без искане на страните.
По разноските: При този изход на спора бащага следва да бъде осъден да заплати в
полза на СРС сумата в размер 1152 лева- държавна такса върху определения размер на
издръжка на детето Самуил (чл. 78, ал. 6, във вр. с чл. 69, ал. 1, т.6 и т. 7 от ГПК).
По изложените мотиви Софийски районен съд
РЕШИ:
ПРЕДОСТАВЯ, на основание чл. 127, ал. 2 от СК, упражняването на родителските
права по отношение на детето САМУИЛ Ц.ОВ И., ЕГН **********, на неговата майка Е.
И. И., ЕГН **********, с адрес гр. София, ж.к. Младост 1 бл. 101, вх. В, ет. 5, ап. 50, при
която детето ще живее.
ОПРЕДЕЛЯ режим на лични отношения на бащата Ц. И. Б., ЕГН **********, с
адрес Сгр. София, ж.к. Младост 1, бл. 91, вх. Б, ап. 2 с детето САМУИЛ Ц.ОВ И., ЕГН
**********, като бащата има право да вижда и взема детето при себе си както следва:
първите три месеца всяка неделя от 15.00 ч. до 18.00ч., следващите три месеца – всяка
неделя от 10.00ч. до 18.00ч., както и десет дни през лятото, по време което не съвпада с
платения годишен отпуск на майката, след изтичане на тези шест месеца през следващите
шест месеца: всяка първа и трета събота и неделя от месеца от 15.00ч. до 18.00ч. всеки от
двата дни без преспиване, след изтичане на посочените срокове бащата има право да вижда
и взема детето при себе си всяка първа и трета седмица от 10.00ч. в събота до 18.00ч. в
неделя с преспиване; всяка четна година - по време на Пролетната ваканция, с време и
продължителност опредЕ. от МОН за съответната година, за времето от 10.00ч. на първият
ден от ваканцията до 19.00ч. на последния ден; всяка четна година от 10.00 ч. на 24-ти
декември до 19.00 ч. на 28-ми декември; от 10.00 часа на 29-ти декември на всяка нечетна
8
година до 19.00ч. на последният ден на Коледната ваканция, опредЕ. от МОН за
съответната нечетна година; всяка нечетна година от 10.00ч. на Разпети петък до 19.00ч. на
Светлия Понеделник, както и един месец през лятото, който не съвпада с платения годишен
отпуск на майката. Бащата има право на виртуален контакт с детето два пъти в седмицата –
вторник и четвъртък в диапазона между 18.00ч. и 19.00 часа по Скайп, Вайбър и/или
телефон, като майката Е. И. И., ЕГН ********** се задължава да обезпечава технически
тези срещи.
ОСЪЖДА Ц. И. Б., ЕГН **********, с адрес Сгр. София, ж.к. Младост 1, бл. 91, вх.
Б, ап. 2 да заплаща на непълнолетното си дете САМУИЛ Ц.ОВ И., ЕГН ********** чрез
неговата майка и законен представител Е. И. И., ЕГН **********, с адрес гр. София, ж.к.
Младост 1 бл. 101, вх. В, ет. 5, ап. 50 месечна издръжка в размер на 800 (осемстотин лева)
лева, считано от 04.08.2022г. / датата на депозиране на исковата молба/ до настъпване на
причина за изменение или прекратяване на издръжката, на основание чл. 143, ал.2 от СК,
ведно със законната лихва върху всяка просрочена сума до окончателното й изплащане, на
основание чл. 146, ал. 1, изр. 2 от СК.
ДОПУСКА предварително изпълнение на решението в частта за присъдената
издръжка, на основание чл. 242, ал. 1 от ГПК
ОСЪЖДА Ц. И. Б., ЕГН **********, с адрес гр. София, ж.к. Младост 1, бл. 91, вх. Б,
ап. 2 да заплати по сметка на Софийски районен съд сумата в размер на 1152 лв. - държавна
такса по делото върху определения размер на издръжката на детето.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчването му на
страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
9