РЕШЕНИЕ
№ 92
гр. Силистра, 30.12.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – СИЛИСТРА в публично заседание на тридесети
ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:П. Н. Димитров
при участието на секретаря Антоанета Н. Ценкова
като разгледа докладваното от П. Н. Димитров Търговско дело №
20213400900170 по описа за 2021 година
Предявени са искове правно основание 557, ал. 1, т. 2, б. „а“ от КЗ и чл. 86 ЗЗД вр. чл.
84, ал.3 ЗЗД.
Ищецът – С. К. Е. ЕГН: **********, обл. Силистра, с, Айдемир, ж.к. „Север” №18,
ет. 5, an. 4, чрез: адв. Т. К. Г. личен номер **********, САК, съдебен адрес: ул. „Отец
Паисий” № 15 ет. 6; гр. София, п.к. 1303 тел.: 0896 826 117, желае съдът на основание чл.
493а, ал. 1, пр. 2 вр. чл. 519, ал. 1, т. 1 от КЗ, да осъди ответника по делото Гаранционен
фонд (БУЛСТАТ: *********), гр. София, ул. „Граф Игнатиев” № 2, ет. 4 да заплати на С. К.
Е.; ЕГН: ********** от обл. Силистра, с. Айдемир, ж.к. „Север” №18, ет. 5, ап. 4, сумата от
50 000 (петдесет хиляди) лева, представляваща обезщетение за причинените му болки и
страдания, поради телесните повреди, претърпени от него като резултат от ПТП от
08.09.2018г.; ведно с лихвата за забава върху уважената част от иска, от датата на Решението
на гаранционния фонд за отказ за изплащане на обезщетение - 29.07.2021г.- до
окончателното изплащане на сумата.
Претендира още съда да осъди ответника да заплати направените по делото разноски
и адвокатското възнаграждение, по силата на чл. 38, ал. 2 от ЗА.
Ответникът - Гаранционния фонд; БУЛСТАТ: *********, ул. „Граф Игнатиев” № 2,
ет. 4; София, п.к. 1000, чрез надлежно упълномощен процесуален представител изразява
становище за допустимост, но неоснователност на предявените искови претенции. Оспорва
се основанието и размера на претенцията, като се твърди липса на доказателства
установяващи твърдения от ищеца механизъм на ПТП. Прави възражение за съпричиняване
на вредоносния резултат и оспорва претенцията за лихва от датата на уведомяване на ГФ.
1
Третото лице помагач на страната на ответника - П. И. С., ЕГН: 691111175025, с
адрес: гр. Разград, ул. “Васил Априлов“ № 22, чрез процесуален представител изразява
становище за недоказаност и неоснователност на исковите претенции, като излага подробни
съображения в подкрепа на становището си. Оспорва всички твърдени от ищеца
обстоятелства касателни предмета на делото включително и твърдения механизъм на ПТП.
Прави възражение за съпричиняване на вредоносния резултата от ПТП.
Съдът, след като се запозна с материалите по делото прие за установено следното:
На 08.09,2018г. около 10:00ч. на път III-204, км. 4+706 (Разград - Попово), е настъпило
ПТП, при което П. И. С., управляващ товарен автомобил марка: „Щаер“ модел: „19С46“ е
ДК № РР8772ВК, (собственост на ЕТ "Ивис- Р- Лъчезар Куклев"; ЕИК: *********), поради
неспазване на правилата за движение, ударил челно друг автомобил марка: „Форд“ модел:
„Транзит“, е ДК № СС 4314СВ, управляван от Петър Йорданов Шиков. В резултат от
причиненото ПТП са пострадали 18 души, пътуващи в автомобила марка: „Форд“ модел:
„Транзит", между които и ищеца С. Е..
След ПТП, пострадалият бил транспортиран до спешно отделение на МБАЛ-Разград
от екип на ЦСМП, и настанен за лечение последователно в ОАИЛ и ХО, където му е
поставена диагноза: счупване в далечния край на малкия пищял на лява подбедрица;
хематоми на орбитите по типа „травматични очила", по-изразено за лявата; по всички
повърхности на дясна мишница и предмишница; кръвонасядания и охлузвания в лява челна
половина и върху основата на носа; по палецовия кант на лява ръка; върху дясната капачка и
горните две трети на лицева повърхност на подбедрицата, кръвонасядания по гръдната и
коремната стена; охлузвания около капачката на левия крак; в долната трета на лицева
повърхност на дясна подбедрица; сътресение на мозъка. Пострадалият е изписан след 5 дни-
на 13.09.2018г. за домашно лечение.
По твърдения на ищеца през по- големия период на домашното лечение същият не е
могъл да се обслужва самостоятелно, а през целия период на възстановяване трябвало да
ползва помощта на семейството си за извършване на ежедневните си нужди.
По случая с ПТП е образувано Н.О.Х, дело №296/2019 година по описа на Окръжния
съд в гр. Разград, завършило с осъдителна присъда от 23.04.2021г., с която П. И. С. водачът
на товарния автомобил е признат за виновен.
Ищеца приема, че търпените от него вредите са резултат от виновното поведение на
водача на т.а. марка: „Щаер“ модел: „19С46“ с ДК № РР8772ВК, управляван от П. И. С.
(ЕГН: **********), признат за виновен по Н.О.Х. дело №296/2019 година по описа на
Окръжния съд в гр. Разград, приключило с присъда от 23.04.2021г.
Тъй като за товарен автомобил с марка „Щаер“ модел: „19С46“ с ДК № РР8772ВК
нямало сключена задължителна застраховка „Гражданска отговорност" на автомобилистите,
валидна към датата на ПТП, която да покрива отговорността на водача за причинените от
него имуществени и неимуществени вреди на трети лица, настъпили във връзка с
притежаването и използването на МПС, ищцата приема,че надлежен ответник следва да
2
бъде Гаранционният фонд, който отговаря за вредите, причинени на трети лица, по силата
на чл. 519, ал. 1, т. 1, от КЗ.
Във връзка с това ищеца е предявил претенция пред Гаранционния фонд за
изплащане на обезщетение и е образувана щета № 21210092/ 07.05.2021г., като на
29.07.2021г. Гаранционният фонд е отказал да изплати обезщетение на ищеца.
Ето защо по реда на чл. 558, ал. 5 от КЗ, ищеца инициирал настоящото исково
производство.
От заключението на вещото лице изготвило назначената от съда СМЕ се установява,
че в резултат на процесното ПТП е пострадал С. К. Е., при което са му причинени следните
телесни увреждания: контузия на главата, сътресение на мозъка, счупване на малкия пищял
в долна трета на лявата подбедрица, дифузно насиняване в лява челна половина и охлузване
във вътрешната й част, кръвонасядане и охлузване върху основата на носа, очилат хематом,
по - изразен за ляво, зеленикаво кръвонасядане по гръдната и коремната стена,
продължаващо в ляво и в дясно косо през коремната стена под ребрените дъги, по лъчевата
повърхност на лявата предмишница се установява кръвонасядане с мънички охлузвания
върху него, хематоми по цялата повърхност на десните предмишница и мишница, охлузване
външно на ляво коляно, кръвонасядане на дясно коляно с охлузване.
По своят характер счупването на малкопищялната кост на лява подбедрица, обуславя
наличието на ТРАЙНО ЗАТРУДНЕНИЕ ДВИЖЕНИЯТА НА ЛЯВ ДОЛЕН КРАЙНИК.
Останалите наранявания по главата и тялото обуславят в своята съвкупност,
наличието на БРЕМЕННО РАЗСТРОЙСТВО НА ЗДРАВЕТО НЕ ОПАСНО ЗА ЖИВОТА.
Травматичните увреждания установени в ход на проведеното диагностично
уточняване и лечение се намират в пряка причинно - следствена връзка с претърпяното
ПТП.
Вещото лице сочи, че непосредствено след ПТП, пострадалият ищец е бил приет за
лечение в МБАЛ „Св. Иван Рилски" - Разград в Хирургично отделение, където е пролежал 5
дни. Изписан в добро състояние. Сочи също, че ищеца търпял болки и страдания до снемане
на гипсовата имобилизация на ляв долен крайник, след което е започнал да се самообслужва
самостоятелно. Нямало настъпили впоследствие усложнения на ищцовото състояние.
Експерта посочва, че повече от четири години след инцидента е малко вероятно да се изявят
усложнения.
Според вещото лице множеството травматични увреждания по главата, тялото и
крайниците на ищеца показват, че в момента на ПТП тялото му не е било обект на
интензивно придвижване и удари, а по - скоро е понесло натиск при контакта със седалките
откачили се от залавните им места на пода на автомобила. По същата причина е станало и
счупването на лявата подбедрица, натиск и усукване на ляв долен крайник в областта на
подбедрицата. Установено е още, че в медицинската документация не се установява
конкретно описание на следи или характерни наранявания, причинени от поставен
обезопасителен колан /двуточков или триточков/. Травмите в областта на главата и тялото са
3
причинени от удари в детайлите на автобуса /седалки, дръжки/, при притискането му от
седалките и телата зад него, което показва, че двуточков обезопасителен колан, надали би
успял да предотврати тяхното причиняване. Ако мястото, на което е седял ищеца и при
условие, че седалките не бяха се откъснали от залавните им места на пода, тогава със
сигурност травмите в областта на главата, тялото и крайниците, биха били избегнати, при
поставен обезопасителен колан. При поставен обезопасителен колан, тялото не би излетяло
от седалката, а би останало в нея, защитено както от ударите при свободния летеж на пред,
така и от ударите получени от връхлитащите тела и седалки зад нея. Така може би всички
тежки травми биха били избегнати.
От показанията на разпитания, като свидетел СВИД. СУНАЙ САБИТ КАРАНИ – се
установява, че когато научил за произшествието свидетеля бил извън пределите на Р.
България, като се прибрал едва през месец декември същата година. Свидетелят съобщава,
че когато се прибрал пострадалия ищец не ползвал вече патерици, движел се самостоятелно,
но с накуцване и затруднения. По данни на свидетеля през месец декември /три месеца след
ПТП/ ищецът бил все още уплашен, сънувал кошмари, но бил на крака и подвижен.
Свидетелят съобщава, че по настоящем ищеца е на легло поради друго заболяване за което
бил опериран. Новото заболяване на ищеца според разпитания свидетел нямало връзка с
процесното ПТП.
Съдът намира предявените искове за допустими, предвид на това, че са подадени от
активно легитимирано лице имащо правен интерес от производството. Липсата на валидно
сключена застраховка „Гражданска отговорност“ обуславя пасивната процесуална
легитимация на ответника да обезщети пострадалите при ПТП лица. Разгледани по
същество съдът намира исковите претенции за частично основателни по следните причини:
По изложени по – горе съображения съдът приема за доказани обстоятелствата относно
процесното ПТП, неговият механизъм и вината на П. И. С., ЕГН: 69111117502.
Съдът счита, че са налице елементите за формиране на отговорност за непозволено
увреждане - действие, вина във формата на непредпазливост, причинна връзка и вреди.
Отговорността на Гаранционния фонд е функционално обусловена и по правило
тъждествена по обем с отговорността на деликвента тъй, като липсва валидно
застрахователно правоотношение, което ангажира отговорността на ответника по силата на
чл. 557, ал. 1, т. 2а, от КЗ.
Спорният въпрос е размерът на дължимото обезщетение за претърпени от ищеца
неимуществени вреди изразяващи се в преживени телесни болки и страдания вследствие
травмата преживяна от ищеца при ПТП.
Съгласно разпоредбата на чл. 52 от ЗЗД, обезщетението за неимуществени вреди се
определя от съда по справедливост, което понятие не е абстрактно, а е свързано с
преценката на редица конкретни обективно съществуващи обстоятелства, които следва да се
отчетат от съда при определяне на размера на обезщетението – възрастта на увредения,
общественото му положение, /ППВС № 4/1968 год./, включително настъпилите в страната в
4
обществено-икономически план промени в сравнение с момента на настъпване на вредата
/Решение № 1599/22.06.2005 год. по гр.д. № 876/2004 год. на ВКС, IV г.о./ и икономическата
конюнктура на даден етап от развитието на обществото /Решение № 749/05.12.2008 год. по
т.д. № 387/2008г. на ВКС, II т.о. и решение № 124/11.11.2010 год. по т.д. № 708/2009 год. на
ВКС, II т.о./, стояща в основата на нарастващите във времето нива на минимално
застрахователно покритие за случаите на причинени на трети лица от застрахования
неимуществени вреди /решение № 83/06.07.2009 год. по т.д. № 795/2008 год. на ВКС, II т.о./.
При определяне на обезщетението се съобразяват характера и тежестта на вредите, тяхното
проявление във времето и цялостното неблагоприятното отражение на увреждащото деяние
в патримониума на увредените лица.
От събраните по делото писмени и гласни доказателства и доказателствени средства се
установява, че ищеца няколко месеца след ПТП търпял негативи вследствие инцидента.
Несъмнение са болките и страданията съпътствали оздравителен процес и всички
извършени болнични манипулации. Съобразявайки така установените обстоятелства съдът
намира, че претендираната сума от 100000лв. е завишена и като стойност не представлява
адекватен паричен еквивалент реално съпоставим с преживените от ищеца неимуществени
вреди последствията, от които са отшумяли няколко месеца след инцидента. И от
заключението на вещото лице изготвило назначената от съда СМЕ и от показанията на
разпитания свидетел син на ищеца се установява, че преживените от С. Е. болки и страдания
макар и интензивни в началото на оздравителния период са отшумели сравнително бързо
без да оставят трайни последствия и да променят за дълго начина на живот на ищеца.
Последният бил изписан пет дни след приемането му в болница в сравнително добро
състояние, а три месеца след инцидента вече се придвижвал без помощта на помощни
средства макар и с накуцване.
По тези съображения ОС намира, че паричния еквивалент на преживените от ищеца
болки и страдания вследствие процесното ПТП е в размер на 30000 /тридесет хиляди/ лева,
която сума представлява адекватно обезщетение за причинените му неимуществени вреди.
ОС не споделя ответниковия довод за съпричиняване на вредоносния резултат основан
на твърдението, че при инцидента ищецът пътувал без поставен обезопасителен колан. Това
становище е обусловено от обстоятелството, че автобусът, в който ищеца е пътувал, като
пасажер не е бил оборудван с обезопасителни колани за пътниците, което е служебно
известно на съда от други производства с предмет имащ за правопораждащ факт същото
ПТП.
По тези съображения съдът приема основни иск за неимуществени вреди за доказан по
основание, а по размер за доказан до 30000 /тридесет хиляди/ лева, като за горницата над
тази сума искът следва да се отхвърли, като недоказан.
Предвид основателността на основният иск съдът намира и акцесорната претенция за
лихви за забава върху уважената част от иска от датата на отказа на гаранционния фонд да
изплати обезщетение по извън съдебната претенция на ищеца, а именно от 09.07.2021гдо
5
окончателното изплащане на присъдената главница за основателна.
Предвид изхода на делото, направеното искане и разпоредбата на чл. 78, ал. 1 от ГПК,
във връзка с чл. 38, ал. 2, и § 2а от ЗА, съдът намира, че следва да осъди ответника да
заплати на процесуалния представител на ищеца сумата от 1218 /хиляда двеста и
осемнадесет/ лева, определена по реда да на чл. 7, ал. 2, т. 4 от Наредбата за минималните
размери на адвокатските възнаграждения върху присъдената сума по основния иск, и
редуцирана съобразно отхвърлената част от исковите претенции.
Предвид изхода на делото, направеното искане и разпоредбата на чл. 78, ал. 2 от ГПК,
ищеца следва да заплати на ответника деловодни разноски в размер на 260 /двеста и
шестдесет/ лева представляващи юрисконсултско възнаграждение и заплатен депозит за
възнаграждение на вещо лице редуцирани съобразно уважената част от исковите претенции.
Предвид изхода на делото и разпоредбата на чл. 78, ал. 6 от ГПК, ответникът следва да
плати в приход на бюджета на съдебната власт сумата от 1320 /хиляда триста и двадесет/
лева представляващи 1200 /хиляда и двеста/ лева държавна такса изчислена съобразно
цената на уважената част от иска и чл. 1 от Тарифата за държавните такси, които се С.рат от
съдилищата по реда на ГПК, както и 120 /сто и двадесет / лева представляващи част от
възнаграждение на вещо лице заплатени от съда за изготвяне на поисканата от ищцата
експертиза.
Съгласно чл. 78, ал. 10 от ГПК, разноски за третото лице помагач не се присъждат
независимо от изхода на производството.
Водим от гореизложените съображения съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА Гаранционния фонд; БУЛСТАТ: ********* ул. „Граф Игнатиев” № 2, ет.
4; София, п.к. 1000, да заплати на С. К. Е.; ЕГН: ********** от обл. Силистра, с. Айдемир,
ж.к. „Север” №18, ет. 5, ап. 4, сумата от 30 000 (тридесет хиляди) лева, представляваща
обезщетение за причинените му болки и страдания, поради телесните повреди, претърпени
от него като резултат от ПТП от 08.09.2018г.; ведно с лихвата за забава върху главницата от
30 000 (тридесет хиляди) лева, от 29.07.2021г. до окончателното изплащане на сумата.
ОСЪЖДА Гаранционния фонд; БУЛСТАТ: ********* ул. „Граф Игнатиев” № 2, ет.
4; София, п.к. 1000, да заплати на адв. Т. К. Г., личен номер **********, САК, - ул. „Отец
Паисий” № 15 ет. 6; гр. София, п.к. 1303, сумата от 1218 /хиляда двеста и осемнадесет/ лева
адвокатски хонорар на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, във връзка с чл. 38, ал. 2, и § 2а от ЗА.
ОСЪЖДА Гаранционния фонд; БУЛСТАТ: ********* ул. „Граф Игнатиев” № 2, ет.
4; София, п.к. 1000, да заплати в приход на държавния бюджет по сметката на ОС –
Силистра 1320 /хиляда триста и двадесет/ лева дължима държавна такса и платено
възнаграждение на вещо лице.
ОТХВЪРЛЯ иска в останалата част.
Решението подлежи на обжалване пред апелативен съд - Варна в двуседмичен срок от
6
връчването му на страните.
Препис от решението да се връчи на страните.
Съдия при Окръжен съд – Силистра: _______________________
7