№ 14
гр. Царево , 26.04.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ЦАРЕВО, I НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ в публично
заседание на двадесет и първи април, през две хиляди двадесет и първа
година в следния състав:
Председател:Мария А. Москова
при участието на секретаря Нели Г. Стоянова
като разгледа докладваното от Мария А. Москова Административно
наказателно дело № 20212180200091 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.
Образувано е по жалба на „**“ ЕООД с ЕИК ** със седалище и адрес
на управление: **, против Наказателно постановление № **г. на Директора
на Дирекция „Инспекция по труда” – Бургас, с което в качеството му на
работодател за нарушение на чл.62 ал.1 от КТ му е наложено наказание
„имуществена санкция“ в размер на 2500.00 лева на основание чл.414 ал.1 от
КТ. Считайки същото за постановено в нарушение на материално-правния и
процесуален закон, жалбоподателят моли НП да бъде отменено изцяло,
алтернативно – да бъде приложена разпоредбата на чл.28 от ЗАНН.
В с.з., жалбоподателят, редовно призован, не се представлява.
Процесуалният му представител –адв.К. е депозирал нарочна молба, с която
заявява, че поддържа жалбата и моли НП да бъде отменено.
Ответната по жалбата страна, посредством процесуалния си
представител –ю.к.Николова, излага становище за неоснователност на
жалбата. Счита, че НП е законосъобразно и моли да бъде потвърдено.
След преценка на събраните по делото доказателства, съдът установи
1
следното от фактическа страна:
На 20.08.2020г. в 13:30 часа екип от инспектори от ИТ-Бургас, в
състава на който били св.П.Е. и колегите му Кр.Г. и Д.С., извършили проверка
по спазване на трудовото законодателство в обект хотел „О.“, находящ се в **
и стопанисван от дружеството-жалбоподател „**“ ЕООД. В хода на
проверката контролните органи установили, че на обекта полага труд като
сервитьор непълнолетното лице К.И.Д. с ЕГН **. В момента на проверката
непълнолетното лице К.И.Д. изпълнявала дейността на сервитьор като
поднасяла напитки и ястия от студената витрина на посетителите на хотела,
използващи ресторанта на хотелската част. В предоставения от контролните
органи Справка по чл.402 ал.1 т.3 и ал.2 от КТ непълнолетното лице К.И.Д.
собственоръчно удостоверило, че работи на обекта като сервитьор от
25.07.2020г. с работно време от 07:00 часа до 15:00 часа, един почивен ден в
седмицата и един час в работния ден при месечно възнаграждение от 650 лева
/л.17/. При последвалата проверка по документи било установено, че към
датата на проверката за лицето К.И.Д. няма издадено от Д“ИТ“-Бургас на
дружеството-жалбоподател разрешение за приемане на работа на лице,
ненавършили 18 години. Констатациите от проверката са обективирани в
Протокол № **г. за извършена проверка /л.36-37/, подписан от управителя на
дружеството. Въз основа на така установеното, на 16.08.2018г. св.Л.В.
съставил против дружеството АУАН с бланков № **г., като приел, че
работодателят е нарушил разпоредбата на чл.62 ал.1 от КТ/л.25-27/. Актът е
съставен в присъствието на управителя на дружеството и подписан от него
без възражение. В законоустановения срок дружеството не е депозирало
писмени възражения срещу съставения му АУАН.
Въз основа на така съставения АУАН и след преценка на събраните
доказателства, Директорът на Дирекция „Инспекция по труда” – Бургас издал
атакуваното Наказателно постановление № **г., с което за нарушение на
чл.62 ал.1 от КТ наложил на дружеството-жалбоподател в качеството му на
работодател наказание „имуществена санкция“ в размер на 2500.00 лева на
основание чл.414 ал.3 от КТ.
Препис от наказателното постановление е връчено на упълномощен
представител на дружеството на 04.02.2021г., видно от разписката,
2
инкорпорирана в НП/л.29/, а жалбата е депозирана на 09.02.2021г., видно от
входящия регистрационен номер на РС-Бургас.
Съдът установи изложената фактическа обстановка след обстоен анализ
на събрания по делото доказателствен материал - писмените доказателства по
АНП, приобщени към делото по реда на чл.283 от НПК, и устните
доказателства - показанията на актосъставителя П.Е.. Съдът кредитира
изцяло показанията на актосъставителя Е. като логични, последователни и
напълно кореспондиращи на събраните по делото писмени доказателства.
Съдът няма никакви основания да се съмнява както в показанията на
свидетеля Е., така и в добросъвестността на същия при изпълнението на
служебните му задължения. Св.Е. заедно с колегите си Кр.Г. и Д.С. е възприел
лично факта, че непълнолетното лице К.И.Д. сервира напитки и ястия от
ястия от студената витрина на посетителите на хотела, използващи ресторанта
на хотелската част. Контролните органи са разполагали с достатъчно време да
се запознаят детайлно с обстановката на обекта, да възприемат
присъстващите в търговската зала лица и въз основа на извършваните от тях
действия да преценят дали лицата полагат труд на обекта или са клиенти.
Показанията на св.Е., че лицето К.И.Д. сервира напитки и ястия от ястия от
студената витрина на посетителите на хотела, използващи ресторанта на
хотелската част, кореспондират напълно с вписаните обстоятелства
Декларацията по чл.402 от КТ, попълнела от самото лице К.Д. , а именно: че
то полага труд на обекта като сервитьор срещу определено работно време и
възнаграждение. Декларация по реда на чл.402 ал.1 т.3 от КТ е попълнена в
хода на проверката лично от непълнолетната К.Д., като тя надлежно е
положила подписа си след вписаните обстоятелства, с което е удостоверила
верността на вписаните от нея обстоятелства, поради което съдът цени този
документ като валидно и годно писмено доказателство. Съдът не цени като
годно и валидно писмено доказателство представеното от защитата копие от
„изявление“ /л.22/ от непълнолетното лице К.И.Д., в което се твърди, че била
клиент и била попълнила декларацията по чл.402 от КТ под диктовка на
проверяващите органи, доколкото този документ е представен като заверено
копие от управителя на дружеството, а не в оригинал, което поражда
основателни съмнения за авторството на изявлението от една страна, а от
друга страна – дори да се приеме, че това „изявление“ е в действителност на
3
непълнолетното лице К.И.Д., то същото противоречи изцяло на
декларираните от самото лице К.И.Д. обстоятелства в Декларацията по реда
на чл.402 ал.1 т.3 от КТ, че полага труд като сервитьор на обекта при
определено работно време и срещу възнаграждение, като съдът дава
приоритет на това писмено доказателство пред „изявлението“ на същото,
направено с цел работодателят му да избегн административно-наказателната
отговорност.
Въз основа на така установената фактическа обстановка, съдът прави
следните правни изводи:
Настоящата инстанция намира, че при съставянето на АУАН и
издаването на НП са спазени разпоредбите на ЗАНН и КТ. Спазени са
сроковете за издаване на НП. АУАН е съставен от компетентно лице.
Атакуваното НП е издадено от компетентно лице. АУАН и НП съдържат
всички задължителни реквизити съгласно ЗАНН и са надлежно връчени на
нарушителя чрез надлежно упълномощено лице. Не е допуснато съществено
процесуално нарушение при издаването на наказателно постановление,
обуславящо неговата незаконосъобразност, изразяващо се в неспазване на
императивните изисквания на нормата на чл. 57 от ЗАНН.
Съгласно разпоредбата на чл.62 ал.1 от КТ трудовият договор се
сключва в писмена форма, а съгласно чл.1 ал.2 от КТ отношенията при
предоставянето на работна сила се уреждат само с трудови договори.
От събраните доказателства по делото безспорно се установява, че на
20.08.2020г. в 13:30 часа в обекта, стопанисван от дружеството-
жалбоподател, е полагало труд лицето непълнолетното лице К.И.Д., работещо
като сервитьор и че дружеството-жалбоподател в качеството си на
работодател не е сключил трудов договор в писмена форма с това лице, с
което е нарушил разпоредбата на чл.62 ал.1 от КТ.
От описанието, съдържащо се в НП, а и от посочената като нарушена
правна норма в него следва, че в обжалваното НП е обективирано
административно нарушение на чл.62 ал.1 вр. чл.1 ал.2 от КТ, поради което
съдът намира, че АНО правилно е квалифицирал установеното нарушение
като такова по чл.62 ал.1 от КТ, тъй като Д. е полагала труд като сервитьор в
4
обекта, стопанисван от дружеството, без сключен трудов договор, и правилно
е ангажирал административно-наказателната отговорност на дружеството в
качеството му на работодател.
Правилно е приложена и санкционната норма по чл.414 ал.3 от КТ,
където е предвидено, че работодател, който наруши разпоредбите на чл. 61,
ал. 1, чл. 62, ал. 1 или 3 и чл. 63, ал. 1 или 2, се наказва с имуществена
санкция или глоба в размер от 1500 до 15 000 лв., а виновното длъжностно
лице - с глоба в размер от 1000 до 10 000 лв., за всяко отделно нарушение.
В случая не е приложима разпоредбата на чл.415в, ал.1 от КТ, тъй като
съгласно разпоредба на чл.415в, ал.2 от КТ „не са маловажни нарушенията на
чл.61, ал.1, чл.62, ал.1 и 3 и чл.63 ал.1 и 2” от Кодекса на труда. Съдът счита,
че съобразявайки се с императивната разпоредба на чл.415в, ал.2 от КТ, АНО
не би могъл да приложи и разпоредбата на чл.28 от ЗАНН с оглед
значимостта на охраняваните обществени отношения с нарушената
материално правна разпоредба. Обект на защита са обществените отношения
по охрана на едни от най-важните конституционни права на гражданите -
трудовите права. Нарушаването на визираните трудови права на работниците
води след себе си сериозни негативни последици за тях, което изключва
извода за маловажност на случая.
Наказващият орган обаче неправилно е определил размера на
административно наказание „имуществена санкция“ в размер на 2500 лева,
като не е отчел, че липсват данни преди издаването на процесното НП
дружеството да е било санкционирано с влезли в сила НП за други нарушения
на КТ, поради което размера на наложената имуществена санкция следва да
бъде определена към минималния предвиден в закона размер от 1500 лв.
С оглед изхода на делото и въз основа на направено от АНО искане за
присъждане на разноски и при този изход на делото, съдът намира, че в полза
на АНО следва да се присъдят разноски в размер на 50.00 лева.
Водим от гореизложеното и на основание чл.63 ал.1 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
5
ИЗМЕНЯ Наказателно постановление № **г. на Директора на
Дирекция „Инспекция по труда” – Бургас, с което на „**“ ЕООД с ЕИК **
със седалище и адрес на управление: **, в качеството му на работодател за
нарушение на чл.62 ал.1 от КТ е наложено наказание „имуществена санкция“
в размер на 2500.00 лева на основание чл.414 ал.3 от КТ, като НАМАЛЯ
имуществената санкция на 1500.00 /хиляда и петстотин/ лева.
ОСЪЖДА „**“ ЕООД с ЕИК ** със седалище и адрес на управление:
**, ДА ЗАПЛАТИ на ДИТ-Бургас сумата в размер на 50.00 /петдесет/ лева,
представляваща разноски по делото.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване чрез РС-Царево по реда на АПК
на основанията предвидени в НПК пред Административен съд-Бургас в 14-
дневен срок от съобщаването му на страните.
Съдия при Районен съд – Царево: _______________________
6