РЕШЕНИЕ
№ 910
гр. Бургас, 04.10.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, II ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в публично заседание на седми юни през две хиляди двадесет и
втора година в следния състав:
Председател:Росица Ж. Темелкова
Членове:Албена Янч. Зъбова Кочовска
Таня Т. Русева Маркова
при участието на секретаря Стойка Д. Вълкова
като разгледа докладваното от Таня Т. Русева Маркова Въззивно гражданско
дело № 20222100500124 по описа за 2022 година
С Решение № 1518 от 06.12.2021г., постановено по гр. дело №
3743/2021г. по описа на Районен съд – Бургас, е отхвърлена молбата на В. Н.
С., действаща като майка и законен представител на децата Г. С. К. и Б. С. К.,
както и е отхвърлена молбата на А. С. К., действаща със съгласието на своята
майка В. Н. С., за даване от съда на заместващо съгласие на бащата С. В. К.,
за пътуване на децата в чужбина, придружавани от своята майка или от трето
упълномощено от нея лице, за срок до навършване на пълнолетие от децата,
но не по-малък от пет години, за пътувания до страните от Европейския съюз,
В., С., Т., Ш., Н., Л. и И., във времево отношение, както следва: през лятната
ваканция, по време на Коледните и Новогодишните празници - от 20.12. до
10.01., когато е краят на коледната ученическа ваканция, по време на
великденските празници, по време на зимната и пролетната ваканция,
официалните празници, уикенди, както и когато децата пътуват организирано
от училище или извънкласни форми на образование, спортни клубове и пр.,
като пътуванията да се осъществяват така, че да не пречат на реализирането
на режима на контакти на бащата с децата, ако той желае да го осъществи,
1
като това не се отнася за пътувания, организирани от училище или
извънкласни форми на образование, спортни клубове и други.
Против постановеното решение е депозирана въззивна жалба от Г. С.
К. и Б. С. К. – малолетни, действащи чрез своята майка и законен
представител - В. Н. С., както и от А. С. К. - непълнолетна, действаща лично и
със съгласието на своята майка В. Н. С., с която се претендира да бъде
отменено първоинстанционното решение и да бъде постановено ново
решение по същество на спора, с което предявените претенции да бъдат
уважени. Излагат се съображения за незаконосъобразност на атакувания
съдебен акт, като се твърди, че при постановяването му, съдът не е съобразил
константната съдебна практика и събраните по делото доказателства.
Изтъкват се факти и обстоятелства, установени чрез разпит на свидетели в
първоинстанционното производство и приложените по делото документи.
В жалбата се посочва, че съдът е постановил незаконосъобразно
решение, дистанцирано изцяло от текста и духа на чл. 127а от СК, превратно
е преценил и тълкувал събраните по делото доказателства, изнесъл е
неустановени в процеса фактически констатации, което е довело до
неправилни и необосновани правни изводи, които пък от своя страна са
довели до отхвърляне на ищцовата претенция. В жалбата се подчертава се, че
до настоящия момент, родителите не са решили спора относно пътуването на
децата в чужбина. Посочва се, че с нарочна молба, подадена на 14.10.2021г.,
ищцата е заявила искане за постановяване предварително изпълнение за
пътуване на децата до И., с цел – гостуване на тяхната леля по коледните
празници, придружени от майка си, но бащата не е дал разрешение. Пояснява
се, че въззиваемият разрешил единствено детето Г. да пътува за състезание,
като съгласието било дадено на неговата треньорка. Изразява се несъгласие с
изложеното в мотивите на решението, че съдът се произнасял само по спор,
касаещ конкретно пътуване. В жалбата се оспорват наведените от ответника в
първоинстанционното производство твърдения относно психическото и
емоционално състояние на майката. Излагат се аргументи за наличие на
предпоставките за уважаване на иска по чл. 127а от СК, тъй като се сочи, че
заявените от ищците претенции са съобразени с изискванията на
Тълкувателно решение № 1/2016г. по описа на ВКС на РБ. Подчертава се, че в
случая се касае за спор между родителите относно даване разрешение за
2
пътуване на децата извън страната, като в исковата молба се посочват
конкретните дестинации и срокове, изрично съобразени с режима на лични
отношения с бащата. Развиват се подробни съображения в тази насока, като
се подчертава, че пътуванията по никакъв начин не застрашават интересите
на децата.
Отправя се искане да бъдат присъдени направените по делото
разноски в двете инстанции.
В съдебно заседание въззивниците чрез своя процесуален
представител поддържат своята жалба и считат, че следва да бъде уважена и
да бъде отменено атакуваното първоинстанционно решение.
Ответната страна по въззивната жалба - С. В. К., чрез своя
процесуален представител -адвокат Генчо Димов депозира по делото писмен
отговор, в който посочва, че подадената въззивна жалба е неоснователна и
следва да бъде оставена без уважение. Посочва в отговора, че съдържащите се
в жалбата твърдения в голяма част не отговорят на действителността, а
изложените аргументи не могат да намерят правна подкрепа нито в закона,
нито в правната теория, нито в константната съдебна практика. Сочи се, че
заявените искови претенции са в противоречие с духа и целите на закона.
Подчертава се, че чрез предвидената от законодателя правна рамка се цели
гарантиране интересите на децата - техният живот, здраве и развитие.
Подчертава се, че въззиваемият, в качеството си на родител изпълнява
задълженията си за полагане на необходимите грижи, но имал и право на
преценка относно определени ситуации, свързани с пътуване на децата извън
страната. Навеждат се доводи, че постановеното решение на районния съд е
правилно и законосъобразно, постановено съобразно събраните по делото
доказателства, като се иска неговото потвърждаване.
Отправя се искане да бъдат присъдени направените по делото
разноски.
В съдебно заседание ответната страна по въззивната жалба – С. К.
лично и чрез своя процесуален представител оспорва въззивната жалба и
счита, че следва да бъде оставена без уважение и да бъде потвърдено
атакуваното първоинстанционно решение.
Бургаският окръжен съд като взе предвид разпоредбите на закона,
3
исканията и твърденията на страните и събраните по делото доказателства
намира за установено от фактическа и правна страна следното:
Предявен е иск от В. С. в качеството си на майка и законен
представител на своите две малолетни деца – Г. С. К., родена на ***г. и Б. С.
К., роден на ****г., както и от А. С. К. – непълнолетна със съгласието на
своята майка В. С. против С. В. К. от с. К., Община Р., област П., с който се
претендира да бъде постановено решение, по силата на което да се замести
съгласието на ответника С. В. К. трите деца да пътуват извън територията на
Република България, придружавани от тяхната майка или трето,
упълномощено от нейна страна лице за срок до навършване пълнолетие на
децата, но не по-малко от пет години за пътувания до страните от
Европейския съюз, В., С., Т., както и Ш., Н., Л. и И. във времево отношение
подробно посочено в исковата молба, както и иск, с който се претендира да
бъде заместено съгласието на бащата да се издаде паспорт на трите деца.
В исковата молба се посочва, че по повод на организирано
международно състезание за детето Г., В. С. е отправила искане към бащата
на Г. – С. К. да даде своето съгласие всички деца заедно за пътуват за
състезанието и да придружат сестра си по време на състезанието, но бащата
на децата не е отговорил при получаване на документите, а впоследствие е
заявил, че няма да даде своето съгласие за пътуване на децата по принцип, а
ще дава своето съгласие за всяко конкретно пътуване.
Ответната страна по предявения иск – С. В. К. оспорва предявения
иск, като сочи, че никога не е отказвал възможността на децата да пътуват, но
желае това да се случва с негово знание като израз на отговорност и
загриженост от негова страна. Посочва, че е контактувал с треньора на Г. и е
разбрал, че децата няма да участват на това състезание, тъй като са
пропуснали квалификациите в България, а следващото състезание – през
септември – 2021г. е предоставил пълномощно за снабдяване на децата с
паспорти. Изрично заявява, че не желае да даде безспорно пълномощно, с
което майката на децата да извежда децата извън граница, а само такива за
определен период от време и по конкретен повод.
За да отхвърли предявената претенция, първоинстанционният съд е
приел, че предявената молба е неоснователна, тъй като в случая не е
установен спор между родителите за пътуване на децата в чужбина, каквото е
4
изискването на чл. 127а, ал. 2 от СК, за да се налага администриране на
отношенията им от съда, нито се установи бащата да е осуетил пътувания на
децата в чужбина, поради недаване на съгласие за това.
Бургаският окръжен съд като взе предвид исканията и твърденията
на страните, разпоредбите на закона и събраните по делото доказателства
намира за установено от фактическа и правна страна следното:
По делото не се спори, а и от представените доказателства се
установява, че В. Н. С. и С. В. К. са родители на трите деца – А. С. К., родена
на **** – понастоящем на * години, Г. С. К., родена на **** – понастоящем на
*** и Б. С. К., роден на ****г. – понастоящем на * години. По делото не се
спори и относно обстоятелството, че сключеният между родителите на децата
граждански брак е прекратен през 2019г. с влязъл в сила съдебен акт и
упражняването на родителските права по отношение на трите деца е
предоставено на тяхната майка – В. С.. По делото не се спори и относно
обстоятелството, че трите деца заедно със своята майка живеят в с. Т.,
Община Б., а техния баща живее в с. К., област П..
От събраните по делото доказателства безспорно се установява, че
първоначално А. К., а впоследствие и Г. К. са тренирали активно спортна
акробатика и са участвали в международни спортни мероприятия, което от
своя страна налага напускане на страната, но само след изразено изрично
съгласие за това и на двамата й родители.
По делото не се спори и относно обстоятелството, че по повод на
състезание на детето Г. през месец юни – 2021г. първоначално майката на
децата е отправила искане, бащата на децата да даде своето разрешение
децата да напускат пределите на страната за неограничен период от време,
което искане той не е уважил, а едва впоследствие – на дата – 07.09.2021г. е
дал своето писмено нотариално заверено пълномощно единствено детето Г.
да пътува и пребивава сама в чужбина за периода от 07.09.2021г. до
07.11.2021г.
На основание чл. 269 от ГПК, въззивният съд се произнася служебно
по валидността на решението, по допустимостта му – в обжалваната част, а по
останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата, т.е. правилността
на първоинстанционното решение се проверява само в рамките на наведените
оплаквания. При тази служебна проверка, Бургаският окръжен съд намира
5
обжалваното решение за валиден и допустим съдебен акт, липсват нарушения
на императивни материалноправни норми.
По отношенията на възраженията за неправилност на
първоинстанционното решение с оглед оплакванията във въззивната жалба и
събраните по делото доказателства, БОС намира следното:
На основание чл. 127а, ал. 1 от ГПК въпросите, свързани с пътуване
на дете в чужбина и издаването на необходимите лични документи за това, се
решават по общо съгласие на родителите. На основание ал. 2 от цитираната
разпоредба когато родителите не постигнат съгласие по ал. 1, спорът между
тях се решава от районния съд по настоящия адрес на детето. Предвид
липсата на конкретна нормативна регламентация, съдебната практика
в Тълкувателно решение № 1/2016г. от 3.07.2017г., постановено по
тълкувателно дело № 1/2016г. на ОСГК на ВКС, т. 1 изяснява въпроса при
какви ограничения, с оглед интересите на детето, съдът следва да разреши по
реда на чл. 127а СК пътуването му в чужбина без съгласието на другия
родител, като изрично е прието, че това може да стане само за пътувания за
определен период от време и/ или до определени държави, респективно
държави, чийто кръг е определяем.
В мотивите на тълкувателното решение е посочено, че съдебното
производство по чл. 127а от СК е такова по спорна съдебна администрация на
гражданските правоотношения, в рамките на което съдът прави преценка по
целесъобразност. Интересът на детето за пътуване в чужбина се преценява
конкретно за всеки отделен случай съобразно установените по делото
обстоятелства. Изискването за съществуването на конкретно защитен интерес
на детето при пътуването му извън страната налага разрешението за това да
бъде дадено за определен период от време, в определена държава или в
държави, чийто кръг е определяем или за неограничен брой пътувания, през
определен период от време, но също до определени държави. Изрично е
прието, че интересът на детето при дадено разрешение за пътуване в
чужбина, не е защитен в достатъчна степен, защото не е извършена
предварителна преценка на мястото, условията и средата, при които детето
ще пребивава в даден момент, за да се прецени има ли конкретен риск за него.
Посочено е още, че текстът на чл. 127а, ал. 1 от СК сочи, че съдът се
произнася само по отделен, конкретно възникнал спор между родителите, но
6
не може веднъж за винаги да замени съгласието на родителя и да постанови
неограничено по време и територия пътуване. Предвид задължението на съда
да гарантира най-добрия интерес на детето, изначално следва да бъде
изключена възможността то да бъде отведено в място на размирици, в място,
където още не са отстранени последиците от скорошни природни бедствия
или в място, където макар и временно, не е препоръчително пътуване, като
така би се избегнала възможността детето да бъде поставено в риск.
Посочено е, че преценката, която съдът следва да направи в производството
по чл. 127а от СК изисква да се съберат доказателства не само относно
фактите, обуславящи необходимостта от пътуване на детето извън границите
на страната, но и относно мястото, условията и средата, при които то ще
пребивава. Затова искането следва да е конкретизирано по такъв начин, че да
позволява събиране на доказателства за преценката за наличието на
конкретно защитения интерес на детето при излизането му в чужбина.
Изрично е посочено още, че когато родител се противопоставя на
пътуването на дете в чужбина, следва да бъде направена преценка на
действителните му мотиви и дали са свързани с интересите на детето или
произтичат от нагласите му към другия родител или от конфликти между
двамата.
Видно от изявленията в исковата молба, в конкретния казус
искането за даване на заместващо съгласие за напускане на територията на
България, както и за издаване на паспорт на децата са свързани с
краткосрочни пътувания и изрично са посочени определени държави.
В конкретния случай – ответната страна и баща на трите деца – С. В.
К. заявява, че не желае да препятства възможността неговите деца да пътуват
извън пределите на Република България, но желае за всяко пътуване майката
на децата да му иска отделно разрешение, за да знае и да е съгласен къде ще
пътуват децата. Заявява, че желае да дава своето съгласие за всеки конкретен
случай, за да има възможност като родител да направи своята преценка.
От събраните по делото доказателства, безспорно се установява
предприетото поведение от страна на бащата по повод отправеното искане от
страна на майката през месец април 2021г. за изразяване на съгласие от
негова страна децата да напуснат страната за състезание, в което ще участва
детето Г. и за кратка почивка в чужбина на майката и на другите две деца.
7
Първоначално бащата не изразява каквото и да е становище и не уведомява
майката дори и за своето несъгласие, а едва при повторно запитване от нейна
страна заявява, че няма да даде своето разрешение децата да напуснат
страната. От страна на В. С. последва ново уточняване, че няма как да посочи
конкретни дати, тъй като е посочено, че графика на състезанието търпи
промени (обстоятелство, което се потвърждава от издаденото удостоверение,
което е станало достояние на ответника), но от страна на С. К. отново следва
несъгласие и демонстрация на незачитане авторитета на майката на децата с
изявлението, че такова пълномощно следва да се даде на треньора. В този
смисъл и предвид изразеното изрично становище на ответната страна в
настоящия спор – С. В. К., настоящата инстанция намира, че изводите на
първоинстанционния извод за изразено съгласие от негова страна и за липса
на спор между страните не могат да бъдат споделени. Настоящата инстанция
намира, че между родителите на трите деца е налице разногласие относно
въпросите за напускане пределите на страната на трите деца, това разногласие
продължава да съществува и спорът следва да бъде решен по същество по
смисъла на чл. 127а от СК. В този смисъл, настоящата инстанция намира, че
не споделя изложените от Районен съд – Бургас доводи относно
неоснователността на претенцията само на това основание.
Както бе отбелязано по-горе по силата на съдебното решение, с
което е прекратен сключения между страните граждански брак,
упражняването на родителските права по отношение на трите деца е
предоставено на майката, което е безспорно, че включва непрекъсната грижа
за тези деца, но и предприемане на действия и взимане на решения за тяхното
интелектуално развитие, обучение, физическо развитие, обособяване на
мироглед, формиране на ценности и не на последно място визия за
развлеченията на детето и тяхното културно развитие. В конкретния случай –
по делото не се събраха доказателства, от които да се направи извод, че
преценката на родителя на когото е предоставено упражняването на
родителските права по някакъв начин е неправилна, няма данни майката да не
действа в интерес на своите деца или по някакъв начин да ги застрашава със
своите преценка, действия и решения – в този смисъл, настоящата инстанция
намира, че изложените твърдения в исковата молба относно обстоятелството,
че не може да разчита на преценката на майката на децата относно техните
интереси остава недоказана и голословна. Напротив – по делото има данни,
8
от които може да се направи извод, че майката на децата е отговорна в своите
решения спрямо тях и действа в техен интерес. В този смисъл – бащата на
децата С. К. с изявлението си, че желае да бъде отправяно искане към него за
изразяване на съгласие всяко едно от децата да напуска страната за всеки
отделен случай (за да може да направи самостоятелна преценка), всъщност е
желание да изрази своето надмощие, което безспорно вреди на интереса на
децата, тъй като у тях се създава усещане за невъзможност да се планира
отнапред конкретно пътуване, а усещането за непредвидимост и несигурност
в детското съзнание води до дефицити, които биха се отрази на личностното
им развитие. Действително законът дава възможност на единия родител
правото да направи преценка и да изрази своето съгласие или несъгласие
детето му да напуска страната, но правата следва да се упражняват отговорно,
а не превратно и следва да не се допуска никаква злоупотреба с тях. При
отправено искане от страна на единия родител за даване на съгласие за
напускане на пределите на страната на дете и при липса на изразено съгласие
от страна на другия родител или дори при изразено забавено съгласие всяко
едно планирано пътуване би могло да бъде осуетено или да се достигне до
невъзможност да се планира предварително пътуване, а е немислимо за всеки
един случай да се води съдебен спор – самото образуване на съдебно
производство във времево отношение осуетява възможността децата да
предприемат каквото и да е пътуване.
Мотивиран от изложеното и като взе и изложеното в Тълкувателно
решение № 1 от 03.07.2017 г., постановено по тълкувателно дело № 1/2016 г.
по описа на ОСГК на ВКС на РБ, както и в Решение № 86 от 13.09.2016 г.,
постановено по гр. дело № 4685/2015 г. по описа на ВКС на РБ водещи и най-
важни при решаване на въпроса за заместване съгласието на единия родител
за пътуване в чужбина са интересите на детето. Решението на съда следва да е
в съответствие с най-добрия интерес на детето и при зачитане на
специфичните му нужди. Доколкото интересът се преценява конкретно за
всеки отделен случай съобразно установените по делото обстоятелства, съдът
е длъжен да вземе решението си след като подложи на анализ всички факти и
извърши задълбочен преглед на конкретната семейна ситуация.
Видно от изготвения социален доклад от страна на Дирекция
„Социално подпомагане“ – Бургас и трите деца споделят, че желаят да
9
пътуват извън страната, да посещават И. и да гостуват на своята леля, при
която са ходили многократно в предходни периоди. В цитирания доклад
изрично се посочва, че непълнолетната Г. тренира спортна акробатика и е
записана като ученичка в ***** – Бургас и се явява на спортни състезания,
някои от които са извън страната.
Мотивиран от изложеното и като взе предвид възрастта и интересите
на децата, настоящата инстанция намира, че е изцяло в интерес на децата да
им бъде разрешено да напускат пределите на Република България, тъй като
това обстоятелство е свързано с възможността да обогатят своята култура,
мироглед и ценности, а и това е свързано с възможността децата да не се
чувстват дистанцирани от своите връстници при организиране на училищни
екскурзии и спортни състезания и мероприятия.
Мотивиран от изложеното, настоящата инстанция намира, че
отправеното искане е основателно и следва да бъде дадено съдебно
разрешение децата А. С. К., Г. С. К. и Б. С. К. да пътуват в държавите –
членки на Европейския съюз, както и в В., С., Т., Ш., Н., Л. и И.. Касае се за
държави и дестинации, в които съдът не счита, че биха били застрашени
неговото здраве и живот. При положение, че двамата им родители участват
активно във възпитанието и отглеждането на своите деца и поддържат
помежду си нормални отношения и нормална комуникация, бащата би могъл
във всеки един момент да знае къде се намират неговите деца, предприели ли
са някакво пътуване и за какъв период от време. От друга страна – безспорно
е и обстоятелството, че пътуванията на децата следва да бъдат планирани по
начин, който да не пречи на бащата да осъществява определения му от страна
на съда режим на лични отношения, тъй като е изцяло в интерес на децата
нито за миг да не губят връзката със своя баща, което обстоятелство следва да
бъде съблюдавано от тяхната майка.
Мотивиран от изложеното, БОС намира, че предявеният иск е
основателен и следва да бъде уважен, като бъде дадено съдебно разрешение
(заместващо съгласието на бащата на трите деца – С. В. К.) децата - А. С. К.,
Г. С. К. и Б. С. К. да напускат пределите на Република България, като пътуват
до държавите – членки на Европейския съюз, както и в В., С., Т., Ш., Н., Л. и
И., считано от влизане в законна сила на съдебното решение по настоящото
дело за срок от четири години, като тези пътувания не следва да пречат на
10
определения режим на лични контакти с техния баща, с изключение на
случаите, в които се касае за организирани пътувания от училище или
извънкласни форми на образование – в това число и за спортни състезания и
мероприятия, датата на които не зависи от преценката на майката на децата. В
тази връзка и като взе предвид, че първоинстанционният съд е достигнал до
други правни и фактически изводи, настоящият състав намира, че
първоинстанционното решение следва да бъде отменено и вместо него да
бъде постановено ново решение по съществото на спора, с което да бъде
уважена претенцията в посочения по-горе смисъл.
На основание чл. 78, ал. 1 от ГПК по отношение на искането за
присъждане на разноски, отправено от въззивната страна, съдът намира, че на
В. Н. С. следва да бъдат присъдени направените по делото разноски
съразмерно с уважената претенция, а именно – сума в размер на 430 лева за
водене на първоинстанционното производство, от които 415 лева за водене на
въззивното производство – като от представените Договори за правна защита
и съдействие – лист 72 от първоинстанционното производство и лист 60 от
въззивното производство е видно, че договорените суми за адвокатско
възнаграждение са изплатени изцяло.
На основание чл. 280, ал. 3, т. 2 от ГПК настоящото решение е
окончателно и не подлежи на касационно обжалване.
Мотивиран от горното, Окръжен съд – Бургас
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Решение № 1518 от 06.12.2021г., постановено по гр. дело
№ 3743/2021г. по описа на Районен съд – Бургас и вместо него
ПОСТАНОВЯВА:
РАЗРЕШАВА на децата А. С. К., ЕГН ********** – непълнолетна,
действащата лично и със съгласието на своята майка – В. Н. С., ЕГН
**********, Г. С. К., ЕГН ********** и Б. С. К., ЕГН ********** – двамата
малолетни, действащи чрез своята майка и законен представител – В. Н. С.,
ЕГН ********** да пътуват извън пределите на Република България до
Държавите – членки на Европейския съюз, както и до В., С., Т., Ш., Н., Л. и
И., придружени само от своята майка – В. Н. С. или придружени от друго
11
лице само със съгласието на тяхната майка, без да се иска предварителното
писмено съгласите на техния баща – С. В. К., ЕГН ********** от с. К.,
община Р., обл. П., ул. „Г.“ № *, считано от влизане в законна сила на
съдебното решение по настоящото дело за срок от четири години, като тези
пътувания не следва да пречат на определения режим на лични контакти с
техния баща, с изключение на случаите, в които се касае за организирани
пътувания от училище или извънкласни форми на образование – в това число
и спортни състезания и мероприятия, датата на които не зависи от преценката
на майката на децата.
ОСЪЖДА С. В. К., ЕГН ********** от с. К., Община Р., област П.,
ул. „Г.“ № * да заплати на В. Н. С., ЕГН ********** от с. Т., Община Б., ул.
„Д.“ № *, вх. *, с адрес за призоваване – гр. Бургас, ул. „Оборище“ № 77, ет. 1
– адвокат Николова сума в размер на 430 (четиристотин и тридесет) лева,
представляваща направените по делото разноски в първоинстанционното
производство и сума в размер на 415 (четиристотин и петнадесет) лева,
представляваща направените по делото разноски пред настоящата инстанция.
Решението е окончателно и не подлежи на касационно обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
12