Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 1268
гр.Пловдив,
03.07.2019 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Пловдивският
районен съд, XХIV н.с., в публичното заседание на двадесет и пети юни
през две хиляди и деветнадесета година в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НИКОЛАЙ ИНГИЛИЗОВ
при
секретаря МАРИЯНА РУДЕВА, като разгледа докладваното от съдията АНД № 3278/2019 г. по описа
на ПРС, XХIV н.с., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл.59 и следващите от ЗАНН.
Обжалвано
е Наказателно постановление № НП-413/2016 издадено на 10.06.2016 г. от
Началника на 04 РУ на МВР Пловдив, с което на И.П.Ч., ЕГН ********** е наложено
административно наказание "глоба" в размер на 50/петстотин/ лева на
основание чл.257, ал.2 от ЗМВР
за извършено нарушение на чл.64,
ал.2 от ЗМВР.
Жалбоподателят,
в подадената жалба сочи, че за соченото в НП нарушение е изтекла абсолютната
давност за това, поради което се иска отмяна на наказателното постановление. В
съдебно заседание се представлява от адв.Х.Д., който излага аргументи за отмяна
на НП.
Въззиваемата
страна 04 РУ на МВР Пловдив редовно призована не се явява, не се представлява.
Пловдивският
районен съд, след като взе предвид събраните по делото доказателства и
наведените от жалбоподателя доводи и съображения, намери за установено от
фактическа страна следното:
Наказателното
постановление е издадено спрямо И.П.Ч., за това, че на 11.05.2016 г. около
12.15 часа в гр.Пловдив не е изпълнил устно полицейско разпореждане да слезе от
степенката на репатриращ автомобил 502, което е преценено като нарушение на
чл.64, ал.2 от Закона за МВР.
По делото е установено, че на 11.05.2016
г., бил съставен АУАН с номер НП-413 от св.П.Д.Д. спрямо жалбоподателят за
това, че последният не около 12.15 часа в гр.Пловдив, на ул. „П.Д.Петков”
срещу № 33 е отказал да изпълни
многократно издадено устно полицейско разпореждане да слезе от степенката на
репатриращ автомобил № 502. За тези действия на жалбоподателят му бил съставен
АУАН за нарушение на чл.64, ал.2 от ЗМВР, който бил подписан от жалбоподателят
без възражения. Въз основа на съставения акт на 10.06.2016 г. било издадено
процесното НП, като била наложена глоба в размер на 50 /петдесет/ лева на
основание чл.257, ал.2 от ЗМВР. Наказателното постановление било връчено на
жалбоподателят на 01.05.2019 г.
При така
установената фактическа обстановка, Съдът достига до следните правни изводи:
Жалбата е
допустима, изхожда от легитимирана страна и е насочена срещу подлежащ на
обжалване акт. Разгледана по същество, същата е основателна, но по различни от
изтъкнатите доводи. За да достигне до този извод, настоящият съдебен състав
съобрази следното:
Описаната
фактическа обстановка се установява по безспорен и категоричен начин от
приложените по делото писмени доказателства – АУАН, НП, докладна записка, както
и от показанията на свидетеля П.Д. /актосъставител/.
На първо
място безспорно е доказано, че спрямо жалбоподателят са били издавани устни
разпореждания от ** във връзка с дейността им, а именно св.Д. неколкократно е
разпореждал устно на И.Ч. да слезе от степенката на репатриращ автомобил с №
502, но последният не е изпълнил тези указания. Следва обаче да се има предвид,
че разпоредбата на чл.64, ал.2 от ЗМВР е уточняваща разпоредбата на ал.1 на
същата законова норма и гласи : „При
невъзможност да се издадат писмено разпорежданията могат да се издават устно
или чрез действия, чийто смисъл е разбираем за лицата, за които се отнасят”.
Тази правна норма не предвижда никакво задължение за лицата спрямо, които се
отправят разпорежданията, а дава единствено възможност на органите на МВР да не
издават писмени разпореждания, когато това е практически невъзможно. С оглед на
това и няма как да се приеме за нарушена правна разпоредба, която не въвежда
конкретния задължения за някого, а единствено оправомощава определени лица.
Констатираното е абсолютно основание да се отмени наказателното производство с
оглед неправилното квалифициране на поведението на нарушителят. За пълнота
следва да се посочи, че има правна норма,
която въвежда санкции за неизпълнение на дадени разпореждания от
органите на МВР и това е разпоредбата на чл.257, ал.1 от ЗМВР, според която
който не изпълни разпореждане на орган на МВР, направено в изпълнение на
функциите му, ако извършеното не съставлява престъпление, се наказва с глоба от
100 до 500 лв. В конкретния случай по отношение налагането на санкцията пък е
приложена разпоредбата на чл.257, ал.2 от ЗМВР, според която за маловажни
нарушения органите на МВР налагат глоба 50 лв. В този смисъл пък следва да се
посочи, че е неясно защо случаят се приема за маловажен, като и този порок е
самостоятелно основание за отмяна на издаденото НП.
Следва да се посочи обаче за пълнота и че не е изтекла
абсолютната давност за соченото нарушение. Това е така, тъй като ЗАНН предвижда
единствено погасителна давност за изпълнение на наложените наказания, но не
предвижда погасителна преследвателна давност, поради което и с оглед
субсидиарното препращане на ЗАНН към разпоредбите на НК, то следва да се
приложат разпоредбите на чл.80, ал.1 от НК и следващите и да се съблюдават тези
срокове относно относителната погасителна давност. В конкретния случай се
установява, че преследвателна погасителна давност е прекъсната с издаването на
НП, тъй като това действие е такова насочено към реализиране на
административно-наказателната отговорност. От датата на издаване 10.06.2016 г.
не е изтекъл тригодишен давностен срок за относителната погасителна давност, а
от датата на нарушението не е изтекла абсолютната давност, която е четири
години и половина от датата на деянието /съгласно разпоредбата на чл.81, ал.3
от НК. Независимо от това обаче с оглед коментираните по-горе нарушения и
неправилното приложение на материалния закон, наказателното постановление
следва да бъде отменено.
По
изложените съображения настоящият съдебен състав счита, че обжалваното
наказателно постановление следва да бъде отменено като неправилно и
незаконосъобразно.
Водим от
горното и на основание 63, ал.1,от ЗАНН, съдът
Р Е
Ш И :
ОТМЕНЯ
Наказателно
постановление № НП-413/2016 издадено на 10.06.2016 г. от Началника на 04 РУ на
МВР Пловдив, с което на И.П.Ч., ЕГН ********** е наложено административно
наказание "глоба" в размер на 50/петстотин/ лева на основание чл.257, ал.2 от ЗМВР
за извършено нарушение на чл.64,
ал.2 от ЗМВР.
Решението
не е окончателно и подлежи на касационно обжалване по реда на АПК пред
Административния съд на гр. Пловдив в 14 - дневен срок от получаване на
съобщението до страните, че е изготвено.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ:
ВЯРНО С ОРИГИНАЛА
В.Ш.