РЕШЕНИЕ
№ 72
гр. С.З., 24.02.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – С.З., I ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на осемнадесети януари през две хиляди двадесет и трета година в
следния състав:
Председател:ДАНИЕЛА К. ТЕЛБИЗОВА-
ЯНЧЕВА
Членове:НИКОЛАЙ ИЛ. УРУКОВ
АТАНАС Д. АТАНАСОВ
при участието на секретаря Т. Д. Кемерова Митева
като разгледа докладваното от НИКОЛАЙ ИЛ. УРУКОВ Въззивно
гражданско дело № 20225500500703 по описа за 2022 година
Производството е на основание чл.258 и сл. от ГПК.
Производството е образувано по въззивна жалба от З. П. Ж. от с.Т.,
общ.П.Б., чрез адв.Т. Д. против Решение № 402 от 19.08.2022г. постановено
по гр.дело № 3230/2021г. по описа на Районен съд К., с което е отхвърлен
предявеният от З. Ж. иск с правно основание чл.61, ал.1 от ЗЗД за сумата от
591,40 лева, представляваща обезщетение за направени разходи за лечение на
две намерени на 15.05.2021г. малки кучета от мъжки и от женски пол.
Въззивницата сочи, че обжалваното първоинстанционно решение е
незаконосъобразно, необосновано и неправилно. Излага подробни
съображения, според които първоинстанционният съд е постановил това
решение при превратно тълкуване, както на писмените, така и на гласните
доказателства, както и интерпретирайки думите на свидетелите и допълвайки
ги по свое усмотрение. Счита, че за да отхвърли предявения иск, съдът е
коментирал ирелевантни за спора обстоятелства, касаещи животни настанени
в приют и съотВ.но желание на граждани и организации да ги отглеждат, като
компаньони. Счита за ирелевантно по делото и друго обстоятелство
коментирано в мотивите на първоинстанционният съд, а именно, че ищцата
отглежда и други домашни любимци в дома си.
1
Претендира се изцяло отмяна на първоинстанционното решение, като
бъде постановено друго, с което бъде уважен предявеният от ищцата иск,
както и да и бъдат присъдени направените разноски в производството и пред
дВ.е съдебни инстанции.
Заедно с въззивната жалба прилага и Договор за правна защита и
съдействие от 05.09.2022г., адвокатско пълномощно и списък на разноските
по чл.80 от ГПК.
В срока по чл.263, ал.1 ГПК не е постъпил писмен отговор от другата
страна Община П.Б..
Въззивникът З. П. Ж. от с.Т., общ.П.Б., и пълномощника й адв.Т. Д.,
редовно и своевременно призовани, не се явяват на делото пред въззивната
инстанция.
Въззиваемият Община П.Б., редовно и своевременно призован, не
изпращат упълномощен представител по делото пред въззивния съд, но
пълномощника на въззиваемия адв. Х. Д. П., е депозирала по делото
ПИСМЕНИТЕ СИ БЕЛЕЖКИ, с които моли да се остави без уважение
въззивната жалба на въззивницата Ж. и да се потвърди изцяло
първоинстанционното решение, като осъди въззивницата да им заплати
направените от нея по делото разноски. Подробните съображения за това са
изложени в депозираната по делото писмена защита съотВ.но с вх. №
573/16.01.2023 год. год. пред въззивния съд, с приложения към същата и
договор за правна защита и съдействие.
Съдът, след като провери събраните по делото доказателства и обсъди
становищата на страните, намира за установена следната фактическа и правна
обстановка по делото:
Предявени са обективно съединени искове са с правно основание чл.61,
ал.1, във връзка с чл.15, чл.16 и чл.17 от ЗЗЖ и във връзка с чл.86 от ЗЗД.
Пред дВ.е съдебни инстанции се установява следната фактическа
обстановка:
Видно от приетите по делото заверени копия на представените пред
първостепенния съд писмени документи, а именно: Сигнал съотВ.но вх.№ЗГЕ
-21- 44/17.05.2021 г. на Община П.Б., З. Ж. от с.Т. сигнализирала за намерени
сутринта на 15.05.2021 г. около 10 без 15 часа в с.Т. на ул.“***“ до
кръстовището с ул.“******“ от нея и съседа й две безстопанствени
новородени кучета, в тревата на тротоара и на около 25 метра от дома й, на
които била необходима идентификация и техният евентуален собственик,
както и спешно закупуване и поставяне на вакси, храна и обезпаразитяване.
Представени от отВ.ника са и подадени от З. Ж.: заявление с вх.
2
№°ЗГЕ-21-44-1/14.06.2021г.за започнало лечение на две безстопанствени
кученца, за които е подала сигнал вх.№°ЗГЕ-21-44/17.05.2021г. с приложени
към него 2 бр.фактури; заявление вх.№ЗГЕ-21-44-2 от 23.08.2021г., с по повод
сигнал вх.№°ЗГЕ-21-44/17.05.2021г. с приложени към него 4 бр.фактури,
протокол за здравен статус и епикриза; сигнал вх.№ЗГЕ-21-44-3 от
30.08.2021г. по повод вх.№°ЗГЕ-21-44/17.05.2021г. с посочване на вероятен
собственик на дВ.е кученца.
Приети по делото са предизвестие вх.№ЗГЕ-21-44-4 от 08.09.2021г., с
искане за заплащане на сумата от 590.80 лв., която заплатила за лечение,
храна и В.еринарно-медицински услуги по 6 бр.фактури /описани/; епикриза
от 23.07.2021 г. на д-р С.Д., В.еринарна амбулатория “****“ гр.К., в която е
отразено на: куче, женски пол, на 6 месеца; собственик: З. Ж.; диагноза:
пиометра; изход: с подобрение.
В представените заверени копия на 2 бр. констативни протоколи от
18.09.2021 г. на Община П.Б. за извършена проверка в 9:30 часа и в 14:00 часа
във връзка със сигнал вх.№ .№ЗГЕ -21-44/17.05.2021 г. на З. Ж., подписани от
А.Х., С.Д. и К.К. е отразено, че не са открити две малки кучета на посоченото
място в сигнала, както и в околността.
В показанията си св.С.Д. Д., твърди, че на 15.05.2021г. чистил двора си
и чувал скимтене на малко кученце. Излязъл и видял, че са три кученца -бяло
с черно рижаво и черно, оставени на улицата, между камъните до къщата му.
Знаел, че съседката му З. Ж. обича животни, че освен нейните гледа и други
кучета на съседи, бездомни, затова отишъл у тях, казал й и я помолил я да ги
вземе. Когато се върнал от дома й третото куче го нямало. З. Ж. прибрала
дВ.е кучета в дома си. Животните били крастави, хилави, с окапана козина по
тялото. След 2-3 месеца, тя го поканила и тогава видял дВ.е кучета. Два
месеца след това на пътя го питал полицай колко кучета имала З. Ж. и дали се
грижи за тях. Дошло момче от с.Осетеново на име К., който му казал, че от
кметството го извикали за някакви бездомни кучета. Подписът в
констативния протокол от 18.05.2021г. във 9:30 часа бил негов, но не и
почеркът, с който са изписани имената му. В констативния протокол от
18.05.2021г. в 14:00 часа, изписал имената си и се подписал. Заявява, че не
помни на коя дата намерили кученцата, че не си спомня дали е разписал
протоколите наведнъж или на два пъти. К. отишъл при него след обяд. Той
бил сам. Разписал протоколите, защото К. „събира кученца“.
Съгласно показанията на св.К. С. К., З. Ж. познавал по повод жалби и
проверки по нейни сигнали, минимум по един седмично, за изоставени
безстопанствени кучета. На много от сигналите се отзовавал, но кучета не
намирали. На територията на община П.Б., нямало приют. Ж. подавала жалби
и сигнали по електронната поща на общината. Контакт осъществявали с нея
по електронна поща, тъй като неможели всеки път да се свържат с нея по
телефона. Много пъти ходили на място. По повод на жалба на З. Ж. за
изоставени две-три кучета в кашон отишъл на място, на следващия ден
сутринта, след подаване на сигнала, но не намерил кучетата, където било
3
посочено в жалбата. На много от жалбите й това се случвало. Потърсил Ж. по
телефона, но тя не вдигала. Следобед се обадил на кмета на населеното място,
намерили посочения от Ж. свидетеля С.Д. от с.Т., който им казал, че тя
прибрала дВ.е животни в дома си. Съставил протокол в деня на проверката.
На този ден извършили две проверки, едната сутринта и друга след обяд.
Двата протокола съставил, тъй като не открили животните. И двата протокола
свидетеля С.Д. подписал като казал, че бездомните животни са прибрани от З.
и че нямало да ги намери.
В показанията си дадени пред първоинстанционния съд св.А.И.Х., кмет
на с.Т. твърди, че е получавал и присъствал на проверки по сигнали на З. Ж..
Имало и сигнал от нея за две кучета, изхвърлени с кашон през м.юни-м.юли
2021 г., но не намирали кучета. Подписал протокол за проверка. С.Д. му
казал, че кученцата ги взела З. с кашона, защото ги харесала. Жалбите ищцата
подавала до Община П.Б. по електронен път и кметството ги получавало по
електронен път на следващия ден. След като бил уведомен от общината за
подадения сигнал, отишли с представител на общината К. К., намерили С.Д.
на центъра на селото, съставили протокола и го подписали. С.Д. казал, че
кучетата, които взела З. Желева са малки. Твърди, че нямали случаи да е
намерено безстопанствено куче на улицата. Заявява, че не си спомня месеца
на проверката- м.май или м.юни 2021г.. Първо той ходил до З. Ж., но вратата
на имота й била заключена. После говорил по телефона и тя също му казала,
че има две кучета. Разбрали от С.Д., че Ж. е взела дВ.е кучета, ходили до
посоченото място, видели, че няма кучета и след това подписали протокола на
центъра на селото.
В показанията си св.Н.И.К., сочи в разпита си пред РС-К., че Ж. му
казала, че средата на м.05.2021 г. С., я извикал да види две кученца, едното
мъжко, другото женско. Предният ден той ги видял близо до дома на С. на
тротоара, но не казал на Ж.. Кучетата били или три - дВ.е чернобели и третото
рижаво. Когато отишъл у Ж. видял кучетата в двора й, мъжкото - рижавото и
едното черно-бяло. Козината им беше проскубана, на петна и „мършеви“.
Кучетата били на около 2-3 месеца. Закарал ги с автомобила си в „****“,
където ги обезпаразитили. З. Ж. се грижела за тях около 5-6 месеца, след това
ги качила в интернет за осиновяване. На мъжкото рижаво кученце била
направена операция. З. Ж. била компетентна в грижите за животни и можела
да определи възрастта на животното. Карал Ж. с тези две кучета 2 -3 пъти до
В.еринарната лечебница. За тези животни тя имала паспорти. Когато карал
дВ.е животни до В.еринарната лечебница, те имали паспорти. Ж. давала
животни за осиновяване задължително с паспорти, защото неможели да бъдат
осиновявани без паспорт.
В о.з. ищцата заявява, че животните, за които претендира заплащане на
обезщетението от общината са осиновени към м.10.2021 г.
Представени са заверени копия на 6 бр. ведно с фискални бонове, с
описание на стоката/услугата както следва: 1.фактура №0099/26.05.2021г. за
сумата 141.60 лв. - за суха храна за куче, външно обезпаразитяване на куче,
4
вътрешно обезпаразитяване на куче /с посочено количество, ед.цена и
стойност/; 2.фактура №0027/26.05.2021г. за сумата 123.00 лв. - тест СРУ-2бр.,
кръвна картина-2бр., тест 4ДХ-1бр., преглед-2бр. /с посочено количество,
ед.цена и стойност/; 3.фактура №0104/12.07.2021г. за сумата 94.00 лв. - суха
храна за куче; 4.фактура №0030/12.07.2021г. за сумата 44.00 лв. - ваксинация
куче-2бр. /с посочено количество, ед.цена и стойност/; 5.фактура
№0034/23.08.2021г. за сумата 78.80 лв. - ваксинация куче-2бр., вътрешно
обезпаразитяване куче-2бр., външно обезпаразитяване куче-2бр. /с посочено
количество, ед.цена и стойност/ и б.фактура №0033/23.07.2021г. за сумата
110.00 лв. - В.еринарно-медицински услуги.
Представени са документ за здравен статус на д-р С.Д. от В.еринарна
амбулатория “****“ гр.К. от 09.06.2021г., писмо - сигнал рег.№ЗГЕ-21-
44#5/15.10.2021 г., както и справка на оДБХ-С.З. за регистрирани животни
към 24.03.2021 г. съгласно която не са регистрирани животни с
местодомуване с.Т., ул.“******“ №15.
Прието по делото е извлечение от амбулаторен дневник на ЕТ “С.Д.-В.“
гр.К. досежно дните 26.05.2021 г., 09.06.2021 г., 23.07.2021 г. и 21.08.2021г. в
заверени копия, съгласно което: на 26.05.2021 г. са регистрирани прегледи на
мъжко и женско куче, водени от З. Ж., бездомни, с поставена диагноза
ерлихиоза и демодекоза - кожна краста; на 23.07.2021 г. е регистриран
преглед женско куче 6м., бездомно, водено от З. Ж. с диагноза пиометра
/левкозитоза/ехопиометра/; и на 21.08.2021 г. са регистрирани прегледи на
мъжко куче 7 м., бездомно и женско куче 7м, бездомно, водени от З. Ж. с
проведени ваксинация и обезпаразитяване. Приети са и заверени копия на
протокол от 03.09.2021 г. за проверка по реда на чл.59 от ЗЗД и 19 листа
паспорти на животни.
По делото е назначена, изслушана и съотВ.но приета като доказателство
по делото съдебна В.еринарно-медицинска експертиза, с депозирано
заключение, неоспорено, което и настоящият съд възприема и кредитира с
доверието си. Съгласно заключението всяко от дВ.е кучета е описано
едновременно с клиника на инфекциозно заболяване (ерлихиоза) и паразитоза
(демодекоза - кожна краста). Лабораторните изследвания на животните
показват признаци на анемия, тромбоцитопения и лимфоцитоза, показатели
които са характерни за подостра (субклинична) форма на ерлихиоза. Относно
кожната краста, вероятно се касае за сквамозна форма, т.е. начален стадий на
заболяването, което обикновено има хроничен характер и протрахиран
развой. Женското кученце е диагностицирано с пиометра, в т.ч. тъмни и
зловонни изтечения от вулвата; отказ от храна. Хирургическите интервенции
и назначени терапии на пациентите са извършени по медицински показания,
проведени са адекватно и правилно, и са необходими по вид и количество.
Като наложително следва да се приеме, хирургическото лечение на пиометра,
предвид бързия развой на патологията с евентуални усложнения от сепсис и
възможен летален изход. За ерлихиоза и кожна краста, обаче не би могло да
се твърди, че изискват спешно и наложително лечение, като се отчита тяхната
5
форма /стадий към 26.05.2021 г., също общото им състояние и не на последно
място склонността на дВ.е заболявания към субклиничен и/или
хронифициран развой. Във фактура №99/26.05.2021, издадена от “Д.-В.“
ЕООД в позиция 1: „Суха храна за куче" количество 1 бр., единична цена
94.00 лв. (без ДДС), откъдето не става ясно марка, количество (грамаж в 1 бр.)
и предназначение на посоченото (напр. подрастващи и/или
др.кучета).Остойностяването на В.еринарно -медицинските дейности е
съотВ.стващо на действащите разценки и тарифи и е относимо към
проведеното лечение. В с.з в.л. пояснява, че извършените манипулации са
били необходими, но не неотложни, като единствено неотложно по
необходимост е било да се извърши операция при пиометра, т.е. отстраняване
на матка и яйчници при женското кученце.
Според районния съд воденето на чужда работа без пълномощие е
извъндоговорен източник на облигационни отношения и представлява
доброволно извършване на чужда работа без натоварване /възлагане/.
Гестията представлява юридически факт от категорията на юридическите
постъпки. Правоотношението, което се поражда при наличие на всички
елементи е двустранно и сложно. За да е налице водене на чужда работа без
пълномощие е необходимо да е предприета чужда работа /правни или
материални действия в чужд интерес/; да съществува намерение да се
управлява чужда работа и това да е извършено доброволно, а не задължение
по закон. Заинтересованият е длъжен, ако работата е била предприета уместно
и е била добре управлявана, да изпълни задълженията, които управителят е
сключил от негово име, да го обезщети за личните задължения, които той е
поел и да му върне всички разноски, които е направил - чл.61, ал.1 от ЗЗД.
Съгласно чл.16, ал.1 от ЗЗЖ, който намери болно или наранено животно
е длъжен да информира приюта за животни, съотВ.ните органи на местната
власт, областната дирекция по безопасност на храните, районното управление
на Министерство на вътрешните работи или териториалните поделения на
Изпълнителната агенция по горите. Изброените в нормата органи от своя
страна са длъжни да съдействат за осигуряване на спешна
В.еринарномедицинска помощ и насТ.ване на животното в приют или друг
обект- чл.16, ал.2 от ЗЗЖ. В чл.15 от ЗЗЖ е вменено на собственика на
животни предприемането на мерки за осигуряване на В.еринарно медицинска
помощ, когато установи признаци на болест, нараняване, изтощение или
усложнено раждане.
Съдът е приел, че не е спорно, че община П.Б. е от органите, които
дължат съдействието за осигуряване на спешната В.еринарномедицинска
помощ по смисъла на чл.16, ал.2 от ЗЗЖ. Съгласно легална дефиниция, дадена
в §1, т.1 от ДР на Наредба №4/01.02.2021 г. за прилагана на Националната
програма за овладяване популацията на безстопанствените кучета на
територията на Р.България “безстопанствено куче“ е всяко изоставено,
изгубено, родено на улицата или домашно куче, оставено на обществено
място без надзор. Основната обща компетенстност по надзора над животните
6
в т.ч. безстопанствените предвид чл.40- чл.56 от ЗЗЖ носи Общината. Нейна
е и отговорността за установяването на контрола над популацията на
безстопанствените кучета, вкл. и за залавянето и насТ.ването им в приюти
при сигнал на граждани.
При съвкупната преценка на доказателствата по делото съдът приема за
установено, че процесните две малки кучета са били безстопанствени. Този
извод за липсата на собственик на животните, който да бъде задължен да
полага грижи за тях съдът формира от: мястото, на което са били намерени,
тяхното състояние, липсата на каишка, друг външен белег, както и липсата на
други доказателства за собственост им. Следва да се посочи, че без значение
за възникване на правото на собственост върху животните е тяхната
регистрация. Издаването на паспорт и поставянето на чип са мерки насочени
към идентификация на кучето във връзка с административно
регистрационния режим. От показанията на св.С.Д. Д. и св.Н.И.К., които
съдът кредитира, в частта за всеки от тях, в която са преки, непротиворечиви
и непосредствени, преценени и с оглед чл.172, предл. посл. от ГПК се
установи се, че дВ.е намерени в близост до дома на ищцата в с.Т. животни:
куче от мъжки пол и куче от женски пол на възраст между 1-3 месеца, които
тя прибрала в двора си на 15.05.2021 г. били „крастави“, “хилави“, “с окапана
козина по тялото“. Установи се, че след подадения на 17.05.2021 г. сигнал от
ищцата, отВ.никът е извършил своевременно проверка, при която дВ.е
кученца не са открити на мястото, посочено в сигнала. ДВ.е животни не са
открити поради факта, че от намирането им на 15.05.2021 г., а и при
проверката от служители на общината по повод сигнала от 17.05.2021 г.
животните са пребивавали у ищцата, която макар да е била уведомена за
предприетото издирване на дВ.е кучета не ги е предала, а ги е продължила да
ги обгрижва в дома си. Тези извод съдът формира след съвкупната преценка
на доказателствата кореспондираци помежду си, при съобразяване и
кредитиране на свидетелските показания на водените от страните свидетели, в
частта им, в която впечатленията на всички свидетели, а и на всеки от тях са
непротиворечиви, недвусмислени, ясни, категорични, преки и
незаинтересовани от изхода на делото.
От писмените доказателства и СВМЕ се установи, че дВ.е малки кучета
са били откарани във В.иринарна лаборатория „****“ в гр.К. на 26.05.2021 г.,
където е проведено необходимо предвид състоянието им лечение /вътрешно и
външно обезпаразитяване, тест, кръвна картина/. По делото не се установи, че
именно на намереното на 15.05.2021 г. малко куче от женски пол е извършено
хирургическо лечение на пиометра. Този извод съдът формира от писмените
доказателства в т.ч. писмения сигнал на ищцата вх.№ЗГЕ-21-44/17.05.2021 г.
на Община П.Б., извлечение от амбулаторния дневник на В.еринарна
амбулатория “****“ гр.К., както и от това, че половото съзряване на женските
кучета настъпва на възраст между 6-7 месеца, а възрастта на малките кучета,
посочени в от 17.05.2021 г. са „новородени“ на „около 40 дни“. Освен това по
делото има данни, че ищцата от няколко години отглежда значителен брой
7
домашни любимци /кучета/ в имота в с.Т., на част от които в последствие
намира осиновители.
Съдът като взе предвид установеното и заключението на СВМЕ счита,
че проведеното на процесните две кучета лечение няма характер на такова от
неотложен порядък и следователно не се е налагало осигуряване на спешна
В.еринарномедицинска помощ, насТ.ване на животните в приют или друг
обект, какво задължение има общината по силата на чл.16, ал.2 от ЗЗЖ да
съдейства. В случая общината е била поставена в невъзможност да изпълни
задължението си по чл.47 от ЗЗЖ, поради неоказано съдействие от ищцата.
След като е била информирана за проверката, ищцата не е оказала съдействие
на служителя на отВ.ника, а след прегледа на дВ.е малки кучета във
В.еринарната клиника на 26.05.2021 г. тя и не ги е оставила на мястото,
откъдето ги е взела предвид това, че животните не са били в тежко
здравословно състояние, а ги е прибрала отново в дома си. Законът е
предвидил възможност за предоставяне грижите над безстопанствени
животни на граждани, но не своеволно. Според чл.47, ал.2 от ЗЗЖ кучетата,
настанени в приют, се предоставят безвъзмездно на лица, които желаят да ги
отглеждат като компаньони, но следва да се регистрират по чл. 174 от Закона
за В.еринарномедицинската дейност, а ал.3 сочи, че кучетата, за които не се
явят лица по ал.2, се маркират и се насТ.ват във временни приюти,
определени от съотВ.ния общински съВ., или се връщат по местата, от които
са взети. Наредба №4/01.02.2021 г. за прилагане на Националната програма за
овладяване популацията на безстопанствените кучета на територията на
Република България и за процедурите по нейното изпълнение, механизма на
финансиране и отчетност предвижда, че граждани и организации за защита на
животните могат да заявяват писмено в съотВ.ната община желанието са за
поемане на грижите за върнатите по места кучета. Без да са налице тези
предпоставки ищцата е прибрала в дома си намерените на 15.05.2021 г. две
малки кучета и е поела грижите за тях.
Предпоставката за възникването на отговорността по чл.61, ал.1 от ЗЗД
е воденето на чуждата работа без пълномощие, работата да е водена уместно
и да е била управлявана добре. В случая действията по осигуряване грижата
на дВ.е малки кучета не покриват хипотезата за уместно водена работа и да е
управлявана добре. Лечението на процесните две кучета не се е налагало да
бъде извършвано незабавно, поради липса на неотложност. Следователно не е
налице водене на чужда работа без пълномощие и за отВ.ника не е
възникнало задължение да обезщети ищцата с направените от нея разходи, за
което са издадени фактура №0099/26.05.2021г., фактура №0027/26.05.2021г.,
фактура №0104/12.07.2021г., фактура №0030/12.07. 2021г., фактура
№0033/23.07.2021г. и фактура №0034/21.08.2021 г.. Предявеният иск е
неоснователен и следва да бъде отхвърлен.
Въззивният съд намира, че фактическата обстановка е правилно
установена от районния съд. Въззивният съд изцяло споделя съображенията
на районния съд, изложени в мотивната част на решението, към които
8
препраща на основание чл. 272 ГПК. В тази връзка въззивният съд не следва
да преповтаря в настоящите мотиви отново и мотивите на
първоинстанционния съд, поради което следва единствено и само да препрати
към същите.
В тази насока са и основните оплаквания във въззивната жалба на
въззивницата Ж., която твърди, че чрез извършените от нея фактически
действия е изпълнила едно правно задължение на Община П.Б..
Неизпълнението на това задължение на отВ.ника обаче не е скрепено с
конкретна санкция, от която да се търпят вреди. Принципно Община П.Б. би
могла да носи отговорност за неизпълнение на задълженията си по реда на
глава единадесета от АПК или ЗОДОВ, но само в случай, че неизпълнение на
задълженията й е причинило вреди на трети лица. В настоящия случай
липсват твърдения, че изпълнението на задълженията на Община П.Б. от
ищцата без пълномощие е било оправдано, тъй като е предотвратено
настъпването на вреди в правната й сфера.
Едно лице би допуснало някой друг да интервенира в неговата правна
сфера само когато това е било в негов интерес, когато при липсата на
намесата на това лице, ще се търпят вреди. Нуждата от вмешателство е
предпоставена от невъзможност доминусьт лично да извърши необходимите
действия за защита на личния си интерес.В настоящия случай се установява
невъзможност на отВ.ника да изпълни задълженията си вменени със ЗЗЖ,
поради факта че жалбоподателката е прибрала в дома си животните и в
продължение на 5-6 месеца се е грижила за тях , а след това се е разпоредила
с тях като ги „дала за осиновяване” - право каквото по закон същата няма .
Не е налице и съзнателно неизпълнение на задължения на община П.Б.
изразяващо се в бездействие от наша страна, което би навредило на
животните.
СЛЕДВАЩАТА ПРЕДПОСТАВКА ЗА ВЪЗНИКВАНЕТО НА ИСКА
ПО ЧЛ. 61, АЛ. 1 ОТ ЗЗД Е ЧУЖДАТА РАБОТА ДА Е ПРЕДПРИЕТА
УМЕСТНО И ДА Е БИЛА УПРАВЛЯВАНА ДОБРЕ.
Подобно на изискването на интерес за доминуса от воденето на
работата му от лице, на което това не е възложено и изискването за начина, по
който управителят следва да води чуждата работа, е свързано с ограничаване
на нахлуването в правната му сфера. Воденето на чужда работа без
пълномощие е изключение. Функцията на предпоставката за полезно
предприемане на работата има за цел да защити господаря, като не се
допускат вредоносни или безполезни вмешателства в правната му сфера.
Уместното предприемане на работата е свързано с обвързаността на
господаря, който се отнася към възникването на задължението на управителя,
а доброто управление на работата е съобразяване на поведението на гестора с
действието на уместно предприетата работа. Положителното установяване на
дВ.е изисквания е условие за ангажиране на отговорността на доминуса по чл.
61, ал. 1 от ЗЗД.
9
Уместното предприемане на работата означава тя да бъде предприета по
един надлежен начин с оглед на естеството й, на възможностите на
управителя и на условията, при които се предприема, като гесторът
(управителят) трябва да изхожда от това, което самият доминус би направил.
Необходимо е да се прави разграничение между интерес от воденето на
чужда работа и уместното й водене. Независимо от наличието на интерес от
воденето на работата от гecтopа, ако тя е водена неуместно, навлизането в
чужд правен кръг ще е неоснователно и лицето няма да е управител, а само
вмешател. Следователно този, който се намесва в чужда правна сфера
неуместно или при липса на интерес на засегнатия от тази намеса, не действа
като гестор и няма да има право на иск спрямо господаря.
В ПРОЦЕСНИЯ СЛУЧАЙ РАБОТАТА НЕ Е БИЛА ВОДЕНА
УМЕСТНО.
„Д. В.„ ЕООД и съотВ.но ЕТ „С.Д. „ нямат сключен договор с община
П.Б.. Община П.Б. има сключен договор за извършване на дейностите по
програмата за овладяването на популацията на бездомни кучета в др. фирма и
др. В.еринарен лекар.
При анализа за възникването на юридическите факти, включени във
фактическия състав, на обратния гестионен иск се установи, че не е налице
истинско оправдано водене на чужда работа без пълномощие, липсва интерес
за доминуса от навлизането в неговата правна сфера от гестора чрез
изпълнение на задълженията му. работата не е била водена уместно и
извършването й не е изхождало от това, което доминусът би направил.
Чуждата работа е водена като своя с намерението да се изпълни едно
задължение възприето като лично поради моралните възгледи на управителя.
Ето защо и въззивният съд категорично счита , че не е налице
институтът на воденето на чужда работа без пълномощие съотВ.но за община
П.Б. не е възникнало задължението да обезщети ищцата.
За пълнота на изложението следва да се посочи, че когато някой знае, че
една работа не е негова и я предприема и води в своя полза, е налице мнима
гестия. Мнимият управител води чужда работа така, както ако да би била
негова, знаейки, че тя е чужда и че няма правото за това. Поради това той
няма право на обратен гестионен иск срещу доминуса./ така Решение № 402
от 19.08.2022Г. по г.д. № 3230 от 2021г. по описа на КРС.
Въззивният съд в заключение намира оплакванията във въззивната
жалба за неоснователни, тъй като в мотивите към обжалваното
първоинстанционно решение районния съд е изложил подробни и обосновани
мотиви относно съществото на спора, като е разгледал подробно и
задълбочено както всички свидетелските показания на посочените свидетели
от първия въззивник, така и показанията на посочените свидетели от втората
въззивница. Същият съд е разгледал и законовите предпоставки за
10
отхвърлянето на иска по чл. 61 от ЗЗД, като ги е свързал и със събраните по
делото безспорни доказателства относно липсата на процесните
предпоставки за уважаването на иска по чл.61 от ЗЗД.
От събраните и проверени в хода на процеса и пред дВ.е съдебни
инстанции доказателства и предвид гореизложените подробни съображения и
доводи, въззивната инстанция намира, че първоинстанционното решение се
явява правилно и законосъобразно и като такова следва да бъде потвърдено.
При постановяването му не са допуснати нарушения на материалния и
процесуалния закон, като изводите на съда съотВ.стват изцяло на събраните
по делото доказателства.
По отношение на разноските по делото пред въззивната инстанция
Въззивният съд счита, че тъй като се потвърждава изцяло обжалваното
първоинстанционно Решение, с което на практика се оставя без уважение
въззивната жалба, на въззивната жалбоподателка, то и разноските на страните
пред въззивната инстанция следва да се понесат от въззивницата, като същата
бъде осъдена да заплати на въззиваемата Община П.Б. направите разноски
пред въззивната инстанция в размер на 600 лева, съгласно представения с
писмената защита на въззиваемия Договор за правна защита и съдействие с №
********** от датата 16.01.2023 год., така както са ги направили до
настоящия момент и които са били изплатени в брой при подписването на
същия договор.
Водим от горните мотиви, Окръжният съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 402 от 19.08.2022г. постановено по
гр.дело № 3230/2021г. по описа на Районен съд К., като ПРАВИЛНО и
ЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
ОСЪЖДА З. П. Ж., с ЕГН-********** от с.Т., общ.П.Б., ул.“******“
№15 да заплати Община П.Б., с ЕИК:**** с административен адрес гр.П.Б.,
обл.С.З., ул.“*******, на основание чл.78, ал.3 от ГПК направените по делото
разноски пред въззивната инстанция общо в размер на 600 лв. /шестстотин
лева/.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване пред ВКС на
Република България.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
11
2._______________________
12