М О Т И В И
към присъда по НОХД N 180 по описа за 2016 год. на Провадийски районен съд.
На 16.05.2016 год. ПРП е внесла обвинителен акт по вх. Пр. №578/2014 г. по
описа на РП-Провадия, ведно с материалите по ДП № 1070/2012г. по описа на РУ-Провадия,
по което е образувано производство пред първа инстанция срещу подсъдимият А.Ю.М.
за извършено от него престъпление от общ характер по чл.129, ал.2, вр. ал.1 от НК.
В съдебно заседание представител на ПРП поддържа обвинението изцяло.Същият
пледира за налагане на наказание в размер на една година и шест месеца лишаване
от свобода, което наказание предвид чистото съдебно минало на подсъдимия, да
бъде отложено с минимален изпитателен срок
Защитника на подсъдимия пледира за оправдаване на подсъдимия, като счита
обвинението за недоказано по безспорен и категоричен начин, като счита, че е
бил налице института на неизбежната отбрана.
В хода на делото от страна на пострадалия Х.Х.Ю.
е предявен граждански иск срещу подсъдимия за причинените му неимуществени
вреди в резултат на деянието, ведно със законната лихва, считано от датата на
увреждането-05.05.2014г. до окончателното изплащане на сумата в размер на
15 000,00 лева, до окончателното изплащане на сумата, като същият бе конституиран,
като граждански ищец и частен обвинител.
Подсъдимият не се признава за виновен по предявеното му обвинение.
След преценка на събраните по делото доказателства, съдът прие за
установена следната фактическа обстановка:
Подсъдимият А.Ю.М., известен
като „Мемиш" живеел в с.П., община Дългопол,
област Варна, със съпругата си - св.Л.М.М., по-малкия
си син - св.Х.А.Ю. и тъща си - св.М.Т.Х..
Пострадалият Х.Х.
***. Двамата с обв.М. се познавали, т.к се случвало
да работят заедно в чужбина - в Норвегия.
На 04.05.2014год. вечерта св.Ю. ***.
Докато вечерял, той употребил алкохол - около 150 мл ракия и една бира. След
това решил да разгледа различни марки трактори в интернет, т.к имал намерение
да си купува такава вещ. Докато правел това, асоциативно се сетил за подс.М.. Сетил се също, че преди време разбрал от соя брат,
че последният имал конфликт с подс.М., при който М.
отправил псувня по адрес на тяхната майка и двамата /братът на Ю. и М. се
сбили/. Припомняйки си този случай, св.Ю. отново се афектирал и спонтанно, без
дори да погледне колко е часът, потеглил с личния си лек автомобил марка „***,
бял на цвят, за с.П.. Пред къщата на подс.М.
пристигнал около полунощ на 04/05.05.2015год. След
като спрял, излязъл извън моторното превозно средство, като оставил последното
с включени двигател и светлини. Свирнал няколкократно с клаксона, но никой не
се показал. По същото време съпрузите Х. и И. Ибрямови, които живеели на същата
улица, в къщата срещу тази на подс.М., все още не
спели и разговаряли. Когато чули клаксона, св.И. отишъл до прозореца с изглед
към улицата и го отворил. Св.Ю. попитал: "Тука ли живее М. А.?". И.
обяснил, че лицето което търси живее в отсрещната къща.Тогава св.Ю. извикал на
висок глас:"М., М., къде си, ела да се
разберем...". Продължил да свири с клаксона.
Известно време по-късно от двора на
имота излязъл подс.М., като по-назад след него
вървели по-малкият му син - св.Х.А., а още по-назад съпругата му - св.Л.М. и
тъща му - М.Х.. Подс.А. нападнал св.Ю. и двамата си
разменили удари с ръце. В един момент обаче излезли и жените - св.М. и Х. и
тогава първата от тях подала на съпруга си - подс.М.
нож с обща дължина около 25-30см, съгласно събраните гласни доказателства по
делото. Щом взел ножа, подс.М. замахнал
с него към главата на св.Ю.. В този момент Ю., с цел да се предпази от удара,
вдигнал лявата си ръка пред главата. В резултат при удара с ножа подс.Мехмедов го порязал от вътрешната страна на дланта в
областта на пръстите. М. нанесъл още няколко удара с ножа на Ю. - в областта на
лявата и дясната ръка и на гърба. Св. Х.А. също се намесил в полза на своя
баща, като нанасял удари с юмруци на Ю.. В един момент подс.
М. и св.А. съборили св.Ю. на земята. Продължили да му нанасят удари още
известно време, след което спрели, т.к на улицата била излязла св.И.И.. Последен местопроизшествието напуснал подс. М., като първо отишъл до автомобила и огледал
вътрешността му с цел да установи дали има хора вътре. След като се уверил, че
няма никой, влязъл в двора си, оставяйки Ю. да лежи неподвижен на земята.
Когато нападателите му се прибрали, св.Ю. станал и успял да стигне до
автомобила си, качил се в него и отпътувал в посока с.М.. По-късно му била
оказана медицинска помощ.
Минута по-късно подс.
М. излязъл отново на улицата с пълна с вода кофа, която разлял върху
образувалото се върху настилката петно с кръв, с цел отмиване на последната
като доказателство за случилото се.
Сутринта на 05.05.2014год.,
след получен сигнал в Участък-Дългопол при РУ-Провадия на ОД МВР-Варна, в дома
на подс.М. пристигнали полицейски служители, в това
число св.П.В. - служител на посоченото управление, с цел изясняване на случилото
се. Същият приканил подс.М. и членовете на
семейството му да предоставят за нуждите на образуваната преписка ножа, с който
те твърдели, че Ю. бил нападнал М., а последният успял да го вземе от ръцете
му, но те категорично отказали.
По делото на л.37 е приложен Протокол за
доброволно предаване от 16.09.2014год., видно от който на посочената дата св.Л.М.
е предала доброволно нож с дължина около 21см, с дължина на дръжката 12см и
дължина на острието 9 см и с широчина на острието в най-широката част 2 см, с
пластмасова синя дръжка, със следните пояснения:"Ножа известно време беше
на мивката под сайванта, полицаите идваха, но отказаха да го приберат след това
съпруга ми го прибра в торбичка найлонова."
Видно от заключението на вещото лице по
извършената по делото СМЕ№13/2015год. по описа на УНС по СМ при МУ-Варна,
вследствие на действията на подс. А.Ю.М.,
пострадалият Х.Х.Ю. е получил порезни рани на лява
длан с лезии на сухожилия /на дълбокия сгъвам на 2-ри
пръст и повърхностните сгъвани на 3-ти и 4-ти/ и порезни рани на гръдния кош.
Порязването на сухожилия на пръстите на лявата ръка е обусловило трайно
затруднение на движенията на ръката за период от около 2 месеца и съставлява
средна телесна повреда по смисъла на чл.129, ал.1 от НК. Останалите порезни
рани са обусловили временно разстройство на здравето неопасно за живота.
Видно от заключението на вещото лице по
извършената по делото СМЕ на веществени доказателства №48/29.06.2015год. на
експерти от сектор „БНТЛ" в ОД МВР-Варна, при макроскопското
и микроскопското изследване по представения за изследване обект №1 - нож с
пластмасова синя дръжка, описан подробно по-горе, не са установени следи от
биологичен произход.
Видно от заключението на вещото лице по
извършената по делото допълнителна СМЕ №Ш-42/2015год. по описа на УНС по СМ при
МУ-Варна, в конкретния случай се касае за порезни рани, а не за прободно-порезни рани, така че всеки нож може да е
причинител на порезни рани, т.к действа само с режещата си повърхност. Тъй като
са засегнати сгъваните, които са локализирани откъм дланта, то при хващане на
ножа могат да се получат рани с по-голяма дължина и на повече места поради
движенията на ножа на нападателя. С режещата повърхност на приложеното по
делото веществено доказателство /нож с пластмасова синя дръжка/ могат да се
получат описаните рани, както на ръцете, така и на гърба, тъй като ножът е
действал като порезно оръжие.
Описаните в приложените
мед.удостоверение и епикриза от
МБАЛ"Св.Анна-Варна"АД-гр.Варна за пострадалия Х.Ю. рани по дланта и
пръстите на лявата ръка са от хващане на ножа при самозащита и добре отговарят
да са защитни рани. Такива са и раните по задната повърхност на дясната и
лявата мишница в долния им край с ориентация отгоре надолу и отдясно наляво,
което съответства на стоящия срещу пострадалия извършител. Раните по гръдния
кош могат да бъдат причинени също от режещата част на посочения нож. Ако
пострадалият е замахвал с нож с цел нападение, той би го държал за дръжката, а
не за острието.
Видно от заключението на вещото лице по
извършената по делото допълнителна СМЕ №Ш-52/2015год. по описа на УНС по СМ при
МУ-Варна, касае се за порезни рани, а не за прободно-порезни
рани, поради което и нож с по-голяма дължина и ширина на острието би могъл да
причини установените рани, т.к действа само с режещата си повърхност. Поради
това, че са засегнати сгъваните, които са локализирани откъм дланта, то
вероятно е раните да са получени при хващане на острието на ножа. С режещата повърхност на
изследвания нож, както и на нож с по-дълго и по-широко острие могат да се
получат описаните рани, както на ръцете, така и на гърба, т.к ножът е
действал като порезно оръжие.
Описаните в приложените
мед.удостоверение и епикриза от
МБАЛ"Св.Анна-Варна"АД-гр.Варна за пострадалия Х.Ю. рани по дланта и
пръстите на лявата ръка са от хващане на ножа при самозащита и добре отговарят
да са защитни рани. Такива са и раните по задната повърхност на дясната и
лявата мишница в долния им край с ориентация
отгоре надолу и отдясно наляво, което
съответства на стоящия срещу пострадалия извършител.
Раните на задната повърхност на гръдния
кош могат да бъдат причинени също от режещата част на посочения, както и
по-голям нож и не са с характер на защитни рани.
Видно от заключението на вещите лица по
извършената по делото съдебно-психиатрична експертиза с психологично
изследване, подс.А.Ю.М. не страда от психично
заболяване. Към момента на извършване на деянието на 05.05.2014год.
той е бил в състояние да разбира свойството и значението на извършеното и да
ръководи постъпките си. Той може да носи наказателна отговорност.
При извършване на деянието на 05.05.2014год. падс.М. не е бил в
състояние на физиологичен или патологичен афект. Физическото и психическото му
състояние са позволявали правилно да възприема фактите, които имат значение по
делото и може да дава достоверни обяснения за тях.
Видно от извършената справка за
съдимостта на подс. А.Ю.М., същият не е осъждан към
датата на инкриминираното деяние.
Съдът приема горната
фактическа обстановка въз основа на събраните по делото гласни и писмени
доказателства – обяснения на подсъдимия А.Ю.М., показанията на свидетелите Х.Х.Ю., П.В.С., Л.М.М., Х.Х.И., И. И. Ю., Ф. Х. А., М.Т.Х., Х.Х.И.,
И.Х.И., вещите лица, заключенията на изготвените и приети по делото
съдебно-медицинска експертиза, СМЕ на веществени доказателства, допълнителни
СМЕ и съдебно-психиатрична
експертиза с психологично изследване, протоколи за доброволно предаване,
както и свидетелството за съдимост на подсъдимия.
В хода на съдебното производство подсъдимият М. не се признава за виновен.
Излага фактическа обстановка, която напълно се припокрива с описаната в
обвинителния акт, но с тази разлика, че след като е чул, че го викат и е слязъл
до входната врата на двора, вратата се отворила със сила, тъй като била
блъсната с ритник от страна на пострадалия. Същият държал в ръката си нож.
Последвало сборичкване с цел подс.М. да отнеме ножа от Ю.. Тогава М. усетил, че Ю.
мирише на алкохол. Ножа паднал. След като го отблъснал, се прибрал отново в
дома си, разсънен и ядосан, като не можел да си обясни защо Ю. е нахлул по това
време в дома му.
Съдът не кредитира обясненията на подсъдими, тъй като същите напълно
противоречат на установената по делото фактическа обстановка и показанията на
по-голямата част от разпитаните свидетели.
Според гражданския ищец Ю. скандала е тръгнал заради кучето на подсъдимия.
Веднъж неговият брат се опитал да изгони кучето на подсъдимия, заради което се
скарали. Отделно от това подсъдимия и брата на пострадалия работели заедно в
Норвегия и след тяхно скарване брата на Ю. бил изгонен от работа. Поради тази
причина Ю. искал да се види с подсъдимия и да се изяснят, което и сторил, след
като се върнал от Норвегия. Така на 04/05.05.2014г.
вечерта след като се сетил за техните отношения, запалил буса
и се отправил към с.П.. свирил с клаксона пред къщите, където една съседка го
упътила за къщата на А.. Отворила му тъщата на подсъдимия, която казала, че
него го няма и малко след това се появил А. с нож в ръка. Веднага посегнал да
го удари в областта на главата, като Ю. си вдигнал ръката и така бил порязан в
областта на пръстите. Тогава се появил и синът на подсъдимия и двамата
започнали да му нанасят удари, единият с ножа, а другият с ръце и ритници по
тялото. Ю. се сетил, че има нож в гащеризона си, който изпаднал на земята. С
големи усилия след това успял да се измъкне и да се качи в буса
си и да се прибере в дома си. Жена му го посрещнала и се уплашила при вида му.
Целият бил в кръв, което наложило да бъде откаран в ЦСМП-Варна, където били
зашити раните му.
Относно състоянието на Ю. след инцидента свидетелства неговата съпруга И. И.
Ю., която заявява, че същият се прибрал по тъмно. Ю. бил целият в кръв, като
лицето и носа му били подути. Първо си помислила, че е катастрофирал, но той й
обяснил, че не се е случило това. Влязъл в банята, където си съблякъл
гащеризона и тогава тя видяла голяма порезна рана на гърба му и други подобни
рани по ръцете. Тогава Ю. й разказал какво точно се е случило. Разказал и на
майка си, която също била по това време в дома им.
В същия дух са и показанията на св.Ф. Х. А.-майка на Х.Ю..
В хода на делото бе разпитана св.Л.М.М.-съпруга
на подс. М., която в съдебно заседание заявява, че на
въпросната дата, късно вечерта са чули клаксон на автомобил и гласа на мъж,
който търсел подсъдимия. Тръгнала да излиза и да провери кой е и на входа на
къщата реди нея вече била нейната майка, която тръгнала да отваря входната врата.
В този момент вратата се отворила със сила и мъжът насреща блъснал майка й,
която паднала на земята. В този момент дошъл и съпругът й и така започнала
схватката между него и Ю.. Според нея сблъсъкът се състоял в ставане, падане и
търкаляне. Ю. бил с нож в ръка, като посягал с ножа да намушка подс.М.. след това М. успял да го избута на пътя, и тогава Ю.
се качил на буса си и си заминал.
В същия дух са и показанията на св.М.Т.Х..
Съдът не кредитира показанията на последните двама свидетели тъй като
същите напълно противоречат на събраните по делото доказателства.
В хода на делото бяха разпитани свидетелите Х.Х.И.
и И.Х.И.-съседи на подсъдимия, живеещи срещу неговата къща. Видно от
показанията на тези двама съседи, действително е имало бой между подсъдимия и
пострадалия, като и двамата имали ножове в ръцете си. Подсъдимия и неговия син
удряли пострадалия, като подсъдимия бил с нож, а синът му нанасял удари с
юмруци и така го избутвали от къщата. След тях дошли съпругата на подсъдимия и
неговата тъща, които му донесли ножове. Боят продължил но близък електрически
стълб извън имота на М., като Ю. падал по земята. Със сетни сили Ю. се качил в буса си и си заминал, а след това подс.М.
измил кръвта от мястото около електрическия стълб. Според св.И.И. на местото имало много кръв, все едно е заколено теле. И
двамата свидетели са категорични, че подсъдимия и неговия син са доминирали над
Ю..
Предвид липсата на роднински отношения на тези двама свидетели със страните
по делото, съдът ги кредитира изцяло.
Разпитан бее и св.П.В.С., чийто показания съдът
не счита, че следва да коментира предвид факта, че същият нее станал свидетел
на самия инцидент.
Съдът изцяло кредитира заключенията на изготвените по делото
съдебно-медицинска експертиза, СМЕ на веществени доказателства, допълнителни
СМЕ и съдебно-психиатрична
експертиза с психологично изследване.
В хода на делото безспорно е установено, че телесните увреждания причинени
на пострадалия са вследствие на престъпното деяние на подсъдимия А.Ю.М..
Горепосоченото се доказва от заключението по изготвените по делото
съдебно-медицинска експертиза, СМЕ на веществени доказателства, допълнителни
СМЕ и съдебно-психиатрична
експертиза с психологично изследване и показанията на свидетелите и
обясненията на самия подсъдим. Не се доказа твърдението на подс.М.,
че деянието е извършено при условията на неизбежна отбрана.
Съдът счита като неоснователни възраженията на защитата, че при инцидента
на 05.05.2014г. подсъдимият е действал в условията на
неизбежна отбрана. Съгласно чл. 12 ал.1 НК не е обществено опасно
деяние, което е извършено при неизбежна отбрана- за да се защитят от
непосредствено противоправно нападение
държавни или обществени интереси, личността или правата на отбраняващия се или
на другиго, чрез причиняван вреди на нападателя, в рамките на необходимите
предели. От обективна страна , за да е поставен подсъдимия в условията на
неизбежна отбрана е от особено значение поведението на пострадалия. То е
следвало да се изразява в непосредствено противоправно поведение,
което пряко предизвиква действията на отбраняващия се. Без това поведение
последният не би действал. Поведението на пострадалия следва да се проявява в
някой от следните фази: :- да създава непосредствена опасност от
нападение;-започнало изпълнение , което поставя в опасност обществените
отношения, обект на нападението и – въздействие върху обекта на нападението при
което е започнало неговото увреждане и същото не е завършило. В конкретния
случай явяването на пострадалия пред дома на подсъдимия, в който има четирима
възрастни, трима от които в разцвета на силите си по никакъв начин не обективират създаване на непосредствена опасност от
нападение. Твърденията на подсъдимия и неговите близки, че пострадалия е
нападнал подсъдимия се опровергават от показанията на св. Х.Х.И. и И.Х.И.. С оглед на това съдът отказа да даде вяра на
показанията на св. Л.М. и М.Х., в частта им с която се сочи, че Ю. е бил
активния и е нападнал с нож подс.М..
Не на последно място телесни вреждания по подсъдимия не са констатирани.
Не може да бъде разглеждано и като опасност от нападение обстоятелството,
че при приближаването на подсъдимия пострадалият е блъснал вратата. Свидетелите
са категорични, че при слизането си същият е бил невъоръжен и първоначално са
си разменили няколко реплики с подсъдимия, едва след което двамата са се
сборичкали.
Съдебната практика на ВКС относно института на неизбежната отбрана е
последователна и категорична в тази насока, че не може да се позовава на
института на неизбежната отбрана този, който провокира нападението. Нещо повече
върховният съд е имал възможността да посочи, че когато деецът
предварително се въоръжи и подготви да посрещне нападението на пострадалия
(какъвто несъмнено се явява настоящия случай), не може да се позовава на
неизбежна отбрана и на превишаване на нейните предели.
От субективна страна деянието е осъществено от подсъдимия с пряк умисъл.
Същият е съзнавал, че с нанасянето на удар с нож на пострадалия ще му причини
телесни увреждания със значителен интензитет и пряко е целял
настъпването на този вредоносен резултат. Видно от заключението на изслушаната
по делото комплексна съдебно психологично-психиатрична експертиза подсъдимият
не страда от психично заболяване и не се води на диспансерен учет. Същият е бил в състояние да разбира свойството и
значението на извършеното и да ръководи постъпките си. Действията му са били
продиктувани от личностовите особености и
намалените задръжни способности. Към
момента на деянието са липсвали специфични клинични характеристики
на физиологичния афект и М. не е изпадал в такова състояние.
След преценка на всички събрани по делото доказателства, съдът прие, че от
обективна и субективна страна са налице елементите на престъпния състав на чл.
129 ал.2, вр.1 от НК, поради което подс. А.Ю.М. бе признат за виновен в извършването на именно
това престъпление.
Изложените фактически положения съдът приема за установени въз основа на
събраните по делото доказателства – показания на свидетели, заключението по
изготвените по делото съдебно-медицинска експертиза, СМЕ на веществени
доказателства, допълнителни СМЕ и съдебно-психиатрична
експертиза с психологично изследване.
При така установената безспорна фактическа обстановка съдът приема, че с
деянието си подсъдимият А.Ю.М. е реализирал обективните и субективни признаци
на състава по чл. 129 ал.2, вр. ал.1 от НК
От обективна страна подс. М. вследствие
нанесените удари е причинил на св. Ю. наранявания, квалифицирани като средна
телесна повреда, с което е настъпил и визираният от закона обществено опасен
резултат.
От субективна страна деянието по чл.129, ал.2, ал.1 от НК е извършено при
пряк умисъл по отношение на подсъдимият. Той е съзнавал обществено опасния
характер на деянието си, предвиждал е настъпването на обществено опасните
последици и е целял те да настъпят.
Съдът намира, че по отношение на подсъдимият е било налице специфичното за
този вид престъпление намерение – нанасяне на телесни увреждания.
Причина за извършване на престъплението от страна на подсъдимият е ниското
му правосъзнание, абсолютно пренебрежение към
съществуващия обществен ред и незачитането на установения в страната правов
ред.
При индивидуализацията на наказанието на подсъдимия А.Ю.М. съдът прецени,
че са налице смекчаващи отговорността обстоятелства. Като такива определи,
доброто му процесуално поведение, като се има предвид, че същият само един път
е ставал причина за неоснователно отлагане на делото за което бяха изтъкнати
уважителни причини, както и дългия период от извършване на деянието, като в
този период М. не е извършвал други престъпления, както и чистто
му съдебно минало.
Като отегчаващи вината обстоятелства съдът прие обстоятелството, че с
деянието си подс.М. е нанесъл няколко телесни
увреждания, като едната е средна по смисъла на чл.129, ал.2 ,вр. ал.1 от НК.
Съдът следва да отчете и поведението му преди нанасяне на телесната повреда
на М., като видно от показанията на свидетелите по делото, подс.М.
е проявил неоправдана агресия, без да е предизвикан с нищо от пострадалия.
Същият е нанесъл телесното увреждане на пострадалия в положение в което не е
бил застрашен неговия живот или здраве, като тази негова реакция по никакъв
начин не го оправдава. Съдът счита, че следва да отчете и състоянието на
пострадалия Ю. след инцидент, който по данни от свидетелските показания е бил в
такова състояние, че не е могъл да се защити.
Предвид гореизложеното съдът намери, че на М. следва да бъде наложено
наказание с приложението на чл.54 от НК, като не са налице основания за
приложение на разпоредбата на чл.55 от НК.
Съгласно разпоредбата на чл.129, ал.1 от НК, наказанието което се предвижда
за това престъпление е „Лишаване от свобода“ до шест години, като в конкретния
случай не е предвиден минимум.
С оглед съотношението на смекчаващите и отегчаващи вината обстоятелства със
минимален превес на смекчаващите такива, съдът определи наказанието, като
наложи на подс.М. наказание „Лишаване от свобода“ за
срок от една година.
Предвид ниската обществена опасност на дееца, съдът счете, че са налице
основания, наложеното наказание да бъде отложено на основание чл.66, ал.1 от НК, като определи минимален изпитателен срок от три години.
С оглед постановяване на осъдителна присъда съдът на основание чл. 189, ал.
3 от НПК осъди подсъдимия А.Ю.М. да заплати направените по делото разноски на
фаза досъдебно производство в размер на 369.73 лева в полза на Държавата по
сметка на ОД на МВР Варна, както и направените по делото разноски на фаза
съдебно производство в размер на 762 лева в полза на Държавата, по сметка на
ВСС.
По отношение на веществените доказателства по делото: 1 бр. нож, с дължина
около 21 см., с дължина на дръжката – 12 см. и дължина на острието – 9 см. и
широчина на острието в най-широката част – 2 см., с пластмасова синя дръжка с
надпис „Hultafors“, 1 бр. зелена тениска с къс ръкав, с бродирана палма от
лавата страна, размер М, с разкъсвания на две места от лявата страна на гърба и едно разкъсване
от дясната страна на гърба, 1 бр. гащеризон, тъмно син на цвят, с дълъг ръкав,
с надпис на гърба: Premator, оранжев
надпис, с две разкъсвания от лявата страна на гърба, едно разкъсване от дясната
страна на гърба и разкъсвания по двата ръкава, намиращи се в служба „съдебен
архив“, заведени под вх. № 5/16.05.2016 г. в книгата за веществени
доказателства, съдът определи след влизане на присъдата в сила, да бъдат
върнати на Х.Х.Ю..
Предвид изложеното съдът намира, че приетия за съвместно разглеждане
граждански иск се явява основателен и следва да бъде уважен, но частично. При
преценка на претърпените вреди по реда на чл. 52 ЗЗД съдът отчете характера и
вида на получените в резултат на инкриминираното деяние увреждания, като
прецени, че е налице сериозна последица за състоянието на пострадалия от
деянието.
В резултат на деянието Ю. е преживял болки и страдания и се е стабилизирала
сравнително бавно, за което свидетелства вещото лице, както и неговите близки и
смият пострадал.
Следва да бъде отбелязан и факта, че причинената травма и към настоящия
момент има леки последици и това негово състояние му предоставя чувство на дискомфорт и болка при физически усилия. Следва да бъде
отчетено и обстоятелството, че пострадалия е в трудоспособна възраст и това му
предизвикано състояние му е пречело за определен период да изпълнява
професионалните си задължения.
Отделно от това съдът отчете и доброто му здравословно състояние към
настоящия момент и факта, че лечението му е протекло със сравнително пълно
възстановяване.
Съдът отчете и обстоятелството, че не са представени доказателства за
направени разходи за лечението на пострадалия, поради което счете, че
предявения граждански иск следва да бъде уважен частично за сумата от 5000,00
лева, като бъде отхвърлен за разликата до 15000,00 лева като неоснователен и
недоказан.
На осн. чл. 189, ал.3 от НПК осъди подсъдимия да
заплати по сметка на ПРС сумата от 200,00 лева, представляваща държавна такса
върху уважения размер на гражданския иск, съгласно т.10 от Тарифа №1 от ЗДТ,
както и сумата от 1000,00 лева представляваща адвокатско възнаграждение.
Така мотивиран съдът постанови присъдата си.
РАЙОНЕН СЪДИЯ :