Решение по дело №3284/2019 на Районен съд - Казанлък

Номер на акта: 260250
Дата: 10 май 2021 г. (в сила от 21 януари 2022 г.)
Съдия: Йовка Пудова
Дело: 20195510103284
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 5 декември 2019 г.

Съдържание на акта Свали акта

                                                 Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е   ...... 

                                               гр.К., ………2021 год.

 

                                         В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А 

 

            К. районен съд, гражданско отделение, в публично заседание на осемнадесети януари, две хиляди двадесет и първа година, в състав:

 

                                                                                      ПРЕДСЕДАТЕЛ: Й. П.

 при секретаря..................Х. К...................................................................като разгледа докладваното от съдията.............................гр.дело №3284 по описа за 2019 год. за да се произнесе взе предвид следното: 

             Предявени са искове с правно основание чл.238, ал.5 от КЗ /отм./ вр. с §22 от КЗ и чл.86 от ЗЗД.

Ищецът твърди, че е съпруга на И.И.Х., починал на 18.09.2016г. На 30.05.2013 г. между починалия И.И.Х. и ответника била сключена застраховка „Живот“, съгласно застрахователна полица №*****, с начална дата на застрахователно покритие от 31.05.2013 г. и със срок 18 години, т.е. до 31.04.2031 г. Застрахователната сума била в размер на *** щ. д.. Ползващо лице в случай на смърт била тя като съпруга и съгласно договора, при смърт на Застрахования, настъпила през срока на застраховката, застрахователната сума се изплащала на нея. На 18.09.2016 г. в гр.К., при произшествие с въздухоплавателно средство - м. „Д.“ с фабричен номер „В. МК-*“, №03.04.01, настъпило падане и удар на м.а в земната повърхност. Вследствие на това произшествие била причинена смъртта на И.И.Х., който бил пътник в м.а. По случая било образувано ДП №41/2016 г. по описа на НСлС-София, пр. пр.№2897/2016 г. по описа на ОП-С., производството по което било прекратено с Постановление от 14.08.2017 г., поради настъпилата смърт на пилота на м.а. Смъртта на И.И.Х., била в резултат на застрахователно събитие, което попадало в покритите рискове по застраховката. С оглед на това предявила на 13.10.2016 г. пред застрахователя застрахователна претенция за изплащане на обезщетение, във връзка със смъртта на своя съпруг, по която била образувана щета №***/16/0045 на основание договор за застраховка „Живот“, обективиран в з.п.№*****. Към претенцията били приложени всички документи, с които разполагала. С писмо с изх.№ 4-420-00-347 от 39.05.2017 г. по описа на З. "А.Б. Живот"АД, застрахователят се произнесъл с отказ от заплащане на застрахователно обезщетение, с мотиви, че в конкретния случай, имало данни за укрито обстоятелство, оказало въздействие за настъпване на събитието. Застрахователят я уведомил, че по з.п. ще бъде изплатен резервът. С преводно нареждане от 20.06.2017 г. застрахователят изплатил резервът по полицата в размер на сумата от ***лева. Счита, че отказът на застрахователя е неоснователен, тъй като застрахованият изпълнил точно всички свои З.ължения по сключения застрахователен договор. В случая било налице настъпване на застрахователно събитие по покрит от редовно сключен между страните договор за имуществена застраховка и застрахователят следвало да изплати застрахователната стойност. За да се произнесе с отказ от изплащане на застрахователно обезщетение, застрахователят посочил, че настъпилата смърт на И.Х. била в резултат на инцидент с м., като в заявлението за сключване на застрахователния договор, кандидатът за застраховане не бил упоменал за практикуване на опасни спортове, което застрахователят приемал като укрито обстоятелство, оказало въздействие за настъпване на събитието. Съпругът й, не се е занимавал редовно с екстремни и високорискови спортове, което и не налагало необходимостта при сключването на застрахователния договор това обстоятелство да бъде декларирано от него. При подписване на застрахователния договор, не е имало как да предвиди, че в бъдеще някога ще се качи на д. Пострадалият се возил за пръв път на д и то като пътник, а не като пилот. Освен това, летенето с д. не представлявало екстремен и високорисков спорт. Никъде в документите, предоставени от застрахователя, не се съдържа определение на екстремен и високорисков спорт, за да е могло при попълване на заявлението да се прецени конкретно кой спорт представлява високо рисков и кой не. Твърди, че отказът на застрахователя за плащане бил неоснователен. В случая не се спорило, че има валидно сключен договор за застраховка „Ж.“ и премиите били плащани редовно - спорило се дали настъпилото събитие представлява покрит застрахователен риск. Съгласно разпоредбата на чл.183, вр. чл.238, ал.1 от КЗ /отм./ при настъпване на застрахователно събитие застрахователят е длъжен да плати застрахователната сума, определена в застрахователния договор /посочените разпоредби са приложими предвид § 22 от ПЗР на КЗ, според която част IV на КЗ /отм./ се прилага за застрахователни договори, сключени до влизане в сила на действащия КЗ, какъвто бил и процесния случай/. Изискуемостта на З.ължението на застрахователя по застрахователния договор била обусловена от съобщението от страна на застрахования или от ползващите се лица, че застрахователното събитие било настъпило и представянето на необходимите документи, пряко свързани с установяване на събитието и размера на вредите - чл. 238, ал.1 от КЗ /отм./. Посочените З.ължения били валидно изпълнени от нея в качеството на ползващо се лице по застраховката като своевременно уведомила застрахователя, попълнено било заявление по образец за изплащане на суми и обезщетения и приложила необходимите документа, удостоверяващи настъпването на застрахователното събитие. При това положение за застрахователя възниквало З.ължението да заплати застрахователно обезщетение. Съгласно застрахователна полица, застрахователната сума била в *** щ. д. като застрахователят изплатил резервът по полицата в размер на сумата от ***лева /или ***щ. д. към 20.06.2017 г./, т.е. оставали неплатени ***щ.д.  Сочи, че в качеството й на ползващо лице, в случай на смърт на И.Х. по процесната застрахователна полица, съгласно разпоредбата на чл.238, ал.5 от КЗ, следвало да бъде изплатена застрахователната сума, за която бил застрахован нейният съпруг. Тъй като застрахователят не изпълнил в срок З.ължението си за плащане на дължимата застрахователна сума, дължал и мораторна лихва от датата на настъпване на събитието до завеждане на исковата молба, както и законна лихва от завеждане на претенцията, до окончателно изплащане на сумите. Счита, че са налице законовите основания за ангажиране отговорността на ответника за присъждане на застрахователната сума, предвидена в договора по застраховка „Ж.“ за настъпило застрахователно събитие - смърт на застрахования И.Х.. Твърди, че  клаузата на т.6, т.11, б.“б“ от  раздел „Преддоговорна информация“ при сключване на договор за застраховка, е неравноправна и т.9 от личната здравна декларация. Моли съда да постанови решение, с което да осъди ответника ЗАД „А.Б. Ж.“ АД, да заплати на М.З.К.-Х., сумата от ***щ.д. главница, представляваща застрахователната сума по Застраховка „Ж.“ за настъпило застрахователно събитие - смърт на застрахования И.И.Х., починал на 18.09.2016г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от дата на предявяване на иска до окончателното изплащане на същата, както и сумата от ***лева, представляваща мораторна лихва от датата на събитието - 18.09.2016 г. до 16.09.2019 г. Претендира съдебни разноски.

              В отговор на исковата молба, подаден в срока по чл.131 от ГПК ответникът оспорва предявения иск като неоснователен. Твърди, че ЗАД „А.Б. Ж.“ АД не следвало да носи отговорност при така документално удостоверената причина за смъртта на застрахования при инцидент с м.. Във връзка с процесното събитие, на 13.10..2016 г. в дружеството постъпило Заявление за изплащане на суми и обезщетения от М.З.К.-Х., вследствие смъртта на И.И.Х. при настъпил инцидент с въздухоплавателно средство м. „Д.“ на 18.09.2016 г. Образувана била щета №***/16/0045 от 2016 г. с предмет изплащане на застрахователна сума за настъпила смърт на застрахования по застрахователна полица №***** на посоченото ползващо лице. Твърди, че на основание чл.189, ал. 1, ал. 3 и ал.4, чл.191, ал.1 и ал.2 от Кодекса за застраховането /отм./ и т.6.11, б.“б“ на раздел - Преддоговорна информация, със сключване на застраховката  от Общите условия на смесеното застраховане „Ж.“ на застрахователяг неразделна част от застрахователния договор, било налице укриване на обстоятелства - съзнателно неточно обявяване на обстоятелства, както и необявяване на новонастъпили обстоятелства, за които застрахователят не е знаел и които обстоятелства оказали въздействие за настъпване на процесния инцидент, на което основание бил и отказа, а именно: „При индивидуалните или груповите смесени застраховки, сключени с лична здравна декларация или лекарски преглед, при настъпване на застрахователното събитие, дружеството може да откаже изплащането на застрахователната сума или обезщетение, ако има данни за укрито обстоятелство, оказало въздействие за настъпване на събитието, дори и ако застрахователното събитие е настъпило след първата година от сключване на застрахователния договор.“. Твърди, че били налице укрити обстоятелства, съответно не били обявени нови обстоятелства за които застрахователят при сключването на застрахователния договор писмено бил поставил въпрос, съответно договорителят и застраховано лице по застрахователна полица №***** не бил обявил на основание законови разпоредби в Кодекса за застраховането и Общите условия по застрахователната полица, неразделна част от тях. Сключен бил застрахователен договор №***** от 2013 г. за индивидуална застраховка „Ж.“ със спестовен характер между И.И.Х. и З. „А.Б. Ж.“ АД. В съответствие със заявлението на договорителя и застраховано лице по полицата, в договора били определени ясно и конкретно редът и условията при които би била ангажирана отговорността на застрахователното дружество, съответно изплащането на застрахователна сума/обезщетение при евентуално настъпило застрахователно събитие. Отговорността на застрахователя била договорна и лимитирана. Изпълнението се материализирало при определените в застрахователния договор права и З.ължения на страните и в случай, че тези условия на застрахователния договор били изпълнени или необходимо било да бъде осъществен сложен фактически състав в условията на кумулативност на покрития застрахователен риск по време на действието на застрахователната полица. В заявлението и личната здравна декларация, лицето не било посочило, че практикува въздушни спортове, видно и от самите документи, които приложено предоставя и моли да се приемат като доказателства по делото. В конкретния случай, постъпилата претенция от изрично посоченото по полицата ползващо лице, с оглед на настъпила смърт на застрахования, в резултат на инцидент с въздухоплавателно средство м. „Д.“ на 18.09.2016 г., респективно била образувана претенция, отказана от застрахователя по повод укрити обстоятелства, съответно необявени нови обстоятелства, които са от съществено значение за риска във връзка с покритите рискове по застрахователната полица и за които застрахователят бил поставил писмено въпрос. На отделно основание, при предявяване на претенцията, ведно с приложените към нея документи, вкл. Постановление №2897/2016 г. на Окръжна прокуратура - С. се установявало, че настъпилия инцидент бил осъществен при редица нарушения и неправомерно поведение от страна на пилота Т. и застрахованото лице, което довело до произшествието и смъртта на двамата. Също така, обществено известен факт бил, че лицето активно и редовно упражнявало въздушни спортове и полети. При условията на евентуалност, навежда довод за съпричиняване и груба небрежност от страна на починалия за настъпването на вредоносния резултат. В случай, че се установи съпричиняване на вредоносния резултат приносът следвало да бъде съобразен от съда при определяне на евентуално присъденият размер на обезщетение съгласно чл.51, предл. 2-ро от ЗЗД. С оглед неоснователността на претенцията, исковете за лихва също се явявали неоснователни. Отговорността на застрахователя била договорна, а не деликтна. Застрахователят би изпаднал в забава едва след покана за плащане на застрахователно обезщетение и изтичане на установените в Кодекса за застраховането срокове за произнасяне по предявената претенция. В конкретния случай, застрахователят се произнесъл своевременно по доброволно предявената претенция като мотивирано отказал изплащането на застрахователна сума. Претендира съдебни разноски. 

             От събраните по делото доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, съдът приема за установено следното: 

            Не е спорно обстоятелството, че ищцата М.З.К.-Х. е била в брак с И.И.Х..

            От представените по делото заверени копия на заявление за сключване на застраховка, ведно с лична здравна декларация на кандидата за застраховане от 23.05.2013 г. и застрахователна полица за застраховка „Ж.“ №***** от 30.05.2013г./ л.19/, се установява, че е сключена между И.И.Х. –застрахован и З. „А.Б. Ж.“ АД-застраховател, с предмет: индивидуална застраховка „Ж.“ със спестовен характер, за срок- 18 години, с начало на застраховката: 00:00 ч. на 01.05.2013 г. и край  на застраховката и на покритието по рисковите: 24:00 ч. на 30.04.2031 г., застрахователна сума: *** щ. д., с ползващо лице в случай на доживяване: И.И.Х., с ЕГН-********** и ползващо се лице в случай на смърт: М.З.К.-Х., с ЕГН-**********, с покрити рискове и плащания при: -доживяване края на срока на застраховката от застраховното лице, застрахователната сума се изплаща на И.И.Х.; - смърт на застрахования, настъпила през срока на застраховката застрахователната сума се изплаща на М.Х.; трайна загуба на трудоспособността на застрахования в резултат на застрахователна злополука, настъпила през срока на застраховката.  Представени са и Общи условия на смесеното застраховане „Ж.“ на З. „А.Б. Ж.“ в т.4 на които са посочени  основните покрити рискове в т.ч. смъртта на застрахованото лице. В т.9 от общите условия са уредени З.ълженията на застрахователя по изплащане на обезщетението при настъпване на покритите рискове резултат от злополука, дефинирана като събитие, което е довело до смърт или телесното увреждане на застрахования, в резултат на внезапни и непредвидени въздействия от външен произход на механични, термични, токсични фактори, които застрахованото лице не си е причинило умишлено.

            Съгласно заверено копие на препис извлечение от акт за смърт №0547/19.09.2016 г. на Община К., И.И.Х., с ЕГН-********** с постоянен адрес *** Загора, семейно положение- женен е починал на 18.09.2016 г. 

          Със заявление  от 13.10.2016 г. ищцата М.Х. до З. „А. Б. Ж.“ АД е поискала да й бъде изплатена застрахователна сума по  застрахователна полица №***** поради настъпване на събитие на 18.09.2016 г. инцидент с м..

           С писмо изх.№4-420-00-347/29.05.2017 г. З. „А. Б. Ж.“ АД уведомило М.Х., че по подаденото от нея заявление за изплащане на суми и обезщетения по застраховка със застрахователна полица №***** е заведена щета под №***/16/0045, но след запознаване с доказателствата  и условията на сключеният застрахователен договор отказва да удовлетвори претенцията й на основание т.6.11.б.“б“ от Общите условия поради това, че кандидатът за застраховане не е упоменал за практикуването на опасни спортове и че е бил изложен на някакви опасности на работното място или в свободното време.

           Безспорно за страните е обстоятелството, че застрахованият И.И.Х., по време на инцидента на 18.09.2016г. е бил пътник във въздухоплавателно средство м. „Д. *“, фабр. №03.04.01, както и че ответникът като застраховател е изплатил на ищцата като трето ползващо се лице сума в размер на ***лв. застрахователен резерв по полицата / л.60 -преводно нареждане от 20.06.2017 г./

            По делото е приложено пр.п.№2897/2016 г. по описа на ОП-С., ведно с досъдебно производство №41/2016 г. по описа на НСлС-София. От съдържащите се в преписката документи се установява, че на 18.09.2016 г. в 11:24 часа м. „Д.“ с фабричен номер „В. МК-*“, №03.04.01, с монтиран двигател „Ротакс  с фабр.№55444815 излетял за изпълнение на изпитателен полет от летище „К.“ обл.С., като изпитателния полет следвало да се  изпълнява по кръга около пистата за излитане и кацане в зоната на летището. М.ът се пилотирал/изпитвал от пилота Т.Т., а на борда на м.а И.Х. бил пътник. При движение на летателния апарат след среща с връх на дърво последвало падане и удар на м.а в земната повърхност, следствие на което е настъпила смъртта както на пилота Т.Т., така и на спътника му И.Х., като причина за настъпване на  авиационното произшествие било неправомерно поведение на пилота на въздухоплавателното средство Т.Т., който нарушил правилата за полети. С постановление  №2897/2016 г. от 14.08.2017 г. на ОП-С. образуваното досъдебно производство №41/2016 г. по описа на НСлС-София, водено срещу неизвестен извършител с пострадали Т.С.Т.и И.И.Х. относно престъпление по  чл.343, ал.1, б.“в“ вр. с чл.342 от НК е прекратено.

           Съгласно заверено копие на съдебномедицинска експертиза на труп №266/2016 г. непосредствена причина за смъртта на И.И.Х. е травматичен шок и мастна емболия в белите дробове в резултат на тежки и множествени травматични увреждания и са от действието на твърди тъпи предмети и отговарят да са получени по време и начин, отразени н предварителните сведения като всички те са прижизнени.

По делото е назначена съдебно-техническа експертиза с депозирано заключение, неоспорено от страните, което съдът възприема. Съгласно заключението при тестови/изпитателен полет със свръхлеко въздухоплавателно средство, какъвто е и м. „Д. *“ с монтиран към него двигател „Р. ***“ фабр.№****  и монтирано към него трилопатно витло „N.“ не е допустимо да се превозват пътници. Допустим е само втори пилот /полетен проверяващ или контрулиращ/, но той не е в качеството на пътник. Всеки летатален апарат, при процеса на изчисляване и конструирането му има коефициент на сигурност т.е. летателният апарат може да издържи на много по-големи натоварвания, но безопасността на хората е основен критерий и затова производителят намалява експлоатационните характеристики. Този модел „м.“  „Д. *“ с двигател „Р. ***“ фабр.№****  и монтирано към него трилопатно витло „N.“ има максимално полетно тегло 420 кг. Теглото на м.а със спасителна парашутна система и пълен резервоар е 192 кг. като спазвайки изискванията за безопасност, максималните килограми телесно тегло и/или багаж при излитане на този м. са 228 кг.  Няма специални изисквания за пътници при полет с м..В конкретния случай няма изисквания, които пострадалият И.Х. в качеството си на пътник в м.а да не е спазил и които да са оказали въздействие за настъпване на авиационното произшествие. В с.з. вещото лице пояснява, че процесният м. е двуместен. При двуместните м.и, пътници могат да се превозват, но при тестови изпитателни полети не е разрешено. Въпросният делтаплан не е бил регистриран в ГДГВА и не е трябвало изобщо да лети. Пилотът е следвало да рулира по пистата на летището т.е. да се движи по земята и тъй като м.ът не е бил регистриран, то е нямал право да лети. За пътника, няма никакви задължения, ако летателното средство м. - двуместен е с разрешение да извършва полети. Обучение не е необходимо, но е необходим инструктаж преди полета, като инструктажът е отговорност на пилота, а не на пътника.

 В писмо изх.№15-00-17/13.11.2020 г. на ГД „Г. в. а.“ се сочи, че в електронната база данни и архив на авиационния персонал няма данни и документация, свързани с лицето И.И.Х. за издавани свидетелства за правоспособност на пилот на въздухоплавателни средства и свидетелства за медицинска годност, както и за провеждано летателно обучение и летателни часове на И.Х..

По делото е представено писмо-становище вх.№1-1011202-1822/01.10.2020 г. на ЗАД „А.Б. Ж.“ АД  от „Е. Ю.“ ООД гр.С. съгласно което в периода 01.01.2010 г.- 18.09.2016 г. И.И.Х. не е ползвал никакви услуги на дружеството, а съгласно справка  изх.№7/04.09.2020 г. на „Летище К.“ АД до ЗАД „А.Б. Ж.“ АД за периода от откриване на дружеството 01.07.2016 г. до 18.09.2016 г. няма регистрирани и осъществени въздушни спортове/полети от лицето И.И.Х..

По реда на чл.176 от ГПК ищцата пояснява, че понякога съпругът й И.Х. е извършвал полети с парапланер, понякога сам, но в началото с инструктор. В дома им не се намирал документ, а и не знае, дали е издаван такъв документ за парапланер. Категорична е, че съпругът й не е практикувал м.изъм, а и не й е споменавал да се е качвал на м. до инцидента.

 По делото е приета справка изх.№07-15-166/19.06.2020 г. на Национален статистически институт със статистически данни за броя на умирания по външни причини за смъртта в България за периода 2010 г.- 2016 г. вкл. /л.119/.

            От така установеното съдът прави следните правни изводи:

             Възникването на притезателното право да получи плащане на застрахователна сума се обуславя от осъществяването на следните юридически факти: настъпване на покрито застрахователно събитие; съществуване на действително застрахователно правоотношение към момента на събитието; за ищеца да е възникнало право да получи претендираното застрахователна сума, съобразно уговореното в договора за застраховка.

            Разпоредбата на чл.234, ал.1 от КЗ /отм./, приложим в настоящия случай на основание §22 от ПЗР на КЗ предоставя възможност на застрахования да определи трето ползващо се лице без да е необходимо неговото съгласие. Третото ползващо се лице по застраховка "Ж." е лицето, което има право да получи застрахователна сума при условията и в сроковете на застрахователния договор- арг. от чл.238, ал.5 от КЗ /отм./.

           Застраховка „Ж.“ е  регламентирана в чл.230, ал.1 от КЗ /отм./ и е пряко свързана със събития, свързани с живота, здравето или телесната цялост на физическо лице, което може да бъде застрахования или трето лице. Тя може да бъде с покритие за случай на смърт или за на доживяване на определена възраст или със смесено покритие. Тази застраховка покрива риск, който засяга непосредствено неимуществената сфера на застрахования. Предмет на застраховане са лични, неимуществени блага като страните имат насрещни престации: застрахования да плати застрахователна премия, а за застрахователя да плати застрахователна сума при настъпване на някой от застрахованите рискове. Застрахователната сума няма обезщетителен характер и е определена  в договора като глобален размер. Законът /КЗ/ е предоставил възможност на застрахованото лице да се разпореди със застрахователната сума, която трябва да получи при настъпването на определено застрахователно събитие. Съгласно Общите условия на ответното дружество за спестовна застраховка „Ж.“, договорът за застраховка се сключва въз основа на предложение на застрахованото лице и попълнена здравна декларация от него и влиза в сила с плащане на премията. От събраните по делото доказателства съдът приема, че И.И.Х. и ЗАД „А.Б. Ж.“ АД са били обвързани от валидно договорно правоотношение, породено от сключения на 30.05.2013 г. договор за застраховка „Ж.“ със застрахователна полица №***** , по което И.И.Х. е бил застрахован и застраховащ, а ищцата М.З.К.-Х. /с./ е ползващо се лице, както и че застрахователното събитие „смърт на застрахования“ е настъпило на 18.09.2016г., през срока на застрахователното покритие, валидно до 2031 г. След настъпване на застрахователното събитие ответникът е изплатил на ищцата, натрупания по застрахователната полица резерв от ***лв. За отказа си от изплащане на останалата част от застрахователната сума ответникът се позовава на чл.189, ал.1, ал.3 и ал.4, на чл.194, ал.1 и ал.2 от КЗ /отм./, както и на т.6.11, б.“б“ от Общите условия, последната в съответствие с разпоредбата на чл.189 от КЗ /отм./. Нормите на чл.189 и чл.190 от КЗ /отм./ разграничават последиците от неизпълнение на задължението за обявяване в зависимост от субективното отношение и естеството на неточно обявените, или премълчани обстоятелства. В чл.189, ал.1 и ал.3 от КЗ са уредени хипотезите, при които: при съзнателно неточно обявяване или премълчаване на обстоятелства, при които застрахователят не би сключил договора, ако е знаел предварително за него, той има право да прекрати договора в едномесечен срок от узнаване на обстоятелството или ако то е от такъв характер, че застрахователят би сключил договора, но при други условия, той може да го измени в същия срок. Правото на застрахователя да откаже да плати застрахователно обезщетение или сума след настъпване на застрахователното събитие съгласно чл.189, ал.4 от КЗ /отм./ възниква, само ако обстоятелството е оказало въздействие върху настъпването на събитието. При всички основания за отказ следва, че тяхното законосъобразно приложение е обусловено от наличието на пряка причинно-следствена връзка между неизпълнението на конкретно задължение на застрахования и настъпването на застрахователното събитие, неговото установяване от застрахователя, размера на вредите от същото, или техния размер да бъде намален. Наличието на такава причинна връзка е необходимо както при пълен така и при частичен отказ за плащане. С разпоредбата на чл.188, ал.2 от КЗ /отм./ като съществени, от значение за риска са определени онези обстоятелства, за които застрахователят, изхождайки от собствения си интерес, е поставил съответни въпроси. В случая след сключване на процесния договор И.Х. е започнал да се занимава с парапланеризъм, но не се доказа да е практикувал д. или м..м или да е участвал в полети с д и/или с м.. Макар застрахованият да не необявил хобито си-п., предвид доказателствата по делото в т.ч. заключението на СТЕ съдът приема, че това ново обстоятелството не е оказало въздействие за настъпване на застрахователното събитие и не е в причинно-следствена връзка със смъртта на застрахования И.Х., тъй като последният е бил пътник в двуместния м. и като такъв не е имал задължения, които да са оказали въздействие за настъпване на авиационното произшествие. Съдът счита, че не са налице условията на чл.189, ал.4 от КЗ /отм./ и отговорността на застрахователя следва да бъде ангажира поради настъпване на покрития застрахователен риск –смъртта на застрахования И.И.Х. по време на действието на застрахователния договор поради което ответникът следва да заплати на ищцата като ползващо се по застрахователния договор лице, претендираната застрахователна сума от ***щ. д.. Предявеният иск е основателен и следва да бъде уважен в претендирания размер.

        Съгласно чл.194, ал.1 от КЗ /отм./ при настъпване на застрахователно събитие застрахователят е длъжен да плати на застрахования застрахователно обезщетение или застрахователната сума. Вземането за плащане на застрахователна сума е срочно- арг. от чл.238, ал.3 от КЗ/отм./ от което следва, че падежът настъпва след изтичането на 15-дневен срок от датата, на която са представени поисканите доказателства за установяване на застрахователното събитие и на размера на плащането.  В случая в т.11.6 от приложимите Общите условия е посочен по- кратък 5 дневен срок. Съгласно  т.11.2 от Общите условия при смърт на застрахования се изискват акт за смърт и удостоверение за законни наследници, ако те са ползващи лица по застраховката. Установи се, че тези изисквания са били изпълнени: ищцата е уведомила застрахователя за настъпването на застрахователното събитие на 13.10.2016 г., а ответното дружество е отказало плащането на застрахователната сума в писмото си от 29.05.2017 г., с което е поело риска за понасяне тежестта на своята неоснователна забава. Предвид това дължимата се лихва за забава e за периода 18.10.2016 г. до датата на подаване на исковата молба-16.09.2019 г., а размерът й, определен от съда на основание чл.162 от ГПК по правилата за валутните вземания и изчислено с помощта на лихвен валутен калкулатор на служебно достъпен софтуерен продукт „АПИС-ФИНАНСИ“ е в размер на ***щ. д., с левова равностойност ***лв. Предявеният акцесорният иск е основателен за сумата ***лв., а в частта до претендирания в левова равностойност размер ***лв. следва да бъде отхвърлен като неоснователен.

             По разноските:

             Ищцата има право на разноски съгласно чл.78, ал.1 от ГПК. Тя е представлявана в производството от упълномощен адвокат П.К.- САК при условията на чл.38, ал.1 от ЗА /договор за правна помощ и съдействие от 30.03.2018 г. поради което съгласно чл.38, ал.2 от ЗА адвокатът има право на адвокатско възнаграждение определено от съда в размер не по-нисък от предвидения в наредбата по чл.36, ал.2 от ЗА. Предвид цената на исковата претенция, приложимия чл.7, ал.2, т.4 от Наредба №1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения ответникът следва да заплати на адвокат П.К.-САК адвокатско възнаграждение в размер на *** лв. на основание чл.38, ал.2 от ЗА, с включен ДДС, предвид представеното удостоверение за регистрация по ЗДДС и съобразно §2а от ДР на Наредба №1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.

          Ответното дружество е направило разноски в размер 314 лв. съгласно списък по чл.80 от ГПК. Съдът на основание  чл.25, ал.2 от Наредбата за заплащането на правната помощ вр. с чл.78, ал.8 от ГПК определя за настоящото производство юрисконсултско възнаграждение на ответното дружество в размер на *** лв. Съразмерно на отхвърлената част от иска ищцата следва на основание чл.78, ал.3 от ГПК да заплати на ответника ***лв. разноски.

           На основание чл.78, ал.6 от ГПК ответникът следва да заплати в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на Районен съд-К. ***лв. държавна такса върху уважения размер на исковете /***лв./ и *** лв. разноски за експертиза.

            Водим от гореизложеното съдът 

 

                                                             Р  Е Ш  И : 

 

              ОСЪЖДА ЗАД „А.Б. Ж.“ АД, с ЕИК:******със седалище и адрес на управление ***, да заплати на М.З.К.-Х., с ЕГН-********** ***, сумата от ***щ. д. главница, явяваща се застрахователна сума по Застрахователна полица №***** застраховка „Ж.“ от 30.05.2013 г., поради настъпване смъртта на застрахования И.И.Х. на 18.09.2016 г., ведно със законната лихва от 16.09.2019 г.  до окончателното й изплащане  и ***лв. мораторна лихва за забава за периода от 18.10.2016 г. до 16.09.2019 г. като ОТХВЪРЛЯ иска за мораторна лихва в частта над ***лв. до претендираните ***лв. и за периода от 18.09.2016 г. до 18.10.2016 г. като неоснователен.

               ОСЪЖДА ЗАД „А.Б. Ж.“ АД  с ЕИК:******със седалище и адрес на управление ***, да заплати на адвокат П.К.- САК, с адрес *** с инд.№BG******  по ДДС, сумата от *** лв. с ДДС адвокатско възнаграждение за оказана на основание чл.38, ал.1, т.2 от ЗА  на М.З.К.-Х., с ЕГН-********** безплатна адвокатска помощ и представителство по делото.

                ОСЪЖДА  М.З.К.-Х., с ЕГН-********** ***, да заплати на ЗАД „А.Б. Ж.“ АД  с ЕИК:******със седалище и адрес на управление ***, на основание чл.78, ал.3 от ГПК сумата от ***лв. разноски съразмерно с отхвърлената част от иска.

               ОСЪЖДА ЗАД „А.Б. Ж.“ АД  с ЕИК:******със седалище и адрес на управление ***, да заплати в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на РС-К. на основание чл.78, ал.6 от ГПК сумата от ***лв. държавна такса и *** лв. разноски за експертиза.              

 

               Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд-С. в двуседмичен срок от връчването му на страните.

 

                                                                                                    Районен съдия: