Р Е Ш Е Н И Е
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
№
260224 ,гр. Пловдив,
21.11.2022 г.
ПЛОВДИВСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, ХV-ти граждански състав, в открито съдебно заседание надвадесет и
девети септември през две хиляди двадесет и втора година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИАНА ДИМИТРОВА
с участието на секретаря Елена Калончева
като разгледа докладваното от съдията т.
дело №5 по описа за 2021г.,
Ищцата П.А.Я. в качеството й на майка и законен представител на
малолетното дете Х.З.А. в исковата си молба против „Застрахователно акционерно дружество ОЗК -
Застраховане“ АД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление на дейността
:гр. София, ул. „Света София“ №7, ет.5представлявано от А.П.Л.и
Р.К.Д.посочва,че на **.**.****., около 18:30 часа управляваният от Г.Б. лек
автомобил марка „Мерцедес“, модел „ Е290Д“, с peг. № ***** **, в посока от с. *****
******към с.******* по път *** - ****, км 1 + 800 на ляв завой,
поради движение с превишена скорост, се поднесъл, напуснал платното за движение
и навлязъл в крайпътната нива, където се преобърнал няколко пъти.В резултат на
инцидента тежко пострадал пътникът З. Е. А.който въпреки оказаната спешна
медицинска помощ по пътя към болницата починал.
С присъда влязла в законна сила на
15.10.2016г., постановена по нохд № 1782/2016г.
Г.М.Б. е признат за виновен за престъпление по чл. 343, ал. 1,6. „б“ във вр. с чл. 323, ал. 1, б. „в“, във вр.
с чл. 342, ал. 1 и чл. 54 от НК.
Ищцата твърди,че приживе е живяла с починалия
З.А. и имат родено дете Х.З.А.. Починалият бил изключително грижовен баща и
полагал значителни грижи за отглеждането и възпитанието на своя син Х., като
тези грижи са покривали изцяло материалните му и емоционални нужди. Със смъртта
на своя баща, детето е загубило издръжката, която би получавало с оглед
възможностите и доходите на родителя и на която има право съобразно
разпоредбата съгласно действащото законодателство и в частност съобразно
разпоредбата на чл. 17 и чл. 142 от СК . През периода на своето израстване и
жизнено развитие до навършване на пълнолетие
детето ще се нуждае от средства за покриване на основните си жизнени
нужди( храна, дрехи и обувки, жилище, отопление, осветление и т.н.), но и
средства присъщо необходими за подсигуряване на нормален растеж, като например
: книги, учебници, учебни помагала, тетрадки и пишещи пособия, материали за
извънкласни занимания и спорт, компютри и интернет, театрални постановки, почивки
и т.н. Посочените разходи са малка част от тези, които всеки родител трябва да
подсигурява на своите деца за да гарантира тяхното развитие, а приживе З.А. е
успявал да предоставя необходимите средства за своето дете.
Към момента на събитието
виновният водач е управлявал лек автомобил,който е имал валидна задължителна
застраховка „Гражданска отговорност” на автомобилистите в ЗАД „ОЗК -
Застраховане“ АД с полица № **/**/************валидна до 28.06.2016 г., по
силата на която и на основание чл. 223, ал. 1 от Кодекса за застраховане
(отм.), застрахователят е длъжен да покрие, в границите на определената в
договора застрахователна сума отговорността на застрахования за причинените от
него на трети лица имуществени вреди, каквито се явяват и вредите от загуба на
издръжка. Ищцата твърди,че търпяната от детето вреда се изразява в загубата на
издръжка за периода от датата на смъртта на З.Е.А.-**.**.****. до момента на
навършване на пълнолетие-**.**.****г. и възлиза на 250 лева месечно или общо
53250 / **
месеца по 250 лева /. Формулира искане: ответникът да бъде осъден да заплати на
малолетното дете обезщетение за претърпени имуществени вреди от непредоставяне
на издръжка от неговия баща, на която има право по закон като непълнолетно лице
и от която е лишен, в резултат на ПТП от **.**.****. в месечен размер от 250
лева считано от датата на настъпване на увреждането **.**.****. до навършване
на пълнолетие /**.**.****г./ или общо в размер на 53250 лева ведно със
законната лихва от датата на ПТП **.**.****. до окончателното й изплащане.
Претендира сторените съдебни разноски.
С отговора на исковата молба
ответното застрахователно дружество „ОЗК –Застраховане“АД оспорва
твърдението,че ищецът търпи вреди. Твърди,че няма доказателства за
действителната необходимост на детето от претендираната
издръжка, обвързана с предходно предоставяне на такава от починалия А..
Посочва, че обезщетение за имуществени вреди, изразяващи се в загуба на
издръжка, следва да се присъдят, когато непълнолетното лице действително е било
издържано от пострадалия и с неговата смърт е загубило възможността да получава
въпросната издръжка. При определяне на размера съдът трябва да съобрази
реализираните приживе от покойния приходи в годишните му данъчни декларации по
закона за корпоративно подоходно облагане и евентуално по този за облагане
доходите на физическите лица, установения в закона минимум за този вид издръжка
(не по-малко от MP3), както и приносът на другия родител в осигуряването на
издръжката и след приспадане наследствената пенсия по КСО. В случая ответникът
твърди, че не са представени доказателства за какъвто и да било получаван доход
от страна на починалия, както и за евентуалната му трудова заетост. В този
смисъл твърди,че искът е неоснователен. На следващо място,ответникът противопоставя
възражение за съпричиняване. Посочва,че починалия не
е имал поставен предпазен колан в купето на автомобила. Ответникът посоча,че
експертите в наказателното производство са заключили, че несъвместимите с
живота травми са настъпили именно от ударите във вътрешността на автомобила,
както и при излизането на тялото на починалия от процесното
МПС. Твърди, че ако починалият е бил положил необходимата грижа за собственото
си здраве и живот, травматичните увреждания не биха настъпили или поне не в
толкова голям интензитет. За последното свидетелствало и липсата на каквито и
да било констатирани травматични увреждания на водача, за когото са налице
данни за поставен колан. На следващо място, посочва,че причина за смъртта e
неоказаната своевременна медицинска помощ.
Ответникът твърди,че предвид
социално-икономическото
положение на страната и съпричиняването
на вредоносния резултат, както и размера на минималната и
средната работна заплата към момента на настъпване на уврежданията, че претендирания размер на вредите е неоснователно завишен.
На следващо място, ответникът оспорва претенцията
за лихва. Посочва,че застрахователното дружество не е изпаднало в забава и не дължи лихва
върху претенцията за вреди, тъй като отговорността на застрахователя е договорна,
а не деликтна.
С допълнителната искова
молба ищцата като законен представител на малолетното дете посочва,че размера
на претенцията е съобразен с данните за издръжка на едно лице ,които са
публично достъпни в електронната страница на Национален статистически
институт.Твърди,че доходите на пострадалия са му осигурявали възможността да
доставя издръжка на детето в претендирания размер.Ищцата като законен представител на
малолетното дете оспорва твърдението,че причина за настъпване на събитието има
екипа на спешна медицинска помощ,като се позовава на имащата задължителна сила
за гражданския съд присъда. Относно възражението за съпричиняване
ищцата посочва,че липсват доказателства пострадалия да е бил без поставен обезопасителен колан. Независимо от това обаче, твърди,че
се касае за изключително тежко транспортно произшествие, при което е имало
няколкократно завъртане на автомобила около оста му, което завъртане е
започнало именно от страната на пострадалия,при което завъртане би получил
несъвместими с живота травми дори и при наличие на правилно поставен обезопасителен колан.
С допълнителния отговор на исковата молба се поддържат
заявените от ответника възражения в отговора на исковата молба.
С определение № 261121 постановено на 18.06.2021г. съдът е
установил,че по искова молба на другото дете на пострадалия –С.З.А. представлявано от неговата **
Ф.А.А. против същия ответник е предявен същия
иск за имуществени вреди от невъзможност за получаване на издръжка и е
образувано т.дело № 6/2021г. Съдът е
установил връзка между делата и на основание чл.213 от ГПК ги е съединил за общо разглеждане в едно
производство.
В исковата молба и допълнителната искова молба на С.З.А.
,представляван от законния си представител Ф.А.А.
против ответното застрахователно дружество се излагат идентични с обсъдената
по-горе искова молба обстоятелства ,обосноваващи претендираното
обезщетение за имуществени вреди . Заявен е следният петитум
: застрахователното дружество-ответник да бъде осъдено да заплати на
малолетното дете обезщетение за претърпени имуществени вреди от непредоставяне
на издръжка от неговия баща, на която има право по закон като непълнолетно лице
и от която е лишен, в резултат на ПТП от **.**.****. в месечен размер от 250
лева считано от датата на настъпване на увреждането **.**.****. до навършване
на пълнолетие /**.**.****г./ или общо в размер на 45 500 лева ведно със
законната лихва от датата на ПТП **.**.****. до окончателното й изплащане.
С отговора и допълнителния
отговор на исковата молба ответникът оспорва претенцията по съображения,
идентични с изложените по-горе по отношение на претенцията на детето Х. .
С определение № 261209
постановено на 07.07.2021г. съдът се е произнесъл по
процесуалните възражения и искания на страните. Приел е, че е местно компетентният
за разглеждане на повдигнатия правен спор съд, както и че исковете са
процесуално допустими.
Съдът, като прецени събраните по делото
доказателства поотделно и в тяхната съвкупност и след като обсъди доводите на страните,
съгласно чл. 235 от ГПК, намира за установено следното от фактическа страна:
С присъда №93 постановена на 29.09.2016г. по нохд № 1782/2016г. по описа на ПлОС
,влязла в законна сила на 15.10.2016г. подсъдимия Г.М.Б. е признат за виновен в
това,че на **.**.****. на път ***-****при километър 1+800 м. с
***** ******в посока с.******* при управление на МПС е нарушил правилата за
движение и по непредпазливост е причинил смъртта на З.Е.А.–починал на
**.**.****.,за който факт е съставен акт за смърт № **/**.**.****г. от община **, и е осъден наказание по НК.
З.Е.А.и оставил наследници : С.З.А.,ЕГН
********** и Х.З.А. ,ЕГН ********** –синове, ищците в производството.
Няма спор ,че за управляваното от виновния водач
при престъплението МПС е била налична застраховка
„ гражданска отговорност на автомобилистите, сключена с ответното
застрахователно дружество.
По делото са събрани гласни доказателства :
показанията на свидетелите А.Е.А.и Р. М. К.. Свидетелите са непротиворечиви в
показанията си,че починалият З.А. е осигурявал издръжката на двете деца.
Работил е в сферата на строителството, без сключен граждански договор,
реализирал е доходи в размер на 50,60 лева –дневна надница. Майката на децата е
гледала децата, а З.А. е осигурявал
издръжката на семейството.
От заключението на съдебномедицинската и автотехническа експертиза,изготвено от вещи лица : д-р М.Б.
и инж. С.М. се установяват следните обстоятелства :
Относно механизма на настъпване на процесното ПТП : Г.Б. е управлявал лек автомобли
„Мерцедес Е290 D“ по платното за движение на пътя с-******
******-с.******* в посока от север на юг. При преминаване пред ляв завой на
пътя, водача на лекия автомобил е завъртял рязко волана ,вследствие на което е
достигната стойност на страничните сили достатъчна за да започне странично
плъзгане на задния,а след това и на предния мост на автомобила. По този начин
лекият автомобил е започнал да се движи по спирала с непрекъснато намаляване на
радиуса на завоя и е напуснал платното за движение, след което се е преобърнал.
Произшествието е настъпило на хоризонтален и равен участък от пътя в зоната на
ляв завой при движение през деня, при видимост на дневна светлина, при суха
асфалтова настилка,със скорост на движение на лекия автомобил около 113 км/
час. З.А. е бил пътник на предната дясна
седалка ,без поставен предпазен колан- в този смисъл са показанията и на
свидетелят Б.. Вещото лице е категорично,че ако З.А. е бил с правилно поставен
предпазен кола, голяма част от травматичните увреждания не би се получили-като
тежката гръдна и коремна травма, но е възможно при няколкократно преобръщане на
автомобила да се получат други травматични увреждания като черепно –мозъчна или
шийна травма,които често са несъвместими с живота.
Вещите лица посочват,че не може да се заключи категорично ,че при поставен обезопасителен колан,телесните увреждания получени от
пътника биха или не биха били с тежест несъвместима с живот,възможно е едното и
другото.
От заключението на комплексната съдебномедицинска
експертиза изготвено от вещи лица д-р Д. и д-р В.М. се установява следното :
детето Х.З.А. е опериран за десностранна ингвинална херния.- в този смисъл са и показанията на
св.К..Проведената оперативна интервенция е успешна. Не се налага допълнително медикаментозно
лечение.
С.З.А. е опериран за десностранна
и левостранна ингвинални
хернии. Проведените оперативни интервенции са успешни,не се налага допълнително
медикаментозно лечение.
С.А. не е провеждал офталмологично
лечение. Х.А. е пролежал в очна клиника на УМБАЛ „**.*. „ЕАД през 2020г. с диагноза
–*******************. Лекуван е консервативно, с *******, обсъждан е вариант за
хирургично лечение,което не е проведено. Нужда е се от оптична корекция,която
може да се извърши в планов порядък в амбулаторни условия и налага периодичен
контрол и разходи ,свързани с оптичната корекция.
Децата не
страдат от остро или хронично заболяване, налагащо лечение и периодични
разходи.
При така установените фактически обстоятелства
съдът направи следните правни изводи:
Заявеният предмет в настоящото производство касае претенция
за причинени имуществени вреди под формата на пропуснати ползи от неполучена
издръжка на общия за малолетните ищци наследодател. По отношение на правото на
обезщетение за имуществени вреди следва да се отбележи, че лицата, легитимирани
да претендират такова обезщетение са посочени в Постановление № 4/1961 г. на
Пленума на ВС /раздел ІІІ т. 1/, като това посочване няма изчерпателен
характер. С оглед дадените в него разяснения право на обезщетение за
имуществени вреди от непозволено увреждане в случай на смърт на пострадалия
имат неговите деца, съпруг, родители, братя и сестри и други близки, които
поради нетрудоспособност действително са били издържани или имат право на
издръжка по закон от пострадалия.
Ищците в настоящото производство, претендиращи обезщетение за
имуществени вреди от лишаването им от издръжка са от кръга на легитимираните
лица – същите са низходящи на пострадалия, малолетни деца към датата на ПТП,
които са били издържани от него. Този извод се налага при съвкупна преценка на
ангажираните по делото доказателства – свидетелски показания, установяващи, че
същият се е грижил за издръжката и прехраната на семейството си вкл.
малолетните ищци като е полагал неформално труд в строителството.
В тази връзка настоящият съдебен състав намира, че с оглед на
смъртта на З.А. на неговите малолетни
деца са причинени имуществени вреди под формата на пропуснати ползи от
лишаването им от издръжка, на които същите са имали право по закон по арг. на чл.
143, ал. 2 от СК.
Тези имуществени вреди се намират в пряка и непосредствена
причинна връзка с оглед настъпилото застрахователно събитие – осъщественото
ПТП, при което е загинал техният баща и същите на общо основание подлежат на
репарация от страна на застрахователя по риска "гражданска
отговорност" на деликвента. С факта на смъртта
на баща си малолетните деца са загубили възможността да получават следващата им
се по закон издръжка до навършване на своето пълнолетие. В този смисъл е т. 1
от ППВС № 4/68 г., съгласно която на обезщетяване подлежат всички вреди, които
са настъпили или ще настъпят като пряка и непосредствена последица от
непозволеното увреждане. Неполучаването на издръжка по смисъла на чл.
143, ал. 2 от СК представлява пропуснати ползи, които следва да бъдат
обезщетени от застрахователя по риска "Гражданска отговорност" на деликвента ( в този смисъл: решение № 158/28.12.2011 г. на
ВКС, ТК, І отд. по т. дело № 157/2011 г.; решение №
169/28.02.2012 г. на ВКС, ТК, ІІ отд. по т. дело №
762/2010 г.; решение № 100/28.07.2010 г. на ВКС, ТК, І отд.
по т. дело № 645/2010 г. и др.).
Съгласно разпоредбата на чл.
142, ал. 1 от СК размерът на издръжката се определя според нуждите на
лицето, което има право на издръжка и възможностите на лицето, което я дължи.
Последователно застъпваното в практиката на ВКС /решение по търг. дело 157/2011
г. на Първо ТО и решение по търг. дело 645/2010 г. на Първо ТО на ВКС/
становище е, че тази имуществена вреда е вид пропусната полза, която подлежи на
обезщетяване в границите на действително понасяните вреди, съобразно
получаваната издръжка, когато загубата не може да бъде покрита от
наследствената пенсия, при съобразяване на правилото на чл.
142, ал. 2 от СК. Като база за изчисление е доставяната издръжка и за
определяне размера на обезщетението за търпени от дете такъв вид имуществени
вреди е необходимо да бъде установен действителният обем на предоставяното преживе от починалия родител, при изследване на
осигуряваните от него за домакинството средства от личен труд, спестявания и от
всички други доходи.
Съобразно установената съдебна практика крайната преценка на
съда досежно размера на обезщетението може да се
основава на нормата на чл. 162
от ГПК /решение 163/04.10.2016 г. по търг. дело 3456/2015 г. на Първо ТО на
ВКС/.
При определяне на размера на претърпените от тези ищци вреди
настоящият съдебен състав намира, че следва да съобрази дохода на починалия
/между 800,00 лева и 1000,00 лева съобразно събраните гласни доказателства/,
като го съпостави с ноторно известните статистически
данни на НСИ, установяващи сумите, необходими за издръжка на човек /дете до 7
години респ. такова от 7 до 18 години/ с оглед задоволяване на всичките му
битови, социални и културно-развлекателни интереси.
При липсата на други ангажирани от ищеца доказателства
настоящият съдебен състав намира, че с оглед установените възможности на
починалия в ПТП да дава издръжка на децата си приживе същата следва да се
определи в размера, посочен като минимален такъв в нормата на чл.
142, ал. 2 от СК -1/4 от размера на минималната работна заплата, или сумата
в размер на 177,50 лева. Няма данни по делото низходящите му да получават наследствени
пенсии. Задължението за издръжка е и на двамата родители т. е. частта на
починалия би била в размер на 89,00 лева.С оглед на това настоящият съдебен
състав намира, че дължимата месечна издръжка по отношение на тези ищцови претенции възлиза на сума от по 89,00 лв. за периода
до навършването на 18 – годишната им възраст, до която възраст родителят би бил
задължен да плаща издръжка. От тази гледна точка получаването на издръжка е
бъдещо сигурно (защото родителят е задължен за нейното даване), но неосъществило
се увеличаване на имуществото на лицето, на което се дължи издръжката до
навършване на посочената възраст. Предвид чл.
51, ал. 1 изр. 2 от ЗЗД обезщетението за вреди от непозволено увреждане
могат да се платят еднократно или периодически, като съгласно т. 11 от ППВС № 4
от 1975 г. възможността за периодично изплащане на присъдено обезщетение е
възложено на съда. Предвид това, съдът намира, че не съществува процесуална
пречка по аргумент на цитираните по-горе правна норма и ППВС за присъждането на
обезщетение за бъдещ период, след като са се осъществили вече основанията за
възникване на това обезщетение и е налице основание да бъде определен размера
му за бъдещ период. С оглед на горните съображения, съобрази периода на дължимост на претенцията и съобразно нормата на чл. 162
от ГПК настоящият съдебен състав намира, че така предявеният иск на детето
Х. следва да бъде уважен за периода от ** месеца –до м.**г.-когато навършва пълнолетие,или общо дължимата сума
възлиза на 18 957,00 лева за която
сума искът като основателен следва да се уважи като се отхвърли за горницата до
пълния предявен размер.Искът на детето С. следва да бъде уважен за периода от ** месеца –до месец **. -когато навършва пълнолетие,или
общо дължимата сума възлиза на 16 198,00 лева,за която сума искът като
основателен следва да се уважи като се отхвърли за горницата до пълния предявен
размер.
По отношение на наличието на съпричиняване
,изразяващо се в това, че З.Е.А.е пътувал без поставен предпазен колан ,съдът
съобрази следното : въз основа на данните по делото за скоростта на автомобила,
механизма на ПТП, местоположението на тялото на пострадалия към момента на ПТП
и получените по вид и тежест телесни увреждания, вещите лица са направили
извод,че не може да се заключи категорично, че при поставен обезопасителен
колан,телесните увреждания биха или не биха били с тежест несъвместими с живот,
като изрично и при разпита им заявяват,че е възможно и едното и другото. При
това положение ,настоящият съдебен състав приема,че не се доказа по несъмнен
начин приносът на пострадалия за настъпилото увреждане. Останалите възражения на
ответника,че причина за смъртта на наследодателя на ищците е несвоевременно
оказана медицинска помощ се несонователни,тъй като са
недоказани и съдът не ги обсъжда.
По отношение претенцията за заплащане на мораторна
лихва съдът намира следното: Същата има компенсаторен характер и се дължи от
датата на извършване на деликта /09.09.2015 г. / като размерът й подлежи на установяване от
страна на съдебния изпълнител, при наличие на влязъл в сила съдебен акт.
По разноските: Със списъка по чл. 80 от ГПК, депозиран в съдебно заседание на 29.09.2022 г. процесуалният
представител на ищците е заявил искане да се определи възнаграждение по реда на
чл.
38, ал. 1, т. 2 от ЗА. По делото е представено пълномощно легитимиращо адв. М. с
представителна власт и в същото е посочено горецитираното
основание. Направеното искане е заявено в преклузивния
по ГПК срок, поради което следва да се определи адвокатско възнаграждение по
този ред. Съобразно цената на заявените искове, съобразно размерите, посочени в
Наредба 1/2004 г. ,начислено ДДС, и с оглед уважената част от исковите
,възнаграждението следва да се определи за детето Х.- в размер на 2 097,55
лева, за детето С.- 1 832,69 лева, или общо в размер на 3930,24 лева.
На основание чл.
78, ал. 3 от ГПК ищците следва да бъдат осъдени да заплатят на ответника
сумата от 2 447,20 лева-разноски, съобразно списък по чл.80 от ГПК.
На основание чл.
78, ал. 6 от ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати по сметка на
Окръжен съд Пловдив съдебни разноски в размер на 2 106,20 лева.
По изложените съображения, Пловдивският окръжен съд
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА „Застрахователно акционерно дружество ОЗК - Застраховане“
АД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление на дейността :гр. София,
ул. „Света София“ №7, ет.5 представлявано от А.П.Л.и Р.К.Д.на основание чл.226,ал.1 от КЗ / отм./ да заплати на Х.З.А. с ЕГН
********** ,представляван от неговата майка и законна представителка П.А.Я.,
ЕГН ********** ,със съдебен адрес ***,********-адв.
Р.М., сумата от 18 957 ,00
/ осемнадесет хиляди деветстотин петдесет и седем/ лева - обезщетение
за имуществени вреди от ПТП, осъществено на **.**.****.,при което е
починал З. Е. А. представляващи пропуснати ползи от лишаване от издръжка
за периода от **.**.****. до навършване на пълнолетието му, ведно
със законната лихва върху сумата, считано от **.**.****. до окончателното
й изплащане, като отхвърля иска за горницата до пълния предявен размер от 53 250,00
лева като неоснователен.
ОСЪЖДА „Застрахователно акционерно дружество ОЗК - Застраховане“
АД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление на дейността :гр. София,
ул. „Света София“ №7, ет.5 представлявано от А.П.Л.и Р.К.Д.на основание чл.226,ал.1 от КЗ / отм./ да заплати на С.З.А., ЕГН
**********,представляван от неговата баба и законна представителка Ф.А.А., ЕГН
**********,със съдебен адрес ***,********* -адв. Р.М. ,сумата от 16 198,00 / шестнадесет
хиляди сто деветдесет и осем/ лева - обезщетение
за имуществени вреди от ПТП, осъществено на **.**.****.,при което е
починал З. Е. А. представляващи пропуснати ползи от лишаване от издръжка
за периода от **.**.****. до навършване на пълнолетието му, ведно
със законната лихва върху сумата, считано от **.**.****. до окончателното
й изплащане, като отхвърля иска за горницата до пълния предявен размер от 45 500,00
лева като неоснователен.
ОСЪЖДА „Застрахователно акционерно дружество ОЗК - Застраховане“ АД, ЕИК:
*********, със седалище и адрес на управление на дейността :гр. София, ул. „Света
София“ №7, ет.5 представлявано от А.П.Л.и Р.К.Д.на основание чл. 38, ал. 1, т. 2 от ЗА да
заплати на адв. Р.М. ,с адрес: *** сумата от лева 3930,24 / три хиляди
деветстотин и тридесет и 0,24/ лева– адвокатско възнаграждение с
включен ДДС.
ОСЪЖДА П.А.Я., ЕГН ********** като майка и
законен представител на малолетното дете Х.З.А. с ЕГН ********** и Ф.А.А., ЕГН ********** като баба и законен представител на
малолетното дете С.З.А., ЕГН **********,всички със съдебен адрес ***,********* -адв. Р.М. да
заплатят на „Застрахователно акционерно
дружество ОЗК - Застраховане“ АД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на
управление на дейността :гр. София, ул. „Света София“ №7, ет.5 представлявано от А.П.Л.и
Р.К.Д.сумата в размер на 2 447,20/ две хиляди четиристотин четиридесет и
седем и 0,20 / лева съдебни разноски.
ОСЪЖДА „Застрахователно акционерно дружество ОЗК - Застраховане“ АД, ЕИК:
*********, със седалище и адрес на управление на дейността :гр. София, ул.
„Света София“ №7, ет.5 представлявано от А.П.Л.и Р.К.Д.да заплати на основание чл. 78, ал. 6 от ГПК по
сметка на Окръжен съд Пловдив сумата от 2 106,20 лева съдебни
разноски,от които 1 406, 20 лева-държавна такса и и 700,00
лева-възнаграждение за вещо лице.
Решението
подлежи на въззивно обжалване в двуседмичен срок от
връчването му на страните пред Апелативен съд Пловдив.
Съдия: