Р Е Ш Е Н И Е
№ 260032/09.02.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Хасковският окръжен съд, гражданска колегия в публично
заседание на двадесет и седми януари двехиляди двадесет и първа година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МИЛЕНА ДЕЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ:
ЖУЛИЕТА СЕРАФИМОВА
ТОДОР ХАДЖИЕВ
при
секретаря Д.Х., като разгледа докладваното от съдия Тодор Хаджиев в. гр. д. № 904 по описа за 2020 г.,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по
реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
Образувано е по
въззивна жалба на „Водоснабдяване и
канализация” ЕАД – Бургас против Решение № 26009/ 27.08.2020 г. по гр. д. № 841/2019 г. на Районен съд
Димитровград, с което са отхвърлени
предявените против Д.Й.В. искове по чл. 415 ГПК за сумата от 226. 48 лв.,
представляваща стойността на потребени ВиК услуги за периода 25.08.2016 г. –
25.07.2018 г., както и за сумата 36. 36 лв. – обезщетение за забава за времето
от 26.09.2016 г. до 21.11.2018 г., за които суми е издадена заповед за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч. гр. д. № 270/ 2019 г. на
РС Димитровград.
В жалбата се прави оплакване за незаконосъобразност на обжалваното решение, като се
излагат доводи за доказаност на исковата претенция. Жалбоподателят иска да се отмени
решението, вместо което се постанови ново по същество, с което да се уважат
изцяло предявените искове.
Въззиваемият Д.Й.В. чрез назначения си особен представител оспорва
жалбата.
Съдът, като прецени
събраните по делото доказателства по отделно и в съвкупност във връзка с доводите на страните, констатира
следното от фактическа и правна страна:
Въззивната жалба е подадена в законния двуседмичен
срок по чл. 259 ГПК от надлежна страна и против акт, подлежащ на инстанционен
съдебен контрол, поради което е допустима.
„Водоснабдяване и канализация” ЕАД („ВиК“ ЕАД) е подал
на 26.11.2018 г. заявление по чл. 410 ГПК срещу Д.Й.В. за сумата от 226. 48
лв., представляваща стойността на потребени ВиК услуги за периода 25.08.2016 г.
– 25.07.2018 г., както и за сумата 36. 36 лв. – обезщетение за забава за
времето от 26.09.2016 г. до 21.11.2018 г., което е уважено изцяло със Заповед №
164 за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК от 12.02.2019 г. по ч.
гр. д. № 270/ 2019 г. на РС Димитровград.
Поради невъзможност издадената заповед за изпълнение
да бъде връчена на длъжника Д.Й.В. с разпореждане от 05.04.2019 г. районният
съд е указал на кредитора „ВиК“ ЕАД в едномесечен срок от съобщението да
предяви иск за установяване на вземането си.
Настоящият иск е предявен в определения едномесечен
срок от получаване на съобщението на 16.04.2019 г., поради което е допустим.
Разгледан по същество е основателен.
По делото е представена справка -
извлечение за показания на водомер ***, отчетени с мобилно устройство,
за обект, находящ се в ***, титуляр на партидата Д.Й.В., клиентски номер ***,
от която е видно, че за периода 04.02.2016 г. – 08.10.2018 г. е изразходвал 101
куб. м. вода.
Въз основа на така отчетените показания са издадени 5
бр. фактури за потребените от абоната В и К услуги – доставена, отведена и
пречистена вода, а именно: Фактура № **********/ 25.08.2016 г. за сумата от 63.
78 лв.; Фактура № **********/ 26.06.2017 г. за сумата от 45. 11 лв.; Фактура №
**********/ 26.09.2017 г. за сумата от 78. 84 лв.; Фактура № **********/
25.10.2017 г. за сумата от 2. 27 лв. и Фактура № 00369955971/ 25.07.2018 г. за
сумата от 36. 48 лв.
Обществените отношения във връзка с ползването на
водоснабдителни и канализационнни услуги са уредени в Наредба № 4 от 14.09.2004
г. за условията и реда за присъединяване
на потребителите и за ползване на водоснабдителните и канализационните системи.
Съгласно чл. 32, ал. 4 от наредбата отчетените данни за изразходваното
количество вода се установяват чрез отбелязване в карнета,
заедно с датата на отчитане на общия водомер и на индивидуалните водомери и
подписа на потребителя или негов представител, освен в случаите на отчитане по
електронен път. Според чл. 39а от наредбата операторът приема за експлоатация
водомери с дистанционно отчитане, при условие че разполага с технически
средства и софтуер за отчитане на показанията от тях. Анализът на цитираните
разпоредби сочи, че дистанционното отчитане на водомерите без участието на
потребителя или негов представител е допустим от закона начин за отчитане на
доставената вода.
В чл. 8, ал. 1 от наредбата е предвидено, че
получаването на услугите В и К се осъществява при публично известни общи
условия (ОУ), предложени от оператора и одобрени от собственика (собствениците)
на водоснабдителните и канализационните системи или от оправомощени от него
(тях) лица и от съответния регулаторен орган. Задължителен елемент от съдържанието
на ОУ е наличието на клаузи относно реда за измерване, отчитане, разпределение
и заплащане на изразходваната вода и отведените отпадъчни води. Според чл. 33
от ОУ на „ВиК“ ЕАД В и К операторът
издава ежемесечни фактури при наличие на консумация и/ или служебно начисляване
на количества, които потребителите са длъжни да заплащат в 30 дневен срок след
датата на фактуриране. В общите условия е предвиден специален ред за защита на
потребителите, когато са недоволни от определената сума за заплащане. Съгласно
чл. 34 от ОУ възражения срещу определената дължима сума за използвани В и К
услуги могат да се правят писмено пред В и К оператора в 30 – дневния срок за
плащане по фактурата. В случая ответникът не е оспорил определените му суми за
плащане на потребените В и К услуги за посочения период, поради което следва да
се приеме, че издадените фактури отразяват точно доставеното количество вода.
Неправилен е извода на съда, че ищецът не е доказал,
че процесният водомер е бил технически изправен. В тази връзка следва да се
посочи, че такова възражение нито е заявено от ответника с отговора на исковата
молба, нито пък в доклада си по делото съдът е дал изрични указания на ищеца за
ангажира доказателства в тази насока. Съдът не може да приеме за недоказани
факти, по отношение на които не е налице оспорване от страна на ответника, нито
пък е дал указания за установяването им с доклада по делото. Поради това
изводът на районния съд за липса на доказателства, че показанията за доставеното
количество вода са снети от годно измервателно средство, е направен в
противоречие с процесуалните правила.
На следващо място, обективираните в процесните фактури
вземания не са погасени по давност, каквото възражение е направено в отговора
на исковата молба. Касае се за периодични вземания по смисъла на чл. 111, б.
„в“ ЗЗД, които се погасяват с изтичането на тригодишна давност. Най – ранната
от процесните фактури е издадена на 25.08.2016 г., поради което до датата на
предявяване на настоящия иск на 10.05.2019 г. не е изтекъл краткия тригодишен
давностен срок.
По изложените съображения въззивната инстанция намира,
че процесните фактури отразяват точно доставеното количество вода на ответника,
поради което предявеният иск по чл. 415 ГПК вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД за сумата от
226. 48 лв., представляваща стойността на потребени ВиК услуги за периода
25.08.2016 г. – 25.07.2018 г., следва да се уважи изцяло. Като е счел
предявения иск за неоснователен, районният съд е постановил незаконосъобразен
съдебен акт, който следва да се отмени, вместо който се постанови нов, с който
искът да се уважи.
Обжалваното решение следва да се отмени и в частта, в
която е отхвърлен предявения иск по чл. 415 вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД до сумата от
29. 70 лв., тъй като съгласно приетата пред районния съд съдебно – счетоводна
експертиза обезщетението за забава, считано от изтичане на 30 – дневния срок за
плащане на фактурите, е 29. 70 лв. Решението в частта, в която предявеният иск
по чл. 415 ГПК вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД е отхвърлен над сумата от 29. 70 лв.,
следва да се потвърди.
При това положение
ответникът Д.Й.В. следва да заплати на „ВиК“ ЕАД направените съдебни разноски в заповедното
производство в размер на 73. 10 лв. съобразно признатия размер на заявените
претенции.
С оглед изхода на делото ответникът Д.Й.В. следва да заплати на „ВиК“ ЕАД и направените по делото
разноски за ДТ, особен представител, вещо лице и юрисконсулт в размер на 677. 39
лв.
Мотивиран от горното, съдът
Р Е
Ш И :
ОТМЕНЯ Решение № 26009/ 27.08.2020 г. по гр. д. № 841/2019 г. на Районен съд
Димитровград в частта, която е отхвърлен
предявеният от „Водоснабдяване и канализация” ЕАД, седалище и адрес на
управление гр. Бургас, кв. „Победа“, ул. „Ген. Владимир Вазов“ № 3, ЕИК
********* против Д.Й.В., ЕГН **********,*** иск с правно основание чл. 415 ГПК
във връзка с чл. 79, ал. 1 ЗЗД за сумата от 226. 48 лв., представляваща
стойността на потребени ВиК услуги за периода 25.08.2026 г. – 25.07.2018 г., в
частта, в която предявеният иск с правно основание чл. 415 ГПК вр. чл. 86, ал.
1 ЗЗД е отхвърлен до сумата от 29. 70 лв., представляваща обезщетение за забава за времето от 26.09.2016
г. до 21.11.2018 г., както и в частта на разноските, вместо което ПОСТАНОВЯВА:
ПРИЗНАВА ЗА
УСТАНОВЕНО по отношение на Д.Й.В., че дължи на „Водоснабдяване и канализация” ЕАД сумата
от сумата от 226. 48 лв.,
представляваща стойността на потребени ВиК услуги за периода 25.08.2016 г. –
25.07.2018 г., ведно със законната лихва от 26.11.2018 г. до окончателното й
изплащане, както и сумата от 29. 70 лв., представляваща обезщетение за забава за времето от
26.09.2016 г. до 21.11.2018 г.
ПОТВЪРЖДАВА решението в останалата част.
ОСЪЖДА Д.Й.В. да заплати на „Водоснабдяване и канализация” ЕАД разноски по
ч. гр. д. № 270/ 2019 г. на РС Димитровград в размер на 73. 10 лв.
ОСЪЖДА Д.Й.В. да заплати
на „Водоснабдяване и канализация” ЕАД направените по делото разноски в размер
на 677. 39 лв.
Решението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.