Р
Е Ш Е Н И Е
№ 259
гр.
В. Търново, 3.08.2022 година
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Административен
съд гр. В. ТЪРНОВО – шести състав, в
открито заседание на първи август през две хиляди двадесет и втора година, в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
РОСЕН БУЮКЛИЕВ
при участието на
секретаря М.Н., като разгледа докладваното от председателя адм. дело №315 по
описа на Административния съд за 2022 година и за да се произнесе взе предвид
следното:
Производството
е по реда на чл. 38, ал.1 от Закона за държавната собственост /ЗДС/.
Жалбоподателят „Росагрофонд“
ООД – Сливен, чрез представителя си, е обжалвал решение №211 от 7.04.2022 година
ма Министерски съвет за отчуждаване на имоти и части от имоти – частна
собственост, за държавна нужда за изграждане на обект Автомагистрала „Хемус“, участък от км 189+344
от идейния проект на НКСИП /след пресичането на път III-303/=км 190+771,67 по технически
проект от 2020 година до км.222+000 от идейния проект на НКСИП = км 223 +426,75 по техническия
проект от 2020 г. на територията на област В. Търново /решението на МС за
лаконичност/ в частта му, която касае оценката на отчуждената част на
собствения му имот с идентификатор 51740.33.44, представляващ нива от 4
категория в местността „Сеновски път“ в землището на село Никюп, община
Павликени с обща площ от 7,440 дка. В жалбата се прави оплакване, че определената
от ответника оценка за отчуждената част на този имот /от 6, 782 дка/ не е
равностойно парично обезщетена, каквото е изискването на закона. Анализирайки допълнителната
разпоредба на §1а, т.2 от ЗДС жалбоподателят счита, че решението на МС следва
да се измени, като се определи справедливо равностойно парично обезщетение за
отчуждената част от имота му по реда на чл.32, ал.2 от ЗДС въз основа на заключение
на ВЛ, което да отговаря на изискването на чл.38, ал.9 от ЗДС. Претендира
сторените разноски.
Ответникът,
Министерски съвет на Република България, си отрича основателността на жалбата в
представено по делото становище, като излага подробни аргументи за този претендиран
резултат. Възразява срещу изводите на ВЛ по изслушаното допълнително заключение
на допуснатата експертиза и сочи, че тя не отговаря на условията, посочени в допълнителната
разпоредба на §1а, т.2 от ЗДС. Сочи, че следва да се цени основната експертиза,
според която определените цени на пазарните аналози са по-ниски от обезщетението
за декар, определено в хода на административното производство и съобразено от
административния орган.
Заинтересованата
страна по делото – Агенция „Пътна инфраструктура“, чрез представителя си отрича
основателността на жалбата. Основният аргумент на тази страна е, че оценката
трябва да се съобрази с изискването на §1а, т.2 от ДР на ЗДС. Претендира сторените
разноски по делото и възразява срещу разноските, претендирани от жалбоподателя.
Заинтересованите
страни, Министърът на регионалното развитие и благоустройството и Министърът на
финансите, не са заели становище.
Жалбата
е допустима, като подадена в срок и от легитимирана страна, засегната от
правния ефект на оспореното решение.
По
същество е основателна.
По
силата на чл.34а, ал.1 от ЗДС отчуждаването на имоти и части от имоти- частна
собственост, предназначени за изграждане на национални обекти се извършва с решение
на Министерски съвет по предложение на министъра на РРБ и на Министъра на финансите.
От
съдържанието на оценителският доклад се установява, че с решение
№250/25.04.2013 година на ответника републикански път А-2 „София – Ботевград –
Шумен – Девня – Варна“, част от който е и автомагистрала „Хемус“, е обявен за
обект с национално значение по смисъла на §5, т.62 от ДР на ЗУТ и за национален
обект по смисъла на §1 от ДР на ЗДС.
С
оспорената понастоящем част на решението на МС за част от имот с идентификатор 51740.33.44,
в размер от 6,782 дка, който имот е описан в нотариален акт №200, том 2, рег.5294,
дело 306 от 2010 година на нотариус Д.Т.като нива с площ от 7,440 дка, четвърта
категория в местността „Сеновски път“, №033044 по КВС на село Никюп, е
определено обезщетение за отчуждаването му в размер от 9253 лв.
Съдът
констатира, че решението на Министерският съвет е издадено в писмена форма, по
предложение на Министъра на РРБ и на Министъра на финансите, при което е
валиден административен акт по смисъла на чл.34а от ЗДС.
Съдът
констатира и, че решението на МС е със съдържанието, регламентирано в
разпоредбата на чл.34б и е мотивирано, като в приложенията към него подробно са
описани засегнатите от отчуждаването имоти и/или части от имоти като
идентификатор, вид територия, начин на трайно ползване, площ на целия имот,
площ, засегната от отчуждаването, собствеността на имота, индивидуализиращите
белези на собственика/собствениците и стойността на паричното обезщетение.
В
производството по издаването на решението са спазени всички съществени административно-производствени
правила, разписани в разпоредбите на чл.34, чл.34а и чл.34б от ЗДС. От
заинтересованото ведомство е изготвено мотивирано искане за отчуждаване до
министъра на финансите и до Министъра на РРБ, като към него са приложени документите,
посочени в чл.34, ал.2 от ЗДС. Съответно, министрите на финансите и регионалното
развитие и благоустройството са направили предложение до МС за отчуждаването на
имотите, към което е приложен съвместен доклад. Решението е разгласено по предвидения
в разпоредбите на чл.34а ал.3 и 4 от ЗДС ред.
В
табличен вид са приложени данни за имотите и частите от имотите за отчуждаване,
вкл. и за тези, които се намират в землището на село Никюп, община Павликени,
където се намира и имотът на жалбоподателя. Налице е финансова обосновка,
възлагателно писмо и прочие, както и оценителски доклад за определянето на
паричната равностойност на всеки от имотите – предмет на отчуждаването.
Видно
е от този доклад, че при изготвянето му оценителят е съобразил период от
11.03.2020 година до 11.03.2021 година предвид разпоредбата на §1а, т.2 от ЗР
на ЗДС и датата на възлагателното писмо на Агенция „Пътна инфраструктура“. В
доклада е посочено, че за землището на село Никюп са използвани като аналози
пазарни сделки, отразени в общо осем нотариални акта. Експертът е изготвил
оценка на процесния имот в съответствие с правилото на чл.32, ал.2 от ЗДС във
връзка с §1а, т.2 от ДР на ЗДС. По този начин е получена осреднена цена на
декар в размер от 1364, 28 лв.
С оглед процесуалната позиция на жалбоподателя,
съдът допусна изслушване на съдебно икономическа – оценъчна експертиза с
първоначална задача към ВЛ за се даде заключение каква е справедливата пазарна
стойност на отчуждената част на имота на жалбоподателя, определена по реда на
чл.32, ал.2 от ЗДС чрез равностойно парично обезщетение в съответствие с
предназначението на имота преди влизането в сила на ПУП на основа на пазарните
цени на имоти с подобни характеристики, намиращи се в близост до отчуждавания.
ВЛ, в основното заключение е дало два варианта, като
и двата варианта се базират на данни от девет нотариални акта, които попадат
във времевия обхват, посочен в разпоредбата на §1а, т.2 от ДР на ЗДС. Според
първият вариант, съобразяващ категорията на земята на аналозите, средната цена
на декар за посоченото землище е от 824 лв. Според вторият вариант, при който
не се съобразява категорията на земята, а само предназначението и, ВЛ дава
заключение, че средната цена на декар е от 859 лв.
С оглед оспорването на изводите на ВЛ, съдът допусна
допълнително заключение, като единствената промяна е във времевите параметри на
сделките, които да се съобразят като пазарни аналози и които следва да са сключени за период до
една година преди датата на отчуждаването на имота.
В този случай ВЛ дава заключение, базирано не общо
шест нотариални акта и едно постановление за възлагане след проведена тръжна
процедура по ГПК, подробно описани в заключението, като във всички тези случаи
една от страните по нотариалния акт е търговец. Коригирайки чрез коефициент
стойността на имотите, които са с по-висока категория, ВЛ е посочило, че в този
случай средната цена на декар за имот, който се намира в посоченото землище и е
четвърта категория е от 1669 лева, като в този случай обезщетението е в размер
от 11 319, 16 лв.
Обструкцияте на ответника и на заинтересованата страна
срещу това допълнително заключение касае неправилното определяне на ВЛ на
пазарната цена на отчуждената част от процесния имот с оглед липсата на
стриктно спазване на изискванията на §1а, т.2 от ДР на ЗДС с оглед датата на
разпорежданията с имотите, отразени в нотариалните актове и постановлението за
възлагане, които са извън срока, който има предвид разпоредбата на §1а, т.2 от
ДР на ЗДС.
Оплакването е несподелимо. В Решение от 14.05.2020
г. на ЕСПЧ по делото К.и други срещу България, изрично е посочено, че размерът
на обезщетението трябва да се изчисли въз основа на стойността на имота към
датата, на която собствеността върху него е загубена /т. 63 и т. 107/, което разбиране
е в разрез с изискването на нормата на §
1а, т. 2, изречение първо от ДР на ЗДС, но е в съответствие с целите на
закона, а именно да се получи равностойно обезщетение от собственика на земята
/чл.
17, ал. 5 от КРБ/.
Извън плоскостта на конкретния спор следва да се констатира,
че от разпоредбата на чл.32 от Конвенцията, даваща изключителното право на ЕСПЧ
да се произнася и по всички въпроси, засягащи тълкуването и прилагането на
конвенцията, следва извода, че решенията на Съда по конкретното дело са косвено
задължителни и за
всички останали държави-страни по конвенцията. Всъщност Конвенцията по своя
замисъл отрежда на Съда роля, която отива отвъд дейността по решаването на
конкретни дела. Чрез своите решения по тези дела ЕСПЧ изяснява и детайлизира
смисъла и обхвата на задълженията, произтичащи за
страните по Конвенцията от нейните текстове.
Съдът, като се позовава на изложеното непосредствено
по-горе, отхвърля възражението на ответника и заинтересованата страна в тази
насока. Всъщност, с оглед проявлението на принципа на пропорционалност, следва
да се приеме, че оценяването на съответния имот е необходимо да се извършва
максимално близо до момента на отчуждаването му по правилата на чл.32, ал.2 от ЗДС във връзка с §1а, т.2 от ДР на ЗДС.
Тези причини мотивират съда да кредитира именно допълнителното
заключение на ВЛ, с което е определена парична равностойност за отчуждената
част от имота на дружеството в размер от 11 319 лв.
Изложеното дотук води до извод, че оспорената част
от Решение на МС е незаконосъобразна, тъй като определеното парично обезщетение
за него е неравностойно по смисъла на чл.32 о ЗДС, като приложеният метод за
остойностяването му нарушава принципите по чл.1 от Протокол към КЗПЧОС. Посоченото
налага процесната част от решението да се измени, като за отчуждената площ от
6,782 дка от ПИ с идентификатор по КК 51740.33.44 цената на обезщетяване се
увеличи от 9253 лева на 11 319 лева.
На жалбоподателя се следват разноски за допуснатата
от съда експертиза, по която са изготвени две заключения, за юрисконсултско
възнаграждение от 50 лв. /предвид направеното възражение за прекомерност от
заинтересованата страна, както и предвид разпоредбите на чл.143, ал.1 от АПК
вр. с чл.78, л.8 от АПК, чл.37 от ЗПП и чл. чл.25а, ал.3 от НЗПП/ и за внесената държавна такса
от 50 лв.
Така мотивиран, Административен съд – В. Търново,
шести състав
Р Е
Ш И :
ИЗМЕНЯ решение №211 от 7.04.2022 година
ма Министерски съвет за отчуждаване на имоти и части от имоти – частна
собственост, за държавна нужда за изграждане на обект Автомагистрала „Хемус“, участък от км 189+344
от идейния проект на НКСИП /след пресичането на път III-303/=км 190+771,67 по технически
проект от 2020 година до км.222+000 от идейния проект на НКСИП = км 223 +426,75 по техническия
проект от 2020 г. на територията на област В. Търново, в частта му, касаеща определянето на размера на
паричното обезщетение за отчуждаването на площ от поземлен имот с идентификатор
51740.33.44 с обща площ от 7,440
дка и засегната от отчуждаването площ в размер от 6,782 дка, за която е определено
парично обезщетение в размер от 9 253 лв., като УВЕЛИЧАВА размера на паричното
обезщетение на 11 319 лв.
ОСЪЖДА
Министерски съвет на Република България да заплати на „Росагрофонд“ ООД –
Сливен, ЕИК200729272, разноски по делото от 450 лв.
Решението
не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: