Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 260114
гр. Севлиево, 08.12.2021 г.
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
Севлиевският районен съд, в открито съдебно заседание
на осми ноември две хиляди двадесет и първа година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ХРИСТО
ХРИСТОВ
при секретаря Станислава Цонева, като разгледа
докладваното от съдията Христов гражданско дело № 1283/2020 г. и за да се
произнесе взе предвид следното:
Делото е
образувано по искова молба от И.Р.И., с ЕГН **********,*** срещу К.М.И., с ЕГН **********,***, с правно
основание чл. 59, ал. 9 СК.
Ищцата
твърди, че с ответника са родители на малолетното дете М.К.И., с ЕГН **********,
родена на *** г.. С решение постановено по гр. д. № 94/2020 г. на Севлиевски
районен съд бракът с ответника бил прекратен, като съдът утвърдил споразумение,
което обсъждали в последното съдебно заседание проведено на 05.11.2020 година.
В хода на съдебното заседание обсъждали режима на лични отношения на ответника
с малолетното дете на страните - Михаела. Постигнали споразумение ответникът да
осъществява лични контакти с дъщеря си всяка първа и трета неделя от месеца от
10,00 часа до 15,00 часа, както и да взема детето всяка втора седмица в сряда
от 17,00 часа до 19,30 часа. Въпреки направените уговорки в споразумението,
което ищцата подписала бил възпроизведен изцяло друг режим на лични отношения,
а именно ответникът да взема дъщеря си всяка неделя от месеца от 10,00 часа до
15,00 часа. Предоверявайки се на това, което уговорили ищцата подписала споразумението,
като едва след получаване на препис от решението и извършена справка в съда
установила, че не е отразен договореният режим на лични отношения. Направените
опити да се възобнови разглеждането на делото и да се извърши поправка в
споразумението, което да отрази волята на страните останали безуспешни.
Ответникът отново идвал в дома на ищцата като настоявал да взема детето всяка
седмица въпреки уговорката на страните. В дните, когато детето било при
ответникът детето се вземало от дома на ищцата с пикап кормуван от баща му,
като за детето нямало обезопасени средства при пътуването му - детско столче, в
което да бъде поставено. Когато детето се връщало било неспокойно. Освен това в
дома на родителите на ответника, където детето се водело не се полагали
съответните грижи за нея. Бащата на ответника го подхвърлял нагоре и
съществувало опасност да не успее да го хване и детето да падне. Подозира, че е
възможно това действие да е осъществено, тъй като на няколко пъти детето било
връщано със синини по тялото. Поведението на ответника към детето също не било
адекватно. Самият ответник нямал съответните умения за да смени памперс на
детето или да го нахрани. На 15.11.2020 година ответникът след като детето било
при него го върнал с наранявания, за което по подадена от ищцата молба до
Районен съд Севлиево по ЗЗДН било образувано гр.д. № 1252/2020 г..
Нараняванията по детето били следствие на неполагане на адекватни грижи за
детето. Детето страдало и от остро хронично заболяване, за което се изисквали
по специални грижи и лечение. Всичко това и предвид споразумението отразено в
решението на Севлиевският районен съд, което не било в интерес на самото дете
давало основание на ищцата да заведе иск за изменение на решението по гр.д. №
94/20 г., като се определи на ответника режим на лични отношения с дъщеря му:
да вижда детето в присъствие на ищцата до навършване на 3 годишната му възраст
всяка първа и трета неделя от месеца от 10,00 часа до 15,00 часа, а след тази
възраст всяка първа и трета неделя от месеца от 10,00 часа до 17,00 часа.
В едномесечен срок от връчване на препис от исковата молба с
доказателствата, ответника е подал писмен отговор. Оспорва иска. На 05 ноември
2020 г. с ищцата постигнали споразумение за развод и родителските прва както и
за режима нa лични контакти. Ищцата присъствала лично в съдебно заседание с
двама адвокати. 30 минути водили дискусия пред съдията. Споразумението било
обективирано в протокола, който адвокатите и ищцата прочели лично, преди да го
подпишат, съдията прочел на глас два пъти споразумението пред страните и те
потвърдили, че това е волята им. Ако при всичко това ищцата не била разбрала -
говорене, слушане, четене и пак слушане, ответника започвал да се съмнява, дали
въобще може да полага елементарни грижи за дъщерята на страните. Съгласно ППВС
№ 1/74г. - промяна в обстоятелствата, обосноваваща необходимост от промяна на
мерките относно упражняването на родителските права спрямо малолетното дете
била налице в някой от следните три случая: 1. когато са изменени
обстоятелствата, които са взети предвид при определяне на първоначалните мерки;
2. когато измененията, произтичат от изгубили смисъл мерки по упражняване на
родителските права, или 3. когато на практика мерките са променени. Съдът във
всеки случай бил длъжен да обсъди начина, по който обстоятелствата се отразяват
на положението на детето и на ефективността на мерките. Ищцата не навеждала
твърдения за новонастъпили обстоятелства, които да налагат промяна на режима за
контакти. Искът бил неоснователен. Последният път, когато било предадено
детето на ответника било на 15 ноември
2020 г.. След това ищцата
категорично отказвала да
изпълнява режима за контакти. Ответника никога не поставял в опасност живота на дъщеря си,
возейки я без столче. Винаги, когато я вземал, я водел в дома на родителите си,
където й се радвали цялото семейство. Притеснителното не било, дали ответника
може да сменя памперс, защото не бил връщал досега детето напикано, а
притеснително било, че в резултат на „пълноценните" грижи на ищцата детето
все още нямало навици за ползване на гърне - нещо, което зависело единствено от
отглеждащия родител. На 20 ноември 2020 г. ищцата завела детето за
освидетелстване при съдебен лекар, който констатирал множество наранявания в
областта на тялото и главата - детето било обект на физическо насилие, според
нея, тези наранявания, според описаното от лекаря, били нанесени от ответника
на 15.11.2020 г. и така я върнал, като ищцата цели 5 дена не потърсила никаква медицинска помощ за детето
- не го консултирала дори с личния лекар, държала детето вкъщи 5 дена, за да го
заведе на съдебен лекар и да има повод да предяви молба по ЗЗДН с единствената
цел, да не допускат ответника до детето. Ответника твърди, че ако тези
наранявания наистина са съществували, са нанесени от ищцата или по времето,
когато тя се е грижила за детето. Неспазването на режима за контакти с
неотглеждащия родител било абсолютна предпоставка за промяна на режима на
упражняване на родителски права. Ищцата не се грижела сама за дъщерята на
страните – гледала я предимно баба й, в чиито възможности да прави разлика
между истина и лъжа, между редно и нередно, ответника силно се съмнявал. Същата
баба редовно лъжела във всички съдебни заседания, повтаряйки версията на
внучката си. Докато ищцата обикаляла улиците и кръчмите, детето се отглеждало
от бабичка с видими умствени проблеми. Не оспорва правото на личен живот на
ищцата, но можела да оставя детето на ответника, вместо на баба си. Детето
живеело в нездрава среда. Отглеждала го майка, която полагала неимоверни усилия
да постави бащата в подчиненото положение - за да вижда детето си, да търпи и
нейното присъствие. Стремежът й, въпреки развода да продължи да държи ответника
„на къса каишка" проличал и от желанието й да си запази брачната фамилия
след развода. В редките случаи, когато ответника имал възможност да е с детето,
ищцата винаги се натрапвала, но родителите на ответника го убеждавали, да не я
връща - разхождали се заедно, заедно направили у дома на ответника прощъпулник,
водили детето на детски рожден ден. В резултат на доброто отношение на
ответника получил молба по ЗЗДН, че бил ищцата в ден, в който дори не я търсил,
с идеята, че така, ще ограничи контактите с детето си. Майката не била
абсолютно необходимия родител, не го кърмела, редовно го оставяла на баба си и
излизала. Ответника можел да се грижи за дъщеря си, майка му с удоволствие и
любов му помагала в грижите, когато детето било при ищеца.
Подадена е и
искова молба от М.Ц.И., с ЕГН ********** и Г.К.Г.– И., с ЕГН **********,
двамата от гр. Севлиево***************************************** срещу И.Р.И.,
с ЕГН **********,***, с правно основание чл. 128, ал. 1 СК, като по така подадената
искова молба е образувано гр. д. №
435/2021 г. по описа на РС – Севлиево.
Ищците М.Ц.И. и Г.К.Г.- И. твърдят, че са баба и дядо
по бащина линия на малолетната М.К.И.. С решение от 05.11.2020г. по гр.д.
94/2020г. на Районен съд - Севлиево бракът между родителите на детето бил
прекратен, като съдът постановил бащата К.М.И. да има право на лични отношения
с детето, като взема детето М.К.И., всяка неделя от 10,00 до 15,00 часа, както
и втората четна седмица на месеца в сряда от 17,00 до 19,30 часа. Майката
упорито отказвала да предаде детето /да изпълни съдебното решение/ от
15.11.2020 г. до подаване на исковата молба. Когато го предавала, бабата и
дядото осъществявали контакти заедно с баща му - заедно го вземали и водили в
дома на ищците. Бабата и дядото били изключително привързани към детето, то
също обичало да е с тях. Не само се забавлявали, но и способствали развитието
му, като го поощрявали да ходи, да играе, да опитва различни храни, а не само
„пуканките", с които го храни прабаба му по майчина линия, която основно
отглеждала момиченцето. Семейството на едно дете включвало не само майка му, а
бабите и дядовците, контактът с които в голяма степен бил от значение за развитието
му, безспорно е, че внучето било „най-мило" и обичайно и обект на голямо
внимание и любов от страна на бабите и дядовците. Въпрепятствайки контакта
между Михаела и бабата и дядото по бащина линия, ответницата осакатявала
връзката помежду им, лишавала и детето от емоционалния контакт с тях. Поради
гореизложеното, ищците искат постановяване на решение, с което да бъде
определен режим за контакти между малолетната М.К.И. и нейните баба и дядо М.Ц.И.
и Г.К.Г.-И. всяка неделя от 10,00 до 15,00 часа по времето, по което бащата
осъществява контакти с детето или всяка неделя от 15,00 ч. до 18.00ч., както и
една седмица през лятото, когато майката не ползва платен годишен отпуск.
В едномесечен срок от връчване на препис от исковата
молба с доказателствата, ответницата е подала писмен отговор, в който оспорва
иска, като неоснователен. Излага, че не отговаря на истината посоченото в
исковата молба, че е възпрепятствала контактите на бабата и дядото с детето. Именно
в дома на ищците за детето не се проявявали необходимите грижи, като при един
от престоите на детето в дома им на 15.11.2020 година детето било върнато в
дома на ответницата със синини по тялото. Многократно ищецът Мариян И. при
вземане на детето вдигал безпричинни скандали в присъствието на детето, за
което се налагало ответницата да подава сигнали, в ДСП - Севлиево на 20.05.2020
г., в РУ на МВР - Севлиево през декември 2020 година, по които било вземано
отношение от сезираните органи. Голословни били твърденията в исковата молба,
че прабабата на детето го храни с „пуканки" и че тя основно отглеждала
детето. Ищците никога не присъствали по време на храненето на детето.
Ответницата сама и в определени моменти с помощта на баба си отглеждала детето
си. Исканият режим за определяне на контакти на ищците с малолетната Михаела
съвпадал с определения режим на лични отношения на бащата с детето. Бащата
живеел в гр. Севлиево и постоянно пребивавал при родителите си особено, когато
вземал детето при себе си, тъй като бил в невъзможност да се
справя с храненето и хигиената на детето. Хипотезите на чл. 128 от СК
предвиждали определяне мерки на лични отношения на дядото и бабата с детето,
когато това е в интерес на детето. В настоящият казус нямало да бъдат защитени
интересите на детето, тъй като бабата и дядото не полагали достатъчно грижи за
детето, когато то заедно с бащата е при тях. В ал. 3 на чл. 128 СК се сочело,
че ако родителят, на когото съдът е определил режим на лични отношения с
детето, временно не е в състояние да ги упражнява поради отсъствие или
заболяване, този режим може да се осъществява от бабата и дядото на детето.
Бащата живеел и работел в същото населено място заедно с детето. Не отсъствал и
нямал заболяваме, което да му създава пречки при осъществяване на контактите с
детето. Това водело до извод, че предявеният иск е не само неоснователен, но и
не бил в интерес на детето за да се определят исканите мерки.
В съдебното заседание на 13.10.2021 г., съдът е постановил определение с
което е съединил гр. д. № 435/2021 г. по описа на РС – Севлиево и
гр. д. № 1283/2020 г. по описа на РС – Севлиево в едно производство, което да
продължи да се води под № 1283/2020 г. по описа на РС – Севлиево.
В съдебно заседание ищците по предявените искове, лично и чрез
процесуалните си представители поддържат предявените искове по съображенията
изложени в исковите молби. Претендират разноски.
В съдебното заседание ответниците, лично и чрез процесуалните си
представители поддържат отговорите си по съображенията изложени в същите.
Претендират разноски.
В писмена защита И.И., поддържа съображенията в подадените от нея искова молба и отговор,
като излага подробни доводи в тяхна подкрепа.
Бащата на детето – К.И., лично пред съда, заявява, че
може да се грижа много добре за детето. Когато вземал детето понякога го водил
при родителите си, защото и те искали да го видят, като баба и дядо, да му се
порадват. Хранил детето и правил, всичко което трябва.
Майката на детето – И.И., лично пред съда, заявява, че
желае първоначално режима на лични контакти да се осъществява в нейно
присъствие, за да може детето да свикне с роднините си по бащина линия. Детето
всеки път се връщало от бащата с
наранявания, не се полагали грижи за него.
Бащата никакви грижи не можел да полага за детето самостоятелно, без
родителите си за детето. Детето имало кожно заболяване – Пиодермия.
Бабата на
детето – Галя Ганчева – И., лично пред съда, заявява, че винаги са искали да
виждат детето, но го виждали само по пътя с бабата на ищцата, която не полагала
достатъчно грижи. Имали условия за детето, креватче и два апартамента, напълно
обзаведени. К.И. живеел през седмицата
сам, а почивните дни бил с майка си и баща си. Галя Ганчева – И. можела
да се грижи за детето във дадените дни, понеже работела на смени и можела да се
сменя.
Съдът, след като обсъди доводите на страните и прецени
събраните по делото доказателства, прие за установено следното от фактическа
страна :
От удостоверение за раждане от *** г. на К.М.И., е
видно, че същият е с родители М.Ц.И. и Г.К.Г.- И..
От удостоверение от 31.07.2019 г. на М.К.И., с ЕГН **********,
е видно, че същата е родена на *** г. и е с родители К.М.И. и И.Р.И..
От амбулаторен лист от 11.12.2020 г., с основна
диагноза Пиодермия, от амбулаторен лист от 04.12.2020 г., с основна диагноза
Пиодермия и от амбулаторен лист от 09.03.2021 г., с основна диагноза остра
инфекция на горните дихателни пътища, неуточнена е видно, че на М.К.И. на
посочените дати са поставени горните диагнози.
От приложеното гр. д. № 94/2020 г. на Районен съд –
Севлиево е видно, че по същото е постановено решение № 260053 от 05.11.2020 г.,
с което: е утвърдено споразумение, с което бракът между И.Р.И. и К.М.И. е
прекратен по взаимно съгласие на осн. чл. 50 СК; предоставено е упражняването
на родителските права върху детето М.К.И., на майката И.Р.И., като
местоживенеето на детето е определено при майката; на бащата К.М.И., е
определено право на лични отношения с детето, като взема детето М.К.И.: всяка
неделя от 10,00 до 15,00 часа, както и втората четна седмица на месеца в сряда
от 17,00 до 19,30 часа; определено е бащата К.М.И. да заплаща ежемесечна
издръжка за детето М.К.И., чрез неговата майка и законен представител И.Р.И., в
размер на 180,00 лв., ведно със законната лихва при всяка забавена вноска и до
промяна на обстоятелствата, начиная от 31.01.2020 г.
От приложеното гр. д. № 1252/2020 г. на Районен съд –
Севлиево, преценено съвкупно с приложената по същото медицинска документация е
видно, че по същото е постановено решение от 21.01.2021 г., с което: е
издадена, на основание чл. 15, ал. 2 от ЗЗДН заповед за защита на И.Р.И.,
действаща лично и като законен представител на детето си М.К.И., срещу К.М.И.,
като са наложени следните мерки за защита: задължен е, на основание чл. 5, ал.
1, т. 1 ЗЗДН, К.М.И., да се въздържа от извършване на домашно насилие по
отношение на И.Р.И. и М.К.И.; забранено е, на основание чл. 5, ал. 1, т. 3 ЗЗДН, на К.М.И., да се приближава на по - малко от десет метра от И.Р.И.,
жилището на И.Р.И., с адрес ***, както и от местоработата й, местата й за
социални контакти и отдих, за срок от дванадесет месеца от датата на
постановяване на решението; предупреждава К.М.И., че при неизпълнение на
настоящата заповед, на основание чл. 21, ал. 3 ЗЗДН, полицейският орган е
длъжен да го задържи и незабавно да уведоми органите на прокуратурата, като му
е наложена и 4, глоба в размер на 200,00 лева в полза на държавата. В мотивите
е прието, че се установява, че на 13.10.2020 г., вечерта около 21 часа, в жилището
на родителите на молителката И.И., ответника К.И. я изблъскал навътре в
жилището като същевременно раздрал шията ѝ от дясната страна, блъснал я,
като при извъртането си И.И. паднала на земята като си ударила главата, нарекъл
я „парцал", детето на страните възприело описаното поведение и се
разплакало, ответника избягал от дома
ѝ, а дълго време след това И.И. не можела да успокои дъщеря си. Описаното
е прието, че представлява актове, на физическо и психическо домашно насилие,
което е обосновало уважаване на молбата и постановяване на посоченото по – горе
решение.
От социалните доклади от Д "СП" Севлиево от
08.03.2021 г. и от 04.10.2021 г. е видно следното: към момента на изготвяне на
доклада грижи за детето Михаела се полагат от майката; детето е в добро
здравословно състояние, няма специфични здравни потребности; и двамата родители
разполагат с апартаменти в гр. Севлиево, собственост на техни близки, при
майката са налице необходимите материални условия за отглеждането на детето, а
бащата не оказва съдействие на социалните работници за посещение на жилището му
в гр. Севлиево, на ул. „Опълченска" № 67, ет. 4; родителите на бащата на
детето разполагат с жилище в гр.
Севлиево*****************************************, в което са налице
необходимите материални условия за отглеждане на дете, като заявяват, че и
бащата на детето К.И. живее в това жилище; в грижите за детето И.И. е
подпомагана от майка си и баба си, а майката и бащата на К.И. заявяват готовност да го подпомогнат при
полагане грижи за детето; майката е безработна, търси работа и е регистрирана е
в Д"Бюро по труда", като получава обезщетение, подпомагана е от ДСП -
Севлиево с месечна помощ по чл. 7 по ЗСПД в размер на 40,00 лева, а бащата К.И.
има сключен трудов договор с ЯДКИ ДЕТЕЛИНА ЕООД, като шофьор на лекотоварен
автомобил.
Установява се от заключението на вещото лице по
съдебно-психологическата експертиза и от изслушването на същото в съдебно
заседание следното: И.И. притежава добър родителски капацитет и добра база за
обгрижване на дете, прави впечатление на свръхобгрижваща, притежава още и добра
и подкрепяща среда от близки; К. живее сам, но също така в грижата му по детето
може да бъде подпомогнат от своите родители; на първо време е нужно срещи между
бащата и детето да са в присъствието на И. или неин близък с цел детето да бъде
по- спокойно виждайки познати лица, а по – късно К.И. да поеме сам грижата за
дъщеря си; нуждата от родителя от мъжки пол се проявява в края на втората и
началото на третата година, когато диадата майка - дете трябва да бъде
прекъсната от другия родител, а това е и преход към живота с връстниците в
детската градина; в психологичен план двамата родители се нуждаят от медиация
за да изгладят конфликтите помежду си от ролята на „родител " и да
изработят единни правила към Михаела, с цел да не бъдат манипулирани от детето
в малко по - късна възраст; добре е детето да има своите срещи с бащата не само
денем, за да опознае стила и начина му на живот, а и да види и ролята на този
родител като въвеждащ детето в обществото и даващ други способности - за
себеутвърждаване сред връстници и за добра самооценка; тази промяна трябва да се случва постепенно
като майката покаже приемливо отношение към партньора си и подготви дъщеря си
за едно добро преживяване при него, за да се случи това е необходим период от
няколко месеца до една - две години; вещото лице счита, че в началото на К. ще
му е трудно да се грижи, да се свърже по някакъв начин с детото, но това няма
как да се случи, ако детето не прекарва време с бащата; нужно е поне един час
родителите и детето да бъдат заедно, а след това бащата да остане с детето без
майката, за да може детето да се адаптира, но и бащата да остане с него сам; до
3 години значимия възрастен е майката, но е добре след това да е включен и
родителят от мъжки пол; ако бащата има
проблеми с алкохола, има и баба и дядо от негова страна, които следва да бъдат
включени; относно предаването при всички случаи в началото ще има рев и тревога
от страна на детето, но дали това ще се случва само с бащата или и с бабата, но
в присъствието на контактите на жена, като бабата, би минало по – леко; три годишна възраст е една преломна възраст,
като трябва да се появи бащата; до навършване на 3 години, следва контактите да
са без преспиване и постепенно когато детето свикне и не плаче с другите близки
да са с преспиване.
От показанията на свидетелката Марийка Цонева, баба на
И.И., преценени по реда на чл. 172 ГПК, с оглед на всички други данни по
делото, предвид възможната заинтересованост на свидетелката, се установява
следното: свидетелката заявява, че за Михаела се грижи майка й, като ако има
нужда помага свидетелката; детето няма по – специално заболяване и няма нужда
от по - специални грижи; И. никога не е оспорвала правото на К. да вижда
детето, давала е детето, само ако детето е болно не го е давала; бащата се
грижи за детето в нетрезво състояние, в градинката бащата се качвал на люлката
и паднал, като това се случило по време на един цирк в града, през септември в
годината на заседанието, като това свидетелката го знае от хората; след работа
бащата идвал често, но нямал възможност да гледа детето и едно момиченце се
наложило да отиде с детето; бащата води детето при родителите си; много често е
връщано детето, с наранявания и майката се притеснява много; за последно бащата
взел детето февруари 2021 г.; бащата бил пиян тогава и въпреки това майката му
разрешила; след това идвал март месец и времето си го прекарвали навън, защото
било топло; през юни, бащата също идвал сам и майката давала детето и го
оставяла сам с детето; бащата не идвал само неделите, а идвал и през седмицата;
последно майката получила съобщение на телефона, че Мариян, дядото по бащина
линия иска да вземе детето и тя се съгласила, но след като го приготвили,
Мариян изпратил съобщение, че отказва да вземе детето; като излезели навън
слагали на детето гащи - памперс, защото нямало къде да ходи на тоалетна;
детето имало зачервяване на дупето, доста време, но преминало и вече го нямало.
При така установените обстоятелства съдът прие
следното от правна страна :
По иска с правно основание чл. 59, ал. 9 СК.
В тежест на ищцата И.Р.И. по предявеният иск е да
докаже: твърдените в исковата молба изгодни за нея положителни факти,
включително, че е в интерес на детето предоставяне на родителските права и
определяне режим на лични контакти на детето с бащата, съобразно претенцията в
исковата молба; наличният си родителски капацитет; че от предоставяне
упражняването на родителските права на майката и определяне на режим на лични
контакти между бащата и детето, досега е настъпило съществено изменение на
обстоятелствата, което обуславя нуждата от промяна на този режим; че е майка на
детето, а ответника негов баща.
Установи се по делото от удостоверение за раждане от ***
г. и от приложеното гр. д. № 94/2020 г. на Районен съд – Севлиево, че детето – М.К.И.,
е родено на *** г., като нейни родители са К.М.И. и И.Р.И..
Установи се също така от социалните доклади от Д
"СП" Севлиево от 08.03.2021 г. и от 04.10.2021 г. и от заключението на вещото лице по
съдебно-психологическата експертиза, че майката разполага с необходимите
условия и родителски качества да отглежда и възпитава детето, както и наличност
на необходимият родителски капацитет у същата. Предвид гореизложеното, съдът
след като прецени с оглед интересите на детето всички конкретни обстоятелства
относно възпитателските качества на родителите, полаганите до момента грижи и
отношение към детето, желанието на родителите, привързаността на детето към
тях, пола и възрастта на детето, възможността за помощ от трети лица - близки
на родителите, социалното обкръжение и материалните възможности намери, че
майката на малолетната М.К.И. притежава всички качества, необходими за
отглеждането и възпитанието й, като предвид и наличните материални възможности
на майката да я отглежда, по делото се налага извод, че упражняването на
родителските права по отношение на детето следва да се предостави на майката,
при която следва да бъде определено и местоживеенето на детето, поради което
предходното съдебно решение не следва да се изменя в посочената част.
Установи се по делото наличие на изменение на
обстоятелствата, изразяващо се в нови обстоятелства, които сочат на занижени възможности
у бащата за достатъчно активно участие в отглеждането и възпитанието на общото
дете на страните. Установи се от социалните доклади от Д "СП"
Севлиево, че ответника К.М.И. не оказва съдействие на социалните работници за
посещение на основното му жилище, находящо се в гр. Севлиево, на ул.
„Опълченска" № 67, ет. 4, поради което следва да се приеме, че в това жилище не са налице необходимите
материални условия за отглеждане на дете. От друга страна родителите на бащата
на детето разполагат с жилище в гр.
Севлиево*****************************************, в което са налице
необходимите материални условия за отглеждане на дете, като заявяват, че и
бащата на детето К.И., също живее и в това жилище, което сочи, че бащата би
могъл да осъществява контакти с детето в жилището, в което живеят родителите
му. Установи се и от приложеното гр. д. № 1252/2020 г. на Районен съд –
Севлиево, преценено съвкупно с приложената по същото медицинска документация,
че с постановено решение от 21.01.2021 г., е прието, че на 13.10.2020 г.,
вечерта около 21 часа, в жилището на родителите на молителката И.И., ответника К.И.
я изблъскал навътре в жилището като същевременно раздрал шията ѝ от дясната
страна, блъснал я, като при извъртането си И.И. паднала на земята като си
ударила главата, нарекъл я „парцал", детето на страните възприело
описаното поведение и се разплакало,
ответника избягал, а дълго време след това И.И. не можела да успокои
дъщеря си, като описаното е прието, че представлява актове на физическо и
психическо домашно насилие. Извършеното домашно насилие без съмнение обосновава
извод за занижен родителски капацитет у бащата.
С оглед гореизложеното на К.И. като баща на детето
следва да бъде определен режим на лични отношения с детето М.К.И., като в
конкретния случай, предвид становищата на страните, интересите на родителите и
преди всичко с оглед интересите на детето, съдът намира, че следва да се
определи променящ се и адаптиран към нарастващата възраст и нужди на детето
режим (така и в доктрината и в цитираната там съдебна практика - „СК приложен
коментар, проблеми на правоприлагането, анализ на съдебната практика,
нормативен текст, 2015г., ИК „ТП“, Ц. Цанкова, М. Марков и др., стр. 424). На ответника
следва да бъде определен режим на лични отношения с детето, изразяващ се в
правото му да вижда детето; в присъствие на майката или посочено от нея, трето
лице, като
за частта от периода от време до 21.01.2022 г. майката е задължена да посочи такова трето лице; всяка
първа седмица от месеца от 10,00 часа до 17,00 часа, в неделя, а също и всяка
трета седмица в сряда от 17,00 часа до 19,30 часа; както и извън това време по
споразумение между страните; за период от време до изтичане на седем месеца
след влизане в сила на решението. След изтичане на седем месеца от влизане в
сила на решението, на ответника следва да бъде определен режим на лични
отношения с детето, изразяващ се в правото му да вижда детето и да го взема със
себе си всяка първа седмица от месеца от 10,00 часа, в събота до 17,00 часа, в
неделя, с преспиване; както и извън това време по споразумение между страните. Времевите периоди на срещите между
бащата и детето и тяхната продължителност са съобразени най - вече с
обстоятелствата, че такива периоди съответстват в максимална степен на
желанието на родителите, привързаността на детето към родителите, възрастта на
детето, възможностите на двамата родители, да се грижат за детето, установените
от заключението на вещото лице по съдебно-психологическата експертиза и от
изслушването на същото в съдебно заседание обстоятелства, конкретно нуждата от
родителя от мъжки пол, която се проявява в края на втората и началото на
третата година на детето, това че е добре детето да има своите срещи с бащата
не само денем, като в началото е нужно родителите и детето да бъдат заедно, а
след това бащата да остане насаме с детето без майката, за да може детето да се
адаптира, като до навършване на 3 години, следва контактите да са без
преспиване и постепенно когато детето свикне да са с преспиване. Ответника следва да осъществява
лични отношения с детето, в присъствие на майката или посочено от нея, трето
лице, за периода
от време до изтичане на седем месеца след влизане в сила на решението, като до 21.01.2022
г., когато изтича срока на мерките по ЗЗДН, които възпрепятстват личните срещи
между родителите, майката е задължена по силата на настоящото решение да посочи
подходящо трето лице, което да присъства на срещите между бащата и детето. Определянето
на променящ се режим, по делото се налага от обстоятелството, че предвид
ниската възраст на детето, за което до настоящия момент грижи е полагала
основно майката, на същото ще му е необходим определен период от време и
достигане на по – висока възраст за да се адаптира към редовни и продължителни
контакти с бащата и неизбежното по - дълготрайно отсъствие от дома на майката,
а от друга страна от доказателствата по делото не се установи каквото и да било
поведение на бащата, което да застрашава по някакъв начин интересите на детето,
въпреки твърденията в тази насока на ответницата. Не се установиха по делото
обстоятелства, които да обосновават определяне на още по – разширен режим от
горният, като в конкретния случай такъв не би бил в интерес на детето и
единствено би препятствал нормалното му отглеждане и развитие.
По делото не се претендира изменение на определената за
детето Михаела издръжка с решение № 260053 от 05.11.2020 г., постановено по гр.
д. № 94/2020 г. на Районен съд – Севлиево, като освен това от доказателствата
по делото не се установява трайна и съществена промяна във възможностите на
задълженото лице нито трайно и съществено изменение на потребностите на
малолетното дете, поради което съдът не следва да се произнася по изменение на
издръжката.
По исковете с правно основание чл. 128 СК.
В тежест на ищците по предявените искове М.Ц.И. и Г.К.Г.-
И. е да докажат: твърдените в исковата молба изгодни за тях положителни факти, включително, че е в
интерес на детето, предвид възрастта на детето, неговите физически, психически
и емоционални потребности, предвид способността на ищците да се грижат за
детето, определяне на мерки на лични контакти на детето с ищците, съобразно претенцията
на ищците, а също и твърдяното родство на ищците с детето.
Съгласно разпоредбите на чл. 128 СК и трайната практика на ВКС по
приложението й дядото и бабата могат да поискат от районния съд по настоящия
адрес на детето да определи мерки за лични отношения с него, ако това е в
интерес на детето. Семейният кодекс не съдържа легално определение на
понятието"интерес на детето". От тълкуването на разпоредбите на чл.
59, ал. 4 СК, вр. чл. 124, чл. 125 и др. СК се налага извода, че интересът на
детето се свежда до това то да се отглежда и възпитава по начин, който му
осигурява нормално физическо, умствено, интелектуално, нравствено и социално
развитие, който му създава условия за съобразено с нуждите и наклонностите му
образование и възпитание, който го подготвя за живота като отговорна и
самостоятелна личност, който му осигурява адекватно упражняване и опазване на
личните му и имуществени права и интереси и му обезпечава нормално участие в
гражданския оборот. Според т. 3 от ППВС № 1/12.11.1974 г., което не е изгубило
сила и при действието на сегашния СК под "интереси на децата" се
разбират всестранните интереси на децата по тяхното отглеждане и възпитание -
формиране на трудови навици и дисциплина, подготовка за общественополезен труд
и изобщо изграждането на детето като съзнателен гражданин. Определянето на
мерки за лични отношения на бабата и дядото с детето, съобразно чл. 128 СК е обусловено от конкретната
преценка за интереса на детето. Интересът на детето е винаги нещо конкретно,
тъй като е интерес на отделна личност. В разпоредбите на § 1, т. 5 от ДР на
Закона за закрила на детето е дефинирано съдържанието на понятието
"най-добър интерес на детето". Начинът по който е дефинирано
съдържанието на това понятие налага извода, че подходът е индивидуален, ориентиран
към съобразяване на специфичните характеристики на детето, като най -
разнообразни прояви на личността - физически, психически и емоционални
особености, пол, възраст, минало, индивидуални потребности и др..
Интересът на всяко дете е да расте в нормална семейна
среда, като контактува с родителите си и с роднините от майчина и бащина
страна. По този начин детето получава възпитание, подкрепа, придобива опит за
различни житейски ситуации. Отчуждението от близките, включително от дядото и
бабата от майчина или бащина страна не е в интерес на детето, освен когато те
вредят на развитието и възпитанието му. По принцип бабата и дядото са
мотивирани да полагат грижи за отглеждане и възпитание на внуците си и то в
техен най - добър интерес.
При определяне на конкретен режим на лични отношения
на дете с баба и дядо следва да се вземат предвид възрастта на детето, нивото
на физическото и емоционално развитие на същото, отношението му към бабата и
дядото, техните качества да го отглеждат и възпитават, влиянието, което те
могат да оказват за развитието на неговата личност. При определяне на конкретен
режим на лични отношения на дете с баба и дядо следва да се съобрази
необходимостта детето да посещава съответно учебно заведение от определена
възраст, да се отчете обстоятелството, че родителят на когото е предоставено
упражняването на родителски права работи, че на същият е необходимо време за
ежедневни контакти с детето. Конкретният режим при условията на чл. 128 СК следва да се съобрази с
установения режим на детето на обучение, почивка, включително и с родителя, на
когото е възложено упражняване на родителските права. Едно от обстоятелствата,
които следва да се вземат предвид при определяне на подходящ режим на лични
отношения е постоянното местоживеене на детето, съответно на бабата и дядото.
Когато постоянното местоживеене на детето е различно от постоянното
местоживеене на бабата и дядото и това налага продължително пътуване личните им
контакти могат да бъдат осъществявани в почивните дни на седмицата и/или в друг
период от годината в свободно за детето и бабата и дядото време. При определяне
на мерките на лични отношения освен посочените обстоятелства, обуславящи
най-добър интерес на детето следва да се предвиди и подходящ период от време
със съответен режим на лични контакти с оглед възрастта на детето, през който
последното да възприеме и да се адаптира към установената с този режим промяна
в начина му на живот, след който да се определи и постоянен режим на лични
контакти.
Установи се по делото от удостоверение за раждане от от
*** г. и от удостоверение за раждане от *** г., че малолетната М.К.И. е внучка
на ищците М.Ц.И. и Г.К.Г.- И. и дъщеря на ответницата И.Р.И..
Установи се от изготвените социални доклади, от
гласните и от писмените доказателства, а също и от заключението на вещото лице по
съдебно-психологическата експертиза, че ищците, ответницата и детето живеят в
гр. Севлиево, като майката, а също и дядото и бабата на детето разполагат с необходимите материални и битови
условия за да полагат пряко грижи за отглеждането и възпитанието му. Според
данните от социалния доклад ищците имат желание и възможност да виждат, да
вземат и да полагат грижи за внучката си. От доказателствената съвкупност се
установи, че в последните месеци ищците не са имали достатъчна възможност да
контактуват с внучето си, като същите имат желание и възможност да се грижат за
него.
Като преценява установените по делото факти съдът
намира, че интересите на детето М.К.И. изискват да бъде определен режим на
лични отношения между него и ищците, които са му баба и дядо по бащина линия.
Според настоящия съдебен състав режима на лични отношения на ищците с тяхната
внучка няма да възпрепятства нормалното ѝ физическо, умствено,
интелектуално, нравствено и социално развитие. При контактите на детето с
ищците същото ще има възможност да получава приемане и подкрепа, да придобива
опит и знания в различни житейски ситуации, да изгради чувство за родова
принадлежност и семейни традиции. За да се формира, като пълноценна личност
детето следва да общува и да получава грижи и обич не само от родителите си, но
и от своите баба и дядо, както по майчина линия, така и по бащина. Освен това
по делото са налице данни, че битовите условия в дома на ищците са подходящи за
отглеждане на дете, като ищците със своите знания и опит, ще допринесат за
правилното развитие и възпитание на детето.
Относно режима на лични отношения на детето М.К.И. с ищците
съдът взема предвид възрастта на детето, неговите физически, психически и
емоционални потребности, способността на ищците да се грижат за него,
обстоятелството, че постоянното местоживеене на детето е в същото населено
място, като постоянното местоживеене на ищците. При определяне на режима на
лични отношения съдът не е обвързан с поискания режим в исковата молба и
преценява, че същият с оглед на установените обстоятелства по делото не е в
интерес на детето. Като взема предвид изложеното съдът преценява, че за период
от време от седем месеца след влизане в сила на решението контактите между
ищците и детето М.К.И. следва да се осъществяват, в присъствие на майката или
посочено от нея, трето лице, всяка трета седмица от месеца от 10,00 часа до
17,00 часа, в неделя, както и извън това време по споразумение между страните.
Този период е необходим, за да може детето да приеме и привикне към тази
промяна в начина му на живот. След изтичане на посочения период от време ищците
следва да имат възможност да виждат и вземат детето всяка трета седмица от
месеца от 10,00 часа, в събота до 17,00 часа, в неделя, с преспиване и 15 дни през лятото, по време, което
не съвпада с платения годишен отпуск на майката И.Р.И., както и извън това
време по споразумение между страните.
Съдът съобрази, също така, че доколкото става въпрос
за контакти на внуче с баба и дядо на детето, интересът му да контактува с тях
се преценява на плоскостта на установените качества на бабата и дядото да
отглеждат и възпитават детето и на влиянието, което те могат да окажат върху
неговата личност, като не са главен критерий отношенията между бабата и дядото
и родителите на детето. Последните отношения може да са влошени и дори
конфликтни, обаче това не означава, че детето няма интерес да общува с родните
си баба и дядо. Може да е в интерес на детето контактите му с бабата и дядото
да бъдат прекъснати само ако последните му въздействат по начин, опасен за
психическото или физическото му развитие (напр. не задоволяват потребностите му
от храна, или от разходка, или го подбуждат да върши противообществени прояви и
т.н.). Когато бабата и дядото имат поведение, което накърнява интересите на
родителите на детето, но по делото е установено че се грижат за самото дете добре
и не застрашават развитието му, то не е в интересите на детето бабата и дядото
да бъдат лишени от възможност да имат лични отношения с него (в горният смисъл
е Решение № 672 от 18.10.2010 г. на ВКС по гр. д. № 914/2010 г., IV г. о.). В
конкретният случай следва да се приеме, че не се установиха твърдяните от
ответницата в отговора противоправни прояви извършени от дядото и бабата на
детето, по отношение на последното, предвид липсата на каквито и да било
доказателства именно те да са извършили такива деяния. Не се установиха от
доказателствата по делото други прояви на ищците, които биха могли да повлияят
негативно върху възпитанието и развитието на детето М.К.И.. Не следва да се
определя режим на контакти на бабата и дядото на детето, съвпадащ с режима на
контакти на бащата, доколкото в такъв случай би могло да се стигне до колизия
между двата така определени режима – би било неясно за задълженото лице, а при
принудително изпълнение и за съдебния изпълнител, на кое оправомощено лице следва
да изпълни. Неоснователно е и позоваването от ответницата на ал. 3 на чл. 128 СК, доколкото ищците
не са основали предявените искове на твърдения, че бащата временно не е в
състояние да осъществява определения му режим, поради отсъствие или заболяване.
С оглед изхода на делото и направеното от ищцата по иска по чл. 59, ал. 9 СК, на основание чл.
78, ал. 1 ГПК, ответника следва да бъде осъден да ѝ заплати, направени
разноски по делото за адвокатско възнаграждение, заплатено възнаграждение за
вещо лице, и дължимата и заплатена държавна такса, в общ размер на 875,00 лева,
при отчитане, че иска за изменение на режима лични отношения е уважен /същия
представлява производство по спорна съдебна администрация и е без значение за
отговорността за разноските какви конкретни мерки е определил съдът/. С оглед изхода на делото и направеното от ищците по исковете по чл. 128 СК искане, на основание чл.
78, ал. 1 ГПК, ответницата следва да бъде осъдена да им заплати, направените
разноски по делото за адвокатско възнаграждение и дължима държавна такса, в общ
размер на 425,00 лева, съобразно представените по делото доказателства за
заплатени такива. Съдът съобрази преобладаващата, включително и по – новата
съдебна практика на ВКС, според която нормата на чл. 78 ГПК, като намираща се в
част Първа „Общи правила” на процесуалния закон се прилага за всички уредени в
него производства, доколкото не са налице специални правила за някои от тях или
неприложимостта й не следва от характера на самото производство. Производствата
по спорна съдебна администрация на отношенията родители и деца и на лични
отношения на близки с деца не са изрично уредени в процесуалния закон, нито има
специални норми относно отговорността за разноски по тези производства, поради
което и при тях намират приложение общите правила на чл. 78 ГПК. Доколкото
администрацията на тези граждански правоотношения се извършва изцяло по
преценка на съда, изхождайки изключително от интереса на детето, то при
уважаване на такъв иск и определяне размера на дължимите разноски, е без
значение обстоятелството, че съдът е определил режим различен от поискания в
исковата молба. В посоченият смисъл са -
Определение № 252 от 25.09.2015 г. по ч. гр. д. № 3895 / 2015 г. на Върховен
касационен съд, 2-ро гр. отделение; Определение № 306 от 04.09.2017 г. по ч.
гр. д. № 2722 / 2017 г. на Върховен касационен съд, 3-то гр. отделение;
Определение № 43 от 19.01.2015 г. по ч.гр. д. № 7263/2014 г. на Върховен
касационен съд, Трето гражданско отделение и др..
Воден от горното, съдът
Р Е Ш И :
ИЗМЕНЯ, на основание чл. 59, ал. 9 СК, съдебно решение № 260053 от
05.11.2020 г., постановено по гр. д. № 94/2020 г. на Районен съд – Севлиево, в
частта относно режима на лични отношения с детето М.К.И., родена на *** г., с
ЕГН **********, на неотглеждащия го родител К.М.И., с ЕГН **********,***, като
ОПРЕДЕЛЯ следния режим на лични отношения
между тях:
за период от
време до изтичане на седем месеца от влизане в сила на решението, К.М.И., с ЕГН ********** има право
да осъществява, режим на лични отношения с детето М.К.И., с ЕГН **********, изразяващ
се в правото му да вижда детето, всяка първа седмица от месеца от 10,00 часа до
17,00 часа, в неделя, а също и всяка трета седмица в сряда от 17,00 часа до
19,30 часа, както и извън това време по споразумение между страните, в
присъствие на майката И.Р.И., с ЕГН **********,*** или посочено от нея, трето лице, като за
частта от периода от време до 21.01.2022 г., майката е задължена да посочи
такова трето лице;
след
изтичане на седем месеца от влизане в сила на решението, К.М.И., с ЕГН ********** има право
да осъществява, режим на лични отношения с детето М.К.И., с ЕГН **********,
изразяващ се в правото му да вижда детето и да го взема със себе си всяка първа
седмица от месеца от 10,00 часа, в събота до 18,00 часа, в неделя, с преспиване,
както и извън това време по споразумение между страните.
ОПРЕДЕЛЯ на
основание чл. 128 СК мерки за лични
отношения на М.Ц.И., с ЕГН ********** и Г.К.Г.–
И., с ЕГН **********, двамата от гр. Севлиево*****************************************,
с тяхната внучка М.К.И., родена на *** г., с ЕГН **********, живуща при майка
си И.Р.И., с ЕГН **********,***, както следва:
за период от
време до изтичане на седем месеца от влизане в сила на решението, М.Ц.И., с ЕГН ********** и Г.К.Г.–
И., с ЕГН ********** имат право да осъществяват, режим на лични отношения с
детето М.К.И., с
ЕГН **********, изразяващ се в правото им да виждат детето, всяка трета седмица
от месеца от 10,00 часа до 17,00 часа, в неделя, както и извън това време по
споразумение между страните, в присъствие на майката И.Р.И., с ЕГН **********,*** или посочено от нея, трето лице;
след
изтичане на седем месеца от влизане в сила на решението, М.Ц.И., с ЕГН ********** и Г.К.Г.–
И., с ЕГН ********** имат право да осъществяват, режим на лични отношения с
детето М.К.И., с ЕГН **********, изразяващ се в правото им да виждат детето и
да го вземат със себе си всяка трета седмица от месеца от 10,00 часа, в събота
до 17,00 часа, в неделя, с преспиване и 15 дни през лятото, по време, което не съвпада с
платения годишен отпуск на майката И.Р.И., с ЕГН **********,***, както и извън
това време по споразумение между страните.
ОСЪЖДА К.М.И., с ЕГН **********,***, да заплати на И.Р.И., с
ЕГН **********,***, сумата 875,00 лева, представляваща разноски по делото.
ОСЪЖДА И.Р.И., с ЕГН **********,*** да заплати на М.Ц.И., с
ЕГН ********** и Г.К.Г.– И., с ЕГН **********, двамата от гр. Севлиево*****************************************,
сумата 425,00 лева, представляваща разноски по делото.
Решението
подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването му на страните пред
Габровския окръжен съд.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: