№ 190
гр. Варна, 13.03.2023 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, II СЪСТАВ, в закрито заседание на
тринадесети март през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Анета Н. Братанова
Членове:Николина П. Дамянова
Дарина Ст. Маркова
като разгледа докладваното от Дарина Ст. Маркова Въззивно частно
търговско дело № 20233001000043 по описа за 2023 година
И за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.274 ал.1 от ГПК във връзка с чл.130 от
ГПК, образувано по частна жалба на „Булгарконф“ АД със седалище
гр.Пловдив срещу определение № 206 от 25.11.2022г. по търг.дело № 12/22г.
по описа на Шуменски ОС, търговско отделение, в частта му, с която е
прекратено производството по предявения от „Булгарконф“ АД срещу „Рейт
Р8“ ЕООД осъдителен иск за сумата 72 745.20лв., претендирана като
обезщетение за нанесени му вреди вследствие на противоправно поведение на
„Рейт Р8“ ЕООД, изразяващо се в неоснователно издаване на фактури №№ 13
от 18.09.2017г. и 14 от 04.10.2017г. за услуги, които не са били предоставени
реално или вече са били заплатени, ведно със законна лихва.
В частната жалба се твърди, че обжалваното определение е неправилно
и незаконосъобразно, като твърди че липсват основания за прекратяване на
производството по описания иск.
Подробно излага в частната жалба какви искове са предявени от него по
търг.дело № 12/22г. – главен и евентуален, като твърди че деянията на
двамата първоначални ответници „Рейт Р8“ ЕООД и Е.В.Г. съвкупно, а не
поотделно са довели до вредоносния резултат на дружеството – разходване на
сума в полза на „Рейт Р8“ ЕООД без правно основание. Излага съображения
срещу допуснатото от първоинстанционния съд разделяне на производството
по делото – срещу търговското дружество и срещу физическото лице, като
1
твърди че самостоятелното поведение на всеки един от ответниците не е
достатъчно за настъпване на вредоносния резултат. Твърди че мотивите за
разделяне на производството по делото по исковете срещу различните
ответници стоят в основата на мотивите на съда за прекратяване на
производството по иска за вреди срещу „Рейт Р8“ ЕООД.
Твърди че претенцията му срещу „Рейт Р8“ ЕООД не се основа на
некоректно изпълнение на договорни задължения, а напротив, твърди се че не
са налице основания за издаване на процесните фактури и за извършване на
плащания по тях. Твърди че когато увреждането не е резултат от
неосъществяване на очакван резултат по едно съществуващо облигационно
правоотношение, а от неизпълнение на общото задължение да не се вреди
другиму, то отговорността е деликтна. Излага, че твърденията им са за
нарушаване на законоуставените задължения на ответниците, а не за
неосъществяване на очакван правен резултат по едно облигационно
отношение.
Оспорва мотивите на съда, че претенцията им намира своето основание
в неизпълнението на договорни задължения на ответниците.
Моли съда да отмени обжалваното от него прекратително определение.
Доколкото производството по предявения иск е прекратено след
извършена от първоинстанционния съд размяна на книжа, независимо от
нормата на чл.130 от ГПК, на насрещната страна – „Рейт Р8“ ЕООД със
седалище гр.Върбица е изпратен препис от частната жалба, в срока по чл.276
от ГПК е депозиран писмен отговор, в който изразява становище за
неоснователност на частната жалба
Частната жалба е подадена от надлежна в срока по чл.275 от ГПК и е
допустима.
По жалбата, съдът намира следното:
Производството по търг.дело № 12/22г. по описа на ШОС е образувано
по предявени в условията на евентуалност осъдителни искове от
„Булгарконф“ АД срещу „Рейт Р8“ ЕООД и Е.В.Г. солидарно за присъждане
на обезщетение за вреди, резултат от противоправно поведение на двамата
ответници, изразяващо се в неоснователно издаване на фактури за услуги,
които не са предоставени реално или вече са заплатени и извършване на
2
плащане по тях, изразяващи се стойността на неоснователно извършените
плащания, и в отношение на евентуалност за разделното осъждане на двамата
ответници за същата сума, но претендирана като платена при начална липса
на основание.
След размяна на книжа по делото с определение № 206 от 25.11.2022г.,
постановено по реда на чл.374 от ГПК, първоинстанционният съд е
постановил разделяне на субективно пасивно съединените искове като
предмет на производството по търг.дело № 12/22г. са останали само
евентуално съединените искове срещу търговското дружество. Извън
предмета на настоящето производство по частна жалба е проверката на
разделянето на производството по делото и наличието на предпоставки за
това, поради което и оплакванията в частната жалба срещу разделянето не
следва да бъдат обсъждани. Съставът на въззивния съд следва да съобрази
предмета на търг.дело № 12/22г. след разделянето му и относимите към
исковете срещу „Рейд Р8“ ЕООД твърдения в исковата молба.
С обжалваното определение първоинстанционният съд е прекратил
производството по предявения главен иск срещу „Рейт Р8“ ЕООД предявен
на деликтно основание за обезщетение за вреди, изразяващи се в стойността
на неоснователно извършени плащания по неоснователно издадени фактури
за услуги, които не са предоставени реално или вече са заплатени, резултат от
противоправно поведение на ответното дружество.
Съставът на въззивния съд намира, че обжалваното определение следва
да бъде потвърдено по следните съображения:
Твърденията в исковата молба са за съществуване на трайни търговски
отношения между страните по повод извършване на шивашки услуги, като
„Булгарконф“ АД е предоставяло разкроени дрехи и шивашки материали и
срещу заплащане е получавало ушитите продукти. Твърди се в исковата
молба че за периода 2017г. – 2020г. ответното дружество е издало фактури,
дублиращи изцяло или частично други фактури за същите услуги, а ищецът
ги е заплатил. Претендирана стойност по процесните фактури е в размер на
исковата сума.
Квалификацията на спорното право се определя от съда съобразно
твърденията на ищеца. Така изложените твърдения в исковата молба не могат
да бъдат подведени от съда под правната норма на чл.49 във връзка с чл.45 от
3
ЗЗД, а сочат на хипотеза на неоснователно обогатяване – за връщане на суми,
платени при начална липса на основание.
Институтът на непозволеното увреждане и този на неоснователното
обогатяване са два съвсем различни източника на облигационни отношения.
В исковата молба липсват твърдения за извършен от служител на „Рейт Р8“
ЕООД виновно действие, а без вина на работника или служителя не може да
съществува отговорност за юридическото лице, което е възложило тази
работа. Задължението, пораждащо отговорност за непозволено увреждане,
произтича от общата повеля на закона да не се вреди другиму. Според чл.45
ал.1 от ЗЗД, всеки е длъжен да поправи вредите, които виновно е причинил
другиму. От посочената разпоредба следва, че за да е налице деликт,
необходимо е: едно деяние, което да е противоправно, да е виновно, да
причинява другиму вреди. Само твърденията за издадени фактури от
ответното дружество за неизвършени шивашки услуги, или за вече заплатени,
не са достатъчни за квалифициране на претенция като непозволено
увреждане.
Искът по чл.45 от ЗЗД и искът по чл.55 от ЗЗД не се основават на едни и
същи обстоятелства, нямат едно и също основание, поради което и при едни
твърдения в исковата молба не могат да бъдат квалифицирани като два
евентуално предявени иска. Поради което и обжалваното определение, с
което искът по чл.49 от ЗЗД във връзка с чл.45 от ЗЗД срещу търговското
дружество е прекратен следва да бъде потвърдено.
Водим от горното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА определение № 206 от 25.11.2022г. на Шуменски ОС,
търговско отделение, по търг.дело № 12/22г. в частта му, с която е прекратено
производството по предявения от „Булгарконф“ АД срещу „Рейт Р8“ ЕООД
осъдителен иск за сумата 72 745.20лв., претендирана като обезщетение за
нанесени му вреди вследствие на противоправно поведение на „Рейт Р8“
ЕООД, изразяващо се в неоснователно издаване на фактури №№ 13 от
18.09.2017г. и 14 от 04.10.2017г. за услуги, които не са били предоставени
реално или вече са били заплатени, ведно със законна лихва.
Определението подлежи на касационно обжалване на основание чл.274
4
ал.3 т.1 от ГПК при предпоставките на чл.280 ал.1 и ал.2 от ГПК с частна
жалба в едноседмичен срок от връчване на препис от настоящето
определение на частния жалбоподател
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5