СОФИЙСКИ ГРАДСКИ
СЪД
Р Е Ш Е Н И Е
19.11.18г.
Софийски градски съд
І-12 състав с:
Председател:
Георги Иванов
Разгледа в съдебно
заседание на 25.10.18г. /с участието на секретаря Д. Цветкова/ гражданско дело № 15246/16г. и констатира следното:
Предявени са искове от И.
С. против Т. А. и Н. А. с правно основание чл. 26, ал. 2, изр.
1-во, предл. 2-ро от ЗЗД във връзка с чл. 42 от ЗЗД и евентуално чл. 124 от ГПК
във връзка с чл. 26, ал. 2, изр. 1-во, предл. последно от ЗЗД и чл. 17 от ЗЗД
за прогласяване нищожността /евентуално нищожността като привидност/ на
договори за продажба на недвижими имоти /обективирани в: нотариални актове № 51
и № 52 от 04.02.16г. на нотариус Х.В./.
Съображенията на
страните са изложени по делото.
Представените по делото
доказателства удостоверяват, че:
Ищецът е наследник /син/
на С. С.. Последният е продал на ответниците свои недвижими имоти както следва:
апартаменти № 51 и № 50 находящи се в град ********, с площ от 46, 46 кв. м. и
с площ от 65, 29 кв. м. /заедно с прилежащите им избени помещения и идеални
части/. Сделките са обективирани в нотариални актове № 51 и № 52 от 04.02.16г.
на нотариус Х.В..
Исковете по чл. 26, ал.
2, изр. 1-во, предл. 2-ро от ЗЗД във връзка с чл. 42 от ЗЗД са – неоснователни:
Двете процесни
/атакувани/ сделки са подписани от И. Т. /в качеството й на пълномощник на С. С.
– продавач по договорите/. Приетата по делото графологична експертиза
установява категорично /еднозначно/ автентичността /авторството/ на процесното
пълномощно. В такава хипотеза не може да се приеме, че двете прехвърлителни
сделки са недействителни поради „липса на съгласие“ на продавача /по смисъла на
чл. 26, ал. 2, изр. 1-во, предл. 2-ро от ЗЗД във връзка с чл. 42 от ЗЗД/. С
оглед това – главните искове следва да бъдат отхвърлени.
Евентуалните искове по
чл. 124 от ГПК във връзка с чл. 26, ал. 2, изр. 1-во, предл. последно от ЗЗД и
чл. 17 от ЗЗД са основателни:
Събраният по делото
писмен доказателствен материал /преценен в съвкупност/ удостоверява, че:
След подписване на двете
сделки – И. Т. е получила /в качеството си на пълномощник на продавача С. С./ на
11.02.16г. от В. А. /сестра на С. С. и майка на купувачите/ визираната в
нотариалните актове продажна цена на двата имота /в размер на общо 59 000
лева/. Този факт следва да се приеме за удостоверен пряко със съдържанието на:
пълномощното /оформено от С. С. в полза на И. Т./, процесните нотариални
актове, 2 бр. платежни нареждания и споразумение към тях от 11.02.16г. /всички
– преценени в съвкупност/. Същото обстоятелство се установява косвено и с
показанията на свидетеля на ответниците. Съдържанието на всички изброени
доказателства обаче се опровергава с изрично установеният по делото /с писмени
доказателства/ факт, а именно:
На 26.02.16г. И. Т. е
превела /със записано основание на превода „захранване по сметка/ на В. А. сума
в размер на 63 000 лева. Поради липса на твърдения и доказателства /като
доказателствената тежест в тази връзка е за ответниците – съобразно правилото
на чл. 154 от ГПК/, които да обяснят каква е била причината /основанието/ за
това „захранване“ /за този обратен банков превод/ в случая следва да се приеме
/макар и да не е налице идентичност в размера на преводите/, че посочената втора
парична транзакция на практика представлява – връщане на продажната цена по
сделките от страна на С. С.. Това обстоятелство /само по себе си/ сочи, че изначалната
цел на страните по договорите не е била да се осъществи реална размяна на
престации /какъвто ефект поражда договорът за продажба/, а – имотите да бъдат дарени
/прехвърлени безвъзмездно/ в полза на ответниците. Този извод се подкрепя и от
показанията /допустими в хипотезата на чл. 165, ал. 2, изр. 2-ро, предл. 2-ро
от ГПК/ на свидетелката на ищците /които – за разлика от показанията на
свидетеля на ответниците установяват конкретно действителната воля, желание,
мотив, цел на продавача, а именно: не да задължи купувачите с насрещна
престация, а да ги дари със собствеността върху процесните имоти/. Тези
свидетелски показания /а косвено и показанията на свидетеля на ответниците/ на
практика съдържат и логическо /житейско/ обяснение на причината, която е мотивирала
С. С. да извърши процесното разпореждане в полза на своите племенници /а не в
полза на сина си/.
Други доказателства
/извън обсъдените по-горе: графологична експертиза, писмени доказателства и
свидетелски показания/, които да обосноват различни изводи – не се съдържат по
делото.
С оглед изложеното - процесните
сделки следва да се окачествят като недействителни /като симулативни, привидни/:
същите външно обективират договори за продажба, но в действителност – прикриват
договори за дарения. Поради това – евентуалните искове следва да бъдат уважени.
Съдът,
Р Е Ш И :
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО по
исковете на И.С.С. ЕГН ********** против Т.К.А. ЕГН ********** и Н.К.А. ЕГН **********
с правно основание чл. 124 от ГПК във връзка с чл. 26, ал. 2, изр. 1-во, предл.
последно от ЗЗД и чл. 17 от ЗЗД, че договори за продажба на недвижими имоти
/обективирани в: нотариални актове № 51 и № 52 от 04.02.16г. на нотариус Х.В./
са недействителни – като привидни /прикриващи договори за дарения/.
ОТХВЪРЛЯ исковете по чл.
26, ал. 2, изр. 1-во, предл. 2-ро от ЗЗД във връзка с чл. 42 от ЗЗД.
ОСЪЖДА Т.К.А. и Н.К.А.
да платят на И.С.С. общо 332 лева - съдебни разноски.
ОСЪЖДА Т.К.А. и Н.К.А.
да платят по сметка на СГС 563 лева – държавна такса на основание чл. 78, ал. 6
от ГПК.
Решението подлежи на
обжалване пред САС в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.
Председател: