РЕШЕНИЕ
№ 417
гр. Перник, 26.11.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЕРНИК в публично заседание на двадесет и седми
октомври през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:МАРИЯ В. МИЛУШЕВА
при участието на секретаря ЕМИЛИЯ Г. ПАВЛОВА
като разгледа докладваното от МАРИЯ В. МИЛУШЕВА Гражданско дело №
20201700100742 по описа за 2020 година
Предявени са обективно кумулативно съединени установителни искове от
„ТЕКСИМ БАНК“ АД, с ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: ***
срещу С. И. М., с адрес: ***, с които се иска да бъде признато по отношение на
ответника, че дължи на ищцовото дружество сумата от 34936,86 лева, от които:
28719,65 лева – просрочена главница, 3 334,69лева – договорна лихва за периода от
10.04.2017г. до 15.10.2019г., 2 822,52 лева – лихва за забава и 60,00 лева – такса за
връчване на уведомление през ЧСИ, ведно със законната лихва върху главницата,
както и сумата от 698,74 лева – направени разноски за държавна такса по заповедното
производство и 50,00 лева - възнаграждение за процесуално представителство на
юрисконсулт, за които суми, в полза на ищеца по настоящото дело, е издадена Заповед
№ *** за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 ГПК
от ***г., издадена по ч. гр. д. № 6097/2019г. по описа на Районен съд – Перник, както и
изпълнителен лист от ***г.
В исковата молба се твърди, че между ищцовото дружество и ответника са
налице облигационни отношения, възникнали по силата на сключен Договор за
потребителски кредит № ***г. Въз основа на така сключения Договор, ищцовото
дружество предоставило на ответника, в качеството му на кредитополучател, сумата от
30 000, 00 лева, при договорна лихва в размер на 11,95 % и краен срок за издължаване
на кредита – ***г. Твърди се, че ответника, като кредитополучател, е усвоил
разрешения размер по кредита на ***г., като от същия са събрани 300,00 лева – такса за
разглеждане на кредита, 0,80 лева – такса за превод, 228,70 лева – такса за застраховка
„Живот“ към ЖЗК „Съгласие и сумата от 100,00 лева – удържана за операцията за
теглене в брой на цялата останала сума в размер на 28 000,00 лева на ***г. Ищецът
твърди, че кредитополучателят е в неизпълнение на договорните си задължения за
редовното погасяване на месечните вноски по главница и лихви, считано от
1
10.04.2017г., като не е изплатил 12 месечни вноски в общ размер на 7 391,57 лева,
поради и което вземането на кредитора за възстановяване на целия предоставен кредит
е обявено за изцяло предсрочно изискуемо, считано от 23.03.2018г. – датата на
връчване на уведомлението за предсрочна изискуемост. Уточнява се, че последното е
връчено на кредитополучателя чрез ЧСИ А. В., чрез залепване на уведомлението на
08.03.2018г., като срокът за получаване на книжата е изтекъл на 23.03.2018г.
В срока по чл. 131 ГПК, ответникът, чрез назначения му особен представител –
адв. Р.К. – ПАК, е депозирал писмен отговор. В същия, представителя на ответника
заявява, че по своята същност като така заведен искът е допустим и основателен по
отношение законовите изисквания и основания, но във връзка с факта, че ответника не
е уведомен за започнатата процедура, оспорва предявения иск изцяло.
В съдебно заседание, страните пледират за решение, съобразно поддържаните в
хода на производството позиции, а именно: ищецът пледира за решение, с което
предявените установителни искове бъдат уважени, а от страна на ответника се иска
решение, с което предявените искови претенции бъдат отхвърлени. Ищцовата страна
пледира и за разноски.
След като прецени събраните по делото доказателства по реда на чл.235
ГПК, Пернишкият окръжен съд приема за установено от фактическа и правна
страна следното:
По допустимостта:
За сумите по предявените обективно съединени положителни установителни
искове е издадена Заповед № *** за изпълнение на парично задължение въз основа на
документ по чл. 417 от ГПК по ч. гр. д. № 06097 по описа за 2019г. на Пернишки
районен съд. Същата е връчена на длъжника (ответник по настоящото дело) в
условията на чл. 47 ал. 5 ГПК, при което, в предоставения едномесечен срок, са
предявени настоящите установителни искове. Последното обстоятелство прави
исковете процесуално допустими, респ. съдът дължи произнасяне по тях.
По основателността:
Предявени са обективно кумулативно съединени искове от „Тексим банк“ АД, с
ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: *** с правно основание чл. 422,
ал. 1 ГПК, вр. чл. 240 ЗЗД, вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 9 ЗПК, и вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
От приетия по делото (в заверено копие) Договор за потребителски кредит №
***г. се установява, че на ***г. страните са постигнали съглашение за предоставяне на
потребителски кредит в размер на 30 000,00 лева. Съгласно сключения договор
ищцовото дружество, в качеството му на кредитодател се е задължило да предостави
уговорената сума на ответника, в качеството му на кредитополучател, а
кредитополучателя се е задължил да върне същата до края на уговорения срок на
договора – ***г. В чл. 3 от Договора, страните са уговорили, че отпуснатата сума ще
бъде върната от страна на кредитополучателя на ежемесечни погасителни вноски
/месечни анюитети/, определени в приложения към Договора Погасителен план. От
последния се установява, че сумата по кредита следва да бъде върната на 60 месечни
вноски, всяка в размер на 586,98 лева и с падеж – 10-то число на съответния месец. От
приетия по делото Договор се установява още, че базовия лихвен процент на Банката
по кредити на физически лица е в размер на 1,61% годишно и общо договореният
процент към момента на сключване на договора е 11,95%. Уговорено е, че
2
кредитополучателят ще ползва отстъпка при заплащане на дължимата лихва по
кредита в размер на 5,45% върху размера на общо договорения годишен лихвен
процент, при което общият размер на дължимия от кредитополучателя
преференциален годишен лихвен процент е в размер на 6,50%. В Договора е уговорено
и, че ГПР към момента на сключване на договора е в размер на 7,1527%
В чл. 11 от Договора е уговорено, че Банката може да изиска предсрочно
погасяване на предоставения кредит, ведно с начислените лихви с първи предстоящ
падеж, като обяви кредита за предсрочно изискуем и при наличие на няколко
обстоятелства, сред които и при неизпълнение на задължение на кредотополучателя по
договора.
Ответникът, в качеството му на кредитополучател, е погасил три пълни вноски
и една частична, след което е преустановил плащанията по договора. Същият не е
заплатил 12 месечни вноски, дължими съответно на 10.04.2017г., 10.05.2017г.,
12.06.2017г., 10.07.2017г., 10.08.2017г., 11.09.2017г., 10.10.2017г., 10.11.2017г.,
11.12.2017г., 10.01.2018г. , 12.02.2018г. и 12.03.2018г., в общ размер на 7 391,57 лева,
поради което кредитодателят е обявил за предсрочно изискуем целия кредит.
С писмо № ***г. „ТЕКСИМ БАНК“ АД е уведомило кредитополучателя С. И.
М. за обстоятелството, че поради неизпълнение на договорните му задължения,
вземането по Договора за кредит, сключен между страните, е обявено за предсрочно
изискуемо. С посоченото писмо, Банката е уведомила ответника за размера на общия
му дълг, както и за възможността в 7-дневен срок от получаване на писмото да погаси
изцяло всичките си задължения по Договора. От приложените писмени доказателства,
в това число приетото заверено копие на Известие за доставка, се установява, че
същото не е връчено, тъй като е било непотърсено.
От приетото по делото писмо от ЧСИ А. В., с рег. № *** и район на действие
Окръжен съд – Перник, се установява, че уведомителното писмо за предсрочната
изискуемост, изпратено до ответника С.И. М., е връчено по реда на чл. 47 ал. 5 ГПК –
чрез залепяне на уведомление на 08.03.2018г.
От заключението на приетата и неоспорена от страните Съдебно-икономическа
експертиза се установява, че размера на уговорения кредит възлиза на 30 000, 00 лева,
при издължаване на 60 равни месечни вноски, включващи главница плюс лихва, като
първата погасителна вноска се дължи на ***г., а последната – не по-късно о т***г.,
съгласно приложения към Договора погасителен план. Установява се още, че пълния
размер на кредита – 30 000,00 лева, е усвоен изцяло на ***г. с постъпването му по
разплащателната сметка на ответника. Установява се, че задълженията по процесния
договор за кредит към ***г. възлизат на 35 485,05 лева, от които: главница в размер на
28719,65 лева, договорна лихва в размер на 3 683,47 лева, лихва за забава върху
просрочената главница към 16.10.2019г. – 3 021,93 лева и разноски – 60,00 лева.
Законната лихва върху главницата от 18.10.2019г. до 28.09.2021г. е в размер на 5
680,11 лева.
Съдът кредитира изцяло заключението по обсъдената по-горе съдебно-
икономическа експертиза, като обосновано, компетентно дадено и кореспондиращо с
доказателствената съвкупност по делото.
Не се спори между страните, а и се доказва от приетите и обсъдени по-горе
писмени доказателства, наличието на валидно облигационно правоотношение между
3
страните по делото, възникнало по силата на сключен между тях Договор за
потребителски кредит № ***г. Ищецът, като кредитодател, е изправна страна, предвид
предоставяне на уговорената парична сума, предмет на договора за потребителски
кредит, която сума, от своя страна, е получена от ответника. Спазена е и предвидената
в чл. 240 ал. 2 ЗЗД форма на уговорката за лихви, поради което следва да се приеме, че
същата е действителна и валидно е обвързала кредитополучателя.
Спорно между страните е дали ответникът е погасил в пълен размер всички
претендирани по делото суми, както и дали на посочената от ищеца дата е настъпила
предсрочната изискуемост на процесното вземане, доколкото ответника е оспорил
именно това.
Доколкото от ответната страна, върху която лежи тежестта да установи при
условията на пълно и главно доказване изпълнение на задължението за връщане на
заетата сума в пълен размер, ведно с уговорените лихви, такова доказване не бе
проведено и предвид обстоятелството, че от изслушаните по делото съдебно-
икономически експертизи (основна и допълнителна) се установи, че ответникът не е
изпълнил в цялост задълженията си по Договора, като е погасил три пълни вноски до
10.03.2017г. и една частична вноска за лихва от 10.04.2017г. , след което е
преустановил плащанията, то съдът приема, че ответника е неизправна страна по
процесния договор за потребителски кредит.
По въпроса за настъпването на предсрочната изискуемост на кредита следва
да се посочи, че такава не може да настъпи автоматично. Разпоредбата на чл. 60, ал. 2
Закон за кредитните институции дава възможност на банката да обяви кредита за
предсрочно изискуем поради неплащане на една или повече вноски. Предсрочната
изискуемост представлява изменение на договора, което настъпва с волеизявление
само на едната от страните. За нейното настъпване са необходими две предпоставки:
обективният факт на неплащането и изявление на кредитора, че ще счита целия кредит
или непогасения остатък от кредита за предсрочно изискуеми, включително и за
вноските с ненастъпил падеж. Предсрочната изискуемост има действие от момента на
получаване от длъжника на волеизявлението на кредитора. Т. е. автоматично
настъпване на предсрочната изискуемост не може да има.
Предсрочната изискуемост настъпва от момента на получаване от длъжника
на волеизявлението на кредитора, ако към този момент са настъпили обективните
факти, обуславящи настъпването й, без да е необходимо изричното му приемане / т. 18
от ТР № 4/2013 година от 18.06.2014 година по тълкувателно дело № 4/2013 година на
ОСГТК/.
Настъпването на обективните предпоставки за предсрочната изискуемост на
кредита е установено от приетите писмени доказателства и съдебно-счетоводната
експертиза. От тях е видно, че плащания на задълженията по процесния договор за
потребителски кредит не са извършвани след частичната четвърта вноска.
Съгласно указанията на т. 18 на Тълкувателно решение № 4/2013 г. на ОСГТК
на ВКС, в хипотезата на предявен иск по чл. 422, ал. 1 ГПК вземането по договор за
банков кредит става изискуемо, ако кредиторът е упражнил правото си да направи
кредита предсрочно изискуем преди подаване на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение, като кредиторът трябва да е уведомил длъжника за обявяване на
предсрочната изискуемост на кредита. Волеизявлението на банката – кредитор следва
4
да е обективирано в писмен документ и да съдържа ясно изразено позоваване на
обстоятелствата по чл. 60, ал. 2 ЗКИ или на обстоятелства, уговорени в договора, които
дават право на кредитора да упражни правото си. Предсрочната изискуемост на
вземането настъпва от датата на връчване на длъжника на документа, съдържащ
волеизявлението на кредитора, ако към този момент са налице обективните
предпоставки, обуславящи изискуемостта. Във всички случаи писменото
волеизявление на банката следва да е достигнало до длъжника – кредитополучател.
Изявлението на банката, че обявява кредита за предсрочно изискуем поради
забава в погасяване на задълженията, се съдържа в писмо с № ***г. С него
кредитополучателят С.М. се уведомява за изявлението на банката за настъпване
предсрочната изискуемост, считано от ***г. – датата на изготвяне на писмото. Посочен
е и размера на дължимата се предсрочно изискуема главница, размера на просрочената
главница и размера на просрочените и наказателни лихви, както и възможността за
погасяване на задълженията по договора в 7-дневен срок.
Писмото е било изпратено до кредитополучателя (понастоящем ответник) по
пощата, с обратна разписка, като видно от представените в тази насока писмени
доказателства, същото е било непотърсено от получателя.
Поради горното, Банката е предприела действия по връчване на писмото-
уведомление чрез ЧСИ, като същото е станало при условията на чл. 47, ал. 5 от ГПК
от ЧСИ А. В., чрез неин служител, и е оформено с дата ***г. Адреса, на който е
осъществено връчването, съвпада с постоянния и настоящ адрес на ответника, което се
установява от приетите по делото писмени доказателства. Представените доказателства
досежно това връчване не са оспорени. При тези данни следва да се приеме, че
предсрочна изискуемост е настъпила на дата 23.03.2018г. (с изтичането на
двуседмичния срок за явяване в канцеларията на ЧСИ), след като банката е извършила
всичко необходимо за уведомяване на длъжника по кредита за обявената предсрочна
изискуемост. За прецизност следва да се посочи, че изборът на способ за връчване е
въпрос на суверенна преценка на кредитора, като възможни варианти са ползването на
куриерски услуги и връчването чрез нотариус или частен съдебен изпълнител.
Компетентността на частните съдебни изпълнители да връчват извънпроцесуална
документация произтича от чл.18, ал.5 ЗЧСИ (в редакцията обн. ДВ бр.86 от
27.10.2017г., действала към момента на връчване на процесната покана). Съгласно
цитираната разпоредба частният съдебен изпълнител може да връчва всякакви покани,
съобщения и отговори във връзка с гражданскоправни отношения, а по разпореждане
на съда - съобщения и призовки по граждански дела. В чл.43 от ЗЧСИ е предвидено, че
връчването на книжа се извършва при условията и по реда на чл. 37 - 58 от
Гражданския процесуален кодекс. По силата на посоченото препращане, за да се
приеме, че е налице редовно връчване на основание чл. 47, ал.5 ГПК, следва да бъдат
предприети последователно всички процесуални действия, предвидени в чл. 47, ал.1 до
ал.3 ГПК /изм. с ДВ бр. 86 от 2017 г./.
От представените по делото писмени доказателства се установи, че връчителят е
посетил адреса на кредитополучателя най-малко три пъти, с интервал от поне една
седмица между тях, като най-малко едно от посещенията е в неприсъствен ден. След
като не е успял да връчи книжата на адресата, връчителят е залепил уведомление по
чл. 47 ал. 1 ГПК, като предвид липса на ангажирани на доказателства, сочещи
противното, съдът приема, че в предоставения двуседмичен срок кредитополучателят
5
не се е явил в канцеларията на ЧСИ, за да получи книжата. Поради това съдът намира,
че е налице редовно връчване на основание чл. 47, ал.5 ГПК.
С оглед горното съдът намира, че ищецът е доказал своите претенции в
условията на пълно и главно доказване, поради и което, и предвид липсата на
ангажирани от ответника доказателства за извършено плащане, предявените обективно
кумулативно съединени положителни установителни искове за прететендираните
вземания следва да бъдат уважени в пълния предявен размер, доколкото съдът следва
да се произнесе до размера на претенциите. Предвид задължението на съда да следи
служебно за наличие на неравноправни клаузи в договора, то следва да се посочи, че
при постановяване на решението си съдът не установи между страните да са налице
уговорки, които да представляват нищожни или неравноправни клаузи, водещи до
намаляване на претендирания размер на иска или до неговото отхвърляне
На основание чл. 86 ЗЗД съдът намира, че се дължи и законната лихва за забава
върху главницата от 28 719,65лв., считано от подаване на заявлението за издаване на
заповед за изпълнение – 18.10.2019г. до окончателното й плащане.
По отговорността за разноски:
Съгласно Тълкувателно решение № 4/2013г. на ОСГКТ с решението по
установителния иск съдът се произнася по дължимостта на разноските, както в
заповедното, така и в исковото производство.
Ищецът претендира направени по делото разноски в размер на 2 871,21 лева, от
които: 698,74 лева – държавна такса, 1578,00 лева – възнаграждение за особен
представител, 450,00 лева – възнаграждения на вещо лице, 44,47 лева – куриерски
услуги и 100,00 лева – юрисконсултско възнаграждение. Предвид изхода на делото,
същите следва да му бъдат присъдени. Следва да му бъдат присъдени и направените в
заповедното производство разноски, а именно: 698,74 лева – за държавна такса и 50,00
лева – за юрисконсултско възнаграждение.
В настоящия случай, предвид уважаването на предявените от ищеца искови
претенции, ответникът няма право на разноски.
Мотивиран от горното, Пернишкият окръжен съд
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по искове, предявени от „ТЕКСИМ БАНК“ АД, с
ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: *** срещу С. И. М., с адрес:
***, че С. И. М. ДЪЛЖИ на ищцовото дружество сумата от 34 936,86 лева, от които:
28719,65 лева – просрочена главница по Договор за потребителски кредит № ***г.,
3 334,69 лева – договорна лихва за периода от 10.04.2017г. до 15.10.2019г., 2 822,52
лева – лихва за забава и 60,00 лева – такса за връчване на уведомление през ЧСИ, ведно
със законната лихва върху главницата от 28 719,65 лева, считано от 18.10.2019г. до
окончателното й изплащане, за които суми по ч. гр. д. № 6097/2019г. по описа на ПРС е
издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 417 ГПК и
изпълнителен лист от ***г.
ОСЪЖДА С. И. М., с адрес: *** ДА ЗАПЛАТИ на „ТЕКСИМ БАНК“ АД, с
ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: *** сумата от 3619,95 лева,
6
представляваща направени делото и по частно гражданско дело № 6097/2019г. по
описа на ПРС, разноски.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване в двуседмичен срок от съобщаването му
на страните пред Софийски апелативен съд.
СЛЕД влизане на решението в сила, ч. г. д. № 6097/2019г. на ПРС да бъде
върнато на съответния състав, като към него се приложи и препис от влязлото в сила
решение по настоящото дело.
Съдия при Окръжен съд – Перник: _______________________
7