РЕШЕНИЕ
№ 79
гр. Габрово, 06.11.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ГАБРОВО в публично заседание на тридесети
октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:Диана Василева
Членове:Полина Пенкова
Пламен Попов
при участието на секретаря Ваня Николова
в присъствието на прокурора А.Х.А.
като разгледа докладваното от Диана Василева Въззивно наказателно дело от
общ характер № 20244200600192 по описа за 2024 година
С присъда № 24 от 24.04.2024 г. постановена по нохд № 33 по описа за 2024 г.
на Габровски районен съд подсъдимият М.Я.Я. от гр. Габрово е признат за
виновен в това, че на 15.06.2023 г. в гр.Габрово, в сградата на „***“ ЕООД -
Габрово, намираща се на ул.“Б.“ №**, чрез стискане с ръка в областта на
шията, причинил на М.Г.-П. от гр. Габрово, в качеството й на медицински
специалист - лекар, по повод изпълнение на службата й, лека телесна повреда,
изразяваща се в кръвонасядане в областта на шията, повърхностно охлузване в
областта на шията и спонтанна бола в тази област, довели до болки и
страдания, без разстройство на здравето, поради което и на основание чл. 131,
ал. 2, т. 4 във вр. с чл. 130, ал. 2 от НК е осъден на две години лишаване от
свобода, което да изтърпи при първоначален „строг“ режим.
Подсъдимият е осъден да заплати разноските по делото.
В законовия срок против присъдата е подадена въззивна жалба от
адвокат И.Х., в качеството на служебен защитник на подсъдимия М.Я.. В
жалбата се навежда довод за неправилност на присъдата по отношение
размера на наложеното на подсъдимия наказание, като се сочи, че същият е
1
твърде завишен. Направено е искане за изменение на присъдата, като се
намали размера на наложеното наказание.
В съдебно заседание прокурорът оспорва въззивната жалба. Счита, че
деянието на подсъдимия е доказано по безспорен и категоричен начин и
присъдата се явява обоснована и законосъобразна, а определеното наказание –
справедливо. Прави предложение да се потвърди първоинстанционната
присъда. и моли да се потвърди присъдата на районния съд.
Подсъдимият М.Я. и защитника му поддържат възивната жалба по
изложения в нея довод за несправедливост на наложеното наказание.
Подсъдимият Я. навежда нов довод, а именно за необоснованост на
съдебния акт, като заявява, че не е нанесъл лека телесна повреда. Прави
искане да се отмени присъдата и постанови нова, с която да бъде оправдан по
повдигнатото му обвинение. Алтернативно прави искане за изменение на
присъдата, като деянието му се квалифицира по чл.132, ал.1, т.4 от НК и
наказанието му да се определи по този текст от закона.
Окръжният съд, в настоящият си състав, разгледа подадената жалба с
изложените в нея доводи и направено искане, взе предвид становището на
страните в процеса и извърши цялостна служебна проверка на присъдата на
основание чл.314 от НПК, като приема за установено следното:
На подсъдимия М.Я.Я. от гр. Габрово е предявено обвинение по чл.131,
ал.2, т.4 във вр.с чл.130, ал.2 от НК.
Първоинстанционният съд e извършил цялостен анализ на
доказателствата по делото, като обективно, всестранно и пълно е изяснил
фактическата обстановка по същото. Тази обстановка се възприема изцяло и
от настоящата инстанция. Последната, като извърши и собствена преценка на
събрания доказателствен материал в хода на съдебното следствие пред
първоинстанционния съд и пред настоящата инстанция намира, че не се
налагат различни изводи по фактите и обосновано са приети следните
фактически обстоятелства:
Св. М.Г.-П. е назначена с трудов договор №18 от 29.05.2002 г. на
длъжност лекар със специалност „***“ в „***“ ЕООД - Габрово, намиращ на
ул.“Б.“ №** в гр. Габрово.
Съгласно утвърден график в „***“ ЕООД за работно време д-р Г.-П.
извършвала амбулаторни прегледи в следните дни от седмицата: във вторник
2
от 14.30 ч. до 19.00 ч. и в четвъртък - от 16.00 ч. до 19.30 ч., като графика е
бил изнесен на вратата на кабинета.
На 25.04.2023 г. на подсъдимия М. Я. било издадено медицинско
направление за преглед при специалист нервни болести. С него той отишъл в
„***“ ЕООД - Габрово на 15.06.2023 г. /четвъртък/, след 13.30 ч., като посетил
кабинета на д-р Г. Там имало и други хора, които чакали за преглед при нея.
Подсъдимият почакал малко, но в един момент се ядосал, започнал да обикаля
из сградата и да влиза в различни медицински кабинети. Влязъл и в кабинета
на д-р П., където по това време се намирала св. М. - медицинска сестра.
Подсъдимият започнал да крещи и да заплашва с уволнение, след което
излязъл и продължил да обикаля крещейки из сградата. Св. М. се уплашила от
поведението на подсъдимия и напуснала кабинета, като отишла при свои
колеги. В един момент решила да се върне на работното си място, но
подсъдимият я засякъл в коридора и я последвал с викове. Св. М. се скрила в
тоалетните на етажа, от където подала сигнал на тел. 112, съобщавайки за
агресивен мъж в сградата на „БМЦ“ ЕООД.
Около 14.10 ч., св. М.Г.-П. отишла на работа. Пред сградата я чакал св.
И.И. - нейн колега, с когото имала уговорка за извършване на преглед на
съпругата му. Тримата се качили с асансьора на третия етаж на сградата,
където се намирал кабинета й. При слизането им от асансьора една от
санитарките предупредила св. Г., че между пациентите, които я чакат има
агресивен мъж. Свидетелката, придружена от св. И. и съпругата му влезли в
кабинета й. Малко след това там влязъл подсъдимия. Поведението му било
агресивно, отправил обидни думи към св. Г., наричайки я мърша, като я
заплашил, че „ще й набие юмруци“. Започнал да й държи сметка кога идва на
работа, заявил, че е говорил с управителя и той ще я уволни. Св. Г. се
изплашила от поведението му и се опитала да се отдалечи от него, а св. И.
направил опит да го спре, но подсъдимият го изблъскал и продължил да се
приближава заплашително към пострадалата. Тя се опитала да му обясни, че
работното й време е от 16.00 ч., като отишла до вратата, отворила я, за да му
покаже изнесения на нея график с работно време. Подсъдимият я приближил
и я хванал с лявата си ръка за шията, като започнал да я стиска силно и да я
притиска към стената. В този момент се появили свидетелите Б. и Ц. -
полицейски служители, които посетили сградата във връзка с подадения на
3
тел. 112 сигнал за агресивен мъж в сградата. Св. Ц. разпознал подсъдимия и
започнал да му вика по име, но последният не реагирал и продължил да стиска
за шията пострадалата. Тогава св. Ц. се приближил до него, хванал го и го
издърпал от нея. Св. Г. била много изплашена и се виждало зачервяване по
шията й.
Още същия ден - 15.06.2023 г. на св. М.Г. е извършено освидетелстване,
за което е съставен протокол, приложен в ДП.
По искане на подсъдимия пред въззивната инстанция бе разпитан в
качеството на свидетел д-р Я.К.. От показанията му се установява, че той е
взел участие при освидетелстването на пострадалата Г. в качеството на
специалист. Потвърждава описаните в протокола от това действие
констатации относно нараняванията на св. М.Г., както и че същите са били
пресни. Свидетелят заявява и че при освидетелстването пострадалата е
заявила, че има болезненост в областта на шията.
Макар и да няма качеството на вещо лице, то с оглед на това, че е
съдебен лекар и дългогодишната си практика, свидетелят отговори на въпрос
на подсъдимия относно това дали нараняванията по шията на Г. може да са от
медицинските й слушалки. Свидетелят обясни, че обикновено, ако изобщо
слушалките могат да оставят следи, то това е в задната част на врата, но не и
отред.
По делото е прието заключение на съдебно-медицинска експертиза,
което не е оспорено от страните по делото. От него се установява, че на
15.06.2023 г. на М.Г.-П. са й причинени следните увреждания: кръвонасядане в
областта на шията, повърхностно охлузване в областта на шията и спонтанна
бола в същата област, които са довели до болки и страдания, без разстройство
на здравето. Вещото лице е посочило, че уврежданията отговарят да са
получени по време и начин описан от пострадалата - стискане с ръка в
областта на шията. Видно е, че на пострадалата й е причинена лека телесна
повреда по смисъла на чл.130, ал.2 от НК - причинена й е болка и страдание
без разстройство на здравето.
По делото е прието заключение на съдебно психиатрична експертиза,
което не е оспорено от страните по делото. От него се установява, че
подсъдимият М.Я. страда от Личностово разстройство от смесен тип -
емоционална нестабилност и експлозивна личност, с диссоциални прояви.
4
Вещото лице е дало заключение, че към 15.06.2023 г. Я. не е бил с качествени
нарушения в базисни сфери от психичната дейност, които да са
възпрепятствали психичните му годности да разбира свойството и значението
на извършеното и да ръководи постъпките си. Той е могъл да възприема,
запаметява и възпроизвежда факти и обстоятелства от заобикалящата го
действителност, които имат значение за делото, както и да дава правилни и
достоверни обяснения за тях.
Горната фактическа обстановка се установява по безспорен начин от
показанията на свидетелите М.Г., И.И., К.М., Ц.Ц., А.Б. и Я.К., заключението
на съдебната експертиза, писмените доказателства по делото.
Подсъдимият е дал обяснения по повдигнатото му обвинение. Обяснява,
че ходил всеки ден да търси лекарката, но тя постоянно отсъствала. На
процесната дата се подразнил, защото тя отново закъсняла, а и в кабинета и
влезли хора, които не са чакали. Това било причината да влезе и да потърси
обяснения защо има привилегировани хора, които пререждат останалите. При
това лекарката побягнала от кабинета, но той я бил хванал в коридора в
движение за врата, за да я спре да не избяга. Не я е бил подпирал на стената и
не я е бил стискал. Отрича той да й е нанесъл констатираните при прегледа й
телесни повреди. Чул зад гърба си „Миро, пусни я“ и разбрал, че е полицай.
Съдът не дава вяра на обясненията на подсъдимия по отношение на това, че
причина за неговата реакция е било „виновно“ поведение от страна на
пострадалата - лекарка, както и че я е хванал за шията само за да не избяга, а
не да я нарани и че не той й е нанесъл телесните увреждания. Обясненията в
тези им части се опровергават от цялостния доказателствен материал по
делото - показанията на свидетелите, писмените доказателства и
заключенията на съдебните експертизи.
По искане на подсъдимия пред въззивната инстанция бяха допуснати и
разпитани свидетелите Н.Д., Н.Д. и Х.Х.. Видно от показанията и на тримата
свидетели е, че те не са присъствали по време на инцидента в поликлиниката и
не са възприели лично цялостното поведение на подсъдимия. С оглед на това
съдът намира, че показанията им не следва да се обсъждат.
При установената фактическа обстановка първостепенния съд е
приложил правилно материалния закон. Обосновано и законосъобразно съдът
е приел, че с деянието си подсъдимият Я. е осъществил като от обективна,
5
така и от субективна страна състава на чл.131, ал.2, т.4 във вр.с чл.130, ал.2 от
НК, за което го е признал за виновен и му е наложил наказание.
Безспорно се установява от доказателствата по делото, че на 15.06.2023
г. в сградата на „***“ ЕООД- Габрово, подсъдимият, посредством стискате в
областта на шията на пострадалата й е причинил лека телесна повреда по
смисъла на чл.130, ал.2 от НК, а именно пичинил й е болка без разстройсто на
здравето. Безспорно е, че пострадалата е лекар, за което е имал знание
подсъдимия и че нанесеното й нараняване е станало по повод изпълнение на
службата й.
Настоящия съдебен състав споделя изцяло доводите на първостепенния
съд, че деянието е извършено от подсъдимия при пряк умисъл.
По изложените съображения съдът намира възражението на подсъдимия
за необоснованост на съдебния акт за неоснователно.
Неоснователно е възражението на подсъдимия, че деянието му следвало
да се квалифицира по чл. 132, ал.1, т.4 от НК. За да е налице физиологичен
афект у подсъдимия трябва изначално конфликтът да е предизвикан от
пострадалия и то със средствата и по начините, описани в закона - насилие,
тежка обида, клевета или с друго противозаконно действие от което са
настъпили или би могло да настъпят тежки последици за дееца или негови
ближни. От установената по-горе фактическа обстановка е безспорно, че от
страна на пострадалата спрямо подсъдимия не са извършени никакви
действия, които да се свържат с изискуемото от закона провокиращо
поведение.
На следващо място във въззивната жалба е наведено възражение за явна
несправедливост на наложеното наказание. Настоящият съдебен състав
намира възражението за неоснователно.
При определяне вида и размера на наложеното на подсъдимия М.Я.
наказание съдът е отчел обстоятелствата, обуславящи наказателната му
отговорност. Отчетени са като отегчаващи отговорността му обстоятелства
завишената степен на обществена опасност на личността на подсъдимия,
обективирана от множеството му предходни осъждания за престъпления от
общ характер, като част от тях са за престъпления против личността.
Налаганите му по тях наказания, включително лишаване от свобода, не са
изиграли своята превъзпитателна и поправителна роля по отношение на
6
подсъдимия. Напротив той продължава да има трайно установени престъпни
навици и упорито отказва да се съобразява с установените правила и норми на
обществото. Отчетена е и по- висока степен на обществена опасност на
конкретното деяние, обусловена от мястото и начина на извършването му.
Съдът е приел, че по отношение на подсъдимия не намира наличие на
смекчаващи отговорността му обстоятелства. Обсъждайки тези обстоятелства
съдът е приел, че по отношение на Я. е налице превес на отегчаващите такива,
като е наложил наказанието над средния размер на предвиденото в закона, а
именно от две години лишаване от свобода.
Настоящият въззивен състав споделя изводите на районния съд за
наличието на превес на отегчаващите отговорността на подсъдимия
обстоятелства.
Като смекчаващо обстоятелство следва да се отчете само и единствено
направеното от подсъдимия, макар и частично признание, с което в известна
степен е спомогнал за разкриване обективната истина по делото. Това
обстоятелство обаче не променя направената констатация за наличието на
превес на отегчаващите отговорността на подсъдимия обстоятелства.
Настоящият въззивен състав, с оглед данните по делото намира, че
определеното наказание е съразмерно на тежестта на извършеното престъпно
деяние и дееца и се явява адекватно за постигане целите на чл.36 от НК. Не са
налице основания за промяна на размера му, тъй като това би довело до
прекален либерализъм спрямо подсъдимия.
Правилно съдът е приел, че по отношение на подсъдимия не са налице
предпоставките на чл.66, ал.1 от НК, като е постановил ефективното
изтърпяване на наложеното наказание. Правилно и в съответствие с нормата
на чл.57 от ЗИНЗС е определен и режима на изтърпяване на същото, а именно
„строг“.
По изложените съображения съдът намира, че жалбата е неоснователна.
Обжалваната присъда е обоснована и законосъобразна, поради което следва да
се потвърди изцяло.
Водим от гореизложеното и на основание чл.334т.6 във вр.с чл.338 от
НК Габровски окръжен съд
7
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА присъда № 24 от 24.04.2024 г., постановена по нохд
№ 33 по описа за 2024 г. на Габровски районен съд.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване или протест.
За изготвянето му да се съобщи писмено на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
8