Р Е Ш Е Н И Е
№ II- 85 10.10.2019 година град Бургас
В ИМЕТО
НА НАРОДА
Бургаският окръжен съд, втори въззивен граждански
състав, в публичното си заседание на двадесет и четвърти септември през две хиляди
и деветнадесета година, в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА
ТЕМЕЛКОВА
ЧЛЕНОВЕ:
ТАНЯ РУСЕВА-МАРКОВА
ЕЛЕОНОРА КРАЛЕВА
При секретаря……….Ст.Вълкова…………като разгледа
докладваното от съдията Темелкова въззивно гражданско дело № 1010 по описа за
2019 година, за да се произнесе взе предвид следното:
С решение №
1034 от 08.05.2019г., постановено по гражданско дело № 2988/2018г. по описа на Бургаския районен съд е прието за
установено по реда на чл.422 от ГПК, че ответникът Сдружение „ВМРО Пелистер”,
ЕИК *********, седалище и адрес на управление в гр.Бургас, ул.“К.Фотинов“ № 28,
представлявано от Григорий Димитров Манолов, съдебен адрес: гр. Бургас, пл.“Атанас
Сиреков“ № 2, ет.1, чрез адв.Е. Тончева, дължи на ищеца „ЕВН България
Електроснабдяване” АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление в гр.Пловдив,
ул.“Христо Данов“ № 37, сумата от 4241,33 лева (четири хиляди двеста
четиридесет и един лева и тридесет и три стотинки), представляваща стойността
на консумирана в обект, находящ се в гр.Бургас, ул.“Константин Фотинов“№ 18
електрическа енергия за периода 13.07.2016 г. – 31.07.2016 г. и сумата от 84,33
лева (осемдесет и четири лева и тридесет и три стотинки), представляваща
обезщетение за забавено плащане на главницата, в размер на законната лихва за
периода от 19.11.2016 г. – 13.07.2017 г., ведно със законна лихва върху
главницата, считано от 14.07.2017 г. до изплащането й, за които суми е издадена
заповед за изпълнение №4889/31.10.2017 г. по ч.гр.д.№5064/2017 г. по описа на
Бургаския районен съд. Ответникът Сдружение „ВМРО Пелистер”, е осъдено да заплати
на „ЕВН България Електроснабдяване” АД, сумата от 686,53 лева, представляваща
направените в исковото производство съдебно-деловодни разноски. Сдружение „ВМРО Пелистер” е осъдено да заплати
на „ЕВН България Електроснабдяване” и сумата от 336,53 лева, представляваща
направените в заповедното производство съдебно-деловодни разноски.
Против постановеното решение е постъпила въззивна
жалба от Сдружение „ВМРО Пелистер”, ЕИК *********, седалище и адрес на
управление в гр.Бургас, ул.“К.Фотинов“ № 28, представлявано от Григорий
Димитров Манолов, чрез адв.Евелина Тончева, съдебен адрес: гр. Бургас,
пл.“Атанас Сиреков“ № 2, ет.1.Във въззивната жалба се твърди, че обжалваното
решение е неправилно, необосновано, постановено в противоречие с процесуалния
закон. Жалбоподателят намира за неправилен извода на съда, че е налице облигационна
връзка между страните. Твърди се, че между страните по делото няма подписан
договор, такъв има между „Електроразпределение –Стара Загора“ ЕАД, клон Бургас
и Сдружение „ВМРО Пелистер”- договор за продажба на електрическа енергия от
03.06.2004г. В хода на първоинстанционното производство ищцовото дружество не е
доказало правоприемство с „Електроразпределение –Стара Загора“ ЕАД, нито в
публичните регистри са налични данни за такова правоприемство. Безспорно
установено е по делото, че имотът, находящ се на ул.“Константин Фотинов“ 18, е
общинска собственост и като такъв е отдаден под наем от община Бургас на
сдружението и в този смисъл, в качеството си на собственик на процесния имот и
съответно титуляр на партидата в ЕВН, общината се явява задължено лице.
Жалбоподателят цитира нормата на чл.6, ал.1 от Общите условия на договорите за
продажба на електрическа енергия на „ЕВН България Електроснабдяване“, според
която правата или задълженията на клиента може да се упражняват от друго лице
при условие, че собственикът е заявил изрично писмено желание пред ЕВН или пред
нотариус с нотариална заверка на подписа, каквото съгласие безспорно не е
налице в процесния случай. Предвид гореизложеното счита, че пасивно легитимиран
по предявените искове е общината, която е собственик на имота. Сочи, че
сдружението било изправна страна по договора за наем на имота и е заплащало
всички свои задължения, както към общината, така и тези, свързани с ползването
на имота. На следващо място се твърди нарушение на процесуалните правила от
първоинстанционния съд, който е оставил без уважение доказателствени искания на
ответника за снабдяване с писмени доказателства, намиращи се у ищеца, както и
недопускане на поставени от ответника въпроси, на които вещите лица по
назначените експертизи да отговорят. Сочи като процесуално нарушение и
твърдението на ищцовото дружество, направено в съдебно заседание относно
периода на потребление, за който е издадена фактурата, което според
жалбоподателя се явява ново обстоятелство, въведено за пръв път едва в
съдебното заседание. Във връзка с този нов факт, ответникът е поставил два
въпроса, на които ищецът е следвало да отговори: за кой точно период се
претендира сумата в размер на 4239,07 лв. по фактура № ***709 и кога за
последно преди датата 01.08.2016г. е отчитана консумираната ел.енергия от
инкасатор на дружеството, но това доказателствено искане е оставено без уважение от съда. Съдът не е
уважил и искането да бъде задължено ищцовото дружество да представи справки за
отчет на СТИ от терминал и билинг система за № *****за периода от 2004 г. до
08.01.2015г. Намира за неправилен извода на съда, че възражението за изтекла
погасителна давност е преклудирано. Счита, че същото е направено своевременно,
след твърдението на ищцовото дружество във връзка с това за кой точно минал
период е начислена електрическата енергия. Възражение за давност е направено и
след изслушването на вещото лице по назначената съдебно-техническа експертиза,
според което става дума доставена
ел.енергия за период от поставянето на електромера през 2012г. до 2016г. Излага
се становище, че дружеството не е успяло да докаже, че действително е доставило
и съответно е консумирана ел.енергия за периода от 13.07.2016г. до 31.07.2016г.,
на стойност 4239,07 лв., отчетена на 25.08.2016г. Безспорно установено е по
делото, че имотът е ползван само за репетиции на оркестъра при ВМРО веднъж
седмично и то не през всички месеци в годината, като освен осветлението няма
други консуматори на ел.енергия, което се доказва от приемно-предавателния
протокол за имота. След прекратяване на договора за наем с общината, същата в
качеството си на собственик на имота е изпратила писмо до ЕВН с искане да се
предприемат мерки по отчитане на електромера, събиране на дължимите суми и
временно изключване на електрическото захранване. Ищцовото дружество е
отговорило, че сдружението е уредило задълженията си към 19.08.2016г., както и
че електроснабдяването е преустановено за сметка на сдружението. По делото са
представени и два касови бона за плащане на сумата от 19 лв. –такса за временно
преустановяване на ел.енергия, както и сумата от 3,92 лв.- за консумирана
енергия, с дата на данъчното събитие 31.07.2016г. На основание чл.33, ал.4 от
Общите условия, клиентът заплаща използваната енергия в деня на прекратяването
на електроснабдяването, поради и което се налага извода, че всички вземания на
ЕВН по отношение на процесния имот са погасени. Представения констативен
протокол от 25.08.2016г. не може да ангажира сдружението, тъй като за
съставянето му то не е уведомено. Същият е съставен в присъствието на Е.
Павлова – представител на общината, поради и което не е спазена процедурата и
реда за прекъсване на ел.захранването, още повече, че показанията не са
отчетени в присъствие на представител на сдружението. Видно от доказателствата
по делото, от 12.09.2016г., титуляр на партидата към ЕВН е общината и
ел.енергията ще се доставя на ОП“Общински имоти“, сменен е и клиентския номер,
което означава, че от 12.09.2016г. има нов потребител на ел.енергия. Изразява
се становището, че осем месеца след като има нов потребител, с нов клиентски
номер, сумата по дебитното известие, с дата 02.05.2017г. неправилно се
претендира от сдружението. Следва да се отбележи и факта, че и фактурата и
дебитното известие, са издадени съответно на 18.11.2016г. и 02.05.2017г., т.е.
след като сдружението е предало имота на собственика. На следващо място се
сочи, че вещото лице е изготвило своето заключение само и единствено върху
информация, предоставена от ищеца, без да е посетило на място дружеството и без да се запознае с документацията и книжата, водени от него. Жалбоподателят
твърди, че е налице неточно водене на документацията и отчетността на ищеца,
както и че фактурата и дебитното известие са с невярно съдържание. Фактурата
отразява неверни показания на електромера, не е верен и посочения в нея отчетен
период – 13.07.2016г. -31.07.2016г., тъй като вещото лице е посочило, че тази
ел.енергия не е доставена за периода, посочен във фактурата, а това количество
се получило с натрупване във времето (най-вероятно от 2012г. до отчитането на
ел.енергията – 08.02.2017г.). Заявява, че следва да бъде обърнато внимание на
представените от дружеството справки за отчет на СТИ от терминал и билинг
система за клиентски номер ***635 за периода от 08.01.2015г. до 08.02.2017г. за
обекта на ул.“Константин Фотинов“№ 18, според които първият момент, в който е
отчетена енергия, различна от „0
киловатчаса“ е на 08.02.2017г. Следва да се отбележи, че това са единствените
доказателства, от които е видно, че отчитането става автоматизирано, т.е. без
възможност за манипулация, от което се налага извода, че нито на 25.08.2016г.
(датата на констативния протокол), нито на друга дата, преди 08.02.2017г., има
отчетена някаква ел.енергия. Този факт обяснява и издаването на дебитното
известие с дата 19.04.2017г. Претендираната от ищеца сума за ел.енергия е
доставена и консумирана след изтичането на срока на наемния договор и съответно
е доставена на собственика на имота или на следващия наемател. Жалбоподателят
заявява, че в случай, че съдът приеме, че макар и отчетена на 08.02.2017г., то
енергията все пак е доставена на сдружението, следва да се има предвид, че
става дума за период от 2012г. нататък, тъй като според вещото лице,
електромерът никога не е бил отчитан, а само са се пишели служебно няколко
киловата, което предполага уважаване на възражението за изтекла погасителна
давност, тъй като претенцията на ищеца касае периодични задължения, които се
погасяват с 3-годишна давност.
Иска от съда атакуваното решение да бъде отменено и да
бъде постановено ново, с което предявените претенции да бъдат отхвърлени като
неоснователни. Претендират се разноски пред двете инстанции.Няма искания за
нови доказателства.
В законоустановения срок е постъпил отговор на жалбата
от ответната страна – „ЕВН България Електроснабдяване” АД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление в гр.Пловдив, ул.“Христо Данов“ № 37, чрез
юрисконсулт Румяна Сулева –Чернаева. Излага се становище за неоснователност на
твърденията във въззивната жалба. Твърди, че е налице валидно облигационно
правооотношение между страните, тъй като от 2006г. „Електроразпределение Стара
Загора“ ЕАД е преобразувано в дружество за снабдяване „ЕВН България
Електроснабдяване” АД. От събраните по делото доказателства се налага извода,
че за процесния период в полза на ищеца е възникнало вземане по издадена
фактура № ***15/08.11.2016г. за консумирана ел.енергия на стойност 2,26 лв.,
към която е издадено и дебитно известие № ***09/19.04.2017г. на стойност
4239,07 лв. Твърди, че вземанията по фактурата и дебитното известие се
основават на реално доставена и потребена ел.енергия, според показанията на
средството за търговско измерване, отчетени при осигурения на 25.08.2016г.
достъп. Намира за правилен извода на съда, че възражението на ответната страна
за изтекла давност е преклудирано, освен това същото е и неоснователно. Иска от
съда атакуваното решение да бъде потвърдено. Претендират се разноски пред
въззивната инстанция.
Постановеното
решение е валидно и допустимо.
Предявеният иск е с правно основание
чл.422,ал.1, вр.чл.415 ГПК , чл.11,т.1 от ОУ на договорите за продажба
на електрическа енергия на „ЕВН Бъргария Електроснабдяване“ЕАД, във връзка с
чл.98а,ал.2,т.4 ЗЕ.
Ч.гр.д.№5064/2017г на БРС е
образувано по заявление от „ЕВН България
Електроснабдяване“ ЕАД против длъжник сдружение „ВМРО Пелистер“ за издаване на
заповед за изпълнение по чл.410 ГПК за сумата 4241,33лв ,представляваща
стойността на доставена електроенергия и
мрежови услуги за периода от 13.07.2016г до 31.07.2016г по партидата на
сдружението ,с клиентски № ***, на адрес:ул.Константин Фотинов“№ 18,№ *****и
сумата 84,93лв,обезщетение за забава за периода от 19.11.2016г до 13.07.2017г,ведно
със законната лихва върху главницата от датата на заявлението до пълното
плащане на същата.По делото е издадена заповед за изпълнение на парично
задължение №4889/31.10.2017г.В срока по чл.414 ГПК е постъпило възражение от
длъжника и е предявен установителен иск за вземането в рамките на месечния срок
по чл.415 ГПК- исковата молба е подадена по пощата на 26.04.2018г, а съобщението с
указанието за предявяване на иска е получено на 26.03.2018г.В исковата молба се
твърди,че при прекъсване на ел.захранването на обекта е направен отчет на
електромера : дневна тарифа – 011545 и нощна тарифа -005746,като консумираната
енергия не е заплатена.В отговора на исковата молба сдружението-ответник оспорва
наличието на договорни отношения с ищцовото дружество/ такива има с
„Електроразпределение –Стара Загора“ЕАД/, поради което не дължи сумите, предмет
на заповедта. Твърди се също, че сдружението е наемател на обекта ,находящ се
на ул.“Константин Фотинов“№18, а наемодател и собственик е Община Бургас. Сдружението е изправен
наемател, плащана е цялата консумирана електрическа енергия.Договорът за наем е
прекратен на 01.08.2016 г и имотът е
предаден на наемодателя.През периода на действие на наемния договор,сдружението
е имало изключително ниска консумация на ел.енергия-за осветление и в редки
случаи за отопление, освен това е изряден платец спрямо ищеца.
В първото по делото заседание
процесуалният представител на дружеството-ищец е уточнил,че през процесния
период не е осигуряван достъп за отчитане на електромера,след отдаване на
обекта на новия наемател е отчетен електромерът
за целия период, за който ответното сдружение е ползвало имота.Касае е
се за потребление във времето назад, което е установено в по-късен
момент.Същото е потвърдено и в съдебно заседание пред въззивната инстанция.От
заключението на назначената
съдебно-икономическа експертиза е
видно,че ищцовото дружество е издало фактура № ***15/08.11.2016г за консумирана
ел.енергия на стойност 2,26лв и към нея е издадено дебитно известие № ***09/19.04.2017г
на стойност 4239,07лв.В последното е посочен като отчетен период :юли
2016година- 13.07.2016г-31.07.2016г.Видно от това известие за старо показание
на електромера е посочено 0, а за нови показания –дневна тарифа -11545 и нощна тарифа-
5746.Безспорно се установява по делото,че сдружението е било наемател на обекта
от 17.04.2008 г до 01.08.2016г, когато е подписан протокол за приемане и
предаване на обекта на наемодателя –Община Бургас. Безспорно е също,че
ответникът –въззивник е подал заявление до „ЕВН България
Електроразпределение“ЕАД за прекъсване на ел.захранването на 19.08.2016г,за което е заплатил и таксата
от 19лв.Установява се ,че на 25.08.2016г
е съставен констативен протокол ,с който е прекъснато ел.захранването и
са отчетени показания на електромера , идентични с посочените в дебитното
известие.По делото е назначена и съдебно-техническа експертиза,вещото лице по
която е дало заключение,че от датата на монтажа на отчетения електромер
-11.12.2012г до 19.08.2016г,когато е подадено искане от сдружението да се
прекъсне ел.захранването и до 25.08.2016г ,когато това е станало реално, няма
отчет на показанията на електромера.Това
е видно и от представената справка за
отчет от терминал и билинг система за
периода от 08.01.2015г до 08.02.2017г, когато е посочен първи отчет с показания:нощна
тарифа -5746 и дневна тарифа -11749. Тази справка не е оспорена от
ответника-въззивник. Като причина за липса на отчет в цитираната справка е посочено неосигурен достъп.Вещото
лице дава заключение ,че доставената електрическа енергия за периода от 11.12.2012г
до 31.07.2016г е общо 17291 квтч ,от които 5746-нощна тарифа и 11545-дневна
тарифа.Изводът на вещото лице е направен на база констативния протокол на ЕВН
ЕР от 25.08.2016г и представена от дружеството – ищец документация.Заключението
на вещото лице не е оспорено от страните.
Въззивникът твърди, че между страните по делото липсва договорно
правоотношение за доставка на ел.енергия,
като такова има между него и „Електроразпределение –Стара Загора“ ЕАД , в
подкрепа на което представя договор от
03.06.2004г.След извършена служебна справка в Търговския регистър съдът
констатира,че с решение № 2564/10.10.2006г по фирмено дело №1024/2000г на
Окръжен съд-Стара Загора е вписана по партидата на „Електроразпределение –Стара
Загора“АД промяна в наименованието на дружеството на „ЕВН България
Електроснабдяване“ АД.На 03.10.2012г е вписана в Търговския регистър следваща
промяна в наименованието на дружеството на „ЕВН България Електроснабдяване“
ЕАД.Поради това съдът счита,че възражението
за липса на договорно правоотношение между страните е
неоснователно, още повече,че сдружението твърди ,че е заплащало през годините
консумираната ел.енергия на ищцовото дружество и представя доказателства за
това-платени фактури, което потвърждава извода ,че между тях е налице
облигационна връзка по договор за доставка на ел.енергия.
Второто възражение в жалбата е, че
тъй като сдружението е наемател на
имота, а собственик е Община Бургас ,задължено лице за заплащане на консумирана ел.енергия е Общината ,а не
ответникът.Няма спор ,че имотът е общинска собственост,както няма спор и ,че е
нает от ответника.Съгласно договора за наем, задължен да заплаща консумативните
разноски за имота,вкл. и ел.енергия е именно наемателят- раздел V,т.8 от договора.Отделно , титуляр на електромер ***с №
*****и клиентски № *** на адрес :“Констатин Фотинов“№18 е ответникът / в този
смисъл заключението на вещото лице по съдебно-техническата експертиза/,който
има и сключен за обекта договор за доставка на ел.енергия.Представените към
отговора на исковата молба фактури
за заплатена ел.енергия от страна на сдружението също са в подкрепа на извода,че именно то ,а не собственика
–Община Бургас е задължено лице.
Основателно е възражението в
жалбата ,че твърдението на ищцовото дружество, че ел.енергия ,чиято стойност е
предмет на претенцията, е консумирана не за исковия период от 13.07.2016-31.07.2016г,
а за един по-дълъг период назад във времето,докато ответното сдружение е било
наемател, отчетена е впоследствие и
фактурирана за исковия период, е ново фактическо твърдение.Такова фактическо
твърдение липсва както в заявлението по
чл.410 ГПК ,така и в исковата молба.Предмет на делото по установителния иск е
съществуването на вземането по заповедта за изпълнение. Вземането на кредитора
съответства на задължението, което длъжникът трябва да изпълни, посочено в
заповедта съгласно чл. 412, т. 6 ГПК. Предмет на исковата претенция по установителния иск в конкретния случай е доставена и незаплатена ел.енергия само за
исковия период, за който е издадена заповед по чл.410 ГПК, като дружеството
–ищец следва да установи ,че е доставило ел.енергия на такава стойност именно в
този период,чието заплащане се дължи
от ответника.Твърдението на процесуалния
представител на ищцовото дружество,че претендираната сума всъщност е
консумирана от ответника ел.енергия за период, различен и по-дълъг от исковия,
следва да се цени от съда като признание за неизгоден факт, тъй като всъщност се признава, че за процесния период
на сдружението не е доставена ел.енергия
на посочената стойност. Въззивникът в жалбата сочи ,че фактурата и дебитното известие са с дата,
много след като обектът е предаден на Община Бургас и има друг
наемател.Действително, фактурата е с дата 08.11.2016г, а дебитното известие е
от 19.04.2017г.Периодът, за който е фактурирана сумата обаче е 13.07.2016г -31.07.2016г, през който
безспорно наемател и ползвател на имота е сдружението.Освен това ,вещото лице
по назначената съдебно –икономическа експертиза заявява,че няма срок за
издаване на дебитно известие,като то се
издава към момента ,в който се установи промяна в стойността по издадената
фактура.
От
събраните по делото доказателства се установява,че за времето от монтажа на
електромера, с номер ***на 11.12.2012г до датата на протокола ,с който е прекъснато
ел.захранването по молба на наемателя -25.08.2016г не е извършван отчет на
показанията-в този смисъл е неоспореното заключение на вещото лице по
съдебно-техническата експертиза.Посочената причина е неосигурен достъп.По
отношение на твърдението на въззивното сдружение,че в справката за отчет от терминал първото отчитане е от 08.02.2017г,което е много след прекратяване на ползването на
обекта по наемния договор, следва да се отбележи ,че тази справка съдържа данни
за показанията на електромера, взети от
инкасатор, при посещение на място на съответните дати за отчитане, докато
констативният протокол е към дата 25.08.2016г и съдържа данни за съответните показания към датата на прекъсване на ел.захранването. Вещото лице на
базата на констативния протокол за прекъсване на ел.захранването е дало заключение ,че консумацията за времето
от датата на монтажа на СТИ до датата на прекъсване на ел.захранването е общо 17291 квтч,от които 5746 квтч -нощна
тарифа и 11545 квтч-дневна
тарифа.Въпросният протокол от 26.08.2016г ,който единствено съдържа
данни за показанията на електромера, от датата на монтажа на електромера до прекратяване на наемния договор, е подписан от
представител на собственика –Община Бургас и на дружеството ЕВН ЕР.Не е подписан от
представител на сдружението –въззивник.Към датата на отчитане на електромера
сдружението-въззивник не е имало качеството наемател на обекта, а на отчитането е
присъствал представител на собственика –Община Бургас. Следва да се има предвид
и следното: във въззивната жалба
сдружението поддържа тезата, че
достоверни са данните от справката за отчет
от терминал и билинг системата. Тези данни сочат нулева консумация в
рамките на две години от 8.01.2015г до 8.02.2017г,включващо и исковия
период.Това обаче означава,че
сдружението не е консумирало никаква
ел.енергия, което противоречи на другите му твърдения, а именно, че обектът се
е ползвал по предназначение, имало е консумация на ел.енергия за осветление и
отопление през зимата/от включвана духалка/.Във въззивната жалба е оспорено
консумиране на ел.енергия на стойност
4241,33лв за процесния период, но липсват твърдения ,че за същия не е ползвана никаква енергия. При положение, че
липсва спор ,че за процесния период сдружението е ползвало обекта и е
консумирало ел.енергия, то следва да се
приеме , че искът е доказан по основание. От заключението на вещото лице по СТЕ
е видно,че сумата за която е издадена
фактура № ***315 за същия период не е за
консумиран ток, а за достъп мощност за
м.юли 2016г в размер на 2,26лв и няма служебно начислена
ел.енергия. Съгласно разпоредбата на чл.162 ГПК, при доказан по основание иск, съдът
определя размера по своя преценка или
взема заключението на вещото лице.На база на заключението на вещото лице и като
взе предвид ,че периодът, който е предмет на иска -13.07.2016г-31.07.2016г
включва 19дни, а за периода от 11.12.2012г до 26.08.2016г консумацията е на
стойност 4241,33лв за 1325 дни и е
безспорно между страните ,че през периода от 01.08.2016г до 26.08.2016г/датата
на констативния протокол/ не е имало друг наемател в обекта/следващия договор
за наем е от 21.11.2016г/ или друго ползващо лице ,което да консумира ел.енергия ,то за исковия период
сумата ,дължима за консумирана ел.енергия
съдът определя по изчислителен
път в размер на 60,81лв. Вещото лице е направило заключението си на база
данните от билинг системата на ищцовото дружество,които данни не са оспорени от
сдружението –въззивник, а също и данни подадени от ищцовото дружество. Възражението
на въззивника ,че вещото лице е работило
само по данни на доставчика е
неоснователно, тъй като се касае за отчитане на
консумация на ел.енергия,което се извършва само и единствено от доставчика, така че няма друг източник на
данни за тази консумация. Без значение е
дали вещото лице е посетило на място дружеството –ищец или е работило по данни
,изпратени от него,тъй като не са
събрани доказателства в подкрепа на твърдението на ответната страна ,че
представената на вещото лице информация е непълна или манипулирана. Самото
заключение също не е оспорено от ответното сдружение в съдебното заседание ,в
което вещото лице е изслушано.
В първа инстанция е направено
възражение за погасителна давност от страна на ответника, което дори да се
счете,че е направено в рамките на преклузивните срокове , е неоснователно,тъй
като към датата на подаване на заявлението по чл.410 ГПК -21.09.2017г
тригодишната давност на вземането за исковия период не е изтекла.
С оглед на гореизложеното съдът
намира,че предявеният иск по чл.422,ал.1,вр.чл.415 ГПК е основателен и доказан
за сумата 60,81лв. Атакуваното решение
следва да се отмени в частта ,в което е уважен иска за сумата над
60,81лв до предявения размер от 4241,33лв, представляваща стойността на
доставена и незаплатена от ответника ел.енергия за периода от 13.07.2016г до
31.07.2016г, а в останалата обжалвана част следва да се потвърди.Лихвата се
претендира за периода от 19.11.2016г до 13.07.2017г и е претенцията е
основателна за сумата 4,01лв.
По разноските:
Със заповедта по чл.410 ГПК е уважено искането на дружеството ищец за
присъждане на сумата 336,53лв разноски. С оглед изхода от установителния иск по
чл.422 ГПК следва да се присъдят на дружеството- ищец разноски в размер на 5,04
лв по заповедното производство.На ищцовото дружество се дължат разноски в
рамките на първоинстанционото производство, съразмерно на уважената част от
исковете, в размер на 10,29лв. По отношение на разноските,направени от сдружението-ответник, пред първа инстанция се
дължат от ищеца разноски, съобразно отхвърлената част от иска в размер на 541,76лв, а за въззивната инстанция –съобразно
уважената част от въззивната жалба –разноски в размер на 116,49лв
Мотивиран от горното съдът
Р Е
Ш И:
ОТМЕНЯ решение № 1034 от 08.05.2019г., постановено
по гражданско дело № 2988/2018г. по описа на
Бургаския районен съд,с което е прието за установено по реда на чл.422 от ГПК,
че ответникът Сдружение „ВМРО Пелистер”, ЕИК *********, седалище и адрес на
управление в гр.Бургас, ул.“К.Фотинов“ № 28, представлявано от Григорий
Димитров Манолов, съдебен адрес: гр. Бургас, пл.“Атанас
Сиреков“ № 2, ет.1, чрез адв.Е. Тончева, дължи на ищеца „ЕВН България
Електроснабдяване” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление в
гр.Пловдив, ул.“Христо Данов“ № 37, сумата над 60,81лв до предявения размер от 4241,33 лева (четири хиляди двеста четиридесет
и един лева и тридесет и три стотинки), представляваща стойността на
консумирана в обект, находящ се в гр.Бургас, ул.“Константин Фотинов“№ 18
електрическа енергия за периода 13.07.2016 г. – 31.07.2016 г. и сумата над 4,01лв до предявения размер от 84,33 лева (осемдесет и четири лева и тридесет
и три стотинки), представляваща обезщетение за забавено плащане на главницата,
в размер на законната лихва за периода от 19.11.2016 г. – 13.07.2017 г., ведно
със законна лихва върху главницата, считано от 14.07.2017 г. до изплащането й,
за които суми е издадена заповед за изпълнение №4889/31.10.2017 г. по
ч.гр.д.№5064/2017 г. по описа на Бургаския районен съд и в частта за разноските
и вместо него постановява:
ОТХВЪРЛЯ установителния иск по
чл.422,ал.1,вр.415 ГПК, предявен от „ЕВН България Електроснабдяване”ЕАД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление в гр.Пловдив, ул.“Христо Данов“ №
37 против Сдружение „ВМРО Пелистер”, ЕИК
*********, седалище и адрес на управление в гр.Бургас, ул.“К.Фотинов“ № 28,
представлявано от Григорий Димитров Манолов, съдебен адрес:гр. Бургас, пл.“Атанас
Сиреков“ № 2, ет.1, чрез адв.Е. Тончева за сумата над 60,81лв до предявения размер
от 4241,33 лева (четири хиляди двеста четиридесет и един лева и тридесет и три
стотинки), представляваща стойността на консумирана в обект, находящ се в
гр.Бургас, ул.“Константин Фотинов“№ 18 електрическа енергия за периода
13.07.2016 г. – 31.07.2016 г. и сумата от над
4,01лв до предявения размер от 84,33
лева (осемдесет и четири лева и тридесет и три стотинки), представляваща
обезщетение за забавено плащане на главницата, в размер на законната лихва за
периода от 19.11.2016 г. – 13.07.2017 г., ведно със законна лихва върху
главницата, считано от 14.07.2017 г. до изплащането й, за които суми е издадена
заповед за изпълнение №4889/31.10.2017 г. по ч.гр.д.№5064/2017 г. по описа на
Бургаския районен съд.
ПОТВЪРЖДАВА решението в
останалата обжалвана част.
ОСЪЖДА Сдружение „ВМРО Пелистер”,
ЕИК *********, седалище и адрес на управление в гр.Бургас, ул.“К.Фотинов“ № 28,
представлявано от Григорий Димитров Манолов, съдебен адрес: гр. Бургас, пл.“Атанас
Сиреков“ № 2, ет.1, чрез адв.Е. Тончева
да заплати на „ЕВН България Електроснабдяване” ЕАД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление в гр.Пловдив, ул.“Христо Данов“ № 37 сумата
5,04лв, разноски по заповедното производство по ч.гр.д.№ .№5064/2017 на БРС.
ОСЪЖДА Сдружение „ВМРО Пелистер”,
ЕИК *********, седалище и адрес на управление в гр.Бургас, ул.“К.Фотинов“ № 28,
представлявано от Григорий Димитров Манолов, съдебен адрес: гр. Бургас, пл.“Атанас
Сиреков“ № 2, ет.1, чрез адв.Е. Тончева
да заплати на „ЕВН България Електроснабдяване” ЕАД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление в гр.Пловдив, ул.“Христо Данов“ № 37 сумата
10,29лв разноски пред първа инстанция ,съобразно уважената част от исковете.
ОСЪЖДА „ЕВН България
Електроснабдяване” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление в
гр.Пловдив, ул.“Христо Данов“ № 37 да заплати на Сдружение „ВМРО Пелистер”, ЕИК
*********, седалище и адрес на управление в гр.Бургас, ул.“К.Фотинов“ № 28,
представлявано от Григорий Димитров Манолов, съдебен адрес: гр. Бургас, пл.“Атанас
Сиреков“ № 2, ет.1, чрез адв.Е. Тончева
сумата 541,76лв, разноски пред първа инстанция,съобразно отхвърлената
част от исковете и сумата 116,49лв ,разноски пред въззивната инстанция
съобразно уважената част от въззивната жалба.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: