Р Е Ш
Е Н И Е №
260929
гр. Пловдив,21.07.2021г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Пловдивският
окръжен съд,въззивно гражданско отделение, в публично заседание на четиринадесети юни,през две хиляди двадесет и първа
година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Светлана
Изева
ЧЛЕНОВЕ: Радостина
Стефанова
Светлана Станева
при секретар Петя
Цонкова,като разгледа докладваното от
съдията Изева в.гр.д.№ 503/21г.по описа на ПдОС,за да се произнесе,взе предвид
следното:
Производство по чл.258 и сл.от ГПК.
Постъпила е въззивна жалба от М.Н.М.,ЕГН-********** чрез
пълномощника й адв.М.М. против решение № 260660/01.10.20г.,постановено по
гр.д.№ 10616/18г.по описа на ПдРС,13-ти гр.с.,в частта му,с която е допусната съдебна делба между Р.И.Д.-Н.,***,В.И.М.,ЕГН-**********,***,И.Й.Д.,ЕГН-**********
***,Т.Й.Д.,ЕГН-********** ***,С.Й.М.,ЕГН-**********,***,Д.Й.Д.,ЕГН-**********,***,от една страна и М.Н.М.,ЕГН-**********,на съсобствен недвижим имот: самостоятелен
обект в сграда
с идентификатор 56784.531.4670.1.21,находящ
се в гр. Пловдив, община Пловдив, област Пловдив, по КККР, одобрени със Заповед
№ РД- 18-48/03.06.2009г. на ИД на АГКК, последно изменение със заповед: няма
издадена заповед за изменение в КККР, адрес на имота: град Пловдив, п.к. 4000, ул.
***, самостоятелният обект се намира в сграда № 1, разположена в поземлен имот
с идентификатор 56784.531.4670, предназначение на самостоятелния обект: жилище,
апартамент, брой нива на обекта: 1, посочена в документа площ: 65,95 кв.м.,
прилежащи части: избено помещение № 6, с площ от 6,49 кв.м., таванско помещение
№ 39 с площ от 4,86 кв.м. и 1,87% идеални части от общите части на сградата и
от отстъпеното право на строеж, ниво 1, съседни самостоятелни обекти в
сградата: на същия етаж: 56784.531.4670.1.20. под обект: 56784.531.4670.1.18,
над обекта: 56784.531.4670.1.24, стар идентификатор: няма, ПРИ КВОТИ: 90/108
ид. ч. за М.Н.М., по 6/108 ид.ч. за
всеки от съделителите С.Й.М. и Д.Й.Д.,по 2/108 ид.ч. за всеки от съделителите Р.И.Д.-Н. и В.И.М.,
по 1/108 ид.ч. за всеки от съделителите И.Й.Д. и Т.Й.Д..
Излагат се доводи,че обжалваното решение е неправилно
поради подробно изложени във въззивната
жалба съображения и се иска неговата отмяна в атакуваната част,като се постанови друго,с което да се отхвърли
предявения иск за делба.Претендират се разноски пред двете инстанции.
Въззиваемите С.Й.М., Д.Й.Д., Р.И.Д.-Н., В.И.М., Т.Й.Д. и И.Й.Д. чрез пълномощника им адв.И.К. в писмен отговор и писмена
защита са изразили становище за неоснователност на жалбата.Считат,че решението
е правилно по изложените подробни съображения.Претендират разноски за
въззивното производство.
Останалите въззиваеми М.Г.Г.,Х.Г.Г.,И.Х.Г.
и И.В.П. не са взели становище по жалбата.
Съдът,като съобрази оплакванията на жалбоподателката и
въззиваемите и след преценка на събраните доказателства,приема за установено
следното:
ПдОС намира жалбата за процесуално допустима.Подадена е в
законоустановения срок от легитимирана страна,имаща правен интерес от обжалване
на атакувания съдебен акт.
При разглеждането на въззивната жалба по същество ПдОС
намира за установено следното:
С обжалваното решение ПдРС е
допуснал съдебна делба между М.Н.М. от една страна,и С.Й.М., Д.Й.Д., Р.И.Д.-Н., В.И.М., Т.Й.Д. и И.Й.Д.,от друга по
отношение на: самостоятелен обект в сграда с идентификатор
56784.531.4670.1.21,находящ
се в гр. Пловдив, община Пловдив, област Пловдив, по КККР, одобрени със Заповед
№ РД- 18-48/03.06.2009г. на ИД на АГКК, последно изменение със заповед: няма
издадена заповед за изменение в КККР, адрес на имота: град Пловдив, п.к. 4000, ул.
***, самостоятелният обект се намира в сграда № 1, разположена в поземлен имот
с идентификатор 56784.531.4670, предназначение на самостоятелния обект: жилище,
апартамент, брой нива на обекта: 1, посочена в документа площ: 65,95 кв.м.,
прилежащи части: избено помещение № 6, с площ от 6,49 кв.м.,таванско помещение
№ 39 с площ от 4,86 кв.м. и 1,87% идеални части от общите части на сградата и
от отстъпеното право на строеж.
Ищците С.Й.М.,
Д.Й.Д. и И.Й.Д.,(починал в хода на
производството и заместен от наследниците му Р.И.Д.-Н., В.И.М., И.Й.Д.
и Т.Й.Д.) твърдят,че са наследници на Е. Й. Б.,починала на ***г.Същата
била сключила гр.брак с Г. В. Б.на ***г.,като по време на брака им в режим на
СИО двамата придобили чрез покупко-продажба,обективирана в Договор за продажба
на ДНИ от 08.12.1992г.процесният недв.имот-апартамент № 33 в гр.Пловдив,ул.***.Г.
Б. починал на ***г.Със саморъчно завещание от 21.01.14г.,обявено и вписано в
регистъра на саморъчните завещания АВ,СВ при ПдРС от 18.04.18г.Г. Б.завещал на
ответницата М.М. цялото си движимо и недвижимо имущество,което притежавал по
време на неговата смърт.Ищците претендират да са собственици общо на 1/6
ид.ч.от делбения имот в качеството им на наследници на Е. Б.-нейни брат и
сестри на осн.чл.9,ал.2 от ЗН,а останалите 5/6 ид.ч.от правото на собственост
върху имота били притежание на ответницата М..Искат съдът да допусне делба на
описания имот при посочените от тях квоти.
Ответницата М.Н.М.
оспорва предявения иск,като твърди,че между нея и
наследодателят Г. Б.е съществувало фактическо съпружеско
съжителство,осъществявано след смъртта на Е. Б., както и че двамата са живяли
заедно до момента на смъртта му в процесния имот; че Г. Б.неколкократно е канил
устно ищците по делото да го признаят за единствен собственик на процесния
имот,но получавал уклончиви и неясни отговори от тяхна страна; че Г. Б.скоро
след смъртта на съпругата си през 2005г. направил промяна в данъчната партида
на процесния недвижим имот,както и партидите на електро- и водоснабдяването на
процесния имот,като същият по този начин започнал да заплаща дължимите данъци и
такси за целия имот, демонстрирайки по този начин своя animus да бъде едноличен собственик на имота; че Г. Б., в
периода от смъртта на съпругата му Е. Б. до момента на собствената си смърт,
необезпокоявано и непрекъснато е упражнявал правото на владение върху процесния
имот; че не са правени никакви опити от страна на ищците по делото в
горепосочения период да осъществят контакт с Г. Б.във връзка с осъществяването
на доброволна или съдебна делба на процесния имот, както и че същите по никакъв
начин не са прекъсвали или обезпокоявали упражняване правото на владение от
страна на Г. Б.; че поради упражняваното непрекъснато и необезпокоявано
владение в продължение на повече от десет години след смъртта на съпругата му (2005г)
до неговата смърт през 2018г., Г. Б.е придобил по давност правото на собственост
върху процесния недвижим имот, като същия е добросъвестен владелец по смисъла
на чл.70 ЗС; че като единствен собственик на процесния имот, Г. Б.е завещал
същия на М. и въз основа на горепосоченото завещание именно ответницата е единствен
легитимен собственик на процесния имот.Счита претенцията на ищците за
неоснователна, тъй като процесният имот е придобит по давност от Г. Б..
Не се спори,че наследодателката на
ищците Е. Б. е била в гр.брак с Г. Б.,като е починала през 2005г.,а съпругът й-през 2018г.,както и
че двамата са придобили в режим на СИО делбения имот.Безспорно е също,че със
саморъчно завещание от 21.01.14г.,обявено и вписано на 18.04.18г.починалият Г.
Б.е завещал на ответницата цялото си движимо и недв.имущество,което легитимира
последната като собственик на имота.В
тази връзка са представени и доказателства по делото.
Във връзка с възражението на ответницата за изтекла придобивна
давност в полза на Г. Б.по делото са разпитани двама свидетели на страните-С. Р.
и В. И..
Първостепенният
съд е приел,че изначалното
основание за упражняване на фактическата власт върху
вещта от наследодателят Г. Б.е в резултат на продажба за една част, и наследствено
правоприемство за другата част.Така за да придобие по давност
правото на собственост върху чуждите идеални части,ищецът следвало да установи,че е престанал да бъде
държател на идеалните части на останалите съсобственици, като е станал
владелец.От разпита на свидетелката на ответницата В. И. се установявало,че Г. Б.е живял в процесното жилище от 2006г. до
смъртта си през 2018г.,но не и активни действия от негова страна за отблъскване владението
на останалите съсобственици.Установява се,че след смъртта на Г. Б.племенникът
му е искал да влезе в жилището, но М. М. му е отказала.
Свидетелката на ищците С. Д. Р. в показанията си посочва,че е била свидетел на разговори между Г. Б.и Д.Д.,с която
били приятелки,за това как Г.
обещавал „да
изплати дължимото за процесния имот,за да си уредят отношенията“.Твърди,че отношенията
между тях били добри и си говорили,когато
се виждали.
Коментирани са и други
доказателства във връзка с възражението за придобивна давност-писмо от ДМДТ– гр. Пловдив,
с което са изпратени декларация по чл.14 от ЗМДТ, подадена през 2006г.по
партидата на процесния имот, от която се
установява,че същия е деклариран като
съсобствен между И. Й.Д., С. Й. М., Д. Й. Д. и Г. В. Б.Подадени са три коригиращи
декларации,от които е видно,
че и след смъртта на Г. Б., след обявяването на завещанието,имота отново се
декларира като собственост на заветника М.М.
и наследниците на Е. Б.,а от представените по делото квитанции за заплатени данъци се
установява,че наследниците на Е. Б. са заплащали данъци за процесния имот
съобразно притежаваните идеални части от 2008г. до настоящия момент.
Въз основа на тези
доказателства районният съд е стигнал до извод за неоснователност на възражението на съделителя М.М.,че
идеалните части от процесния имот,наследени
от брата и сестрите на Е. Б.,са придобити чрез давностно владение от Г. Б.още
приживе.
Този извод се споделя и от настоящата инстанция,която
намира изложените от първостепенния съд мотиви за правилни,подробни и почиващи
на обстоен анализ на събраните
доказателства,поради което и на осн.чл.272 от ГПК препраща към тях.
Настоящият състав
не споделя тезата на М. в жалбата й,че е
налице обективна невъзможност да се демонстрира от страна на Г. Б.промяна в
анимуса по отношение на притежаваните от ищците части от процесния имот,тъй
като всички те,с изключение на Д. *** и не поддържали отношения с Г. Б.,а
показанията на св.Р. за срещи между Б. и Д.Д. и че двамата били в добри
отношения,противоречали на писмен документ-постановление за прекратяване на
наказателното производство от 08.05.19г.,където от разследващия орган били
възпроизведени направени от Д.Д. твърдения,че след погребението на сестра си,Д.Д.
не е контактувала с Г. Б.и с М..Настоящата инстанция приема,че този,който
претендира да е придобил чужда
собственост за себе си чрез давностно владение,следва да докаже,че активно е
упражнявал фактическата власт върху имота с
демонстрирано намерение да го свои.В случая не се доказва по делото Г.
Б.приживе да е манифестирал пред ищците такова намерение,било като устно заяви
намерението си,като им отправи уведомление/писмо/нотариална покана или по друг
подходящ начин.Нещо повече,самата ответница в отговора си на исковата молба
заявява,че Б. неколкократно е канил устно ищците по делото да го признаят за
единствен собственик,но те отговаряли уклончиво и неясно.Т.е.Б. е осъществявал
контакти с тях.От показанията на св.Р.,които съдът кредитира като обективни и
почиващи на преки наблюдения,е видно,че действително Б. се е срещал на няколко
пъти с Д.Д.,като е заявил,че ще работи,за да може да изплати това,което се
полага на ищците и „всичко да приключи мирно и тихо“.Следователно щом като Б. е
имал намерение „да плати полагаемото се на ищците“,то той не е имал намерение
да присвои техните идеални части.
С оглед на гореизложеното правилно ПдРС е допуснал до
делба проц.имот,като правилно е определил и
квотите на страните.Обжалваното решение като правилно и законосъобразно
следва да се потвърди.
На въззиваемите Д.Й.Д. и С.Й.М. следва да се присъдят направените от тях разноски пред въззивната
инстанция,които са в размер на 500лв.съгласно представеният ДПЗС.
Водим от горното Пловдивският окръжен съд
Р
Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА решение №
260660/01.10.20г.,постановено по гр.д.№ 10616/18г.по описа на ПдРС,13-ти гр.с.,в частта му,с която е допусната съдебна делба между Р.И.Д.-Н.,***,В.И.М.,ЕГН-**********,***,И.Й.Д.,ЕГН-**********
***,Т.Й.Д.,ЕГН-********** ***,С.Й.М.,ЕГН-**********,***,от една страна и М.Н.М.,ЕГН-**********,на
съсобствен недвижим
имот: самостоятелен обект в сграда с идентификатор
56784.531.4670.1.21,находящ
се в гр. Пловдив, община Пловдив, област Пловдив, по КККР, одобрени със Заповед
№ РД- 18-48/03.06.2009г. на ИД на АГКК, последно изменение със заповед: няма
издадена заповед за изменение в КККР, адрес на имота: град Пловдив, п.к. 4000, ул.
***, самостоятелният обект се намира в сграда № 1, разположена в поземлен имот
с идентификатор 56784.531.4670, предназначение на самостоятелния обект: жилище,
апартамент, брой нива на обекта: 1, посочена в документа площ: 65,95 кв.м.,
прилежащи части: избено помещение № 6, с площ от 6,49 кв.м., таванско помещение
№ 39 с площ от 4,86 кв.м. и 1,87% идеални части от общите части на сградата и
от отстъпеното право на строеж, ниво 1, съседни самостоятелни обекти в
сградата: на същия етаж: 56784.531.4670.1.20. под обект: 56784.531.4670.1.18,
над обекта: 56784.531.4670.1.24, стар идентификатор: няма, ПРИ КВОТИ: 90/108
ид. ч. за М.Н.М., по 6/108 ид.ч. за
всеки от съделителите С.Й.М. и Д.Й.Д.,по 2/108 ид.ч. за всеки от съделителите Р.И.Д.-Н. и В.И.М.,
по 1/108 ид.ч. за всеки от съделителите И.Й.Д. и Т.Й.Д..
ОСЪЖДА М.Н.М., ЕГН-********** да заплати на Д.Й.Д.,ЕГН-**********
и С.Й.М.,ЕГН-********** разноски за адв.възнаграждение пред въззивната
инстанция в размер на 500(петстотин)лв.
В необжалваната му част решението е влязло в
законна сила.
Решението подлежи
на касационно обжалване пред ВКС в едномесечен срок от съобщаването му на
страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: