Р Е
Ш Е Н
И Е
№....................
Гр. София,12.03.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД, ТО, VI-21 състав, в публично съдебно заседание на
седемнадесети февруари две хиляди и двадесет и първа година в състав:
СЪДИЯ : РАДОСТИНА ДАНАИЛОВА
при
секретаря Елеонора Георгиева като разгледа докладваното от съдията търговско дело N 2747 по описа за 2019 г. и
за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявени са обективно и субективно съединени
искове с правно основание чл.422,
вр.чл.415,ал.1 ГПК, вр. чл.79,ал.1 ЗЗД и
430 ТЗ и чл.92 ЗЗД за установяване вземания на ищеца срещу ответниците,
при условията на солидарна отговорност, в качеството им на кредитополучател и
солидарен длъжник по договор за предоставяне на кредит № 46/17.09.2014 г., в
частта, в която е предоставен револвиращ кредит, чиито краен падеж е
настъпил, в размер на 100000 лв.
главница, ведно със законна лихва за
периода от 15.03.2019 г. до изплащане на вземането, възнаградителна лихва в
размер на 414,55 лв. за периода от 20.11.2018 г. – 30.01.2014 г. и
4295,74 лв. – неустойка за забавено плащане за периода 20.11.2018 г. –
15.03.2019 г., 83,30 лв. – такса за управление, за които вземания е издадена
заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист по ч.гр.д.№ 15453/2019 г.
на Софийския районен съд, 26 състав, срещу която ответниците Б.ЕООД и Н. И. са
подали възражения. Претендират се и
разноските за заповедното и исковото производство.
Ищецът твърди, че между У.Б. АД, в
качеството му на кредитор, ответникът Б.ЕООД, в качеството му на
кредитополучател и Н.С. И., М.ц.ЕООД и И.Д.И., в качeството
им на солидарни длъжници, е сключен договор за комбиниран банков кредит №
46/17.09.2014 г, по силата на който банката отпуснала на кредитополучателя
инвестиционен кредит с лимит от 600000
лв. и револвиращ кредит с лимит от 100000 лв. Срокът за издължаване на револвиращия
лимит е определен на 17.09.2015 г., като договорът за кредит бил изменен с 10
бр. анекси, съответно с последния анекс № 10/29.10.2018 г., срокът за
издължаване на главницата по револвиращия лимит е определен на 30.11.2018 г. ,
която дата настъпила, но кредитополучателят не изпълнил задълженията си, поради
което и кредиторът се снабдил със заповед за незабавно изпълнение и
изпълнителен лист, срещу които двамата ответници Б.ЕООД и Н. И. подали
възражения, поради което и ищецът претендира разноските по заявлението.
Ответниците са депозирали отговор, в
който не оспорват сключването на договора и усвояването на кредита, но твърдят,
че задълженията по револвиращия лимит са изцяло погасени чрез плащане, а ако
има непогасени задължения по договора, то те касаят инвестиционния лимит.
Евентуално възразяват, че задълженията са погасени чрез сливането на качеството
длъжник и кредитор по договора за кредит, тъй като банката- ищец е прехвърлила
всички свои вземания по договора, включително тези, които са предмет на
установяване в настоящото производство, на единия от солидарните длъжници – М.ц.ЕООД.
Ищецът не е оспорва да е прехвърлил
вземанията, които са предмет на установяване, но счита, че този факт няма
отношение към съществуването и погасяването на вземанията.
Съдът, като взе предвид доводите на
страните и въз основа на доказателствата по делото намира следното от
фактическа страна:
В тежест на ищеца по делото е да докаже
възникване на правоотношение по договор за кредит с твърдяното от него
съдържание , предоставянето на сумата, и
усвояването на кредита от кредитополучателя, размера на задължението.
В тежест на ответниците е да докажат, че
задълженията са погасявани своевременно.
По делото е приет като доказателство
договор за комбиниран банков кредит №
4/17.09.2014 г., сключен между У.Б. АД, в качеството му на кредитор и Б.П.ЕООД,в
качеството му на кредитополучател и М.ц.ЕООД, Н.С.М. и И.Д.И., в качеството им
а солидарни длъжници, с който банката предоставя на кредитополучателя
комбиниран банков кредит, състоящ се от инвестиционен лимит в размер на 600000
лв., предоставен с цел рефинансиране на кредитна експозиция в банка ДСК и финансиране закупуването на нова производствена
машина и револвиращ лимит, в размер а
100000 лв. за финансиране на оборотни средства /без представяне на
разходнооправдателни документи/. По отношение на двата отделни кредитни продукта -инвестиционния
лимит и револвиращия лимит, са уговорени различни
лихвени проценти на възнаградителна лихва и неустойка за забава, различни такси и комисионни, различен краен
срок на погасяване, като уговорените обезпечения са общи, предвидено е
усвояване и погасяване чрез обща сметка, както и една и съща дата на падеж на
задълженията за възнаградителни лихви.
От служебно извършената справка за
длъжника Н.С. И. в заповедното производство, се установява, че същата е с предходна
фамилия М., с която е посочена в договора за кредит.
По отношение на револвиращия лимит
договорът предвижда краен срок за погасяване на главницата 17.09.2015 г.
/т.7.2, б.“Б“/, който срок е изменян с анекси, като съгласно последният анекс 10/29.10.2018 г. е
определен на 30.11.2018 г.
По отношение на уговорките за
погасяване, в т.7.1, озаглавена
„погасителен план /за главница/, в б.А договорът предвижда по отношение на
инвестиционния лимит погасяването да се извърши на 60 равни месечни вноски в
размер на 10000 лв. всяка за периода 20.12.2014 г. -20.11.2019, докато по
отношение на револвиращия лимит, т.7.1,б.“Б“, касаеща главницата предвижда само
краен срок/падеж/, който в договора е посочен като една година от датата на
сключването му – 17.09.2015г., като се предвижда че банката извършва минимум
веднъж в годината преглед на кредитната експозиция и при положително становище може
да бъде продължен за нов 12 месечен срок. Този срок е продължаван с анекс
№3/10.09.2015 г., анекс №4/29.10.2015 г., анекс № 5/29.09.2015 г., анекс №
6/26.10.2016 г., анекс № 7/28.09.2017 г., анекс № 8/09.10.2017 г., анекс №
9/27.09.2018 г. и анекс № 10/29.10.2018 г., като последният определен падеж на
задължението за главница е 30.11.2018 г.
По отношение на задълженията за
заплащане на уговорената възнаградителна лихва в т.7.3 „Падеж на лихви по
редовен дълг“, предвижда в б.А относно инвестиционния лимит и буква „Б“ относно
револвиращия лимит, като падеж на задълженията за лихви 20-о число на месеца.
Горните уговорки буквално и тълкувани
сравнително и във връзка с различните цели и характеристики на двата банкови
продукта обуславят еднозначен извод, че уговорката между страните по отношение
на револвиращия кредит е до изтичане на уговорения краен срок за връщане на
усвоената главница в рамките на уговорения лимит кредитополучателят да заплаща
ежемесечно само натрупаните възнаградителни лихви върху усвоената главница,
като за разлика от инвестиционния продукт, където е уговорен погасителен план с
месечни вноски по главница и лихва, за револвиращия кредит такава уговорка
липсва и в този смисъл няма основание банката да прихваща от уговорената сметка
за обслужване на кредитите каквито и да било суми за погасяване на главница по
револвиращия компонент без изрично изявление на кредитополучателя, каквото не
се твърди да е правено, а възраженията на ответниците за едностранно право и
задължение на банката да извършва такова прихващане на изпълнение е
неоснователно.
От приетата по делото счетоводна
експертиза, чието заключение се оспорва от ответниците, но съдът го възприема
като обективно, обосновано и кореспондиращо и с останалите събрани по делото
доказателства, както и с признатите от ответниците факти, се установява,че
кредитополучателят Б.п. ООД е усвоил изцяло и двата кредитни лимита в пълен
размер, като по отношение на револвиращия лимит е извършвал своевременно
плащания на възнаградителни лихви за целия период от сключването на договора до
01.10.2018 г., като е останал задължен
за заплащане на уговорените възнаградителни лихви за периода 20.11.2018 г. –
30.11.2018 г. в размер на 414,55 лв.. Кредитополучателят е заплатил и
уговорените и дължими такси за управление, с изключение на последната такава в
размер на 83,30 лв. С настъпването на уговорения падеж на задължението за
връщане на усвоената главница -30.11.2018 г. това задължение е станало
изискуемо в пълния размер от 100000 лв., съответно ответниците са изпаднали в
забава на плащането и дължат и уговорената неустойка за забавено плащане за
периода 30.11.2018 г. – 14.03.2019 г.
Не се доказват твърденията на
ответниците за погасяване на задълженията чрез плащане, тъй като от една страна
по вече изложените съображения се установява, че банката не е имала основание и
не е извършвала прихващане на вземания за главница по револвиращия лимит преди
настъпване на крайни падеж на договора, а от друга страна експертизата е изследвала
всички погасявания от ответниците и по двата кредитни компонента и не е
установила ответниците да са погасили суми, надвишаващи по размер възникналите задължения
по договора за инвестиционен лимит, а тъкмо обратното, че въпреки извършените
погасявания и по този компонент са налице непогасени задължения за главница,
възнаградителна лихва, неустойка в общ
размер на 135568,37 лв.
Следователно по делото се установява
възникването на задължения договор за предоставяне на кредит № 46/17.09.2014
г., в частта, в която е предоставен револвиращ кредит, чиито краен падеж е
настъпил, в размер на 100000 лв.
главница, ведно със законна лихва за
периода от 15.03.2019 г. до изплащане на вземането, възнаградителна лихва в
размер на 414,55 лв. за периода от 20.11.2018 г. – 30.01.2014 г. и
4295,74 лв. – неустойка за забавено плащане за периода 20.11.2018 г. –
15.03.2019 г., 83,30 лв. – такса за управление, за които вземания е издадена
заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист по ч.гр.д.№ 15453/2019 г.
на Софийския районен съд, 26 състав.
По делото не е спорно, а се установява и
от представените доказателства, че след подаване на заявлението за издаване на
заповед за изпълнение и издаване на заповедта за незабавно изпълнение, У.Б. АД
е прехвърлила всички свои вземания по договора за комбиниран банков кредит № 4/17.09.2014 г.,
включително вземанията за разноски по заповедното производство, на единия от
солидарните длъжници по него, а именно М.ц.ЕООД с договор за цесия от
25.07.2019 г.
Съответно с оглед разпоредбата на
чл.124, ал.3 ЗЗД сливането в едно и също лице на качеството кредитор и
солидарен длъжник погасява задължението на останалите за частта на този
съдлъжник, а не и изцяло, каквато теза поддържат ответниците. С оглед правилото
на чл.127, ал.1 ЗЗД при липсата на твърдения и доказателства относно вътрешните
отношения между солидарните длъжници, следва да се приеме, че във вътрешните им
отношения те отговарят поравно и следователно при четирима съдлъжници с
придобиването на вземания от единия от тях вземанията на останалите следва се
считат погасени до размера на ¼ то дълга, а именно за 25 000 лв.
главница, 103,64 лв. – възнаградителни лихви, 1073,94 лв. – неустойки и 20,83 лв.,
респективно ответниците отговарят солидарно за останалата част от задълженията
в размер на 75000 лв. – главница, 310,91 лв. – възнаградителна лихва, 3221,81
лв. – неустойка и 62,48 лв. – такса за
управление, до който размер са основателни исковете, като за разликата над тези
суми подлежат на отхвърляне.
Право на разноски при този изход от
спора имат, както ищеца, така и ответниците, като такива е претендирал само
ищеца, комуто следва да се присъдят разноски за държавна такса, депозит за
експертиза и адвокатско възнаграждение, като съдът намира за основателно
възражението на ответниците за прекомерност на претендираното възнаграждение,
което предвид липсата на каквато и да било правна и фактическа сложност на
делото следва да се намали до минималния
размер от 3625,87 лв., респективно съобразно уважената част от исковете разноски
за исковото производство в размер на 1517,90 лв. за държавна такса, 675 лв. за
депозит за експертиза и 2719,40 лв. за адвокатско възнаграждение или
общо разноски от 4912,30 лв..
Съобразно уважената част от
исковете следва да се присъди в полза на
частния правоприемник на ищеца сумата от
3463,63 лв.., представляваща разноски за държавна такса и адвокатско
възнаграждение в заповедното производство,които съдът е длъжен да разпредели
съгласно т.12 ТР 4/2014г. ОСГТК, които вземания са прехвърлени с договора за
цесия.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ
ПРИЗНАВА
ЗА УСТАНОВЕНО по исковете на У.Б. АД, че Б.п. ООД, ЕИК ******, със
седалище и адрес на управление:***, ж.к.******и Н.С. И., ЕГН **********,*** ******дължат на М. ц., ЕИК ******, със седалище и адрес на управление:***,
в качеството му на правоприемник на У.Б. АД по договор за цесия от 25.07.2019 г. на основание чл.422,
вр.чл.415,ал.1 ГПК, вр. чл.79,ал.1 ЗЗД и
430 ТЗ и чл.92 ЗЗД в условията на солидарна отговорност, в качеството им
на кредитополучател и солидарен длъжник по договор за предоставяне на кредит №
46/17.09.2014 г., в частта, в която е предоставен револвиращ кредит, чиито
краен падеж е настъпил, вземания в
размер на 75 000 лв. главница, ведно със
законна лихва за периода от 15.03.2019 г. до изплащане на вземането,
възнаградителна лихва в размер на 310,91. за периода от 20.11.2018 г. –
30.01.2014 г. и 3221,81 лв. лв. – неустойка за забавено
плащане за периода 20.11.2018 г. – 15.03.2019 г., 62,48 лв. лв. – такса за
управление, за които вземания е издадена заповед за незабавно изпълнение и
изпълнителен лист по ч.гр.д.№ 15453/2019 г. на Софийския районен съд, 26 състав,
като ОТХВЪРЛЯ исковете за установяване на вземания по заповедта над посочените
размери.
ОСЪЖДА по исковете на У.Б. АД Б.п. ООД, ЕИК ******, със седалище и адрес
на управление:***, ж.к.******и Н.С. И.,
ЕГН **********,*** ******да заплатят на
М. ц., ЕИК ******, със седалище и адрес на управление:***, в качеството му
на правоприемник на У.Б. АД по договор за цесия от 25.07.2019 г. сумата от 3463,63 лв..,
представляваща разноски за държавна такса и адвокатско възнаграждение в
заповедното производство по ч.гр.д.№ 15453/2019 г. на Софийския районен съд, 26
състав.
ОСЪЖДА Б.п. ООД, ЕИК ******, със седалище и
адрес на управление:***, ж.к.******и Н.С.
И., ЕГН **********,*** ******да заплатят на У.Б. АД, ЕИК******, със
седалище и адрес на управление:*** разноски
по делото в общ размер 4912,30 лв., от които 1517,90 лв. за държавна такса,
675 лв. за депозит за експертиза и 2719,40 лв. за адвокатско възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване с
въззивна жалба пред Софийския апелативен съд в двуседмичен срок от връчването
му на страните.
СЪДИЯ: