Р Е Ш
Е Н И Е
гр. София, 02.12.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД, ГРАЖДАНСКО
ОТДЕЛЕНИЕ, ІІ брачен въззивен състав, в публично заседание
на единадесети ноември през две хиляди двадесет и първа година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:ГАЛЯ МИТОВА
ЧЛЕНОВЕ: ВАЛЕНТИНА АНГЕЛОВА МИЛЕН ЕВТИМОВ
при секретаря Галина
Стоянова, като разгледа докладваното от съдия М.Евтимов гр.дело № 5372 по описа
за 2020
год. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 258-273 ГПК.
Образувано е по въззивна жалба на Н.Т.Б. срещу решението по гр.д. № 74896/2018
г. на СРС, III ГО, 80 състав, в следните части: 1) в частта, в която
въззивникът е осъден да заплаща на детето си Х.Н.Б. месечна издръжка над 200
лева до 270 лева, считано от 26.11.2018 г., 2) в частта, в която въззивникът е
осъден да заплаща на детето си Ф.Н.Б. месечна издръжка над 160 лева до 200
лева, считано от 26.11.2018 г., 3) в частта, в която въззивникът е осъден да
заплати на детето си Х.Н.Б. издръжка в размер на 270 лева месечно за периода от
26.11.2017 г. до 25.11.2018 г., и 4) в частта, в която въззивникът е осъден да
заплати на детето си Ф.Н.Б. издръжка в размер на 200 лева месечно за периода от
26.11.2017 г. до 25.11.2018 г. В жалбата се твърди, че решението в обжалваните
части е неправилно, като са изложени съображенията за това. Въззивникът моли да
се отмени решението в обжалваните части и да се постанови друго, с което да се
отхвърлят предявените искове за издръжки за посочените суми и периоди. В
съдебното заседание пред въззивния съд, проведено на 11.11.2021 г., въззивникът
е заявил, че е съгласен с размерите на издръжките на децата Ф.И Х., определени
с обжалваното решение, но не е съгласен с извода на първоинстанционния съд, че
не е давал издръжки на децата за минало време.
Въззиваемата страна К.Г.М. оспорва въззивната жалба и моли за оставянето й
без уважение. Пълномощникът й претендира
адвокатско възнаграждение по чл. 38, ал. 2 ЗАдв.
Софийският градски съд, като прецени относимите доказателства и доводи на
страните, приема за установено следното:
Въззивната жалба е допустима. Подадена е в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК, от
страна, имаща правен интерес от обжалването, и е срещу подлежащ на въззивно
обжалване акт, който е валиден като цяло и допустим в обжалваните му части.
С решението по гр.д. № 74896/2018 г. СРС, III ГО, 80 състав, е предоставил
упражняването на родителските права над децата Х.Н.Б. и Ф.Н.Б. на майката К.Г.М.,
при която децата да живеят, определил е режим на лични отношения на бащата Н.Т.Б.
с децата Х.И Ф.и е осъдил бащата да заплаща на децата си месечни издръжки от 270
лева на детето Х. и от 200 лева на детето Филип, двете считано от 26.11.2017 г.
(една година преди предявяване на исковете), ведно със законната лихва за
забава, а на СРС – да заплати държавна такса върху присъдените издръжки от 902.40
лева. Първоинстанционният съд е отхвърлил исковете за издръжки – над 270 лева
до 400 лева на детето Х. и над 200 лева до 350 лева на детето Филип, и е
оставил без уважение искането на К.Г.М. за присъждане на разноски.
Наведените във въззивната жалба доводи за неправилност на
първоинстанционното решение в обжалваните части са неоснователни.
По настоящото въззивно дело е налице спор единствено за издръжките на децата
Х.И Ф.за минало време – за периода от 26.11.2017 г. до 25.11.2018 г. (след като
въззивникът е заявил, че е съгласен с размерите на издръжките на децата, определени
с обжалваното решение, за бъдеще време). Независимо от това, въззивният съд намира
за уместно да отбележи, че първоинстанционното решение в частите, в които са
присъдени месечни издръжки на децата Х.И Ф.от 26.11.2018 г., е правилно –
районният съд е установил точно фактическата обстановка и е направил правилни
изводи въз основа на доказателствата по делото, вкл. относно това, че брутният
трудов доход на дължащия издръжката е доходът по смисъла на т. 5 от ППВС 5/70 г. (така и ТР № 34 от 05.12.1973 г.
по гр.д. № 11/1973 г., ОСГК на ВС), както и че възрастта на децата и диагнозата
на детето Х. (разстройство на развитието) налагат присъждането на издръжки от
270 лева и от 200 лева. Настоящата инстанция, също така, изцяло споделя
мотивите на обжалваното решение, че въззивникът не е изпълнявал алиментните си
задължения за периода от 26.11.2017 г. до 25.11.2018 г. – бащата инцидентно, респ.
по поводи, е давал не издръжки, а подаръци на децата си, като през 2017 г.
бабата по бащина линия на собствено основание, изпълнявайки морален дълг към
своите внуци, е дала не повече от 700 лева. Като допълнение към тези мотиви
следва да се изтъкне, че бабата по бащина линия, видно от нейните показания
пред първостепенния съд, е давала парични средства не на майката на малолетните
Х. и Филип, а на техните баба и леля по майчина линия, поради което не може да
се приеме, че въззивникът е престирал надлежно издръжки за миналото време (арг.
от чл. 75 ЗЗД).
Съобразно изложеното, първоинстанционното решение във всички негови обжалвани
части, като правилно, постановено при спазване на материалния и процесуалния
закон, следва да бъде потвърдено. То е правилно и в частта относно държавната
такса от 902.40 лева върху присъдените издръжки – тя се дължи, освен върху
издръжките за бъдеще време, и върху издръжките от общо 5640 лева за периода от
26.11.2017 г. до 25.11.2018 г. (270 лв. + 200 лв. = 470 лева х 12 месеца = 5640
лв.).
С оглед изхода на настоящото дело, на основание чл. 78, ал. 6 ГПК,
въззивникът се осъжда да заплати по сметка на СГС държавна такса от 5 лева за
издаденото на въззиваемата страна от въззивния съд съдебно удостоверение (л. 29
от настоящото дело), както и да заплати на адв. С.Ч.-Н. сумата от 300 лева – възнаграждение по чл. 38, ал.
2 от ЗАдв.
Така мотивиран, Софийският градски съд
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА решението по гр.д. № 74896/2018 г. по описа на Софийския районен съд, III
ГО, 80 състав, в обжалваните части.
ОСЪЖДА Н.Т.Б. да заплати по сметка на СГС
държавна такса в размер на 5 лева.
ОСЪЖДА Н.Т.Б. да заплати на адвокат С.Ч.-Н.
сумата от 300 лева –
възнаграждение по чл. 38, ал. 2 от ЗАдв.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.