№ 4977
гр. София, 02.11.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 130-ТИ СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и четвърти октомври през две хиляди двадесет и трета
година в следния състав:
Председател:СТАНИМИР Б. МИРОВ
при участието на секретаря ДЕЛИНА ИВ. ГРИГОРОВА
като разгледа докладваното от СТАНИМИР Б. МИРОВ Административно
наказателно дело № 20231110210719 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл.59-63 от ЗАНН.
Образувано е по жалба на ЗД „б.и.” АД, против Наказателно постановление № Р 10-
144/19.07.2023г., издадено от зам.председател на Комисия за финансов надзор /КФН/, с
което на жалбоподателя е наложено административно наказание:имуществена санкция в
размер на 2 000/ две хиляди/ лева, за нарушение на чл.108, ал.1 от КЗ.
В жалбата се оспорва извършено нарушение и се прави искане за отмяната на обжалваното
НП като незаконосъобразно, издадени при нарушение на процесуалните правила. Излагат се
доводи касаещи нарушения на процесуалните правила съгласно чл.42 и чл.57 ЗАНН- липса
на описание на факти и обстоятелства при които е било извършено твърдяното нарушение.
Жалбоподателя се позовава и на съдебна проктика по идентични нарушения по КЗ. Като
самостоятелно основание за отмяна на НП сочи наличието на обстоятелства, които водят на
маловажност по чл. 28 от ЗАНН - не са произтекли общественоопасни последици и към
датата на съставяне на АУАН застрахователното обезщетение е изплатено изцяло.
В съдебно заседание жалбоподателят е редовно уведомен, не се явява, не изпраща
представител.
Въззиваемата страна, чрез юрк. Г. /с пълномощно по делото / оспорва жалбата. Моли НП да
бъде потвърдено като правилно и законосъобразно. Претендира изплащане на
юрисконсултско възнаграждение. Представя подробни писмени бележки.
1
Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства по отделно и в тяхната
съвкупност, съобразно доводите на страните, приема за установено от фактическа страна
следното:
С обжалваното НП на ЗД „б.и.” АД, е наложена имуществена санкция в размер на 200 лв. за
това, че е извършена проверка /във връзка с постъпила жалба в КФН от ползвател на
застрахователна услуга/. В хода на проверка по представени от дружеството документи е
установено, че при заведена преписка за изплащане на обезщетение по сключена
задължителна застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите по повод на
настъпило застрахователно събитие, на 12.01.2023г. в дружеството- жалбоподател е
заведена претенция от ползвател на застрахователна услуга, като на същата дата е извършен
оглед и съставен опис на констатирани увреждания. От ползвателя на застрахователната
услуга на 16.01.2023г. е постъпило уведомление, че се отказва от извършване на
допълнителен оглед на автомобила, след която дата застрахователното дружество не е
изисквало от увреденото лице допълнителни доказателства необходими за установяване на
основание и размер на претенцията. С платежно нареждане то 24.02.2023г. застрахователя е
изплатил на ползвателя на застрахователна услуга обезщетение в размер на 1 354,23 лева.
Жалбоподател не е изпълнил задължението не по-късно от 15 дни от предявяване на
претенцията да определи и изплати обезщетение или мотивирано откаже да изплати
обезщетението, т.е. не по-късно от 06.02.2023 г., а е сторил това на 24.02.2023 г. с
изплащане на ползвателя на застрахователна сума.
При така установената фактическа обстановка, съдът приема, че подадената жалба е
процесуално допустима.
Констатациите в акта и НП се установиха от показанията на разпитан по делото свидетел
Ш. /актосъставител/, които съдът кредитира, като последователни и незаинтересовани.
Свидетеля описва извършената проверка в дружеството жалбоподател, въз основа на жалба
от ползвател на застрахователна услуга и констатираните нарушения по КЗ. Заявява, че
АУАН е съставен в присъствие на упълномощен представител на дружеството. Показанията
на разпитан свидетел се подкрепят от приобщените по административно наказателната
преписка писмени доказателства.
Видно, че ползвател на застрахователна услуга по задължителна застраховка "Гражданска
отговорност" на автомобилистите е завел претенция за изплащане на обезщетение, въз
основа на представени последно документи на 16.01.2023 г./ уведомление за отказва от
извършване на допълнителен оглед на автомобила /. Жалбоподателя се е произнесъл на
24.02.2023 г. с изплащане на ползвателя на застрахователно обезщетение. Така със
закъснение застрахователят е отговорил извън срока по чл.108, ал.1 от КЗ. В тази насока
съдът не приема за основателни доводите изложени в жалбата за наличие на процесуални
нарушение при съставяне на АУАН и издаденото въз основа на него НП.
Съдът приема, че по безспорен начин са посочени елементите от обективната страна на
деянието, доколкото процесният случай касае юридическо лице, чиято отговорност е
2
обективна, безвиновна. Нарушението е формално, извършено е посредством бездействие от
страна на дружеството застраховател. За осъществяването му не е необходимо настъпването
на определен противоправен резултат.
Нарушението е извършено при условията на повторност, като от доказателствата по делото
се установява, че дружеството е било санкционирано с влязло в сила НП №Р-10-
178/16.06.2022г. (влязло в сила на 03.02.2023 г.) за нарушение на чл. 108, ал. 1 от КЗ.
Легално определение на "повторно нарушение" е разписано в ДР на КЗ, че това е
нарушението, извършено в едногодишен срок от влизане в сила на наказателното
постановление, с което е наложено наказание за същия вид нарушение. При повторно
нарушение е предвидено административно наказание за юридически лица от 2 000 до 40 000
лева, с което административно наказващият орган се е съобразил и е наложил на
дружеството имуществена санкция към неговия предвиден абсолютен минимум – 2 000 лв.
Поради изложеното настоящият състав намира, че законосъобразно административно
наказващия орган е определил размера на наложеното наказание и правната квалификация
по чл. 644, ал. 2, предл. 2 от КЗ при установена повторност на извършеното нарушение.
Съдът приема, че извършеното от жалбоподател административно нарушение не
представлява маловажен случай по смисъла на чл. 28 от ЗАНН - такъв, при който
извършеното административно нарушение с оглед на липсата или незначителността на
вредните последици или с оглед на други смекчаващи обстоятелства представлява по-ниска
степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на административно
нарушение от съответния вид. За това санкционираното юридическо лице не следва да бъде
освободено от административно - наказателна отговорност. В конкретния случай
извършеното деяние е застрашило обществените отношения, предмет на защита, с
достатъчна интензивност, за да се приеме, че същото е административно нарушение.
Наказанието е наложено в условията на повторност, каквито доказателства безспорно са
налице по делото.
Правилно наказващият орган е наложил на жалбоподателя имуществената санкция при
съобразяване на разпоредбата на чл. 27, ал.2 от ЗАНН.
С оглед изхода на делото пред въззивна инстанция и направено искане за присъждане на
разноски направени по делото от страна на въззиваема страна, съдът намира, че
жалбоподател следва да бъде осъден да заплати в полза на КФН юрисконсултско
възнаграждение в размер на 120 лева.
Водим от горното съдът намира,че обжалваното НП следва да бъде потвърдено. Така
мотивиран и на основание чл. 63, ал.2,т.5 от ЗАНН съдът,
РЕШИ:
Потвърждава Наказателно постановление № Р 10-144 /19.07.2023г., издадено от
3
зам.председател на Комисия за финансов надзор /КФН/, с което на жалбоподателя е
наложено административно наказание-имуществена санкция в размер на 2 000/ две хиляди/
лева, за нарушение на чл.108, ал.1 от КЗ.
Осъжда ЗД „б.и.” АД да заплати на КФН юрисконсултско възнаграждение в размер на 120
лева.
Решението подлежи на обжалване пред Административен съд-гр.София в 14-дневен срок от
получаване на съобщението за изготвянето му.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4