№ 54799
гр. София, 01.04.2025 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 45 СЪСТАВ, в закрито заседание на
първи април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:ГЕРГАНА К. ГЕОРГИЕВА
като разгледа докладваното от ГЕРГАНА К. ГЕОРГИЕВА Частно гражданско
дело № 20251110115187 по описа за 2025 година
Производството е образувано по заявление с вх. № 92531/17.03.2025г. на /ФИРМА/,
ЕИК ************* срещу С. Т. Б., ЕГН ********** за издаване на заповед за изпълнение
на парично задължение по чл. 410 от ГПК за сумата в размер на 800,00 лева, представляваща
главница, ведно със законната лихва, за периода от 17.03.2025 г. до изплащане на вземането,
сумата в размер на 24,00 лева, представляваща договорна лихва, за периода от 19.04.2024 г.
до 19.05.2024 г. и за сумата в размер на 216,00 лева, представляваща договорна неустойка, за
периода от 22.04.2024г. до 19.05.2024г.
След запознаване със заявлението и приложените към него доказателства съдът
приема за установено от фактическа и правна страна следното:
С разпореждане от 01.04.2025 г. съдът е уважил заявлението на заявителя за издаване
на заповед за изпълнение срещу длъжника за сумата в размер на 800,00 лева,
представляваща главница, ведно със законната лихва, за периода от 17.03.2025 г. до
изплащане на вземането, за сумата в размер на 24,00 лева, представляваща договорна лихва,
за периода от 19.04.2024 г. до 19.05.2024 г. и за сумата в размер на 209,96 лева за разноски,
присъдени с оглед уважената част от заявлението.
По отношение на искането за издаване на заповед по чл. 410 от ГПК за сумата в
размер на 216,00 лева, представляваща договорна неустойка, за периода от 22.04.2024г. до
19.05.2024г., съдът намира следното:
В производството по реда на чл. 410 от ГПК не е необходимо прилагане на
документи, като е достатъчно твърдение от страна на заявителя, че длъжникът не е изплатил
определена сума, както и посочване на основанието, на което същата се претендира.
Съобразно с новелата на чл. 410, ал. 3 от ГПК заявителят е приложил към заявлението
договор за заем от 19.04.2024 г., който намира правното си основание в чл. 9 от ЗПК, а
длъжникът в настоящото производство има качеството на потребител по смисъла на чл. 9,
ал. 3 от ЗПК. Новелата на чл. 7, ал. 3 от ГПК, обн. ДВ, бр. 100 от 2019 г., закрепваща
служебното начало, възлага на съда да извърши проверка за наличието на неравноправни
1
клаузи в договор, сключен с потребител, но същевременно задължавана съда да осигури
възможност на страните да изразят становище по тези въпроси. Заповедното производство е
формално и едностранно до издаване на заповед от съда. Ето защо съдът намира, че в
рамките на заповедното производство не може да се осигури състезателност на страните и
възможност да изразят становище по въпроси, свързани с отделни клаузи в договор, страна
по който има качеството на потребител по смисъла на закона, в случая на Закона за
потребителския кредит, който е специален спрямо Закона за защита на потребителите.
Претенцията за присъждане на договорна неустойка, обосновава вероятна основателност за
наличието на неравноправни клаузи. Ето защо и с оглед на гореизложеното съдът намира, че
са налице предпоставките на чл. 411, ал. 2, т. 3 от ГПК и искането за издаване на заповед по
реда на чл. 410 от ГПК за посочената сума следва да бъде отхвърлено.
Относно размера на присъдените по делото разноски, съдът е присъдил такива
съобразно уважената част от претенцията, в съответствие с разпоредбата на чл. 78, ал. 1 от
ГПК.
РАЗПОРЕДИ:
ОТХВЪРЛЯ заявление с вх. № 15187/17.03.2025г. за издаване на заповед за
изпълнение на парично задължение на „/ФИРМА/” ***, с ЕИК ************* против С. Т.
Б., ЕГН ********** за сумата в размер на 216,00 лева, представляваща договорна неустойка,
за периода от 22.04.2024г. до 19.05.2024г.
РАЗПОРЕЖДАНЕТО може да бъде обжалвано с частна жалба пред Софийски
градски съд в едноседмичен срок, който за заявителя тече от връчване на препис от
разпореждането, а за длъжника – в двуседмичен срок от връчване на заповедта.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
2