Р E
Ш Е Н
И Е
№ ………., 21.05.2021 година, град София,
В И
М Е Т
О Н А
Н А Р
О Д А
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, Гражданско отделение,
IІ-ри брачен въззивен състав, в публично съдебно заседание на деветнадесети
ноември през 2020 година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ : Галя Митова
ЧЛЕНОВЕ : Валентина Ангелова
Милен Евтимов
При
секретаря Мариана Ружина,
след като разгледа докладваното от съдия Ангелова,
гражданско дело № 684 по описа на съда за 2020 г.,
за да се произнесе, взе предвид следното :
Производството е по
реда на чл. 17 от ЗЗДН във връзка с чл. 258 и следващите от ГПК.
С решение № 284661/25.11.2019
г., постановено по гражданско дело № 28083 по описа за 2019 г. и присъединеното
към него гражданско дело № 34496 по описа за 2019 г. на Софийски районен съд,
ІІІ Гражданско отделение, 139 състав, била оставена без уважение молбата на С.А.Т.
и А.С.Т. за издаване на заповед за защита от домашно насилие срещу М. П. Т. и
отказал да издаде заповед, с която по отношение на М.Т. да бъдат взети мерките
по чл. 5, ал. 1 от ЗЗДН във връзка с актове на домашно насилие от 16.05.2019 г.;
издал заповед за защита срещу С.Т. във връзка с актовете на домашно насилие
извършени на 19.05.2019 г., като отстранил С.Т. от съвместно обитаваното с
пострадалото лице М. *** за срок от два месеца, считано от датата на
постановяване на настоящето решение; на основание чл. 5, ал. 1, т. 2 от ЗЗДН
определил мерки за приложение на заповедта за защита, като определил режим на
контакти между С.Т. и детето А. Т. всяка втора и четвърта събота и неделя от
месеца от 10 до 15 часа в съответния ден, без преспиване при бащата, на
територията на гр. София, като я взема от майката или от определено от нея лице
и връща детето на майката или на определено от нея пълнолетно лице; определил
обезщетение за невъзможност за ползване на собствено жилище, като М.Т. дължала
на С.Т. обезщетение от 120 лева месечно, или общо 240 лева за невъзможността да
ползва собственото си жилище; предупредил С.Т. за последиците от неизпълнение
на заповедта и му наложил глоба в размер на 200 лева, платима в полза на
държавния бюджет, като осъдил С.Т. да заплати по сметка на СРС държавна такса
за производството в размер на 50 лева.
Недоволен от така
постановеното решение останал ответникът в първоинстанционното производство по
гражданско дело № 28083/2019 г. и молител в производството по гражданско дело №
34496/2019 г. С.А.Т. (въззивник в настоящето производство), който обжалва същото
изцяло като неправилно, като излага подробни съображения. Моли се съда да
постанови решение, с което да отмени обжалвания съдебен акт, отхвърли молбата
на молителката и откаже издаването на заповед за защитата на М.Т. и уважи
молбата му по ЗЗДН, като издаде заповед за защита срещу М.Т.. Претендира
сторените по водене на делото разноски.
В хода на съдебното
дирене, въззивникът, лично и чрез пълномощника си по делото, поддържа
въззивната си жалба и пледира за нейното уважаване. Претендира сторените по
водене на делото разноски по представен списък, като прави възражение за
прекомерност на разноските за адвокатско възнаграждение на другата страна. Окончателното
си становище по делото излага в писмени бележки, вх. № 292025/24.11.2020 г.
В срока по чл. 17,
ал. 4 от ЗЗДН, молителката в първоинстанционното производство по гражданско
дело № 28083/2019 г. и ответница в производството по гражданско дело №
34496/2019 г. М. П. Т. (въззиваема в
настоящето производство) е депозирала писмен отговор, с който оспорва
въззивната жалба като неоснователна. Излага подробни съображения в подкрепа на
изразеното становище. Моли съда да постанови решение, с което да остави в сила
обжалвания съдебен акт.
В съдебно
заседание, чрез пълномощника си по делото поддържа заявеното становище. Пледира
за отхвърляне на въззивната жалба като неоснователна. Претендира сторените по
водене на делото разноски по представен списък, като не прави възражение за
прекомерност на разноските за адвокатско възнаграждение, сторени от въззивника.
Окончателното си становище по делото излага в писмени бележки, вх. №
297903/03.12.2020 г.
Жалбата е
процесуално допустима, подадена е в срока по чл. 17, ал. 1 от ЗЗДН от страна в
първоинстанционното производство, имаща правен интерес от обжалването и срещу
подлежащ на въззивно обжалване валиден и допустим съдебен акт, като следва да
бъде разгледана по същество.
При произнасянето по спора въззивния съд, съобрази
следното :
Първоинстанционният
Софийски районен съд бил сезиран с молба за защита от домашно насилие, подадена
от М. П. Т., с искане за издаване на заповед за защитата й, срещу С.А.Т.(съпруг
на молителката), с твърдение за извършени на 19.05.2019 г. актове на домашно
насилие спрямо нея. Твърдяла, че на посочената дата, около 03.00 часа през
нощта, в семейното им жилище, находящо се в гр. София, ул. „********, вх. „Б“,
ет. ********, в присъствие на 11-месечното им дете А.С.Т., й крещял, като я
нарекъл „****“, „боклук“, „нищожество“, впоследствие я залял със студена вода в
леглото и демонстративно й показвал нож. Молела да се вземат мерки за защитата
й, като претендирала сторените деловодни разноски. По тази молба било
образувано гражданско дело № 28083 по описа за 2019 г. на СРС, 139 състав.
Ответникът молбата
като неоснователна и недоказана. Пледирал за отхвърлянето й. Действайки лично
за себе си и като представител на малолетната А.С.Т. подал молба за защитата им
от домашно насилие срещу М. П. Т.. Твърдял, че на 16.05.2019 г. последната
извършила актове на домашно насилие спрямо него, в присъствието на малолетната
им дъщеря, като около 14 часа на същата дата, при проведен помежду им телефонен
разговор го нарекла „глупак“ и го заплашила, че ще види какво ще му се случи,
казала му, че не само не чува, но и не
вижда. Същата вечер, в семейното им жилище, без причина предизвикала скандал,
при който му нанесла пет силни шамара по дясната буза, докато държал детето им
на ръце и го нарекла „глух“, „мухльо“ и „луд“. Молел да се вземат мерки за
защитата им, като претендирал сторените разноски по водене на делото. По тази
молба било образувано гражданско дело № 34496 по описа за 2019 г. на СРС на 158
състав.
Ответницата
оспорила молбата на С.Т. и малолетната А. Т. като неоснователна и пледирала за
отхвърлянето й.
Всеки от молителите
представил подписана декларация по чл. 9, ал. 3 от ЗЗДН.
На 20.05.2019 г. в
полза на молителката била издадена заповед за незабавна защита, с която
ответникът бил задължен да се въздържа от извършване на домашно насилие спрямо
нея, като бил отстранен от съвместно обитаваното жилище в гр. София, ул. „********,
вх. „Б“, ет. ********, освен доколкото е
необходимо за изпълнение на режима на лични контакти между С.Т. и А. Т.
и същият бил задължен да не доближава М.Т. на разстояние по-малко от 100 метра,
включително жилището на пострадалото лице, местоработата му и местата за
социален отдих за срок от шест месеца, освен доколкото е необходимо за
изпълнение на режима на лични контакти между С.Т. и А. Т., а именно – всяка
втора и четвърта събота от месеца от 10 до 12 часа, като го вижда в
присъствието на майката или на определено от нея пълнолетно лице в жилището на
майката или на друго място по споразумение между родителите, а при невъзможност
за осъществяване на контактите по този начин – в Детски контактен център към
„Център за индивидуални и фамилни психологически консултации“, гр. София, пл. „********“,
№ ********където майката се задължава да води и взема детето – лично или чрез
друго лице; определил обезщетение, което М.Т. дължи на С.Т. обезщетение в
размер на по 120 лева месечно или общо 720 лева за невъзможността последният да
ползва собственото си жилище, като сумата била платима ежемесечно на части или
еднократно в глобален размер-по споразумение на страните, а при липса на
такова, еднократно, 6 месеца след като влезе в приложение заповедта;
предупредил ответника за последиците от неизпълнение на заповедта за незабавна
защита.
С определение,
постановено в открито съдебно заседание по гражданско дело № 28083/2019 г.,
проведено на 10.07.2019 г., съдът
присъединил на основание чл. 213 от ГПК във връзка с § 1 от ДР на ЗЗДН
гражданско дело № 34496/2019 на СРС, 158 състав
С разпореждане от
15.07.2019 г. била отменена постановената със заповедта за незабавна защита от
20.05.2019 г. мярка, с която С.Т. бил задължен да не доближава М.Т. на разстояние
по-малко от 100 метра, включително и до жилището на пострадалото лице,
местоработата му и местата за социални контакти и отдих за срок от 6 месеца.
За да постанови
обжалвания съдебен акт, Първоинстанционният Софийски районен съд приел, че
представената от С.Т. декларация се опровергава от показанията на свидетелката Т.,
която видяла зачервяване на лявата буза на сина си на посочената дата, като
неистинността на това декларирано от тази страна обстоятелство опорочава изцяло
декларацията му по чл. 9, ал. 3 от ЗЗДН, като не й дал вяра.
По отношение на
молбата на М.Т., приел, че твърденията й за емоционално и психическо насилие,
осъществено около 3 часа на процесната дата се установяват от представената от
тази страна декларация, макар същата да не съдържала посочване на часа на
извършване на домашното насилие, и не се опровергавали от останалите събрани в
производството писмени и гласни доказателства. Приел също така, че соченият
втори акт на домашно насилие, изразил се, според наведените твърдения, в
заплашване на молителката с нож, не съставлява домашно насилие, тъй като според
доказателствата по делото, направеният запис на това събитие, не подкрепяло
твърденията на молителката. Записът бил гледан от свидетелите Л. и Г., както и
от полицейски инспектор Н., чието описание на съдържанието му съдът преценил
като най-пълно. Според него, на записа било отразено, как Т. влизал в кухнята,
излизал от там с нож мръка, който оставил в близост до молителката с думите
„Нали много обичаш ножове“, като в нито един момент не го насочил към нея, след
което влязъл в тоалетната. През цялото времетраене за записа, молителката
обяснявала, че е заплашвана от съпруга си с нож, но не звучала уплашена, а
иронично, а ответникът няма друга реплика.
При тази фактическа
установеност, съдът постановил обжалвания съдебен акт.
Настоящият състав на Софийски
градски съд, Гражданско отделение, след като взе предвид становищата на
страните, събраните в двете съдебни инстанции доказателства, прецени ги по реда
на въззивното производство и съобрази приложимия закон и по свое убеждение,
прие за установено следното :
Въззивният съд,
след анализ на доказателствената съвкупност, приема за установена следната
фактическа обстановка :
Страните по спора
са съпрузи и родители на малолетното дете А.С.Т., родена на *** г., което към
процесните дати е на 11 месечна възраст. Тримата отскоро живеели на адрес в гр.
София, ул. „********, вх. „Б“, ет. ********.
Вечерта на 16.05.2019
г., около 21.00 часа въззиваемата подала сигнал чрез паник бутон на СОТ 161, а
въззивникът, усещайки, че нещо става, се свързал с родителите си, живеещи в
съседство и ги помолил да дойдат.
Малко след това на
мястото пристигнали служителите на СОТ 161 ЕООД С.В.Г.и Г.Н.Н.. Двамата били
посрещнати пред жилището на страните на посочения по-горе адрес от въззиваемата
страна, която държала малолетната А. на ръце. Била разстроена. Въззивникът се
намирал в жилището, като отказал да допусне вътре Г. и Н.. Последните при
разговор с въззиваемата се убедили, че става въпрос за семеен скандал, като
останали с нея до идването на служителите на полицията в 22.15 часа, след което
напуснали мястото. При пристигането си, полицаите Д.А.и Й.Г.не установили
скандал. Според поясненията, дадени от въззивницата, както си седяла на стола,
въззивникът й взел мобилния телефон и започнал да я обижда, защото си пишела с
някакво момче, тя се изплашила и натиснала паник-бутона. Поотделно и двамата
съпрузи заявили, че помежду им не е имало физическа саморазправа, като на двете
страни били съставени предупредителни протоколи по Закона за МВР.
Междувременно, на
мястото дошли родителите на въззивника, които били допуснати в жилището.
Свидетелката Т. забелязала, че синът й е предбледнял, а лявата му – зачервена,
а снаха й седяла облегната на шкафа и се усмихвала с телефон в ръка. На
въпросите й, въззивникът обяснил, че помежду им с въззиваемата имало разправия
защото за пореден път си пишела с някакво момче, станал скандал, той взел на
ръце детето, което плачело и докато го държал, М.Т. му ударила пет шамара по
бузата, докато му крещяла. М. говорила с майка си за станалото, а след това и с
адвоката си, като го помолила да дойде веднага. След като полицаите разговаряли
поотделно със страните, въззивникът, неговите родители и полицаите слезли пред
жилищната сграда, където вече бил дошъл адвокатът на М.Т.. Полицаите поговорили
с него няколко минути, след което се върнали отново при тях с въззивника и
започнали да „му дават акъл“ да не търпи повече случващото се.
На 19.05.2019 г.
въззивникът се прибрал в дома на страните след 01.00 часа, като бил употребил
алкохол. Около 03.00 часа, въззиваемата се обадила на майка си-свидетелката Г.
по телефона, плачела и я информирала, че въззивникът, при прибирането си я е
залял с вода, докато спяла и я питала какво да прави. Свидетелката я
посъветвала да се обади в полицията. Докато говорели, Г. чувала зет си „да
дудне“, че ще ги унищожи, ще ги съсипе и обиждал дъщеря й, като я наричал
„боклук“, „нищожество“, ****“ Тази свидетелка получила и второ обаждане от
дъщеря си два часа по-късно, около 05.00 часа, като дъщеря й й споделила, че са идвали
полицаи и са съставили предупредителен протокол на въззивника. През цялото
време, Г. чувала въззивникът да обижда дъщеря й, като в един момент той взел
телефона от съпруга си и започнал да заплашва и обижда самата свидетелка. За да
не го провокира, свидетелката приключила разговора с „Да, добре С.“. Това не
било обичайно поведение за зет й и Г. разбрала, че той е под въздействието на
алкохол. Пак от дъщеря си, при втория телефонен разговор тази свидетелка разбрала,
че зет й е заплашил дъщеря й с нож, а впоследствие гледала и запис за това.
Според нея въззивникът бил болезнено ревнив, като ревнувал дъщеря й и „от
въздуха“.
Между страните няма
спор, че след разговора си със свидетелката Г. въззивницата се свързала с
полицията и в 04,13 часа пристигнал
автопатрул 93 в състав полицай С.Ч.и
полицай П. К.. На място установили страните. Нямало видими следи от насилие по
въззиваемата, като тя отказала да бъде прегледана от медицински екип, а
въззивникът бил във видимо нетрезво състояние. Според обясненията на М.Т.
съпругът й се прибрал от заведение и започнал да я обижда и тормози психически.
Въззивникът отрекъл, като на последния бил съставен предупредителен протокол.
В съставената за
това посещение докладна записка, полицай К. не е отбелязал особености във
външния вид на въззиваемата (например да е видимо мокра) или особености в
жилището (мокри мебели или места, видимо залети с вода). Самата въззиваема не
съобщила при идването на този полицейски патрул да е била събудена от
въззивника, чрез заливането й с вода или в някакъв момент след прибирането му
той да я залял с вода.
Относно
представения по делото видеозапис, между страните не е спорно, че относимото
към процесната дата – 19.05.2019 г. съдържание на същия касае изнасянето на нож
от страна на въззивника от кухнята в жилището, който без размахване и
заплашителни жестове по посока на въззиваемата, оставил в близост до нея, с
думите „Нали обичаш ножове“, след което отишъл в тоалетната. През време на
записа самата въззиваема обяснява, че е заплашвана от съпруга си, но не звучала
уплашено, а иронично. В тази насока са и показанията на свидетелят Л., както и
докладната, изготвена от полицейски инспектор Н.а.
Прави впечатление,
че обясненията на въззиваемата за случилото се между нея и въззивника на
посочената дата – 19.05.2019 г., варира силно в молбите, сведенията и
декларациите, подписани от нея. Така например в сезиращата съда молба, тя сочи,
че въззивникът около 03.00 часа започнал да й крещи в дома им, обиждал я и я
заплашвал, и докато била в леглото я залял със студена вода. Аналогични
твърдения е изложила в декларацията си по чл. 9, ал. 3 от ЗЗДН, която обаче не
съдържа посочване на времето, когато са извършени твърдените актове на домашно
насилие. В сведение от 26.06.2019 г. същата заявява, че „на 19.05.2019 г.
позвънила на 04 РУ, след като била залята с вода през съня ми от съпруга ми“. Според
твърденията й, изложени за същото събитие в искова молба, вх. № 2014918/05.06.2019
г., въззивникът „осъществи поредния акт на домашно насилие над нея, изразяващ
се в следното : психически тормоз, изразяващ се в крещене пред 11-месечното ни
дете и в обиди, че съм „курва“, „боклук“, „нищожество“, както и в заливането ми
със студена вода, докато съм леглото. Психически тормоз беше извършен и върху
майка ми, която не живее в София. Спокойствието й беше нарушено от обажданията
на съпруга ми в 3 часа през нощта, за да ме обижда и запрашва и пред нея“.
Вариациите в твърденията на въззиваемата за конкретно случилото на процесната
дата не се изчерпват с посочените несъответствия, но създават убеждение у съда,
че същите не пресъздават обективни факти от действителността, а представляват
версия, поддържана от самата въззиваема, обслужваща нейни лични и неизвестни за
съда цели.
Въззивният съд,
като обсъди по реда на чл. 172 от ГПК, показанията на разпитаните в
първоинстанционното производство свидетели Г., Л. и Т., кредитира същите в
обсъдените части.
Други относими
доказателства за твърденията на страните не са ангажирани в настоящата въззивна
инстанция.
При тази фактическа установеност, въззивният съд достигна до следните
изводи от правна страна :
Жалбата е основателна
що се касае до издадената в полза на М. П. Т. заповед за защита.
Въззивният съд, не
споделя правните изводи, изложени в обжалвания съдебен акт, с изключение на
извода, че молителката и ответника попадат в кръга на лицата по чл. 3 от ЗЗДН,
както и че вторият твърдян акт на насилие, станал на същата дата след
тръгването на полицаите К. и Ч. и изразил се в заплашването й от въззивника с
нож, документирано от нея в представения по делото запис, не осъществява състав
на домашно насилие по смисъла на чл. 2, ал. 1 от ЗЗДН.
Останалите правни
изводи на първоинстанционния съд, касаещи осъществен от въззивника спрямо
въззиваемата акт на домашно насилие, изложени в обжалвания съдебен акт, не се
споделят от настоящия съдебен състав, тъй като не кореспондират с доказателствената
съвкупност. По делото липсват такива доказателства, от които да се изведе като
единствено възможен извода, че на 19.05.2019 г., около 03.00 часа въззивникът е осъществил посочения акт на
домашно насилие спрямо молителката, при което й отправил заплашителни и обидни
думи и изрази и я залял с вода. С оглед изложеното по-горе досежно твърденията
на самата въззиваема относно начина на извършване на акта на насилие, за който
търси защита, които значително варират в молбите й до съда (настоящата молба и
в представената искова молба за развод), както и подписаните от нея сведения,
заявления и декларации, създават убеждение у настоящият въззивен състав, че
същите не отразяват действително станали факти, а са теза на самата
възиваемата, обслужваща нейни цели и интереси. Този извод не се променя,
независимо от представената от последната декларация по чл. 9, ал. 3 от ЗЗДН, която
въззивният съд намира за негодно доказателствено средство, доколкото не съдържа
конкретно посочване на времето на осъществяване на твърдените актове на домашно
насилие, а отделно от това се опровергава от събраните по делото доказателства,
в частност материалите по пр. пр. № 30291/2019 г. по описа на СРП. Същите са
достатъчни за да се приеме, че декларацията на пострадалата е оборена и не
установява сочените актове на насилие. Допълнителен аргумент за това се явява
последващото поведение на последната, която независимо от твърденията си за
преживения от нея страх, не потърсила помощ от пристигналите на мястото
полицаи, като не им съобщила да е заливана с вода, и едва впоследствие заявила,
че е била заплашвана с нож от съпруга си, но не потърсила помощ за това, тъй
като той си легнал и заспал. Обстоятелствата относно това поведение на
въззиваемата са безспорни между страните, като същите са установени и от събраните
по делото писмени и гласни доказателства. С оглед сочените актове на домашно
насилие и последиците от тях, горното поведение е житейски нелогично и неоправдано,
като противоречи на правната и житейската логика и практика досежно поведението
на пострадало от домашно насилие лице. Цялостния анализ на доказателствата по
делото, води до категоричния извод за липсата на доказателства, че първия сочен
акт на домашно насилие действително е осъществен в обективната действителност от
въззивника.
Предвид изложеното,
настоящият съдебен състав намира, че доказателствената сила на декларацията изцяло
е оборена и същата не следва да се цени от съда при неговото произнасяне по
спора. Предвид това така представената декларация не може да породи ефектите,
възложени й с разпоредбата на 13, ал. 3 от ЗЗНД, като послужи като
самостоятелно основание за издаване на заповед за защитата на подписалата я
молителка и по отношение на първия посочен акт. В случая, въззиваемата не е провела
успешно пълно и главно доказване на твърденията си в молбата, като създаде у
съда сигурно убеждение в обективното осъществяването на сочените от нея
обстоятелства като факти от действителността, което тя не е сторила в
производството и пред двете съдебни инстанции.
Предвид изложеното,
молбата се явява недоказана, а поради това и неоснователна, тъй като изложените
твърдения на молителката, не се подкрепят от доказателствената съвкупност по
делото, а въззивната жалба на ответника като основателна в тази й част следва
да се уважи.
Предвид това и
поради несъвпадение на правните изводи на въззивния съд с изведените от
първоинстанционния съд, обжалвания съдебен акт в тази си част се явява неправилен и като
такъв следва да се отмени изцяло, включително и относно разноските, като се
постанови отказ за издаване на заповед защита в полза на въззиваемата. Като последица
от това дължимата за първоинстанционното производство държавна такса в размер
на 50 лева се възложи в тежест на молителката М.Т.. Касае се за два акта на
домашно насилие, за всеки от които се
дължи държавна такса в размер на 25 лева, като съдът не е обвързан от
неправилното определяне на дължимата по делото държавна такса от
първоинстанционният съд.
В останалата си
част, жалбата на въззивника се явява неоснователна, като съдът изцяло споделя
изводите на първоинстанционния съд за недоказаност на твърдения акт на домашно
насилие и оборване на доказателствената сила на подписаната от него декларация,
като не счита за нужно да ги преповтаря, а препраща към тях, на основание чл.
272 от ГПК, правейки ги по този начин част от своя съдебен акт.
Съдът не намира за
нужно да обсъжда по-подробно доводите в жалбата, касаещи отхвърлителната част
на решението, доколкото предвид с представените писмени бележки искането на
въззивника се ограничава единствено до отмяна на решението и постановяване на
друго, с което се остави без уважение молбата на М.Т. за предоставяне на
съдебна защита и отказ за издаване на заповед за защитата й.
По разноските :
Претенция за
присъждане на сторените деловодни разноски има, както от страна на въззивника С.Т.,
така и от страна на въззиваемата М.Т.. С оглед изхода на делото, претенциите и
на двете страни се явяват неоснователни и като такива подлежат на отхвърляне. При
това положение, направеното от въззивника възражение за прекомерност на
разноските, сторени от въззиваемата, не следва да бъде разглеждано.
При този изход на
спора и при условията на чл. 11, ал. 3 във връзка с чл. 17, ал. 2 от ЗЗДН съдът
намира, че въззивникът дължи държавна такса по делото в размер на 25 лева,
представляваща ½ от дължимата по молбата за първоинстанционното
производство, а въззиваемата дължи държавна такса в размер на 25 лева по сметка
на СГС по въззивната жалба на С.Т., в частта, с която същата е уважена.
Мотивиран от
гореизложеното, Софийски градски съд, Гражданско отделение, ІІ-ри брачен
въззивен състав, на основание чл. 17, ал. 5, предложение ІІ от Закона за защита
срещу домашното насилие,
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ Решение 284661/25.11.2019 г., постановено по
гражданско дело № 28083 по описа за 2019 г. и присъединеното към него
гражданско дело № 34496 по описа за 2019 г. на Софийски районен съд, ІІІ Гражданско
отделение, 139 състав, в обжалваната част, с която е постановено издаването на
заповед за защита срещу С.Т. във връзка с актовете на домашно насилие извършени
на 19.05.2019 г., както и в частта относно разноските, като вместо него ПОСТАНОВЯВА :
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата на М. П. Т. за съдебната й
защита за актове на домашно насилие, извършени от С.А.Т. на 19.05.2019 г., като
недоказана, поради което и НЕОСНОВАТЕЛНА
и ОТКАЗВА да издаде заповед за защитата й с мерките по чл. 5, ал. 1 от ЗЗДН.
ОБЕЗСИЛВА заповед за незабавна защита, издадена на 20.05.2019
г. в полза на М. П. Т. по гражданско дело № 28083 по описа за 2019 г. на Софийски
районен съд, ІІІ Гражданско отделение, 139 състав, както и издадената заповед за защитата й, издадена на 25.11.2019 г.
по гражданско дело 28083 по описа за 2019 г. и присъединеното към него
гражданско дело № 34496 по описа за 2019 г. на Софийски районен съд, ІІІ Гражданско
отделение, 139 състав, инкорпорирана в постановеното по спора решение.
ПОТВЪРЖДАВА Решение
284661/25.11.2019 г., постановено по гражданско дело № 28083 по описа за
2019 г. и присъединеното към него гражданско дело № 34496 по описа за 2019 г.
на Софийски районен съд, ІІІ Гражданско отделение, 139 състав, в останалите
обжалвани части, с които е оставена без
уважение молбата на С.А.Т. и А.С.Т. за издаване на заповед за защита от домашно
насилие срещу М. П. Т. и е постановен отказ за издаване на заповед, с която по
отношение на М.Т. да бъдат взети мерките по чл. 5, ал. 1 от ЗЗДН във връзка с актове
на домашно насилие от 16.05.2019 г.
ОТХВЪРЛЯ претенциите на С.А.Т.
и М. П. Т., за
присъждане на сторените деловодни разноски в двете съдебни инстанции по делото КАТО НЕОСНОВАТЕЛНИ.
ОСЪЖДА въззивника С.А.Т.,
с ЕГН **********, да заплати по сметка на Софийски градски съд държавна такса в
размер на 25 (двадесет и пет) лева.
ОСЪЖДА въззиваемата М.
П. Т., с ЕГН **********, да заплати по сметка на Софийски градски съд
държавни такси в общ размер на 75 (седемдесет и пет) лева.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на
обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ
:
……………… ЧЛЕНОВЕ: 1. …………… 2. ……………