Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 

 

гр.Русе, 21.04.2021 год.

 

В  ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

 

 

        Русенският Районен съд, четвърти наказателен състав в публично заседание на втори март през две хиляди двадесет и първа година в състав:

 

                                                        Председател: Венцислав Василев

 

при секретаря Юлия Острева……...…………………………………………………………..

и в присъствието на прокурора .……………………………………………………………….

        като разгледа докладваното от съдията НАХ Дело № 2027/2020 год. по описа на съда, за да се произнесе съобрази следното :

 

Производството е по чл.59 и сл. от ЗАНН.

Образувано е по жалба на Б.Н.А.  до Русенския Районен съд против Наказателно постановление № 20-1085-000326/24.02.2020 г. на Началника на Сектор „ПП“ при ОД на МВР гр. Русе,  с което за нарушения по чл.40 ал.1 вр.чл.183 ал.2 т.11 от ЗДвП му било наложено наказание “глоба” в размер на 20 лв. Отделно от това, на жалбоподателя е наложено  наказание по чл.175 ал.1 т.5 от ЗДвП  за нарушение по чл.123 ал.1 т.3 б.”а”  от ЗДвП - „глоба“ в размер на 50 лв. и лишаване от право да управлява МПС за срок от 1 месец.

Моли съда да отмени наказателното постановление като необосновано и незаконосъобразно.

Жалбоподателят, редовно призован, не се явява; вместо него се явява процесуален представител, който поддържа жалбата

Ответникът по жалбата, редовно призован, не изпраща представител.

Русенската Районна прокуратура, редовно призована, не изпраща представител и не взема становище по жалбата.

Съдът след преценка на събраните доказателства, приема за установено от фактическа страна следното:

На  10.01.2020 г. около 09,30 ч. жалбоподателят управлявал л.а. “Тойота Ланд Круизер“ с ДК№ Р 38 56 РК в гр. Русе по ул.“Муктурова“, пред паркинга на блок „Едисон“. При движение на заден ход не се убедил, че задната част на пътя е свободен и със задната  част на автомобила си блъснал автомобил „Пежо“  с ДК № Р 70 67 АН, собственост и паркиран по-рано от С.Д., в предната лява част. В резултат на това огънал предния ляв калник и предната лява врата. Вместо да спре и да установи причинените вреди, жалбоподателят продължил движението си, като впоследствие бил установен по намиращите се в близост видеокамери, монтирани на сградата на Градска опера – Русе.  За извършените нарушения му бил съставен АУАН от св.С.Г., а въз основа на него АНО издал обжалваното наказателно постановление,  с което му наложил горепосочените административни наказания.

Тази фактическа обстановка съдът приема за установена от събраните в хода на настоящото производство доказателства.

 

Жалбата е процесуално допустима, защото е подадена от лице, което има право на жалба и в срока по чл.59 ал.2 от ЗАНН.

Разгледана по същество е неоснователна.

При съставяне на акта и издаване на наказателното постановление не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила и правилно е приложен  материалният закон и за двете административни нарушения.

Съобразно чл.40 ал. 1 от ЗДвП преди да започне движение назад, водачът е длъжен да се убеди, че пътят зад превозното средство е свободен и че няма да създаде опасност или затруднения за останалите участници в движението. В този смисъл АНО правилно е приел, че  жалбоподателят е допуснал това нарушение на правилата за движение, защото от събраните по делото доказателства се установява, че при движението си на заден  ход е ударил със своята задна част автомобила, собственост на св.С.Д., което се установява от показанията и,  а също и тези на актосъставителя в съдебно заседание. В тази връзка св.Г., който е изгледал видеозаписа твърди: “ …но много ясно от камерата се вижда, преди маневрата няма щети по автомобила, а след нея има щети.„ , показанията му на л.22 от пр. за с.з. от 07.01.2021 г. Не е основателно възражението на защитата, че няма как точно автомобилът на жалбоподателя да е ударил автомобила на св.Д., защото нямало съответствие между причинената вреда и формата на автомобила му. Това твърдение е напълно произволно, доколкото по делото няма назначавана напр. трасологическа експертиза. Следва да се отбележи, че такава не е нужна предвид показанията от една страна на св.Г., който е възприел целия механизъм на настъпване на ПТП, а от друга – автомобилите не са в състоянието, в което са се намирали към момента на ПТП, най-малко защото автомобилът на св.Д. е отремонтиран към настоящият момент. Обстоятелството , че автомобилът на жалбоподателя е имал парктроник, което изключвало възможността той да не възприеме другия автомобил, само по себе но води до никакъв извод в негова полза; дори и това да е вярно във всички случаи е следвало да се убеди, че пътят зад него е свободен, като нормата на чл.40 ал.1 от ЗДвП вменява това тяхно задължение, като им предоставя свободата на избор при реализацията му.   Не е основателно и възражението на жалбоподателя в АУАН, че жалбоподателят не е разбрал за настъпилия удар, защото видно и от изпратените от застрахователя снимки на ударения автомобил се установяват вреди, които по никакъв начин не могат да бъдат окачествени, като незначителни – налице е значителна побитост в предния ляв калник и явни и видими протривания по него, предното ляво огледало и предната лява врата, която също е побита. В този смисъл следва да се посочи, че за субективната страна на едно деяние се съди не по личните възприятия и твърдения на дееца, а по признаците от обективна страна, които в случая са налице кумулативно.

При това положение съдът намира, че  обжалваното НП по пункт 1 е доказано и правилно установено и в тази му част е обосновано и законосъобразно.

 

По същият начин стои  въпросът и по пункт 2 от обжалваното НП. Жалбоподателят е разбрал за настъпилото ПТП, тъй като лично го е възприел и разбрал за настъпването още към този момент, но не е спрял и не е направил опит дори по минимален начин  да съдейства за установяване на вредите от ПТП, което сам е причинил. От този момент нататък правомерното поведение за него би било спиране на безопасно разстояние с цел установяване на последиците от произшествието. Вместо това обаче жалбоподателят е продължил движението си без да спре, с което е нарушил разпоредбата на чл.123 ал.1 т.3 б.“а“ от ЗДвП. Във всички случаи тази норма въвежда задължение за участниците в ПТП преди всичко да спрат след произшествието, именно с цел установяване на последиците от същото, т.е. това законово задължение няма как да бъде изпълнено без спиране; така ще се установи също и дали има разногласия или не по обстоятелствата за настъпилото ПТП, съответно уведомяване на МВР, което също без спиране е обективно невъзможно да бъде установено. Изпълнителното деяние на нарушението се изразява в бездействие при правно задължение за действие. По тези причини наказателното постановление в тази му част също е законосъобразно и като такова следва да бъде потвърдено.

Наложеното наказание за нарушението по пункт 2 от наказателното постановление е правилно индивидуализирано и съобразно критериите по чл.27 ал.2 от ЗАНН.

Въз основа на изложеното, наказателното постановление следва да бъде потвърдено като обосновано и законосъобразно.

 

Мотивиран така и на основание чл.63 ал.1 от ЗАНН ,съдът

 

                                        РЕШИ:

 

ПОТВЪРЖДАВА  наказателно постановление № 20-1085-000326/24.02.2020 г., издадено от Началника на сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР гр.Русе, с което на Б.Н.А. с ЕГН **********, са му наложени административни наказания „глоба„ в размер на 20 лв. за нарушение по чл.40 ал.1 вр.чл.183 ал.2 т.11 от ЗДвП и „глоба„ в размер на 50 лв. и ЛПУМПС за срок от един месец за нарушение по чл.123 ал.1 т.3 б.“а“ вр.чл.175 ал.1 т.5 от ЗДвП.

 

Препис от решението да се изпрати на жалбоподателя и АНО.

Решението подлежи на обжалване пред Административен съд – гр.Русе чрез Районен съд – гр.Русе, в 14-дневен срок от деня на съобщението, че е изготвено.

                                                       

 

 

 

Районен съдия: