РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ
Административен съд Пловдив
Р Е Ш Е Н И Е
№
783
Град
Пловдив, 03 май 2022 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД ПЛОВДИВ, І отделение, ХІV състав,
в открито заседание на първи април през две хиляди и двадесет и втора година в състав:
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: ВЕЛИЧКА ГЕОРГИЕВА
при
секретаря Н. П., като разгледа докладваното от съдията административно дело № 3147 по описа на съда за 2021 година, за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството
е по реда на Дял Трети, Глава Десета, Раздел Първи от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/
във връзка с чл.172, ал.5 от Закона
за движението по пътищата /ЗДвП/.
Образувано е по жалба на Я. Л. Я., EHK **********, с адрес: ***,
против заповед № 21-1030-002353/28.11.2021 г. на началник
група към сектор "Пътна полиция" при Областна дирекция на
Министерство на вътрешните работи – Пловдив, с която на оспорващия е наложена
принудителна административна мярка по чл. 171, т. 2а, б. "а‘ от ЗДвП –
прекратяване на регистрацията на пътно превозно средство /ППС/, лек автомобил
"Нисан Мурано" с рег. № *** за срок от 6 месеца.
В жалбата се излагат съображения за неправилност и незаконосъобразност
на оспорения акт и се иска отмяната му от съда. Посочва, че използва
американска шофоьорска книжка, но в последните 20 месеца му е било трудно или
невъзможно да напуска страната на всеки 3 месеца за подновяването й, още
повече, че съпругата му била в трудна бременност. Твърди, че синът му се родил
на 22.11.2021 г. в гр. София след спешно Цезарово сечение, като се върнали в
Пловдив на 28.11.2021 г., когато бил съставен и актът. Намира за трудно и
опасно ходенето на лекар с такси или друг транспорт във време на ковид
пандемията. Твърди, че има зад себе си
18 години безпроблемно шофиране, както и че два дни след получаването на акта
успял да намери време да напусне външните граници на България и буквално за 10
минути да легализира свидетелството си за шофиране и да се върне при
семейството си. Счита,
че спирането на колата от движение не е от полза за никого, а само е ненужна
вреда и създава трудности за семейството му. Счита, че е по-добре да заплати
една значителна глоба и е изненадан от непропорционалността на наложеното
наказание.
Ответникът - началник група към сектор
"Пътна полиция" при Областна дирекция на Министерство на вътрешните
работи – Пловдив, поддържа становище за неоснователността на жалбата и моли да
бъде отхвърлена. Твърди, че законосъобразно е наложена административна принуда
за извършено от водача нарушение по чл.
162, ал. 1 от ЗДвП. Възразява срещу размер на заявените от другата страна
съдебни разноски.
Жалбата е подадена в рамките на установения
за това преклузивен процесуален срок при наличието на правен интерес срещу
административен акт, подлежащ на съдебен контрол, поради което се явява
ДОПУСТИМА.
Съставен е АУАН № АВ192054 от
28.11.2021 г. от д.н.ж. – старши полицай при ОДМВР – Пловдив, в който е отразено, че на посочената дата около 14: 15 ч, в гр. Пловдив, ул. "Иван Вазов" № 86, Я. Л. Я. като водач на лек автомобил "Нисан
Мурано" с рег. ***/ лична собственост / управлява на територията на Република
България с чуждестранно свидетелство № 20180724308DE8482 / държава на издаване САЩ/, когато то не е издадено от държава - членка на Европейския съюз, или
от друга държава - страна по Споразумението за Европейското икономическо
пространство в срок от 3 месеца от датата на влизането в страната. При
извършена справка било установено, че лицето е влязло в страната на 10.02.2021 г. Справката била извършена в с ОДЧ с-р
„Пътна полиция“. С
посоченото е нарушил разпоредбата на чл.
162, ал. 1 от ЗДвП.
Въз основа на така установеното бил издадена процесната
заповед, с която административният
орган на основание чл. 171, т. 2а, б. а от ЗДвП приложил спрямо Я.Я. принудителна административна мярка – прекратяване
на регистрацията на МПС с рег. № *** за срок от 6 месеца.
За удостоверяване на компетентността да
издаде оспорения административен акт, ответникът представя заповед № 317з-391/06.02.2017 г. на директора на ОД на МВР – Пловдив, с която в
изпълнение на заповед № 8121з-1524/09.12.2016
г. на министъра на вътрешните
работи е оправомощил началниците на РУ на МВР, в качеството им на длъжностни
лица от ОД на МВР – Пловдив, да прилагат с мотивирана заповед принудителни
административни мерки по чл. 171, т. 2а от ЗДвП.
Описаните в АУАН фактически обстоятелства за
извършено административно нарушение по ЗДвП съставляват едновременно и
фактически обстоятелства за издаване на обжалваната заповед. Според чл. 189,
ал. 2 от ЗДвП редовно съставените актове по този закон имат доказателствена
сила до доказване на противното. В случая, няма спор между страните по
установената от административния орган фактическа обстановка, спорът е правен и
се концентрира относно тълкуването и прилагането на материалноправните и
процесуалноправни разпоредби.
Правилото на чл. 171, т. 2а, б. "а"
от ЗДвП предвижда прекратяване на регистрацията на пътно превозно средство на
собственик, който управлява моторно превозно средство: без да е правоспособен
водач, не притежава свидетелство за управление, валидно за категорията, към
която спада управляваното от него моторно превозно средство, или след като е
лишен от право да управлява моторно превозно средство по съдебен или
административен ред, или свидетелството му за управление е временно отнето по
реда на чл. 171, т. 1 или 4 или по реда на чл. 69а от Наказателно-процесуалния
кодекс, както и на собственик, чието моторно превозно средство е управлявано от
лице, за което са налице тези обстоятелства – за срок от 6 месеца до една
година.
Съгласно чл. 172 от ЗДвП, принудителните
административни мерки по чл. 171, т. 2а, се прилагат с мотивирана заповед от
ръководителите на службите за контрол по ЗДвП съобразно тяхната компетентност
или от оправомощени от тях длъжностни лица. Според чл. 6, ал. 1, т. 2 вр. чл. 14
от Закона за Министерството на вътрешните работи, полицейските органи извършват
охранителна дейност по опазване на обществения ред и осигуряване безопасността
на движението по пътищата в Република България.
Заповедта за налагане на принудителна
административна мярка е индивидуален административен акт по смисъла на чл. 21,
ал. 1 от АПК и като такъв следва да отговаря на изискванията, визирани в чл.
146 АПК. В частност, за да бъде една принудително-административна мярка
законна, тя трябва да отговаря на следните изисквания: да бъде прилагана само в
изрично и точно изброени в закон или указ случаи; да бъдат налагана само от
посочените в правната норма административни органи или приравнени на тях други
органи; да бъде прилагана във вида и по реда, определен в правната норма.
Принудителната административна мярка за всеки конкретен случай трябва да е
определена в такъв вид и обем, че да не ограничава правата на субектите в
степен, надхвърляща преследваната от закона цел.
По смисъла на чл. 22 от Закона за
административните нарушения и наказания /ЗАНН/ генералната цел на всяка
принудителна административна мярка е да се постигне превантивен, преустановяващ
и възстановяващ ефект спрямо административните нарушения.
Конкретните цели на процесната принудителна
административна мярка са очертани в мотивите към Закона за изменение на Закона
за движение по пътищата /виж. http: //parliament. bg/bills/43/653-19-3. pdf и
http: //parliament. bg/bills/43/554-01-162. pdf/, според които законопроектът е
насочен към въвеждане на мерки за подобряване на пътната обстановка в страната,
ограничаване и намаляване броя на пътнотранспортните произшествия (ПТП), на
загиналите и ранените при пътни инциденти участници в движението. Промените са
съобразени с Националната стратегия за подобряване безопасността на движението
по пътищата на Република България за периода 2011 - 2020 г., приета с Решение
на № 946 от 22 декември 2011 г. на Министерския съвет. В частност за мярката по
чл. 171, т. 2а от ЗДвП, е посочено че регистрационните табели ще бъдат отнемани
при прилагане на ПАМ. Тази мярка е насочена към самия собственик на МПС и
отговорността му същото да бъде управлявано от правоспособен водач, който не е
употребил алкохол или друго упойващо средство.
Нормата на
чл. 162, ал. 1 от ЗДвП дава право на българските граждани да управляват
моторни превозни средства на територията на Република България с чуждестранно
национално свидетелство, когато то не е издадено от държава - членка на
Европейския съюз, или от друга държава - страна по Споразумението за
Европейското икономическо пространство, или от Конфедерация Швейцария в срок до
3 месеца от датата на влизането им в страната.
Нормата на чл. 162, ал. 1 от ЗДвП предвижда временна
валидност със срок до 3 месеца от датата на влизането в страната за
чуждестранните национални свидетелства, които не са издадени от държава -
членка на Европейския съюз, или от друга държава - страна по Споразумението за
Европейското икономическо пространство, или от Конфедерация Швейцария.
Следователно МПС е управлявано от лице без СУМПС, валидно на територията
на РБ за категорията, която е издадено, поради което и законосъобразно в
съответствие с чл. 171, т. 2а, б. "а" от ЗДвП на собственика е
наложена атакуваната ПАМ.
Неоснователни са възраженията на жалбоподателя, че е имал препятствия,
които не можел да отстрани за времето преди налагането на мярката. От данните в
заповедта става ясно, че същият е влязъл в страната за последно преди деня на
проверката на 10.02.2021 г., поради което тримесечният срок е изтекъл още на
03.05.2021 г., а проверката е извършена на 28.11.2021 г. Последното означава,
че пет месеца жалбоподателят е шофирал без валидно свидетелство за МПС.
Самият жалбоподател в жалбата признава, че е успял да предизвика нов срок
съгласно закона като излезе и отново влезе в страната за 10 минути, като по
този начин започва да тече нов тримесечен срок. Същото е можел да стори в
топлите месеци – от м.май до м. октомври 2021 г., макар с последното на
практика да се заобикаля смисъла на закона.
Жалбоподателят има възможност, след като е български гражданин, решил
трайно да живее на територията на Република България, да изпълни изискването на
чл. 162, ал. 4 и ал.5 от ЗДвП, според която чуждестранно национално
свидетелство за управление на моторно превозно средство на български гражданин
или чужденец, издадено от държава, която не е членка на Европейския съюз, или
от друга държава - страна по Споразумението за Европейското икономическо
пространство, или от Конфедерация Швейцария се заменя с българско свидетелство
за управление без полагане на изпит, ако държавата, в която е издадено, е
договаряща страна по Конвенцията за движението по пътищата и свидетелството
отговаря на изискванията на приложение № 6 към конвенцията. Алинея 5 предвижда,
че в случаите, когато чуждестранно национално свидетелство не отговаря на
изискванията по ал. 4, българско свидетелство за управление на моторно превозно
средство се издава след успешно полагане на изпит.
В случая няма спор, че свидетелството за управление на жалбоподателя е
издадено в САЩ - държава, която не е членка на Европейския съюз, или държава -
страна по Споразумението за Европейското икономическо пространство, и не е
договаряща страна по Конвенцията за движение по пътищата (Виенската конвенция).
С оглед на това българско свидетелство за управление не може да бъде издадено
при условията на чл. 162, ал. 4 ЗДвП, т. е. без полагане на изпит.
Цитираната нормативна уредба налага извод, че
фактическият състав на визираната в чл. 171, т. 2а, б. "а" ЗДвП мярка
за административна принуда, при наличието на който е законосъобразно
прилагането й, е наличие на някое от посочените в нормата административни
нарушения, установено по съответния ред, като в случая горното е безспорно установено.
Спазено е изискването на закона за срока
на наложената принудителна административна мярка, който не може да бъде
по-кратък от предвидения, нито да бъде заменян с друга мярка или парична глоба.
Мотивиран от горното настоящият състав
намира, че процесната принудителна административна мярка е наложена от
материално и териториално компетентен орган в предвидената от закона форма, в съответствие
с приложимите процесуални правила,
материалноправни разпоредби и целта на закона, поради което оспорената заповед
следва да бъде потвърдена.
Р Е Ш
И :
ОТХВЪРЛЯ жалбата на Я.
Л. Я., EHK **********, с адрес: ***,
против заповед № 21-1030-002353/28.11.2021 г. на началник група към сектор
"Пътна полиция" при Областна дирекция на Министерство на вътрешните
работи – Пловдив, с която на оспорващия е наложена принудителна административна
мярка по чл. 171, т. 2а, б. "а‘ от ЗДвП – прекратяване на регистрацията на
пътно превозно средство /ППС/, лек автомобил "Нисан Мурано" с рег. № ***
за срок от 6 месеца.
Решението
не подлежи на обжалване.
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪДИЯ: