№ 518
гр. Плевен , 08.06.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛЕВЕН, XIII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ в публично
заседание на седемнадесети май, през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:Светла Илм. Замфирова
при участието на секретаря НАТАЛИЯ СТ. НИКОЛОВА
като разгледа докладваното от Светла Илм. Замфирова Гражданско дело №
20204430104460 по описа за 2020 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Делото е образувано по искова молба от П. Д. Д., ЕГН**********, от с. ***,
общ.***,ул.*** № ***, чрез ***. от ПлАК, съдебен адрес гр.Плевен,ул. *** против ***, гр.
***, УЛ. ***, обл. *** с правно основание чл. 557, ал. 1 от КЗ, чл. 45 от ЗЗД, чл. 52 от ЗЗД,
чл. 86 от ЗЗД с цена на иска 20 000 лв. Съдът е сезиран с искане да постанови решение, с
което да осъди ответника ***, да заплати на ищцата сумата от 20 000лв./двадесет
хиляди лева / - П. Д. Д. - ***, грижила се за починалия *** от ранна детска възраст
представляващи обезщетение за претърпените от нея неимуществени вреди - болка и
страдания вследствие *** на *** си, починал на ***г. на общински път *** с. *** - *** при
управление на ППС/л.а./с марка *** *** с рег № ***, като ППС е без задължителна
застраховка Гражданска Отговорност, ведно със законната лихва върху сумата, считано от
датата на увреждането до окончателното изплащане.
Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства, съобразно чл.235 ал.2 от
ГПК, приема за установено от фактическа и правна страна следното:
В пряка причинноследствена връзка с процесното ПТП, *** ***, получава
несъвместими с живота травми, водещи до летален изход за пострадалия.
Към момента на настъпване транспортния инцидент, ищцата е от кръга лица с
право на обезвреда за нематериални вреди от настъпилия за нейния родственик летален
изход.
1
Същевременно, са налице твърдения за конкретни житейски факти и обстоятелства,
във връзка с които да се ангажират доказателства относно наличие на особена близост
между ищцата и пострадалия, по - силна или по - различна от обичайната и
характеризираща взаимоотношенията за родствената връзка, или тази връзка да е била от
естество, сравнимо или заместващо връзката на пострадалата с някое от лицата от най -
близкия и родствен кръг.
В хода на съдебното дирене са събрани доказателства, от които по несъмнен начин
се установява, че между ищцата и починалия има по - силна връзка от обичайната връзка
между роднини. От свидетелските показания на *** става ясно, че докато тя е била в
чужбина, ищцата се е грижила за нейните деца. Освен тяхна *** Д. е била и техен родител.
Изградена е силна връзка между ищцата и внуците й - заедно са живеели, заедно са се
хранили,заедно са писали домашни. Горното се потвърждава и от разпита на другия
свидетел, а именно, че Д. е била добра ***, грижила се е добре за детето.
При постановяването на решението, съдът взе предвид съдебната практика в тази
насока - търг. дело № 5226 / 2019 г. САС; търг. дело № 1694 / 2020 г. САС, гр.д. № 5023 /
2019 г. САС,в която се приема, че наличието на привързаност и уважение, характерни и
общоприети за традиционното българско семейство и отношенията между хората в
различни степени на родство, не е достатъчно за да се обоснове извод за материалноправна
легитимация на претендиращия обезщетение. Необходимо е наличие на изключителна по
характер връзка между загиналия и ищцата, която да превишава по естество обичайните
отношения на близост и привързаност, да надхвърля по обем и интензитет общоприетото
разбиране за близост между роднини, а тази привързаност е доказана в хода на
съдебното дирене.
С тълкувателно решение № 1 от 21. 06. 2018 г. по тълк. д. № 1 / 2016 г,
ОСНГТК на ВКС, е разширен кръгът на лицата, имащи право да претендират и получат
обезщетение за претърпени неимуществени вреди от загуба на близък. За да бъде
основателна претенцията е необходимо да се установи, че се касае до изключение, свързано
със създадена трайна и дълбока емоционална връзка с починалия и произтекли от неговата
смърт продължителни болки и страдания, които в конкретния случай е справедливо да бъдат
обезщетени. Предвидено е, че обезщетение се присъжда при доказани особено близка връзка
с починалия и действително претърпени от смъртта му вреди. В соченото TP № 1 от 2018 е
прието, че „особено близка привързаност може да съществува между починалия и негови
братя и сестри, баби / дядовци и внуци. В традиционните за българското общество семейни
отношения братята и сестрите, съответно бабите / дядовците и внуците, са част от най -
близкия родствен и семеен кръг. Връзките помежду им се характеризират с взаимна обич,
морална подкрепа, духовна и емоционална близост. Когато поради конкретни житейски
обстоятелства привързаността е станала толкова силна, че смъртта на единия от
родствениците е причинила на другия морални болки и страдания, надхвърлящи по
интензитет и времетраене нормално присъщите за съответната родствена връзка,
2
справедливо е да се признае право на обезщетение за неимуществени вреди и на преживелия
родственик. В тези случаи за получаването на обезщетение няма да е достатъчна само
формалната връзка на родство, а ще е необходимо вследствие смъртта на близкия човек
преживелият родственик да е понесъл морални болки и страдания, които в достатъчна
степен обосновават основание да се направи изключение от разрешението, залегнало в
постановления № 4 / 61 г. и № 5 / 69 г. на Пленума на ВС - че в случай на смърт право на
обезщетение имат само най - близките на починалия.“.
Житейската ситуация в разглеждания случай се характеризира със специфика,
отличаваща я от обичайните отношения между *** и *** - ищцата и загиналия. Събраните
доказателства установяват нетипично сложили се обстоятелства, които в актуалната
практика на съдилищата са послужили за признаване на право на обезщетение, като
например внуци, отглеждани от баби и дядовци, по-големи братя и сестри, изпълняващи
функции на родители, братя и сестри, живеещи съвместно без родители, близнаци и пр. В
случая безспорно се установява, че между ищцата и нейния *** са били установени
нормални добри отношения, като смъртта на *** *** действително е причинила на ищцата
П.Д. болки и страдания. Има данни в живота им да е имало такива събития, които по
нехарактерен и нетипичен начин са създали отношения на засилена емоционална близост и
необичайно силна и интензивна допълнително травмиращо обстоятелство за ищците, поради
което и следва да се отчетат с присъщия им характер.
Относими за преценката релевантни обстоятелства са, както следва: особено близките
отношения и силната връзка между ищцата и загиналия; младата възраст на загиналия;
личността на загиналото дете; начина, по който семейството преживява трагедията; начина
и обстоятелствата, при които е загинал детето - внезапно и неочаквано.
Налице са всички елементи на гражданска отговорност, противоправност, вреда,
вина и причинна връзка, с оглед на което следва да се определи размерът на
обезщетението, съобразен с установения обем неимуществени вреди, понесени от
пострадалото лице и съответстващ на критерия за възмездяването им по справедливост,
съгласно чл.52 от ЗЗД.
Последователната съдебна практика по приложение на чл.52 от Закона за
задълженията и договорите / ЗЗД/ и принципа напълно и универсално обезщетяване на
увреденото лице, закрепен в чл.51 от ЗЗД, справедливостта не е абстрактно понятие, а е
свързана с преценката на редица конкретни обективно съществуващи обстоятелства, които
трябва да се имат предвид от съда при определяне на размера на обезщетението.
Справедливото обезщетяване по смисъла на чл.52 от ЗЗД, както това изрично е
прието още в ППВС № 4 / 68 г, означава да бъде определен онзи точен паричен еквивалент
не само на болките и страданията, понесени от конкретното увредено лице, но и на всички
онези неудобства, емоционални, физически и психически сътресения, които съпътстват
същите.
3
Съгласно задължителните за съдилищата указания, дадени в ППВС № 4 / 1968 год.,
справедливостта, като критерий за определяне размера на обезщетението при деликт, не е
абстрактно понятие, а предпоставя винаги преценка на обективно съществуващи, конкретни
обстоятелства, преценени адекватно и в тяхната съвкупност, а не единствено с изброяването
им, като релевантни за определяне на справедливо обезщетение. Съдът следва да съобрази
общественото разбиране за справедливост на даден етап от развитието на обществото, за да
определи точен стойностен еквивалент на всички понесени от конкретното увредено лице
вреди.
Обобщавайки дотук изложеното, видно е, че настъпилото събитие има за последица
силно негативно влияние върху целия бъдещ живот на ищцата.
Основното деление на гражданската отговорност е на договорна и деликтна.
Различен е източникът на отговорността. Правоотношението при деликта възниква от
самото непозволено увреждане, а договорното – въз основа на правна сделка. Длъжникът по
своя воля поема договорните си задължения, докато правилото да не се вреди другиму се
налага от законовите норми.
Отговорността за вреди от непозволено увреждане е по-строга в сравнение с
договорната. Когато длъжникът не е недобросъвестен, предвидимостта е граница на
договорната отговорност (чл. 82 от ЗЗД), докато делинквентът отговаря за всички преки и
непосредствени вреди, независимо дали са били предвидими (чл. 51, ал. 1 от ЗЗД). Освен
това, при съпричиняване на вредите, неизпълнилият договорно задължение може да бъде
освободен от отговорност (чл. 83, ал 1 ЗЗД). При непозволеното увреждане е възможно само
намаляване размера на обезщетението (чл. 51, ал. 2 ЗЗД).
Една от функциите на гражданската отговорност е обезщетителна – цели се
възстановяване на причинените вреди. Това се постига, като неблагоприятните последици
се възлагат в тежест на правонарушителя.
В гражданското право е възприет принципът „без вина няма отговорност“.
Основните законови текстове в тази насока са чл. 45 от ЗЗД – за деликтната и чл. 81 от ЗЗД –
за договорната отговорност. Този принцип няма изключения в наказателното право – вината
е необходим елемент на престъплението (чл. 9, ал. 1 НК).
Логически последователно и морално издържано е правилото, че който причини
виновно вреди другиму, следва да ги поправи. Такава е разпоредбата на чл. 45, ал. 1 от ЗЗД,
относно непозволеното увреждане, но в същия смисъл е и чл. 81 от ЗЗД, според който
длъжникът отговаря само за невъзможността за изпълнение, която може да му бъде вменена
във вина.
Законодателят понякога възлага на едно лице, с оглед съображения за справедливост,
да възстанови вреди, които не са причинени от неговото виновно поведение. За разлика от
наказателното право, където отговорността е винаги лична – само извършилият
4
престъпление бива наказателно преследван, гражданското право допуска отговорност за
чуждо поведение (чл. 43, ал. 3, 47, ал. 2, 48, ал. 1 и 2, 49, 233, ал. 1, 244, ал. 3, 283, ал. 4 ЗЗД и
др.) и отговорност без вина (чл. 49, 50, 81, ал. 2, 193, ал. 3, 244, ал. 3 ЗЗД, и др.).
Когато е налице състав, пораждащ отговорност без вина, вредите се разпределят по
такъв начин, че съзнанието възприема тези разрешения като справедливи. Тази
отговорност, както и отговорността за чуждо поведение, целят вредите да бъдат поправени –
увреденият да бъде обезщетен. Индикатор за наличието на обективна отговорност е липсата
на възможност за освобождаване. Лицето не може да доказва, че не е проявило вина, че
обективно не е могло да предотврати вредите – тези обстоятелства са ирелевантни.
Отговорността за чужди действия, независимо от изискването за вина, осигурява
удовлетворяването на претърпелия вреди със своя гаранционен характер.
Принципът „не вреди другиму“ се извежда от общото правило на чл. 45, ал. 1 от ЗЗД.
Вината тук е необходима предпоставка за възникване на облигационно отношение. Вредата
трябва да е причинена виновно. Вината при деликта не се доказва, а се предполага (чл.45, ал.
2 от ЗЗД).
Поради гореизложеното, съдът намира, че следва да уважи предявения иск, като
основателен и доказан от събраните по делото писмени доказателства. При този изход
на процеса, в полза на ищеца следва да бъдат присъдени разноски съразмерно с уважената
част на предявения иск.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА, на основание чл. 557, ал. 1 от КЗ, чл. 45 от ЗЗД, чл. 52 от ЗЗД, чл. 86 от ЗЗД,
*** гр. ***, УЛ. ***, обл. ***, да заплати на П. Д. Д., ЕГН**********, от с. ***,
общ.***,ул.*** № ***, чрез ***. от ПлАК, съдебен адрес гр.Плевен,ул. *** сумата от 20
000лв. /двадесет хиляди лева / - П. Д. Д.- ***, грижила се за починалия *** от ранна детска
възраст представляващи обезщетение за претърпените от нея неимуществени вреди -болка и
страдания вследствие *** на *** си, починал на ***г. на общински път *** с. ***- *** при
управление на ППС/л.а./с марка *** *** с рег № ***, като ППС е без задължителна
застраховка Гражданска Отговорност, ведно със законната лихва върху сумата, считано от
датата на увреждането *** г. до окончателното изплащане.
ОСЪЖДА, на основание чл. 78 от ГПК, ***, гр. ***, УЛ. ***, обл. ***, да заплати
на П. Д. Д., ЕГН**********, от с. ***, общ.***,ул.*** № ***, чрез ***. от ПлАК, съдебен
адрес гр.Плевен,ул. ***, разноските по делото общо в размер на 2000 лв, съобразно
представения списък по чл. 80 от ГПК.
ОСЪЖДА, на основание чл. 78 от ГПК, *** гр. ***, УЛ. ***, обл. ***, да заплати в
полза на ПлРС разноските по делото за държавна такса в размер на 800 лв, съобразно
5
размера на уважения иск.
Решението може да се обжалва пред ПОС в двуседмичен срок от получаване
обявлението до страните, че е изготвено.
Съдия при Районен съд – Плевен: _______________________
6