Р
Е Ш Е
Н И Е
№
гр.Ловеч,
21.11.2019 г.
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
ЛОВЕШКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, пети граждански състав в публичното заседание на двадесет и първи
октомври, през две хиляди и деветнадесета
година
ПРЕДСЕДАТЕЛ:ИРЕНА РАБАДЖИЕВА
при
участието на секретаря ПРЕСЛАВА
СТОИМЕНОВА, като разгледа докладваното от съдията гр.дело
№ 533 по описа за 2019 година,
за да се произнесе съобрази:
Иск
с правно основание чл.440 от ГПК.
Съдът е сезиран с искова молба, подадена от
„РАДЕЛА”ЕООД,ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:
гр.София, бул.”Мадрид”№2А, представлявано от управителя Георги Петков
Карагьозов против ДФ”ЗЕМЕДЕЛИЕ”, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр.София, бул.”Цар Борис ІІІ”№136, представлявано от Изп.директор Живко Живков, Р.Г.К., с адрес: ***, ЕГН **********
и Е.М.К., с адрес: ***, ЕГН **********.
Ищецът излага в исковата молба, че
на 02.02.2017г. с нотариален акт №14, том 1, нот. дело №8/2017г. на нотариус с
рег. №173 Младен Дойнов, е сключен договор за покупко-продажба с ответниците Р.Г.К.
и Е.М.К., с който те продават подробно описания в ИМ недвижим имот, находящ се
в землището на с.Българене, област Ловеч. Сочи, че с Постановление за възлагане
на недвижим имот №С1660022-094-0000002 от 23.12.2016г. на Национална агенция по
приходите, териториална Дирекция София, ответникът Е.М.К. е придобила изнесения
на търг по изпълнително дело №22120006128/2012 г. по описа на същата дирекция
недвижим имот, който е придобит по време на брака й с длъжника по изпълнително
дело Р.Г.К.. Твърди, че този имот е представлявал съпружеска имуществена
общност и съпругът - недлъжник е изразил желание да купи частта на длъжника на
най – високата предложена цена и е обявен за купувач на частта на длъжника от
имота, поради което този имот й е възложен с постановление за възлагане от
23.12.2016г., като имота престава да бъде в режим на СИО. Ищецът изтъква, че
съгласно чл.22 от СК - Лични са вещните права, придобити от единия съпруг,
когато кредитор е насочил изпълнение за личен дълг на другия съпруг върху вещни
права, които са СИО. Твърди, че от самото постановление е видно, че
собствеността върху имота преминава върху купувача от датата на постановлението
- 23.12.2016г. Постановлението за възлагане е вписано в Агенция по вписванията
на 19.01.2017г., но на 29.11.2018г. при направена справка за този имот не
излиза да има вписана възбрана, като такава справка е правена и при изповядване
на сделката на 02.02.2017г. Твърди се, че след направена справка по имот след
29.11.2018г. станало ясно, че ДФ „ЗЕМЕДЕЛИЕ" ЕИК:21100421, е наложил
възбрана върху този недвижим имот на 10.01.2017г. за задължения на Р.Г.К.,
ответник по настоящето дело и длъжник по изпълнително дело
№20189030400379/2018г. на ЧСИ Ивилина Лаловска с рег. № 903, с район на
действие ОС Ловеч. Ищецът счита, че с наложената възбрана от ДФ
„ЗЕМЕДЕЛИЕ" ЕИК:*********, и действията предприети по изпълнително дело
№379/2018г., върху процесния имот, са му засегнати правата на собственик върху
имота. Излага, че съгласно чл.440 ГГП, всяко трето лице, чието право е
засегнато от изпълнението, може да предяви иск, за да установи, че имуществото,
върху което е насочено изпълнението на парично притежание, не принадлежи на
длъжника.
В петитумната част на ИМ е
отправено ИСКАНЕ съдът да постанови
решение, с което да признае за установено по отношение на ответниците, че
ответникът Р.Г.К., като длъжник по изпълнително дело № 20189030400379/2018 г.
на ЧСИ Ивилина Лаловска с рег.№903, с район на действие ОС – Ловеч, към датата
на вписване на възбраната – 10.01.2017 г. от ДФ ”Земеделие” не е бил собственик
на ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор 07260.26.30 по кадастралната карта и
кадастралните регистри на с.Българене, одобрени със Заповед № РД –
18-82/16.11.2015 г. на Изпълнителен директор на АГКК, находящ се в землището на
с.Българене, обл. Ловеч, в местността „ДЯДО
МИЧ.ВРЪХ”, с площ на имота от 12498 кв.м., с трайно предназначение – земеделска
и начин на трайно ползване – ПАСИЩЕ.
Претендирани са и разноски по
делото.
В срока по чл.131 от ГПК е постъпил отговор от ответника ДФ
„Земеделие”, чрез юрисконсулт Боян Митев. Счита, че предявеният иск е
недопустим. Навежда довод, че причината за предявяване на иска е наличието на
вписана възбрана върху процесния имот на 10.01.2017 г., а прехвърлителната
сделка е вписана в Служба по вписванията на 19.01.2017 г., след като вече е
била вписана възбраната. Позовава се на ТР №3/10.07.2017 г. по т.д.№3/2015 г.
на ОСГТК на ВКС. Счита, че когато възбраната е вписана преди придобивната
сделка, приобретателят няма правен интерес от иск по чл.440 от ГПК. В случай,
че съдът счете иска за допустим, моли същия да бъде отхвърлен, като
неоснователен, като излага подробни съображения.
Отговор в срока по чл.131 от ГПК
поотделно са депозирали и ответниците Е.М.К. и Р.Г.К.. Намират предявения иск
за допустим, като считат, че ищецът е активно легитимиран да предяви иск по
чл.440 от ГПК. По основателността на иска, застъпват становище, че искът е
основателен, тъй като към датата на сделката 02.02.2017 г. процесният имот не е
в режим на СИО и ответницата Е.К. е негов единствен собственик.
Ищецът „РАДЕЛА”ЕООД се представлява от адв. П.К.. Поддържа предявения иск и моли
съдът да постанови решение, с което да уважи същия така, както е предявен. Подробни
фактически и правни доводи са развити в хода на устните състезания.
Ответникът ДФ „Земеделие” се
представлява от юрисконсулт Христова. Оспорва предявения иск по съображенията,
изложени в отговора. Навежда довод, че когато възбраната е вписана преди
придобивната сделка приобретателят няма правен интерес от иска по чл.440 от ГПК.
Ответниците Р.Г.К. и Е.М.К. не вземат лично участие в
процеса и не са упълномощили процесуален представител по делото.
Третото лице – помагач Изп.директор на НАП
се представлява от Г.Тодорова
/Гл.експерт по приходите – юрист/.Моли иска да бъде отхвърлен, като подробни
съображения са изложени в представени
писмени бележки.
Съдът като съобрази становището на
страните, събраните по делото писмени и гласни доказателства, преценени
поотделно и в съвкупност, приема за установено от фактическа и правна страна
следното:
По делото не е спорно, че с
Нот.акт за покупко-продажба на недвижим имот № 14, том І, рег.№ 164,
дело №8 от
Страните не спорят, че с
Постановление за възлагане на недвижим имот
/придобит от съпруг – недлъжник на основание чл.259, ал.6 от ДОПК/ от
23.12.2016 г. на публичен изпълнител при ТД на НАП София на ответницата Е.М.К. е възложен описания
по-горе недвижим имот, изнесен на търг на 12.12.2016 г. по изп.дело
№ **********/2012 г. по описа на ТД на НАП София. Имотът е придобит по време на
брака на Е.К. и Р.Г.К. - длъжник по изп.дело, като към деня на възлагането е със статут на СИО.
Тъй като съпругът - недлъжник Е.К. на основание чл.259, ал.6 от ДОПК в 14 – дневен срок от датата на провеждането на търга, с искане от
16.12.2016 г. е изразил желанието си да купи частта на длъжника на най-високата
предложена цена и е превел по сметка на ТД на НАП София сумата от 1000.00лв., равняваща се на
най-високата предложена цена, на
основание чл.259, ал.6 от ДОПК е обявен
за купувач на частта на длъжника на имота. В постановлението е отбелязано, че
собствеността преминава върху купувача от датата на постановлението.
От ангажираните по делото
доказателства се установява, че Постановлението за възлагане е вписано в
Агенцията по вписвания на 19.01.2017 г. с вх.рег.№ 144/ 19.01.2017 г., том 1, № 57 /2017 г. по н.д.№64/19.01.2017
г.,Дв.вх.рег.№ 144 / 19.01.2017 г.
Установява се, че при Ивилина
Лаловска – частен съдебен изпълнител рег.№903 с р-н на действие ОС – Ловеч е
образувано изп.дело № 379/2018 г. въз основа на Изп.лист, издаден на 09.04.2010 г. по гр.дело № 125777/2010
г. на СРС , с който ответникът Р.К. е осъден да заплати дължими суми на ДФ
„Земеделие” сумата от 26 660.00лв. Взискател по изп.дело е НАП, който се явява процесуален субституент на ДФ”Земеделие” в изп.процес,
на основание чл.27, ал.2 от Закона за подпомагане на земеделските
производители. От удостоверение с изх.№ 003468/15.04.2019 г. на ЧСИ Лаловска е
видно, че изп.дело е образувано първоначално на дата
25.03.2015 г. под № 749/2015 г. по описа на ЧСИ Мариян Петков, рег.№ 851, р-н
на действие СГС, като на основание чл.427, ал.2 от ГПК и по искане на взискателя е продължено от ЧСИ рег.№ 903 Ивилина Лаловска
под нов № 379/2018 г. Съгласно удостоверението изпълнението по делото е
насочено към осребряване имуществото на длъжника чрез: налагане на запор на
вземанията на длъжника по банкови сметки; налагане на запор на трудово
възнаграждение и извършване на опис, оценка и публична продан на недвижими
имоти, възбранени с възбрана по изп.дело,
вписана в имотния регистър при СВ – Ловеч
на 10.01.2017 г., между които и процесният ПИ с идентификатор 07260.26.30.
По реда на чл. 192 от ГПК Служба
по вписвания – Ловеч е предоставила
доказателства, от които се установява, че възбраната върху имота е вписана по искане на ЧСИ Ивилина Лаловска на 10.01.2017 г. с вх.рег.№46, том 1, акт 12, парт.книга №33 от 10.01.2017 г.
Изпълнението по изп.дело № 379/2018 г. на ЧСИ Ив.Лаловска е спряно с
Определение №390 от 01.04.2019 г. по настоящото дело.
При така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни
изводи:
Съдът е сезиран с отрицателен установителен иск за собственост с правно
основание чл.440,ал.1 от ГПК. Съгласно посочената разпоредба, всяко трето лице, чието право е засегнато от
изпълнението, може да предяви иск, за да установи, че имуществото, върху което
е насочено изпълнението за парично вземане, не принадлежи на длъжника.
Предпоставка за предявяването на иска по чл.440 от ГПК е съществуването на правен интерес, който произтича от изричната разпоредба в закона, както е посочено и в мотивите на Тълкувателно решение № 3/10.07.2017 г. по т. д. № 3/2015 г. на ОСГТК на ВКС, а именно: искът е допустим и е налице правен интерес за предявяването му, когато по започнало принудително изпълнение за парично задължение на длъжника са предприети изпълнителни действия върху дадена вещ, които засягат права на третото лице и то отрича правата на длъжника върху вещта, предмет на изпълнението. Правата на третото лице върху вещта, предмет на изпълнението, не са предмет на иска по чл.440, ал.1 от ГПК, а само обуславят правния интерес за предявяването му. Въз основа на влязлото в сила решение по установителния иск между третото лице и страните по изпълнението ще се установи със СПН дали обектът на изпълнението принадлежи на длъжника или не, както и ще се предопределят следващите действия в изпълнителното производство.
Съдът намира, че за ищеца по настоящото дело е
налице правен интерес от търсената защита, с оглед твърденията му като трето
лице по образувано изпълнителното производство, че от предприетите изпълнителни
действия за събиране на парично вземане е засегнато неговото право на
собственост върху процесния имот.
При преценка на събраните по делото доказателства, анализирани по-горе,
съдът приема предявеният отрицателен установителен иск за основателен и
доказан.
В рамките на процеса ответникът не оспорва принадлежността на правото на собственост на ищеца върху обекта на принудителното изпълнение, като спорът се концентрира върху възможността да бъдат предприети изпълнителни действия въпреки придобиването на имота от ищеца. Ответникът възразява, че на основание чл.453, ал.1 от ГПК на взискателя е непротивопоставимо прехвърлянето и учредяването на вещни права, които не са били вписани, преди възбраната.
Между страните няма
спор, че с Постановление
за възлагане на недвижим имот /придобит
от съпруг – недлъжник на основание чл.259, ал.6 от ДОПК/ от 23.12.2016 г. на
публичен изпълнител при ТД на НАП София
на ответницата Е.М.К. е възложен процесния недвижим имот, като в
постановлението изрично е отбелязано, че собствеността преминава върху купувача
от датата на постановлението. Настоящият състав приема, че възлагателното
постановление на публичния изпълнител е
породило вещно- транслативен ефект, като
правото на собственост е преминало изцяло върху съпруга –недлъжник на
23.12.2016 г. Считано от тази дата длъжникът Р.К. е изгубил качеството си на съсобственик
на имот. Основание за такъв извод дават разпоредбата на чл. 246, ал.8 от ДОПК,
според която собствеността преминава върху купувача от датата на
постановлението, като нотариална форма не е необходима, както и разпоредбата на
чл.259, ал. 10 от ДОПК, според която от датата на влизане в сила на
постановлението за възлагане на вещ – съпружеска имуществена общност, на
съпруга недлъжник съответната вещ се изключва от съпружеската имуществена
общност. Постановлението за възлагане е едностранен
властнически акт, с който се удостоверява, че определен недвижим имот е
възложен на купувача, при определена цена. В случая следва да се прилагат
специалните правила на ДОПК, а според същите вписването на постановлението за
възлагане не е елемент от фактическия състав за придобиване на собствеността и
прехвърлянето на собствеността настъпва от датата на самото постановление. Самото
придобиване чрез постановлението за възлагане се явява деривативен
придобивен способ по смисъла на чл.77 от ЗС, като
постановлението на публичния изпълнител играе ролята на титул за собственост, в
случая за съпруга-недлъжник Е.К.. Именно поради това в закона изрично е предвидено,че нотариална
форма не е необходима, като купувачът се легитимира като собственик по силата на самото постановление за възлагане..
От данните по делото е видно, че изпълнителната възбрана е вписана на 10.01.2017 г., като безспорно нейната цел е да запази собствеността на длъжника и да пресече възможността от негови последващи разпоредителни действия. С оглед противопоставеното от ответника и третото лице – помагач възражение, съдът счита,че в случая е неприложима разпоредбата на чл.453 от ГПК, която предвижда, че на взискателя и присъединилите се кредитори не могат да се противопоставят прехвърлянето и учредяването на вещни права, които не са били вписани преди възбраната. Според настоящия състав уредбата на действието на възбраната по отношение на взискателя и непротивопоставимостта на невписаните актове по чл.453 от ГПК касае правата на взискателя единствено в рамките на принудителното изпълнение. При тълкуване на посочената разпоредба систематично с разпоредбата на чл.452 от ГПК за действието на запора и на възбраната по отношение на взискателя, се налага извода, че когато изпълнението е насочено върху имот, недействителността има действие само за извършените след вписването на възбраната разпореждания /чл.452, ал.2 от ГПК/. В случая не е налице такава хипотеза на разпореждане от страна на длъжника, като се установява, че към момента на вписване на изпълнителната възбрана изключителен собственик на процесния имот е ответницата Е.М.К. /съпруг-недлъжник/, която черпи своята легитимация от Постановление за възлагане на недвижим имот на публичен изпълнител при ТД на НАП – София с дата 23.12.2016 г. Имотът е възложен на основание чл.259, ал.6 от ДОПК от публичен изпълнител и в случая не длъжникът Р.К. се е разпоредил с него. В подкрепа на тезата на съда е и установената съдебната практика по сходни казуси, в която е застъпено становището, че възражението на взискателя за непротивопоставимост на невписани актове преди налагане на възбраната е релевантно единствено в изпълнителния процес, като извън изпълнителния процес кредиторът следва да зачита правото на собственост на третото лице и произтичащите от него правомощия. При това положение за кредитора – взискател не е налице възможност да противопостави възражение за относителна недействителност по чл.452, ал.2 от ГПК във вр.чл.453 от ГПК извън изпълнителния процес /така също и Решение № 131/26.03.2012 г. на ВКС по гр.д.№720/2011 г., І г.о./
Въз основа на
всичко изложено по-горе съдът счита, че предявеният отрицателен установителен
иск за собственост е изцяло основателен и доказан, като по отношение на
ответниците ДФ „Земеделие”, Р.Г.К. и Е.М.К. следва да се признае, че към датата
на вписване на възбраната от ДФ „Земеделие”/10.01.2017 г./ Р.К., като длъжник
по изп.дело № 20189030400379/2018 г. на ЧСИ Ивилина
Лаловска с рег.№ 903, с район на действие ОС – Ловеч не е бил собственик на
процесния недвижим имот, а именно: ПОЗЕМЛЕН
ИМОТ с идентификатор 07260.26.30 по кадастрална карта и кадастралните регистри
на с.Българене, одобрени със Заповед №РД-18-82/16.11.2015г. на Изпълнителния Директор
на АГКК, находящ се в землището на с.Българене, област Ловеч, в местността
„ДЯДО МИЧ. ВРЪХ", с площ на имота от 12498 кв.м., с трайно предназначение на
територият- земеделска и начин на трайно ползване -
ПАСИЩЕ, при съседи на имота: 07260.154.1, 07260.26.111, 07260.26.34,
07260.26.29, 07260.25.13, 07260.26.31.
С оглед изхода на процеса ,на основание чл.78, ал.1
от ГПК ответникът ДФ „Земеделие”, със
седалище и адрес на управление: гр.София, бул.”Цар Борис ІІІ”№136,
представлявано от Изп.директор Живко Живков ще следва
да заплати на ищеца реално направените в
хода на настоящето производство разноски в общ размер на 550.00 лв,, съгласно представен списък по чл.80 от ГПК, от които:
50.00 лв.- внесена държавна такса и 500.00лв. адвокатско възнаграждение,
съгласно Договор за правна защита и съдействие от 01.02.2019 г.
Мотивиран
от горните съображения , съдът
Р Е
Ш И :
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, на основание чл.440, ал.1 от ГПК, по
отношение на ДФ”ЗЕМЕДЕЛИЕ”, ЕИК *********,със седалище и адрес на управление:
гр.София, бул.”Цар Борис ІІІ”№136, представлявано от Изп.директор
Живко Живков , Р.Г.К., ЕГН **********, с адрес: *** и Е.М.К., ЕГН **********, с
адрес: ***, че към датата на вписване на възбраната
от ДФ „Земеделие”/10.01.2017 г./ ответникът Р.К. - като длъжник по изп.дело № 20189030400379/2018 г. на ЧСИ Ивилина Лаловска с
рег.№ 903, с район на действие ОС – Ловеч не е бил собственик на процесния
недвижим имот, а именно: ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор 07260.26.30 по
кадастрална карта и кадастралните регистри на с.Българене, одобрени със Заповед
№РД-18-82/16.11.2015г. на Изпълнителния Директор на АГКК, находящ се в
землището на с.Българене, област Ловеч, в местността „ДЯДО МИЧ. ВРЪХ", с
площ на имота от 12498 кв.м., с трайно предназначение на територият-
земеделска и начин на трайно ползване - ПАСИЩЕ, при съседи на имота:
07260.154.1, 07260.26.111, 07260.26.34, 07260.26.29, 07260.25.13, 07260.26.31.
ОСЪЖДА, на основание чл.78, ал.1 от ГПК, ДФ”ЗЕМЕДЕЛИЕ”, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: гр.София, бул.”Цар Борис
ІІІ”№136, представлявано от Изп.директор Живко Живков ДА ЗАПЛАТИ на „РАДЕЛА”ЕООД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление: гр.София, бул.”Мадрид”№2А, представлявано от управителя
Георги Петков Карагьозов разноски по делото в общ размер на 550.00 лв/ петстотин и петдесет лева/.
Решението подлежи на обжалване пред Ловешки ОС в
двуседмичен срок от съобщаването му на страните.
На основание чл.7,ал.2 от ГПК
препис от решението да се връчи на всяка от страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: