МОТИВИ
по
присъда № 27/16.11.2016 година, постановена по
НОХД
№
83/16 година по описа на Софийския
окръжен съд
С.о.п. е повдигнала обвинение пред съда на подс.
В.Г.В., за това, че на 22.12.2014 г. около 08.20 ч. в гр. П., при управлението
на МПС – лек автомобил марка „Ауди”, модел „А6” с рег. № *******, като се
движел на заден ход по ул. „*********” с посока на движение от кръстовището с
ул. „*********” към кръстовището с ул. „********” нарушил правилата за движение
по пътищата, визирани в ЗДвП – чл. 40, ал. 1 от ЗДвП „Преди да започне движение
назад, водачът е длъжен да се убеди, че пътят зад превозното средство е
свободен и че няма да създаде опасност или затруднения за останалите участници
в движението”; чл. 40, ал. 2 от ЗДвП „По време на движението си назад водачът е
длъжен непрекъснато да наблюдава пътя зад превозното средство, а когато това е
невъзможно, той е длъжен да осигури лице, което да му сигнализира за опасности”,
и по непредпазливост причинил смъртта на пешеходката по ул. „*******” С. Ц. И.,
която настъпила същия ден около 12.15 ч., като е направил всичко зависещо от
него за оказване на помощ на пострадалата – престъпление по чл. 343а, ал. 1, б.
Б, вр.чл. 343, ал. 1, б. В, вр.чл. 342, ал. 1, пр. 3 от НК.
В съдебни прения представителят на държавното
обвинение – прокурор Д. от СОП, счита, че обвинението е доказано по несъмнен и
категоричен начин от всички събрани доказателства в хода на съдебното
производство. Сочи се, че на инкриминираната дата малко преди
08.20 часа пострадалата С. И. завила пеша от ул. "*****" в град П. към
ул. "*********”, и се движела по уличното платно по посока кръстовището с
ул. „********", в близост до намиращия се тротоар, като подминала
кръстовището и продължила движението си. По това време подсъдимият В.В. се качил в лек
автомобил марка „Ауди", модел „А6" с per. № *******, привел в
движение автомобила и потеглил назад по ул. "*******" по посока
кръстовището между тази улица с ул. „*******”. Преди да започне движението си
назад, както и по време на самото движение на автомобила, същият не се убедил
дали пътят зад него е свободен и дали няма да създаде опасност или затруднения
за останалите участници в движението, както и не наблюдавал непрекъснато пътя
зад превозното средство, нито осигурил лице, което да му сигнализира за
опасности. Към момента на потеглянето на управлявания от подсъдимия лек
автомобил, пешеходката И. се намирала на отстояние от него на 13,65 метра. След
потеглянето на автомобила подсъдимият В. развил скорост от порядъка на 15
км/час и задната част на автомобила ударила движещата се пешком по пътната
лента на ул. „********” И., тя загубила равновесие и паднала на пътя по очи.
Подсъдимият В. усетил удара с пострадалата И. и предприел спиране на МПС, в
процеса на което автомобилът се придвижил върху намиращата се на земята
пострадала и я притиснал към пътната лента. От това притискане пострадалата И. получила
тежки травматични увреждания в областта на гръдния кош и гърба, счупване на
лопатките, ребрата, гръбначните прешлени, охлузвания и кръвонасядания по лицето.
Подсъдимият В. транспортирал пострадалата И. с управлявания от него автомобил
до ФСМП – П., където въпреки оказаната медицинска помощ около 12.15 часа същия
ден тя починала.
Сочи се, че е налице причинно-следствена връзка между настъпилата смърт
на С. И. и действията на подсъдимия В.Г.В., изразяващи се в нарушените от него
правила за движение по пътищата, визирани в ЗДвП - чл. 40, ал. 1 от ЗДвП - „Преди да започне движение назад, водачът е
длъжен да се убеди, че пътят зад превозното средство е свободен и, че няма да
създаде опасност или затруднения за останалите участници в движението"; и чл. 40, ал. 2 от ЗДвП - „По време на движението си назад водачът е
длъжен непрекъснато да наблюдава пътя зад превозното средство, а когато това е
невъзможно, той е длъжен да осигури лице, което да му сигнализира за
опасности".
Твърди се, че повдигнатото и предявено обвинение на В.В. се доказва от извършения
оглед на местопроизшествие, от експертните заключения и от свидетелските
показания. По
отношение на дадените обяснения от подсъдимия се сочи, че са израз на защитна
негова реакция и не следва да бъдат кредитирани като достоверни. Сочи се, че
освен житейската им неправдоподобност досежно движението на автомобила и
усещането на удара с пострадалата, дадените обяснения не кореспондират и с намерените
обективни находки на местопроизшествието, свързано с ПТП.
Иска се
признаване на подсъдимия В. за виновен в извършване на престъплението, за което
му е предявено обвинение, като му бъде наложено наказание лишаване от свобода
за срок от две години, изпълнението на което на основание чл. 66, ал. 1 от НК
бъде отложено за срок от четири години; и на основание чл. 37, ал. 1, т. 7 от НК подсъдимият да бъде лишен от право да управлява МПС за срок от три години.
Повереникът
на частната обвинителка М.П. – адв. Г.Д. от САК, поддържа обвинението и счита,
че по делото са събрани безспорни доказателства, че от обективна и субективна
страна подсъдимият е осъществил състава на престъплението, за което е предаден
на съд; като се присъединява към становището на представителя на държавното
обвинение относно наказанието. Сочи се, че обясненията на подсъдимия В. следва
да бъдат кредитирани само частично, тъй като не отговарят на събраните по
делото доказателства относно това колко метра е изминал управляваният от
подсъдимия лек автомобил на заден ход и къде е реализирал мястото на удара.
Подчертава се, че при определяне на наказанието следва да се отчете обстоятелството,
че нито веднъж в хода на инцидента и в хода на наказателното производство
подсъдимият не е изказал съболезнования на близките на пострадалата, нито
съжаление за вредоносния резултат – с което е демонстрирал неуважение към
страдащите наследници на пострадалата; както и че по всякакъв начин заедно със
защитника си се е опитвал да убеди страните в процеса, че пострадалата страда
от психични проблеми, искала е да се самоубие и е била в лоши отношения със
своите най-близки роднини – факти, които не отговарят на истината.
Защитникът
на подсъдимия В. – адв. Л. от САК, изразява становище за недоказаност на
обвинението от събраните доказателства. Сочи се, че подсъдимият В. е семеен и
баща на две невръстни деца; че дадените от него обяснения не са защитна версия,
а чистосърдечно, притеснено и обективно излагане на фактологията на
станалото в онази сутрин пред дома му, в присъствието на неговото детенце,
което той е карал на детска градина. Подчертава се, че подсъдимият е запазил
самообладание при случилото се и е постъпил чисто човешки - опитал се е да
помогне на пострадалата, изтеглил я изпод автомобила, извикал помощ,
транспортирал я в болницата, но въпреки неговите усилия изходът за пострадалата
е бил фатален. Сочи се, че незапазването на местопроизшествието създава
предпоставките за различни интерпретации на случилото се. Твърди се, че
подсъдимият В. е подсигурил своето движение на заден ход, наблюдавайки зоната
зад себе си, при което появяването на пострадалата зад автомобила остава загадка – а единственият логичен път,
по който би могла да се придвижи тя, е именно по тротоара пред дома на В. зад
ремаркето, което е било паркирано на тротоара от дълго време. Сочи се, че освен
подсъдимият, частично движението на пострадалата е видял и свидетелят П., като
от начина, по който той пресъздава видяното, единственият вариант на движението
на пострадалата е именно по тротоара и зад ремаркето - което логически съвпада с
дадените обяснения от подсъдимия. Изтъква се убедеността на защитника в
невинността на подсъдимия, в противен случай са щели да бъдат предприети мерки
за приключване на наказателното производство със споразумение с държавното
обвинение.
Твърди се, че
травмите, които е получила пострадалата, категорично отговарят на описаното от подсъдимия притискане от
автомобила, както и логично оставената кръв по бронята на автомобила.
Сочи се, че е
налице случайно деяние, при което подсъдимият не е могъл да предвиди
обстоятелствата за настъпването на това случайно деяние и не е имал възможност да
предпази живота на пострадалата; а независимо от заявеното от свидетелката М.,
че пострадалата е споделила, че не й се живее и е искала да се самоубие,
подсъдимият е направил всичко възможно,
за да опази живота й. Твърди се, че целите на чл. 36 от НК за подсъдимия са
изпълнени още на инкриминираната дата, той е изразил своето съжаление за
случилото се и е вътрешно убеден, че не е виновен.
Иска се
постановяване на оправдателна присъда по отношение на подсъдимия В..
Подсъдимият В.
в съдебни прения се присъединява към пледоарията на защитата и изразява
съжалението си за случилото се, което прави и в последната си дума пред съда.
Съдът, като обсъди доводите на страните и събраните писмени и гласни
доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност и съобразно с чл. 14 от НПК, приема за установено
следното:
ОТ
ФАКТИЧЕСКА СТРАНА:
Пострадалата С. И. – 58 годишна, често се оплаквала
на съседката си – свидетелката И.М., от системно възникващите между нея и семейството
на сестра й (с което живеела в една къща) битови проблеми.
На 22.12.2014 г. сутринта времето в град П. било
тихо, с незначителна облачност, а температурата на въздуха около 08.20 часа
била около минус 3 градуса по Целзий. Било светло, видимостта - добра, не се
наблюдавали опасни метеорологични явления като мъгла, поледица и др.
По това време пострадалата С. И. вървяла по тротоара
на улица „*****” в град П., а след това
завила по ул. „*********”, минавайки на пътното платно. Движението на
пострадалата по ул. „Р.” и навлизането й по ул. „*********” било възприето от
свидетелката А.А., която се намирала на стълбите към втория етаж на дома си –
къща, разположена на ъгъла ул. „*********” и ул. „*********” (като
административният адрес бил ул. „*********” № **). Поради ранния час в участъка
нямало както автомобили, така и други пешеходци. Свидетелката А. слязла по
стълбите и се отправила към козарника в двора.
Пострадалата И. била облечена с широка зимна връхна
дреха, а на главата си имала шапка. Носела зъбни протези.
Движела се със спокоен ход, за придвижването си не
ползвала помощни средства.
Движението по платното за движението ул. „*********”
в този участък се извършвало двупосочно, широчината на пътното платно била 5.90 метра, лентите за
движение в различните посоки не били отделени с пътна маркировка и нямало
поставени пътни знаци. Платното за движение било с гладко, сухо асфалтово
покритие, без неравности върху повърхностния слой. От двете му страни имало изградени
тротоарни пространства с широчина съответно 3.50 метра (западното) и
2.80 метра
(източното), отделени от платното за движение посредством бетонови бордюри. Улицата
била ориентирана в посоки север – юг. Участъкът бил прав, равнинен, което
давало възможност на водачите на пътни превозни средства в него да наблюдават
цялата широчина на пътното платно (платното за движение и принадлежащите му
тротоарни пространства) по дължина не по-малко от 100 метра. На улица „*********”
на 23.80 метра
северно от северозападния ъгъл на кръстовището на тази улица с улица „*********”,
върху тротоара и на разстояние 1.40 метра западно от западния бордюр се
намирал железобетонен стълб с надпис от източната му страна „В 13 2007 МТП
Б-А”.
Върху източния тротоар в близост до дом № ** (неправилно
посочен на изготвената при първоначалния оглед на местопроизшествие скица като
дом № 7, което наложило впоследствие да бъде извършен повторен оглед на улицата)
се намирало паркирано прикачено ремарке за трактор, ориентирано с теглича си на
юг, като каросерията на ремаркето била с дължина 4.07 м., а предната ос на
ремаркето се намирала на 0.60
м. източно от източния бордюр на улицата.
Движението на пешеходката И. по ул. „*********” в
посока ул. „*********” било възприето и от свидетеля Р.П.. По това време той се
намирал в къщата на свидетеля И.Д. (който се явявал негов началник), находяща
се на ул. „*********” № **, като излязъл да изхвърля боклуци на определеното за
това място. Свидетелят възприел пострадалата, която вървяла по пътното платно в
близост до източния тротоар и се насочила към входната врата на дома на
подсъдимия В., след което се върнал обратно в къщата на свидетеля Д..
Междувременно подсъдимият В. излязъл от дома си,
находящ се на № ** на улица „*********”, като на платното за движение до
тротоара пред къщата бил паркиран ползваният от него лек автомобил марка „Ауди", модел „А6" с per. № ********, ориентиран с
предната си част към ул. „********”, а със задната към ул. „*********”.
Подсъдимият запалил двигателя на автомобила и го оставил да работи известно
време, като изчистил прозорците от скрежа. След това той качил на задната
седалка на автомобила невръстното си дете, което следвало да откара в детската
градина, и сам седнал на шофьорската седалка на автомобила и го привел в
движение в посока центъра на града.
По време на движението подсъдимият В. установил, че
е забравил раничката с принадлежности на детето и се върнал обратно, като
паркирал автомобил пред дома си, в близост до източния тротоар и пред
паркираното на тротоара ремарке (в посока ул. „*******”), излязъл от
автомобила, взел раничката, върнал се обратно и влязъл в автомобила, след което
го привел в движение на заден ход – в посока кръстовището с ул. „*********”,
без да се увери, че пространството зад автомобила е свободно и без наблюдава
пътното платно в посоката си на движение.
Междувременно пострадалата И. продължавала
движението си по ул. „*********”, като била подминала кръстовището с ул. „**********”,
със скорост от 4.5 км/ч.
Автомобилът, управляван от подсъдимия В., след
потегляне от място за 2.78 сек. изминал разстояние от 5.8 метра и достигнал
скорост от 15 км/ч.,
след което изминал още 16.2
метра, като бил разположен в дясната половина на
платното за движение по ул. „*********”, по отношение посоката на движение на
автомобила, и достигнал по дължина на платното за движение около 7 метра от линията на
описания по-горе железобетонен стълб в посока юг и по широчина на платното за
движение на около 3.50 до 4.50
метра вляво от десния край на платното за движение,
считано отново по посока на линията на стълба и гледано към юг – като
автомобилът изминал разстояние от порядъка на 22 метра.
На посоченото място автомобилът ударил в лявото
бедро задновъншностранично пешеходката И., която в този момент се намирала в
зоната на платното за движение. Вследствие на удара пострадалата била извадена
от равновесие и паднала върху платното за движение по очи. Подсъдимият В. усетил
съприкосновението с тялото на пострадалата, но решил, че е опрял в камък и
натиснал педала на газта по-силно, автомобилът продължил движението си в посока назад
около 1.00 м.,
при което тялото на пострадалата достигнало до предния край на дъното на
горивния резервоар на автомобила. Пострадалата започнала да вика от болка, като
писъците й били възприети от свидетелката А., която излязла на улицата да види
какво се случва. Подсъдимият В., като усетил съпротивата от тялото на
пострадалата И., преустановил движението на заден ход на автомобила, придвижил
го напред и спрял. Той слязъл от автомобила и възприел падналата С. И.;
направил опит да я качи в автомобила си, за да я откара до ФСМП П., но не успял
и я оставил легнала по гръб на пътното платно зад автомобила, като краката на
пострадалата сочели към тротоара, а главата към пътното платно.
Свидетелката А. излязла на улицата и възприела И.
легнала по гръб на земята, а в близост до нея подсъдимият и автомобилът му - с
отворена задна врата. Тя се приближила до пострадалата и попитала подсъдимия
какви са тия писъци, на което той отговорил „Какво прави тази жена зад колата ми,
пияна ли е?”. Свидетелката видяла, че пострадалата е в тежко състояние - лицето
й започнало да посинява, тя притворила очи, не издавала никакви звуци, и
настояла подсъдимият да побърза да потърси помощ, защото „ще угасне тука”.
В този момент с автомобила си по улицата, идвайки
откъм околовръстния път на града, се задал свидетелят Й.П., който познавал
подсъдимия В. с прякора „Ш.”. Подсъдимият се затичал срещу него и когато
свидетелят спрял автомобила, го помолил да му помогне да качи пострадалата в
автомобила си, за да я откара във ФСМП. Свидетелят помогнал на подсъдимия да
натовари пострадалата на задната седалка на автомобила, след което подсъдимият
незабавно се отправил към ФСМП П..
По това време свидетелят М. М. (шофьор във ФСМП П.)
се намирал пред входа му и пиел кафе. Подсъдимият спрял автомобила, слязъл от
него и казал на свидетеля, че кара жена от катастрофа, а свидетелят М. възприел
на задната седалка на автомобила пострадалата, на която знаел собственото име –
С.. Свидетелят незабавно изкарал носилка и двамата с подсъдимия качили
пострадалата И. на нея, след което тя била откарана в шокова зала. Пристигането
на подсъдимия В. пред ФСМП било възприето и от свидетеля А.П., който по това време
бил на пейката пред филиала.
Подсъдимият В. казал на свидетеля М., че ще откара
детето си на детска градина и ще се върне – което и сторил.
В шокова зала с пострадалата се занимала
свидетелката П.С. (фелдшер). Двете се познавали, пострадалата била в съзнание и
помолила свидетелката да повика дъщеря й
– свидетелката и частен обвинител М.П., като й дала телефонния номер.
Свидетелката попитала пострадалата какво се е случило и тя й отговорила, че я е
блъснала кола, след което свидетелката се обадила в РУП П. и съобщила за случая
на дежурния служител, а пострадалата била откарана за рентгеново изследване.
На свидетелката и частна обвинителка М.П. било
съобщено за това, че майка й се намира във ФСМП, тя незабавно отишла там и
провела в помещението за рентген разговор с нея, при което пострадалата й
обяснила, че е блъсната в гръб от автомобил.
След това състоянието на пострадалата се влошило и
тя починала.
Свидетелката С. провела разговор и с подсъдимия В.,
когато последният се върнал във ФСМП, и той й обяснил, че тръгнал да кара
детето си на детска градина, огледал се на улицата и там нямало никой, след
което се качил в автомобила и тръгнал на заден ход, при което усетил, че колата
е опряла в нещо, помислил, че е камък и натиснал повече газта – тогава усетил
съпротива на задните гуми, върнал автомобила, слязъл от него и видял, че има
човек зад автомобила.
Пристигналите във ФСМП полицейски служители –
свидетелите А.А. и Х.М., след смъртта на
пострадалата И. оказали помощ на пристигналата оперативна група за извършване
на огледи на лекия автомобил и на местопроизшествието на ул. „*********”. Свидетелите
Д.Й. и С.П. присъствали като поемни лица
на извършения оглед на местопроизшествие, а свидетелите С.А. и А.П. – като
поемни лица на извършения оглед на лекия автомобил. На двата огледа присъствал
експертът Н.Ж..
При извършения оглед на лекия автомобил в долния
край на дясната половина на черната на цвят (долна) част на задната броня било
установено петно от червенокафява материя, с неправилна форма и размери десет
(ляво - дясно) сантиметра на два сантиметра в най-високата си част (във
височина); над това петно са установени множество петънца с различна форма и
големина със същия цвят; като подобни петънца са открити и върху сивата част от
бронята, намираща се над черната част. Върху подвитата част на бронята, от
долната й страна е открито петно от засъхнала червенокафява материя, като
петното се намира непосредствено под описаното по-горе петно и е с неправилна
форма и размери ляво – дясно десет сантиметра и широчина в най-широката си част
около шест сантиметра; като петното стига до долния край на бронята.
Непосредствено след последното описано петно е установен резервоарът на
автомобила, като върху намиращата се в близост до бронята част на резервоара е
установено петно от червенокафява материя, което започва в долния край на
задната му стена и продължава напред върху дъното на резервоара, достигайки до
предния му край; разположено е върху дясната половина на дъното на резервоара с
неправилна, наподобяваща триъгълна форма, с най-широка част около осем
сантиметра, като в посока напред към предната част на автомобила постепенно се
стеснява и при достигане до предния край на дъното на резервоара е с широчина
около един сантиметър.
При извършения оглед на ул. „*********” са фиксирани
описаните по-горе железобетонен стълб, платното за движение и прилежащите
тротоарни пространства и техните размери, както и прикаченото ремарке за
трактор. Върху платното за движение на разстояние 5.45 метра южно от
ориентира и на 3.47 м.
източно от западния бордюр е установено петно от червенокафява течност с
неправилна форма, с приблизителни размери 0.31 х 0.20 м., а непосредствено до
петното от южна страна е открит червено-розов на цвят предмет, наподобяващ
костица. Южно от петното са открити още 6 броя предмети, наподобяващи костици,
като две от тях са бели на цвят и наподобяват части от зъби, а останалите са
розови-червени на цвят; най-близко разположеният до петното предмет отстои на 0.56 метра от него и на 4.30 метра от западния
бордюр; най-отдалеченият от петното предмет е на 0.46 метра южно от
първия описан предмет и на 4.09
метра източно от западния бордюр на улицата; а
останалите предмети се намират между тях. Върху платното за движение на
разстояние 4.70 метра
южно от ориентира и на 3.50
метра източно от западния бордюр е установено петно от
червенокафява течност с неправилна форма и приблизителни размери 0.08 х 0.04 метра.
На местопроизшествието ул. „*********” бил извършен
и допълнителен оглед, като е фиксирана обитаваната от подсъдимия къща с двор и
частта от улица „*********” пред и в близост до нея и по този начин е отстранена
допусната при първия оглед фактическа грешка с неправилното записване на дом № **
като дом № * (на скицата).
Установява се от заключението на СМЕ на труп, че при
аутопсията на трупа на С. И. е констатирана тежка гръдна травма, изразяваща се
в многофрагментарно счупване на ребрата двустранно, гръдната кост, гръбначния
стълб в гръдния му отдел на ниво 4 – ти прешлен, счупване на двете лопатки,
контузия, травматични кухини и разкъсване на белия дроб двустранно, аспирация
на кръв двустранно, контузия на диафрагмата, пръснато охлузвания и
кръвонасядания по лицето, тъканен джоб в областта на гърба в областта на
лопатките, мастна емболия на белия дроб, двустранен пневмоторакс, липса на
алкохол в кръвта. Смъртта на И. се дължи на тежката гръдна травма и нейните
усложнения, като е била неизбежна. Констатираните при аутопсията увреждания са
причинени от значително по сила притискане между твърди тъпи предмети,
упражнено в областта на гръдния кош. Вещото лице д-р Т. пояснява в съдебно
заседание, че при констатираните травми пострадалата не е можела нито да ходи,
нито да се движи; че тежестта на травмата е такава, че изключва възможността за
самостоятелно движение; както и че пострадалата е можела в случай, че се е
намирала в съзнание, да говори.
В кръвта на С. И. не се доказва наличие на етилов
алкохол и на други летливи редуциращи вещества (метанол, ацетон) – видно от
заключение на СХЕ.
От заключението на комплексна съдебномедицинска и
автотехническа експертиза се установява, че първоначалният контакт с лекия
автомобил е осъществен в областта на лявото бедро задновъншностранично, при
което пострадалата е била извадена от равновесие и е паднала по очи върху
терена. При последващото придвижване на автомобила над нея тя е била притисната
към терена, при което са се получили тежките травматични увреждания в областта
на гръдния кош – травматичните тъканни джобове в областта на гърба, счупването
на лопатките, ребрата, гръбначните прешлени с изместване на сегмента от
гръбначния стълб под ъгъл напред, което сочи посоката на въздействие на травмиращата сила, пораженията на
вътрегръдните органи. Охлузванията и кръвонасяданията по лицето са причинени в
резултат на динамичния контакт с терена. Установената травматична находка
определя положение на пострадалата по очи върху терена в момента на
притискането й от автомобила, като при аутопсията не са установени характерни
или специфични следи от прегазване. Мястото на удара между задна дясна част на
лекия автомобил и пострадалата е определено по дължина на платното за движение около 6 метра от линията на
описания по-горе в настоящите мотиви железобетонен стълб (приет като ориентир
при извършения оглед на местопроизшествие) в посока юг и по широчина на
платното за движение на около 3.00 до 4.00 метра вляво от
десния край на платното за движение, считано отново по посока на линията на
стълба, гледано към юг. Скоростта на движение на лекия автомобил е определена
от вещите лица като 15 км/ч.;
а опасната зона за спиране при посочената скорост на движение и конкретната
пътна обстановка е 6 метра.
След първия удар, автомобилът е продължил движението си още в посока назад
около един метър, при което тялото на пострадалата е достигнало до предния край
на дъното на горивния резервоар на автомобила, а автомобилът се е установил на
място. След това автомобилът е изместен в посока напред и отново е установен на
място. Мястото на възникване и развитие на ПТП е в прав равнинен участък и
подсъдимият е имал реална възможност да наблюдава цялата широчина на пътното
платно (платното за движение и прилежащите му тротоарни пространства) по
дължина не по-малко от 100
метра.
При липсващите обективни данни за движението на
пешеходката непосредствено преди удара, цялостният анализ на наличните
доказателства е дал основание на експертите да допуснат два варианта на
поведение на пешеходката, съобразно които се определя причината за настъпване
на ПТП и възможността всеки от участниците поотделно да предотврати
настъпването му:
І – ви вариант – пешеходката С. И. се движи по платното
за движение в посоката на движение на автомобила (от юг на север) и в мястото
на удара е застигната и ударена от движещия се на заден ход лек автомобил. При
този вариант причината за настъпване на ПТП са субективните действия на водача
на лекия автомобил, който преди да започне движение назад не се е убедил, че
пътят зад превозното средство е свободен и че няма да създаде опасност или
затруднения за останалите участници в движението; и субективните действия на
пешеходката И., която при наличие на свободни тротоари от двете страни на
платното за движение се е движила в зоната на платното за движение;
ІІ – ри вариант – лекият автомобил се движи на заден
ход по улицата в посока от юг към север и в платното за движение отдясно наляво
по отношение посоката на движение на автомобила в платното за движение навлиза
пешеходката С. И.. При спокойния ход на пешеходката със скорост от 4.9 км/ ч.
задната част на автомобила към този момент се е намирала на отстояние 20.4 метра от мястото на
удара; като до мястото на удара пешеходката е изминала разстояние от 2.4 метра. При този
вариант и при определената шест метрова опасна зона за спиране причината за ПТП
са субективните действия на водача на автомобила, който преди да започне
движение назад не се е убедил, че пътят зад превозното средство е свободен и че
няма да създаде опасност или затруднения за останалите участници в движението,
и субективните действия на пешеходката, която преди да навлезе в платното за
движение не се е съобразила с разстоянието до приближаващото се превозно
средство и с неговата скорост на движение.
Видно е от експертното заключение, че и при двата
възможни варианта на поведение на пешеходката ПТП е предотвратимо за подсъдимия
– при първия, ако преди да започне движение назад се е убедил, че пътят зад
превозното средство е зает от движещ се пешеходец и не е предприел маневра за
движение назад; при втория – ако при възникване на опасност за движението е
предприел своевременно действия за намаляване на скоростта си на движение или
спиране, при което задната част на управлявания от него лек автомобил би се
установил на разстояние повече от четири метра преди мястото на удара. За
пешеходката ПТП също е било предотвратимо и при двата варианта, ако - при
първия при наличие на свободни тротоарни пространства се е движила по тях, а не
по платното за движение, при втория преди да навлезе в платното за движение се
е съобразила с разстоянието до приближаващото се превозно средство и с неговата
скорост на движение.
В съдебно заседание вещите лица поясняват, че поради
отдалеченото си местоположение прикаченото ремарке за трактор няма отношение
към мястото на удара на пешеходката; както
и че тротоарното пространство до мястото на удара е било свободно за
придвижване.
По делото е прието и допълнително заключение на
комплексна съдебномедицинска и автотехническа експертиза, от което се
установява, че ако се приеме, че петното от червенокафява течност с неправилна
форма, фиксирано в протокола за оглед на местопроизшествие (на ул. „*********”),
представлява кръв и тя принадлежи на пострадалата И., то това петно се е
получило от кървенето на главата й след установяване в статично положение –
след приключване на ударния процес и установяване на участниците в ПТП на
място. Описаната следа върху автомобила (ако се приеме, че петното от
червенокафява течност с неправилна форма върху автомобила представлява кръв и
тя принадлежи на пострадалата И.), то тази следа най-вероятно се е получила при
изместване на автомобила след инициалния удар.
Във второ допълнително
заключение на комплексна съдебномедицинска и автотехническа експертиза (л. 148
– 161 от ДП) мястото на удара между задна дясна част на лекия автомобил и
пострадалата е определено по дължина на
платното за движение около 7
метра от линията на описания по-горе в настоящите мотиви
железобетонен стълб (приет като ориентир при извършения оглед на
местопроизшествие) в посока юг и по широчина на платното за движение на около
3.50 до 4.50 метра
вляво от десния край на платното за движение, считано отново по посока на
линията на стълба, гледано към юг. Скоростта на движение на лекия автомобил е
определена от вещите лица отново като 15 км/ч., а опасната зона за спиране при
посочената скорост на движение и конкретната пътна обстановка като 6 метра. Скоростта на
движение на пешеходката е определена на 4.5 км/ч. Автомобилът,
управляван от подсъдимия В., след потегляне от място за 2. 78 сек. изминал път 5.8 метра и достигнал
скорост от 15 км/ч.,
след което изминал още 16.2
метра, като за времето, изминато от автомобила от
потеглянето му да мястото на удара пешеходката изминала разстояние от 8.35 метра. Отстоянието
на пешеходката от задната част на автомобила към момента на потегляне на
последния е 13.65 метра,
а от мястото на удара – 8.35
метра. След първия удар, автомобилът е продължил
движението си още в посока назад около един метър, при което тялото на
пострадалата е достигнало до предния край на дъното на горивния резервоар на
автомобила, а автомобилът се е установил на място. След това автомобилът е
изместен в посока напред и отново е установен на място. Мястото на възникване и
развитие на ПТП е в прав равнинен участък и подсъдимият е имал реална
възможност да наблюдава цялата широчина на пътното платно (платното за движение
и прилежащите му тротоарни пространства) по дължина не по-малко от 100 метра. При обсъдения
по-горе втори вариант на поведение на пешеходката и при спокойния ход на пешеходката
със скорост от 4.5 км/ч.
задната част на автомобила към момента на навлизане на пешеходката на платното
за движение задната част на автомобила се е намирала на отстояние 8.41 метра от мястото на
удара; което при определената опасна зона за спиране от 6 метра предпоставя като
причина за настъпване на ПТП не такава от технически характер, а субективните
действия на водача на автомобила, който преди да започне движение назад не се е
убедил, че пътят зад превозното средство е свободен и че няма да създаде
опасност или затруднения за останалите участници в движението, и субективните
действия на пешеходката, която преди да навлезе в платното за движение не се е
съобразила с разстоянието до приближаващото се превозно средство и с неговата
скорост на движение.
Видно от заключението на съдебнобиологична
експертиза на веществени доказателства – допусната и приета в хода на
производството пред настоящата инстанция, иззетият с тампони при огледите на
автомобила и на местопроизшествието материал и следите по обектите, намерени и
описани като т.нар. „костици” представляват кръв от човешки произход, с
кръвногрупова принадлежност А (бета) и тя може да произхожда от пострадалата С.
И., предвид наличната медицинска документация в ДП. Частиците от червенорозова
материя, описани в протокол за оглед на местопроизшествие (ул. „*********”) са
определени като изкуствена пластмасова материя (зъбна протеза) и два отделни
зъба.
Фактическата обстановка се установява от събраните
в досъдебното и съдебното производство
писмени и гласни доказателства и доказателствени средства – показанията
на посочените по-горе свидетели, цитираните експертни заключения и разпита на
вещите лица в съдебно заседание, писмените доказателства (протоколи за
оглед и повторен оглед на местопроизшествие, скица към протокол за оглед на
местопроизшествие, талон за медицинско изследване, протокол за медицинско
изследване, протокол за доброволно предаване, удостоверение за съпруг и
родствени връзки, препис извлечение от акт за смърт, справка АИС БДС, справка
БАН НИМХ, писмо с медицинска документация, писмо от Община П. със скица на
улици), и отчасти от обясненията на подсъдимия В..
Съдът не кредитира обясненията на подсъдимия в частта, в която заявява,
че преди потегляне с автомобила и при движението на заден ход непрекъснато
наблюдавал пътното платно в тази посока. Депозираните експертни заключения са
категорични, че мястото на възникване и развитие на ПТП е в прав
равнинен участък и подсъдимият при движението на заден ход е имал реална
възможност да наблюдава цялата широчина на пътното платно (платното за движение
и прилежащите му тротоарни пространства) по дължина не по-малко от 100 метра - при което е
изключено в случай, че е предприел посочените от него действия, да не е
забелязал изобщо наличието на пешеходката С. И.. Освен това, поради
местоположението си прикаченото ремарке за трактор няма отношение към мястото
на удара – видно от огледния протокол, от експертните заключения и разпита на
вещите лица в съдебно заседание. Твърденията на подсъдимия В., че вероятно
пострадалата се е намирала зад ремаркето и затова не я е видял, биха могли да
бъдат кредитирани с доверие в случай, че мястото на удара е в непосредствена
близост с въпросното ремарке. Случаят не е такъв, тъй като от огледния протокол
и скицата към него се установява, че разстоянието от края на ремаркето (гледано
в посока север) до мястото, на което са установени петната от червенокафява
течност и т.нар „костици” на платното за движение, е от порядъка на 18 – 20 метра. Този участък е
бил прав и равнинен и в него подсъдимият е имал видимост към цялата широчина на
пътното платно. Освен това, в подкрепа на направения от съда извод, че
подсъдимият не е погледнал в огледалата
на автомобила непосредствено преди да потегли, са и показанията на свидетелката
С., на която той споделил, че е огледал улицата преди да се качи в автомобила и не видял никого.
Съдът не кредитира с доверие и обясненията на
подсъдимия в частта, в която твърди, че след като се качил в паркирания пред
входната врата на двора автомобил (т.е. паркиран пред ремаркето, гледано в
посока ул. „********”) е изминал на заден ход едва два или три метра. Видно е
от обсъдените експертни заключения, които са в синхрон с извършените оглед и
повторен оглед на местопроизшествие и изготвената в тази връзка скица, че
управляваният от него автомобил се е придвижил на 22 метра до мястото на
удара. Възражението на защитата, че мястото на удара не е установено с
категоричност поради незапазване на местопроизшествието, съдът намира за
несъстоятелно. Изследваните от вещото лице по допуснатата в съдебната фаза на
процеса съдебнобиологична експертиза веществени доказателства (иззетият с
тампони при огледите на автомобила и на местопроизшествието материал и следите по обектите, намерени и описани
като т.нар. „костици”) представляват кръв от човешки произход, с кръвногрупова
принадлежност, която може да произхожда от пострадалата С. И.; а частиците от
червенорозова материя представляват изкуствена пластмасова материя (зъбна
протеза) и два отделни зъба – каквато протеза пострадалата е носила. Процесното
ПТП е единственото констатирано на инкриминираните дата и място и пострадалата
е кървяла в областта на лицето след ПТП, при което е изключено изследваните
веществени доказателства да са оставени от друго лице със същата кръвногрупова
принадлежност като пострадалата, при това ползващо зъбна протеза. Освен това в
случай, че заявеното от подсъдимия касателно
разстоянието, на което се е придвижил автомобилът, отговаряше на
действителността, то управляваният от него лек автомобил би останал в зоната на
ремаркето, което е с дължина 4.07
метра.
Освен това, получените от пострадалата травми и оставената кръв по
бронята на автомобила, категорично не отговарят на описаното от подсъдимия поведение и
положението на пострадалата след удара - противно на твърденията на защитника
адв. Л.. Подсъдимият В. заявява, че при движението на заден ход чул изтропване
и незабавно преустановил движението на автомобила – „веднага натиснах
спирачката…когато натиснах спирачката, колата закова на място”, слязъл и видял пострадалата под автомобила по гръб, главата й се виждала – макар
да била под бронята, а тялото било разположено „точно на средата на
автомобила”, след което я издърпал изпод автомобила. Подобно поведение на
подсъдимия след първоначалния удар и описаното от него разположение на тялото в
средата на автомобила категорично се опровергават от експертните заключения.
Видно от тях, след първия удар автомобилът е продължил движението си още в
посока назад около един метър, при което тялото на пострадалата е достигнало до
предния край на дъното на горивния резервоар на автомобила – при това в дясната
част на лекия автомобил, а автомобилът се е установил на място; след което
автомобилът е изместен в посока напред и отново е установен на място.
Действително, кръвта на пострадалата по бронята на автомобила може да бъде
обяснена с травмите по лицето й – охлузвания, вкл. в областта на челото,
по-изразени в лявата половина (видно от заключение на СМЕ на труп). Тези травми
обаче не изключват приетото от експертните заключения положение на пострадалата
след инициалния удар – по лице върху терена, от което разположение са и
визираните при огледа на местопроизшествие (ул. „*********”) следи от кръв и парчета
от зъбна протеза; като съдът приема, че констатираните при огледа на автомобила
петна от кръв по бронята са получени в резултат на описаното от вещите лица
движение на автомобила след инициалния удар (назад – напред) и съответно
притискането на тялото на пострадалата в двете посоки. Констатираните при
огледа на автомобила следи от кръв по резервоара за гориво също са в противоречие
със заявеното от подсъдимия – ако последното отговаряше на действителността,
при липсата на кървящи травматични увреждания по тялото и крайниците на
пострадалата и при изключената по експертен път възможност тя да движи тялото и
крайниците си след травматичните увреждания, обективно не е възможно по
описания от подсъдимия начин кръв от лицето й да е попаднала върху дъното на
резервоара, в предната му част.
Заявеното от подсъдимия В. (с уговорка от негова
страна, че тези данни са от неустановени източници) – че пострадалата И. и
преди е имала случаи на неправомерно поведение на пътя и е била участник в ПТП
като пешеходец, не се подкрепят от събраните гласни доказателства в тази насока
– показанията на свидетелката П. ***. Твърдението на подсъдимия относно дочути коментари,
че на пострадалата не й се живеело поради проблемите със семейството на сестра
й, макар в известна степен да кореспондират с показанията на свидетелката М. в
тази насока, не надхвърлят обичайните битови оплаквания при съвместното
съжителство на различни поколения и семейства.
Съдът не кредитира и показанията на свидетелката А.
в частта, в която заявява, че след ПТП пострадалата И. е лежала изцяло на
тротоара, с глава към оградата на намиращо се в близост дворно място и крака
насочени към платното за движение. В тази им част показанията противоречат
както на заявеното от свидетеля П. и подсъдимия В., така и на обективните
находки (петна от кръв и части от зъбна протеза) при извършения оглед на
местопроизшествие. Недостоверността на цитираните показания на свидетелката
съдът отдава на притеснението на същата от случилото се, при което вниманието на
свидетелката е било изцяло насочено към пострадалата и нейното състояние, а не
към местоположението на тялото на последната спрямо пътната обстановка. На това
обстоятелство съдът отдава и показанията на свидетелката, че две лица (а не
само едно - свидетелят П.) са помогнали на подсъдимия да качи пострадалата в
автомобила.
Експертните заключения, обсъдени по-горе, са
кредитирани от съда като обективни, безпристрастни и компетентно отговарящи на
поставените задачи. Обсъдените от експертите два варианта на поведение на
пострадалата, при липсата на обективни данни за движението й непосредствено
преди удара, изчерпателно изследват възможните варианти на поведението й и
опровергават категорично заявената от защитата възможност за придвижване на
пострадалата в този момент по
тротоара пред дома на подсъдимия В., зад ремаркето. Освен това, показанията на
свидетеля П., на които защитата се позовава за това си заключение, касаят
предходен във времето момент, след който свидетелят се е върнал в дома на
свидетеля Д. и едва след известно време дочул, че навън нещо се случва.
Подсъдимият В.Г.В. е
роден на *** г. в гр. С., български гражданин, с ЕГН **********, със средно
образование, работи като ел. монтьор в „Е.” АД – с. М., женен, неосъждан, с
добри характеристични данни по местоживеене, многократно наказван като водач на
МПС за различни нарушения – установено от справка за съдимост, характеристика и справка за нарушител водач.
ОТ ПРАВНА СТРАНА:
Фактът, че именно
подсъдимият В.В. е управлявал лекия автомобил марка „Ауди”, модел
„А6” с рег. № ********, се доказва по несъмнен и категоричен начин
както от направеното признание от подсъдимия в тази насока, така и от показанията
на свидетелите, депозирани в хода на съдебното производство и приобщените по
реда на чл. 281, ал. 5 от НПК.
Съдът споделя становището, изразено от представителя на СОП, че
действайки по описания по-горе начин, подсъдимият В.В. е осъществил от
обективна и субективна страна състава на престъплението, визиран в разпоредбата
на чл. 343а, ал. 1, б. Б, вр.чл. 343, ал. 1, б. В, вр.чл. 342, ал. 1, пр. 3 от НК - на 22.12.2014 г. около 08.20 ч. в гр. П., при управлението на МПС – лек
автомобил марка „Ауди”, модел „А6” с рег. № *******, като се движел на заден
ход по ул. „*********” с посока на движение от кръстовището с ул. „*********”
към кръстовището с ул. „*********” нарушил правилата за движение по пътищата,
визирани в ЗДвП – чл. 40, ал. 1 от ЗДвП „Преди да започне движение назад,
водачът е длъжен да се убеди, че пътят зад превозното средство е свободен и че
няма да създаде опасност или затруднения за останалите участници в движението”;
чл. 40, ал. 2 от ЗДвП „По време на движението си назад водачът е длъжен
непрекъснато да наблюдава пътя зад превозното средство, а когато това е
невъзможно, той е длъжен да осигури лице, което да му сигнализира за
опасности”, и по непредпазливост причинил смъртта на пешеходката по ул. „*********”
С. Ц. И., която настъпила същия ден около 12.15 ч., като е направил всичко
зависещо от него за оказване на помощ на пострадалата.
От обективна страна обект на
престъплението са обществените отношения, свързани с транспорта, която дейност
едновременно е обществено полезна, но и представлява източник на повишена
опасност, което е наложило нейната регламентация със законови и подзаконови
нормативни актове.
Изпълнителното деяние е осъществено от
подсъдимия В. чрез действия, изразени в нарушение на конкретни разпоредби и
забрани, визирани в ЗДвП, а именно посочените по-горе.
Съдът прие за безспорен факта, че към момента на осъществяване на ПТП
подсъдимият В. като водач на МПС и участник в движението не се е убедил, че
пътят зад превозното средство е свободен и че няма да създаде опасност или
затруднения за останалите участници в движението; че не е наблюдавал по време
на движението си назад непрекъснато пътя зад превозното средство, нито е
осигурил лице, което да му сигнализира за опасности.
Противоправното поведение на подсъдимия съдът изведе от обсъдените
по-горе писмени и гласни доказателства и доказателствени средства. Като водач
на моторно превозно средство подсъдимият В. е бил длъжен преди да започне
движение назад, да се убеди, че пътят зад превозното средство е свободен и няма
да създаде опасност или затруднения за намиращите се зад него участници в
движението. Независимо, че огледал пътното платно преди да се качи в
автомобила, той не проверил след това в огледалата за странично и обратно
виждане дали междувременно пътното платно е останало свободно от движение на
хора и пътни превозни средства. Макар непосредствено зад автомобила да се е
намирало прикачено ремарке, което при потеглянето пречело на видимостта му
върху тротоара непосредствено зад ремаркето, той не осигурил лице, което да му
сигнализира в случай на опасност. Подсъдимият В. предприел движение на заден ход, със скорост около 15 км/час, в
дясната половина на платното за движение съобразно посоката му на движение,
като не наблюдавал по време на движението си непрекъснато пътя зад превозното
средство и съответно не забелязал пешеходката И., която още при потеглянето на
автомобила се намирала на разстояние от него, позволяващо му да я възприеме
като опасност. Видно е от експертните заключения, че както платното за движение,
така и тротоарните пространства към мястото, на което се е намирала
пострадалата и при двата допуснати от експертите като възможни варианти
поведение на пострадалата, са разположени в прав равнинен
участък и подсъдимият е имал реална възможност да наблюдава цялата широчина на
пътното платно (платното за движение и прилежащите му тротоарни пространства) на
разстояние, позволяващо му безпрепятствено да забележи пострадалата като
опасност за движението и да предприеме необходимите действия за предотвратяване
на удара с нея.
От субективна страна деянието е извършено при
форма на вината непредпазливост - небрежност по смисъла на чл. 11, ал. 3
от НК - подсъдимият В. не е предвиждал настъпването на
общественоопасните последици, но е бил длъжен и е могъл да ги предвиди. Тази
форма на вината съдът изведе от действията и цялостното поведение на подсъдимия
В., описани по-горе. Въпреки активната си дейност по управление на МПС именно в
този пътен участък – в района на който се намира домът му, подсъдимият не
определил съобразно правилата за движение по пътищата поведението си като водач
на МПС на инкриминираната дата, и допуснал нарушения на правилата за движение,
които са в пряка причинно-следствена връзка с настъпилия вредоносен резултат.
Причинно-следствената връзка между описаното поведение на подсъдимия и
причинения вредоносен резултат е безспорна. От заключението на СМЕ се
установява, че констатираните увреждания по трупа на пострадалата добре
отговарят да са получени при ПТП, посредством значително по сила притискане
между твърди тъпи предмети, упражнено в областта на гръдния кош. По експертен
път при пострадалата е установена пътно-транспортна травма – тежка гръдна травма,
изразяваща се в многофрагментарно счупване на ребрата двустранно, гръдната
кост, гръбначния стълб в гръдния му отдел на ниво 4 – ти прешлен, счупване на
двете лопатки, контузия, травматични кухини и разкъсване на белия дроб
двустранно, аспирация на кръв двустранно, контузия на диафрагмата, пръснато
охлузвания и кръвонасядания по лицето, тъканен джоб в областта на гърба в
областта на лопатките, мастна емболия на белия дроб, двустранен пневмоторакс. Предвид
тежестта им, травматичните увреждания при пострадалата са причинили неизбежен
смъртен изход.
Съдът намери също така, че след деянието
подсъдимият В. е направил всичко зависещо от него за оказване помощ на
пострадалата И.. В конкретния случай са налице основания за прилагане на
разпоредбата на чл.343 а от НК за намалената отговорност, тъй като оказаната от
подсъдимия В. помощ на пострадалата И. (посредством намирането на лице, което
да му помогне да качи пострадалата в автомобила и незабавното й откарване след
това във ФСМП П.) е намаляващо отговорността обстоятелство в случаите на чл. 343, ал. 1, б. "в" от НК.
Преценена конкретно с оглед възможностите на подсъдимия В., с обстановката и
характера на действията, които подсъдимият извършил сам, съдът счете помощта,
към която той прибегнал, за единствено възможната в случая.
ОТНОСНО
НАКАЗАНИЕТО:
При индивидуализацията на наказанието съдът взе
предвид всички смекчаващи отговорността обстоятелства - чистото съдебно минало
на подсъдимия, добрите характеристични данни, трудовата му ангажираност и
поведението му непосредствено след инцидента и по време на провежданото
наказателно производство.
Преценени в съвкупност описаните обстоятелства,
смекчаващи отговорността, не са многобройни и нито едно от тях не е
изключително по своя характер, поради което и не може да се обоснове
приложението на чл. 55 от НК.
В настоящия случай съдът счете, че са налице и обстоятелства, които
отегчават отговорността на подсъдимия В.. Той познавал добре пътния участък, тъй
като на тази улица се намирал домът му. Това предполага
подсъдимият да е бил запознат и с обстоятелството, че в участъка минават
пешеходци, част от които вървят по платното за движение. Следователно, преките
впечатления на подсъдимия е следвало да го мотивират на още по-голямо основание
да изостри вниманието си – и въпреки това той не го сторил.
Като отегчаващо отговорността обстоятелство съдът
отчете и обремененото минало на подсъдимия В. като извършител на множество
различни по своя характер нарушения на правилата на ЗДвП - общо 23 на брой за
периода 2004 – 2014 година. От тях съдът специално внимание отдели на
нарушенията на неспазване на пътните знаци, за управление на
моторно превозно средство без съответното свидетелство за управление, за неправилно
паркиране, нарушаване на
задълженията за поставяне на предпазен колан. Следователно, цялостната преценка
на поведението на подсъдимия В. като водач на пътя води до извода, че същият е
системен нарушител на правилата за движение по пътищата, за когото многократно
налаганите до този момент административни наказания не са изиграли своята
превъзпитателна и възпираща роля.
За да се постигнат целите както на специалната,
така и на генералната превенция, съдът намери, че следва да се определи
наказание лишаване от свобода в размер в близост до средния предвиден от закона
(до четири години), но под него - а именно една година и шест месеца. Този
размер съдът прие за справедлив и адекватен на тежестта, обществената опасност
и моралната укоримост на осъщественото деяние. За преценката си съдът взе
предвид, че наказанието има конкретно определени цели, визирани в разпоредбата
на чл. 36 от НК – да предотврати извършването на нови престъпления от подсъдимия
В. и другите членове на обществото, като въздейства върху тях възпиращо и
поправително-възпитателно. В конкретния случай, с оглед личностовите качества
на дееца и всички останали обстоятелства по делото (посочени по-горе), тези
цели могат да бъдат постигнати с така определеното на подсъдимия В. наказание.
Тъй като са налице предпоставките на чл. 66, ал.
1 от НК, съдът отложи изпълнението на наказанието за срок от три години, като
прие, че за постигане целите му и поправянето и превъзпитанието на подсъдимия не
е необходимо наказанието да бъде търпяно ефективно, с откъсване от социалната
среда. Освен това, угрозата от привеждане в изпълнение на отложеното наказание
ще бъде достатъчен мотив за подсъдимия В. да съобразява занапред поведението си
като водач на моторно превозно средство с правилата за движение по пътищата.
Що се отнася до наказанието лишаване от право да
управлява МПС, съдът намери, че съобразено с всички обстоятелства по делото –
смекчаващите отговорността такива, настъпилия тежък съставомерен резултат и
тежестта на конкретно допуснатото нарушение на правилата за движение по
пътищата, наказанието следва да бъде определено в рамките на срок от една
година и шест месеца. Този срок съдът прие за справедлив в настоящия случай.
ОТНОСНО ВЕЩЕСТВЕНИТЕ
ДОКАЗАТЕЛСТВА
Веществените доказателства - тампони с червеникавокафяво вещество и
части от зъбни протези, съдът постанови да останат по делото в срока на
съхранението му.
ОТНОСНО РАЗНОСКИТЕ
Съобразно разпоредбата на чл. 189, ал. 3 от НПК съдът възложи на
подсъдимия В. и сторените в хода на досъдебното и съдебното производство
разноски – в размер на 1521.48 лв. (хиляда петстотин двадесет и един
лева и 48 стотинки) - по сметка на ОДМВР и в размер на 679.60 лв. (шестстотин седемдесет и девет лева и 60
стотинки) по сметка на ВСС, ведно с 5 лв. за служебно издаване на изпълнителен
лист, в случай, че не ги внесе доброволно след влизането на присъдата в сила.
По изложените съображения съдът
постанови присъдата си.
СЪДИЯ:
(Ан.Игнатова)