Р Е Ш
Е Н И Е
№ 260 000
гр. Пловдив 08.02.2022 г.
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
ПЛОВДИВСКИЯТ
АПЕЛАТИВЕН СЪД, търговско отделение, трети
състав, в открито заседание на десети ноември, през две хиляди двадесет и първа
година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРАСИМИР КОЛАРОВ
ЧЛЕНОВЕ: ГЕОРГИ ЧАМБОВ
ЕМИЛ МИТЕВ
при участието на
съдебния секретар Нели Богданова, изслуша докладваното от съдия Георги Чамбов
в.търг.дело № 737 по описа за 2020 г. и за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството е по реда на чл. 258
и сл. ГПК.
Образувано е по въззивна жалба от „Е.“ ООД
против решение № 260036 от 25.09.2020 г., постановено по т.д. № 978 по описа за
2019 г. на Пловдивския окръжен съд, с което:
- са отхвърлени предявените от „Е.“ ООД, ЕИК *********, против „Е.Б.Е.“ ЕАД, ЕИК *********,
искове за заплащане на сумата 88 438,55 лв., ведно със законна лихва от датата
на исковата молба до окончателното плащане, представляваща сбор от разликата
между дължимата преференциална цена в размер 237,05 лв./МWh без ДДС за
фотоволтаични електрически централи с инсталирана мощност над 200 kW до 10 000 kW и реално платената цена за
произведеното и продадено количество електрическа енергия от „Е.“ ООД в периода от м.ноември 2016 г. до м.декември 2018 г., включително, по
договор от 19.06.2013 г. за изкупуване на електрическа енергия, произведена от
възобновяеми източници, която по периоди е, както следва: за м.ноември 2016 г.
– 22 458,35 лв.; за м.декември 2016 г. – 24 210,68 лв.; за м.ноември 2017 г. –
6 870,70 лв.; за м.декември 2017 г. – 16 428,19 лв.; за м.ноември 2018 г. – 5
170,36 лв.; за м.декември 2018 г. – 13 300,27 лв.; както и кумулативно
съединения иск за сумата 19 099,57 лв. – обезщетение за забава в плащането на
горното парично задължение за периода от 01.01.2017 г. до 07.11.2019 г., като
неоснователни;
- е осъдено „Е.“ ООД, ЕИК *********, да заплати на „Е.Б.Е.“ ЕАД, ЕИК *********, сумата 750 лв. – деловодни разноски в производството по т.д. № 978/2019 г. по
описа на ОС Пловдив.
Жалбоподателят поддържа оплакване, че обжалваното решение е неправилно
като постановено при допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените
правила, на материалния закон и е необосновано. Искането е решението да се
отмени и да се постанови друго, с което да се уважи предявения иск, както и на
ищеца да се присъдят сторените деловодни разноски за двете инстанции.
В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК е постъпил отговор от ответника по иска „Е.Б.Е.“
ЕАД, с който е изразено становище, че жалбата е неоснователна, а обжалваното
решение е правилно, поради което се иска същото да се потвърди, като на
въззивнаемото дружество се присъдят направените деловодни разноски.
Подобно е и становището на третото лице помагач на страната на ответника
и ответник по обратния иск – „Н.е.к.“ ЕАД.
Пловдивският апелативен съд, след преценка на събраните по
делото доказателства, във връзка с изложените оплаквания и възражения на
страните, приема за установено следното:
Производството пред Пловдивския окръжен съд е образувано по предявени от
„Е.“ ООД против „Е.Б.Е.“ ЕАД обективно съединени искове за заплащане на сумата от
общо 88438,55 лв., представляваща сбор от разликата между дължимата
преференциална цена в размер 237,05 лв./МWh без ДДС за фотоволтаични електрически
централи с инсталирана мощност над 200 kW до 10 000 kW и реално платената цена за
произведеното и продадено количество електрическа енергия от „Е.“ ООД в периода от м.ноември 2016 г. до м.декември 2018 г., включително, по
договор от 19.06.2013 г. за изкупуване на електрическа енергия, произведена от
възобновяеми източници, за следните периоди и стойности: за м.ноември 2016 г. –
22 458,35 лв.; за м.декември 2016 г. – 24 210,68 лв.; за м.ноември 2017 г. – 6
870,70 лв.; за м.декември 2017 г. – 16 428,19 лв.; за м.ноември 2018 г. – 5
170,36 лв.; за м.декември 2018 г. – 13 300,27 лв.; ведно със законна лихва върху
главницата от датата на исковата молба до окончателното плащане, както и за заплащане на сумата 19 099,57 лв.
– обезщетение за забава в плащането на главното парично задължение за периода
от 01.01.2017 г. до 07.11.2019 г.
Исковете се основават на следните, установени по делото факти:
Ищецът е производител на електрическа енергия от възобновяеми източници.
С разрешение от 13.07.2012 г. на същия е разрешено ползването на фотоволтаична
електроцентрала с обща мощност до 1,6 МWp в ПИ 082039, м. „Б. г.“, землището на с.У., общ.Х.
На 19.06.2013 г., между „Е.“ ООД и „Е.Б.Е.“ ЕАД е сключен договор за
изкупуване на ел. енергия, произведена от възобновяеми източници, по силата на
който продавачът произвежда електрическа енергия от възобновяеми източници чрез
описания обект, а купувачът изкупува количеството произведена и доставена от
продавача активна ел. енергия, с изключение на количествата, които продавачът
ползва за собствени нужди или продава по свободно договорени цени по реда на
гл. ІХ, раздел VІІ ЗЕ и/или на балансиращия пазар.
Според чл. 5 от договора, произведената ел. енергия се изкупува по
определена от Д**** преференциална цена, действаща в конкретния случай,
съобразно приложимото законодателство, в съответствие с вида на енергийния
обект, като е предвидено заплащането да се извършва при конкретно уговорените в
същата разпоредба условия и срокове.
Основният спорен въпрос, предвид заявените от ищеца твърдения в подкрепа на иска, както и с
оглед поддържаните от ответника и от третото лице
помагач възражения, е дали за процесния период се е дължало изкупуване по
преференциални цени на цялото количество, произведено от ФЕЦ на ищеца
електрическа енергия или тези цени са били дължими само за количествата електрическа енергия до размера на нетното специфично производство /НСП/.
Отказът на „Е.Б.Е.“ ЕАД да заплаща изкупуваната електроенергия над НСП на преференциални цени,
в случая се основава на Решение № СП – 4 от 06.03.2019 г. на К***. С това решение на К*** е било определено нетното специфично производство
/НСП/ на електрическа енергия, като максимална граница, до която на преференциална цена ще се изкупува енергията от
възобновяемите източници.
Според
ищеца, размер на „нетно специфично производство“ за процесния период е нямало,
тъй определящото този размер Решение № СП-1 от 31.07.2015 г. на К*** в частта
му по т. 4.13, /с която е определено НЦП за ФЕЦ с инсталирана мощност над 200 Kw до 10 000 Kw/ е било отменено с
влязло в сила Решение № 4230 от 21.06.2018 г., постановено по адм. д. № 3252/2016
г. на АССГ.
Между
страните няма спор, че отношенията им във връзка с продажбите през процесния
период са били съобразени с посоченото последващо Решение № СП – 4 от 06.03.2019 г. на К*** (л. 79 – л.90), затова единственото поддържано в
процеса правно основание за уважаването на иска е било твърдението, че това
последващо Решение на К*** е неправилно и нищожно, поради което по подадена
против същото жалба, е било образувано адм. д. № 3669 по описа за 2019 г. на
Административен съд, София-град, 66-ти състав. Решението по това дело, с което
е било отменено Решение №
СП – 4 от 06.03.2019 г. на К***, на свой ред е било
обжалвано и към датата на приключване на съдебното дирене в настоящото
производство, по жалбата е имало висящо производство по адм. дело № 3090/2020
г. по описа на ВАС, трето отделение.
Независимо от изложеното,
доколкото решенията на К*** подлежат на предварително изпълнение (чл. 13, ал. 9
ЗЕ), въпреки обжалването на Решение № СП – 4 от 06.03.2019 г., този
административен акт – за процесния период – е уреждал отношенията между
страните във връзка с размера на продажната цена на електроенергия от
възобновяеми източници.
При това положение
въпросът за цената,
по която е следвало да се заплаща произведената от ищеца
електрическа енергия – дали изцяло по преференциална цена или пък количествата,
надвишаващи НСП, да се заплащат по цена за излишък, е решен и поддържаните
от жалбоподателя доводи против правилността и валидността на Решение № СП – 4 от 06.03.2019 г. на К***, при наличие на
заявеното оспорване на административния акт по съдебен ред, понастоящем не
могат да бъдат обсъждани (чл. 17, ал. 2, изр. 2-ро ГПК). Косвеният контрол за
нищожност на административен акт също е недопустим, щом върху акта понастоящем
се упражнява пряк съдебен контрол – вж. в този смисъл Тълкувателно решение № 5
от 14.01.2013 г. по тълк. д. № 5/2013 г. ВКС, ОСГК.
За пълнота следва да се отбележи, че след извършена служебна
проверка в интернет страницата на ВАС, настоящият състав на Пловдивския
апелативен съд констатира, че след приключване на устните състезания в
настоящото производство, с влязло в сила решение № 11662
от 17.11.2021 г.,
постановено по адм. дело № 3090/2020 г. по описа на ВАС, трето отделение, е
отменено изцяло Решение на Административен съд
София-град № 6592/06.11.2019 г., постановено по адм. дело № 3669 по описа на
съда за 2019 година, като вместо това е постановено друго, с което е отхвърлена
жалбата на „Б. **“АД срещу Решение № СП-4 от 06.03.2019 г. на К***.
Затова
преценката на Пловдивския апелативен съд е, че в случая материалните
предпоставки за уважаване на иска са липсвали и заявените осъдителни претенции
не е можело да бъдат уважени.
Освен изложеното, от
приетото по делото и неоспорено от страните заключение по назначената в процеса
съдебно – техническа експертиза (л. 262 – л. 265) с установява, че за една част
от процесния период – от 0,00 ч. на 11.11.2017 г. до 23,59 ч. на 31.12.2017 г., както и от 0,00
ч. на 15.11.2018 г. до 23,59 ч. на 31.12.2018 г., ищецът е продавал
произведената от него електрическа енергия над НСП не на ответника, а на друг
купувач - „Е** Т. С. И. Ю.“ ЕАД.
Продажбите на този различен
от ответника купувач са извършени изцяло в съгласие с чл. Глава ІХ, Раздел VІІ
ЗЕ и процесния договор (чл. 1, ал. 1, предл. 4-то от изключенията), поради
което и ответникът няма задължение за плащане на тази продадена на трето лице електроенергия,
на каквито и да било цени. Затова, независимо от размера на нетното специфично производство
/НСП/,
определен с Решение №
СП – 4 от 06.03.2019 г. на К***, в тази нейна част
претенцията е била неоснователна и поради недоказаната материална легитимация
на ответника, искът – по отношение на посочените периоди – е подлежал на
отхвърляне.
Предвид изложеното,
Пловдивският апелативен съд преценява, че обжалваното решение представлява
законосъобразен отговор на повдигнатия правен спор, поради което това решение следва
да се потвърди, със съответното препращане (чл. 272 ГПК) към подробните мотиви
на Пловдивския окръжен съд.
На осн. чл. 273, във вр.
с чл. 78, ал. 3 и ал. 8 ГПК, в полза на ответника по жалбата „Е.Б.Е.“ ЕАД ще се следва да се присъди
юрисконсултско възнаграждение, което съдът определя на 300 лева.
Предвид изхода от спора
във въззивното производство, съдът не следва да се произнася по евентуално
предявения иск, поради което и искането за присъждане на юрисконсултско
възнаграждение в полза на третото лице помагач на страната на ответника и
ответник по такъв иск – „Н.е.к.“ ЕАД, съответно – в тежест на ищеца по този
евентуален иск - „Е.Б.Е.“
ЕАД, не
следва да се присъжда.
В съответствие с
изложеното, Пловдивският Апелативен съд
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 260036 от 25.09.2020 г., постановено по
т.д. № 978 по описа за 2019 г. на Пловдивския окръжен съд.
ОСЪЖДА „Е. Г.-Б*“ ООД, ЕИК *********, да заплати на „Е.Б.Е.“ ЕАД, ЕИК *********, възнаграждение за юрисконсулт, в
размер на сумата 300 (триста) лева, за производството по в.т.д. № 737 по описа
за 2020 г. на Пловдивския апелативен съд.
Настоящото решение е постановено при участието на
„Н.е.к.“ ЕАД, ЕИК *********,
като трето лице, привлечено от „Е.Б.Е.“ ЕАД, ЕИК *********.
Решението може да се обжалва пред
Върховния касационен съд, в едномесечен срок от връчването му.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.